Книга 24

НОВОПСАЛ-ОМ 105

1 Проявявайте Обичта, лейте я преизобилно!
Сейте добрини между народите!
2 Ако само пеете и я славословите като лицемерите;
ако само говорите за чудесните ú дела
и се хвалите с нея пред другите,
вие не сте деца на Бога.
3 Веселете и правете щастливи сърцата на ония,
които проявяват обичта Му към всички!
4 Търсете децата на Господа и тяхната нежност -
търсете ги винаги!
5 Подражавайте на чудесните дела, които те извърш­ват,
и на саможертвите им,
и на любовта им към Живота, Делото и Словото,
6 О вие, потомци на смирените и чада на мъдрите.
7 Велик е Господ – Бог на всички народи,
Чиито Тръби са вече по цялата Земя.
8 Господ всякога помни завета Си:
дал е Словото Си за хиляди поколения
9 и не престава да Го дава нито за миг!
10(105:11) На кротките ще даде Новата Земя,
и наследството Си - на Своите Си,
11(105:12) Които засега са малко на брой тука.
Да! Малцина са пришълци от Бога на Земята.
12(105:13) Те се скитат от народ в народ,
от една страна в друга.
13(105:14) Бог оставя невежите да им пакостят,
и сами да се правят на светии, на умници и на царе,
14(105:15) Като казва:
"Само ви гледам какво правите с децата Ми
и как се отнасяте с пророците Ми",
15(105:17) Той изпраща децата и възлюбените Си

като роби помежду вас, като напълно лишени от всичко.
16(105:18) Когато ги оставяте оковани с окови,
те сами ги затягат доброволно още повече,
за да дойде по-скоро времето
да се пробудят хората с душа,
защото Словото Господне ни изпитва.
17(105:20) Всеки, който е цар на Доброто
в сърцето си и в делата си,
Освобождава всички да живеят както искат.
18 Той пуска всички дъщери и синове Божии в дома си,
и им дава да разполагат свободно
със всичко негово, без изключение.
19 Той оставя първенците и известните
да си се из­раждат наволя,
а лично дава пример на тщеславните с това,
че сам прави всичко съвършено,
и върши добро непрестанно, но тайно.
Така живеят и родените от Него.
20 Само по този начин Новото Човечество
получава в наследство Новото Небе и Новата Земя.
21 Да! Мощни в служенето и последни в живота за себе си,
милите хора на Господа стават все повече и повече
и вече всички им стават приятели.
22 Всички вече ги обикват завинаги
и им стават предани на земята и на небето.
23 Бог е Този, Който сее древни и нови закони в сър­цата ни,
и прави аронията и мака да цъфтят;
24 Той прави невинните да извършват знаменията Му
и чудесата Му в древни и нови земи.
25 Той е, Който обитава Божествения мрак,
и го праща да скрива добрите дела на родените от Него.
26 Той е, Който прави сърцата да туптят сладко,
и създава великото привличане между родените от Него.
27 Той прави плътта и земята плодородни,
и подпалва с буйна обич и най-вътрешните обители на душата.

28 Той пуска рояците от светли мисли,
и ятата от копнежи по вселената.
29 Той превръща себелюбието в благодатен дъжд,
и подпалва буен огън на самораздаване в сърцата!
30 Господ кара сродните души да се разпознават
в ло­зята на Всевишния
и внушава на Майките Божии да зачеват от добри хора.
31 Той възраства Дървото на Живота у всекиго,
кара невинните да подскачат от радост и щастие,
и да кацат като пчели и пеперуди по Божиите вечни по­ляни навсякъде.
32 Когато невинните почнат да заспиват по двама, прегърнати в тревата,
и да се хранят с плодовете на безсмъртието,
33 вече няма да има "първородни" и "послеродни",
а всеки ще е пръв и последен едновременно:
пръв в саможертвата, даването, самоотричането,
ми­лостта и абсурда;
последен в живота и мисълта за себе си и за своите си.
34 И извèде людете Си от смрадта на себелюбието
и студа на своеглавието,
и изплете вселената със сребърната струна на душата им,
трептяща от разпознаване, възхищение, обожание и почит,
от отклик, самоотдаване, служене, преданост,
и денонощна грижа за малките и слабите;
за истински сродните души и за съществата с искра Божия
и за по-напредналите от нас,
които се правят, че имат нужда от нещо,
или че нещо не им върви в живота,
за да изпитат кой има душа и кой няма.
Ти караш, Господи, родените от Тебе, а не от някой друг,
да отдават абсолютно всичко на всички,
като самородно и благородно злато,
без да оставят и прашинка изява и благо за себе си,
или предимно за своите си
или предимно за народа си.

И няма да има нито един от рода на хората
и съществата с дух и душа,
който да не отдаде всичко на всички!
35 И развеселиха се всички богове,
всички ангели и человеци от житницата на Битието,
които не са още посадени в нивата Божия,
защото усетиха идването на Сеячите!
36 Разпростряха обятия да ги посрещнат,
и ги поканиха край огнището на дома и сърцето си.
37 Сеячите, дъждоносците, душите-слънца
и духовете свежи ветрове
никога не могат да поискат нещо за себе си,
и трудно искат даже и от Бога,
защото са устроени да дават, а не да искат.
Но понякога Бог ги моли да искат,
за да се излее благодатта Божия
или да се подпали искрата на любовта и доброто
в някое спало до този момент зрънце в хамбара на Гос­пода.
Затова, чада Божии, научете се не само да давате,
но и да желаете, да искате,
и да изразявате ясно и чисто, пламенно, своето жела­ние,
за да дадете възможност на други души и сърца да по­кълнат,
и да пуснат филизи на обичта и доброто.
Научете се да приемате даровете на доброто
и на святата и свещена човешка спонтанност.
Научете се да бъдете понякога и лодка, а не само веслар;
цвете, а не пчела; камбана, а не звънар; ухо, а не език;
милван, а не само милващ.
Научете се да разпознавате Словото и Делото Божие,
когато идват чрез някой друг -
да ги разпознавате, да им служите
и да слагате своето слово и дело
понякога на второ или последно място.
Това значи, именно, да имате и сърце и душа,
а не само дух, ум и разум.
Когато престанете да бъдете горди и самонадеяни,

