Книга 26


8.ХІ.132(1996)
Велико Търново

ПАРАЛЕЛНОСТИ И КРЪСТОСКИ

10,13ч.

 Споделено от приятелка:

"Седях, онемяла пред поредния изгрев. Дали това бе някакво вълшебство или реална същност? Ясно ми беше само едно: че е дело на Великия Вълшебник - Най-Великия Творец на Вселената!
Пред самия изгрев, на хоризонта, утрото беше метнало прозрачния воал на златисто-розово облаче, а върху него, като разпръснати зърна от златна броеница или живи семенца, блестяха късчета златни облачета, по-златни от златото – блестящи искрици с омайваща прелест!
Вляво, над короната на огромното орехово дърво, блестеше само-самичко малко, също така блестящо златно облаче, което, като че ли дирижираше - или говореше на останалите златни късчета. Не зная колко време трая всичко това, но бях уверена, че наистина е поредното вълшебство на Бога!
Малко по малко, самотното облаче потъна в безкрая, а после, след него, угаснаха и другите златни късчета. Слънчо изгря - и всичко потъна… Раждаше се Новият Ден!"
                                                                                                5.ХІ.1996г.


Може ли да се отговори с какво е паметна датата 5 но­ември 132 г. и какво се е случило тогава, щом като най-чувствителните души в старопрестолния град - и, може би, не само тук - са усетили и констатирали най-необикновени знаци за ставането на нещо извънредно важно?
Дали приказният изгрев и цветовете и формите, които е видяла М. в небето, имат някакво символично значение?

- Необикновено събитие е наистина Големият Празник на "повърхността" на Новата Земя!
Понятия като "повърхност", "планета", "земя" и пр. са условни и там те нямат същия вид, както вие си ги представяте.
За да стане нещо отвън, то първо трябва да е станало вътре - в душата и сърцето; в духа, ума и тялото на няколко паралелни или кръстосващи се същества.
В този рядък миг се получи единство на Христо­вото Начало - Кръстосването - и Началото на Миро­вата Душа - паралелността!
Христос значи "Кръстос" - и е най-точният пре­вод на елинския вариант на Името Господне. Човеш­ките и адските кръстоски между нещата, същините и съществата не завързват; но и да завържат – опадват и изгниват. Смъртта - това е опадването на плодовете, които са неправилни кръстоски. Стремежът към кръстосване, сам по себе си, е Бо­жествен, но липсата на висок идеал предизвиква из­бързване и погрешен избор, поради което Животът не желае да влезе в изкуствени комбинации. Една го­ляма част от хората и техните ръкотворни направи са изкуствени комбинации, случайни кръстоски - натрупвания и разсейки в тялото на падналото чо­вечество.
Появи ли си обаче поне едно същество със свръх­памет ("Хипермнестра" в античната митология, внучка на Белия Бог - б.х.) в недрата на душата си, независимо от обстоятелствата, то си избира най-високото дърво, най-златния облак, най-бисерните семенца на Любовта! Съвършенството е запечатано неунищожимо в най-дълбоките недра на духа му, поради което всяко несъвършенство наоколо служи само като терен, пътека, стълбище към Огромния Свят.
Питате: "Имаме ли право да ползваме условията, предлагани от несъвършенството, за да вървим по пътя към съвършенството?" - Разбира се, че имате пълно право, понеже това са полуживи кръстоски - присадка на Новото върху опита и доброто желание на старото. В някои случаи плодовете, които се раждат, са от съвършено нов сорт - и това радва Бога и ангелите, не ги оскърбява. В Небето моралът е само един: всяко нещо, което ражда по-прекрасен, по-жив и по-съвършен плод, е благословено; нечестивите кръстоски са между същества, привлечени от мисълта за себе си и нуждата да се "уредят" в "живо-та".
Следователно, там, където мъждее, трепка, сияе или тече искра Божия, кръстоската е Божествена! Никой няма право да разлъчва съчетаното от Бога! На практика, това е Христов процес, тъй като Неговата наука и култура в областта на Божествената Генетика не представлява нищо друго, освен сглобяване на пъзел. Всички, които сте картинки от Големия Пъзел на Божия План, трябва да намерите своите допълнителни картинки от всички страни, за да се довърши сглобяването на Новата Вселена, на Новия Човек. Предателите - съзнателно или несъзнателно - се присъединят към друго парче, без да му пасват точно; ако се окаже обаче, че му пасват - не разрешават да се сглобят и залепят останалите парчета. Война "на живот и смърт" (а понашему – само на смърт...) се води от всеки "пъзлив" - да не раз-реши на други да се присъединят към сродната му картинка…(Явно, в поредната Си игра на думи, тук Елма противопоставя "пъзливите" на "пъзеловите". "Пъзливи" ("бъзливи") значи “страхливи” (поясн. за преводачите) - б.х.)
Като види такива, Бог непременно разтръсква от време на време Небитието, за да се разпаднат "пъзливите" двойки и семейства, пъзливите родове и социални кръстоски с по-малко оползотворени валенции, отколкото съществуват в потенциала им.
Безстрашните обаче - съвършено чистите, целомъдрените и моралните в очите на Бога - не се боят да присъединяват към очертанията на монадата си липсващите парчета на Мировия Кристал. В своето величествено, неизразимо с думи любовно брожение, нагаждането на многогранните, сияйни кристали един към друг в една невъобразимо прекрасна и правилна сглобка, се нарича от Бога "Христово творчество" или "елмазация на съзнанието".
В епохи, когато свободата на волята е най-голяма, многомерните части от Пъзела правят милиарди - или милиарди и милиарди милиарди - приближавания с околните, за да изпробват степента на пасването. Рубик, който е един от въплътените алохими на Земята, в този си живот получи елохимно посвещение и така извърши изведнъж синволюцията си, понеже представи на човечеството този процес! Макар и почвайки от най-прости, кубични комбинации, по-късно таланти и гении разнообразиха неговия модел и показаха, че формите и комбинациите могат да бъдат безброй.


