Книга 23


2.VІ.131(1995)
Велико Търново

ДА СЕ ОСТАВИШ НА ПРИЛИВА

ЖЛО / Н.А.М.
 тълкуване на небомиг (хороскоп) с включвания на Елма


 (от спомена и записките не става ясно как точно е станало това – не прилича на 100-процентова холизация, на места има и астрологически и други пояснения от човешко ниво, но голяма част, изглежда, е пряко диктувана. Трудно е да се разграничи кой кога говори, затова го оста­вяме на интуицията на четящите)

10,50ч.
Озарена от самия Им, ти са сама. Самият е най-силен, понеже прави каквото иска, приема когато иска, дава когато иска. Следователно, твоят живот, живота, който раздаваш, се изчерпва с пълнотата на слънчевото ти естество. Не че няма нужда от обмяна, но при теб силата на самотата, макар и сред други, излъчва повече, отколкото всичко оста­нало. Самият Бог обитава неговото царство, а свързаният с някой извън Бога има ограничен пери­метър - царството на този "някой". Ето защо ти можеш да бъдеш щастлива, здрава и прекрасна във всеки миг на вечността, в който решиш да си сама, да се обменяш или да не се обменяш, да помагаш или да си отдъхваш. При теб всичко зависи от твоето собствено решение, поради което няма никакви пречки за пълноводие на радостта и познанието, ос­вен когато не ти трябва пълноводие.


