Книга 23


1.VІ.131(1995)
Велико Търново

КЪМ СТРАТЕГИЯТА НА
ТОКОВОДИТЕЛСТВОТО
ЖЛО / НИЯ

21,00ч.
Бе обещано, че ще се даде разширена информация за стратегията на новите тоководители: "акт-такт-контакт". Елма днес каза:

- Драмата на старите тоководители е свърз­ването на контакта преди такта и акта. Така се действа и в електротехниката, понеже ако не е нап­равен контакт няма да протече тока. Но повечето пропаднали тоководители правят контакти предва­рително, без да знаят, какво напрежение ще протече и дали ще издържат контактите. Всичките ви ра­боти досега са такива - контактувате с хора, неща и духове, без да сте установили ритъма на общуване и естеството им.
Сега, какво се иска от новите тоководители? - Първо опитайте сами всяко нещо; първо дай, без да мислиш дали ще получиш. Това са общи закони на жи­вота, път на безсмъртието. Актът е приоритет на Духа, а също и на човешкия дух. Той не се колебае. Разколебаеш ли се - не е действал Духът, духът ти. Сто процента увереност съществува само в духа; душата обаче се колебае и това е нейна свещена същност. Душата се колебае, понеже иска да свери обективното битие с поривите на Духа; собстве­ната правда и истина - с правдите и истините на другите същества.
Като казвам "Духът", не изключвам тъмните духове - първият импулс е неоспорим и за тях. Те не се колебаят, когато унижават, ревнуват, потъпк­ват, лъжат, убиват. Това е енергия на правия ток - няма колебателни движения. Тъмните души, по подо­бие на светлите, се колебаят, само че не светло, а тъмно: те се колебаят, когато правдата и исти­ната на другия трябва да бъде съчетана с тяхната собствена. Това са ред основни, философски и психо­логически въпроси, с които, надявам се, вие отдавна сте наясно.
 Проблемът на новите тоководители се със­тои в това, да бъдат безтрепетни, когато проявя­ват волята Божия - първият акт на Битието. Там няма съобразяване с волята на други същества, с личната човешка воля и с многобройните ви кон­такти и познания. В този смисъл, именно, Новият Адам и Новата Ева - "Адамéва" - провеждат светка­вично желанието на Любовта със същата увереност, с която провеждат волята на Бога, тъй като това са синоними. Проведеш ли волята на Бога, т.е. жела­нието на Любовта безпрепятствено, ти извършваш най-великия акт на Битието, т.е. сътворяваш ново Битие. Тук ти не си зависим от никого, тъй като твориш - от нищо правиш нещо. В началото може да ти се струва, че няма на кого да даваш; че този, на когото искаш да дадеш и с когото искаш да твориш, няма и хабер от това. Не - той има "хабер", но още не го е осъзнал, тъй като при него актът е на последно място, а понякога и въобще отсъства.
Да не се откликнеш мигновено на творческия акт на Битието, когато брат ти те е избрал за съ­ратник - това означава слепота, глухота, немота за волята Божия. Слепият, глухият, немият, се блъс­кат в живота - представят си, че Бог иска да са слепи, глухи и неми, докато не узнаят, че има и пъл­ноценни хора. Слепите за волята Божия са хора без висок вкус. Те пренебрегват формите, в които во­лята Божия, т.