Книга 23


14-18.VІІІ.131(1995)
Бургас – Рила планина

Из Дневник 131.3


14 август 1995, Бургас. През целия ден в небето се оформяха съвършено ясно и явно от облаци какви ли не фигури на цветя, птици, хора, същества - танцуващи, леки, фини, щас­тливи! Сякаш небето празнуваше или това бе някаква под­вижна художествена изложба на ангелите. Непостижима, нео­писуема с думи красота! Дори дълго стоя на север и един пра­вилно очертан триъгълник, с пламъци или цветя от двете страни - напълно еднакви. Какви са тези течения, какви са тези ветрове, имат ли научно име в метеорологията тези облаци - не зная. Останахме с впечатлението, че този ден - 14 август 1995 г. - е велик ден: целият небосвод ликуваше, светлината на слънцето бе прозрачна и ярка, нещо ставаше. Ще разберем ли един ден?


Петьо преди малко разказа, че тази сутрин също е имал фантастично преживяване при изгрев слънце: видял е три об­лачета с разложена по цветове светлина, а тази дъга се била появила в мига, когато си е задал много важен духовен въпрос и му дошъл отговорът.

15 август 1995г. Днес облаците също са много красиви и ин­тересни - "многозначителни", живи, подобни на облаците-съ­щества, каквито се виждат само в сънищата.


18.VІІІ.1995г. Рила. Вчера, докато аз съм бил нагоре, П. е отишла до Ел Пурей (Свинкса при Мусала). Като погледнала към нашето място, къ­дето е палатката ни, видяла огромни, светли мъж и жена, стоящи точно там. Дали не са Пазители?
На Свинкса тя е преживяла мистични неща, които е за­писала в дневника си. В същото време аз съм бил на един връх, където се усетих много добре. Вчера П. ми чете от един син том за Изгрева, че точно този връх отдясно на Мусала е бил наречен от Учителя "Незнайният А-Бе" и е изнесъл там няколко беседи. По онова време този връх е бил недостъпен и бил много мистично и свято място. Сега все още е останало нещо - там прекарах много добре, в особено възвишено състо­яние на духа.


Незнайният връх - с друго зрение...


 Това място, според Учителя, не било за всеки и само добри и посветени хора можели да ходят там. Той много е обичал този връх. Бр. Борис разказва, че веднъж, на ла­гера при Окото, почти падал в огъня от преумора и решил да иде на този връх. Облаците се разпръснали (както на 17-и, ко­гато П. е пяла там) и в небето се образувал кръг. Слънцето часове наред го е гряло, докато е спал. Това узнах едва сега, след 21,30ч. на 18 VІІІ, а днес, докъм 11,30 сутринта тук също об­лаците над нас бяха изчистени в кръг и ни гря слънце, а ця­лата планина беше инак забулена. Учителят обяснил на бр. Борис, че планината е разположена към онези, които облаго­детелствува по този начин.

СЪДЪРЖАНИЕ
/