Книга 26


4.ХІ.132(1996)
ВеликоТърново
Света гора

ТРИЕДИНСТВОТО
(Условия за възлизане на Празниците по
откриване на Новата Земя)


Възлизането нощем в Горната Земя зависи почти изключително от това, с кого и как обикаляме Долната и къде сме нощем. На снимката е една от разходките ни над Търново, точно от тия дни.

Още един писмен разказ на приятелка за събитията:

"В края на една от предишните ни срещи, един приятел се обърна към Ойлуминна и й каза, че като се върне вкъщи, ако тя отвори веднага спонтанно и напосоки произволен том от Учителя, ще се даде отговор на много важен актуален въпрос. Същият, откакто е в Търново, постоянно обяснява, че е "изстрелян" така внезапно тука с някаква извънредно важна цел (и може би не само една), за която са необходими благоприятни условия да бъде съвсем сам и да спи колкото може повече. От една реплика веднъж разбрахме, че точно в момента, някъде горе, далеч от Земята, на повърхността на Етерната Земя, имало Голям Празник - и всички Посветени трябвало да присъстват там. Този Празник представлявал "откриване" на вече окончателно устроената Нова Земя след многовековната работа на разумните същества и разрешение за нейното населване. Следователно, в определени периоди някои души, които усещат тези неща, трябва да правят всичко възможно да могат да се уединят, по подобие на Учителя ни, за Когото знаем, че често се е затварял в стаята Си или е изчезвал за седмици и месеци. В някои случаи е оставял физическото си тяло на някой свой напреднал ученик - и затова братя и сестри са чували от устата му: "Учителят в момента го няма, аз само пазя тялото Му". Споменатият приятел сега ни припомни и един разказ от съвременен латиноамерикански писател за едно момченце, сираче и чираче в една готварница, което спяло непробудно през всичкото време, когато не е на работа. Всички го мислели за много мързеливо или болно от сънна болест, а когато господарят го разпитвал защо спи толкова много, то отговаряло, че се опитва да се върне при своите си в един лъчезарен свят, където няма студ, глад и липса на любов. То даже се хванало на бас с господаря си, че рано или късно ще успее. Когато обаче момчен-цето почнало да заспива и по време на работа, посред най-лютата зима господарят му го изгонил. Какво била удивлението му, когато в една снежна нощ, под вихрите на виелицата, се натъкнал на телцето на същото момченце, замръзнало и умряло на стълбите - пред самия праг на готварницата! Като погледнал личицето му, видял на него блажена усмивка и израз на неописуемо щастие. "Значи - спечели баса…" - казал той и наредил да погребат детето богато и с почести.
 Гостът ни напомни и за други подобни приказки и разкази, като "Малката кибритопродавачка" на Андерсен, "При своите си" от Й. Йовков, "Бае Митар Пророкът" от Михалаки Георгиев и др. Практиката на възлизането в горните светове е широко застъпена в световната литература.
Но сега, какво бе поредното ни удивление, когато Ойлуминна тази сутрин донесе тома от Учителя "Неразрешеното" – лекции на Общия окултен клас от 1926/27 год. - и ни прочете нещо от него. Вярна на указанието да отвори книга с беседи, когато се върне вкъщи, тя посегнала точно към този том и го отворила само два пъти. И на двете места срещу палеца й се паднала една и съща мисъл. Ще цитираме тук само едната, тъй като там Учителят дава повече подробности."

"Засега човек живее в магнетичен сън от четвърта степен. Щом го прекарат в магнетичен сън от девета степен, той заминава вече за другия свят и не може да се върне на Земята. Докато се намира в магнетичен сън от четвърта или пета степен, той става виден човек, започва да предсказва какво ще се случи, започва да определя диагнозата на различни болести и да дава лекарства за тях. Той се проявява и като учен човек - философ, математик, естественик, богослов, - разбира от всички науки. Той знае миналото, знае и бъдещето на хората. Щом се събуди от този сън, той отново става обикновен човек." (Стр, 114, лекция "Което оправя" от 26.І.1927г.)

Удивленията ни нямат край: едва сега нашият гост съобразява, че снощи до късно, без още да знаят какво се е паднало на Ойлуминна от цитирания том лекции, трима приятели са разговаряли не само за висшата дейност на духовете, вселени в някои хора, но и за това, защо когато пришълецът отсъства от такова тяло, носителят му се проявява като обикновен човек.

