Книга 23


31.VІІІ.131(1995)
Дрезден

ИСТИНА, ДОБРО И КРАСОТА


- Небето ви разбира, но не може да промени първоначалното устройство на плановете Си. На­пълно понятен е стремежът ви да регистрирате и творите асуин - това се счита за най-върховно щас­тие. Съществата с искра Божия съществуват само благодарение на натрупания асуин - т.е. на образите с идеална красота, които са успели да открият и сътворят. Щом се изчерпи този запас, даже и бого­вете слизат на Земята да търсят асуин - понеже асуинът в духовния и Божествения свят се е изчер­пал за тях. Сотворяването на асуин е неизбежно, ко­гато не можете да откриете отвън.
На такива като вас казвам: не се гърчете от мъка, когато нямате средства и техника да отра­зите обективната красота. Нашата най-висока цел е да се постигне съзнание, което не зависи от мърт­вата техника, създадена от убийци. Най-съвърше­ното произведение на изкуството също ползва ор­гани от трупа на Майка ни: платна, рамки, четки, бои, разтворители - всичко това издялкано, изче­гъртано, изсмукано от вътрешните органи на пла­нетата, на Майка ви. Следователно, на Небето не се приемат изображения на красотата, получени по престъпен начин.
Ние обаче знаем, че поривите ви са били поло­жителни и не сте имали друго понятие за регистри­ране на външната и вътрешната красота. По този начин някои от шедьоврите на човешката култура, въпреки носителя им и средствата, с които са съз­дадени, се съхраняват в небесните архиви, ползват се от небесните жители. Те обаче се броят на пръсти и са много по-малко, отколкото вие считате. От общопризнатите реализирани материални творби много малко влизат изцяло във вечността; от повечето се взимат само детайли, откъси, а от някои - само един тон, една краска, един акорд.
За вашата настояща култура е крайно необхо­димо да ползвате технически средства и Ние не ви забраняваме това, понеже инак ще загубите смисъла на живота си. Но помнете, че неснетите снимки, не­нарисуваните картини, неизсвирените произведения образуват най-прекрасния ореол около всеки свят, в който съществата ползват очите си, устата си, ушите си, мозъка си. Ти не скърби, че не можеш да покажеш един изгрев на приятелите си или едно ху­баво лице, но задръж този образ в съзнанието си, наслади му се сам и помоли Бога да го приеме в ана­лите на вечността. Има значение, че точно ти си го видял, че ти си го оценил и преживял. Акаша записва всичко, регистрира по ред и по мигове, от всички страни и във всички измерения, така че там ще отк­риете всичко, каквото си поискате. Но това, че едно същество с монада е почувствало един миг от Би­тието като по-особен или е съчетало неговите елементи по нов начин; или е създало съвсем нови елементи, съчетани по съвършено нов начин - това вече е дело на Творческото Начало и неговите тво­рения се регистрират от съвсем друга памет, не от акаша. В акаша има само копие от тази памет, и то много съвършено, но вие не можете да стигнете до оригинала, ако не познавате лично твореца, който го е създал.
Получава се, че ненаписаните слова, неизсви­рените симфонии, ненарисуванете шедьоври са сък­ровище, от което можете да черпите, единствено ако обичате съществото, което се вълнува от тях. То ги преживява вътрешно, но не винаги има средс­тва и органи да ги възпроизведе, а ако ги е създало и е нямало свидетели, те почиват дълбоко в неговите глъбини и оттам не може да ги изтегли никой, който не обича създателя им. Като съзерцавате някой изг­рев, не се разкъсвайте вътрешно от скръб, че никой друг не може да го види, че нямате как да го запеча­тате или изобразите. Помолете се този образ да се предаде вътрешно на всички ония, които са ви оби­чали, обичат ви и ще ви обичат. Рано или късно, той ще стигне до тях. Престанете с това безпокойство - и Бог ще оцени подтика ви да споделите всяко благо, всяка красота и блаженство с останалите Негови създания. Това е и Негово желание! Бог е Бог поради това, че иска да се раздаде изцяло, да се сподели напълно, да не остави нищо за себе си - всички негови части до една да изпитат - после­дователно или едновременно - онова, което Той преживява. Всеки, който иска да задържи нещо за себе си - да го преживява само той или предимно той - създава една малка сянка в Битието, потушава огъня на монадата си и се отронва като сух лист от дървото на Живота.
Ето защо създателите, отците, майките; творците, гениите и всички добри хора по Небето и Земята не могат да живеят, ако не сподèлят, ако не раздават. Понятен е тогава стремежът и вие да споделяте това, което сте открили, и нежеланието ви да преживявате сами красотата, любовта, съ­вършенството. Най-голямата мъка на синовете Бо­жий е невъзможността да споделят; най-голямата скръб на дъщерите Божий е невъзможността да за­радват. Останалите същества - несъздадените от Бога, или онези, които са с почерняла монада - се мъ­чат от точно обратното: когато трябва да споде­лят, когато трябва да раздадат.
