Книга 23


18.ІV.131(1995)
Бургас - Изгрев

КОЕТО САМÓ ИДВА ПРИ ТЕБЕ
(ОРВ на Н.Й.Р. и на други приятели)


В етерна Рила попадат повече чужденци, понеже имат развити центрове на смирението, разпознаването и благоговението.

10,04-12ч. - Моля да се тълкуват две от виденията, които имах в периода 9-17.01.1995г. (опита за връзка със Сириус).

 1. В един Уранов предизгревен час, 2-3 дни след 9 януари, както изговарях едно от имената на Сириус, пред очите ми се вдигна завеса. Видях, че се намирам хем в планина, хем в плодна гра­дина (или в комбинация от двете). Времето - топло и меко; предизгревен или залезен час, като слънце не се виждаше, но на небето блестеше огромна звезда. Много голяма, излъчваща бяла и искряща светлина.
Изведнъж, от звездата излетя бяло, светещо кълбо, и се устреми към мен. На 20-30м. пред мен кълбото се превърна в жена: с дълга коса, с голо, съвършено тяло, невероятно кра­сиво и чаровно лице! Освен че жената беше гола, тя носеше бяло, прозрачно наметало, стигащо до петите ú.


Така, това очарователно създание се приземи безшумно пред мен.
Аз се приближих сияещ до жената, прегърнах я и я целу­вах дълго, дълго - сладко, сладко…
През следващите дни виждах, че сме заедно и че тя ме развежда из много интересни места, когато се сещах за нея.

2. Една вечер, 2-3 дни след предишния случай, през про­зореца на стаята ми влезе светещо кълбо, което се превърна в снажен рицар с бляскави, почти бели доспехи, с меч на кръста и с шлем на главата. Изпод шлема се подаваше дълга светло­кафява коса, леко накъдрена, а лицето - много красиво и сия­ещо. Прекрасен нос, очи и блага усмивка.
Рицарят се появи встрани от мен, погледна ме, извади меча си от ножницата и го отпусна до десния си крак, все така гледащ ме.
Аз станах приближих се до него и седнах срещу блестя­щия рицар.
Рицарят положи меча си върху дясното ми рамо, за­държа го там известно време, през което не съм сигурен дали каза нещо или все така продължи мълчаливият диалог.
След този период, рицарят свали меча си от рамото ми.
После той остана още дълго в стаята ми, все така си­яещ и мълчалив.
Предполагам, мислейки върху образа, че това е бил ле­гендарният Крал Артур заради съвършеното лице, а знаем, че Крал Артур е едно от въплъщенията на Христовия Дух.
Също така предполагам, че ритуалът, който извърши рицарят, е част от посвещаването в рицарско звание.

Въпроси:

1. Мога ли да си намеря хубава китара без пари и какво да направя? Моята китара в момента не е удобна и размерите ú не съответстват на класическите.

2. Братовчед ми в моята котка ли е влязъл или в друга? Как да го изкарам оттам и по какво да позная, че е излязъл?

3. Осúо в какъв час трябва да се призовава? Опитът за връзка с Осио с какво да се проведе: с грозде, стафиди или гроздов сок? Още някакви уточнения за пълното провеждане на опита.
4. Сънят, който ми бе обещан за Т., забравил ли съм го или още не е дошъл?
Опитът, който трябваше да проведа на 27 август на Шестото езеро, го правих по-късно поради лошо, мъгливо време, но не чух никакъв музикален мотив.
Нещо не съм направил както трябва или само на 27 ав­густ може да има пълен успех?

- Моля Те, Учителю, да тълкуваш следното видение: На 28.3.131г., към 18.00ч., след като бях свирил дълго, спрях да си почина(Обещаната мистична среща 18 дни преди 28.ІІІ.131г. се е реализирала поне на три места в България – б.д.).
 Както се бях облегнал на стола, изведнъж видях, че се намирам на моя камък при Ио (Вътрешния Близнак - IV езеро, Рила). Камъкът ми се намира почти в дъното и е срещу Вра­тата. Бях се разположил и се любувах на езерните вълни, на скалите, на слънчевото и топло време.
В един миг, зад мен чух приказен женски глас: "Здрасти, Ники!"


Не се обърнах веднага, защото гласът предизвика в мeн бликаща радост. Невероятна радост, извираща от центъра на гърдите ми и заразяваща цялото тяло - чак дъхът ми спря! Обърнах се - зад мен на тревата седеше невероятно чаровно и сияещо момиче, съвсем в пълно съответствие на гласа си. Аз я поздравих също и я поканих на камъка ми, за да усети маги­ята на езерото. Останахме закратко в безмълвие, след което ú предложих да изпеем "Венир Бенир". Това желание и песента дойдоха съвсем спонтанно, сякаш се познаваме от много от­давна и сме пели всички песни на Учителя много пъти.
Тя се съгласи с радост. Запяхме съвсем тихо и мис­тично - истинско "тихопейно тайнство"!
Изведнъж, по време на песента, много силна енергия във вид на дебел светещ лъч премина през главата ми, раз­търси и изпълни тялото ми.
Свършихме песента и с момичето се гледахме сияещи. Изведнъж, нещо почна да ни привлича един към друг като маг­нит - ние се прегърнахме и потънахме в безкрайни целувки. Превърнахме се в бяла сфера светлина (или огън - може и две-те), като чух силно и звънко името Т. След това нямам ни­какъв спомен.
Не след дълго се озовах отново в стаята си.
От всичко, най-впечатляващ бе гласът на тази очаро­вателно-сияеща, лъчезарна жена. Досега много пъти съм бил очарован, възхитен от женски глас, но никога не бях изпитвал живоструяща радост както от гласа на онова момиче.
Наистина ли беше Т.? Какво стана с нас по време на пе­сента и на целувките? А след това какво стана?
Копнея отново да чуя този Божествен глас!