Ето защо, пръстите на Великия Играч постоянно въртят във вихрови орбити и разместват в неочаквани комбинации "пъзелите" на Космическия Човек, в търсене на Първоначалната Сглобка – сглобката на човека по образ и подобие Божие!
Ако си нота в Симфонията на Най-Великия Композитор, нима може друга нота до тебе да ти каже: "Ние сме дует - и акорд с други ноти освен мен е прелюбодействие!"? Нима мислите, че Великият Компонист няма да изтрие такава случайна нота от петолинието на човечеството?
Кристално, елмазено, диамантено съзнание, преминало през необозримите простори на Абсолютната Свобода и примирило се в пресата на чудовищните налягания на Волята Божия, не е повече аморфно и черно. Кюмюрът, дървените въглища, графитът са си на мястото, но нямат право да се изказват за морал и целомъдрие, които не познават! Кристалната решетка на всеки Божествен атом и неговите валенции са строго индивидуални, и по същия начин строго индивидуални са представите, понятията и опитите на всяко същество с искра от Бога в Мировия Океан на Любовта! Ние сме едно целокупно Божествено семейство - и всеки има абсолютното гражданско и процесуално право, като обитател на Царството Божие, да прави колкото му е угодно опити за сверяване на контурите си с контурите на околните!
 Мигновено сглобяване на Новата Вселена и незабавно откриване на околните ви парчета от Пъзела е възможно само тогава, когато, в течение на 12 милиарда години по земните мерки, вие сте правили неизчислимо пъти повече опити за сверка на сродностите. Черната ложа обаче идва - с килимявка и кандило или със железен, племенен канон - стяга две случайно попаднали парчета въглен в стиската на ре-лигиозно-махленския морал - и не им дава възможност дори самите те, двете, да ползват каквато и да е свобода за изучаване на повърхнините и очертанията си. Небето допуска това мрачно и подлудяващо утеснение - да живееш в кубична стегалка със съвършено несродна част от Пъзела, - понеже вижда, че още не си диамант, а си черен въглен. Диамантеното, чисто съзнание, охраняващо свободата си да прави опити, за да намери своите си, не би попаднало в никакви преси и менгемета, тъй като всичко по-несъвършено от елмаза се строшава о ръбовете му! (Виж темата за домашно по-долу - б.х.)
Приятелю, приятелко, приятелче на Елма! Напъне ли се някой черен да откърти сглобките ви от другите ви страни, кажете му: "Отстрани се веднага, понеже Законът е страшен! Ако не си елмаз, ще те изстържат!"…


С тази Наука искам да кажа, че Христовите монади се отървават неуморно от опити за кръстоски с нехристови същества и монади; но с паралелните монади ладуват, понеже не си пречат по пътя към Милостта и Абсурда. (ладуват – съчетават се хармонично. От музикалния термин "лад" - (строй); на руски "лада" значи "любима" - б.х.).

