Книга 25

БАЦИЛИС БАЛКАНИКУС
(вместо послеслов)

Подквасването на човечеството много често е ставало чрез един силен фактор: Бацилис Балканикус. Това е перфектното партньорство на Еретика с Великия Инквизитор. Тук няма да говорим за най-дълбоките му корени във времето – архайската ера, от която датират най-старите скалù на планетата ни: Рило-Родопските гранити и гнайси. Малко има такива по света – край Байкал, в Китай и др. Според един професор, нашият връх Еледжик в Средна гора е още по-стар. И до днес ние имаме шанс да допрем ухо до някоя шеметна канара във висините и да дочуем бученето: създаването на света. Няма да се спускаме и 30 хиляди години назад, когато тоя бацил, наречен от някои и "бацилис булгарикус на вселената" или "мая за абсурд", е дал още един мощен тласък - и оттогава не е престанал да тревожи Великия Инквизитор. Еретикът винаги е бил непризнат, бунтар, лечител на тела и души и дарител. Инквизиторът винаги го посреща с екип от продажници, продавачи и палачи. Той скалъпва наука и религия със замразени,  недостатъчни, окастрени и изопачени факти. "Балкан" не е тюркска дума, както се мислеше доскоро. Българинът, балканецът, не е само жител на Свещената Планина на Бога и Божи Народ - той е и "изобилен, нарастващ, раздуващ, бушуващ,  застрашаващ, разбъркващ" (д-р Живко Войников), като някои други немирни индоевропейци. Еретикът се занимава и с това, но Инквизиторът не може да го допусне и вечно му казва: "Не!".