Остротата ви, остротите във вас ще изчезнат,
или ще се допълнят с красиви закръглености -
и ще добиете мекотата на Божия език в речта си,
мекотата на Божиите очи в очите си,
мекотата на Божието сърце в сърцето си,
мекотата на Божията душа в душата си,
мекотата на Божия Дух в духа си.
Само тогава ще станете мощни като Бога и слаби като Бога;
нищожества пред Бога и равни на Бога;
нищожества пред Бога в другия
и равни на Бога в другия.
38 Ти, Господи, разцепваш канарата на всяко честолю­бие и властолюбие,
и караш да бликне оттам водата на разкаянието,
и нуждата да служим, да се вслушваме и да след­ваме.
Ти караш милосърдието и почитанието в нас
да поте­кат преизобилно за изява, проява и съпричастие.
И да напоят душите и сърцата,
напукани от жажда за обич и щастие.
Не случайно Бог свива душите на вселените и звездите -
за да не си мислят, че вечно трябва да заемат с обема и блясъка си пространството, определено за изява на всеки.
39 Защото, Господи,
Ти вечно помниш и изпълняваш Своето свято обещание -
да бъдеш слуга на служителите и строг господар на господарите.
Стане ли някой дом Авраамов -
почне ли да приема и приласкава гости денонощно -
тогава става излишно хората да умират.
Остри шипове трябва да имаме
само срещу навлеци
и срещу близки и чужди, които искат да ни налагат во­лята си
или да се правят на нещастни и немощни,
за да ни имат само за себе си.
40 Господ извежда людете Си от ада чрез радост и ве­селие,
а избраните Си - чрез пеене и служене на слабите

и на душите с искра Божия,
чрез зачеване на Слово, Дело и Живот само от хора,
които са техни истински носители.
41 За разлика от Сатаната (бащата на нечестивите),
Бог никога, никога, никога, абсолютно никога
не дава на един народ земята на други народи,
или плода, за който племената са се трудили,
42 Уж за да "пази" някой Неговите повеления,
и да "пази" Неговите закони -
защото Бог, Истинският Бог, Единственият Бог,
никога не заповядва и не повелява
и никога няма нужда от стражари, тъмничари, пъдари, ключари, и "пазители" на законите Му.                          
Бог, Единственият, Истинският, Благият, Святият,
не е толкова страхлив и маломощен като смъртните,
Та да има нужда да Му се "пазят" законите...
Бог, Безкрайният, Святият, Вечният,
Единственият, Истият Бог, е Бог на Обичта и Любовта,
и затова Той няма нужда от пъдари и тъмничари,
а законът Му е необходим само за възпитаване на ония,
които си въобразяват, че трябва да налагат закони,
и да контролират създанията със слаба душа.
Но назидателите са допуснати от Бога,
докато състарят и обезобразят ония, които им вяр­ват,
за да разберат през вековете и хилядолетията
дали има нещо по-велико и по-важно от Любовта и Обичта;
дали те трябва или не трябва да извират изобилно за всички,
и да се отдават безрезервно и безостатъчно
на всички същества, създадени от Бога.
Амин, Аум, Алилуя.

НОВОПСАЛ-ОМ 106
(по славянски105)

130 Алилуя! Не славете Господа с уста,
но славете Го с милост и благост към другите и все­отдаване,

Защото е благ -
защото Неговата милост е безгранична и вечна,
само когато е проявена чрез създанията Му
с благи постъпки и пълно самораздаване,
и себеотдаване на други Божии създания,
без да им се натрапваме,
но и абсолютно будни за божествените им потреб­ности.
2 Кой може да изкаже мощните дела на Господа
или да разгласи всичките Му милости,
ако не е учил лично при Господа,
когато Бог е на земята като Учител?
Ако не е живял дълго в дома на Негови истински ученици
или не е имал честта и щастието
такъв да живее замалко при него,
отсъствайки когато и както си иска?
3 Блажени ония, които нямат нужда от правосъдие
и не го въдворяват, а се раздават изцяло на всички!
Блажен оня, който прави добро по всяко време!
4 Ти не само ни помниш, Господи,
заради благоволението, което питаеш към хората с душа,
но и постоянно се изявяваш
и се проявяваш в живота на всяка крачка,
5 За да бъдем свидетели на благоденствието
и участ­ници в него,  негови извори за всички,
при които ни пращаш,
и които ни изпращаш, и за да се радваме  и веселим
заедно с Божия народ и да се грижим заедно
за предаването на божествената наследственост.
6 Не съгрешаваме вече като хората,
които създават деца с който им падне -
такова беззаконие и безчестие вече не правим!
7 Хората, които погрозняват, остаряват и умират,
не могат да разсъждават за Твоите чудесни изненади и блага,
които ни поднасяш.
Не си спомнят великите и свещени мигове,
когато си им изпращал хора с душа,

но, в жестокостта и своеумието си,
те са си позволявали да спорят с тях или да ги пренебрег­ват,
поради вкуса си към по-долнокачествени неща и хора.
Те се възпротивяват на Великия Океан на Любовта,
8 Но въпреки това, Бог един ден и тях
избавя от грозотата, болестите и смъртта,
когато признаят пред себе си, че са били неправи.
Ти не избавяш някого поради името Си,
защото Единственият, Истинският Бог
няма име и не се познава и призовава с име.
Имената си и имената хвалят само сатаните,
а родените от Бога се разпознават
чрез проявена и изявена любов
и добрите дела в насто­ящия момент.
Узурпаторите на Божия Престол съобщават име на Бога,
но то е фалшиво и отговаря на тяхното собствено име.
Те изискват то да бъде произнасяно и хвалено -
особено хвалено, за да държат жертвите си в подчине­ние
и да пият живота и силата им,
внушавайки им, че са "избран народ",
отреден да заграбва земите на другите и да ги изпол­зва.
Ето как сатанинските божества обичат да съдят хората и
на­родите и да ги наказват, като учат на това и изчадията си:
"Така говори Господ, израилевият Бог:
Припашете всеки меча на бедрото си,
минете насам-натам от врата на врата
през стана и убийте всеки брата си
и всеки приятеля си и всеки ближния си".
И прокълнатите слушат тоя сатанински бог
и избиват 3000 души,
а после вестителят на сатанинския бог им казва:
"Посветете се днес Господу,
като се дигнете всеки против сина си и против брата си,
за да ви се даде днес благословение" 31(стр.243).
9 Истинският, Благословеният, Блаженият, Благият Бог,
прави точно обратното:

