Книга 25


НОВОПСАЛ-ОМ 123
(по славянски122)
песен на възкачванията

1 Издигам очите си към Тебе, Кояйто обитаваш небесата!
2 Ето, както очите на възлюбения гледат към лицето
на възлюбената, както очите на възлюбената гледат
към лицето на любимия, така гледат и нашите очи
към Господа - Бога на добрите.
3 Милостив си към всички, Господи, милостив си към всички, защото изпита нашето смирение.
4 Щастлива е душата ни от прииждането на все нови и нови същества с душа, които умеят да разпознават,
да благоговеят и да приласкават.

НОВОПСАЛ-ОМ 124
(по славянски 123)
(по Давидова песен на възкачванията)

1 Ако не беше Господ с нас
(нека свидетелстват сега новите обитатели
на Царството Божие) -
2 Ако не беше Господ с нас,
когато искаха да ни заробят с добри външни условия,
3 Досега да сме заприличали на всички, които яростно се борят 

да имат нещо и някого само за себе си.
4 Тогава и ние бихме се разплули и обезобразили:
пороят на подражанието би ни отвлякъл към гробищата
5 И приливът на жаждата за "подреждане" и "преуспяване"
би преминал над главите ни и би заличил душите ни.
6 Благословен Господ, Бог наш, Кояйто ни отървава
от зъбите на амбициите като дивеч от хищника!
7 Душата ни се избави като птица от примката на ревни­вите
и на продавачите - примката им се скъса и ние избягахме.
8 Помага ни Сам Господ, Кояйто прави Ново Небе и Нова Земя.

НОВОПСАЛ-ОМ 125
(по славянски 124)
(песен на възкачванията)

1 Ония, които проявяват Обичта, са като Вселената
на хората с душа, която е неунищожима и живее вечно.
2 Както приласкаването крепи Новата Вселена,
така и Господ прониква людете Си за вечни времена,
3 Защото жаждата за правота и притежание, нагонът
за единственост или първенство, за надмощие
и за известност, там не се допускат - да не би граждани
на просторите да пропаднат мигом в дол­ния свят.
4 Стори, Господи, добро на добрите
и на леещите любов към всички!
5 А ония, които се отклоняват към мисъл за себе си и уреждане или изява само на себе си или само на "своите" си,
поставú пред огледалото Си, Боже, за да се видят
на какво са заприличали. Мир на Новото Човечество!

НОВОПСАЛ-ОМ 126
(по славянски 125)
(песен за възкачване)

1 Когато Господ развързва пленниците на страха и инерци­ята,
ние сякаш сънуваме чудесен сън.
2 Тогава се смеем на глас от радост и щастие като деца

и започваме да пеем възторжено. И казват тогава
спасените народи: "Велики неща извърши за нас Господ!
3 Господ извърши за нас велики неща,
които ни изпълниха с ликуване!"
4 Върни, Господи, и другите пленници –
да придойдат като потоците в южните страни.
5 Ония, които леят сълзи, ще пожънат радост;
6 Оня, който стига до плач, когато продават или изхвърлят Божественото му зърно или въобще не го забелязват,
той непременно с радост ще се върне при своите си, леейки реки от жито и безсмъртие за истински гладните и жадните!

НОВОПСАЛ-ОМ 127
(по славянски126)
(по Соломонова песен на Възкачванията)

1 Ако обичта не съгради дома, напразно се трудят зидарите;
Ако Мъдростта не опази града - напразно бди пазителят.
2 Безполезно е за вас да лягате и ставате рано, да ходите
по планините, да се молите, да пеете и да четете Слово Божие, да ядете хляба на народа си, ако никого не сте прибрали, нахранили и приласкали.
3 Ето: наследство на Господа са чадата Йму с искра Божия,
и наградата от Нейго идва чрез човек с душа.
4 Както изворът дава живот на всички,
така и живеят чадата на вечната красота и младост.
5 Блазе ономува, който харесва и обича такива и им служи! Такъв човек няма да се развали и умре,
защото вижда Бога в Нейговите хора,
когато Тяй влиза в тях и се преструва на нуждаещ-а се.

НОВОПСАЛ-ОМ 128
(по славянски 127)
(песен на възкачванията)

1 Блажен всеки, който люби Господа, 

когато Господ е в някое от Своите Създания.
2 Защото само когато Йму служиш, помагайки,
блажèн ще бъдеш истински и ще благоденстваш вечно.
3 Най-близкият ще бъде като плодовита лоза сред дома ти; чедата ти - като маслинени филизи около трапезата ти.
4 Ето, така ще се благослови човекът, който знае,
че Бог е проявена Любов на дело.
5 Господ да те благослови от Новото Небе, за да приемаш и проявяваш доброто на Новата Земя през всичките дни на живота си
6 И да видиш още хиляди чада с росинка, искра или пламък
от Бога. Мир на людете от Новото Небе и Новата Земя!

НОВОПСАЛ-ОМ 129
(по славянски 128)
(песен на възкачванията)

1 Много пъти са ме наскърбявали от малък досега (нека потвърди наблюдателят от Новото Човечество).
2 Много пъти са ме омъчнявали от младостта ми досега,
но вече не се наскърбявам - няма червей в мене.
3 Орачите ораха по гърба ми, защото съм едно със земята ни -
проточиха браздите си; ловджиите и касапите, хората с лош език и поглед като тях ме убиваха милиони и милиарди пъти;
Ядачите на близки и непознати хора – на хората в убитите животни - с милиарди усти ме дъвчат и до днес!
4 Но Господ е справедлив: Тяй праща даже орачите, косачите
и жътварите под земята, за да станат и те плячка някому, заедно с убийците и ядачите на убито. Но ползвателите
на тяхното дело са по-виновни и от тях.
5 Да се надяваме, че всички те ще видят това и ще се раз­каят,
ще се обърнат назад към рая
и ще възлюбят Новото Човечество.
6 Дай им, Боже, да оживеят за Любовта и Истината
като зелена трева след дъжд,
която се радва на живота, без да убива.

7 Благослови ни, Господи, да не стискаме като ръкойка повече оня, когото сме умърт­вили, за да го държим близко до себе си; и да не прегръщаме повече хора-снопи, които са мъртви
за Истината, защото са ожънати и отръс­кани,
8 Но да приласкаваме живите минувачи; и като ги наситим
с всичко, за което чезне душата им, да ги изпратим свободни където си искат, и да им кажем: "Благословение Господне
да дойде пак върху вас!" А те да ни отговорят: "И ние ви благославяме от съкровищницата на обилието Господне!"

НОВОПСАЛ-ОМ 130
(по славянски 129)
(песен на възкачванията)

1 Из дълбочините викаме към Тебе, Господи!
2 Благодарим Ти, Боже, че чуваш вика ни
и че ухото Ти е внимателно към гласа на молбата ни.
3 Понеже виждаш всичко, то кой би могъл да се скрие от Тебе?
4 При Тебе обаче има и прощение - за да Те обичаме още по­вече.
5 Ние не чакаме Господа: който има душа, не чака,
но сам проявява грижа за лишените и страдащите и прави Словото Йму да става незабавно на Дело и Живот.
6 Душата ни, все пак, очаква Любовта повече от ония,
които очакват зората; да, повече от ония, които само посрещат изгреви и знаят всички тънкости, правила и молитви, но благостта, отклика и приласкаването ги нямат.
7 Нека проявява Новото Човечество Господа, защото у Господа е милостта и у Нейго е пълното възкресение!
8 Ето, Тяй вече дава нови тела
на верните и любвеобилните от Новото Човечество.

НОВОПСАЛ-ОМ 131
(по славянски 130)
(по Давидова песен на възкачванията)

1 Господи, сърцата ни не са горделиви, нито очите ни гледат 

надменно, нито се занимаваме с неща твърде големи и твърде високи за нас. Затова в никакъв случай не ставаме зелени учители и нази­датели, лечители, мъдреци, изобличители, водачи и ръководители, преди да сме учили
милиони години при по-напредналите.
2 Това е, защото ние наистина успокоихме душата си
и укротихме в нас нагона да бързаме и да блестим с умения
и знания, преди да сме учили и да сме чиракували при Майстори, 
преди да сме били последни в Твоето стадо, 
защото майка ни не ни е отбила твърде рано от гръдта си.
3 О, Нови Человеци, о, Ново Човечество, бъди невидимо
в авторството на делата си като Господа;
и като Господа, давай всичко даром и преизобилно!

НОВОПСОЛ-ОМ 132
(по славянски 131)
(песен на възкачванията)

1 Ти помниш, Господи, пеещите и живеещите Новопсал­мите, 
виждаш всичките им проблеми и добродетели.
2 Помниш как те обещаха на Господа
и се обрекоха на Бога и Любовта, като казаха:
3 "Ние никога няма да влезем в нечестива шатра или къща, 
нито ще се качим на легло, постлано само за нас, 
ако стопаните им не пускат там всички, които им изпраща Бог!
4 Няма да дадем сън на очите си или дрямка на клепачите си, докато сами първи не проявим Обичта и Любовта именно към тези, при които Бог ни праща,
и докато не им станем временно обиталище -
5 До деня, в който и те станат силни
сами да помагат и да приласкават.
6 Ето, ние чухме, че Тяй се явява вече навсякъде - лично или чрез Своите смирени Тръби и милиони милващи ръце,
и в ръцете, които могат да нахранят чуждия,
без да му искат нищо в замяна и никога.