Обитаваш съвсем дълбок свят, в който всичко зависи от самата теб. Няма врата, която да не се отвори, когато ти поискаш. Но ако някои стоят затворени, това е само понеже в даден момент ми­сълта ти не е насочена натам. Има една небесна тайна за слънцата в края на първи дом: те могат и имат право да събират жътвата на всички животи, да се наслаждават на всички блага; да прекъсват всички връзки, но не и да начеват нови. Много странно, нали? - Начеваш нещо, а то се оказва про­дължение от миналото. Ако се действа с тази ми­съл, можеш да имаш всичко, абсолютно всичко. Но, ако мислиш, че тепърва почваш, за този живот това не ти е определено. В първи дом първи сте по всичко - по разум, хубост, любов, мъдрост и пр., - но вели­ката тайна на ранните слънца е в "готовността на очакването". Очакване без готовност е безплодно. Готовността да приемеш благата на живота, ко­гато са ти определени, когато си си ги избрал през дългия път на Ученичеството, е не само молба на Небето, но и закон. Няма причини да се затвори сък­ровищницата на сърцето, ако отгоре се изсипва бла­годат. В твоя живот обаче тя се затваря много често, почти инстинктивно, поради големите стра­дания, които преживя в миналото. Тя трепти от възторг, свенливост и чистота, понеже има свещен усет за съвършенството, но и страх Божий - да не накърниш "светая светих" на Присъствието, да не окаляш храма на Жениха. От друга страна обаче по­някога се получава очакване без готовност: затво­рено, тайнствено поле във виолетовия спектър, ко­ето се самоизтезава вътрешно, но не иска да се от­вори външно. Аспектите на слънцето показват кое "закрехва" лалето и кое може да го открехне. Пости­гането на себе си, разбирането на тия тайни, е от съществено значение за разцъфтяването на сър­цето, което предстои в този живот на плодните, но невързали още сърца.
Да "завържеш", означава необвързаност от ми­налото. Обвързаният не завързва, понеже сланата и градушките на неспокойствието и несигурността остават плододаването за в бъдеще.
Твоят живот почти няма свободни валенции, тъй като всичко е под знака на предопределението. Ти схващаш това и не искаш да сгрешиш, тъй като искаш да останеш вярна на задачата си. По линия на желанието и съдбата, при теб нещата са строго фиксирани и струята е насочена много тясно - бие с невероятна сила точно там, където трябва и както трябва. В този смисъл, верността на собственото желание е определяща за теб и не трябва да се раз­сейваш навън от тази даденост - нищо няма да се получи, ако обслужваш неизбликнали от самата ти същност желания. Но, когато пожелаеш, те са мощни и плодотворни - можеш да сътворяваш съ­щества, преживявания и форми!
Имаш благодат в живота, спусната от съд­бата и определена от миналото ти: давала си - по­лучаваш. Ала и тя е строго фиксирана в рамките на това, което ти считаш за позволено и което кар­мата ти поднася. Но и това постигаш с труд, вът­решно страдание и някаква необяснима неудовлетво­реност - тригон, но Сатурнов: строго определен път към съкровищницата, свръхбогат потенциал, но все едни и същи коридори. Струва ти се, че си цар­киня-затворница: стражи те пазят да не би да изле­зеш на поляната и да се натъркаляш на нея дона­сита като дете.
При самия Сатурн на зенита, чувството за дълг и определеност е толкова могъщо, че нови теми, теми с вариации и полифонично поведение ти се струват трудно допустими. Ето защо ще ти го­воря за положителните аспекти - отдушници на Слънцето и на Сатурн при теб, - от които може да се очаква открехване на лалето и отварянето му към Слънцето - тоест, за пълноценния живот. Сво­бода на волята в тоя строг живот, който си си пос­троила, си разрешаваш най-вече по линия на призва­нието - творческа свобода на духа да строи нови форми (Слънце тригон Сатурн), но разчупване око­вите на "царкинята" може да се провокира чрез Мер­курий - начина на мислене. Ако мисленето, определе­нията, оценките се оцветят с баграта на биквин­тила на Меркурий към Сатурн, то те ще намерят Божествено оправдание, тоест позволение, в рам­ките на определеното, да се оперира с допустима доза неопределеност. Тоест разблокиране на човеш­кото чувство за дълг, за да стане то Божествено, при теб ще се получи чрез осъзнаване истинския смисъл на Словото, Мъдростта и законите. Бог не е забранил Любовта, но е забранил безлюбието.
Слънцето, тест животът ти - и живота, който раздаваш, - също са оковани със златни вериги от бисептила към Марс (и от Сатурн); но по линия на Нептун и северния лунен възел ти имаш два големи зелени светофара, на които ангелите на обещани­ето са кацнали отдавна и чакат да преминеш. Еди­ният е Ангелът на Космичната Любов или любовта като самоотдаване, а другият - Ангелът на Разчуп­ването, хванал за ръка душата ти. Бинонетът (на ваш език) на Слънцето ти към Нептун означава сър­дечното ти милосърдие и способност за даване чрез саможертва, а не по линия на собствените ти жела­ния. Бог ти е оставил това мостче, за да можеш да се завърнеш при Него, когато поискаш. Самá помисли и почувствай с каква охота нашият Баща приема всички, които са се самоотрекли в Негово име, то­ест в името на щастието, което могат да отда­дат, а не да получат.
Вторият ангел - Ангелът на Разчупването, - е този, който стои с тежък, стокилограмов чук над спиралата ни и бди да не я превърнем в зацикляне по линия на най-малкото съпротивление. Домът на кротката и мирна еволюция в твоя живот, осияна от стремежа да се служи по братски и от светлата ми­съл, е една прекрасна градина, която си унаследила от миналото. Там поливаш цветята си, подравняваш алейките - и всичко е със светла мисъл и по братски, - но това са няколко затворени осморки с бял пясък, по който, от много обиколки на едно място, може да се получи замайване, загубване на фокуса на жи­вота… Принципът на сигурността, надеждата, от­страняването на всички рискове и опасности - да не би да сгрешим, - е напълно Божествен принцип; но ко­гато е в присъствие на южния лунен възел, той ни държи към преражданията, в които сме живели, за да се опазим: да опазим това, което ни е поверено. Па­зим дом, пазим близки, пазим мисли и чувства, да не би да станат немирни… И това е хубаво, но когато е с мярка. Щом сигурността натежи на везната повече от своята противоположност - Вселената, - то неп­ременно трябва да се разруши - инак ще ни разруши. Това и прави Ангелът на Разчупването, който бди от осми дом да не би да станем прекалено "праведни" и подсигуряващи се. При този мистичен аспект между Слънцето и този Ангел при тебе, макар и по пътя на противоречието и странния трепет, че може да се сгреши, твоята душа е в състояние да развърже най-заплетения възел. Значи, сърцето само не може, но душата - може. При тесния процеп на избора, който е животът на сърцето, универсалният живот се насъ­бира и не може да премине, а скоро и "цедилката" се задръства. Не, че не трябва да има избор - и то на най-прекрасното, - но той не трябва да пречи на из­вора, който дава. И ти си феноменално вярна на ду­шата си - тя е постоянен, буйно бликащ извор на благá за другите и най-вече за обичните сърца (Луна тригон Венера). Сега обаче в духа на извора (осми дом), а не само на дълга, порядъчността и избора, Небето ти дава тема на твоята курсова работа в тоя живот: "Четиридесет и деветте измерения на грижата, като благодеяние на душата".
