Книга 25


30.ХІІ.131(1995)
Сливен - Карандúла - Сините камъни

ИСТИНСКОТО ЦЕЛОМЪДРИЕ

17,30ч.

Може ли Елма да даде становище по твърденията на една много смела книга: "Петото евангелие" от Филип Ван­денберг, издадена от "Литера Прима" през 1995 год., София; оригинал - Gustav Lübe Ferlag GMBH, 1993г.? Както в книгата на Петер Берлинг "Децата на Граал", която дадохме за пре­вод, така и тук се твърди, че Иисус е бил физически баща, като майката е била Мария Магдалена. Това измислица ли е или реалност? В едно предишно осияние се казва, че бащата е бил апостол Йоан, но в момента на зачатието Христос се е вселил, присъствал е. В книгата на Ванденберг, Божестве­ното дете се нарича Бараббас. Авторът твърди, че и Данте, и Шекспир, и Волтер, и Гьоте, и Леонардо са били не само ге­ниални творци, но и "съзаклятници" в една мистерия, изкоре­нявана от църквата векове наред.

"От 500 години хората се опитват да разгадаят какво е искал да каже У. Шекспир с думите, че между Небето и Земята се крият много повече тайни, отколкото могат да поберат мозъците ни. Шекспир е бил един от Посветените, също като Данте и Леонардо да Винчи. Всеки от тях ни е завещал някакво тайно указание - нещо като шифровано съобщение." (стр.83-84)

Авторът между другото казва, че днес определени кръ­гове масово ни манипулират: "краткосрочно - чрез наркотици, добавяни във водата за пиене или в изкуствените торове. Дългосрочно - чрез генна манипулация." Според някои, се из­ползват и ваксинациите.
Относно Ватикана, авторът споделя чрез своя герой:

"Започнах да се замислям дали една Църква, която има толкова много тайни за криене, е истинската Църква, както винаги тя самата се представя." (стр. 248)

В романа се изнасят подробни данни за съдбата на прос­ловутите коптски ръкописи, открити в делви от египетски фелахи (селяни). Именно това било "Петото евангелие" - евангелието на Бараббас, сина на Иисус и Магдалена. Според Ванденберг, той описвал Христос и събитията като очеви­дец, за разлика от каноническите четирима евангелисти Лука, Марко, Матей и Йоан, които били писали евангелията си 70-80 години по-късно.

"В секретния архив на Ватикана има една касетка, запе­чатвана с печата на всеки следващ папа. Всеки възкачил се на папския престол има право да я отвори веднъж, след което тя отново се затваря и запечатва. Говори се, че папите, отва­ряли тайнствената касета, или губели съзнание и падали на земята като ударени от гръм, или от този миг характерът им странно се променял…" (стр.256-257).

Бараббас описвал Иисус със смолисточерни къдрави коси, докато авторът на "Троянският кон" - Х. Х. Бенитес твърди, че е бил рус. Значи, единият от двамата автори си измисля; а може би и двамата?...

"Кардиналът закрачи неспокойно из голямата стая, из­нервен до крайност.
- Според четирите Евангелия, основата за вярата на ка­толиците са осем събития: Иисус е заченат от Светия Дух, Иисус е роден от Дева Мария, бил е преследван от Пилат Пон­тийски, разпънат е на кръста, умрял е, слязъл е при мърт­вите, на третия ден е възкръснал, възнесъл се е на небето. Бараббас поставя под съмнение всички тези събития! Знаете ли какво означава това, падре? Знаете ли?". (стр. 277)

А ето и текстът на мистериозния къс от пергамента, заради който стават толкова много убийства в този полук­риминален роман:
"Този, който пише тези редове, носи името Бараббас. Знайте, че Бараббас е син на Иисус от Назарет. Майка му се казва Мария Магдалена. Иисус, моят баща, беше пророк. Но той можеше да превръща водата във вино и да накара парализира­ните да ходят, също като египетските магьосници. Затова някои хора казваха, че е Бог. Но това бе против неговата воля"… (стр. 309)

Можем ли да обръщаме сериозно внимание на твърдени­ята на подобни автори и наистина ли съществуват истори­чески паметници в този дух - или всичко това е измислено?
Впечатляваща е и появата на "нашето" "Евангелие на Мария Магдалина", много преди книгите на Берлинг и Ванден­берг. В оригинала на "Професии за редизенти" от 1975г. бе включено и това Евангелие, дошло специално за нея. Не трябва ли и ние да го включим при издаването на романа? Няма ли то продължение - не е ли премълчал нещо Елма, от рода на твърдението на гореспоменатите автори, или това наистина е краен еретизъм и светотатство?

