Книга 5 


120(1984) - 23.VІ.125(1989)г.
София - Изгрев

ЗАЧЕВАНЕ, НОСЕНЕ И РАЖДАНЕ
НА РЕШЕНИЯ
ЖЛО.ИАЩ


Понс-но, Понс-но - това е много красива звезда! Никоя не следва нейния път. Физическата ú същност се намира в съзвездието "Лъв". Понеже няма още ри­ониди, които да са я овладели, не е известна. Не е "престол" на серафими, както Процион. Обитавана е от "котин" - представители на дозвездните процеси, но има, все пак, звездна форма от петдесет мили­арда години. "Котин" образуват отрицателното поле на Мировата Душа, което привлича първичните сили на Световния Дух. Носи още лесно усвояване на предвечното познание. Субстанцията, която ръководи, представлява поле от тройно естество, непознато на вашата физика. То може да ражда решението на проблеми по нов начин. Изразявам се точно: ражда решението на проблеми. Раждането на решение е ултравселенски феномен; зачеването е физически, а носенето - духовен. Така че, раждането на решения се носи от Понс-но.
Пред Ирина стои винаги този въпрос: да роди ли едно решение или да не го роди. Тя, по интуиция, за­чева и носи решения, но с раждането трябва да вни­мава. Новият начин, който диктува звездата ú, е в нейната кръв; има обаче земни влияния, които я пра­вят колеблива. Новото в Понс-но е това, че решени­ето там се ражда от верността ни на вътрешния глас. Понс-но учи съществата точно на това: при проявена вярност към вътрешния глас, жадуваното решение се ражда. Но при компромис то не се ражда, остава "преносено". Това е особено болезнено, за­щото то се осъзнава, чувства се, живее, а не може да се роди. Това тежко страдание учи пратениците на звездата Понс-но да раждат решението навреме. През време на носенето му те са страдали толкова тежко, че най-после един ден се оставят на вълните на интуицията си и вече не ú препятстват с логика. Обстоятелства, условия, съображения отпадат и остава искрата на действителността.
Именно тази искра носи нещастия за онези, ко­ито искат да бъдат нечисти с духовете на Предвеч­ната Мирова Същност.
(осиянието е недовършено)

Едва сега тези последни думи по-горе се осъзнават какво значат и как са действали не веднъж в живота на И., включително и в слу­чая, описан по-долу.
Първо, ето 4 стиха от Ирина, известна и утвърдена българска поетеса от руски произход:
Зад решетка от мигли -
един непознат.
Може би -
по-познат от познатия?
Ето и случая с нея, за който става дума:
 Преди години, тя се обажда на п. и плаче, че на другия ден, съ­бота, в 2 ч. следбед, новият им шеф свиква извънреден редакционен съвет на вестника й, който тя е създала преди много години, за да обясни на всички колко е "некадърна" и демонстративно да я уволни. Тя е направила този вестник от нулата и го движи откакто се помни, но предишният им шеф е уволнен несправедливо и са спус­нали "с парашут", по партийна линия, човек, който няма нищо общо с журналистиката. Откакто е назначен, той се занимава само с ка­нене на младите колежки "на кафе" вкъщи... Ирина не е първа мла­дост, но е все още красива и впечатляваща. Отказва да отиде "на кафе" - и затова утре ще се прости със службата си. Пита какво да прави, има ли спасение. С п. са приятели почти от деца и тя знае от опит, че има Нещо, което винаги е помагало. П. се съсредото­чава и й казва една формула, която да произнесе преди началото на съвета.
 В късния следобед на съботата тя му се обажда и казва, че са чакали шефа си час и половина и тогава дошъл непознат човек от министерството да им съобщи, че току-що са уволнили "парашу­тиста" - и от понеделник да чакат стария си шеф или друг, но свестен като него.
И.А.Щ. не може да е случайна, щом като, след две години, Източ­никът избра именно нейната барачка в западна България, за да про­веде историческите космични токове по време срещата в Рейкявик за ликвидиране на студената война, диктувайки там една от най-фундаменталните Си холизации - "Осияния за Мира" - 11.Х.122 (1986)г.

СЪДЪРЖАНИЕ
/