7 Нека влезем в сърцата и домовете Йму - безбройни по цялата вселена; нека се поклоним дълбоко на тяхното безкористие
и всеот­дайност и ги попитаме: "А вие имате ли нужда
от нещо?" - и още преди да са ни отговорили, защото сърце Божие не знае да си поиска, да се сетим и да им отдадем точно това, от което имат нужда, или пък се правят, че имат нужда, за да проявим и ние Бога от себе си. Да се правиш, че имаш нужда, не е лъжа, защото наситеният и пренаситеният
от Бога умее да пуска в себе си скърбите на гладните и жадните, на неприласканите, и чрез себе си да им изпраща насита от своите собствени приказни градини;
или от още по-ценните - ония, които му даряват другите.
8 Ела, Господи, влез пак още по-мощен в покоите на моето сърце, заедно с разковничето на Твоята Любов!
9 Свещениците и жреците Ти да смъкнат всички свои одежди
и самомнения, и светиите Ти да почнат да викат
от радост и щастие!
10 Заради Тръбите Си, които пеят Новопсалми
и ги претворяват на дело в живота си, още преди да ги запеят, направù още по-прекрасни лицата и снагите им,
понеже не принадлежат на никого, а радват всички.
11 Господ обеща да е вечно в сърцата и делата на невин­ните, които стават Тръби и милувки на Всевишния,
и Тяй винаги ще държи на думите Си, казвайки: "От рожбите на вашите щастливи сърца - видими в плът или невидими –
ще положа основите на Новото Човечество!
12 Ако чадата ви опазят Моя завет и Моите свещени Слова,
на които постоянно ви уча, то и техните чада ще останат вечно млади и прекрасни, защото ще ходят там,
където Бог ги прати, а няма да стоят в шатрите на ония, които ги искат само за себе си и така те измират с милиарди, защото са повярвали в хитрините на Сатаната."
13 Тъй като Господ избра сияйните, тоест Новото
Чове­чество, сам Тяй благоволи да обитава в него!
14 "Това - каза Тяй - Ми става вечно обиталище:
тук ще обитавам, защото пожелах!

15 Благославям изобилно градините му и истинското му жито и плода му, защото домакини и гости няма да го събират насила и няма да го продават като смъртните, а ще ги ядат направо от стръка и клона, и няма да остане никой ненаситен от плод или ласка.
16 Ще съблека свещениците и свещеничките ви както ги е майка родила, както ходят всички същества с искра Божия по цялата Ввсе­лена!
И светиите Ми ще възклицават от радост и щастие!
17 Там ще направя да изникне ново човешко тяло от тялото на Тръбите и Милващите Ръце Божии, и от телата на тия, които ги слушат и им подражават –
и ще стане Человекът наистина образ и подобие Божие.
18 Приготвих светилник за тия, които Ме разпознават;
а неприятелите им и безразличните –
и тях един ден ще ги направя Приятели и Възлюбени. И над всички тях ще заблести короната на Свободата и Доброто!"

НОВОПСАЛ-ОМ 133
(по славянски 132)
(По Давидов псалм на Възкачванията)

1 Ето колко е добро и колко е богоугодно да живеят сестри
и братя в единомислие, единодушие, и единодействие!
2 Угодно е като оня скъпоценен мир, който слиза в сърцата на милостивите и осъществява мечтите и надеждите им.
3 Угодно е като пролетната роса, която слиза по сияйните хълмове, за чадата Божии с искра Божия,
които живеят с всичка сила за всички. Защото Господ тям е изпратил благословението и вечния живот.

НОВОПСАЛ-ОМ 134
(по славянски 133)
(песен на възкачванията)

1 Ето, благославяйте Обичта, о всички родени от Обич,
които гостуват на хора с искра Божия!

2 Издигайте ръцете си към Светилището – Новата, Божи­ята Вселена, да се молите да влезете в нея. Понеже всеки дом, където гостуват деца на Бога,
е светилище Божие и дом Божий.
3 Нека ни благослови Бог в такъв дом или сред природата,
защото така се ражда Новото Човечество! Това е Оня Господ в новите предели, Кояйто прави Новата Земя и Новото Небе.

НОВОПСАЛ-ОМ 135
(по славянски134)

1 Алилуя! Изявявайте първи Обичта!
Проявявайте я, деца на Бога,
2 Които гостувате в безбройните Йму домове  в обятията
на безсмъртните; или в прегръдките на смъртните,
които харесват безсмър­тни.
3 Проявявайте Обичта, защото тя е блàга; пейте от божествена радост и щастие, защото чрез нея оставате млади, разумни, добри и хубави.
4 Защото Господ избра верните на Любовта за Свое
обита­лище; Новото Човечество - за Своя пряка проява.
5 Защото ние познахме, че чрез нас живее Господ на земята
и че Любовта, Мъдростта и Истината са над всички богове.
6 Проявената Божия Любов прави всичко красиво,
което ú се поиска - на Небето и на Земята, в моретата,
и даже в най-тъмните бездни;
7 Повдига пáри от щастливата земя, прави светкавици
за дъжда,  изважда ветрове из съкровищниците си.
8 Тяй е, Кояйто не прави разлика между първородни
и после­родни и обича и тачи и животните, наравно с човека.
9 Изпраща знамения и чудеса по цялата вселена
и за праведни, и за неправедни.
10 Тяй е, Кояйто възражда всички народи и прави всекиго
цар на себе си и служител на другите.
11 Прави всекиго цар на изявената и проявена любов и обич,
васал на Господа с огнена преданост, и желан гост във всички благословени земи и домове, 

където всички са млади и прекрасни, защото не престават да приемат гости и денем, и нощем.
12 Това са благословените земи, небеса и човечества,
които са наследство на човека с искра Божия.
13 Делото Ти, Господи, пребъдва във вечността; Ти живееш лично във всеки човек и във всеки народ, който не счита себе си за избран и единст­вен и не мисли, че други народи и хора трябва да са му подчинени и да ги поразява и завладява чрез името на своя фалшив "Гос­под" и неговата нечестива сила.
14 Защото истинският Господ не съди людете Си,
нито  когото и да е, а ги оставя свободни
да изпитат всички последствия,
15 Ако някои от тях си направят идоли под формата
на предпочетени вери или хора, на които да разчитат,
и под формата на пари, притежания и обстоятелства,
с които си въобразяват, че ще останат млади,
здрави и щас­тливи.
16 Такива изпаднали в беда и заблуда овце от стадото
уста имат, но не могат да говорят истинно и благо и не я употребяват, за да приемат само храни от Бога;
17 Очи имат, но не виждат человеците и делата Божии,
а обичат да гледат делата и творенията на Сатаната;
не дишат чист въздух, но въздуха, осквернен от тях
до не­узнаваемост, който съкращава живота им.
18 Подобни на тях стават всички, които им подражават,
и всеки, който се уповава на тях.
19 Домове на Новото Човечество, бъдете извор на Обичта!
Домове и обятия на хората с душа,
приютявайте създаде­ните от Господа!
20 Домове на левентите и юнаците, възраствайте сила
и правда да пазите Новото Човечество от ръкотворни неща
и подобия на хора, които развалят чо­века! О, всички вие, които проявявате Обичта на дело,
приласкавайте, спасявайте, ощастливявайте!
21 Благословен да бъде в Новата Вселена Великият, Истинският Господ,  Кояйто обитава във всички тела и души 

и неща, даряващи здраве, живот, радост и безсмъртие!

НОВОПСАЛ-ОМ 136
(по славянски 135)

1 Проявявайте Обичта по Високия Идеал, защото тя е блàга,
защото милостта ú не отпада никога. Нали Обич е да разпознаеш Сродната си душа от вечността и душите от твоето Ято? Нали Обичта е да ги приласкаеш и да им служиш предано, с всичките си сили и със всичко, което ти е дал Господ - всичко, без изключение? Нали Обичта е да си напълно сляп за недостатъците и да прощаваш на ближния
и неближния в сърцето си  не 70 пъти по 7, а безброй пъти?
2 Проявявайте Бога на Боговете – Любовта към всички, защото тя е безкрайно милостива и не прави разлика между сродни, несродни и врагове и служи на близки,
на чужди и на неприятни безкористно.
3 Проявявайте Господа на добрите и на служителите,
а не онзи на преуспяващите в злото и на господарите, защото само това е истинска милост;
4 На онайзи Господ, Кояйто е само Една и Един и върши ве­лики чудеса, защото с охота позволява на всички хора и народи
да вярват в своите си идоли и кумири и на своите представи за Бога и Господа. Да вярват дори че не съществува истинска Любов и Бог, докато се разболеят, погрознеят, остареят
и умрат, за да проверят теориите си.
5 Проявявайте Обичта, която с мъдрост създава небесата,
защото милостта ú е вечна
6 И затова ражда безброй светове сред просторите
7 И прави малки и големи светила,
пак поради безкрайната Си милост;
8 И прави слънцето да озарява деня,
все от милост и благост, и милосърдие.
9 И прави Месецът и звездите да украсяват нощта,
заради същата Своя милост без граници.
10 Проявявайте онайзи Господ, Кояйто никога никого не поразява и няма понятие за първородни, първожреци, първенци 

и първо­богаташи, защото милостта Йму е неподкупна.
11 Тяй спасява душите с искра Божия от подобията на хора,
които искат нещо и някого само за себе си и искат всичко
за себе си, или повечето за себе си.
12 Тяй спасява с мощна, но нежна ръка,
защото милостта Йму никога не престава.
13 Тяй е Онайзи, Кояйто усмирява червените морета
на на­силието, защото милостта Йму няма умора;
14 И Кояйто води човечествата с искра Божия
като велик кормчия през вечността.
15 Кояйто е създал и създала света така, че всички,
които искат да са единствени и първи и да карат другите да им се подчиняват или да им се възхи­щават, да паднат сами неизбежно в мъртвото море на гордостта,
жестокостта и себелюбието си.
16 Тяй е същият-а онайзи Господ, Кояйто превежда умело кротките и смирените и работниците на нивата Божия
през пустините на човешкия студ и безответност,
на неразпознаването, безлюбието и жестокостта, защото Милостта Йму помни и познава своите Си.
17 Това е пак онайзи Господ, Кояйто оставя известните
и великите и всички, които постигат своето си насила
или с измама, да паднат в ямата, която са си изровили,
защото и това е милост - милостта, която дава уроци.
18 Господ – истинският и истинската Господ,  а не този,
който има избран народ и лее морета от кръв, -  никога не избива прочути или непрочути царе, защото истинският, единственият Господ, не може да убива и избива. Милостта Йму обаче позволява избиващите да се самоизтребват
по най-различни начини, за да изчезнат от лицето на вселената. Понеже който убива, краде, лъже и иска някого или нещо сàмо за себе си или за своите си, не е създаден от Бога.
Затова той неизбежно изчезва като есенната шума.
19 А това, че имало "невинно избити" и "невинно насилвани",
подчинявани, лъгани, крадени и заробвани, е една голяма
не­истина, защото върху всеки 