Той не иска морета от кръв,
и води людете Си мирно и тихо в нови небеса и земи,
където няма същества и народи,
които да бъдат подчинявани, ограбвани и избивани.
Той не прави това заради името Си, защото няма име,
въпреки че има и едно име, и безброй имена,
знайни само от съществата, създадени от Нейго.
Те разбират молбата Йму32
да не живеем само за любимите си, децата си, рода си,
или за приятелите си и предпочетените.
Те обаче не изкореняват този източник на злото чрез тор­моз и избиване.
Истинските деца на Бога считат всяко друго дете на Бога
за свой възлюбен, любим, съпруг, майка и баща,
за своя дъщеря, син, приятел и брат,
и служат безкористно и беззаветно всекиму,
при когото ги изпраща Бог.
Само такива Бог превежда през дълбочините на се­бизма,
без да бъдат погълнати от тях –
и така те минават през ада като през райска обител.
10 Така Бог ги спасява от последствията,
които налага Съдбата на всички,
нежелаещи да обичат всички и да живеят за всички и всеки,
и с всеки от всички, които им изпраща Бог.
Така Той ги изкупва от ръката на болестите,
от  грозотата, старостта и смъртта.
11 Водите на лошия вкус и принизените желания
поглъщат всички останали -
и нито един от тях не може да остане жив.
12 Някои от създанията с искра Божия,
виждайки всичко това, са склонни да повярват на Бога,
и даже проявяват за известно време Божественото
не само с песни и думи, но и с дела -
с пълно самораздаване,
без абсолютно нищо за себе си и за предпочетените.
13 Но скоро забравят делата Йму

и не чакат изпълнението на намеренията ЙМу,
14 А се полакомяват да направят нещо "значително",
и да си имат някого само за себе си в "пустинята на живота",
и се молят усърдно на Бога да уреди личния им напредък
и живот в такава ограбена и умираща земя като тази.
15 И Той им дава нещата, които желаят,
но заедно с това оставя душите им да измършавеят.
16 Господните люде нямат завист в сърцето си,
че някому се давало всичко, а на тях – нищо.
Те не ползват благата и средствата на хората
за своя полза или по свое усмотрение,
понеже жестокостта, алчността,
себелюбието и сво­еглавието са им чужди.
Те винаги виждат кой е по-гóрен в очите на Господа -
и нему отдават всичко, що имат или им дават другите;
Нему посвещават целия си живот и самите себе си –
без остатък.
17 Земята се разтваря и поглъща ония,
които поглъ­щат чужд залък, особено бедняшки или детски;
18 И огън се запалва сред дружините на нечестивите,
които мислят само за себе си и за своите си
и живеят чрез изнудване, заграбване, мързел,
или постоянно се оплакват или мълчат,
натрапвайки печалните си физиономии на околните.
Рано или късно, този огън изгаря докрай адското в тях.
19 Дотогава те се разпознават по това,
че разчитат на другите и не могат да живеят
без материална подкрепа и база, постоянно се измъчват
и измъчват окол­ните по този повод,
правейки ги длъжни или виновни,
или гладувайки като паяци в мрежите си,
мълчаливо очаквайки жертва или подаяние.
20 Така те се покланят на същия идол -  на зла­тния телец,
направен някога от злато, а сега - от продаване или по­даяния.
21 Те забравят своя избавител – Бог, - Който ги е спасил някога от жаждата за лична мощ и лично познание,

22 и Който ги бе научил да не търсят земни блага и признания
и да плуват красиво и безстрашно
през чистия океан на желанията.
23 Въпреки всичко, Тяй33 каза, че ще ги възроди,
когато избраните от Него застанат
в пролома на про­тиворечията,
за да превърнат огромната Му Любов в по-слаба и изящна
и да я предадат лично на другите,
според техните малки възможности.
24 И те един ден ще станат прекрасни и ще разберат,
че нямат нужда от личен дом и лична земя,
защото всички земи, домове и сърца са техни,
когато хората ги канят да им гостуват.
25 Ала те не остават за­дълго в своята или нечия чужда шатра, за да не оглушеят за обичта напълно
и да не загасят пламъците на любовта,
почвайки да се гледат накриво с околните.
26 Затова Бог им обеща,
че ще превръща чрез тях пустините в оазиси,
27 И ще умножи потомството им между народите,
защото ще ги пръсне по разни страни,
да даряват Живот, Дело и Слово преизобилно,
не оставайки никъде задълго.
28 За съжаление, мнозина от тях
все още се прилепят към хора и неща без душа,
и ядат храни и идеи,
които са умъртвени или създадени от мъртви богове.
29 Те огорчиха Господа с това,
че приемат мъртва материя от мъртви неща
в ума и сърцето си, в тялото си, от  мъртви хора,
макар и тези мъртъвци да се мърдат и да говорят,
досущ като истински.
За съжаление, те до такава степен се
прилепиха към мъртъвци
или към собствената си пасивност,
неразпознаване и мъртвина,