18,25ч.

- Физически Иисус не се размножава в полов сми­съл. Ако някой твърди обратното, той се старал да срине фанатизма на официалната Църква, която на­рича половото общуване "грях". Божествените Учи­тели рядко създават физически деца на Земята, не понеже това е "грях", а поради опасността те да бъ­дат убити. Някога Божествените Синове слизаха на Земята и се смесваха с населението - с дъщерите на племената, за да се подготвят тела на по-напред­нали духове. Това искаха и Орфей и Родопа от своите ученици. Няма нищо нечисто във физическото сливане на мъжа и жената, когато не се предпазват от раж­дане. Природата е създала този най-красив и силен акт по правилата на Божественото Присъствие, Святост, Чистота и Хармония. Онова, животинс­кото, което преживяват някои хора, се дължи на ме­сото, на ниската еволюция. Силното се преживява по-красиво от всичко познато в историята на миро­вата естетика. За изкуството на напредналите космични народи няма по-върховен образ от образа на сливането на мъжкото и женското начало, защото той е синоним на Бога. Напротив, преследват го съ­щите тези убийци, които унищожават живота от едната страна с оръжие, а от другата - с квалифи­кации и забрани.
Тайната на сливането, на бащинството, се на­лага не само по мистически причини, но и по обек­тивни, исторически. Обявяването на бащата, ко­гато той е носител на нови идеи, на нов живот, обикновено е пагубно за децата му и за тяхната майка. Това тъмните сили извършват не само за отмъщение, но преди всичко, за да не се предаде в наследство Божествен ген. Такива деца обикновено тръгват по пътя на бащите си. По тази причина ни­кога Природата и сам Бог не са считали, че прикри­тото бащинство е грях. Съществуват множество примери от духовната история на космичното чове­чество за такова велико майчинство и бащинство.
Но най-съкровената тайна се състои в това, че Великите Посветени, Учителите и Сам Учителят - Бог, Христос - присъстват във всяко благословено зачатие. Съзнанието на такива велики същества и същности се концентрира всеки път в акта на съз­даване на ново същество; следователно - събира се цялата вселена! Как може тогава да се нарече това "порочно” зачатие?
Непорочно зачатие обаче съществува. То не се интересува дали е станало по полов или по неполов начин, а черпи своята святост и целомъдрие от неп­ресъхващия извор на Волята Божия. Ако едно зача­тие е станало по Волята Божия, то е непорочно! Ако зачатието е предизвикано от сродни души, то е чисто, свято и непорочно. Ако зачатието е подгот­вило тяло или присъствие на дух с искра Божия - то е напълно законно и абсолютно непорочно в очите на всички съвършени същества по Трите Вселени. Всички останали зачатия са порочни! Порочни са и незачатието, физическата девственост и целомъд­рие, ако не са по Волята на Бога. Това имам да ви кажа по този въпрос.
Нещата, описани в Евангелието, са общо взето верни, но наистина са само капка в морето. Истинс­ката история на Иисуса и неговите съвременници се преподава в Школата на живо, чрез проследяване на така наречените от вас "акашови записи". Ето защо автори, които си измислят, не са ученици от Шко­лата.
Католицизмът, православието, евангелизмът и всички останали ереси като тях неизбежно ще си отидат, ако продължат да заблуждават хората. Но "католик", в Божествен смисъл, означава онзи после­довател на Христа, който има лик като лика на Ии­сус. Всеки друг не е католик и се изхвърля из райс­ката градина.
Православен - вече съм ви казвал, - е само онзи, който право слави Бога, т.е. онзи, който разпознава Словото Божие във всичките му най-древни и най-нови прояви и го разпространява между всички.
Евангелист пък е онзи, който слиза от ангелска еволюция, за да помогне на човечеството да разпоз­нае Учителя и Новото Учение. Иисус никога не е уми­рал и никога няма да умре. Преди 2000 години косата му беше мека, кестенява, с лек червеникав оттенък. Сега и очите, и косата му се менят по цвят и излъч­ване, в зависимост от необходимостта и случая.
"Бараббас" съществува във всички синове Божии, които са "барáби", т.е. с неизвестен баща на Зе­мята.
"Евангелие на Мария Магдалина" не включвайте към романа, но споменете, че то съществува, за да се насочат читателите с монада към осиянията. То наистина има още глави, но засега няма да ги дам. Магдалена стана Магдалина (както Аврам – Авраам; и Исус – Иисус), когато зачна от Йоана, в присъстви­ето на Христа. Мария Кротката също зачена от друг апостол и роди три деца, пак с духовното семе на Иисуса. Повече обаче не бива да се откриват тези тайни писмено, понеже дори и устно за тях е забра­нено да се говори в Школата. Те могат само да сму­тят невръстните оглашени и вярващи, които си че­тат Словото, а зачеват от който им падне.
Ом, Омнóм, омнолóм!
Майката е свята и чиста, нали? Тогава и ба­щата е такъв. А майка и баща са всички, които не се съпротивляват на Любовта. Останалото е опреде­лено за забвение.
19,18ч.