идва точно това, което е правил.
20 Васалите на убийците и жертвите на огъня биват пора­зени именно от тях, защото сами са убивали или са яли убито и умъртвено; или са убивали благородни импулси в другите и в себе си. Това наказание е също милосърдие от Бога, защото, ако нямаше такъв закон - убиецът да падне убит, - той никога нямаше да разбере урока си. Бог не одобрява и убийците на убийците, но ги оставя сво­бодни да изпълнят закона и сами да научат своя урок. Защото, всъщност, смърт няма, и след падането на завесата всички са живи.
21 Така че, земите, заграбени или "спечелени" от лошите хора,
съвсем скоро ще се върнат на кротките и невинните - защото милостта и правдата на Господа са вечни.
22 Земята ще остане в наследство на Новото Човечество,
защото милостта Йму не се изтощава.
23 Тяй ни помни винаги, особено когато сме унижени и наскърбени, защото милосърдието Йму се простира навсякъде.
24 Тяй е Онайзи, Кояйто превръща противниците ни
в прия­тели, защото милостта Йму няма сравнение,
25 И Кояйто дава на всяка жива твар това, което ú е
необхо­димо, понеже милостта Йму е по-голяма от вселената!
26 Проявявайте изобилно небесната и земната Любов на Бога,
защото щедростта Йму е Нейговата съкровена същност.

НОВОПСАЛ-ОМ 137
(по славянски 136)

1 При изворите на Великото Разнообразие дойдохме, та седнахме. Да! Плакахме от щастие, когато си спомнихме за Рая!
2 На върбите сред него окачихме арфите си,
3 Защото бяхме тъй запленени, че даже песента и музиката ни замряха, а ония, които ходеха там в дрехите на Адам и Ева,
поискаха от нас пак да запеем, казвайки: "Попейте ни
от райските песни, които помните от някога!"
4 Но ние им казахме, когато станахме способни да проговорим:
"Как да пеем най-древната песен на Господа

в сегашните Йму райски земи?"
5 Наистина, ние не можем да забравим предишния Рай и
пръстите ни все още могат да играят по струните, но ние онемяхме, като чухме и видяхме какво правите сега вие в Рая! - Тогава ние не знаехме такава буйна радост
и такова омайващо веселие!
6 Ти вечно помниш, Господи, деня, в който се промени Раят,
защото излязоха от него горделивите богове и ангели.
7 О, вие, дъщери на великото разнообразие, които скоро ще станете безсмъртни - блазе ономува, който има щастието да бъде с вас, възнаграден от Бога за всичките си мъки и жертви през веко­вете, които е дал за Новото Човечество!
8 Блазе ономува, който създава, в огнение и Божествен пла­мък,
невидими и видими деца на Новата Вселена!

НОВОПСАЛ-ОМ 138
( по славянски 137)
(по Давидов псалм)

1 Ще раздавам Твоята Обич и Любов от все сърце,
ще създам нови поколения, по-горни от боговете!
2 Ще ощастливя и тялото си - светлия Твой храм –
и ще изпълнявам Твоята воля чрез милосърдие и практическа грижа, защото ще увековечим с дела Словото Ти, скривайки от всички човешкото си име.
3 В деня и мига, когато Те викаме, Ти винаги ни чуваш,
о Господи - ободряваш ни с нова сила и радост в душата!
4 Ще Те проявят на дело незабавно, Господи, всички известни и неизвестни, когато чуят думите на Твоите уста.
5 Да! Няма вече само да възпяват пътищата Господни,
но първо ще вървят в тях, защото велика е силата Господня.
6 Защото, колкото и да е безкраен Господ, забелязва мигом малкия и смирения, който не умува и не мъдрува, не дава съвети, а запретва ръкави и сам свършва Божията работа;
докато Бог държи надалеч от Себе Си високоумния.
7 И ако се случи да имаме притеснения, Ти пак ще ни помог­неш:
ще простреш ръката Си - и неприятелите ни мигом ще ни 

станат приятели и десницата Ти ще ги избави
от невежеството и гнева им.
8 Господ винаги върши това, което е потребно за нас.
Господи! Понеже милостта Ти пребъдва вовеки, дай ни още по-голяма обич и сила, за да разпространяваме нашироко делата на Твоите ръце.

НОВОПСАЛ-ОМ 139
(по славянски 138)
(по Давидов псалом)

1 Господи, опитал си ни и ни познаваш:
2 Ти познаваш сядането ни и ставането ни, разбираш помислите ни отдалече,
3 Учиш ни да ходим в планините и да лягаме и ставаме рано, 
знаеш всичките ни пътища,
4 Защото, докато думата не е още на езика ни, ето, Господи,
Ти я знаеш цялата, и при това всеки миг ни напомняш:
"Блага дума железни сърца разтваря".
5 Окръжил си ни отвсякъде със същества, които имат нужда от изобилен и пълен живот,
и ни учиш да е блага и щедра към тях ръката ни.
6 Всичкото това знание и всички тези пориви и дела са
пречудни за нас. Високи са, но ние често ги достигаме.
7 Окрилени и преизпълнени сме от Твоя Дух и вечното Ти присъствие, 
където и да отидем:
8 Като възлезем на Небето, Ти си там;
ако се случи да слезем в ада, Ти си и там!
9 Ако вземем крилата на зората или се заселим
в най-далечните краища на морето -
10 И там ще ни води ръката Ти, и Твоята десница ще лее благост и милост и изобилие чрез нас!
11 Ако речем мракът да ни скрие и светлината да стане нощ,
12 То и най-дълбокият мрак не скрива нищо от Тебе, а нощта става по-светла и от ден,

защото за Теб тъмнината и светлината са едно и също.
13 Та нали Ти, Господи, си създал духа и душата ни и си ни 

поставил в утробата на свята майка, заченала от свят баща?
14 Ще Ти благодарим постоянно в сърцата си:
колко чудно и великолепно сме направени! Чудесни са Твоите дела - и душите ни добре знаят това.
15 Новият ни "аз" също произлиза от Тебе: в пълна тайна, сега ние го обработваме, и в дълбочините на Земята образуваме смайващата му форма, която ще се мени според условията на всеки от безбройните светове,  в който ще попадаме.
16 Твоите очи зорко наблюдават новообразуващото се наше вещество, и в Твоята велика книга са записани всичките ни определени дни, още много преди да почнат да се отброяват във вечността.
17 О, колко скъпоценни са за нас всички тия Твои замисли
и дела, Боже! Колко е грамадно числото им!
18 Ако можехме да ги изброим, те са по-многобройни от песъчинките във вселената. Като се събуждаме, ти си винаги с нас.
19 Непременно ще добруват и ще благуват благочестивите! 
Приближете се към нас всички,
които имате нужда от изобилен и пълен живот,
20 Които умеете да говорите истинни и благи думи
и които искате да живеете с нас, а не с хора без душа!
21 Нали виждаш, Господи, че ние обичаме преди всичко онези,
които обичат и любят Тебе; а когато останат време и сили, 
помагаме и на останалите,
22 Без да им позволяваме да се прилепят за нас,
та после да ни правят длъжни и виновни?
23 Ти ни изпитваш денонощно, Господи, познаваш сърцата ни;
опитваш ни - и виждаш помислите ни.
24 Виждаш, че вече от нищо и от никого не се оскърбяваме,
защото злото сърце и самосъжалението в нас вече напълно отпаднаха и Ти ни поведе по Вечния Път.

НОВОПСАЛ-ОМ 140
(по славянски 139)
(по Давидов псалом)

1 Оживи ни, Господи, чрез все нови и нови благочестиви люде

и ни свържи с нови кротки и мили хора с искра Божия,
2 Които носят само добро в сърцето си и всеки ден
го разда­ват на всички!
3 Те леят само благи и истинни думи –
мед и бисер капе от устните им.
4 Дай ни, Боже, в обятията на благия и чистия и ни насити с добротата на кроткия и пламенния,
който ни търси с векове и години, за да може да възрасти бликаща радост и щастие в нас, но и ние в него.
5 Горделивите и страхливите не умеят да се самораздават
на всички, а се пазят само за себе си и за тия, които са им полезни или приятни. Те не могат да изпълняват волята Божия.
6 Рекохме Господу: "Ти си Бог на всички същества с частица
от Тебе, затова, чуй, Господи, молбата ни:
7 Господи Боже,  любвеобилни и жизнедаряващи,
8 Удовлетворявай чрез нас желанията на благочестивите
и помагай да узреят добрите им замисли,
за да дадат плод изобилно.
9 Истинността и благостта на техните мисли и думи нека се леят като живи извори от благодат и балсам за ду­шите
върху всички околни и целия безкраен свят.
10 Разпалени, чисти желания и вдъхновения нека запламтят в сърцата им и разгорят огъня на Новия Живот и Новата Култура. Нека почерпят от най-дълбоките води на вдъхновението си.
11 Защото в Новата Земя и Новото Небе ще се утвърди само човекът с кротък и мил език и доброто ще следва по петите всеки, който сее добро за всички, докато го възкреси
и направи вечно млад и безсмъртен.
12 Знаем, че Господ възраства делото на смирения
и правото на безсребърника и безимотния.
13 Наистина, нямащите нищо свое и никого свой, изявяват Тебе, Господи. Затова само любвеобилните и абсолютно безкористните 
ще обитават вечно прекрасната Нова Земя
и Новата Вселена навсякъде!