Да споделиш красотата - това е понятно на мнозина, даже и на съвременните културни хора. Да споделиш Истината - това е вече сериозен проблем: често стигаш до бесилото и затвора, до общест­вено порицание или скъсване с близките. Но да спо­делиш любовта - това е непозната епоха за вас - че­ловеците, които още не сте станали человеци. По­ловината ангели също не могат да споделят лю­бовта на Бога, понеже я пазят за себе си или за най-близките си; за своята собствена йерархия. Дори божества не могат да сподéлят любовта тъй, както Бог я споделя, и затова първата ревност се появи в божество – Сатаната. "Божественото - отделно", т.е. "не за всички" - това изповядваше Сатаната. Друг е въпросът, че това е само една от главните роли на Сатаната, Божествения елохим, който реши да покаже на съществата какво се получава, когато се откажеш да споделяш с всички.
Смъртта - това е пълно несподеляне. Това е живот изцяло за себе си и изключително за себе си. Мъртвината приживе, дори и да се мърдаш и да при­личаш на човек, това е живот само за близките - за тия, които принадлежат към твоята кръв или към твоята предпочитана група. И това е хубаво, но то е само първата стъпка на откъсването от смъртта: мъртвецът се съживява, но още прилича на призрак - нормалните обитатели на царството Божие се плашат от него.
Вие, които натрупвате асуин, не се плашете - той ще ви направи прекрасни! Натрупвайте го вътре в себе си - през прозорците на очите си, през вра­тите на ушите си, през царските входове на дру­гите си сетива. Ако това е асуин, а не празно, мър­тво вещество, създавано от враговете на Господа, то вие сте задържали погледа си само върху първоз­данната хубост на Битието; слушали сте само Бо­жествени хармонии и мелодии; разпространявали сте само добри новини и положителни оценки за света около себе си. Тогава асуинът непременно ще се появи на лицето ви, ще направи свежа кожата ви, ще поправи снагата ви и вие ще се подмладите - ще се върнете в рая. Като ви види такива, Бог ще запо­вяда на ангелите си: "Отворете на това Мое дете портите към Моето царство! То не каза нито една лоша дума, не помисли нито една лоша мисъл, не за­държа у себе си нищо несъществено и некрасиво; напротив - у него извират всички красоти, които е наблюдавал, всички добрини що е сторил, всички ис­тини, що е признал и произнесъл!"
И наистина, нашето духовно тяло се състои от три подтела: тяло на разума, тяло на душата и тяло на духа. Тялото на духа има своя нежна, май­чина половина, която се уподобява на дъга. Но не дъга, а цяла безкрайна вселена е женската половина на духа ни и тя е построена изключително от кра­сиви звуци и картини! Всичко онова, което сме насъб­рали през дългия си път към съвършенството и е одобрено от Бога като прекрасно, наистина строи органите и системите на нашето женско атмическо "полушарие". Там не може да влезе нито един атом проза, нито една прашинка компромис, нито най-малка частица липса на вкус. Ако на Земята сте съб­рали поне сто милиона красиви изгреви през очите си, вие ще имате що-годе нормално атмическо тяло. Ако сте наблюдавали хубави хора и сами сте изгра­дили прекрасно лице, а не сте спирали погледа си върху обикновените, несретни образи, освен за да помагате - това е още по-висока степен на прекрас­ност: вашето тяло на дъгата почва да искри с мили­они разноцветни пламъчета! Ако - най-после - сте се спрели на най-прекрасните и съвършени хора - про­водници на Словото, Делото и Живота - и предпоче­тете вече завинаги да живеете с тях, около тях, за тях, то асуинът на вашето Прелестно Тяло ще се оформи в отделни същества, подобни на ангели. Тези същества са спящи, непробудени монади, създа­дени от самите вас, защото сте добили най-после Божествен вкус и сте направили своя последен избор. При това положение се очаква само поредният полъх от диханието на Божествения Дух, за да запали све­тилника на всяка спяща монада - и да тръгне тя по Великата Река на Битието. Това е съдържанието на онзи свещен индийски празник, когато пускат кораб­чета със светлинки надолу по реката на живота.
Пазете и вие някой да не духне свещичката ви, когато Бог ви е запалил - и да не ви нашепне мисли, че може да се плува надолу на тъмно, без да споде­ляте 100% светлината на душата си. Споделяйте топлината, светлината и силата на душата си из­цяло и на всички страни - и тогава Отец ще дойде и ще направи жилище на Духа Си във вас и ще преби­вава вечно в обиталището Си!
Гон, Огóн, Огонóн!
Насъбирай, пчеличке, прашеца на Красотата отвсякъде и сгъстявай меда на Доброто при всички условия, за да звъни кошерът на Господа безспирно - от радост и мир, и от щастие!
20ч.07м.
                                                                                                            
31 август / 1 септември 1995г. Когато външно няма условия за работа и срещи с хора с духовни интереси, а може би и по­ради интен­зивното изучаване на Словото, започва извънредно жив и ко­лоритен вътрешен живот по време на сън. Не записах съни­щата през последните нощи, но бяха изключително вълну­ващи - цели ро­мани!

СЪДЪРЖАНИЕ
/