По системата на Божествения синхрон, точно днес, преди да дойде това осияние, пишещата тези редове и прие­мащият чрез единение са запомнили като особено силни и са си отбелязали някои мисли от две различни книги - разбира се, без да знаят предварително какво ще говори Елма в осия­нието, нито какво точно е чел другият. Ето откъс от ед­ната:


"…Всеки път, когато отидеш в Кхаджурахо, се изумяваш. Такава невероятна красота никога не е била разкривана никъде по света. Никъде камъните не са били толкова изразителни, както в Кхаджурахо - това са проповеди в камък! Дори истинс­ките жени не са били никога толкова прекрасни, колкото скул­птурите в Кхаджурахо. А да изразиш всичко това в камък… - такива деликатни, еуфорични чувства, когато двама влюбени правят любов! - Как се променят лицата им, каква енергия ги обгръща, какъв екстаз протича между тях - да изобразиш това в камък, най-трудния материал! Но те са изобразили дори и ек­стаза. Енергията, която обгръща двама души, които се любят - дори и тази енергия са пренесли в камъните, и тя все още ги обгръща.
Като гледаш тези лица, можеш да видиш, че те не са просто еротични. Еротиката е само в началото, на първото стъпало на стълбата. Ако имаш прозрение, ще видиш, че стълбата отива все по-нагоре и по-нагоре и после изчезва в облаците." (Ошо - "Следвай ме" - том 3 стр. 90)
Естествено, пак отворихме томове от Учителя напо­соки:

"Какво трябва да се направи, за да не се разваля приятелството между две другарки? - Ако момъкът, който влиза между тях, предс­тавлява жаден пътник, те трябва да го на­поят. И двете едновременно трябва да задо­волят жаждата му. В случая те дават нещо от себе си, без да искат да го оберат. Яви ли се желание във всяка една от тях да вземе нещо от момъка, без да даде нищо от себе си, те непременно ще се скарат. Значи, разреша­ването на спорните въпроси седи в даването. Щом давате без мярка - доброто иде; щом взимате без мярка - злото идва. Следова­телно, каже ли някой, че дава без мярка, това показва, че той е добър човек. Ако взима без мярка, той е лош човек. Само онзи дава без мярка, който не слага никакво ограничение на Божественото в себе си. Той дава път на во­дата да тече свободно, да разнася Божието благословение навсякъде." (Том "Божият глас" - стр.156-157, 29.Х.1930г.)

"Някой обича някого, мисли само за него, но очаква същото и за себе си. Ако не му отго­вори по същия начин, той се разочарова. Не е лошо, че мислите за един човек, но не е пра­вилно да изисквате от него същото. Днес же­ната е цяла "светица", мъжът - "светия"... Защо? - защото стражар ги следи. Жената стои като стражар при мъжа си, гледа какво прави, накъде се движат очите му. Мъжът също следи жена си като стражар…
Всеки има право да мисли за някого, но да не го слага много близо до очите си. Сложи ли го близо до очите си, той сам се лишава от възможността да вижда и разбира правилните отношения. Той престава да разбира реал­ността на живота. Когато отива при някой извор, човек гребва малко вода с ръцете си и задоволява жаждата си. Може ли да изпие всичката вода на извора? Ако ти не можеш да изпиеш всичката вода на извора, трябва ли да изискваш от него да мисли само за тебе и да дава само на тебе? Ти имаш право само на онази вода, която си погълнал. (…) Даже Бог, Който е създал света и всички живи същес­тва, от никого не изисква да мисли само за Него." (Том "Божият глас", стр.143-144, същата дата)

"Следователно, ако обичате някой човек или ако той ви обича, без да оцените тази обич, вие огорчавате всички души, които са свързани с него. Ако цветята и плодовете страдат, когато човек не ги оценява, колко повече страдат хората, когато не могат да оценят любовта им!" (Том "Божествения глас", стр.120, 8.Х.130г.)

"А когато се казва, че човекът бил заченат в грях, това се отнася до външните условия на живота, а не да онези първични клетки, които имат Божествен произход." (Том и беседа "Добри и лоши условия", стр. 6, 2.V.1928)


СЪДЪРЖАНИЕ
/