Книга 5

20.ІІ.121(1985)г.
София – Изгрев


ПРОСТИТУЦИЯ, РАЗВРАТ, ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, БЛАЖEНСТВО И БРАК ОТ КОСМИЧНА ГЛЕДНА ТОЧКА


Чисто, удивително прелестно създание!
           Моята ясна мисъл отново се насочва към теб. Цялото небе иска ти да бъдеш щастлива и свободна! Христовият Дух неотстъпно те предпазва от погрешна крачка, от много хилядолетия бди над теб с най-нежно внимание. Ти си определена за праведна душа - оставú сметките на неправедните и половинчатостите на неживите! Хората от това поле нямат представа за всеотдайност - те користно трупат планини от подсигуряване, за да паднат в бездни от отвратителност и нещастия. Колко пъти някой е помислял за сигурността си и е оставал безсмъртен? – Един случай няма такъв, няма!  
          Остави това, което е недостойно, и живей с онова, което е достойно! Недостъпна за устройството ти ще бъде още дълго мисълта за пламъка, отдаван с чистота. Някои същества умеят това, но те се броят на пръсти на вашата планета. Останалите отдават пламък, само ако получават удоволствие, а това се нарича просто егоизъм. Пламъкът, отдаван с чистота, е онзи акт, от който слабите и нещастните имат нужда, а ние нямаме нужда от него, но го отдаваме. При това, има свободни труженици на Космоса, съсипани единствено от нощите на пълната си самота; а притежаващите ключа на радостта и щастието обменят благата си само по сметка, т.е. – при подсигурено удоволствие или сигурност, които се стремят да получават.
“Проституция”, от космична гледна точка, е всяко отдаване на собствени блага, с мисълта да получите чужди. “Разврат” се нарича удоволствието, което получаваме с цената на свободата, която ни се отнема, но и каращисването с хора и същества от по-ниска еволюция и такива, които не са ни определени. “Престъпление” пък е отнемането на чуждата свобода поради користни подбуди.
          Синята Птица просто никога не целува никого, ако той търси щастието някъде далече. Тези, които са чужденци, обикновено предлагат удоволствие, за да купуват свобода. Но удоволствието не е блаженство: то се заплаща с много спорове, конфликти и изтезания. Блаженството самò се отдава, то никога не се продава! При блаженството ти никога не мислиш, че ще получиш нещо друго, освен блаженство. При блаженството ти даже не мислиш, че ще получиш блаженство, а си блажен, че отдаваш блаженство!
          Сега, всички вие, които слушате Новото, не можете да Ме разберете, защото искате да постъпите, както са постъпили майките, бабите, прабабите и прапрабабите ви... Те са се женили – и вие искате да се жените; те са раждали - и вие искате да раждате; те са се страхували от комшии и скудоумци - и вие треперите от ужас пред тях. Не мнението на Бога, не мнението на всички разумни цивилизации, а злобният поглед и приказка на живи мърши и лоени торби определя на вас цялото поведение, тупкането на сърцето, битието на мисълта и “праведността” ви!
          Не че майчинството, семейството, домът, не са нещо чисто, свято, божествено. Напротив, бракът е най-чистата форма на служене на Бога. Но бракът, а не скръбното позорище, което разигравате столетия и хилядолетия пред очите Ми!
          Роби не могат да бъдат в брак, а вие всички сте роби на мисълта за себе си. Не можете да направите нищо, без да помислите какво ще получите.
          А Бракът е пълно самоотдаване на любимия още в първия миг; пълно прощаване с истините извън негои неистините във вас самите. Бракът е пълно изгаряне на егото в пламъка на Божествената Любов, пределното напрежение на духа и душата да отдаде всичко, без никакъв ни най-малък остатък; бракът е нулева сигурност и безкрайна наопределеност на бъдещето! Бракът, в цялото Божествено и разумно Битие, не е нито да се замисляш, нито да разчиташ, нито да пресмяташ. Падението на падналите ангели и на сатаните иде от разчитането, от съобразяването, от очакването, от държането на другия отговорен за нещо.
          Бракът е като извора – любовта ти е толкова несвършваема, че стотици и милиони пъти сърните и всеки, който поиска, може да пие от тебе - а ти продължаваш да бликаш! Но вие, възпитаните от прабабите си и от сатаните, ограждате извора си с три метра бодлива тел, слагате по четиринадесет катинара на входа му и “Вход забранен”, а после се чудите защо се измъчвате от самота и вампири. Болестите, които спохождат повярвалите на бабите си не са нищо друго, освен “вампири” - непреживени радости и блаженства поради вашето пигмейско сърце. То не може да приеме при извора си повече от едного, понеже столетия наред са го учили, че това е “порочно”. Но, щом пусне и този, единствения, затваря катанците отвътре и светилището става, по неизбжност, и бунище, и отходна яма, и нужник... И при всичките тия вонящи условия, които са нетърпими, искате да остане при вас някое космическо същество…