НОВОПСАЛ-ОМ 141
(по славянски140)
(по Давидов псалом)

1 Господи, пак търсим помощта Ти, за да можем отново да идем при тези, които имат нужда от нас, а не да ходим при ония, от които ние имаме нужда, докато те нехаят за нас
и пият от нечисти извори.
2 Благодарим Ти, че чуваш гласа ни, когато Те молим за това,
и веднага ни изпращаш Просяци и Принцове от Твоето вечно царство, а не от света и преизподнята. Божественият просяк се разпознава по това, че не умее да си попроси
и затова ние трябва да познаем какво му е нужно и да му го дадем изобилно, въпреки че той няма лична нужда от това, а изпълнява молбата на Бога да изпитва сърцата откъде идват и да удовлетворява нуждите на Вселената.
Божественият Принц се разпознава по това,
че е пръв измежду първите на небето, но крие величието си, когато е на Земята,  под седем наметала на скромността
и седемдесет и седем завеси на "посредствеността" и "неудачничеството". Това му е необходимо, за да може да си върши работата и за да не се прикачват към него нахалните, тщеславните, горделивите, користните и хората без божествен вкус и усет. Разбира се, има и Божи хора, известни в света и признати от него, защото това е призванието или професията им. Те обаче се разпознават по това, че винаги дават предимство на други Божи хора и дават от преизобилието си за процъфтяване на чуждия живот,
на чуждото дело. Молитвата ни нека възлезе към Тебе като светнала пара от утринна роса; жертвата на олтаря Ти нека бъдат разтворените ни обятия за ония, които Ти си ни определил, Господи, а не за негодяите, които мислят за себе си и не раждат божествени неща в света.
3 Господи, направú устата ни блага за добрите, но строга, оскъдна или затворена за напористите,

корист­ните и горделивите.
4 Отвори сърцето ни за истински хубавото и прекрасното,
за да вършим само благородни дела,  заедно с човеци, които Те разпознават, Господи, и умеят да разпознават истинските Твои носители и да тръгват след тях и с тях незабавно, а не след векове и години.  Да отдават без замисляне всичко свое, целия си живот, в името на Словото, Делото и Живота.
Дай ни такава жажда, такъв глад и такъв вкус, Господи,
че да харесваме именно техните безсмъртни блага и да ги опитваме, а не тия на нечестивите и на хората, които си мислят, че са вече зрели и готови да водят другите,
а всъщност са горди, тщеславни, користолюбиви,
а най-окаяните измежду тях продават за пари стоката си
или познанията си или даже самите себе си.
5 Направи, Господи, така, че умен да ни бие,  но прост да ни не милва! Нека не се отказваме от мъдрия и разумния, когато играе нарочно сложни роли, за да изпита сърцето ни
и намеренията ни. Нека, когато играят тези свои спасителни роли, ние да Ти благодарим с добри думи за всичко това.
6 И когато такива Синове и Дъщери Божии хванат нарочно проказа или се хвърлят от канарите в про­пастта, за да видят дали ще ги похулим и изоставим - нека думите ни за тях
и към тях си останат вечно добри и сладки,
7 За да не се пръснат костите ни по всички краища на зе­мята
и да не ги трошат орачите, които още порят, в глупостта си,
със стоманено рало земята.
8 Понеже очите ни са обърнати вечно именно към Тебе, Велики Учителю и Господи на света и на всичките вселени,
както най-малки, така и най-големи, ние се уповаваме само
на Тебе и на Твоите скромни и неиз­вестни деца от Рая,
9 Затова, Боже наш, опази ни от клопките на хората, които шумят с имената и благодеянията си или предлагат да купуваме стоките и услугите им, или ни ги "подаряват",
но в замяна на душата и свободата ни.
10 Нека чистите, скромните, неизвестните, безсребърниците и любвеобилните - всички Божии души по света -  се свържат завинаги в една всемирна мрежа от светлина и радост, в която 

и ние да свършим работата, за която си ни изпратил.
И да обменим именно с тях и с истински нуждаещите се
неръкотворните блага и дарове, с които си ни надарил!

НОВОПСАЛ-ОМ 142
(по славянски 141)
(По Давидово поучение, от времето,
когато се е крил в пещерата)

1 С гласа и делата си ние ще проявяване Обич:
2 С благи думи и ласки ще приласкаваме скромните и лише­ните от всичко; и радостта, която блика от нас,
ще им я подаряваме изо­билно.
3 Когато духът ни пламти в нас за подвиг и самоотречение,
Ти Си,  Господи, Кояйто се проявява и Кояйто премахва всички примки и пречки по пътя ни.
4 Виж, Господи, колко е дивно прекрасно и хубаво, когато всички забравят за нас, и когато Ти ни спасяваш от адския пек, студ или глад чрез ня­какво ново чудо.  Или чрез още по-голямото чудо: чрез зрънцето от обич и истинска съвест и спомен
и преда­ност, което е останало в един или двама наши истински приятели. Именно те ще се погрижат тихо за живота ни, ако останем съвсем сами и неразбрани, забравени.
5 Към Тебе, Господи, отправяме своята чиста благодар­ност:
Само Ти си наше истинско прибежище, защото си скътал спомени за нас в сърцата на живите. Странници сме в този свят - никого не познаваме, освен Тебе, Господи, Боже наш!
6 Скръбна е душата ни до смърт понякога, когато отново някой ни изоставя и си мисли, че може да продължи живота си безметежно, като остави на произвола на ветровете децата на Господа и никога повече да не се погрижи за тях.
7 Но Ти вечно извеждаш от тази тъмница душата ни, Гос­поди, -
от скръбта, че са ни забравили, разлюбили, пренебрегнали,
защото си имали "по-важни" дела и привързаности
и си мислят, че не са ни "вечно длъжни". Затова, в края на 

краищата, около нас вечно се събират все нови и нови праведни, защото Ти вечно постъпваш щедро с нас. Но научù ни, Господи, да не се наскърбява душата ни, когато неизбежно всеки се уморява да служи на Господа и престава да тича по пътищата Йму след първите, когато те се правят на безпомощни, на грешни или на пос­ледни.

НОВОПСАЛ-ОМ 143
(по славянски 142)
(по Давидов псалм)

1 Колко е хубаво, Господи, че чуваш постоянно благодар­ността ни и ни отговаряш не само с думи и образи, но и с живи импулси и събития, според величието на Любовта и Обичта Си!
2 Колко е хубаво, че нито Ти ни съдиш, нито ние съдим
дру­гите, защото съдене няма, а има естествено самоосъждане - всеки да изпита последствията от всяка своя мисъл,
чувство и постъпка.
3 Когато не критикуваме и не съдим; когато се правим на слепи за грешките и недостатъците, безкрайно много приятели обикват душата ни и идват щастливо в живота ни. Тогава, именно, Бог ни дава често да живеем в светли места заедно с ония, които отдавна са станали безсмъртни.
4 Затова, именно, духът ни бездънно ликува в нас, защото сърцето ни обича всички и е обичано от всички, без да си изтъкваме недостатъците, макар че, в действителност, ги виждаме много по-ясно от другите, за да не се препъваме в тях
и да помагаме на другите да не се препъват.
5 Спомняме си изначалните дни, размишляваме за всичките Твои дела и помагаме за разцъфтяването им. Поучаваме се от създанията и творенията Ти
и с радост обменяме опит и щастие с тях,
като самите ставаме създатели и творци като Теб.
6 Простираме ръце към Тебе - душите ни жадуват като безводни земи само за Тебе!
7 О, как е сладко, че ни чуваш, Господи! Духът ни се топи постоянно от блаженство и щастие, защото не скриваш 

лицето Си от нас, освен за да видиш дали Те помним и Те проявяваме винаги, както възлюбилият безкористно помни вечно своята възлю­бена и се самораздава
на всички в нейно име.
8 Ние денонощно чуваме гласа на милосърдието Ти. Вече отдавна сме надскочили упованието, защото уповаване
и разчитане, даже на Бога, са напълно излишни, когато раздаваме щастие на всички и на всеки, когото Бог ни праща, или при когото ни изпраща Бог. Когато живеем така –
даже и на дъното на ада, - "уповаване" и "разчитане" на Бога са странни думи, защото самите ние сме Бог в действие.
9 Затова, Боже, избави ни от близки и приятели, които искат да разчитат на нас и да се уповават на нас - това е все още страх и себелюбие, корист.
10 Научи ни да правим волята Ти, защото само проявената Любов е Любов, и то проявената незабавно. Благият Твой Дух нека ни вòди през земите на правдата, за да се самораздаваме справедливо на всички. Ако даваме някому повече или вземаме повече от някого,  това не е от предпочитание, а защото сърцата са различни и ние наливаме всекиму или се преливаме според големината на съда му.
11 Господи, ние сме живи не заради името Ти,  а защото изпълняваме незабавно божествените пориви на сърцето си.
С името Ти се кичат само фалшиви богове и величия и изискват от робите си да признават и произнасят това име,
за да крадат от Неговата сила.
12 Затова, според милосърдието Си, Господи,  научù приятелите и неприятелите ни и им дай примери как мнозина погубват хиляди души или ги притесняват, насочвайки ги към лъжливи богове и учи­тели, авторитети, или усилвайки в тях най-страшната, последната гордост и самомнение, наречена от Бога "своеглавие", като ги учат да не следват никого.

