Книга 26


14.ІХ.132(1996)
Бургас - Изгрев

ОСИЯНИЯ ЗА САМОТАТА


7,30ч.

Отново бурни, картинни и поучителни сънища. Този път Небето е избрало нов, оригинален начин да ни говори - при събуждане, сънуваното се синтезира и се лее без никаква за­пънка в стихове... За съжаление, невъзможно е да се запишат поради скоростта, с която идват в съзнанието; не може да се направи и аудиозапис, тъй като "нашествието" е толкова го­лямо, че ако човек възпроизведе 2-3 стиха, следващите ги за­ливат с голяма скорост и сила.
Роден от реални случки и лични проблеми (едно перма­нентно и несвършваемо зацикляне откакто се помня), този сън и стихотворното му тълкуване се въртят около след­ната жива и дълбоко изстрадана картина: две скъпи, любими приятелки се намират на тесен, дълъг плаж от двете страни на ж.п. линия, осеяни с боклуци, ръждиви железа и руини. Там има още много хора, които считат, че това е живот. Аз пък съм във въздуха - пилот на тежък свръхзвуков самолет - и се мъча да открия тези приятелки с тая шеметна скорост и с отчаяни маневри да правя обратни завои. Накрая даже кацам без писта, като при аварийни условия, потрошвайки дървета и къщи и с опасност и за самата машина и за живота на път­ниците, които возя. Слизам, тичам като луд по плажа - ту зървам моите приятелки, ту ги губя; но дори и когато най-сетне ги срещам, те са добри и любезни, радват се, но искат 

да си консумират отпуската именно на този плаж, търсят си
подходяща компания - не искат да дойдат с мене в самолета, за да ги откарам на друг, далечен, прекрасен и девствен плаж в Азорските острови, където летуват само елитни хора. После ги догонвам на самата гара, където се качват на няка­къв разбрицан влак, защото били поканени на гости някъде и предвкусват нови удоволствия сред обикновени хора. На мен ми е толкова мъчно, че се мятам в движение във влака, за да продължа да ги кандърдисвам колко е хубаво на Азорските ос­трови или в Космоса и колко много прекрасни млади хора ни чакат сега в самолета и някъде там, далече…
А стиховете сутринта не спират (мога да предам само смисъла): "Летецо, лети към далечната си цел със свръхзву­ковия си самолет и не прави постоянно отчаяни усилия да вземеш на борда души, които не се интересуват от звездите! Не троши техника, сили и нерви и толкова много космично го­риво за онези, които още зяпат по витрини и слушат адска музика; за сърца и умове на верига, които имат свой периме­тър на зрение и свои пигмейски вкусове. Те, първо, не ти вяр­ват и, второ, дори и да видят самолета, не искат да се ка­чат, защото астралните пържоли и кебапчета им са по-скъпи и ти не си техния тип; или пък чувството за дълг (веригата им) ги дръпва всеки път жестоко назад, ако проточат шия да видят нещо по-далечно от кармичния си двор, от радиуса на вкуса им…" - Нещо такова, но в много по-възвишен стил - тук съм предал смисъла с мои думи, които изразяват лично огор­чение.
Дали всичко това тази сутрин пак не е повод Елма да каже няколко думи и по този въпрос?

8,10ч.
Младостта не е порок. Младите духове няма от­къде да имат този опит, който имат по-старите. Невидимият свят поддържа най-различни пазари, ко­чини и панаири, за да могат подрастващите да се занимават с нещо. Същевременно, има най-различни гари с най-различни тренове, включително и свръхек­спресни. Съжалете душите по къси курортни гащи, ползващи само панаирните влакчета или влакче­тата на ужасите. Приемете, че вие сте лекари – приятели на местното туземно население и ту­земна фауна - и сте тук в командировка, далеч от своите си. Печално и много смешно на Небето е по­ведението на лекуващ целител, който постоянно се жени за аборигенки и ходи ту с халка в носа, ту с халки по пръстите, ту с халка на сърцето… И това е път, но най-неефективен и жалък. На целителя в кабинета нека му мирише плътта на цветнокожото население; на човекоядеца пък не е вкусна вашата плът - на белокожия човек... Значи, взаимно се отв­ращавате от плътта си - и пак правите компромиси.
Човекът е същество, дишащо Свобода и Любов! Паднете ли в джунглата, човекоядците ви отнемат свободата, а невръстните сърца ви отнемат любовта. Да изядат тялото на човека наведнъж или на няколко пъти, това е предпочитана съдба на изсле­

дователите, песен, кармичен късмет. Но да ти ядат сърцето и душата цял живот, да те поставят в ко­чина и да ти отнемат свободата - това вече е огромно нещастие, равносилно на истинска смърт. Ти да имаш само едно прозорче и оттам да те гледа угоителят; да гледаш само неговата отвратителна физиономия вечер и нощем и да чакаш с нетърпение помията, защото умираш от глад - ето най-печал­ната участ, ето какво значи човек да е изяден прúживе от някой човекоядец! Ти мислиш, че не си изяден, а всъщност човекът отдавна е изяден в тебе и огледалото показва това безпогрешно.
По-печална е съдбата само на ония лекари, които се мъчат да освободят прасетата от плен и пропо­вядват "свинска революция"… Нали собствениците на прасетата ще се обединят и ще ви подгонят?
Прасето самó трябва да престане да харесва помията и живота сред собствените си остатъци. Ако господарят не ви рине кочината всеки ден, вие ще се задушите. Повечето господари съвестно ри­нат своите обори и кочини - перат, чистят, гладят, лъскат най-старателно. Полесражението на астра­лен план е ужасно, но отвън кочината свети, свети… По подобие на говедата и на останалия скот обаче почти всички хора се изхождат по сто пъти на ден в средата на спалнята или отгоре на самата маса, по време на ядене! Да ревнуваш, да мислиш за пари и бензин, постоянно да се тревожиш най-после няма ли