          Аз никога няма да отстъпя от определението Си за разврат! Разврат, казах, е всяко удоволствие, което получаваме за сметка на свободата си. Това е космическото становище, така е записано и в Моята Конституция на Трите Вселени! Разум, по същата логика, е всяко съобразяване с последствията от действието - но не тези, които се смятат от вас за благоприятни или неблагоприятни, а онези, които определя Целокупната Природа и Правдата.
          Сега, вземете всички калугери и всички моралисти от Стария Свят и вижте има ли поне един от тях, който да не се намира в чудовищна форма. Моят Мозък, Окото Ми, са категорични: няма нито един такъв случай!
          Ти искаш да ти говоря "конкретно"... Няма! Извини Ме, въпреки че те нарекох “чиста” - страхът и користта още не са те напуснали; проституцията и развратът още те държат най-старателно; престъплението също чука на вратата ти да го приемеш. Страхът да не би да не станеш като прабаба си; користта да имаш “стабилно” и “морално” име - ти и детето ти… И то пред кого? - Пред каторжниците и ненормалните на една планета като вашата, която е затвор и лудница на вселената!
          Проституция - защото благата си, които отдаваш, са със сметката да получиш сигурност и спокойствие при "осигурени" каторжници и луди, а не пред космичното мнение; и разврат - понеже удоволствието, което получаваш от строго определен човек, се заплаща със свободата ти, и при това не се равнява с обичта, която се самоотдава на ония, които имат нужда от нас, а не на тия, които нас ни задоволяват.
          За теб имам приготвени несметни богатства - изключително нещо, което се дава само на смирените. А да се смириш, значи да не повтаряш сметките и грешките на бабите си и; следователно, да не боледуваш и остаряваш.
          Да се смириш, значи първо да загубишпосле да спечелиш. Сигурността, която търсиш, няма я; любовта, която търсиш, няма я; живота, който търсиш, няма го; Бога, какъвто го представят бабите ти - няма такъв!
          Нямате и никаква сигурност какво ще ви се случи на утрешния ден, но с нокти и зъби пазите благата на сърцето и тялото си за някой митичен или алкохолизиран вампир, само и само по-скоро комшиите и роднините ви да кажат: “Тя е почтена - седна си на задника, като другите!”...
          Праведна, праведна, праведна бъди - светът неизбежно изяжда всичко по пътя си, затова толкова много иска да повярваш в морала му. Това, което е морал за света, не е морал за Бога! Божественият морал се интересува не дали си семеен или не си, а дали си силен, здрав и красив; това, което правиш, за вампири ли го правиш или за пришълци; с онова, с което те е надарила природата, търгуваш ли - или го отдаваш в името на Волята Божия. Волята Божия отнема благата, телата и младостта ви, ако нямате висок идеал и ако между две възможности винаги избирате по-калпавата; ако мнението на бабите ви за “разврат” и “морал” го приписвате и на Бога.При теб имам особен стимул да не ти говоря. И сега щях да откажа, ако не се намираше на ръба на пропастта.
          Широта и стихийност - в Божествен смисъл на думата - ти е нужна на тебе, но не по отношение на вампирите, а в съвършено друга посока. Работú за Моето Царство и за неговите хора - и тогава ще ти изпратя Принц!
________
1 Това твърдение на Елма ("Бракът е пълно самоотдаване на любимия още в първия миг; пълно прощаване с истините извън него") е корав орех. Малцина биха могли да го разберат, а какво остава да го преживеят и приложат. То иска специални разяснения от Диктуващия. Първата му част е понятна - в света винаги е имало и има хора, които се отдават именно по този начин. Но как да се простим с всички истини извън любимия, след като интересните и прекрасни истини са безброй, а любимият не съдържа всичко в себе си? Как да спрем да се развиваме, да насищаме жаждата си за познание, контакти и безкрайно усъвършенстване? Дали тук Елма няма предвид само интервала на Приставането и Медения Период или вечността на Божествения Брак, когато Любимият е равен на Бога и затова в него и в любовта ни има всичко? А и да няма всичко в любимия, то любовта ни към него и неговата вселена е тъй огромна и всепоглъщаща, че и милион години да я изучаваме и преживяваме, това ни е предостатъчно. В земни размери, истинският любим е цял материк или една страна, една огромна планина. Отивайки там, където нещата са безкрайно вълнуващи и смайващи, нима ще ни стигнат няколко години и дори цял живот, за да ги проучим и да им се насладим? Човек може да се интересува от "другите истини", само ако не е в плътен божествен съюз с абсолютно сродна душа и затова има свободни валенции. А и нищо не пречи двамата заедно да изучават понякога истините извън тях - нали така ще е много по-пълноценно?
Разбира се, трябва ясно да разграничим, че в случая Учителят говори за илухимната любов и илухимния любим. За алохимите е абсолютно невъзможно да се съсредоточат в един обект и да не подскачат главоломно от истина на истина, но елохимите могат и едното, и другото. (б.п.)

СЪДЪРЖАНИЕ
/