Книга 23

Из Дневник 131.2

В периода от 20 март до 6 април – множество чудесни проявления на Присъствието, които вече не бива да се записват. И все пак, някои от тях заслужава да се споменат, въпреки закона за засилването на Явленията, когато не се описват. Те са тъй чудни и силни, че изкушението да се разкаже за някои от тях не би увредило чувствително постоянно течащото им случ-ване.
През седмицата направиха операция на В., която минала удивително леко. Това бе обещано от Някого. По подобен начин е минала и операцията на племенника на Зоя във Варна. Тя попита предварително и Елма отговори, че хирургът ще бъде млад човек със сини очи. Въпреки че е бил назначен друг лекар, в последния момент се е случило точно така.
Междувременно – запознанство с Я. от Бургас, която рисува стотици картини и получава информация от космоса. Нарисува и получи и нещо за мене.
Относно 28 март. Очакваше се тогава да се осъществи сънят от 10 март, че след 18 дни ще ми се обади една приятелка и че трябва да съм свободен за нея. През деня се обадиха две приятелки и аз бях много внимателен какво ще се развие с тях. И наистина, при срещата с едната Контактът започна да протича с десетки знаци и с огромна благодат.
От 31 март до 2 април – в София. Мили срещи с приятелите, но – въпреки това – остро чувство, че не бива да оставам там, тъй като сега има много по-ефективна работа с групата в Бургас - почти както в Русия. Небето провокира ситуации, за да се видят реакциите на някои хора – от това зависеше дали да остана в София. Излязоха наяве мнения, подобни на несправедливо осъдитилство, а такова нещо засега в Бургас няма и затова тук Присъствието в момента е пълно. Не говорим за вина у софиянци, а за будност – за степен на будност. От многогодишен опит приятелите в София би трябвало да помнят, че ако има тишина и благоговение, ако всеки не си приказва с викане когато и каквото му падне, и то в хор с другите, то черните нямат шанс да надделеят. Ако се озапти нагонът за контрарепликиране, осиянията и деянията са винаги възможни. Обаче егото у някои е все още недостатъчно благородно и ги напъва да "партнират" на Господа. Ние сме нула, и все пак  по-някога Господ говори и се проявява чрез нас. За съжаление, моментално ни прекъсват или въобще не дават думата. И това не е лошо – сам Той обича подобни дуети и камерни изпълнения от време на време, понеже монадите трябва да пеят не само соло, но и в хор. Обаче резултатът би трябвало да бъде хармония, а не олелия, не джафкане и отджафкване...
У други все още липсва усещане за разпределяне на нещата по степен на важност: макар и от добро чувство и с добри намерения, те канят на сбирките неподготвени хора, без да се консултират. И това е предвидено, но в строго определени дни и часове. Тези хора, както и някои приятели, не усещат присъствието на съществата, които са дошли от много далече през няколко измерения, за да помагат за провеждането на занятието и да ни донесат благата си. Като видят, че шумим и нямаме смирение, те си отиват, загубили времето си. После е почти невъзможно да ги извикаме пак. И при Венно наблюдавахме същото, докато беше при нас на Земята, предимно си мълчеше, защото ние не можехме да млъкнем. Когато видеше, че гордостите и тщеславията са усмирени и дърварщината е отстъпила място на благоговението, чакаше още 15 минути ако мълчим и не шумим - и почваше да говори. Ако не го прекъснехме, ако някой не се разсееше от нещо прозаично, през очите му поглеждаше сам Учителят – и нещата започваха. Това не беше само Слово – ставаха необикновени неща. За тях съм разказал в десетки касети. Българите, за жалост, сме преизпълнени с проза и тежък аутизъм – трудно изпадаме в благоговение пред Божественото у другия. Все ни напъва ние да се изявим, нашето да го бъде; да съветваме, осъждаме, коментираме, "коригираме", контрираме. Без никаква пауза – с реплика-изстрел... Негативните сили разчитат на това и влизат в нас – подръчкват ни да вдигаме физически и психически шум, за да не позволят Присъствието. Нямат сметка от него.
Всъщност, проблеми като този на 2 април не би трябвало да се превръщат в трагедия. Когато пробивът вече е станал и са поканени хора, които имат своя представа за истината и свой път към нея, те трябва да бъдат посрещнати с уважение и обич. Нямаме право да се борим външно или вътрешно с тях – те не са виновни, че са поканени. Те изявяват това, което могат; при това – на достатъчно високо ниво за еволюцията си, и то даром. Не е уместно да им се натяква, че са нежелани и че си имаме работа – какво като са от друга школа? Подобен е случаят с децата: при присъствие на малко дете, всякаква духовна работа или занимания за възрастни се прекратяват, ако ще би и да сме вече близо до "нирвакалпа самадхи" или някой космичен полет. Обръща се внимание на детето – няма нищо по-важно от това! В този смисъл, и всяка човешка душа е дете и тя трябва да бъде приласкана, когато вече е попаднала при нас – по една или друга причина. Или не бива да попада по време на специални занимания, или – ако попадне – да се посрещне с цялото ни внимание и любов. Тъй като понякога има случаи от този род, би трябвало поне един от възрастните (и календарно, и по еволюция...) да се пожертва и да отиде навън с децата или в друга стая и да им отдаде всичко, на което е способен. Не че работата ни не е важна, но просто се иска предварително разпределяне на хората по срещите – и тогава всичко ще върви. А когато имаме случай някой от пострадалите психически да разстрои паневритмията или друго важно мероприятие, имаме си уговорки тихо да напуснем на всички страни и да се съберем в уговорен час на уговорено място. Ако лудичкият или характеропатът се залепи за някого, някой трябва да му се посвети и да не го води на тайното място – например, да го покани на сладкарница...

Тази сутрин пак ме събуди отвътре онзи нежен женски глас, за който мисля и ми е казано, че е на мойта духовна ръководителка.

Зоя е дала касети с осияния на една своя приятелка – М. Тя е узнала от там за един от методите за връзка и при нея е проработило: проговорил й е сам Елма. Вчера (6 април) за пръв път дойде на гости със З. на сбирката и лично ни разказа за това, като прочете някои от осиянията, дошли чрез нея.

СЪДЪРЖАНИЕ
/