            Бележки за този новопсалм: На лишените от душа са им нужни "избрани" и "предпо­четени" народи и личности, за да бъдат другите "неизбрани" и, следователно, тор за нивите и

самолюбието им. Затова и бо­говете-самозванци, окрали имената на Всевишния, внуша­ват раздори и искат кръв и конфликти, карат народите да подтис­кат сърцето си.
 И, все пак, във всяка епоха има народи и хора, които са наистина "избрани" за определен период, защото са по-отво­рени за Бога и изпълняват особена мисия. Все пак, еволюция и йерархия съществуват и е по-добре да черпим от опита на тези, които в даден момент на Битието са по-близко до Бога. Идеята за пълно равенство пред Бога, защото всички Негови създания са Му еднакво любими, е вярна, само когато няма гордост и тщеславие. Защото понякога гордостта и тщес­лавието се крият под маската на идеята за равноправие, зад призива всеки сам да се свързва с Бога или да вярва само в им­пулса на сърцето си, без абсолютно никакви посредници. На­истина, това е вярно, но само за хора, ангели, и богове, които приличат на Иисуса и Майката Божия. Всеки, който носи по-малко съвършен облик и тяло и не иска да има посредници и учители над себе си, е все още обладан от тщеславие и гор­дост, защото не иска да признае, че може да има по-съвър­шени от него в пътя към Бога и не иска да следва и учи, мис­лейки, че е вече достатъчно прекрасен и съвършен, за да об­ръща очите на другите към себе си. Проповядвайки да не следваме по-опитните и по-напредналите, а да слушаме само "гласа на сърцето си", те разиграват собственото си често­любие, представяйки се за независими и свободолюбиви. И на­истина, вторият лъч на Пентаграма все още не свети над главата им, защото той изразява смирението, а обикновените многознайковци, гении, светии и праведници, даже и някои пророци и "учители", все още са преизпълнени предимно със себе си; и ако не обявят себе си за единствени и "последни" представители на Бога, обявяват пълно самоупование на всеки само на себе си. Това е послед­ната крепост на гордостта, която последна се предава.
Сладостта да следваш истински Любим, истински Учи­тел, е много по-висока от сладостта да следваш самия себе си, дори и когато сам Бог се проявява в тебе или когато усещаш сам себе си като бог. Затова и Господ, Който ни говори, не е 

сам Бог, но Неговият Син, защото, да си станал като децата, за които Бащата и Майката са над тях и са светиня, значи да пребиваваш в Царството Божие. За своеглавия дух, све­тиня си е единствено сам той - и понякога подобните на него, в които няма благоговение. Защото благоговеенето пред по-висшето, обожаването на Нещо и Някого, Който е над нас - не само на Небето, но и на Земята, - е белег на Божествена скромност и смирение и условие за поява на Вто­рия Лъч. Само смиреният знае, че не е стигнал още до върха на Пътя, че пред него има и други хора и копнее от все сърце още да бъде ученик, обожател и последовател, докато лицето му стане прекрасно като тяхното и ликвидира с гордостта, самодейността и своеглавието.
Така че, да бъдем слуги и последователи е по-славно и прекрасно от всяко подранило самоупование, защото това ни прави подобни на децата. Горделивите почитат себе си, авторитетите и старците, а смирените – младите, неизвестните, децата.


НОВОПСАЛ-ОМ 144
(по славянски 143)
(По Давидов псалом)

1 Благословен да бъде Господ –  нашата Канара, нашата Райска Градина! Онайзи Бог, Кояйто учи ръцете ни да милват,
а пръстите ни - да изцеляват.
2 Да проявяваме Нейговото милосърдие и да бъдем канара
и райска градина за другите; висока планина за мъдреците
и избавители на притеснените; защитници на онеправданите и благите и добри хора, дарители на всичко свое и на самите себе си, 
и винаги заемащи последното и най-ниско място,
като доброволни слуги на Любовта.
3 Господи, та нали си създал Человека по-горен от ангелите
и боговете - мощен като Тебе и едно с Тебе, - именно за да може да служи и приласкава като Тебе? Нали затова е най-съвършен, 

защото е син човешки и син Бо­жий едновременно?
4 Тук, на земята, човек прилича на повей - дните му са като сянка, която се мярва и изчезва, именно за да добие смирение
и да се научи да цени мига на доброто и момента на Великата Среща; мига на Разпознаването и Приласкаването,
на Самоотричането, Милосърдието, Грижата и Свещеното Безпокойство за другите, майчинската преданост и будност.
Тук, на Земята - единственото място, където божества
и ангели могат да надскочат себе си. Да станат
най-съвършеното - Человеци: служители, майки и младенци,
лишени напълно от гордост и самомнение и от мисъл за себе си. Защото без Любов и Обич, всеки човек и ангел и бог не е нищо друго, освен мед, що звънти и кимвал, що дрънка.
Защото, ако имаме пророчески и какви ли не още дарби и
спо­собности, ако знаем всички тайни и всяко знание на Небето и на Земята и имаме мощ и вяра не само планини да преместваме, но и космоси да създаваме, любов нямаме ли, нищо не сме! Даже да раздадем всичкото си имане и да идем на кладата за­ради вярата си - ако нямаме нежност и мекота и не зачитаме чуждите истини, ако не даваме свобода всеки да греши и да мисли както иска, без да го укоряваме и назидаваме, то нищо не сме! 
Защото Любовта е като Любовта на Майката:
дълготърпи и е милостива; любовта не завижда; 
Любовта не се превъзнася и не говори за себе си и против други, 
не е горделива, не безобразничи, не дири своето си, не се гневи
и раздразня, не държи сметка за зло и погрешки, не се радва на неправдата, 
но я поправя без думи. Тя се радва на Истината;
всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада! Защото всичко останало, което не е любов – включително и онова, което сме си мислили, че е любов, но не е, 
рано или късно ще се прекрати.
5 Ето защо, не нашият, а нечий чужд господ изпраща епидемии 
и разтърсва земи и планини,
6 Поразява с мълнии врагове и ги разпръсква и хвърля стрели да ги порази. Нашият, истинският Бог и Господ, няма нищо общо с това, но го допуска да падне върху нас, когато мислим 

само за себе си и за "своите" си. Само майката може години наред да мисли за чедото си и да дава всичко за него,
докато го възрасти, защото това е Божествено.
7 Истинският, Добрият Бог и Господ, а и всеки, който е създаден от Нейго, винаги простира ръката Си отгоре или отдолу, 
дава плод изобилно и праща благодатен дъжд,
посреща с обич чужденци и разномислещи
и им дава пълна  свобода -
8 Особено когато са добри и говорят исти­ната 
и също като нас дават свобода на всеки да обича всички 
и не поучават никого как да обича и как да не обича; 
кого точно, колко, как, защо и кога да обича или да не обича.
9 Затова, Боже, сега нова песен Ти пеем - с новопсалми 
и с нови чувства и мисли и най-вече с нови постъпки
изразяваме обичта си към Тебе.
10 Защото Ти Си, Кояйто правиш всеки да е Цар само на себе си, а не на други, и Кояйто даваш личен пример как да бъдем доброволни слуги на другите.
11 Учиш ни как да разбираме разномислещите
и да се покланяме на Словото, Делото и Истината,
когато идват и чрез тях;
12 Когато нашите синове, още в младостта си, като избуяли филизи,  разпознават Вечно Течащото Слово и Му дават самó да тече през тях, стремейки се да Го претворяват в Дело;
когато нашите дъщери, като скъпоценни камъни, почнат да украсяват Битието със своята скромност, преда­ност,
отзивчивост, мекота, милосърдие, милост и всеотдайност,
разпознавайки душите с искра Божия и зачевайки само от тях видими и невидими души с искра Бо­жия.
13 Когато няма да има вече складове, сергии и житници, а всеки ще взема сам плод свободно  направо от класа и клона; или, още по-приятно, друг да му го подава. Когато райските градини ще бъдат достъпни за всички и ще дават плод изобилно;
и когато всичките овце тръгнат свободни по полята
и човекът престане да ги използва;
14 Когато теленца, юнци и юници, бикове, биволи и всички 

други по-малки приятели на човека бъдат освободени от робство; когато няма да има вече волове, нито каруци, добре натова­рени. Когато спрат всички войни и разпри за земя, имоти, престиж, за притежание на творения, хора и предмети,
и ще спре всякакъв прах, дим, шум, трясък и крясъци из
човеш­ките селища, а ще зацари свободно пълна тишина
и божествена песен -
15 Само тогава ще можем да кажем: Блазе на такъв народ и на такова човечество, в които дяволите са измрели и вече всичко се дава даром; и чистият въздух и бистрата вода,  девствената природа и вечната пролет са се възстановили
и възцарили напълно! Блажен такъв народ и такова човечество,които вече нямат нужда даже от дрехи и не създават вече нищо ръкотворно, освен когато могат да си го създадат от чувство и мисъл и да го подарят; и които обичат всички и се грижат за всички и затова остават вечно млади и хубави! Само на такъв народ и на такова човечество Истинският Бог е Господ!

НОВОПСАЛ-ОМ 145
(по славянски 144)
(по още едно Давидово хваление,
пак български азбучен псалом)

 1 Аум! Ще проявяваме качествата и добродетелите Ти, о Боже наш, Царю на Новото Небе и Новите Земи;
 2 Благославяме Те от сутрин до вечер и хвалим Твоята Обич -
не толкова с молитви и песнопения, проповеди, а повече
с живот и дела, с подаръци от сърце, със самоотдаване;
 3 Велик е Господ на благостта и твърде достохвален,
и величието и скромността Йму са неизследими!
 4 Господи, всяко Твое поколение ще предава добродетелите
 и качествата Ти на друго и ще ги лее даром и изобилно.
 5 Да, ще размишляваме за славното величие на Твоята
Кро­тост и за желанието Ти да оставаш всякога неизвестен,