че изкопаха цели проломи между себе си
и душите с ис­кра Божия,
и затова няма често общуване и преливане помежду им,
а най-пропадналите скъсват "завинаги"
връзките си с безс­мъртните.
30 Но някои души с усет и финес извършват посредни­чество -
събират за известно време
души и сърца с искра Божия на едно място –
и язвите замалко престават.
31 И това се помни от Небето из род в род, до века!
32 Но когато някои почнат да мерят на кантар
какво дават и какво получават в замяна,
Бог отново се огорчава,
защото Неговите хора пострадват от това -
то е бунт срещу основите на Любовта.
33 Тогава, каквото и да говорят и да правят невинните,
то изглежда вина в очите на тези,
които са си мислели, че ги обичат, но си правят смет­ката,
затова подло почват да мерят и ограничават това,
което дават, страхувайки се за себе си и за утрешния ден,
и пеейки песента на ада: "Къде ще му излезе краят?..."
Но Божиите хора се разпознават по това,
че нямат нужда от много,
и че не могат, не смеят да си го поискат,
освен когато им кажат ясно: "Поискайте!"
Тогава те си отчупват залче, а не комат - винаги!
Божият дарител прави и нещо повече:
не казва "Поис­кай", а сам разбира и дава нужното без думи,
защото ЛЮБОВТА Е ДА СЕ СЕТИШ.
Който лесно си иска или намира хиляди съмнителни начини
да поиска нещо в името на "Божието Дело",
знайте, че не е Божи човек,  
даже и когато си мисли, че работи за Делото.
Ще го разпознаете по това, че той лично
ще се разпорежда с поисканото или отдаденото -
няма да го даде на друг да се разпорежда.
Наистина, личният гений, личният план

и личният раз­мах са от Бога;
и ако е дадена някому подкрепа,
никой не трябва да му държи сметка, за да не го ос­кърби.
Но погрешната посока на благата, които отдаваме,
се дължи не на този, който яде баницата,
а на онзи, който му я дава.
Наистина, най-великото, най-трудното, най-святото
е да разберем, да почувстваме кои са най-близко до Бога -
и да се посветим изцяло именно на тях,
а не на тези, които са по-далече от Бога.
В това е великата драма на богове, човеци и ангели!
Когато се посвещаваме на неща и хора, по-отдалечени
от Бога, в сравнение с други, които познаваме,
това е признак, че в самите нас все още има нещо ко­ристно –
желание да имаме керемида над главата си,
или някого, който да е по-често или постоянно с нас;
някого, на когото да "разчитаме"
или с когото "да си споделяме"...
Не подозираме, че този,
когото сме приближили с по-нисък вкус и идеал,
рано или късно ще почне да ни навиква или да ни гледа мрачно.
Наистина, трудно е да застанеш
до знаменосеца на барикадата.
34 Божиите люде облагородяват духа и кръвта на племената
(когато някой има вкус и усет за Божиите Люде),
35 Но никога не се смесват изцяло с хора, родове и на­роди,
които мислят повече за себе си.
Божият човек сам управлява живота си,
и се впряга и разпряга по собствена воля,
а който иска да го впримчи или впрегне насила,
или го прави виновен, когато скъса юздите си –
такъв човек не е от Бога.
А има и случаи, когато някой е още просто добиче,
и Бог го е впрегнал с благороден кон в Божията каруца.
Да ритнеш благороден кон, когато,
по своя и по Божия воля се е впрегнал с тебе,

за твое и общо добро - това е също порив на Сатаната.
Няма съвършени богове и ангели,
когато крачат и теглят сред калта на земята -
ти не ритвай окаляния и натоварения,
защото устните ти ще станат съвсем като конец,
или ще се прегърбиш като остарееш,
или ще пуснеш още по-черни сенки под очите!
Мисълта за себе си и тънката или дебела сметчица,
дори и за най-близките; стотинката за утрешния ден,
неизбежно вкарват всички в старостта и в гроба.
Но дори и да отдадеш всичко на достойните или на бедните,
ако любов нямаш в думите, в погледа, в сърцето си,
в обходата си, ти си само мед, що даже не звънти,
и кимвал, що само дрънка, но развалено.
36 Така става с всички, които служат на идоли -
идолите стават примка за тях.
37 Да! Даже дъщерите и синовете си
те принасят в жертва на бесовете,
като ги подкрепят да се грижат само за себе си.
38 Те не подозират, че проливат кръвта им предвари­телно
и им подписват смъртната присъда,
внушавайки им да се "уреждат в живота",
давайки им личен пример как се скъсва с Истината и Доброто,
и как се осквернява Земята,  когато тръгнем
след низшето в себе си или след ло­шите хора.
Те ни учат на нисши цели и нисши удоволствия
или на удобен живот с предпочетени хора,
които не са ни определени от Бога.
39 Така те се оскверняват, отпаднали от безрезерв­ното добро,
и почват да блудстват със същества от по-ниска по­рода,
или даже с неодушевени предмети.
Защото всички предмети, са също блудство.
Блудство са и привилегиите, и имената,
когато стават известни не по волята на Бога.
Блудство са и всички звукове и шумове,
които сатаните слушат или възпроизвеждат,

казвайки, че това е "напредък" или "музика".
Няма нито едно адско нещо,
правещо човека да погрознява и остарява и да не е до­бър,
което да не е нанесено в Книгата на Блудствата.
40 Няма такова нещо като "гняв на Господа",
както си го представят сатанинските писания,
но има къща, която се стоварва върху всички,
които са си избрали да живеят дълго време
с едни и същи хора в една и съща къща.
Изберем ли адското или човешкото с нисък крите­рий,
дори и когато си мислим, че е висок;
не изберем ли Божественото, което напира в сърцето ни,
Бог не ни наказва, но ни оставя на последствията.
41 Предава ни в ръцете на народите,
които в даден момент са станали лоши,
и в ръцете на хората и стихиите, които не ни обичат.
42 Така че всеки човек, всяко нещо, което ни притеснява,
сме си го избрали или сме го привлекли самите ние.
Защото злото се стреми към несъвършените форми,
за да ги разруши, а всяка несъвършена форма се образува от това, ко­ето си избира и което допуска до себе си и в себе си.
43 При всичко това, Бог пак ни избавя,
и денонощно се труди да ни изважда от калта.
Но понеже намеренията ни се бунтуват срещу Любовта
и най-високия идеал, затова Бог ни оставя свободни
да проверим идеите и вкусовете си в последствията.
44 Въпреки това обаче, Той винаги вижда претеснени­ята ни,
и винаги чува плача на душата ни.
45 Винаги изпълнява завета Си да ни праща хора и неща,
които ще ни подмладят и направят по-прекрасни,
но ние нямаме усет за тях и не ги харесваме, колкото други.
46 Господи, накарай ги да разберат колко много губят
и колко много ще съжаляват, че са се разминали с Тво­ите дарове и са останали пленници на вкуса и представите си,
или на чувството си за дълг и на страха си.
47 Избави ги, Господи, от страха и ниския им критерий,
за да се избавят незабавно от мъчителите, от съблаз­ните си!

