Книга 5
 
26.ІІ.121(1985)г.
София – Изгрев

ЗА ЛЕВСКИ И АПОСТОЛИТЕ - 2


Повечето апостоли жертват силите и живота си за нещо голямо, за някаква светла и велика идея. Оприличават ги на сърца, които изгарят изцяло в името на народа, прогреса, човещината.
          Мощният дух на Васил Левски проправи път към свободата, но онази свобода, която той търсеше, не дойде. Определените за подвиг, както казах, са малцина и обикновено тяхната роля не се покрива с това, което знае официалната история за тях. Ролята им се измерва с нервите и кръвта, които са отдали за правдата, за свободата. Посветените знаят и виждат, че отдадеността на някои, с цел добруване на народа, на всички, на човечеството, пали в аурата на планетата огньове, с които Правдата прави чудеса. По тази причина, именно, не е никак необходимо борците за правда и свобода да погубват лично тираните и притеснителите на братята си.
Праведникът, който живее за всички, се отличава по това, че не оставя нищо за себе си, раздава се напълно, безостатъчно, докрай. Този вид апостоли не е никак чест и Левски беше един от тях. “Светец го зовяха” – каза по-късно Вазов. На окултен език, светец е всеки, който свети, независимо от това какво върши; а праведното сърце, което живее за всички, свети най-силно, защото няма около себе си обекти, които да се намират твърде дълго и твърде близко до светлината им. Праведните сърца имат за идеал правдата, а правдата изисква да не приближиш един за сметка на друг, понеже така ще отнемеш светлината, определена за мнозина. Славата на Апостола Левски беше слава на Праведник.
Понеже сега ви говоря за праведници и
Апостоли, за светии, отливам образи, съответни на Правдата и Любовта, тъй като се проявяват в тия категории посветени. Но това съвсем не значи, че мисълта на майката, любещата, съпругата или обичащото създание по ангелски начин са длъжни да обичат както светиите, праведниците, апостолите. Напротив, за тях най-силно и най-праведно е чувството към съществото, с което са направили нежна и мощна, единствена връзка. Това се нарича любов с обект и тази любов е не по-малко божествена от любовта без обект. Майките, любещите, Христовите и човешките невести могат и трябва да се грижат само за един обект, само за един съпруг, любим, само за своя дом, а за останалите - ако остане сила и време. Праведниците се посвещават на всички или на много същества, а жриците на ясновселената - на едно същество или едно най-малко гнездо, утвърждаващо принципите на единството в единството. Христовият Дух се отличава с единство в единството и единство в множеството. По тази причина Той обича еднобожието, еднобрачието, едното слънце, едното свещено призвание. Причината християнските носове да са изработени, остри, се дължи на това, че истинският християнин посвещава усилията на душата си и усилията на сърцето си на едно единствено нещо, не позволява на раздвоението и на множеството неща да го отклонят от посветеността на единственото. Праведниците съумяват да се посветят на единственото, овладявайки множеството. Праведник е този, което може да се посвети на по-голямата група.
Б.п. – Величието на апостоли и праведници като Васил Левски не означава, че и те нямат карма – той, например, е убил с нож зад вратата едно невинно дете - слугата на един българин (Денчо Халача). Има ли значение че го е направил, за да не бъде издаден, когато е влизал да окраде касата на чорбаджията с революционни цели? За земните жители няма нищо нередно в документи като "Нареда до работниците за Освобождението на българския народ", съставена от Васил Левски през 1871 година, където пише следното: "...Наказателен закон. 1. Ако някой войвода [...] издаде нещо на неприятелите ни, ще се накаже със смърт." Същото наказание, по други поводи, се повтаря в още четири точки на този документ.
Въпреки че сме крайни християни, ние трябва да разберем дълбоко философски позицията на Великия Учител Кришна, когато е карал Арджуна да воюва срещу армиите на рода си. Също и въздигането на герои с оръжие в ранг на праведници и светии - не от кого да е, от велики Учители. Много трудно, почти невъзможно ни е да разберем и думите на един велик българин, който е казал за чехите, че не е трябвало да се предават без бой, а е трябвало да воюват с Хитлер. По същия начин е крайно изненадващ разказът на Любомир Лулчев за случая в невидимия свят, когато той, като голям и мощен маг, се е видял в астрала под Сталинград начело на немските войски, но се е сблъскал със своя Учител, който предвождал съветската армия.

СЪДЪРЖАНИЕ
/