Тема за домашно: "Какво става в случаите, когато менгемето оцелява, а диамантът се строшава, защото е крехък? Какво символизират абсолютната твърдост и абсолютната крехкост на елмаза?"

Излишно е пак да подсещаме и да насочваме вниманието към удивителното съвпадение на идеите от всяко осияние и падналите се мисли от беседите, отваряни напосоки:

"Природата не търпи никакво еднообразие! В нощта, нещата изглеждат еднообразни. Следователно, обърнете се към Бога като към Велика Разумност, в Която нещата се менят всяка секунда, всяка минута, всеки ден. Само така човек ще види величието на Бога! Той не се явява само в една форма или по един начин. Казват за някого, че е религиозен, умен. - Може да е религиозен, но не е умен. Щом не е умен, той сам си е създал идол и не може да се освободи от него." (Том "Божествените условия", стр. 73, беседа "Външни и вътрешни влияния" от 14.ІХ. 1928г.)

"Кое е отличителното качество на едноизмерния свят? - Че има два края, т.е. две точки. С какво се отличава едноизмерният свят? - Той има две посоки. Какво става със съществата, които се движат в едноизмерния свят? - Ако две същества тръгнат от точките А и В на правата АВ, къде ще се срещнат? Някъде в точка Д: А________Д________В. Щом се срещнат, те ще се зарадват, ще се погледнат и ще се спрат, понеже мислят, че няма накъде повече да се движат. Те казват, че смисълът на техния живот се заключава в срещата им. Щом се срещнат, те са доволни - нищо повече не ги интересува. Обаче това е временно положение. Дохожда ден, когато те стават недоволни, искат нещо повече - и се скарват. В тях се явява желание да се отдалечат, да вземат друга посока на движение. Каква ще бъде тази посока - не знаят. В съзнанието им не съществува никакава възможност за разделяне, а това ги прави още по-недоволни. Всъщност, и за тях има възможност да вземат друга посока на движение, но те не я виждат. Достатъчно е единият от тях да се подвижи нагоре или надолу от точка Д, за да избегнат недоволството и недоразумението. Тогава ще се образува плоскостта - свят на две измерения." (Пак там, стр. 226-227, беседа "Магическата пръчица" от 8 февр. 1929г.)

"Леността изключва всякаква култура. Ленивият може да се нарече цивилизован, но не и културен човек. Ленивият, слабият, не правят усилия за развитието си и казват, че еволюцията, като естествен процес на развитието, ще повдигне и тях. Ленивият не обича да се движи, да мени мястото си - затова търси удобства в живота си…"
"… Който търси лесния път, постоянно пита защо работите стават по този начин, а не по друг. Такъв човек е ленив. Една българска поговорка казва: "Накарай ленивия на работа, за да те научи на акъл…" Значи, ленивите хора са "умни"… Леността се придружава с едно отрицателно качество - с отлагане. (…) На каквато работа и да го турите, все ще намери начин да я отложи или ще поиска време да помисли: да приеме ли тази работа или не (…) Ленивият не бърза - той няма висок идеал…" (Пак там, стр. 24-25)

Тук трябва да се каже, че днес, 8.11.132 г. в гр. Д., някъде около обед, няколко чàса преди да бъде отворен следващия път цитираният по-горе том съвсем непреднамерено и напосоки, един от нас обясняваше нагледно как мравката би трябвало да мине през една дупчица на лùста, ако иска да се озове незабавно от другата му страна, вместо да извървява целия лист от двете страни - към края и обратно…

- Може ли да се каже, че не само външният мързел, мързелът, но и комплексът "Лейди Макбет" (дивото чистене и разтребване и взискателността в това отношение), или нагонът на мравката, която се побърква от работа, но никога не може да измени стереотипа си, при човека е маневра за мамене на съдбата и прах в очите на Господа и на ближните? Това е организирано физическо сноване до припадък, но тотална леност на духа, нежелание за действителна еволюция?
(Сложих копирния шаблон от 36 градуса, за да видя дали Елма ще отговори на този въпрос, но Той каза: "Ще отговоря пак чрез беседата. Отворù пак същото томче на същата беседа, малко по-нататък." - Отворих и се оказа мисъл за мравката…):