Ще се върнем само 300 години преди псалмопевеца Цар Давид. На Балканите идва един от най-големите еретици-бунтари и смъква ореола на официалната олимпийска религия. Инквизиторът е вечен лъжец и моментално премества Олимп от Мусала на юг и народите остават с впечатлението, че истинският Олимп е бил в Гърция. Инквизиторът ще направи нови географски карти и на древноегипетските, и на китайските, и на библейските и евангелските събития, понеже изпитва ужас от боговете на истинския Олимп, Хемус, Родопа и Хемимонт и на още няколкостотин български планини. За да скрие изворите, той и до днес замразява свитъци като Кумранските записи и взривява и циментира цели канари, а ако цар или царица дръзне да изнесе истината, незабавно ще си плати с живота и  народът му ще бъде пръснат по света и обезличен.
 Родопският Маг и Певец преди повече от 33 века ще възпее боговете, но ще обясни на своите мисти, че боговете и богините не са само отвън, а са преди всичко вътре в нас. Вътре в нас е и Хеката – ключарката на цяла вселена; и Протирея, гостуваща във всички домове и към всички гальовна, и Уран – Космосът-Татко, ошарен със всякакви багри (виж съвременните астрономически снимки!);  и всички звезди – всъщност божества, които ни водят по Божиите пътеки; и Слънцето Хелиос – самороден, стихиен, вожд към Прекрасното; и Луната Селена, даряваща ни покоя и нощните блаженства; и великата богиня Природата, примиряваща всички противоречия и различия и даваща сладости, мир и здраве на всички, които не й се съпротивлявати бог Пан, без когото световното Цяло е немислимо и който избуява във всичко и всичко твори – боговъзторжен и блажèн възпламенител на буен живот и добри дела и гонител на страха. Хронос е нашият Промислител, а жена му Рея дава живот, непрестанно цъфтящ от възвишени мисли, с които откърмя  мъжете с душа и ги кара да се отличават от мъжете на Инквизитора с това, че навсякъде въдворяват мир -  сияен, Божествен. Вътре в нас е и бог Посейдон, който носи щастие ненакърнимо, защото то извира от любовта към всички – просто няма как да се накърни; и бог Плутон, който също държи ключовете на цяла вселена и който "от тройния жребий създава твърдта-всецарица". Значи, още преди 3 300 години Орфей ни е съобщил тайната на Жребия като основен метод на истинските богове от истинския Олимп за определяне на Избраниците в ръководствата и в личния ни живот.  Затова Плутон е богоизпълнен, всевластен, светейши, сияен и преизпълнен с милост към чистите тайнства и благочестивите мисти. Кое подобие на човек от контингента на Инквизитора не е гонило с огън и меч Чистите Тайнства и Благочестивите Мисти, обявявайки ги за изчадия на дявола? Съвременните невежи звездобройци, които си нямат и понятие от Химните на Орфей и орфизма, съчиняват глупости и за Плутон и го представят само в зловеща светлина. Те виждат по същия начин и другите небесни тела с имена на древни богове и богини, както изкараха дяволица и най-божествената и най-невинната от жените-богини – Лилит, - защото не познават оригинала на Талмуда. Колцина са астролозите, които знаят това, което е знаел Орфей: че Плутон дава на Посветените милост и доброта, защото са "слезли под земята" и са умрели напълно за света на Инквизитора – тщеславието, лъжата и компенсацията? Вътре в човека е и самият Зевс, който задвижва искрящия, гръмкия космос и дава на добрите живот, истински преуспяващ и с истински мъдрости пълен. В нас е и майката на боговете, великата Хера, съчетаваща за собствено удоволствие и за излизане свитки на боговете две пълни противоположности – най-пламенните страсти и най-благочестивите чувства. Затова, именно, е живодаряща. Богиня Атина пък в нас е лют враг на брака между несродни души или с човекоподобно без душа, затова може да изтръгва диви Божествени екстази и да внушава в душите на смъртните лудост - от гледна точка на Инквизитора. Точно затова дава изобилно щастие, насита до дъно и непоклатимо здравеПрекрасната Афродита обаче закриля брака между сродни души с искра от Бога. Фалшивите олимпийци са създали и фалшивия образ на богинята Нике – че създавала само герои, които секат наляво и надясно. Нашият родопчанин и рилец Орфей обаче обяснява в химните си: основният ù талант е да потушава бойния пламък на смъртните и да усмирява мигновено безпощадните свади и жестоките противоборства. Само това е "победа" в очите на орфиците, тоест на хората и боговете с душа! Само при такава победа, пред нас се възправя лъчезарен и Божественият Аполон и започва да настройва съзвучно небесния полюс, да ни учи как да съхраняваме от Инквизитора печата, извайващ Всемира: безогледното създаване на същества с монада и безогледното самораздава-не. (Изразите в червено са точни цитати от книгата "Орфей: Химни, Аргонавтика", Хр.Г.Данов`1989, преводач Георги Батаклиев)
 Неговият балкански син Орфей дръзва да сложи крак на Инквизитора и в най-главния му бизнес: жертването на животни и хора. Това вече е абсолютно непростимо, понеже от всичките му касапници за месо и идеологическите му кланици винаги е идвала главната храна на интервентите, във вид на мръвки и еманации. Без проливането на кръв, оставането им в тази зона на космоса е невъзможно. Тогава Инквизиторът казва на Орфей "Не!" - и го разкъсва жив. Пуска главата му да плува по Хебър. Целта е да стигне морето или океана. Те са се споразумели прекрасно още преди написването на сценария: във всеки кардинален век, Инквизиторът трябва да пръсне на всички страни атомите, вълните и частиците на Еретика. Или във водата, или да ги вдигне с буен огън във въздуха, или да се закълбят като ядрени бомби над планетата от всяка Негова капка свещена кръв. Инквизиторът, значи е наш, защото знае нещата. Той не е прост като палачите на служба при него, които си мислят, че унищожението на плътта унищожава бунта, идеята, информацията. Всеки Орфей, всеки Исус, всеки Насимù се стреми със всичка сила към главния момент – Анатемата и Екзекуцията. Насимù са го разпрали откъм петùте и са го одрали жив, понеже е учел хората, че Бог е по-близо до човека от сънната му артерия и че най-лесното нещо в света е да се свържем с Него лично – посредници не са необходими. Съдиите и палачите винаги изпълняват брилянтно сценария – една шепа Божия плът избухва като свръхнова във всемира. Тогава Истината просто няма как да не мине през всички - без изключение. Ако имаше нещастието да бъде призната от хората на Инквизитора приживе, мисията й щеше да бъде провалена. Някои палачи се досещат за това и постъпват коварно: не унищожават опасния, а се мъчат да го дискредитират. Имат цели институти на хонорар и заплати за това. Но и те са прости, понеже вечно забравят, че лошата слава и дезинформацията са аргумент само за много по-простите и от тях, но са мощен фар и магнит за интелигентните. Тя дава иден-тификация. Набеденият привлича душите с монада както светлината мушиците. Вярващият на злоезичника и папагалещият клеветите му просто трябва да се върне в еволюцията си от амеба. Така Еретикът и Инквизиторът пресяват шкар-тото и го връщат да повтаря класа от нулата.  Ако няма и грам разпознаване на Истината, то отива за шлака в космоса.
       
