Книга 23

ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ДНЕВНИК'131.3:
        София, Бургас

29.ІХ.131г. След нова, абсолютно безсънна нощ поради размисли и комари, музики, оргии у съседите и кучета по всички стълби и етажи, ново ходене до ТОА за едно върнато писмо до мен относно наеми и наематели (нямало такъв човек на адреса ми като мене…). Надписване на 15-те касети "РБ" за З. и А., които Н. от Т. презаписа и допълни, и едновременно слушане с Няньо (майка ми) и л. Милка на 6-а и 7-а касета; разтребване; писане на машина генерално пълномощно за адвоката ми Д., което съчиних през нощта - и пр.

Към 14ч. се обажда К. от Б. Пита да идва ли утре или не. Иска мнението на "Най-главния". Каза се "Да". Да замина ли с нея за Б. в неделя вечерта, за да подготвя изложбата? - "Да".

Но М. се заканва да ми къса всички писма и да гори книги, ръкописи и касети, ако не съм се явял на делото на 9 октом­ври и не съм останел през зимата тук - "да движим нещата". Той има нужда от лечение в Момин проход и му е уредено, а мен е подготвил да го заместя. Най-странното е, че има зна­чителен напредък по "темата" тотално спокойствие и "еги­петски сфинкс", ако ще и змии да му плъпнат по стаята. От-горе на всичко - и с блажено изражение на лицето... Настъп­ление по фронтовете на прозата, според всички бойни пра­вила. Нао­коло се усеща бавно размразяване. Правя неща и проявявам търпение, каквото не съм виждал в себе си никога досега – обикновено се спасявам с бягство, понеже тук съм стигал перманентно до взрив. Но сега и хората около мене, за пръв път откакто се помня, реагират по нов начин. Всичко това дължа на мислите, които срещнах в беседите на Учителя при последните отваряния напосоки и във "Великата Майка". На последните осияния.

Но буцата в гърдите още си е там. Вероятно и това ще каже Елма един ден: как се топи оловна, гореща, жестока буца в гърдите с остри шипове, които пробиват ту сърцето, ту дробовете, ту слънчевия възел. Сигурно точно такива буци и конвулсии съм причинявал (аз или родът ми) на всички ония, които вече 53 години ме стягат в менгеме на ул. "Цар Са­муил" 107 (и на тия, които по-късно ни взеха местото в Симе­оново с измама).

В края на октомври 131 г. се вижда, че идването в Б. наистина е било необходимо: изложбата стана. В София 20 год. не става, тук стана за 20 дниПонеже у някого има любов.


СЪДЪРЖАНИЕ
/