Книга 25


28.ІV.132(1996)
Бургас - Изгрев

УЧЕНИЦИ НА БОГА

8ч.31м.
В сряда, 24 април, една приятелка предложи да останем на беседата на Общия клас, където обикновено не ходим. Вероятно е било заради следната мисъл от т. "Възможни постижения", стр. 157, от изд. на "Хелиопол" (там четоха от оригиналния том), лекция "Забравената дума", 27.ІV.1927г., София:

"Засега, между вас аз зная само две тройки, които живеят по закона на Любовта. Като се намери още една тройка, и останалите ще заживеят по този закон. Имената на тия двойки няма да кажа, докато не откриете свещената дума на Любовта. Свещени работи има, за които не е време да се говори".

И така, грешка на стенографите и преписващите ли е това, че тук изведнъж се сменя думата от "тройки" в "двойки"? Или има особна логика: двойки, които участват същевременно в тройки, и то повече от една или две? Тук се сещаме за лъка и стрелата: двамата са краищата на лъка, третият е стрелата. Че има смяна на партньора, се илюстрира от играта на "Пентаг­рама" в Паневритмията. Предубедените, че това може да е свързано с неморални неща, илюстрират представите си за морал със собствения си вид и здраве, когато станат на 60-70 години. Въпрос: Вярна ли е думата на Любовта, която дойде отвътре по време на тази лекция, и трябва ли да се изнася или не?
Първият импулс, преди да се запише отговорът на Елма, бе да се прочете следващата беседа от същия том, с надеждата, че там Учителят може да е да някакви разяснения по въпроса за единството на тройката и двойката. Конкретен отговор обаче няма, но има мисли, тясно свързани с начина на живот на истинския човек или ученика, който трябва да е преди всичко свободен индивид, за да участва в каквито и да е групи:
"Всички хора са наредени като атомите и молекулите - между тях винаги остават празни пространства. Като души, те са абсолютно свободни, независими един от друг. В това отношение, по-напредналите ученици трябва да дават пример." (пак там, стр. 167, лекция "Принципи на нещата" от 4 май 1927г.)

29.ІV.132г. 9,14ч.
- Ако Царството Небесно се крепи на Тройката, то Природата съществува благодарение на Двойката. Трябва да сте най-малко по трима, за да отворите Небето; трябва да сте най-малко по двама, за да сте приети от Природата. "Най-малко по двама" означава, че може да сте и по четирима, осмина и т.н. Особеното на третия е, че той "занебява", тъй както на “Земята има заземяване.
Около единия трябва да има много, а към двама трябва да има трети, ако искате да познаете Божествения и духовния свят.Само по двама е много опасно: Природата има и тъмна страна и попадате под нейните закони. Но мъдростта на Природата предвижда страданието да не е вечно: тя държи широко отворени вратите си към нечетното и множественото, за да се спасяват съществата от смъртта.
Значи, животът при двойката е възможен само в един кратък миг, в кратки периоди. Нямащите монада и полиада не могат да живеят сами с множеството. Съществата ходят по двойки с единствената цел да се спасят от самотата, но по-голяма самота от тяхната не съществува. Свикването не е обич. Удобството, инерцията, представляват гниене, бързо остаряване. Спадането на потенциала предизвиква отчаяние, пороци, сблъсъци. Без старозаветното коварство на чувството за вина и за дълг първо към ближния, сега нямаше да плувате в отровния ад на престъпленията, болестите и нещастията. Престъпник №1 е този, който гледа изобразяването им; престъпник №2 е онзи, който ги изобразява, а престъпник №3 - който ги извършва.
Сега някои опитни ученици временно са затънали в разлагащата се тиня на стария свят. Вместо да гледат слънцето и дрехата на Природата, те се взират в екрана на телевизора. Вместо да слушат музиката на сферите и монадите по върховете, те не спят по цели денонощия да записват музика технически. Вместо да насъбират Прекрасното в мозъка си и да го изпращат направо оттам в Космоса и по Земята, те сортират снимки и картини до припадък. И когато на духа и душата им втръсне до "смърт", природата се предава и нашествениците влизат в тялото с милиони и милиарди!
Сега не само престъпниците пускат микроби във въздуха, за да си продават лекарствата и услугите. Не само въздуха, храната и водата заразяват, но и директно мозъка ви през очите, когато гледате фил-мите им и четете вестниците и рекламите им; през ушите - когато слушате шумовете и апокалипсиса, който произвеждат; през всички пори и сетива – когато ви всмуква компютърът.
Ние не сме против човешката техника, но зависи кой за какво я използва, как е произведена тя, от какво. Слушането на музика от съвършено устройство и добри касети или дискове е похвално, но поразява холическото тяло! Присъствието на концерт е стотици пъти по-безвредно. Пазете се не само от наркомания и лакомия, но и от най-тънкия съвреме­нен опиум: техническия звук и образ. И най-съвърше­ното творение на Бялата Ложа, предадено аудовизу­ално чрез некротехника; дори Словото Божие, наб­рано с компютър, поставят хиперфизата на изпита­ние и я карат да се съпротивлява. Какво остава за кръвта и експлозиите, за отвратителните звуци и думи, с които ви изпиват праната нашествениците от Разбитата Галактика? Недостойно е за ученик на Бога да се гърчи постоянно в някой град!
Слизането ви в градовете трябва да бъде по-рядко. Които се трудят в града пък, трябва да излизат всяка вечер, всяка събота и неделя. В противен случай хирурзи, антибиотици и екстрасенси няма да могат да си починат от вас… (Под “всяка вечер” тук се има предвид не връщане същата вечер, а отиване и преспиване в планината или поне извън града – б.п.)
Не възразявам, че вие, най-преданите, работите денонощно надолу с главата в тия миазми на хората. Но спасителят трябва да излиза, за да си вземе въздух, за да се измие. В противен случай ще спаси няколко души - и ще се удави!
Постепенно научете нещата, които се свирят, да ги пеете. Имате си музиканти - ще ви научат.
Не е лошо да правите снимки и картини, но по-добре е да ги събирате с очи и да носите красотата в сънищата на хората. Вашият красив живот на ученици по планините и в Космоса, сред райските градини и жилища на Отца ни, разпилява безценни образи навсякъде - насън или наяве сродните души ще ги уловят.
Ходете сами и с мнозина, по двама и по трима - напълно свободни сте! По-добре е сам да си хубав, отколкото да си роб на образи и сенки.
11,22

Относно възстановяването на Забравената Дума отговорът бе, че тя трябва да остане в тайна. Но когато сме по трима и повече, виждаме и преживяваме какви ли не неща..

4.V.132(1996)



ОСИЯНИЯТА ОТ ЕЛМА ПРОДЪЛЖАВАТ В КНИГА 26
(този web-адрес е временен)


[1] Илюстрацията най-горе е от 1337г. – от Псалтира (Песнивеца) на българския цар Иван Александър (1301-1371). На следващата страница – български Псалтир отпреди 1866г., отпечатан в Будапеща.

СЪДЪРЖАНИЕ
/