В тази неудобна и винаги пушеща зона – Балканите, - по сценарий и за импровизация слиза следващият космически Еретик: синът на един български цар. Това става преди около 1100 години. Сведенията ни за него външно са малко и дишат само в народните песни и легендите, понеже Инквизиторът си е свършил работата добре: заличил е и неговите следи. Наредил е на блюдолизците си да изкарат и него син на Дявола – инак местата им в църквата и държавата изстиват. Обаче кръвта вода не става – преминало през кладите, Неговото Учение подпалва Европа непоправимо, а после и целият свят. Явява се нещо, наречено Възраждане, Просвещение, Култура. Толкова много клади и стомана през вратовете, толкова много кръстове не е имало от времето на един друг Наивник, озарил Юдея и Вселената преди 2000 години. Инквизиторът и до днес се прави, че мисли, че го е победил (трябва да си играе ролята). Понеже на пръв поглед изглежда, че думите на Наивника, че няма по-голяма любов от тази, щото да отдадеш и душата си и живота си за приятеля си, и до днес преливат от пусто в празно. Че е тотално неприложена поантата на Учението Му да нехаем за утрешния ден, да раздадем всичко свое до шушка и да престанем да спасяваме само собствените си кожички. Че молбата Му да възлюбим врага си, като че ли все още за нас е  мед, що звънти и кимвал, що дрънка. Че всичко това не се разбира и практикува от нито един Негов последовател, който ръфа единствено кокала на собствената си представа за ис-тина и пази като дворно куче клиентите си и привилегиите си. И пренията и войнùте в Негова чест не престават.
Князът от Мизия обаче се отмята от Инквизитора и  почва да лекува хора. Решава, че ще създаде нова ерес, която трябва да направи преуспяващите смешни. Позволява на врага Си да подготви и тук слаби умове, за да интерпретират един ден учението Му като "дуализъм", а сега да почнат неизбежното превръщане на апостолите във вътрешен клир. Да остави вързаните на паница и синджир към държавата да наплашат народа, че са се появили нови проклети магьосници. Оставя по-страдалите казионни умове с впечатлението, че ереста Му е отслабила царщината и е приготвила България да падне под чалмата и ятагана.  Целта Му е да пресее още веднъж света и Отечеството: кои отиват на кладата с песен на уста и кои ще скатаят нищожната си кожичка на топло и сигурно. Още веднъж през вековете възвръща на трона Божествената като Първодвигател, Жената и Майката – като създадена първа от Бога. Фрасва през лицето кардинали, папи и патриарси с истината за Божествеността на плътта и святостта на сво-бодната вяра и земна любов, необезчестена от службаши, слухари, пъдари и джелати. И Еретикът отново триумфира: още веднъж постига смъртоносното "Не!" на Инквизитора. И този път реката ще свърши добра работа. Но ще останат ли спокойни демоните на патриархалните държавни религии? Ето, заради такива Негови пламенни речи и книги, родени пак от тази тътнеща територия на Балканите, кладите и подземията за изтезаване по цяла Европа не са оставали без работа векове наред. Те и днес работят, но с друг военен и психически огън. Как ли пък да се освободи от робство Жената! Как ли пък да управлява някой друг, освен Инквизиторът?!

