Книга 25


26.I.132(1996)
Бургас – Изгрев

ВЗАИМОСПАСЯВАНЕТО



Проблемът е в това, че някои се объркват и политат след торния бръмбар. Нямат понятие за меден прашец,
 за симбиоза по съвместимости.
14,35ч.

Дойде близка и скъпа приятелка с остър проблем. Когато попита може ли да се получи отговор от Елма, една ярка си­ньо-виолетова точка се появи на ръката - лявата китка, от външната страна, точно по средата. Какво значи това: че ще има отговор ли?

- Този дух не е случаен, но е много потънал. За да го извлече една сродна душа, трябва да е 10 пъти по-силна от него. Ако той е по-силен, ти падаш на дъ­ното. Връзката и мисията по отношение на него си остава, но само ако се зареждаш със светлина. До­пуснеш ли да заспиш след полунощ, попадаш в него­вото царство. Поемаш ли от неговия дим, от него­вите алкохолни пáри, от смрадта на отрицателните думи, ти си свършена. Спаси себе си, за да спасяваш и други!

След адски преживявания цяла нощ във връзка с въпрос­ната личност, тази приятелка е заспала едва сутринта и е спала от 6 до 8 часá, сънувайки ужасен сън: самата тя, с много други близки духовни хора, разкървавяват ръцете си по една бяла стена с нещо като шипове и там остават кръв и месата им. Още когато бяхме в Айтос с нея преди 4 дни, тя също отваряше томове беседи за отговор на проблемите ú - и тогава, между другото, ú се падна, че съвсем скоро ще чуе от някого такива лоши думи, че няма да може да си намери място. И тя наистина преживява това тази нощ: "великият пират" от миналото, в алкохолен транс, ú казва, че тя щяла роди син, че няма да е от него и че това щял да бъде самият Антихрист; че скоро щяло да има големи катаклизми и ще из­мрат много хора, но тя щяла да остане жива с чудовищното си дете... Задавайки въпрос, какво да прави с този пират, ху­дожник и философ от Италия, за голяма изненада на всички нас (тук има още двама близки приятели), се получиха след­ните отговори от три тома случайно взети тома беседи:

"Не мислете, че прегръдката на някого може да ограничи някого или да го окаля. Никой не е в състояние да окаля или да ограничи из­вора! Всеки човек е извор.
Следователно, когато Бог живее в човека, никой не е в състояние да го окаля (…) Какво престъпление има в целувката?
Страшни са вътрешните "целувки", вът­решните грехове и престъпления на човека. Чистота е нужна в света: чистота в мисли, в чувства и постъпки. Никой не може да опетни чистия човек!" (Том "Събуждане", с.198, лекция "Сила, живот и здраве" от 23 ХІІ 1931г.)


"Мнозина говорят за спасението, но мис­лят, че сами ще се спасят. Това е неразбиране на основния закон. Сам човек не може да се спаси. Който съзнава, че е създаден от Бога, той прилага Любовта и живее според нейния закон. Страшно е, ако целувката ти отнема чистото, красивото, ценното в тебе. Лошо е, когато твоите прояви отнемат, задигат цен-ностите. Внасят ли нещо хубаво, те са намясто. Ако си прокажен - пази себе си, пази и другите. Не е позволено на прокажения да це­лува! И на светията не е позволено да целува. (Но ако) на светията дадат задача да целуне един прокажен и ако не го целуне, носи отго­ворност. Целувката на светията е лек за про­кажения. Тя носи благословение за него. Зада­чата на светията е да лекува болни, да пов­дига паднали, да възкресява мъртви. Може ли след това болният, който е оздравял, мърт­вият, който е възкръснал, да не благодарят? Прокаженият, който е излекуван, ще благо­дари, ще целуне светията, но неговата це­лувка е чиста, пропита с благодарност и лю­бов.


Густав Климт (1862-1918) – След целувката

 В друг живот прокаженият може да бъде млада, красива мома - и където срещне свети­ята, тя ще го целуне и прегърне. Трябва ли да гледате на тази целувка като на престъпле­ние? Тя ще сгреши, ако не го целуне! Как гле­дат обикновените хора на целувката, това е друг въпрос. Важно е да целуваш с благодар­ност, че някой ти е помогнал да се излекуваш.

Няма по-велико нещо за човека от свобо­дата на духа! Това значи да дадем свобода на Бога в себе си: да не Го ограничаваме, да не Го морализираме, да не Му даваме съвети как да действа". (Пак там, стр. 199-200)

"Поетът трябва да мине през големи страдания. Няма поет в света, който да не е страдал. И тука е спазен законът за съотно­шенията, а именно - между страданията и по-стиженията. ("Допирни точки в Природата", стр.148, лек­ция Закон за съотношенията", от 13 ХІІ 1922г.)

Лицето, с което има такава силна и проблемна връзка тази приятелка, е художник, а тя самата - професионална оперна певица. Освен точните "попадения" досега, повтарящи линията на предишните лични осияния за нея и него, изне­надва (и вече не изненадва - Присъствието стана ежедневна практика) и съдържанието на последната мисъл, която се падна за Р. днес от третия "случаен" том, отворен специално за нея и него:

" Ще кажете, че пеенето е за предпочи­тане пред копането. И художникът взима чет­ката и боите и за няколко часа нарисува една хубава картина, която продава за 100-200 хи­ляди лева (…) Ако можеш да взимаш три ок­тави и половина, ще разполагаш с милиони. И тъй, щастието на човека се заключава в пее­нето, когато взима три октави и половина. За да се изработи такъв глас, нужни са упражне­ния, усилия, труд! Достатъчно е да се чуе за някого, че е по-голям певец - веднага ще дой­дат от Англия, Америка, Германия, да го ан­гажират. (…) Достатъчно е целият клас да насочи вниманието си към едного, за да му съ­действа за развитието на мощен глас от три октави и половина. Един ден, когато отиде в странство и забогатее там, той ще сподели благата си с вас.
 (…) Засега дяволът е нужен като ортак. Бог върши някаква работа с него. Лошите ус­ловия на живота са дяволът, а добрите - Бог. Докато си на Земята, ще дружиш и с Господа, и с дявола. Като те носи, дяволът ще ти даде добри условия за работа, за да разшириш земята си. Като носиш доброто в себе си, той ще те научи как да го обработиш".(Том "Великата разумност", стр.200-201, лекция "Икономия на енергиите" от 6.І.1933г.)

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/