Книга 5  
 
19.I.121(1985)г
София
 
ОСЯНА И ОСАННА
ЖЛО/НИ
       Сестрата приема осиянията с такава вяра, защото е Моя ученичка от 14 века. Онзи, който се насочи към светлината, светлината го поема. Радвам се, че тя е от първите Ми озарени при но­вата изява на Елма.
       Решението й да преписва нещата не е случайно - нежното й сърце и осияният й дух имат нужда от росата на Словото. Никой, който Ме е познал, не остава непроменен: и вие сте вече под прекия Ми поглед от много месеци. Правдата не иска особени усилия - който е узрял за нея, оре нивата си. Лю­бовта прави нещата сладки, а Правдата - топли.
       Основата на сестрата е повече топла, откол­кото сладка. Но сладостта е най-важна и това се иска сега от нея. Физическото й подмладяване е на­пълно възможно, ако тя приеме сладостта за ос­новно качество на Бога. Няма по-велико от Бога, но сестрата някога го е отблъснала и сега плаща за това. Чистотата произтича от сладостта, това не знаете, обаче мнозина я търсят в соленото, кисе­лото, горчивото, лютото. Превеждам: между пове­чето религиозни съществува користното предубеж­дение, че правдата без любов е лицето на Бога. По същия начин виждат лицето Ми и в истината без любов, мъдростта без любов, силата без любов, ра­ботата без любов.
       От вас само зависи да възстановите отноше­нието си към Бога като сладост. Сладостта няма нищо общо с удоволстването, нищо общо с опозоря­ването на духа сред разкош и наслади, ощастливя­ващи подлеци. Сладостта е нещо много велико - най-живата дреха на радостта, на която Любовта е майка, а Мъдростта - баща. Сладост препоръчвам на всеки, особено на сестрата, която не е изпитвала никога сладост, а само някоя от нейните сенки.
       Неизброими са олтарите и престолите, ко­ито се отблагодаряват със сладост, проумеем ли какво им трябва и как точно да им го даваме. Това обаче не е написано в никоя книга, а е написано дъл­боко в сърцето на всеки, който е роден от Бога.
        Не мислете скъпа сестро, че ви говоря общи неща. Нежността ви не се прояви пълно и сладостта ви остава недоизказана и в този живот. От това оста­нахте сираче на Божественото, макар и галеница на духовното. Предпочитате постоянния самоконтрол и самопречистване, но не и отпускане на сладостта, понеже не знаете, че сладостта иде от Бога. Не без основание, вие бягате от юдите на света, които на­пълниха душата ви не със сладост, а с горчилка, но никой от вас не може сериозно да претендира за неу­частие в създаването на юди. Мнозина са се пропили и развратили не защото са лоши по естество, а за­щото не са получили сладост от тези, които е трябвало да им дадат сладост. Работата на приро­дата е да раздава сладост чрез природното ви тяло; работата на духа е да осветява плодовете на ми­сълта и да носи свобода и надежда.
        Всички вие, които сте галеници на духа, не ис­кате да бъдете и работници на природата, поради което оставате сирачета на ултравселената. За­това не сте ни най-малко виновни - просто силни магнити са ви приковали към “истини”, създадени от духове, но не и от Бога. “Истините” на духовете се разпознават по това, че могат да освобождават, но не носят пълната радост и щастие.