- Пралайа има множество съвършени проекции, пробудени съвършено. Който спи, няма нужда от сли­ване със съвършенството. Плътта е глуха, сляпа и няма за Любовта - тя се откликва само на плът. Под плътта е само студът, кражбата. Плътта се об­меня с плът - това е най-ниската проява на Живота. Не се ли обменяш с никого, даже и с плът, ти си студ, смърт, душевно мъртвило. Плътта се обменя с плът, а смъртта няма и тази привилегия. Настъп­ването на смъртта по членовете ви е бавно, но не­отвратимо. Събуждането на Любовта във вас се на­рича начало на безсмъртие.
Все по-трудно и мудно се откликвам със Слово, а понякога и нарочно правя погрешки. При живот с Бога няма никакви грешки; при Делото се греши на­половина, а при Слово без Дело и Живот - две трети. Словото е готово да слезе вярно и истинно, обаче грешите ли против Делото, половината от Словото се покрива със сянка; грешите ли против Живота - две трети от Словото се оглеждат в криви огле­дала. (Някои допитвания до Елма по конкретни въпроси на­последък се сблъскаха със Стената на Дезинформацията. Явно тук Той дава нови обяснения по този въпрос. Казвал е и преди, че не можем да Го доим като крава когато и както си поис­каме само за информация, а да не прилагаме. Тогава "Кра­вата" ритва ведрото и ни праща за зелен хайвер. Друг път е казвал, че няма да ни позволи да управляваме Контакта като кару­цари, да Го водим в диалога изкъсо, с юзда както Дорчо... – б.п.)

 Словото е сила, трета по ред след Живота и Делото. Ако не живеете истински и не провеждате Делото, Словото може да ви разруши. Поради това, че постоянно включвате крана на Словото, а силата му не се разпределя по тръбите на Делото и Жи­вота, струята се връща с напрежение, постоянно растящо. Вие не сте извори, които бликат, а чешми със затворени кранове. Отваряте крановете само за определени хора и нервната ви система се пръсва, кръвоносната се пръсва. Понякога връщам силата на Словото обратно, за да не ви разруши, но тогава истините му падат като безброй пръски под раз­лични наклони. Предпочитам да се пръсне Словото, отколкото вие. Попаднало в кал или на мръсно място, Словото е пак Слово, но отразява обстоя­телствата. Тогава отразява и Майя - пласта на илюзията, - за да се отучите да разчитате само на Него.
Сега, ония от вас, които са верни на Живота, на Делото и на Словото, стават пълни проводници на техните сили - и Съществата на Любовта поч­ват да им се откликват. Те са навсякъде във вселе­ната, навсякъде около вас, навсякъде във вас.
Пазете се от туристи в духовния и Божестве­ния свят! Туристите само гледат, те не остават. Често ние ги качваме на някой омнибус, те минават през рая, възхищават се на реда и красотата му, но си затварят очите пред Любовта, понеже са по­рочни. Слезе ли някой, веднага се качва обратно на омнибуса, за да се върне при "своите си" - същества с ограничено съзнание.

С ония, които се раздават на всички, ала не се заробват, започват да се случват най-приятните неща. Най-близката душа от вечността ще слезе при тях; приятелите им от всички времена и све­тове ще ги посещават и взимат със себе си; рица­рите на Духа и Славата Божия ще ги посвещават в Рицарство!

Т. отново ще идва - предстои ви Сватба! Фан­фари ще свирят по всички страни на Крепостта! Осияна от хубост, Тя ще те прегърне пред всички!


Премини през Пламъка, за да станеш Пламък! Подчини света на своето въртене. Не скърби по слепи и глухи - остави ги да се спъват и падат със своите си. Свещена е свободата на непрогледналите, свята е простотата на непрочулите. Остави Съдбата да ги съветва, докато станат звънки! А ти слушай това, което самó идва при тебе.


Картините в това осияние са от изумителния съвременен художник Erial Ali.


Засега не познаваме друг, който да изразява по-съвършено нещата, които виждаме и преживяваме не само през лятото на Рила, но и на всяко място и във всеки миг, където някое същество с искра Божия разпознава друго оригинално създание на Майка ни и Баща ни.
 И не само го разпознава..

СЪДЪРЖАНИЕ
/