 Ето и две глави от "Богомилското учение" (1935г., Антон Глогов - по два средновековни апокрифа на богомилските Магове, единият на глаголица и другият на турски език. Съставена и преведена от автора първо на френски и получила висока оценка от тамошните академични среди):

Етап 16

Създаването на първия пол на Земята – Жената

Догма: Началото бе мъртва точка, а първични бяха само:
            Силата на Сътворението и
            Силата на Разрушението

            Сътворение:
В замисъла си да създаде най-съвършеното земно творение, което да може да укротява беса на животните, създадани дотогава, Силата на Сътворението отиде до една котловина, в която течеше кристално бистра вода и, като взе от котловината най-бяла пръст, пристъпи към изпълнението на своя замисъл. Размеси пръстта с водата, т.е. със своите сълзи, от което се получи животрептяща смес и на която почна, чрез ваене, да придава прекрасна форма, различна от формите на всички други същества.
Така биде създаден първият пол на Земята – Жената!
По-нататък Силата на Сътворението, събирайки най-хубавото от хубостите на всички свои създания, украси с него новото си творение, което стана най-съвършеното от всички земни създания: с очи, светли и бистри като сълзите на Силата на Сътворението и сини като лазура на надземните висини; с нежни, овални форми, чиито трептения излъчваха само наслада и упоение; с коси златисти, игриви и буйни като планинските ручеи. После Силата на Сътворението потопи това прекрасно тяло в реката, за да го окъпе, през което време над него слънцето грееше, за да му придаде както топлина, така и своя блясък. По този начин, в очите на това творение сякаш се отразиха и земните зеленини, и всички земни и небесни красоти! Възхитена от своето прекрасно творение, Силата на Сътворението се обърна към него и рече:
- О, Мое вдъхновено дело на съвършенството и на последните Ми дихания, които влагам в тебе! Макар и след това да се скрия, аз съм щастлива, че ще направя самата теб видимо вечна и че чрез тебе ще обезпеча всички мои творения на Земята, които ще можеш да укротяваш, да ги изцеряваш от бесове и да ги пресъздаваш, ако някога Силата на Разрушението, след моето привидно изчезване, поиска да ги погуби! О, Мое дело на последното Ми вдъхновение, което си надарено като Мен с милостта и любовта към всяко Мое създание, нека от твоя поглед на милосърдие и любов се изпарява всеки бяс, който се е вмъкнал чрез Силата на Разрушението в душите на моите творения! Нека чрез тебе бъде нанесена решителната победа над Силата на Разрушението! О, мое най-съвършено творение, което Аз къпя в моите сълзи, за да бъде чисто и невинно като тях и така навеки да носи най-великото добро, което влагам сега в тебе, заедно с моето последно дихание! О, Мое последно творение на любов и красота, в което влагам всичките Свои творчески сили - бъди последната и най-вековечна сила за съ-творявания и за пресътворявания на живот и движение на Земята - бъди Пол Жена!
Пол Жена! Независима от целия общ кръговъртеж; но и -  заедно със Земята и месеца - около центъра на Всемира и Слънцето!


Етап 17
Първият рай

Догма: начало бе мъртва точка, а първични бяха само:
Силата на сътворението и
Силата на разрушението

