Книга 24


2-3.ХІ.131(1995)

СЪЩЕСТВА И СЪЩНОСТИ


Худ. – Рафал Олбински
3,33ч.
- Обръщаме се с една доста странна молба към Извора на единенията. Един приятел от гр. N. обожава една прелес­тна прия­телка, но сам никога не би посмял да разкрие сърцето си с писмо, защото счита, че няма смисъл; пък и знае закона за тайната на обичта. Онези, които превземат оазиси и кре­пости с взлом (или с директни предложения), обикновено се въргалят с такива обекти в нисшия астрал. По-нагоре същ­ностите им не се съединяват, за­щото нямат нищо общо. За романтúка и поета остава утешени­ето, макар и с тежки въз­дишки и много безсънни нощи, че само той и подобните на него общуват нощем с някое красиво създание във високите светове, без то самото да подозира това и без да си спомня колко близки са били в минали въплъщения.
"Прикривайки" се зад авторитета на Онзи, Който люби всички и е създал всички, не един и двама от нас са съгласни да си разменяме "любовни" писма чрез Него, тъй като Бащата не из­питва неудобство да изрази обичта към децата си, нито Тот - към Пралайа. Специфичното в молбата на този прия­тел сега е, все пак, Елма да продиктува това писмо не само от Себе си, но и през крис­тала на монадата на конкретния влюбен (тоест - пак от Себе Си, защото всяка монада е пак Той – б.п.).
 Такива случаи има в осиянията досега, дори доста учуд­ващи ("Песен на Ранената Птица", второто осияние в стихове за Бременната и др.). Излиза, че Бог може и има пра­вото да се "обяс­нява" на Самия Себе Си в любов, слизайки на равнището на дадена монада - с всичките ú проблеми и недос­татъци, - изпращайки ли­рично послание до друга искра Божия, излязла някога от Него. Имали сме случаи, когато някои души са писали горещи "любовни писма" директно на самия Елма, безрезервно повярвали в Него. Той може и да не отговори с думи, но отговорът на такова Същество, равно на цялата вселена и създаващо я, неизменно е изумителен – често То отговаря не с думи, в самия живот!


- Никога не трябва да се пишат излияния от типа на тия, които правят хората от старото чо­вечество! Не само преките предложения, но и завоа­лираните в поетична слуз, с ясен адресат и адре­сант, са презрян боклук на грехопадението. Тяхната смрад е непоносима за невинните същества на Не­бето и по земите навсякъде - и затова нарекох ня­кога едного от вас "поетически плазмодий". Няма случай, в който и най-гениалният поет да е правил лирични признания с нещастна физиономия - и кар­мата да не го е влачила! Почти 100% от адресира­ните словоизлияния са зле маскирана корист, зад ко­ято стои мухльо - колкото и нежен и фин да е той. Мухълът на небитието лази и набъбва и в поети­ческа форма, колкото и съвършено да е самото сти­хотворение или "любовно писмо". Вие виждате обо­жаемите на гениалните поети в кристали, а Ние ги виждаме оплюти от мухите, а после - целите в му­хъл и слуз! Няма оправдание, не се самоизмамвайте! Не мамете и невинните или по-малко невинните съ­щества, които си нямат и "хабер от понятие" от вашите страдания и обикновено гледат на прескръб­ното ви поведение с оная снизходителност, която е типична за незрялата какавида.
Колкото и да ти е неприятно (тук Елма. се обръща към онзи, който помоли за "любовно писмо"...- б.п.)в това осияние ще ви говоря за квачките и какавидите. Ка­кавидите не са виновни с нищо, че не могат да се из­люпят преждевременно. Да се мъчиш да събудиш гъ­сеница чрез трепанация на обвивката ú - това значи да убиеш живо същество! Това именно наричаме про­вокиране на невинни. Съществува и поетическо убийство - историята на поезията е пълна с такива случаи! За всяко от тях наказанието е смърт - ни по­вече, ни по-малко. Да накараш едно невинно същес­тво до излезе от пашкула си преждевременно, за да те нахрани, това значи да си яйцепиец.
Яденето на яйца също се наказва - това е на­равно с касапството. Ама имало "безплодни" яйца… - Безплодните яйца са също плодни - те привличат същности за вселяване! Какво ще кажете сега?...
 Ония, които завързват, раждат същества; а ония, които не завързват и минават за безплодни, много често раждат същности. Е, и какво? - Вземе някой поетически яйцепиец, та си завре човката в някое невинно яйце - с надежда да го "събуди". Никакво "събуждане" не е това - отвътре личинката рядко мърда. И да мърда, не ú е до вас: на нея ú е станало студено - пробили сте ú къщичката!
Вразумете се, нещастници, и престанете да пробивате и трошите яйца! Защо Бог допуска това, не е ваша работа - и яйчари има на тоя свят. Но стане ли един серафим яйчар - яка му дỳша! Серафи­мите са повече "хайвераджии" - и точно затова про­падат много надолу, когато почнат да мислят за себе си. Гладни са, да, гладни са за красота и любов, но почнат ли да хленчат - непременно ще ги пратим за ... зелен хайвер
Много често, ако не сте успели да убиете ня­кого още в пашкула му, вие преследвате несъзна­телно някое новородено. Много поети, включително и класици, над които свети ореол, са изнасилвали по­етически новородени. Да посегнеш на новороден е по-голямо престъпление от самоубийството! Един­ствено това е по-голямо престъпление. Детето се ражда и иска да суче, а вие искате - Хайде сега да не продължаваме повече така, защото пак ще ка­жете: "Напоследък Елма само ни се кара…"
На сучещите се дава кърма. На детето - игра. На ученика - знание, на приятелите - подаръци. Това, което вие жадувате - няма го в тоя свят. Потегнéте сърцето и ума си да не хлопат така отвратително с намеци и преки интервенции - и застанете веднъж завинаги на мястото си! Ако ще ставаш "класик", бъди паметник - недосегаем, - само свраките да цвъ­кат по главата ти; ако ще ставаш "гуру" - тичай по 100-200 километра на ден. Така хем тлъстините ти ще спаднат, хем ще видиш тича ли някой след тебе...
Поете, нещастнико, проповеднико! Ако не тича някой 100 км на ден точно след тебе и именно по тебе - недей да си правиш никакви илюзии. На същес­твата им е приятно да те позяпат, понеже си стра­нен фазан или паун в зоологическата градина... Анге­лите водят децата си по разните съюзи на поетите и писателите, художниците, като на зоологическа градина... Папуняк с лавров венец - няма по-смешно нещо от това!
А вие - повечето - сте дребни пуяци и квачки, които окряквате махалата като снесете яйце; или пък някои от вас са яйцепйици или много обичат пи­лешко. Оставете пиленцата и агънцата на спокойс­твие! Като ви ближе някое агънце по лицето, не мис­лете да му теглите ножа. Да, точно така е! Всички поети и "особено чувствителни души", които са вка­рали някое "агънце" в леглото си с някоя крайно спо­лучлива метафора, са най-обикновени касапи - нищо повече! – "Ама бизнесменът и кебапчията по ли имат право на такава красота?..." - Имат - щом тя лепне по тях, а не по вас. Оставете кокошчиците, пуйчи­ците и райските птици да украсяват астралните трапези на ония, които могат да си ги купят (да си ги хванат); оставете мухите на паяците; и рибите - на рибарите. Осъзнайте се не като същества, а като същности - и потънете надолу и навътре към себе си, защото вие не сте родени търсещи! Съществата се търсят, защото са половинки; същностите мъл­чат, защото са едно с Цялото. Няма защо да мяу­кате или да викате като птиците, когато са разго­нени.
На същностите се разрешава само едно: да из­лязат понякога на повърхността - за разнообразие. Но тогава те са слънца, на които се греят всички. Тогава те са извори, при които отиват всички. Който пие вода, а не ракия, сам ще дойде при вас.

