Книга 26


21.ІХ.132(1996)
СтранджаМалко Търново

КОНЦЕНТРАЦИЯ, СЪЗЕРЦАНИЕ,
ПАМЕТ И... ПРЕЯЖДАНЕ


Разходка до водопадите край с.Стоилово в Странджа
Тази и останалите снимки – Павел Пронин

21,05ч.

Въпрос на В.: - Може ли да се даде начин за концентрация, съзерцание и против преяждане?

21,13ч.
- Най-добрата концентрация не е служебната, но е преследването на строго индивидуалната собствена мисия. Служебната, колкото и да е благородна и християнска, е само единият полюс на християнството - полюсът на милосърдието. Всеки пробуден дух първо търси и открива собствената си задача по ли-

ния на Абсурда, а служи само в свободното си време. В противен случай, даже и когато работите за Словото и Делото, вие няма да получите щастието на изобилния и пълен живот, защото още не гоните со-бственото си призвание. Съзерцанието се постига в самота предимно сред природата, но може и вкъщи. Науката за съзерцанието е строго индивидуална и


почти няма общи положения, тъй като съзерцаваното се вижда по различен начин от различните монади. Питаш за конкретни указания, но не съзнавате винаги, че когато дам отговор, той съдържа и кон-кретното в самото начало - т.е., ти остани сама истински, и после ще говорим няма ли да имаш видения. Да си сам истински, означава да не мислиш за проблеми и странични неща, независимо дали си физически самичък или сред другите. Съзерцанието е Уранова наука и изкуство и почва от физически обекти, докато се научите да виждате духовните и Божествените. Съзерцаването на най-любимото нещо - образа на Учителя, образа на прекрасен човек или природната красота - развързва очите за съзерцаване на духовни образи и картини. При концентрацията вие не движите очите и гледате в точка или в линия – например когато четете съсредоточено и продължително, без прекъсване поне 5-6 часа, само с необходимите почивки, по закона за почивките. Но и при почивката, концентрацията изисква да не допускате нито един страничен образ, проблем или мисъл. Методът при съзерцанието е подвижност на очите, разсеяно разглеждане на избрания предмет или картина без фокусиране на погледа. Тогава именно почват да се явяват отвъдните картини. Съзерцание 

без размишление върху наблюдаваното е чисто съзерцание, а с размишление върху наблюдаваното, преминава постепенно в медитация.
При теб, специално, се препоръчва да не почваш със съзерцанието, защото си по-склонна към него, а да почнеш упорито със съсредоточението. Това става, когато изхвърлиш любопитството. Любознателният първо пита, а после надниква; любопитният надниква, без да пита. Това също привнася познания, но не привнася хармония във взаимоотношенията. Любопитният иска да бъде навсякъде, понеже още няма концентрация: той събира мед, но не е пчела-майка. Това е хостонно предимство, макар че има и съсредоточени хостонни същества.
Та прекомерният глад е следствие на прекомерното любопитство. Не че сте за осъждане - понеже има любопитни ангели и даже любопитни божества. Самото невинно детско съзнание расте изключително от любопитството - любовта към питането, но тъй като питането и питанието са от един корен, естествено идва и лакомията. Ще забележите, че сатурновите типове с изграден нос са способни да ядат много малко и рядко, тъй като, почвайки една работа, се съсредоточават в нея с години, и само когато я предадат съвършено, започват друга. Повърх-

ностното съзнание е лакомо за информация, за образи, преживявания, но не може да ги смила със скоростта, с която ги поглъща. Набъбва нисшият ментал, и оттам - и чувството за глад. Следователно, пътят на ученика минава през овладяването поне на три университетски дисциплини и официалното явяване на изпити и защита на диплома. През следващото прераждане това може да се окаже невъзможно, затова трябва да се започне отсега. Трябва сами да откриете тия дисциплини, понеже инак ще се усещате насилени. Бог подсказва само на тия, които имат ярки желания и доминанти. Докато не изгрее вашето основно Слънце вътрешно, Бог изчаква.
При липса на пари за днешните високи такси, намерете си приятели - специалисти, учители, професори - и се явете на изпит при тях. Купете си бележници и нека преподавателите ви изпитват и ви пишат бележки по всички правила.
Относно паметта, ти имаш по-силна памет от повечето приятели, но не знаеш как да я съхраняваш и развиваш. Трябва да се припомнят елементарните закони при учене. Първият основен закон: гореща любов към предмета. Повторението тогава е излишно - запаметява се от раз. Второ - основен любим предмет, около който да се групират всички останали. 

Трето (от стратегическо значение): творческо развиване на познанието - преподавателят, методистът, ти поставят индивидуална творческа задача, свързана с някаква фабула, дори в областта на абстрактните науки - с някакъв смисъл, с някаква цел и без срок. Фаталното при адската педагогика са сроковете: научил-ненаучил - трябва да се явиш на изпит.
В Божествения свят няма време и там се явяваш на изпит само когато си знаеш и можеш нещата по вода. Там има първолаци по 500 прераждания и ученици, които вземат 500 прераждания за 1 минута. Всичко зависи от любовта към Бога: ако обичаме Бога и искаме да Му помагаме, ние сме старателни, последователни, дисциплинирани, и сами си преговаряме уроците до тяхното пълно усвояване. Особено плодотворно правило: накарай ученика сам да напише учебник, за да изясни нещата просто, пълно и нагледно. Тогава много ученици ще напишат по-добри учебници от професорите... После, повтарям, измислянето на приказка, фабула, поетично или образно представяне на всяко явление и всеки процес запечатва науката в паметта завинаги. В противен случай, папагалщината е неизбежна. Всеки ученик и студент трябва да проучи поведението на всеки елемент и 

процес във всички възможни комбинации с всеки останал елемент и процес, ползвайки огромна литература и разпитвайки маса специалисти. Педагогиката днес няма време за такъв разумен подход, понеже има определени образователни срокове, т.е. искат жълъдът да уври до омекване заедно с тиквата.
Почнете да изследвате конкретен проблем, но до най-големите му тънкости - това е подходът на аспиранта, на дисертанта. Който постъпва така, ще развие мюонното си тяло, но челото му ще остане тясно. Който иска да разшири челото си, да се занимава със сравнително наукознание.
В окултната педагогика има строго определени храни, усилващи паметта, но това ще узнаете от беседите на Учителя. Най-тънкият похват - "хитрост" на Словото Божие - е недаването на стройна и изчерпателна информация, за да ви застави да четете по-дълго, а не оттук-оттам или чрез прословутото отваряне на беседи. Това е триумф на Присъствието, но "нула" за концентрацията: все едно си инвалид в инвалидна количка: не постигаш познанията, уменията и навиците с упорито и дългогодишно потапяне в една област.
Мюонните учители предпочитат кълвачите пред кокошките, т.е. кълвачът се занимава с концентрация, а кокошката - със съзерцание... Затова има тлъсти кокошки, но никога няма тлъст кълвач.

СЪДЪРЖАНИЕ
/