Сътворение:
Като свърши с благословията си над своето последно творение за вечен живот и вечна красота на Земята, Силата на Сътворението пророни последната си сълза над него и го изпълни с последните си дихания. Така то доби живот в движение и, сякаш пробудено от сън, осия с погледа си цялата околност и така създаде на Земята най-съвършения живот в движение. След това Силата на Сътворението изчезна завинаги, като за свои заместници остави Слънцето, Месеца, звездите, Земята и всичко, каквото бе сътворила на Земята, заедно с живота в движение – Полът Жена.
Силата на Разрушението пък, останала само с първичните животни, сътворени по нейно внушение, и в които се бяха вмъкнали бесове, се опита да се пресъздаде, но когато силата Пол Жена  се яви между тях, с красотата си така ги обая и укроти, щото от тях изчезна всичкият бяс - и тогава Силата на Разрушението остана поразена.
От страх да не бъде омаяна самата тя и чрез това да бъде победена завинаги, Силата на Разрушението избяга, за да не се яви вече дълго време нито пред силата Пол Жена, нито между животните, създадени по нейно внушение.
Оттогава силата Пол Жена заживя с всичкия си пламък и с всичката си дарба за творчество. Само при появата й между живите твари и от милувките й, те се превръщаха в нейния пол и добиваха женска нежност и красота, според вида на само-то животно.
Така, чрез тази промяна на земните и хвъркати животни – явяването на женски пол, - те заживяха само с кротки,  леки игри и ласки,  и между тях настъпи мир и щастие. В това състояние на мир, на щастие, на леки игри и на милувки между животните, у тия от тях, които оставаха непомилвани от силата Пол Жена, като въплъщение на Силата на Сътворението, се извърши първото творческо дело на Земята.
Защото първичният живот без интензивно движение, създаден по внушение от Силата на Разрушението, бе несъвършен, безполов, и вън от кръговъртежа за сътворяване и пресътворяване, в който Силата на Сътворението е предо-пределила да тече живот в красиво и бодро движение на Земята.
Поради несъвършенството на почти неподвижните животни на Земята, които бяха извън  творческия кръговъртеж и бяха в застой, в мъртва точка, в безполовост и следователно в бяс, Силата на Разрушението поиска да им отнеме завинаги възможността, като създания на Силата Сътворението, да се пресъздават. Силата Пол Жена обаче осуети завинаги този замисъл на Силата на Разрушението, като създаде в тях пòла, а  с това Тя победи и самата Сила на Разрушението, която вече нямаше друг противник на Земята, освен силата Пол Жена.
В изпълнение на своята мисия, силата Пол Жена продължи да се любува на мира и на щастието, сред които заживяха всички земни твари.
Когато тя се явяваше между рибите във водата, за да се опресни в сълзите на Силата на Сътворението, рибите я приемаха като тяхна другарка и най-гальовно играеха около нея, защото те бяха сътворени със същата нежност, каквато притежава и силата Пол Жена.
При това милуване на рибите около силата Пол Жена, с допирането им до нея, и у тях се създаваше женския пол, който пък предизвика противопола – т.е. мъжкия пол у рибите, които не успяваха да се допрат до силата Пол Жена.
Защото първите животни във водата, като създадени по внушение от Силата на Разрушението, бяха също безполови; но запазвайки вечността си, предадена им от Силата на Сътворението, се пресътворяваха в своята първичност чрез деление, т.е. чрез разпадането им на части за създаване на нови животни като тях.
Когато пък силата Пол Жена тръгнеше между зеленините из полята и по горите, при всяко нейно помирисване на която и да било зеленина, тя се разцъфтяваше; от тия цветове се раждаше плод за ново пресъздаване и  ново размножаване на зеленините - и по тоя начин се създаде прекрасният рай на Зе-мята, която получи вид на най-съвършеното творение на красотата. Върху този земен рай Слънцето изсипваше обилно своите лъчи, за да му предаде пълно съвършенство.
Така на Земята не остана никъде място за Силата на Разрушението. Навред се възроди любовта на силата Пол Жена, а заедно с това - и любовта на самата Сила на Сътворението.            
Тоя земен рай изпълваше с радост не само силата Пол Жена, но и всеки живот в движение и в растеж на Земята. Трептенията на тази всемирна радост почнаха да се изразяват в звукове, и така се явиха първите чуруликания, първите песни на птиците, а за другите животни – в първичния звуков език.
Зачуруликаха тогава птиците из висините на Земята, за да възхваляват блясъка и красотите на всички създания на Си-лата на Сътворението; забляха стадата по полята и по горите, затрептяха листата на дърветата, за да отдадат и те чрез своя шепот хваление на своята Сътворителка, а слънцето пращаше предвечерния си привет на всички земни твари, както и на луната и на звездите, които идеха след Слънцето, за да хвърлят всички създания в неизразимо блаженство и в блянове за други, още по-дивни радости и творчества, които може да им даде тяхната възлюблена - силата Пол Жена.
Силата Пол Жена дълго се наслаждава от този съвършен рай на Земята, но,  с течение на времето - при всяко закриване на Слънцето и при всяко показване в трепет на първата звезда - тя почна да изпитва някаква мъка, непозната преди това. Измъчваше я мисълта, че докато всички животни, които от предишното си несъвършенство бяха минали в съвършенство и изпитваха радостта на пòла и противопòла, за нея тази радост бе недостъпна и непозната. При тази мъка на силата Пол Жена и при чувството на самота, което бе я налегнало, тя се отдаде на нов плач, пред който замря целият земен рай, чиято Царица беше тя, но който не разбираше болката й.