е. желанието на Любовта се проявява специално за тях. Глухите пък са на особено мнение по всички основни въпроси на спонтанната изява на волята Божия. Пред спонтанността те поставят собствените си вътрешни диалози и монолози, запи­сани в мозъка им като на латерна. Немите са не по-малко нещастни, тъй като те виждат поканата на Бога, чуват речта Му, но не могат да отвърнат чле­норазделно - нямат простор на съвестта си, за да проявят Любовта като отклик. По-тежки са случа­ите с глухонемите за волята Божия, а най-тежки - са слепоглухонемите, каквито са почти всички хора на Земята. По тази причина вие измирате като мухи, тъй като лошият ви вкус отхвърля формите на Лю­бовта и ви привързва към формите на безлюбието, представящи се лицемерно за форми на Любовта, тъй като не чувате шепота на Любовта, а си тълку­вате обясненията в любов като глас на самата Лю­бов, понеже тези обяснения са съчинени по модела на представите ви за Любовта; тъй като първият им­пулс да отговорите на Божествения импулс у другия онемява и вие не проявявате съвест - пùшете се много "морални".
Сега, какво е скалъпила черната школа в пред­дверието на ада - света? - Тя е предопределила кон­тактите ви, преди още да сте се родили. В Индия така женят хората - по споразумение между родите­лите. Щеш не щеш - ще се ожениш за този, който е платил на баща ти. Вие ги имате за много изоста­нали, но не се отличавате по нищо от тях: тях ги женят родителите, а вас - духовете. Някой дух си е наумил да свърже кон с краставица, защото ще му е много приятно да влезе в коня и да изяде крастави­цата. Вие взимате това за "свещено чувство" и взе­мете, та се разпишете. Като изяде конят крастави­цата, после само му куркате в червата и плачете: "Защо се паднах на такъв?..." Ето докъде водят кон­тактите с помощта на родителите, общественото мнение и съдействието на духовете!
Дори и да се случи добър контакт, тъй като това става понякога по теория на вероятностите, пак нещата ще се вмиришат, защото няма провет­ряване - липсва тактът. Няма такт в общуването, нито в присъствието и отсъствието. Това е нау­ката за такта на физическия и духовния свят. Физи­чески, съществата трябва да редуват присъствие с отсъствие, за да се попадне в такт с вселенския ри­тъм и с груповия ритъм на всяка по-малка или по-го­ляма група. Духовно, такт значи да имаш обхода, тактичност, благородство: от време на време отс­тъпваш на другия, а после той отстъпва и на тебе. По пътя на "контакт-такт-акт", пробуждането на такта е почти невъзможно - там се проявява само тактика. Тактиката е наука на ада, защото има его­истична цел - да препъне другия, да преустанови не­говия самостоятелен ход накъдето поиска душата му. Е, има и отбранителна тактика, която понякога е необходима, но тя пили нервите и скоро от вас няма да остане нищо. По-добре е да поставите "áктиката" над тактиката, т.е. истината над лъ­жата. Няма "бяла лъжа", тъй както няма изпражнения за ордьовър - ангелите така възприемат "бялата лъжа". Ето защо вашите "тактики" да търпите паши и бейове в името на децата, само прави децата по-податливи на болести и пропадане. Актът тогава прави неуместно ползването на такта, след като "съквартирантът" няма и помен от понятие за такт.