Толкоз.

Евгений Евтушенко

Не юдù своя гений, поете,
и ума си, пред който немеят,
със паунски слова-еполети,
за да трупаш любовни трофеи!

Не хленчи, че си сам. Не ходи
с нажалени очи йезуитски.
Не развявай тъги и беди
като оня шинел на Грушницки*.

Ти от женския трепет и страх,
пред които си бог и икона,
да си просиш милувка е грях!
Да изнудваш доброто е долно!

Най-престъпно е стих да четеш,
с интонация горестно-бавна... –
За мъжа е съмнителна чест
да превзема превзети отдавна.

Да си "някой" е страшен магнит -
накачулват те фиба връз фиба...
Даже кламерът мисли: “Хвани,
по възможност, най-тлъстата риба!”...

Та магнит ли си, дърпаш наред:
и бижу, и консервата куха...
Но измъкнеш ли гвоздея клет –
и иконата писана рухва.

Ти поет си. Бъди и човек.
Забрави за лъжи и мишени.
И не падай до подвига лек,
а вдигни се до връх-поражение!
1969 г.
___________

* Ето как описва героя си Грушницки гениалният Лермонтов в ро­мана си "Герой нашего времени": "Той мята глава назад, когато говори, и ежеминутно суче мустак с лявата си ръка, защото с дясната се подпира на патерица. Приказва бързо и високопарно – той е от ония хора, които за всички случаи в живота имат готови, пищни фрази; хора, които Прекрасното не докосва и които важно се кичат с драпериите на “необикновени” чувства, “възвишени” страсти и “изключителни” страдания... Да пра­вят впечатление – ето върховната им наслада: романтичните провинциалистки губят ума и дума, когато ги слушат.
Страстта на Грушницки бе да декламира: той ви зат­рупва с думи, веднага щом разговорът се отклони от обикно­вения си ход. Спор с него е немислим – и да успеете да вземете думата, той просто не ви слуша. Само дебне да спре някой за миг – и незабавно почва дълга тирада, уж свързана с темата, но всъщност продължаваща неговата собствена пледоария.
            Той не познава хората, понеже цял живот се занимава само със себе си. Целта му е да бъде герой на роман. Той тъй често се мъчи да убеди другите, че е някакво извънземно съ­щество, обречено на някакви тайнствени страдания, че от­давна сам си е повярвал в това. Може би и затуй тъй гордо носи своя дебел войнишки шинел."

СЪДЪРЖАНИЕ
/