Книга 23


27.ІХ.131(1995)
София - Изгрев
 
ОСИЯНИЯ ЗА МОНАДАТА
І лекция
(импулсатор – М.В. от Рига)
 
 
8,04ч.
 
- Алéл - тава е първоимето на искрата Божия, наречена от вас "монада". Тя се проектира в свеще­ната дума "алелуйа", с която вие завършвате мо­литвите и ораториите си.
Тот - това е самата Искра на Бога. Тя се е са­моподпалила в незнайни времена на Вечността, но няма начало в смисъла на вашите понятия. Начало във времето няма нищо общо с Началото като Изява. Ако някой иска да разбере Божествения смисъл на деона "Начало", трябва да се откаже от мина­лото.
Съвестта - това е най-ярката същина на алéл. Вестта е само познание за Началото, затова безсъ­вестните предпочитат сведения, а не действие. Тъй като "Начало" не е понятие, а деон, то Искрата Бо­жия не може да бъде проумяна с понятия. Деоните са прояви на Бога в Настоящия Момент, така че "На­чало" не е някаква отправна точка в миналото, но спонтанен акт на съвестта сега. Съвест, следова­телно, е всяко действие в настоящия момент, което проявява Любовта без отлагане. Замисли ли се за миг, дори и най-съвършеният елохим се продънва в света на безсъвестността - той започва да мисли за минало и за бъдеще.
"Съвест" означава не само "съвместно знание", но и "съвместно водене". Когато вестта е съвмес­тна, т.е. когато всички същества с искра Божия ти говорят едновременно, а не си говориш сам ти, не ти говори само една искра Божия или всички останали, но с отсъствието на една, това вече не е съвест. Същината на искрата ви тогава потъмнява, Божес­твеният Потенциал в нея потъва навътре и само от време на време се завръща, за да подпали съ­вестта ви отново. Това святкане на монадата се нарича колебание и ти от деец се превръщаш в мис­лител. Спре ли се някой да обсъжда дали импулсът му е прав, дали това, което му предлагат, е пра­вилно, той вече няма съвест - в него не говорят ед­новременно всички същества със съвест. Тогава той е прав да обмисля, да се колебае, да отлага нещата за в бъдеще. Прати ли обаче в миналото или бъде­щето тихия глас на Онзи, Който ни шепне в мо­мента, такъв човек или ангел се отдалечава неимо­верно от Началото, изпада някъде в палитрата на времето и започва да пъпли насам-натам напосоки. Той се е отказал от съвместното знание, скъсал е договора с другите Водители и е влязъл в света.
 
"Съвест на монадата" се превежда, както чухте, и с понятието "съвместно водене". Това озна­чава всички души с искра Божия да водят процесите - по ред и по жребий. Това се опитва да ви внуши Не­бето, когато играете "Пентаграма". Нали всеки от вас става в един момент "глава"? Така в един ден, от един лъч, пет души трябва да ръководят съдбините на тази група. Който ти е бил "глава" днеска - с него ще останеш през денонощието, него ще слушаш и нему ще служиш, а утре ще се смените или ще бъдеш с друг. Пък ако сте четворка, ще идеш на гости на оня, с който се разменяте в пентаграма; и при онзи, зад който заставате временно. Най-малко на трима души ще гостуваш в едно денонощие; най-малко трима души ще ти гостуват. Работата днес ще свършите всичките десетима от лъча, а водещи ще бъдат главите. (Никой не е задължен да изпълнява тези съвети, но ако ги изпълнява - ще се ползва - б.п.)
 
       Кой е главният водач през този ден? - Онзи    който пръв е бил глава. Ще слушате неговия план, 
 неговите разпореждания. Ако някой иска и утре да е първа глава, а вие не го искате - идете в друг лъч.
         Кой ще е първи в Братството от цялата паневрит­мия? - Който не е тичал към центъра, за да се "под­реди" сред "бèлите"... Следователно, играещите от външния кръг, при паневритмия по-голяма от 120 души, ще излъчат ръководителя на Братството за този ден. Той не е длъжен да бъде непременно с бели дрехи, нито с позлатен колан… Как ще примирите собствения си глас с този на ръководителите? - Ами много просто! Има си време за собствен глас, има си време за глас на ближния, има си време и за глас на "сина" ви, глас на "дъщеря" ви (хората от двойката през един вляво, с които се разменяме при игра на Пентаграма. С тях сме днес едно "семейство": взаимно са си "мъж" и "жена" (основните) и "син" и "дъщеря" (при които отива първата двойка) – б.п.) .
 
 Има си и време за гласа на "председателя" от вашия лъч; има си време и за гласа на "председателя" на паневритмията. Всеки от тях важи само за един ден. Само че Ние не приемаме "председатели", за­щото не седим пред никого, както в президиумите на черната ложа, а говорим за синархия, синархическа верига. В тая Верига ти оставаш нощем с този, с който си играл най-близо, защото "Запознаването" става и в ясновселената; а през деня се срещаш с останалите от лъча и паневритмията. Това Ние на­ричаме Братски Живот, а Делото и Словото можете да си ги дялкате и гьотората... Ако някой повярва в това, което ви говори Паневритмията, но почне да играе все с един и същи човек, за да си бъде и през нощта с него - и това е хубаво, но тогава да ходи само в Общия клас, в Неделния. В Специалния пускаме само такива, които играят Пентаграма на живо, не само сутрин. Ако си мърдаш ръцете и краката на па­невритмия, а после се разделиш със "съпруга" и "се­мейството" си, с класа от лъча си днеска, ти си... - ти си една бъдеща нула! Като всички нули, които те посрещат при смяна в Пентаграма с окумена физио­номия и невиждащи очи. И черната ложа играе панев­ритмия! Тя я копира пунктуално от нашата, но там няма грейнали лица, няма прегръдки и целувки, а има скърцане със зъби и провиквания.
Сега чухте първата лекция за съвестта - сърцето на монадата. Тя не иска да води, нито да знае повече от другите. Втора лекция ще има - но само на Дело!
                                     9,46ч.
 

СЪДЪРЖАНИЕ
/