6.ХІ.132г.
И наистина, най-вътрешните участници в необикновената, жива пиеса, която сега върви във В. Търново – особено тези, които днес получават и оформят настоящото осияние - напоследък са получили пребогато изобилни дарове и дарби от Небето, включително и дарбата да лекуват.
Ходейки като в свещен транс тези дни из търновските гори и хълмове, те съобразяват (и това търновци го потвърждават), че по това време в старопрестолния град никога не е имало толкова ясно и топло време. Такова е било и удивлението на рижани преди четири години, че по време на престоя на някои българи там, дните са били такива, каквито не помнят и най-старите жители на Рига.
В момента някакъв силен импулс кара един от нас да вземе три произволни книги от библиотеката - този път художествена и друга литература. И наистина, Небето не се шегува, откакто започна всичко това в Търново, защото първата книга се оказа, със заглавие: "Където думите не могат…" Отвòри книгата и прочете: "…взе писалката и написа най-отгоре на първия лист: "Седма симфония"...
Сега и тримата ни са ни побили тръпки, понеже преди малко говорихме за седмùцата и числото 70, дадено вчера от Елма в осиянието за М. и потвърдено незабавно при отваряне на Евангелието. Напоследък постоянно говорим в Търново за седмùцата - не само защото тази година е седма вибрация, но и понеже констатираме ежедневно как ни "набиват" седморки в очите. Нещо повече - отварящият сега трите книги, допреди малко се е занимавал с оформянето на една книга стихове и спомени със заглавие "Път на живота - Седмùца". Той твърди, че едва след девет години, когато дòйде пак влиянието на седмùцата, ще има такива свръхусловия за високи полети, беззаветна любов и Разпознаване - за зачеване на безсмъртни светове. Това било удивило и двама испанци, с които приятелите били слезли през август от Рила. Единият от тях, наблюдавайки непрекъсващата "навалица" от седмùци по колите и в други знаци по пътищата и в столицата ни, обяснил, че седмùцата е числото, чрез което Небето винаги му говори: "В момента се намираш с правилните хора, вършите правилните работи и всичко ще бъде тип-топ".
Втората книга (“Хемингуей" от Борис Грибанов) се отваря на страница 289 и ние и тримата се уверяваме, че палецът е попаднал точно срещу следното изречение: "На 27 февруари 1937 година, параходът "Париж" заминава за Европа". – Отново две седмùци.
Третата книга (“Юлиян" от Гор Видал) се отвори на страница 311. Изречението срещу показалеца е следното: "По-малко от сèдмица след това наредих да потеглим за Константинопол. Няма да се спирам за въодушевлението си от онези дни". (Константинопол също е под влиянието на Сатурн, Седмùцата)
В синхрон с всичко, което става сега, получихме импулс да изчислим и сравнителните биоритми на двама души измежду приятелите, намиращи се в центъра на събитията. Между другото, и двамата имат много силни седмùци в рождените си дати. Оказа се, че от 6 до 16 ноември трите линии на съвместимостите и при двамата вървят нагоре цели 10 дни. Това, самò по себе си, при един човек става само веднъж на 23х28х33 дни = 21252 дни (58 години!); а вероятността да се случи съвпадение като това между двамата сега, представля-ва още по-изумителен шанс, след като те не са родени в един и същи ден и година!

14,33ч.
- Любовта прави невъзможното възможно! Ето защо, Небето търси със свещ три същества в една плоска галактика, които да се обичат без да се ревнуват, за да може галактиката да стане сферична. Това вече го знаете. Знаете още, че на Земята има немалко сполучливи опити с ликвидиране на ревността между трима. Защо тогава Галактиката досега не е станала още сферична - поне за очите на съществата в третото измерение? - Понеже никога не е имало триединство в Слово, Дело и Живот. Поотделно е имало не малко свещени тройки, които не са се ревнували в работата за Словото, поотделно - за Делото, поотделно - в Живота. Постигана е и уникална хармония едновременно в работата за Словото и Делото, но всеки си е имал отделен живот; или двама са заживявали отделно от третия.
Тези работи, които ви ги приказвам от толкова години, са напълно несмилаеми за порочните умове, понеже под "тройка" те разбират разврат, извращения. Но на Небето, почти в цялата история на галак-тическото човечество досега, всички двойки са обявени за извратени, независимо от мнението на църквата и прозрачния й морал - понеже всички двойки досега са отстранявали възможността за обмяна с трети. Когато пък се е появявал трети, по-силен от втория, първата двойка се е разпадала незабавно. Това са закони на ада - на илухимния морал в преизподнята. Осъзналите се превръщат в звезди, синтезиращи постоянно водорода в хелий, на двойката - в тройка (Въпросът защо хелият е символ на тройката, а не на числото 4 поради двата си протона и двата електрона, е обяснен от Елма отдавна: неговите два протона били всъщност един, който се е клонирал – б.п.). Това също го знаете. Но не знаете, че няма още нито един [истински] Човек на Земята. Човеци, в пълния смисъл на думата, са само Великите Учители; но те са самотни, защото още няма нито един ученик, а какво остава за сродна душа…Така че, когато казваме, че се търси тройка, за да се синтезира Галактиката, или 144-ка - за да се синтезира Вселената по модела на Волята Божия, Ние имаме предвид синтез на истински, съвършени трима души. Вашите опити не са без значение - те допринасят за раждането на нови звезди и цели звездни системи, защото звездите се раждат само от Любов; но суперзвездите се раждат от Мъдрост, а ултразвездите - от Истина.
Така че, за да се получи един-единствен човек, трябва да се слеят още множество човеци в едно, поотделно слели се по двойки, тройки, шестици, дванадесетици и пр. Това е ядреният и субядреният синтез на Битието! Такава е и ще бъде сега Новата Земя под Новото Небе, където тия дни и нощи възлизат някои от вас за Великия Празник.
Животът не се безпокои, че хората - тук, на дъното - върху тази малка, непокорна бучка пръст, няма да приемат Завета на Любовта. Тези, които са Наши, ще изплуват и ще населят Новата, Етерната Земя. Там всички са напълно голи, млади и съвършени; но ако някой се опита да прекърши съчка или да премести камък, моментално ще се взриви в пространството! Този път ще се занимавате само с любов, с творчество, музика, учене и пътешествия! Който ви е излъгал на Земята, че има нещо по-важно, сега го чака затвор - 12 милиарда години затвор в студеното пространство. А служителите без монада, които ви подстрекават от 8 хиляди години и повече да не се самораздавате като слънцето и изворите, вече ги изгаряме един по един. Те си свършиха работата - ненужната материя ще се възвърне в Хаоса. (8000 години в Словото са равни на 200 милиона земни – б.п.)
Отворете още един том и препишете мисълта, която ви давам:

"Една българска поговорка казва: "Дето е текла вода, там пак ще тече". И човекът минава през състояния на тъмнина и светлина. Някога той свети като Слънцето, а някога е тъмен като Земята. Това са състояния, през които човек минава, за да научи нещо. Тъй щото, човек ще се качва в рая, ще слиза и в ада. Като слезе в ада, той казва: "Страшно нещо е адът!" Казвам: страшно нещо е адът, когато човек не знае откъде да излезе. Иначе, може ли да излезе сам от ада, нищо страшно няма там. Ако човек попадне между жителите на Слънцето без да разбира езика и реда им, без да е готов за тяхната култура, а вече не може да слезе на Земята, той и там ще бъде нещастен. Мнозина мислят, че ако отидат в рая, ще ги посрещнат с музика и песни, с угощение. Да - ако са готови за това, ако съзнанието им е пробудено, така ще бъде! Ако съзнанието им не е будно - и в рая, и в ада да са, все е страшно. Христос казва: "Голяма е радостта на Небето за грешника, който се разкайва за греховете си, който се обръща към Бога и прилага Любовта, Мъдростта и Истината!" (Лекция "Човешкият дух", т. "Простите истини", с. 162 и 163, 3.ХІ.1926г.)
                                                                
С много по-късна дата, тук е любопитно да се цитира фрагмент от една статия в интернет, от която се вижда, че има игриви химици-философи и психолози и че те не са тъй далече от измеренията на психохимията, с която ни занимава често Елма. Нещо повече – хвърлят нови предизвикателства за разширяване на мисленето ни относно любовното поведение на водорода и хелия и на други елементи...:

“Водородът има само един протон и един електрон, а хелият – по два. Хелият не реагира химически, защото двата му електрона са една щастлива двойка. Те просто се закачат един за друг и не искат компания, нито пък са склонни да се откъснат и да скитат. Тези две частици са от валентния слой (който всъщност е единствен) и понеже са щастливи и се чувстват удобно заедно, се смята, че валентният слой е пълен. Но единственият електрон на водорода е много самотен и му липсва компанията на други, сродни нему души, субатомни частици. Затова той често е склонен или да хукне нанякъде в търсене на другарчета, или, ако пропусне тази възможност, е отворен” да приеме компания. Само по един гост във всеки момент, наистина, но и това е компания... Когато електронът избяга от оковите на дома, той напуска водородния атом заедно със своя отрицателен електрически заряд, като така оставя атома само с положителния заряд на протона в ядрото му. Така целият атом получава положителен заряд и се нарича йон”, а още по-точно – “катион”, положителен йон. Когато електронът има посетител, те образуват пълен валентен слой, който има един до-пълнителен отрицателен електрически заряд. Това е причината водородният атом да стане анион”. За разлика от положителните” и отрицателните” хора, това не се отразява върху умственото състояние на атома, а само върху електрическия му заряд. Майката природа” предпочита атомите и да останат балансирани. Заради електрическите заряди, един положителен водороден йон ще намери отрицателен такъв и двата ще залепнат” един за друг като магнити. Това е естественото състояние на газа водород. Той съществува винаги като молекула, съставена от два атома. Електроните непрекъснато прескачат напред-назад от валентния слой на единия атом към този на другия, като сякаш обикалят около цялата молекула. Това се нарича ковалентна връзка. Литият, който има три протона, има също и трети електрон, който допълва другите два, но стои самотен във втори електронен слой. Първите два все така се чувстват добре като двойка, но за третия има една дребна спънка – никой слой след първия не е пълен, докато в него няма осем електрона. Това принуждава третия електрон да тръгне да скита, ако иска да си намери компания, като така литиевият атом се превръща в положителен катион.”

Из "GH, KH и pH за напреднали акваристи"
Авторът не е посочен

СЪДЪРЖАНИЕ
/