да се подреди животът ти - това са големи, мириз­ливи лайна отгоре на масата или направо в душата на ближния и в собствената ви, безсмъртна душа. Да мислиш за лихви и проценти, за ръста на инфлаци­ята и съдбата на валутата; да гледаш като опулено теле предаванията на ада в екрана на телевизора; да одумваш, мразиш, насъскваш, отмъщаваш и да от-немаш правото на ближния и неближния; да пъл­ниш кочината си с мебели, вещи и техника от адски произход - всичко това е денонощно изхождение по най-арогантен начин върху главите на хората от долните етажи; денонощно натрупване на тази отв­ратителна маса, пълна с астрални и ментални чер­веи-елементали, така че тя нараства и покрива и най-високите етажи…
Често не ви щадим отгоре, оставяйки ви да уми­рате под лайната, да се гърчите под канонадата на звуковите терористи, които изнасилват душата ви през ушите; на газо-праховите изверги-терористи, изнасилващи душите ви през носа. Желанието на Духа е да се махнете от там, но вие оставате. Защо? - Защото сте в плен на сатанинската тех­ника и "удобства"; понеже мазохизмът на жертвите и вампиризмът и садизмът на повечето "близки" се опират на прословутото чувство за дълг - дългът да си останете в кочината.
Някои от вас са постоянно в клозета и почти не излизат да си вземат дъх. Ангелите не смеят да си помислят как изглеждате - те припадат при самата представа, ако въобще могат да си представят такова нещо.


Предателите правят и невъзможното, за да не можете да останете сами. Те усещат или много добре знаят, че самотата е въздух за духа, и затова, като добрите пожарникари, покриват духа ви с пар­цалите на своето плътно присъствие в къщи, в ау­диосферата и в ефира - само и само да не пламне по­жар. Пожарът на духа е бедствие за предателите - подпалената монада причинява неизчислими матери­ални и "морални" щети, понеже почва да раздава блага и любов неудържимо. Пламтящата искра Бо­жия не се съобразява с норми и разценки, не мери чув­ства и обещания, не се гаси при никакви условия и при никакви обстоятелства! Пожарите на духа - пробу­деното атмическо тяло - подпалват всичко по пътя си, взривяват неистини и полу-положения, изпаряват условностите със страшни експлозии и пълнят гро­бищата с мъртъвци - с телата на милионите, които не могат да се самораздават като пламък. Всяка ми­съл за себе си, всяка сянка на право и нагон, и напън, насочени към собствената сигурност, потъват в глъбините на космичните тела, наречени "звезди" - претопени и унищожени завинаги.


Как вие, нещастните плазмоиди на любовта към себе си, ще оцелеете в Океана на Космическия Огън?! 99,99% от веществото и Съществата на атмичния свят е самораздаване докрай - т.е. самораздаване без никакъв край! Краят настъпва само периодически, временно, когато Любовта на Мировата Душа покрие експлозията на Духа с булото на присъствието и с воала на неóтклика.
Пламтящата монада, пожарът на искрата Бо­жия, не трябва да се взривява безкрайно навън, поне що се отнася до третото измерение. Психологи­чески, Майката Божия и нейният верен и пръв по­мощник, Логосът, т.е. светът на Правдата, с прис­кърбие почват да играят една неприятна пиеса - неприятна и за тях, и за пламтящите монади, ко­гато последните нямат още тяло на правдата, т.е. кристално "Аз". Мюонното състояние на монадата включва и правата на останалите да раздават Лю­бов, Мъдрост и Истина като подпален бензин - да ог­ряват всички и да светят на всички, без да мислят за "лимит" и "свършек". Обаче в третото измерение монадата може да трепти само при наличието на две външни условия: самота с огромен радиус и пери­одичен отклик. Правдата обаче ограничава радиуса и го свива от безкраен в радиус с определен параме­тър. В четвъртото измерение няма такъв проблем: там пожарите на монадите се сливат всеки с всеки и така се ражда и бушува Океанът на Космическия Огън.


Природата, следователно, в присъствието на Правдата, напълно успешно се въплъщава в две "противни" роли - може да играе ролята на "лошия герой" в третото измерение - ролята на майката и бащата, не позволяващи на развихреното дете да присвоява дворовете на другарчетата си като те­рен за разпаленото си вдъхновение.
По тази причина, именно, и на ада му е дадено право да изкушава духа: мъжкият ад предлага самои­зява и утвърждаване на името, а женският - печалба и притежания. Но заедно с това, адът умее и да от­нема всичко това. Отнемайки свободата, той от­нема въздуха за пламтеж на монадата - радиуса на необходимата свещена самота; отнемайки отклика, той ви лишава от самото гориво - женската теч­ност на Мировата Душа. Кокетството е женски при­роден инстинкт с пъклен произход: замразявайки от­клика или имитирайки индиферентност или бягство, по-простите самки от адско коляно се стремят да възбудят простия самец за настървяване, преслед­ване и гонитба, за по-продължително доказване на "предаността" и "сериозните" си намерения. Не само адът, но и Небето използва понякога тези елемен­тарни игрички, за да амбицира някой способен дух да се саморазвива, макар и на такава прозрачна канава.


И така, лишени от самота и отклик, сериозните духове с пламтяща монада, най-после един ден започват да горят навътре и скоро прескачат в друго измерение - там, където пожарите на сливането са неограничени и където откликът е мигновен и от всички страни.
10,40

СЪДЪРЖАНИЕ
/