Понякога "съквартирантът" е смукало, скрито в родено от вас дете. Колкото и да ви се струва не­винно, то ви изпива по всички правила, вие се изкоруб­вате, прегърбвате, и почвате да преплитате крака. И в този случай разумният, т.е. истински любещият трябва да се опре срещу контакта и такта с всич­ките сили на духа си и да им се възпротиви чрез акта, т.е. волята Божия. Така той ще спаси себе си, са­мото си дете или ближен, както и много още хора от сродната си верига от неизбежна смърт от обратно протичане на токовете.
Сега, стана ли по-ясно? Първенството на но­вия тоководител иде от това, че първо слуша себе си, т.е. Божественото в себе си, после ближния, и накрая - всички останали.
Случва се актът да е погребан от многове­ковни пластове на плахостта и примирението, на не­вярата. Какво ще сторим тогава? - Тогава токово­дителят взема жицата, изкарва я изпод пластовете, зачиства я основно, изолирва я с най-качествена пок­ривка срещу страхове и мнения - и я включва към ня­кой напреднал дух, който свети с постъпките си - с делата на волята Божия. Неминуемо е токът да се предаде - и плахият да стане смел: ще почне и той да провежда безстрашно Желанието на Любовта. Ос­тава последното, преди да сте го скачили към силния "актоносител": вие трябва да откачите тайно и внимателно проводниците, които го свързват с души от левия път - обратно скачените. Ако не сторите това, ако не го предупредите съзнателно да се раз­качи, вие ще изпопребиете същества, които не са виновни - същества от стария път и старата все­лена. В древните храмове на Мъдростта и окултни школи приемахме само такива, които са се отказали от света и близките си завинаги. Така, по изкуствен начин, Ние бързо прерязвахме всички жици, които мо­жеха да проведат предателство в Светата Обител или - обратно - да изпепелят близките и околните на неофита.
Сега обаче този метод е остарял. Опитът учи, че пространственото отдалечаване не прекъсва връзките на астралните, менталните и по-висшите тела на обвързания. Преди отивахме при завързания, освобождавахме го от въжетата му и пред очите на близките му или тайно го отвеждахме от панаира на живота пространствено. Той обаче довеждаше със себе си всички елементали и дяволи на кармичните си връзки, всичките си неошлайфани вкусове и желания. Един ден се видяхме в чудо. Тогава Учителят каза: "Ха сега, опитайте друго. Скачете веригата по об­ратен порядък и опитайте да живеете заедно без да се делите, но със спазване на Първия Закон: "Аз съм също дете на Бога!" Това е Първият Закон. Това оз­начава да поставиш "акта" на първо място, т.е. са­моуважението към Божественото в себе си. Нямаш никакво право да го жертваш заради прищевките на тоя или оня! Тактове-мактове - пратете ги по живо, по здраво. Можеш да си тактичен само в периодите на принудително присъствие, когато нямаш друг из­ход: по-добре мир, отколкото война. При това, по-ум­ният винаги отстъпва поради наличието на монада в душата му, на искра Божия. Значи, престъпникът настъпва, а разумният отстъпва. Когато престъп­никът е безумен, разумният включва не само такт, но и тактика. Когато чашата прелее, разумният се спасява с бягство, а не се хваща гуша за гуша с бе­зумния. Може да се противиш на безумния, само ако си абсолютно сигурен, че си по-силен от него. Във всички други случаи - бягай, дим да те няма!