поради което са видими само Твоите плодове;
 6 Е, ако последователите на тъмните религии говорят
за страшните и ужасни дела на техния "Бог",
 то ние ще разказваме за милосърдието 
и благосттана нашия Бог към всички.
 7 Животът ни е в това: да разгласяваме Словото и Делото Ти, Господи, и безбройните примери на Твоята голяма благост; да възпяваме Твоята вечна Правда и да я претворяваме в дела: всички да даряваме всичко на всички, всички да даряваме всичко на всеки, всеки да дарява всичко на всички и всеки да дарява всичко на всеки - от това произлизат младостта,
хубостта и безсмъртието.
 8 Знайте: благодатен и жалостив е Господ,
дълготърпелив и многомилостив,                            
 9 И благ е Господ към всички, и благите Йму милости са върху всичките Нейгови създания –  даже върху людете и тварите, създадени от лъжливите бо­гове, ако те биха могли
да приемат вечните Йму  дарове и ако не искат да изгният като есенната шума.
10 Йов нали Ти остана верен, Господи, дори когато го лиши от всичко? Всяко Твое създание Те разпознава винаги, когато и да се появиш неочаквано и в което и Твое създание да си се скрил, правейки се, че имаш нужда от нещо, за да видиш кой е роден от Тебе. Затова всички, които Те разпознават и Те приласкават и които Те нахранват и приютяват, когато си в немилост в някое от Твоите създания, са истинските Твои светии, които само така истински Ти служат. Всичко друго е лъжа и невежество, суета и тщеславие!
11 Когато Ти служат именно по този начин, само тогава светиите и проповедниците имат право да говорят за славата и Царството Ти и да разказват
за Твоята Любов и могъщество.
12 Любими деца на Бога, помнете: само на дело и с раздаване на изобилен и пълен живот, истинските светии и праведници
изявяват Любовта Йму пред човешките чада и славното величие на Нейговото царство.
13 Мъдро и вечно е Твоето царство, Татко наш, Кояйто си на Небето и на Земята, и Любовта Ти се изявява във всичките Твои Божествени ро­дове чрез съществата, които обитаваш.
14 Неизменният, вечно променящият се Господ-Бог наш ни прави вечно млади, хубави, добри, умни, разумни,
справед­ливи и смирени и вечно щастливи.
15 Очите на всички създания с искра Божия Те разпознават
и боготворят не защото им даваш храна и ласка и изобилно щастие, (така правят само дресьорите), а защото имат вдъхновение сами да подаряват всичко от себе си и самите себе си на другите, според Твоя величествен пример,
16 Понеже Ти имаш широка ръка и удовлетворяваш желани­ята на всичко живо.
17 Радостен е Господ във всичките Си пътища и благодатен във всичките Си Дела!
18 Съвсем близко е Господ при всички, които Го призовават.
19 Той обаче е вътре в нас - мигновено в нас и във всички,
и всякога, когато Го призоваваме истински –
с живот и добри дела.
20 Удовлетворява мигновено желанието на тия,
които да­ват всичко на всички - чува гласа им и ги благославя.
21 Фар е Господ за всички, които Го любят - даже и за нечестивите,  които търсят богатство и слава и любими само за себе си, докато се разболеят и грохнат.
22 Хваление на Господа изричат устите ни и всяка божествена твар и всяко създание Го слави както може и разбира,
без да казва на другите как да Го славят.
23 Цялата Вселена Го слави по безброй различни начини и всеки се радва, когато е различен и другите са различни,
но всички сме във вечна хармония.
24 Человек - Истински, Нов Человек - се ражда вече на Новата 

Земя и в Новото Небе! Неговото име е "Благо Съзвучие".
25 Широка е душата му, дълбок умът му, топло сърцето му
и мощен духът му, за да служи на всички създания Божии,
а не да ги използва, назидава и управлява.
26 Щастието му е щастие необикновено:
да бъде малък и невидим, напълно неизвестен -
27 Ъгъл обаче твърд, диамантен и остър, той става винаги, когато някой иска да му наложи волята си
и да го накара да се поклони на лъжата.
28 Ь (ер малък) иска да бъде също – да мълчи в благоговение, когато се е появило Живо Слово Божие; да става по-безгласен от тишината и по-нисък от тревата, когато преминава човек на Господа, за да не изпусне шанса да добие мекота на духа си като него, мекота на душата си като него, мекота на ума си като него и мекота на сърцето си като него - и така да излезе завинаги от ада на остротите и твърдостите.
29 Юнско небе и дивна младост радва сърцето и душата му,
защото в Цялата Нова Вселена всички ходят както първите хора в Рая и всеки обича и ближния си, и всички останали.
30 Ясен му е на Новия Човек планът на Бога да направи всички равни на Себе Си, защото всяко същество и нещо с искра от Бога е сам Бог в една от безбройните Си форми.
Да се разбират и се обменят без замисляне формите Йму - това е смисълът на живота и изворът на безсмъртието.

НОВОПСАЛ-ОМ 146
(по славянски 145)

1 Алилуя! Изпълнявай Волята на Господа, душе наша,
а това значи буквално: изпълнявай Желанието на Обичта.
2 Ще изпълняваме желанията на Обичта,
за да бъдем вечно живи!
3 Няма да разчитаме на хора-насилници, на хора с голямо самомнение, на студените хора, нито на уредилите се хора в сегашния живот, нито на когото и да е, подобен на тях, който

няма искра Божия или росинка Божия, или няма дъх Божий
или зрънце или кристалче Божие.
4 Защото такива се връщат под земята, откъдето са дошли -
и в един миг изчезват всичките им щения,
притежания и постижения.
5 Блажен оня, зад когото седи истинският Бог –
а това е Любовта към всички и между всички; Мъдростта, която се споделя даром с всички; Истината, която е различна за всеки, но е в съзвучие с всички останали.
6 Такъв човек проявява свободно Обичта и Любовта, които създават Небето и Земята - и Мировия Океан, и всичко,
което живее в него и в цялото Велико Мироздание.
7 Обичта към сродните души разпознава, приласкава, и е постоянна и предана - тя нахранва гладните и напоява жадните! Обичта развързва вързаните;
8 Обичта отваря очите на невежите; Обичта прави характера мек и благороден, с добра обхода;
Обичта прави избор според Високия Идеал.
9 Обичта почита даже разномислещите и служи и на неближния, когато има време; Обичта поддържа преди всички Децата Божии и Майките Божии, които са ги заченали от Бога чрез човек с искра Божия, но не са поискали да го обявяват, нито да живеят постоянно с него, нито да разчитат на него –  за да рухне завинаги царството на Сатаната!                                  
10 Обичта ще царува вечно на Новата Земя – във всичките райски обители; Любовта ще богува божествено и в Новата Вселена, където няма ръкотворни неща от умъртвена материя и където всеки дарява всичко на всеки,
дори и самия себе си целия –
при това, запазвайки свободата си да прави това и за други.                                                                                                          Алилуя!

НОВОПСАЛ-ОМ 147
(по славянски146)

1 Хората с дух и душа проявяват Обичта на дело: дават всичко, което имат, и правят всичко, което могат, за тези, 

които имат нужда. Те не са като подобията на хора, свикнали само да възхваляват Любовта и Доброто и само да им пеят песнопения, без да раздадат всичкото си имане, без да престанат да съдят и осъждат разномислещите. Човекът с душа знае, че хвалението е приятно и песнопението прилично в очите и ушите на Бога, само когато благоухаят –  когато нямаме нищо свое и никого свой, а служим до самозабвение всекиму, при когото ни изпраща импулсът на Любовта или който идва при нас от порива на Обичта,
но без да ограничава свободата ни,
без и ние да ограничаваме неговата абсолютна свобода.
2 Обичта, Разпознаването на Сродните души и незабавният отклик и приласкаване;  незабавното приставане, безграничната и самоотвержена преданост и нежното чувство, което никога не отпада - ето кое гради Новата Земя 
и всички Нови Земи и Небеса в просторите!
Тя събира в гнездото си заточеници и несретници, Тя изцелява съкрушените по сърце и превързва скърбите им,
след като е положила балсам, но според това,
което е балсам за всеки поотделно;
Тя изброява числото на звездите и ги нарича всички по
ис­тинското им име, а не с имената, които са им дали случайни хора или враго­вете на Господа. Враговете на Господа също боравят със звезди и даже често ги посещават; враговете на Господа също поставят имена - но за да могат да превземат, да царуват и да продават.
5 Велик е Господ на живите и превъзходна е Любовта Йму и Обичта Йму; Разумът Йму е безпределен!
6 Господ укрепява кротките,
а студените и жестоките връща в пръстта.
7 Пейте Господу и благодарете Йму - пейте новопсалми и песни от сърце - каквито ви дойдат в мо­мента,  но нека песента и молитвите ви идват само от радост, само ако вчера и днес сте се трудили дръзновено, и даром и сте раздавали изобилно на всички  плодовете на Любовта, Мъдростта и Истината;
и не само тях, но и целия себе си. Това го е имало навсякъде и

всякога - във всяко Слово и Дело Божие, - но нечестивите са го преиначавали или унищожавали, а нечестивите по сърце не го виждат, когато го има; 
или, и да го видят,
го тълкуват превратно.
Обичта е, която свети и грее от слънцето и която извиква прелестни облаци и изпраща дъжд на земята! Тя възраства тревата по планините и дава храна на всички твари –
и на гълъбовите пиленца, и на агънцата, и на пчелите.
9 Тя не се ползва от силата на коня, от вълната на ов­цата,
от млякото на кравата и от плътта на нашите братя
и сес­три и от техните кости и кожи, когато те са влезли в домашно или диво животно за извес­тно време, преди да отпътуват отново към звездите. Наистина, нашите рожби, бащи, майки и любими често влизат замалко в животните, след като си заминат, за да види Господ дали сме още човекоядци. Обичта не се наслаждава на плътска сила
и състезания, нито на изкуствата на преизподнята, нито на силните и дисхармонични звуци и крясъци, нито на вещите
и имотите, които притежавате, нито на името, което сте добили посред нищожни множества, тачещи само адската слава и безчестие.
10 Господ, тоест Обичта, има благоволение към тия, които я проявяват, и към ония, които не разчитат на нейната милост,
а сами я раздават - без мяра и без замисляне.