        Вашата сила не е от много столетия - при Мен сте от 14 века, не повече; преди това учихте при други учители, от които наследихте неверни поня­тия. Предишните ви учители бяха пустинници и мощни светии, но те много тежко минават през вратите на Школата, носейки със себе си своето самомнение. “Носенето на себе си” се позволява в антрето на школата. Непременно, задължително е даже, преддверието на школата да не отблъсква но­сещите себе си, понеже "носенето на себе си" най-мощно им е помогнало да оцелеят в света от медузи и октоподи, прилепчиви кърлежи и пиявици, прокъл­нати паразити и астрални животни. Подвигът на светията и праведника, пророка, е нещо ознамену­вано от десницата Божия, мистично и магично бла­гословено, пронизано с най-лъчезарни лъчи на подвиг и самоотрицание. Носителите на това посвещение леко откъсват плода на супервселената - мъд­ростта на духовния свят и истината за физическия. Но праведниците не се подчиняват на нищо, освен на себе си, на собствения си вътрешен глас, макар и подкрепен от свещени положения. Неживото обаче постепенно прониква в тях и ги обезобразява, съста­рява. Това е, защото, те се самозатварят, в съпро­тивата си срещу света, и не приемат мисълта за обмяна с него, обявявайки го за пълен с опасности. Моята нива обаче не се намира в света на светии и праведници, а на полето на всички пороци и нужди чо­вешки, в просторната, жива “осяна” - нова дума за вас, макар и позната: наименованието на светската нива, на която расте всичко - и зло, и добро. Тя наис­тина е "осяна" отгоре и отдолу, напълнена със семе­ната на Духа и семената на ада.
        Наистина, странно поле е "осяна" - кабалис­тично или във връзка с "осанна", но не само кабалис­тично. Истинска "осанна" ще преживее само онзи, който е пребивавал в "осяна". Понеже онзи, който бяга от "осяна", не ще може да обмени енергии със семената на ада и семената на Духа, с които е пълно в този особен свят.
        Най-страшното за "праведника" е да попадне на някое пъклено семе. Росата на Духа обаче никога няма да падне върху праведник, който не е мътил змийски яйца, очаквайки да измъти синове на доб­рото. По този начин той не може да добие нито опит, нито простор на мисълта, нито сила на духа си. Прамъдростта заравя в Битието не малко пък­лени яйца и зародиши, с единствената цел по-сми­рено да носите наследството си от Бога, по-само­отвержено да го опазвате от молци и ръжди и погуб­ване; по-дейно да търсите изход от пропасти, спа­сение от антихристи. Животът се оценява, само ко­гато има опасност да го загубиш; слънцата светят, само защото има “Пралайя”; студът е единственото условие, за да почувствате топлината.
        Отбивам всички нападки на съмняващи се и ате­исти, че съм бил "нелеп", "престъпен" или "жесток", създавайки света на такава противоречива основа. Примерът, който давате, изхожда от вашия свят, не от Моя. Страданията, ужасите, мародерствата, не съм ги създал Аз, не съизволявам в тях и не ги одобрявам. Но не ги и унищожавам, защото предпо­читам, през определени периоди в пространството, да съществуват ями, който наричам “помийни”. В тия помийни ями вие правите нещастни опити да основавате конгломерации, несъществуващи в конс­титуцията на Битието. Приличате ми на постоянно давещи се буболечки и червейчета, които се давят, защото се хващат по няколко и така натежават и потъват.
       Ни най-малко не казвам, че самотата е нещо божествено, но ви казвам, че вие се хващате за дру­гия, не за да бъде на него добре, а понеже ви е страх от това, какво ще кажат хората. С "казването на хората", започва провалянето ви на дъното на по­мийната яма, наречена от вас най-странно "цивили­зация". Представлява неимоверно смешна картина отчаяното ви боричкане да се възкачите на някоя сламка, наречена от вас “обществено подсигуря­ване”. Но сламката, която избирате, неизбежно по­тъва.
       Не се мъчете да останете върху една сламка с по-голяма тежест и за повече време, отколкото може да издържи. Физическият закон е неумолим: до­като си отгоре, тя ти помага; но натежиш ли, обър­неш ли се, не се ли откопчиш, ти се удавяш. Такива сламки са, именно, всички ваши илюзии, носещи се по вълните на "осяната". Останете ли вкопчени в някоя своя илюзия, обърнете ли се наопаки, под повърх­ността, което е неизбежно, понеже човешката душа тежи винаги повече от всяка илюзия, вашата траге­дия е неизбежна.