Сега, поговорихме малко за правилното скач­ване на елементите от веригата и правилната пос­ледователност на избора. Ако не избереш първо себе си, т.е. своята монада, ти никога няма да помогнеш на ближния; а ако не помогнеш на себе си и на ближ­ния, избий си от главата мисълта, че ще помогнеш на човечеството. Това, за което ви говоря, е пътят на ученика: "акт-такт-контакт". Това са посвещени­ята - вътрешните фигури на пентаграма. Те вървят по пентаграмна логика. Ако погледнете стадиите, стъпките в развитието на обикновения човек, ще ви­дите, че те вървят по часовниковата стрелка - почва с насилието и свършва със светийската гордост. Там всички разчитат първо на ножа, после на такта - да тактуваш според диктата на по-силния; после почваш да разчиташ на факта, т.е. на контакта с околната среда, обективната обстановка; после на­мираш, че това не ти е достатъчно и решаваш да се изявиш, за да ти се възхищават хората; а после взе­меш, че ритнеш всичко и почнеш да си правиш илю­зии, че си много чист и светъл…
Аз сега ви казвам: като разположиш позициите си, чак тогава установи правилата на вътрешния ред - поведението на всеки в групата, съгласно раз­положението на силите и вкусовете в собствената ти душа. Не приемай пъдари и свинари да пишат пра­вилника на твоя територия, защото първите ще почнат да пъдят сродните ти души, а вторите ще напълнят дома ти със свини - или сами ще грухтят в него, ако нямат охота за гости…
Питáйте се от тези тънкости на правилното тоководителство - и пúтайте. Не пúтайте само себе си, но пúтайте и другите - и в тях живее Бог. Това значи да проявите такт в живота: като пи­тате постоянно кой от какво има нужда и се стре­мите да служите на ближните според техните нужди. Ако вършите това във времето, което ви е определила природата, а не извън него, то вие няма да се съсипете, а ще ставате все по-прекрасни, оба­ятелни и жизнерадостни. Но това означава да си имате собствена щаб-квартира - място, където вие сте си генерал. Който не ви позволява и иска да ви държи пленник, питайте какъв е - всеки генерал или най-прост войник ще ви каже. Врагът няма нужда от друго, освен от пленници, роби, които да са му под ръка. Вие пък се опнéте пред него, само веднъж пого­ворете и в никакъв случай два пъти; и като погово­рите - сторете го! Ако говорите с глух - съберете си багажа, когато го няма в къщи и се настанете в щаб-квартирата си. Може да е под земята, но там сте на своя територия. Оттам вече можете да ходите по близки и познати или да пращате по някой да ги снабдява с храна и муниции. Пробвайте - ще видите, че е правилно. Ако някой не ви понася такава и ви тръшне вратата и не ви пуска - толкова по-добре: самоопределил се е като враг.
Ами ако той съсипе по-слабите, които са ос­танали при него? - Попитайте военните. Те ще ви кажат, че при двама пленника няма никаква надежда: ако единият избяга, той може да се посъветва с при­ятели, да съберат сили и да освободят и другия пленник. Тук човешките закони са в услуга на дявола: те оставят беззащитните в ръцете на по-лошия без да им мигне окото, защото дяволът има сметка от това. Но в много случаи "по-лошият" не е чак толкова лош и може да придаде доста положителни качества на подрастващите. Тогава вашето дозирано присъс­твие и отсъствие, ако сте достатъчно мъдри да не обявите война, а да мислите и за душата на "про­тивника", ще свърши най-добра работа. Бесните по­бесняват, само ако ние се озлобим и почнем война с тях. Има хиляди и милиони стратегии и тактики, по които противникът може да бъде обезвреден, а даже и спечелен. Последното се отнася с особена сила, ако става дума за противник с искра Божия. Ако вие не му намерите цаката, Бог ще му я намери: в момента, в който вие се откажете да го превъзпитавате, ще го превъзпита сам Бог.
Мили Мои, свидни деца и приятели! Свива Ми се сърцето, когато ви гледам така разголени. Вие се разголвате пред чужденци, а пред свои се обличате с триста чифта опасения и защити. После се чудите по какъв начин да разплитате оплетените конци на съдбите си. Приемете един съвет от Мене: голи пред Господа и своите си; облечени по всички правила пред чужди. Пред врага трябва да сте в пълно бойно снаряжение, с газови маски и в окопи! А вие често му се киприте, съблазнявате го по бански, играете му кючек - и се питате после защо сте се озовали в клетка. Пък ако ви харесва позлатена клетка - с юго­източно изложение и пет стаи, с бар и механа, - то си е ваш вкус, кръчмарски…
АБ, АБИН, АБРОИ́М. - Останете при себе си, за да не оставате при други!

- По въпроса за "деветдесятъка": отнася ли се безус­ловно за всички случаи - или само в някои?

- Ако сте на педали, не се отнася; на ако сте фирма с думичката "АД" - отнася се, и още как!

- Тия дни извърших спонтанен акт във връзка с "малкия генератор", който може и да е действо. Не е ли това наруше­ние на изискването в последното лично осияние да не предп­риемаме повече магически акции?

- Правилно питаш, но не се безпокой. Сега не си сгрешила, понеже не ти го проведе, а Ние. Аз имах предвид да се пазите от самодейност в това отношение - и дори от високопрофесионална бяла магия, но не и от спонтанно действо, произтичащо от глъбините на Присъствието на Бога във вас. Това, което сторихме чрез твоята ръка, ще продължи срока за защита на Отечеството.

СЪДЪРЖАНИЕ
/