И събери ни, Боже, с тези, които вече са страдали достатъчно,
та душата им вече да прави разлика,
в полза на истински доброто и истински прекрасното,
за да проявяваме на дело Теб, Който си вечна Обич,
и да тържествуваме в изявената и проявена Твоя Лю­бов!
48 Благословен да е Господ -
Богът на всички същества и народи с искра Божия
в този миг и във вечността,
и всичките люде с душа да рекат: Амин, Аум, Алилуя34.

НОВОПСАЛ-ОМ 107
(по славянски 106)

1 Проявявайте Обичта, защото Тя е блага,
и нейната милост трае вечно.
2 Така знаят и правят изкупените от Господа,
които Той изкупва от ръката на смъртта,
3 Като ги събира да живеят заедно от време на време -
от изток и от запад, от север и от юг.
4 Колко много души и сърца се скитат
по целините и пустинните пътища,
без да срещнат домакини с Бога в сърцето си -
да ги приласкаят и утолят глада и жаждата им!
5 Ето, душата на някои вече едва тлее от мъка,
6 Тогава те извикват към Господа в бедствието си
и Тяй35 ги избавя от притеснението им:
7 Завежда ги във верния път, който води до Нейгови създания.
8 Затуй те славословят Господа за Нейговата благост,
и за чудесните Йму подаръци към човешките чада.
9 Защото Бог, както и всеки, създаден от Нейго,
се разпознава по това, че насища незабавно жадните души,
и гладния за хляб и обич изпраща с пълни ръце.
10 За съжаление, все още има същества или подобия на хора,
които живеят в безлюбие, страх и предпочитания,
и затова са оковани от скръб и ужас.
11 Те сами се оковаха и обвързаха,
защото се бунтуват срещу Словото Божие

и презират съветите на Всевишния.
12 Затова Бог позволява на сатаните
да ги товарят с робски или наемен труд,
докато паднат и не могат да станат.
13 Тогава се сещат за Любовта и Обичта,
и за истинската мъдрост, която не се продава -
и това ги извежда от мъките им.
14 Извежда ги от тъмнината на невежеството
и от мрачната сянка на отчаянието, разкъсва оковите им.
15 Те вече проявяват топлината и милосърдието към всички,
и предвиждат малък, самостоятелен дом и постеля за всеки,
а който няма възможност, приема госта при себе си
или сам излиза на улицата и му дава всичко свое.
16 Защото хората с душа разтварят широко порти за гости,
и железните правила на старото човечество
сломяват завинаги.
17 Затова разумните и добрите са във вечна радост,
поради любвеобилното си сърце и справедливостта си.
18 Душата им приема всеки гостенин, изпратен от Бога,
и затова заедно се приближават
до портите на безс­мъртието.
19 Тогава те отново благодарят на Господа с думи и дела,
и Тяй им дава всичко, за което жадуват и копнеят.
20 Изпраща им Ново Слово Божие чрез своите Тръби и Извори,
то ги подмладява и ги праща навсякъде -
дори в ямите на скръбта, да посеят и там живот,
21 Да проявят и там благостта на Обичта и да дадат
нов живот на разпознаващите, кротките и смирените.
22 Нека принасят жертва от Обич чрез дела - и радостно
да осъществяват изблиците ú, а не само да ги оповестяват или да мълчат, както правят нечестивите.
23 Ония пък, които плуват в небесния Океан
и вършат работа сред далечните звезди,
24 И те виждат делата на Обичта
и чудесата ú в небесните океани.
25 Защото, както Любовта се събужда като ураган
и Обичта като бурен вятър, който повдига морските вълни,

26 Така и те се вдигат до небесата
и пак се спущат до дъл­бините;
така и всички живи души разтварят обятия и почват
да треперят и се топят от щастие, че се самораздават.
27 Люлеят се и политат в дивен танц - и всичкият им разсъдък ги напуща, защото и най-безумната постъпка на Любовта
е по-разумна от най-разумната постъпка на Мъдростта.
28 Тогава всички започват да викат към Господа
от ра­дост и щастие, и двама по двама и трима по трима
почват да стават безсмър­тни.
29 Господ превръща бурята в тишина и вълните ú утихват.
30 Тогава всички се веселят, защото личните бесове са укротени. Така Тяй ги завежда в желания пристан,
31 Да проявяват Обичта с пламенност и благост
и да извършват чудесните ú дела
за целия човешки род и за природата.
32 Нека я пръскат изобилно сред множествата
и нека я раздават на млади, стари и младенци,
33 Защото Тя превръща пустини в оазиси
и напукана земя - в райска обител с извори,
34 А солената пустош - в богат чернозем, ако жителите им боготворят детето и майката и направят живота им рай.
35 Там избуяват сами златни жита и водопади от зрели плодове - и нахранват се гладните, и напояват се жадните,
без нужда от оран, садене, копане, жътва и мелене.
Наоколо се появяват скрити домовете на Помагачите, на Защитниците и Обожате­лите, и те даряват вечна младост,
вечна красота, вечно здраве и щас­тие и рожби с душа.
36 Тяй ги благославя, защото те силно се умножават
37 И не дава да се намалява урожаят на благата и щас­тието,
38 Когато раздават от изобилието си на хората.
39 Затова тук навсякъде цари изобилие, обич и смире­ние,
възторг, пълно щастие и вечна радост.
40 Тяй дава уроци и на горделивите,
които искат сами да управляват живота и процесите,
и ги прави да се скитат немили и недраги,
когато загубят доверието на Господа и на хората.

41 А лишения от всичко, дори от самочувствие, Бог поставя
на високо място над неволята и му дава челяд с искра Божия.
42 Праведните виждат това и се радват,
а всяко беззаконие си затваря устата.
43 Който е мъдър, нека внимава в това, което Бог говори,
и нека размишляват човеците за Господните милости.