"Щурецът не е ленив, нито мравката е символ на истинско прилежание и трудолюбие. Мравката наистина е активна, дейна, но чувството, което я заставя да се прояви така, не е прилежанието, а стяженолюбието (алчността). Щурецът е безгрижен. Със своите песни, той е предвестник на нова култура…" (Пак там, стр. 27)

"… Мравките символизират старата култура, която е изгубила направлението си в живота. Те показват отклонението на тази култура от правия път. Като се проследи животът на мравките, виждаме причините за спиране на развитието на една култура в органическия свят. Ако търсите отрицателните, т.е. лошите страни на дадена култура, ще ги намерите в живота на мравките. Между тях има ред и дисциплина, но дисциплина на насилие и жестокост. Мравките са същества на краен материализъм - в тях отсъства всякакъв идеализъм!" (Пак там, стр. 28)

- Наскоро си говорихме с едни приятели кога расте челото на човека на височина и кога - на ширина. Имаше и такова осияние. Не представлява ли манията за ред и чистота в къщата, но при живот в смъртоносните отрови на града, прак-тическо насилие, жестокост и материализъм, отсъствие на идеализъм, лишаващи беззащитните ни деца и самите нас от живот, здраве и еволюция? Не че не трябва да е идеално чисто в градското жилище, но това е една нагла лъжа и заблуда, когато човек упорито не иска да си продаде или замени апартамента за къща сред природата?

"Понякога ленивият си мисли, че е божество. Той счита себе си за център на вселената и мисли, че само той има право да учи хората как да работят и да живеят. Ако някой се осмели да му даде някакъв съвет…" (Стр.30)

"Тъй щото, ако ви питат как и отде се е родило злото, ще знаете, че леността е негова майка. Леността е цивилизация, която е родила злото." (Стр. 33)

"Интересна е историята на леността. Тя е жива сила, която разполага с такива тънки прийоми и методи, че ако не знаете как да постъпите с нея, ще се метне на гърба ви и ще ви накара цял живот да я носите. Не е лесно да се освободи човек от леността! Тя може да се вмъкне в ума и на най-добрия и любим ваш приятел, в когото имате доверие - и да ви заблуди и изкара от правия път на живота.(стр. 34)

"Прилежният се солидаризира с дейността на Разумните Същества от всички светове и работи заедно с тях. Ленивият обаче е краен индивидуалист. Той се отделя от съществата на другите светове, живее само във физическия свят, като се ръководи главно от своята личност. Животът на личността обаче не е идеен живот. Чрез леността човек дохожда до криво разбиране на живота, а това го отклонява от правия път на онази естествена дейност, необходима за всяка душа." (Стр. 36)

"Влезе ли в сърцето на младия, леността започва да го съветва да не обича всички хора, да не се отваря за любовта." (Стр. 36)
"Хора, които мислят и философстват по този начин, вървят по закона на леността. Това е анормално състояние на човечеството, защото така именно хората слизат от стъпалото на културата и влизат в областта на цивилизацията. [Тоест] – на диващинатарегресиране, упадък на човечеството! (Стр. 37)

"Каква е задачата на съвременното човечество? - Да се върне към първичния, Божествен живот! Това е новият живот, чиято философия може да се изрази с няколко думи: да живеем както Бог живее; да се проявяваме както Бог се проявява, да работим, както Бог работи. Да бъдем като Бога - и едно с Него! Постигнеш ли това, всички същества ти стават близки, както са на Бога близки." (Стр. 38)

"Прилежанието е изкачване на високи планински върхове. Който се уплаши от него, слиза в долината на живота и там остава дълго време." (Стр.39)

"Работите ли със закона на прилежанието, не се страхувайте от бързото движение и изкачването на планински върхове. За прилежния човек, съмнение и безверие не съществуват. Той е човек на положителната и абсолютна вяра. Започне ли една работа - свършва я докрай. Че времето било дъждовно и студено, че условията били неблагоприятни (…) - той върви напред и работи, не търси причини за оправдание." (Стр. 39)

Господи, Учителю! Все едно, че за пръв път чета беседите! Изумително! Удивително, потресаващо!

9.ХІ.132г., 12,04ч.:

- Моите "класически" беседи са Ниагара, Океан от Мъдрост и Живот - а вие искате Елма да ви ги носи с бъклица…

СЪДЪРЖАНИЕ
/