НОВОПСАЛ-ОМ 147 слав.
(новославянски химн)
(номерация само по славянски)

1(12) Славù Господа, Нов народе на Господа –
проявявай Обичта, о Ново Човечество!
2(13) Защото Тя разтваря нашироко своите порти
и благославя чадата ти и чадата на всички други народи, които славят Господа и Го разпознават.
3(14) Обичта е, която иска мир и въдворява мир, възраства най-изрядната пшеница,

4(15) Изпраща изблиците си по Земята - и Словото ú тича много бърже да прави добро.
5(16) Обичта дава даром винаги,
ту опазвайки белоснежната си чистота,
ту обличайки се в сажди, за да разтопи егоизма и сланата.
6(17) Обичта топи вековния лед на хиляди отло­мъци
в сърцата -  и никакъв студ и мраз не може да ú устои!
7(18) Вечно изпраща Словото Си и ги разтопява;
прàви пролетника да духа и водите да текат;
8(19) Възвестява Вечно Течащото Слово Божие, молбите Си, и предопределението на Новото Човечество.
9(20) Господ - Мировата Обич - не е давала това досега никога на народите от старото чове­чество, защото те не са искали да Го разпознаят и да Йму слу­жат безкористно.  Но сега го дава на всички, които искат и могат да Го славят с душа, дух, сърце, ум, разум и добри постъпки.

Обяснения: Чрез поредното число на новопсалмите, които са номе­ри­рани само по славянски (115, 147 и др.), както и чрез тяхното произ­насяне, пе­ене и прилагане на дело в живота, славяните могат да си помагат и да помагат за идването на Шестата Култура на Зе­мята. Както знаем, славяни в космоса са всички, които славят Бога. А чрез съответствието на числата с двойна номерация се хвърлят мос­тове между старото и новото човечество. Ста-розаветните и славяните могат да се обединяват маги­чески най-силно и положително чрез първите 10 новопса-лма и с №148, 149 и 150. В ръкописа има и такава бележка: "Да се аргументира защо славянската номерация на псал­мите и новопсалмите от №10 до №147 е магически акт по форму­лата С = S - 1 (славянски пореден номер = старозаветен минус еди­ница), което извежда славянството извън старозаветния, новоза­ветния, латинския и арийския егрегори и го поставя начело на VІ-та раса."

НОВОПСАЛ-ОМ 148[1]
(химн на земното човечество – нова Ода на Радостта)

1 Алилуя! Хвалете Обичта в небесата!
Хвалете я във височините!
2 Хвалете я, всички нейни ангели;
3 Хвалете я, Слънце и Луно, хвалете я,
всички светли и тъмни звезди;
4 Хвалете я и вие, всички небеса, и всички океани,
които са над небесата!
5 Нека всички хвалят делата на Обичта и нека ги умно­жават,
защото Тя ги моли и настоява, а те изпълняват –
 и затова стават Създатели.
 6 И утвърди ги Обичта завинаги в Новата Земя, защото станаха нежни и мекосърдечни. Няма друга Мека на света,
освен нежността и мекотата! И утвърди ги Обичта, като издаде постановление, което няма да премине довека.
7 Хвалете Господа на Земята, о вие,  обитатели на моретата от любов, и на всички бездни от обич безкрайна;
8 Ти, огън в сърцата, и ти, град от подаръци;  ти, Чистота, по-бяла от сняг, и ти, човече, който си вечно устремен да правиш добро; Ти, бурни ветре на Истината,
който изпълняваш Словото,
9 И вие, планини от подвизи и милиарди хълми от нежност и невинност; вие, братя и сестри на Дървото на вечния Живот, и вие, Кедри на Всемирното Присъствие;
10 Вие, по-малки приятели на човека,
които тичате, лазите, пълзите и хвъркате;
11 И вие, юнаци над юнаците, които давате живота си
за чо­вечеството; и вие, народи на Господа - прегърнете се, милиарди! Вие, служители на народите и всички въдворители на реда и правдата;
12 И вие, всички прекрасни и прелестни момичета и момчета;

вие, мъдри възрастни, и вие, младенци, които сучете -
13 Хвалете всички, о, хвалете проявената Любов и Обич,
защото само те са смисълът на живота и самият живот,
от който се появяваме! Славата им се носи над Земята и в Небесата!
14 О, ти, всеразумна, вечна, безмерна, милостива и блага Любов на Бога, прославена в делата на всичките Йму истински светии
и на бащите и майките, които ги зачеват и раждат
без за­мисляне, създавайки по този начин Новия Космос и Новото Всемирно Човечество - хвала на Тебе,  вечна хвала от душа и сърце, защото Ти преизпълваш сърца и мироздания!
Алилуя.

НОВОПСАЛ-ОМ 149
(химн на галактическото човечество)

1 Алилуя! Пейте на Господа нова песен -
новопсалми Йму пейте и сами си измисляйте славословия
и молитвени песни, защото оня, който измисля, е по-горен
от онзи, който чете или помни. Само един е по-горен от него - оня, който прилага песента на дело. Само неговото хваление 
е най-истинско в човечествата на светиите.
2 Нека се весели нашият звезден остров поради Създателя си;
нека се радва Новото му човечество и Новият Човек,
който стана Цар на себе си и доброволен слуга на другите!
3 Нека човеците хвалят делата на Обичта
с безкрайни игри и танци, с песни и неръкотворни арфи
и тимпани нека ú пеят и свирят хваления,
4 Защото Господ има особено благоволение към людете Си
и украсява кротките с хубост и младост велика.
5 Не само многознайници,  гении и светии,  но и по-горните от тях  – учениците и възлюбените на Бога - ще тържествуват славно и ще се радват на присъствието на Господа
и в небесата, и в душите, и в леглата си.
6 Славословия към Любовта ще бъдат в устите им; и език, по-мек от памук и по-благ от медовина ще бъде оръжи­ето им!

7 И ще даряват те сърцето и благата си и самите себе си на народите, и ще изпълняват на дело за племената  приказното
сказание за Царството Божие;
8 И ще да паднат завинаги всички вериги от душите на
Че­ловеците, и всички окови - от умовете и сърцата им;
9 И ще се излее над тях питието на безсмъртието 
от дивния златен съсъд на Господа... Ето какво е щастието,
което се пада на всички светии на Обичта и Любовта
и на още по-горните от тях!
Алилуя!

ЖИВОПСАЛ-ОМ 150
(химн на Всемирното Космично Човечество)

1 Алилуя! Живейте за Бога, проявявайте Йго като Любов
към всички навсякъде и като обич към сродните души
в светилищата Йму! Летете по небесните простори, 
създадени от възторга Йму!
2 Живейте с всичка сила и с всичките си свещени жажди
и пориви; живейте и раздавайте живот –
ето в какво е величието Йму.
3 Живейте, викайки от радост и щастие,
творете красота и добро, и обятия.
Вихрете се в дивни танци и космически хороводи,
чувайте всичките дивни звездни оркестри и хорове
и сами ги създавайте в душата си и огласяйте с тях вселе­ната, преливайки от безкрайна радост и щастие!
5 Живейте с високозвучни признания в обич и любов;
 живейте с неспряни възклицания
и споделени обятия и огне­ния.
6 Нека всичко, що диша и обича, да хвали само така Господа -
бъдете отприщена и безкрайно нежна и пламенна
Любов и Обич без граници!

       Новопсалмите от 110 до 150 са дошли през 2003 г.; последният - на 18.ХІІ.2003г., София. Новопалми 101–150 са окончателно подредени и редактирани до 22,44ч. на 6.ІІІ.2005г., София. Последно редактиране със съществени промени –  средата на май 146 (2010)г.


БЕЛЕЖКИ
______________

1 - Символ на това, че Новата Ева е способна да разпознава сродните си души, да им се отдава без миг забавяне и замисляне (среброто) и да живее за всички (златото).

2 - Символ на ултравселената, която е синтез между Тот и Пралайа (Бог Отец и Мировата Душа, Слънцето и Луната - Сал-Мон; оттук и името Соломон). Когато я населят човеци, завършили еволюцията си, тя "побелява" - става хипервселена. Там обичта е проявена.

- Великият посветен Цар Давид, въпреки изпитанията и грешките си, провежда тук една ис­тина, недостъпна за езическите вселени и тайни държави и до днес. Те моделират хора с 12 чакри, най-много с 49 или 144, докато Ватанското Царство на Бога е средище на Новия Адам и Новата Ева с "20 000 и хиляди по хиляди колес­ници" (чакри) - виж 17-и стих тук. Това се пос­тига още в "Синай" и посветеният Мойсей е с такива тела и чакри, въпреки че е тряб­вало да си плати за престъпленията. Това е Третото посвещение, според пентаграмиката. То става именно на Ватанската планина (в българския превод на Библията - "Васанската").

4 - Според Учителя Беинса Дуно, хълмът на Изгрева в столицата на България започва постепенно да се издига от момента на явяването на Бога там – и един ден ще стане връх, по-висок от Хималайския първенец. Геолозите днес потвърждават извънредно бързото му издигане.

5 - В тези стихове на Давид е скрита дълбока космична мистерия: опонентите на истинския Йехова (не на чудовището, което е заело името Му и управлява Земята) са се скрили на дъното на Космическия Океан (Татван) и отричат изявената и проявена любов и обич. Едва хората от осмата раса (сегашните кучета) ще могат да разберат ролята им и да ги повдигнат - б.п.

- Една далечна визия на Давид за идването на Новата Култура. Божието шествие е движението за Нова Култура, почващо с певците, с родоначалник Орфей и орфизмът, колкото и древни да са корените му във времето. След тях идат "инструмен-талистите". През всички епохи, когато е идвал и идва, Мировият Учител е и певец, и инструменталист, и създава много певци и инструменталисти. Това са не само музиканти, но и съответни чакри, тела и йерархии, съответни посвещения. Певците събуждат чакрата на нежността и обходата в основата на шията, а инструменталистите - чакрата на мюонните йерархии в главата и пръстите на ръцете, в "плътското умствено тяло", концентрирано в космите, кожата и ноктите, в обвивките на клетките и органите и твърдите им конструкции (архитектониката и границите на хипервселената). "Девиците с тъпанчетата", сред които вървят и свирят в Божието шествие инструменталистите, са йерархията на Новите Деви – същества, постигнали самодостатъчността и призвани да я разясняват на старите йерархии и най-вече на татваните божества, които спят на дъното на Абсолюта и само си мислят, че са съвършени. Новите Деви се проявяват най-чисто в момичетата между 14 и 21 години и се отличават с най-висок идеал и избор: с търсене и намиране на Съвършените първо вътре в себе си. Светилището, към което върви Божието шествие, е новото човешко сърце – целта и плодът на Шестата Култура.