НОВОПСАЛ-ОМ 108
(по славянски 107)
(Песен по Давидов псалм)

1 Непоколебимо е сърцето ми, Боже,
когато ми нашепваш да върша добро,
и силно се колебае, когато някой иска да бъда лош,
или нещо ми нашепва да проявя себелюбие и зло.
2 Не само ще пея и ще славословя Бога с душата си,
но и ще проявявам на дело изблиците Йму в сърцето си!
Събудете се, новопсалтире и арфо;
сам аз ще се събудя на ранина!
3 Ще раздавам благата Ти, Господи, между племената,
ще нося Твоето семе между народите.
4 Защото Твоята милост е по-велика от небесата,
и Твоята обич надвишава облаците.
5 Възнеси се, Боже, над небесата -
Любовта Ти нека бъде по цялата Земя,
6 За да се слеят завинаги Твоите възлюбени!
Срещни ги с десницата Си, чуй копнежа им.
7 Господ говòри от святостта Си,
затова ние ще тържествуваме.
Ще се разделим с хората без душа,
ще заживеем охотно с истинските хора.
8 Няма да има вече глад за обич,
няма да има безлични маси от хора,
които ги свързва Сатаната.
Ще обичаме хубавия вид и изглед,
но по ще обичаме преживяването;
Ще обичаме преживяването,

но по ще обичаме смисъла,
а смисълът е в доброто – да дариш преживяване.
Който е стигнал до смисъла -
до жаждата да прави добро,
на тези, при които Бог го изпраща и които му праща Бог,
независимо от вида им и недостатъците им,
и независимо от това, дали сам получава преживяване,
тогава Бог ще му подари и добър вид, и преживяване,
и приятели и любими с такава красота и съвършенс­тво,
каквито не е и сънувал.
Когато разберем това, разбираме всичко.
Когато Йму се съпротивляваме, губим всичко -
и най-вече това, което си мислим,
че сме постигнали и че е наше.
9 Ще умием душите си в чиста роса,
ще се събуем и съблечем завинаги
и ще възкликнем в Новата Земя:
10 "Кой ни преведе през укрепения свят?
Кой ни заведе в Едема?
11 Не Ти ли, Боже, Кояйто36 си ни приелал37,
защото не дирим вече своето си и не го изискваме?
12 Помогни ни, Боже, срещу противника,
който иска да ни има само за себе си,
защото суетна е човешката помощ -
непостоянна и твърде невярна."
13 Чрез Бога ще вървим и нежно, и юнашки,
защото Тяй е, Кояйто ще възроди всички,
създадени от Нейго.

НОВОПСАЛ-ОМ 109
(по славянски 108)
(за най-последните и най-скромни певци - по Давидов псалм)

1 Благодарим Ти, Боже, Слънце наше, че ни говориш постоянно,
Защото с блага дума железни врати разтваряме,
и защото изказваме винаги най-чистата истина и я вършим.
3 Обливаме душите на всички с нежни думи и любов,

и мир носим и въдворяваме навсякъде, където се появим.
4 Не търсим никога отплата за обичта си,
всички ни стават приятели и близки
и ние не само се молим за тях,
но изпълняваме и най-съкровените им желания,
без да губим свободата си да правим това и за други.
5 И виждаме как те се откликват с добро на нашето добро,
и с неудържима любов - на любовта ни,
но по-често не на нас, а на други,
понеже правим всичко възможно доброто ни да е тайно.
6 Господи, постави милостив човек над всеки човек
с душа като извор,
и любим приятел нека стои отдясно му.
7 Понеже не съди, нека получи милувката Ти, Господи,
и молбите и копненията му нека се изпълняват мигно­вено.
8 Понеже думите му са малко, а делата много,
дай му щастието да е винаги незнаен и на последно място.
9 Децата му нека бъдат любими деца на всички,
и най-обичните му души да го имат в обятията си вечно,
ако се радват, че той принадлежи на всички.
10 Децата му нека се скитат щастливи из вселените,
и нека раздават сърцата си като него;
и също като него да имат безброй жилища,
защото всеки им дава постеля, ласка и хляб.
11 Нека хората с душа му даряват всичко,
което обичат и имат, без изключение;
и чужденци нека се ползват свободно от трудовете му.
12 Нека всеки прояви милост и нежност към него,
и всеки да се грижи всеотдайно за това,
което той съз­дава и ражда.
13 Всички видими и невидими неща, които е създал,
нека възрастват постоянно,
и идните поколения нека ги пазят като светиня!
14 Нека се помни пред Господа неизвестността на баща му,
защото незнаен е земният баща на същество с искра Божия.
точно затова майка му е свята измежду жените.
15 Нека делата му да бъдат знайни само пред Господа,

и да се изличи паметта за името му на земята,
16 Защото той не престана да проявява милост,
и приласкаваше нежно немотните и бедни человеци
и съкрушените по сърце, за да ги съживи.
17 Да! Той обичаше да благославя –
и затова благословението стигаше самия него.
За него бе щастие да лее благи думи
и затова плуваше в благодатта на другите.
18 Да! Той обличаше милата обхода като своя дреха
и тя стана негова вечна същност -
сърцевина на сърцето му и дъх на душата му.
19 Затова и сега нека го облекат
в същата дреха като неговата,
и като с пояс от звезди и сърца нека го окръжат всички,
които го обичат и любят!
20 Нека това бъде въздаянието на всички наши прия­тели,
които живеят по този начин, проявявайки Господа,
и на всички останали,
които разбират душата ни и говорят само добро за нея.
21 Ти, Йеова, Господи,
22 Обливай ни с благодат заради името Си,
въпреки че и един голям артист
играе на сцената на Земята със същото име,
за да изпитва сърца и вътрешности.
Понеже Твоята милост е блага, научù ни да не поемаме ножа,
който ни подава Твоят съименник,
нито лошата мисъл и дума, която ни внушава,
за да провери от кого сме създадени.
23 Защото, все пак, сме още слаби и колебливи поня­кога,
и сърцата ни все още често кървят от страх
или мисъл за себе си.
24 На тая Земя ние се появяваме и изчезваме,
и се въртим като сянка на слънчев часовник,
и съдбата ни кара да скачаме като скакалци,
за да се отърсим от всичко временно.
25 Коленете ни понякога отслабват от постене,
докато се пречистваме, а после пак заякват по пътищата на 

Доброто, и снагата ни пак става здрава и напета.
26 Затова ставаме за пример,
защото постоянно възвръ­щаме младостта си.
27 И Ти ни помагаш, Господи Боже наш,
и ни правиш прекрасни, според милостта Си,
28 За да познаят, че сме плод на Твоята ръка -
че Ти си нашият създател, Господи.
29 Каквото и да говорят невежите, Ти и тях благосла­вяш -
те неизбежно един ден ще се осъзнаят,
а Твоите мънички слуги на Доброто ще се веселят.
30 Нека се облекат различните от нас
с благоговение пред различието,
и нека се покрият с ново познание като с благодатна дреха,
31 и ние ще благодарим много на Господа и с уста,
и с делата си.
Да! Между множествата ще Го хвалим с думи и дела,
и с изобилен и пълен живот.
32 Защото Тяй ни моли да прегърнем лишения човек,
и да му дадем абсолютно всичко,
което Му отказват лишените от душа.