Точката на късмета също се намира в дома на извора. Тоест късметът в живота ти се отприщва всеки път - и то много силно, без съобразяване с ми­налото - с "градинката и затворените осморни пъ­течки"…
Забележи: душата ти е в благодатна обмяна и пълно разбирателство с Нептун, поради което тя ще се разбере с него окончателно и ще обогати ре­гистъра на милостта и грижата, в измеренията на космическата Любов. Тя (Луната) е в тригон и с Ве­нера, а това показва, че твоят фин вкус и способ­ността за избор на най-високото, най-прекрасното, също ще бъде нахранен преизобилно - няма да остане да крее като "саможертвена овца". Само така - при пълното единение на душата, сърцето и любовта като милосърдие и балсам за другите, - ще изчезне завинаги отвесната бръчка между веждите ти, ко­ято все счита, че нещо трябва да се контролира, че нещо трябва да се опази или да не се допусне. От­пускайки извора на душата си с всичка сила, по индук­ция ще пробудиш и престола на желанието - на лич­ното, активно желание, понякога пренебрегващо границите на дълга и сътворяващо живот там, къ­дето стражите са недогледали…
Всички тия основни положения в рождената ти карта, за които сега ти говоря, се раздвижват пос­ледователно във времето и пространството, в за­висимост от планетите, които преминават през тях. Тогава ние държим своите поправителни из­пити, ако предишния път сме пропаднали.
Единственият проблем на душата ти е опози­цията на Луната с Плутон. Плутон, в съвпад с Юж­ния възел, носи известен спомен за твърда власт над хора и събития, която си упражнявала в миналото. Изблиците на това властно чувство са своеобразен талант за перфектно подреждане на живота и раз­полагане на силите. Ти го имаш това от миналото като голям дар и чрез него си спасявала живота на стотици хора. Тази власт обаче се е разпространила не само над хора, животни и обстоятелства, но и над собствената ти душа и желания - ти властни­чески си се разпореждала с тях, "в името на реда и доброто", поради което един ден си ги изпуснала и те са "подивели" в полето. Сега душата ти идва да опонира на този "ред" и тази "власт за добро", заедно с Ангела на Разчупването върху капрата. Той шиба конете с всичка сила, а душата ти, опиянена от чув­ство за свобода и безотговорност, се държи здраво за него, за да не падне.
В този див тръс на конете пред твоята дву­колка, в този живот има шанс да се разтърсят всич­ките ти душевни вътрешности, чарковете ти да ги наместят както Бог ги е съчетал; и не само в ду­шата, но и в личното ти поведение да избухнат за една нощ цветовете на риска, авантюрата, приклю­чението. Бог Отец е най-големият "авантюрист" в Трите Вселени и Той иска това и от духа ни, в необ­ходимите дози и пропорции, за да не блатясаме в блатото на еволюцията. Така че твоята нежна душа, сама разтворена в знака на космическата нега и жажда за сливане (Риби), в този живот има шанс да извърши своята синволюция (Божествена еволюция) - наедно с грижите за сресаната градинка, в която всичко е под конец, понякога да се научи да прескача и оградата със съдрани гащи…
За този велик прелом в живота ти, в съчета­ние с набожната благочинност пред съдбата, най-много помага пълното единение на ума ти с Учителя (Космичната Мъдрост - Меркурий в съвпад с Уран). Тази абсолютна отвореност на умственото ти тяло, на Божествения човек в тебе, за зачитане на Космичната Мъдрост сред море от сияние, красота и възхита (Везни), те прави извънредно подходящ ор­ган на Духа на Земята, способен за бързи и изуми­телни просветления. Научавайки Новото, превъзход­ният ти интелект е способен мигновено да се раз­ширява в пространството, да възприема Истината в новите ú измерения. В теб няма никакво противоре­чие между рационално и универсално. Ти си невинно дете на Космоса! Той те е отгледал и е трептял над тебе, за да можеш днес тъй всеотдайно да приемеш Мъдростта му с всичките си фибри, да го разпозна­ваш във всичките му пратеници и да вървиш в стъп­ките на Учителя без колебание. Аз познавам още само една сестра като теб от Школата, която си записваше всичко, което ú казвах, и се стараеше да изпълни всичко. Твоето смирение пред нозете на Учителя е добре познато в Небето и способността ти да възклицаваш и се умиляваш пред Него - изпи­тана. Умът ти няма нужда да бъде убеждаван. Той приема Истината като очевидност и няма потреб­ност да я тълкува. С такива ученици Ние сме готови на всичко! Без Учителя малко е възможно; с Учителя всичко е възможно!
Едва в светлината на тази пълна готовност да бъдеш ученик става ясна и ролята на сърцето ти, отишло на гости в 12 дом, където е Необятната Любов. Там то е като в малка лодчица, подмятана от вълните на океана. Често му се завива силно свят от усещането на факта, че всичко е Любов; но засега се крие като раче или охлювче в своята черуп­чица - тъй като има и такива животинчета по морс­кото дъно…
Черупката на сърцата е една психологическа необходимост, за да може бисерът на очакването да се превърне един ден в най-прекрасния подарък за Из­браника. Не корете такива невинни сърца, които се залепят на друзи на друзи по някоя скалà на високите принципи посред морето, за да не бъдат разбити о камъните.
Знаете обаче какво става с мидите, изхвърлени на брега - и с всички нежни медузи и рачета-осмокрачета. Който не е успял навреме да се закрепи някъде на сигурно в тъмното и дълбокото и да спазва разумна дистанция от брега, може да бъде пометен! Свещен е страхът на такива сърца, защото те опазват Бисера. Но и те не знаят, че изхвърле­ните на брега от вълните се освобождават от сво­ите тленни останки, за да се слеят отново и зави­наги с един истински океан - океана на Любовта! Страшничко е на сърцето ти в 12 дом, но затова пък понякога усеща опиянението, тръпката на Великото Докосване. Когато Тя ни докосне, ние не трябва да се защитаваме, а да се оставяме покорни на вълните, защото това е единственият ни шанс да оживеем. В последния градус на Рака - най-последната минута - твоето сърце има шанс да отхвърли и последната си черупка и да заплува свободно в Нептуновата стихия като прекрасна медуза, оставила се на прибоя да прави с нея каквото си поиска…
                                                                           13,10

СЪДЪРЖАНИЕ
/