Книга 23


26.VІІ.131(1995)
Бургас - Изгрев

ЗА ИСТИНАТА –
ПОД ДЪЖД ОТ КУРШУМИ!

ЖЛО / Г.Н.Б.


15,27ч.

- Имам ли карма с най-близките си и как може да им се помогне за тяхното духовно повдигане?

15,44ч.
- Имаш. Останала ти е от Сибир. Там се сби с един царски офицер - ти беше заточеник-декабрист. Повреди врата му и той остана с този недъг до края на живота си. Когато навре­дим на някого особено тежко, трябва да се свър­жем с него обикновено в ро­дови впряг, защото това е най-бързото разплащане. Оттам идва сега неговата грубост, ревност и насилие.

Разплитането на кармата става с много тър­пение, такт. Обаче, когато някой пречи на духа и ду­шата ни да живеем поновому според за­коните на Бо­жествените свобода и съвест, роб­ското нагаждане към прищевките му не се за­чита от съдбата. Прека­лено много сме ви гово­рили на тази тема и знаете, че свободата се дава само на свободно същество. Ако някой преди срока се освободи от оковите, а направи същия избор и заживее по същия начин, това не е ни­какво разрешение на кармата. Ти си от онези, ко­ито са призвани да работят за Бога - т.е. за Лю­бовта; и при положение, че искаш да бъдеш сво­бодна, опро­щава се дълга ти от момента, ко­гато решиш твърдо, че не принадлежиш никому. Само че тогава трябва да отстояваш свобо­дата си, и твоята доб­рота и мекота трябва да обраснат с шипове срещу грубите. В противен случай остава примирението, от което се пов­реждат тялото, сърцето и ума, но се спасява душата.

Валентин бе русин по майка и евреин по баща. Расовата му принадлежност наполовина към петата раса, го караше за пари да става преда­тел на шес­тата. Пътят сега му е отворен към Небето, за­щото той е душа с искра Божия, но трябват още опитности и страдания, за да усети глад за Исти­ната. Ти си първата, която можеш да му помогнеш, ако решиш да спазваш програма на отсъствие и при­съствие през годи­ната, месеца и седмицата. Съ­вършено не ти се препоръчва да обясняваш къде от­състваш, да се оправдаваш и да приемаш вид на ви­новна. Трябва да види характер, твърд като диаман­тена стена, който провежда намеренията си при всички обстоятелства - ако ще и да се проваля света! Приближаването, слугуването в къщи, отс­тъпките, усмивката, се дават само когато някой ни уважава. Щом зачита нашата правда и истина или поне не ни закача, все още има сми­съл от съвместно съжителство; в противен слу­чай Бог лично съди и "победителя", и "победения". Слабохарактерният, зависимият по една или друга причина, носят вината на месоядеца: щом консумираме благата на един брак, на една ро­дова или професионална връзка, ние сме съпри­частни с "касапина".

Помисли, премисли и тогава действай. Исти­ната прави човека тогава свободен, когато е приета първо от самия съд на съвестта, а чак после се из­казва пред другите. Ако ние самите не знаем какво точно искаме и правим компромиси за дребни меду­ници, оставяйки златото, ще си отидем от тази Земя рано - прегърбени, пребити и отчаяни. Ако ре­шиш обаче твърдо да отстоя­ваш честта си - честта на нашия дух, създаден свободен от Бога, - тогава ще помогнем не само на себе си, но и на най-близките си. Като стоим пред тях полутвърди-по­лумеки, то ние самите сме виновни за тяхната раз­вала и подхлъзва­нето им по лошия път - вечно про­дължаваме една и съща сцена, без да застанем на из­бист­рени позиции. В такъв случай, човек сам си зас­лужава робството и - още по-лошо - поддържа лошия нрав у ближния, понеже поддържа сценария му. Не само обикновените хора, с който сме обк­ръжени, но и сам дяволът обича истината. И ко­гато му я кажеш троснато и след това не се отметнеш, той ще се опита да те разкъса, но после може и да те пусне. Ако ви разкъса - добре, значи това е в планът на Бога. Плащате си на­веднъж, а не да ви джвакат по малко цял живот. Ако обаче Бог реши, че няма да мине неговото, първо ще ви поболи, после ще видиш, че ще по­действа.

Той е положителен дух и сега от тебе за­виси кога ще се съвземе: още в това прераждане - или след милиарди години. Това прераждане е решаващо! От теб се иска да не се молиш на чо­век, а само на Бога. Да имаш спокойно, реши­телно, Божествено достойн­ство. Да погледнеш ближния в очите и, с паузи и об­мисляния, да му говориш тихо и спокойно самата ис­тина. Ако не иска да те слуша - мълчи. Ако пита защо мълчиш с дни и седмици, кажи, че ти разговаряш с хора, които заслужават, т.е. обичат да изслушват и чуждата истина, а не само своята; и че възнаме­ря­ваш да общуваш с точно такива хора, които не са се изложили пред теб и са оправдали очаква­нията ти.

От сега нататък - пълно спокойствие, ясен мир на духа и съвършена яснота пред себе си и пред другите! Ти някога даде живота си за хората и стоя пред куршумите с изпъчени гърди! Не бива да падаш по-долу. Моментът е подходящ да започнеш от ново­лунието, а после сте сво­бодни. По-важното - разчис­твате му пътя и на близкият да се самоопредели. Защото инак той е нещастен, че вие не сте това, което очаква. Кой ви дава правото да го правите не­щастен?

При въпрос: "Къде беше?", отговорú: "При кни­гите съм, понеже не мога да ги чета в къщи; така че - избирай… Между теб и книгите си, из­бирам тях, за­щото те не искат да ме лишат от теб, а ти ме ли­шаваш от тях. Кой мисли за мене тогава?..."

Не само книгите. При всеки акт на насилие и неразбиране си отивай и оставай там, където те разбират. С цената на всичко! Тъй като вече попита Небето, то се ангажира лично. И не смей да се връ­щаш назад, защото самото Небе ще вдигне мосто­вете във въздуха! На един от тях стои най-скъпото ти същество.

Ако си решила обаче да направиш още един опит, пей най-нежните песни на Учителя, в които се говори за Доброто - на мъжа си, когато той спи.

СЪДЪРЖАНИЕ
/