 [НПС от 105 до 109 са написани последни - в интервала
от началото на 2004 г. до 11 януари]

НОВОПСАЛ-ОМ 110

1 Бог рече на нашия Господ:
"Бъди отдясно Ми, докле умиеш нозете на всички -
дори на ония, които още не Те обичат.
2 Господ ще простре от Новата Вселена
дланта на милосърдието Си
и отново ще служи на всички.
3 В деня, когато събереш добрите и милостивите,
Твоите люде ще служат на всички доброволно,
в свята премяна.
4 Твоите млади ще дойдат при Тебе,
както росата из утробата на зората!"

Господ обеща (и ще държи на думата Си), като ни каза:
"Вие сте хора на любовта и обичта, които всичко раз­дават,
и не желаят да ръководят, да се прославят и да прода­ват,
защото сте от рода Мелхиседеков".
5 Господ, стоящ отдясно на Бога,
ще направи всекиго цар само на самия себе си.
6 Ще направи всички народи добри, млади и хубави,
и ще напълни земята с песни и милувки;
ще направи съвършена главата и тялото
на всеки човек в Новия Свят;
и ще пият всички вода само от най-чисти извори -
затова ще ходят млади, прекрасни и стройни завинаги.

НОВОПСАЛ-ОМ 111
(по славянски 110)
(български азбучен)

  1 Алилуя! Славим Господа от все сърце,
  2 Благост изливаме за праведни и неправедни –
лично и сред събранията им.
  3 Велики са делата Господни;
  4 Греят от чистота и хубост всички,
които им се наслаждават.
  5 Делото Йму е славно и великолепно,
  6 Една е любовта Йму във всичката вселена!
  7 Живот даряват чудесните Йму дела -
  8 Защото блàг-а и милостив-а е Господ,
  9 И дава любов и храна на всички, без изключение;
10 Йосиф и Мария е всеки, който изпълнява завета Йму.
11 Като ни даваш народите от Новата Вселена за наследс­тво,
12 Людете нека видят силата на благодатта Ти.
13 Милосърдие и благост са делата на ръцете Ти,
14 Непоколебими сме в изпълнение на молбите Ти!

15 Осияни сме от Тебе за вечни векове,
16 Правота и вярност към Доброто изтъкават делата ни.
17 Радост и щастие праща Тяй на людете Си,
18 Сияе сред тях заветът Йму завинаги!
19 Тържествено и свято, и вечно е Нейговото име.
20 Удивление и вечна обич е начало на Мъдростта,
21 Финес на душата и Разпознаване отличават
родените от Бога.
22 Хубостта им трае от века до века -
23 Цялата вселена ги нарича "ненагледни"!
24 Чистота и всеотдаване е същината на невинните;
25 Широта и възприемане е природата на сърцето им.
26 Щедрост и всеоткликване е поривът на душата им.
27 Ъгълче уютно е сърцето и домът им за бездомните;
28 Ь безгласен стават те незабавно пред вика на Лю­бовта,
но я проявяват;
29 Юрганчето им приютява всеки, който им е изпратен от Бога;
30 Ясно пее Безсмъртието във всички, които обичат и любят всички!

НОВОПСАЛ-ОМ 112 (български азбучен)

  1 Алилуя! Блажен оня човек, който проявява Господа,
  2 Благословен е, защото изпълнява молбите Йму.
  3 Великолепно ще бъде потомството му във вселената,
  4 Господ благославя рода на любвеобилните!
  5 Добруване и благуване царуват в дома им;
  6 Елейни са словата им и правдата им до веки.

 

 Животворна виделина изгрява в мрака за добрите хора,
 8 За тях Бог е вечно благ, милостив и всеопрощаващ.
 9 Истински е само оня човек, който показва милост и дава безвъзмездно.
10 Йехова, истинският, не се гневи и никога не отмъщава. Той няма само един, "избран" народ, освен хората с душа.
11 Канара е любвеобилният и живеещият за всички -
12 Любовните му подаръци се помнят вечно.
13 Мълвите на лошите не го засягат;
14 Непоколебимо е сърцето му, понеже проявява Господа.
15 Опора на смирените е сърцето му, затова не се бои от липса на отклик,
16 Понеже сърцата, родени от Бога, се разпознават помежду си и се отк­ликват незабавно.
17 Разпръсва добрият любовта си нашироко, дава всичко на сиромасите.
18 Сърдечността му е преизобилна до века.
19 Тайно дава всякога, когато е възможно;
20 Устройството на нечестивия е такова, че иска почит и уважение, слава и притежание, но само за себе си и своите си.
21 Фалшивото и егоистичното обаче скоро ще се стопи
окон­чателно;
22 Храната на нечестивите - ревността, първенството,
уп­реците, самоналагането – вече си отива завинаги.
23 Целувка и прегръдка е свята, само когато Бог присъства.
24 Человек е само онзи, който се самораздава на всички.
25 Шепотът на душата подтиква праведния към саможер­тва;

26 Щастие е само това: да ходим, където Бог ни праща,
27 Ъглите на всички вселени да преизбродим,
28 Ь  - букви безгласни да бъдем и да смекчаваме всичко и всички, понеже Бог ни говори,
29 Юнаци над юнаците да бъдем, когато проявяваме Доброто,
30 Ягода сочна и сладка да е сърцето ни за всеки, който люби Бога - такава ягода винаги мигом се самовъзстановява!