       Сега внимавайте. Ще ви очертая ролята на всички негативни същества и явления, именно въз основа на примера със сламката. Всяко зло ви напада с математическа точност във времето и простран­ството, за да ви накара да се пуснете от сламката и да изплувате на повърхността. Смъртта не е нищо друго, освен последствие от вашата упорита съп­ротива. Празното пространство, вътре в сламката, просто определя естеството на всяка илюзия, ко­ято е куха по естество, без сърцевина, същност, ос­нова. (В случая Елма избира негативното значение на кухостта, но в повечето случаи говори за кухото стебло на едносемеделните растения като тяхно основно предимство - свръхпроводимост на Любовта, Мъдростта и Истината, липса на адско и духовно его. Все пак, сламката е част от мъртво растение, труп, и затова и тук е прав – б.п.)
        Не случайно, обична моя позната от 14 века, проследих пътя на човешката душа в помийната яма на света, която наричате още "прогрес" или "цивили­зация". Пред вас са стояли неизбежно все тези проб­леми: дали да сграбчите сламката, как да сграб­чите сламката; после - как да се откопчите от нея...
        Проследявам животите ви и виждам: от пъст­рата тълпа може да се отличавате, но от проблема на сламката не сте се отдалечили. И това не е за укор, но за познание: живите същества, практически до серафима или илухима, неизбежно прегръщат по някоя сламка - не може без Майя, тя е велика учи­телка. Пращам ви, сестро, в това велико училище още веднъж - не от строгост, а от бащинско мило­сърдие.
        Предстои ви нова илюзия, по-светла от другите - илюзия, но крайно необходима. Невъзможно е за пове­чето същества да попаднат направо на вълнáта на божествената любов - прегръщат непременно някоя сламка. И това е добро, защото се учат да плават. Но и почиват понякога - просто защото сламката е по-лека от носещото я пространство, и върху нея понякога духовете си отдъхват.
        Носещите блага за всички - от тях Лю­бовта се усмихва; сдържащите благата си, подби­ращите - от тях се усмихва Мъдростта; а оросе­ните с красота и сияние - от тях се усмихва Исти­ната.
        Мога да ви кажа няколко съвета с голямо значение:
        1. Не обвинявайте никога никой за нищо - без изключение!
        2. Наставлявайте по-опитно, с оглед на прие­мането, а не на констатирането. Опитният нас­тавник се интересува не толкова от правилната констатация, а от това, дали е намерил път към разбирането на наставлявания.
        3. Проучвайте най-проникновено истините, ко­ито съм казал в миналото и сега.
        4. Молете се предимно за най-изпадналите, най-нещастните - но не само с молитви, а с дейно помагане.
        5. Намерете онзи ваш принос към сродните души, с който вие ще се представите на небето, ко­гато си заминете.
        6. Предпочитайте по-ведър въздух и по-големи височини, при всяка възможност на свободното ви време.
        7. Не морете природата в себе си с лишения, а й дайте специфична храна за специфичните й цент­рове. И режимите са добри, но с по-голям сладък пе­риод между тях.
        На вас ви предстои преображение - с радост ви предсказвам това, защото го виждам. И пращам за вас особен подарък, който ще ви направи прекрасна. Подсказвам: нещо сладко ще бъде знакът за разпоз­наване - понеже Аз винаги обвързвам идеята с раз­познавателен символ. Проумейте, че Аз ще съм вътре в "нещото" - и ако го отблъснете, отблъсквате Мене.
        Не ви говоря на "ви" поради учтивата форма, но понеже, Моя дъще, не знаеш, че в личността ти живеят няколко душú; обаче имам намерение да спася всички, затова не ги лишавам от множествено об­ръщение. Прекрасното ви сърце и преданата ви душа носят два ангела от различни йерархии, но умът ви и духът ви се борят с двама адепти, които търсят пристанище. Затова тялото ви - вашият товарен кораб - претърпя толкова много крушения, преживя толкова много болка и обиди. Обидите са се отра­зили, но ще се изтрият с първата сълза на сърцето ви, прощаваща на ония, които търсят пристанище; с първата милувка на душата ви, приемаща ги в обя­тията на сладостта.
        С това приключвам първото Си приветствие към вас и ви казвам: живейте в мир и сговор, чада Мои! Предстои ви най-чудно съжителство - стига сте се борили и пренебрегвали! Превърнете "осяна" в "осанна"!

СЪДЪРЖАНИЕ
/