7 - Освен конкретния библейски Вениамин (името значи "син на най-любимата от жените"), новопсалмите тук визират и най-малкия син на старобългарския цар Симеон Велики (864-927) - княз Вениамин или Боян Магът - истинският вожд и създател на богомилството, родоначалник на Ренесанса и Просвещението и културата на съвременна Европа и целия свят.

8 - "Юдовите първенци" са най-напредналите Посветени от Юдовото коляно, които побеждават насилието и войните чрез обмяна на ценности между народите. Доказват, че физическото (родовото) първородство не е гаранция за най-високо качество. От тяхното коляно са и Давид и Иисус, Който увенчава Божествения юдаизъм с крилатата фраза и великия факт, че "последните ще бъдат първи". Това го доказва още младият Давид в борбата си с гиганта Голиат. Всички останали 10 племена се предават на Златния Телец и неговите стари богове. Но Юдовите потомци от Божествен произход спазват истинската вяра (без вмешателствата на черната ложа в писанията и духовния живот). Пропадналите се отдават на храмово служение, производства и търговия, на придобивки, слава и власт в този свят и на експлоатация, докато съплеменниците им с искра Божия умеят да разпознават Словото Божие когато и да се появи и да спазват законите му. Затова Цар Давид ги вижда в авангарда на "Божественото шествие".

9 - Завулоновите първенци от небесния род на Завулон са ония, които са готови да отдадат и душата си, монадата си за Бога (за Любовта). Затова те обитават постоянно Божествения свят, където и да се намират. Завулоновата област в Ханаанската земя е главното място и за дейността на Иисуса. Там са Назарет, Касе, Тивериада, Тавор. За завулонци и нефталимци още Исай ясно казва, че преди са ходели в мрак, но те първи ще видят великата светлина и тя ще ги озари. Пропадналите завулонци са добри воини и скотовъдци, а Божествените са прекрасни градинари и земледелци и могат да се грижат съвършено за Божия храм (човешкото тяло).

10 - Нефталимовите първенци са най-напредналите души по линия на божеството елен - "елен пуснат на свобода, който говори угодни думи". Угодните Богу думи на Нефталим и космическия му народ са благите думи на пророците, ораторите и поетите и на всички добри хора въобще. Ето защо, този велик род има пряко отношение към създаването на Новопсалмите и епохата, която ще произтече от тях. Еленът и сърната са и прабългарски архетип и българският писа­тел Георги Райчев ги е обезсмъртил като една тайна цивилизация в пиесата си "Еленово царс­тво".
11 - Това е "Новият Йерусалим", описан в осиянието от Елма "Коло­ните на Новия Йерусалим" -18.ХІ.121(1985)г. – 1.ІV.122(1986)г.

12 - "Животните в тръстиката" са непреклонните догматици и традиционалисти, които се удоволстват от нетърпимост към промени, с диво самомнение и канонични присъди. Но Платон е казал, че свирещата тръстика на Орфей може всичко.

13 - Биковете и юнците в случая са хората с култ към плебейските удоволствия, масовата култура, разплода, и нарцисизма и егоизма на младостта ("йовá-говедо" - безгрижие и нисък идеал).

14 Символ на минусите в персийските народи; в случая – ефимер­ната показност, суетата и тщеславието.

15 "Египет" са строителите на космичните цивилизации с предво­дител Хермес Трисмегист - пак Учителят.

16 - Етиопия - народите на Небесна Етиопия са пришълци от далечна вселена и имат специална мисия на Земята: да възстановяват Божествения произход на човека. Затова посветеният Давид прозира, че те лесно ще прегърнат учението на истинския Бог.

17 - Според интегриона, даден от Елма, "небесата на не-бесата" са Божественият свят, балансиращ физическия и духовния и съществуващ от този баланс. Това е и "най-вътрешното" небе според Сведенборг, където хора, ангели и богове са голи.

18 - "Светилищата" са центрове на висшите тела, проектирани като чакри ("двери", "престоли" и "олтари", според Елма). Те произхождат от съответните центрове, светове и йерархии в Космическия Човек.

19 - В началото на осиянието "Цинтрил, урнол и холон" от 23.VІІІ.140(2004)г. Елма каза: "Цялото не върши две работи едновременно, а само една или всички. Ти беше оставил 69-и новопсалом незавършен, а аз присъствам плътно и в работата по новопсалмите. Сега, като го завършихме, бихме могли да поговорим по другите въпроси".

20 - Този псалом в оригинал е посветен от цар Давид на сина му Соломон, затова тук участват Слънцето и Луната - Sol-ooon - име, означаващо брак между духа и душата, между духа и материята, природата. Малцина могат да си представят колко прав е бил великият Псалмопевец, когато е писал този псалом – не само за историческата роля на сина си, но и за неговите бъдещи въплъщения на Земята, особено за сегашното - б.п.

21 - Още едно точно указание за сегашното прераждане на Соломон – "в неговите дни ще цъфти Съвършеният", т.е., физически на земята ще е сам Учителят - б.п.

22 - В оригинала е "между херувимите" - и с право, защото Псевдойехова, който е племенният бог-чудовище на юдеите и юдите без искра Божия, е един паднал херувим - затова е толкова кръвожаден, невменяем, жесток, ревнив и злобен и обича до лудост скотовъдството, жертвоприношенията, войните, търговията, пъклената вярност и отмъщенията.

23 - С кедрите тук се символизира Центърът на Пентаграма - светът на Учителите (Значи, Христовата Школа им е равностойна); морето, до което стига лозата, е символ на ІV посвещение – възлизането в невидимите светове и сливането с Любовта, Бога; Ефрат (реката) е символ на времето и Вечността, също достояние на Христовата Школа - там се пътува и във времето, и във Вечността; лозата събаря и оградите между хората и обществата и е достъпна за всички йерархии. В оригиналния 80-и псалом Давид негодува срещу това, но тук е предадено положителното значение.

24 - Ако споменаванито на Сина Божий е оригинално в самия древен текст на този псалм, а не е късна, християнска редакция, то това е едно от уникалните доказателства за връзката между символа на лозата и Божия Син Христос. Сам Той казва, че е бил още преди Авраама. Ние знаем, че школата Му и Братството Му са вечни, но на Земята са я горили и секли и преследвали винаги. Христос е Самият Господ, но в новопсалмите често се нарича "Господ на милите", вместо "Господ на силите", понеже херувимите, силите и властите, както и началствата, са духовни, а не Божествени йерархии и затова старозаветните много се респектират от тях; докато "милите" са синоним на същества от Божествения свят, където няма "Господар" и "Владика", а има само Бог на Любовта – Благият Дух ("Милост искам, а не жертва").

25 - Този псалом и новопсалом съдържа много важни исторически и окултни символи и също изисква разяснение. Всяка дума тук има своето дълбоко основание и многопластово значение, затова класическите псалми трябва да се изучават наравно с новопсалмите. В бъдеще новопсалмите ще претърпят още по-точни редакции, защото в този вид заместването на много имена с някои добродетели и места не е проведено навсякъде. Не бива да се забравя, че всички думи и имена в Светото Писание имат своето точно идейно, кабалистично и магическо въздействие (в плюс и минус), затова заместването им в новопсалмите е за сметка на точността и силата им, но така се постига главната цел: да се отнеме катастрофалното кармично въздействие на дяволския пласт в егрегора на класическите псалми. Новопсалмите, в първия им вариант тук, не са точни, но извършват успешно тази егрегорна трансформация, с общата си Новозаветна и Третозаветна насоченост. Когато се чете новопсалм, яснови-децът вижда как ангелът и божеството му са принудени да се сблъскат с хилядолетния демон - егрегора на неговия оригинал - и колко отчаяна е битката на последния с новопсалма; и как светлината на новопсалма изгонва адското от стария архетип завинаги. В бъдеще споменатият празник ще е не на пълнолуние, а на новолуние; и то не само по лунни, но и по слънчеви цикли. Впрочем, това вече е направено, но трябва да се измени и в текстовете. Наистина, юдеите успяха да изкарат човечеството от политеизма и да го насочат към монотеизма, но Иисус посочи къде са се отклонили и направи корекция. Днес Той работи на още по-високо ниво.

26 - Три вида чакри, явяващи се в представителите на Новото Небе и Новата Земя, защото разпознават истинското Слово Божие и живеят според Тройния Ритъм само с хора с монада.

27 - "Тавор" в оригиналния псалм.

28 -  "Ермон" в оригиналния псалм.

29 Единаторите - чистите проводници на Словото Божие, независимо че не са съвършени като Учителите.

30 - Да се провери правило ли е в някои издания на псалмите да липсва цифрата 1 от първия стих. Това ще до­веде до определени изводи (в плюс или минус) - т.е. Бог присъства ли там; и до решението как ще е в Но­вопсалмите. Без цифрата 1 действа Абсолютният, а с нея – Отец.

31 - Изход 32:27-29

32 - Нейго", "Йму" - нови български местоимения, съчетание от "Нея" или и с "Него", защото Бог е Жена и Мъж – б.п.

33 - В бъдеще трябва да има нови местоимения за Бога, който е андрогин: Тяй, Нейго, Нейму, Йму и др.

34 - Тези думи могат да допълват или заменят свободно с подобни свещени думи на който и да е език, за да не бъдат народите подвластни само на юдейския и индийския егрегор.

35 - Тази смяна на местоименията за Бога при друго издание да се проведе във всички новопсалми – б.п.

36 - кояйто = която+който

37 - приелал = приела+приел

38 - Оттук вече няма да се следва номерацията на оригиналния псалм – б.п.

Вляво – "Орфей" (1507г.) от Маркантонио Раймонди (1480 –1534); в средата – детайл от "Боян Мага" на Кеазим Исинов; вдясно – детайл от снимка на П.К.Д. с цигулка.

СЪДЪРЖАНИЕ
/