НОВОПСАЛ-ОМ 113

 1 Алилуя! Проявете, деца Господни,
проявете делата Господни!
2 Да бъде Делото Божие благословено от века до века -
3 От изгряването на слънцето до захождането му,
Делото Господне е за изпълнение!
4 Господ е високо над всичките народи –
Нейговата Любов и Обич прониква всички земи и небеса.
5 Кой е като истинската и истинския Йеова –
Богинята и Богът на съществата с душа,
6 Кояйто, макар и жилището Йму да е нависоко,
пак снизхожда да преглежда Небето и Земята?
7 Въздига сиромаха от скръбта
и възвисява немощния от немощта му,
8 За да го тури на работа, заедно със служителите на Делото.
9 Да, със слугите на Бога,
Кояйто дарява плодната майка с деца с искра Божия,
а бездетната настанява в домове на човеци
също с искра Бо­жия, и я прави щастлива и весела майка
на други деца, защото всички деца са на всички.
Алилуя!

НОВОПСАЛ-ОМ 114
(по славянски 113)

1 Когато излиза човекът на любовта от безлюбието,

2 Сърцето му става светилище на Бога,
а целият всемир - негово владение!
3 Тогава Космическият Океан се разтваря,
и даже реките тръгват обратно.
4 Планините се разиграват от радост като овни,
а хълмите - като агнета!
5 Що ти стана, море, та си побегнало?
И на вас, реки, та течете обратно?
6 И на вас, планини, та се разиграхте като овни?
И на вас хълми - като агнета?
7 Треперú, Земьо, от щастие, когато проявената любов
се разтанцува! Трепти, душе, от присъствието
на онази Любов, която разпознава Своите Си,
8 И която превръща студа на безлюбието в бликаща любов
и нежност, а сърцето от камък - в нестихващ извор!

НОВОПСАЛ-ОМ 115
(по славянски - продължение от 113)

9(1) Не нам, Господи, не нам, а на Своето име дай слава,
заради милостта Си и заради верността Си!
10(2) Когато рекат народите: "Де е сега техният Бог?", отговорете:
11(3) - Нашият Бог е и ваш, и навсякъде –
 и прави всичко, що Му е угодно.
12 (4) Идолите на човекообразните без душа са идоли-хора,
съз­дадени от Сатаната.
13(5) Затова уста имат, но не говорят,
а говорят ли – не говорят благи и истинни думи;
14 (6) Уши имат, но не чуват, а чуват ли - чуват само ло­шото;
ноздри имат, но не търсят уханията на цветята,
а само ръкотворни, човешки миризми;
15 (7) Ръце имат, но не милват, или милват само по­добни
на себе си, а когато не милват, удрят. Нозе имат, но не ходят; а когато ходят, то е само закратко и по равно. Нито издават глас от гърлото си, освен да гълчат,  да командват,
да се съмняват и да похулят.

16 (8) Подобни на тях ще станат неизбежно и ония, които им се плашат, както и всеки, който ги харесва или се уповава на тях.
17 (9) О, хора с душа, уповавайте се
само на изявената и проявена Любов към всички –
тя е вашият щит и вашият живот!
18 (10) Тя е във всеки от нас и затова извира като извор;
тя благославя всеки дом, отворен за всички;
тя благославя дома на оня, който се самораздава;
19 (13) тя благославя ония, които проявяват Господа,
и за малки, и за големи.
20 (14) Затова Господ ще ви умножава все повече и повече –
вас и чадата ви!
21 (15) Благословени сте вие от Господа,
Кояйто е направил-а Небето и Земята!
22 (16) Небесата са небеса на Господа,
а земите Тяй даде на човешките чада.
23 (17) Само мъртвите и хората без душа не проя­вяват Бога,
сиреч, любовта към всички; нито ония я проявяват,
които се обричат на мълчание и непроявление,
или само на познания, на молитви, но без добродетели.
24 (18) Ала ние ще проявяваме Господа - от сега и до века -
Алилуя.

НОВОПСАЛ-ОМ 116©
(по славянски 114)

1 Люби Господа, не защото изпълнява молбите ти,
а защото не можеш да не Го обичаш и любиш във всички!
2 Затова ще Го проявяваме през цялата вечност.
3 Защото, когато връзките с хора без душа
ни повле­кат към смъртта и когато адски мъки се помъчат
да ни завладеят и скръб и беда са по петите ни,
4 Ние проявяваме любовта на Господа, която е любов към всички от Нейговото безчислено Ято – и Йму благодарим:
5 "О, Господи, добре че избави душите ни!"
6 Благ е Господ и справедлив. Да, милостив е Богът на всички 

същества и човечес­тва! Господ милва простодушните:
попаднат ли в беда, Той ги избавя.
7 Върни се, душе моя, в своя мир и покой,
защото Господ постъпи щедро чрез тебе.
8 Понеже си избавил-а душата ми от смъртта –
от  гор­достта и егоизма, - а очите ми от себични сълзи
и нозете ми от подхлъзване в пътя на хората без душа,
9 Затова ще ходя вечно пред Господа –
в Небето и Земята на живите!

(по славянски НОВОПСАЛ-ОМ 115)

1 Аз повярвах, затова свидетелствувам:
в момент на слабост и самосъжаление, много бях нас­кърбен
2 (11) И в тревогата си рекох: "Всеки човек е измамлив -
3 (12) Защо тогава да въздавам хвала Господу
за всичките Йму благодеяния към мене?"
4 (13) Но ето, сега решавам:
ще изпия чашата на стра­данието до дъно
5 (14) И ще си припомня пътищата Господни, по които се служи на всички същества и хора от Нейго­вото безчетно Стадо.
6(15) Ако потрябва, ще дам и живота си,
без да нара­нявам никого,                    

 [Новопсалмите продължават в книга 25]





©ОСИЯНИЯТА ОТ ЕЛМА ПРОДЪЛЖАВАТ В КНИГА 25


* Употребата на това име е потвърдена от Елма на 31.08.2001 в 15,53ч.


1 Бележките към Новопсалмите започват от стр.7267 в книга 25

СЪДЪРЖАНИЕ
/