И така, за да бъде и тя щастлива, Силата на Сътворението взима плът от Силата Пол Жена и й създава Другар – Силата Пол Мъж. От този момент нататък, стотици хиляди инквизиции, клади и ножове се мъчат да изтръгнат от чове-чеството спомена за това и съчиняват точно обратното.

Минават 1000 години. Еретикът пак наминава към Балканите и сее нов възторг и недоумения. За половин век успява да посее в този чернозем над 7000 лекции и беседи, от които досега са показани на света не повече от 4000. Най-малко сто пъти по толкова са излекуваните и преобразени от него човешки души и тела - и този процес продължава. Хиляди хора по света го сънуват или го виждат как ги вдига от легло или ги спасява от катастрофи, а като срещнат портрет с образа му, възкликват – "Точно Този беше!" 
Инквизиторът се занимава охотно със съревнования и състезания и позволява да включат и Еретика в една подобна инициатива на хората с по-слаби умове, които се впечатляват от победители и обичат класации. За всеобща изненада, Еретикът излиза на второ място, но не без манипулации от страна на неговите фенове – мнозина  от тях  гласуват по няколко пъти. Учителят им е обявил лъжата, даже бялата, за главен грях, но те нехаят. Радват се да го видят на финала на куц крак с тартонетка, с каска на главата...
Какво е казал той? – Казал е, че половината от човечеството и от членовете на всяко общество, включително и от неговите последователи,  са създадени от други бащи, не от Бога. По какво ще ги познаем? – По това, че ни занимават с "единствено правите истини" –  техните собствени. Казал е още, че единственото богатство, с което можем да се върнем в Космическата си Родина, е мекотата на човешкия дух, мекотата на човешката душа, мекотата на човешкия ум и мекотата на човешкото сърце. Но за всяко нещо той е казал и нещо точно противоположно: меки трябва да бъдем само към хората с душа; а към останалите, които искат да ни наложат насила своята воля и своите стандарти, трябва да сме по-твърди от диамант и да сме готови да скочим в пропастта като доблестните български моми и момци някога. Да не ближем чиниите на гешефтари и интервенти и да не ставаме техни харемни момичета и момчета и техни еничари. Под "чужденци", той не разбира хора от друг народ или друга раса, защото навсякъде имаме братя и сестри от нашия Баща, а тия, които са ни внедрени от една враждебна цивилизация в космоса. Под "българи" не разбира човеци в българска кожа или на българска територия, а всяка душа, която търси своя Учител, намира Го и започва да учи.  Казал е още много пъти, че Майката си остава винаги девствена и светица и че жената е "мощно, велико нещо в природата! Извадите ли женския принцип от живота, веднага ще дойде смъртта. Женският елемент е носител на живота. Този елемент е влязъл в Битието още при създаването му. От този момент, тя е влязла във всички живи същества – от най-малките до човека. Като знаете това, не отделяйте жената от живота – т.е. Любовта от живота. Под "жена", ние разбираме същество, което може да роди най-красивата форма; същество, което може да произведе най-голямата сила, същество, което може да изяви най-великата интелигентност. Казал е още, че "и най-безумната постъпка на Любовта е по-разумна от най-разумната постъпка на Мъдростта".
Изказал е още много фундаментални мисли и е дал хиляди методи за подобряване на здравето и постигане на природен и обществен баланс, стотици и хиляди идеи за изобретения и научни твърдения, които едно по едно се доказват; прогнози, които до една се осъществяват. При всичко това, и тук Инквизиторът не е могъл да остане спокоен и пак е казал "Не!". Изпратил свои агенти да арестуват новия Еретик и после да бъде ликвидиран заедно с цвета на нацията ни. Той обаче предвидил това години предварително е взел мерки да си замине по естествен начин точно един ден преди да дойдат да го приберат. Черно на бяло казва неведнъж, че новите господари ще дойдат на власт в края на 1944г., ще ударят на ядене и пиене и ще си отидат след 45 години. Че религията на труда ще продължи още малко и после ще настане новият Златен век. Неприемащите чуждите истини и продавачите ще измрат и  разменна монета ще станат  приятелството и Любовта.
       Така че и Новопсалмите идват на същата територия.

СЪДЪРЖАНИЕ
/