Книга 1
  

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРИЯ МАГДАЛИНА

 

ОБЯСНЕНИЯ ЗА ПЪРВИЯ ВАРИАНТ

И СВЕДЕНИЯ ЗА ПУБЛИКАЦИИ

 

 

Текстът, включен по-долу, e превод от руски език на първия оригинал на "Евенгелие от Мария Магдалина", дошъл на български, но изгубен. Както е обяснено в предисловието на тома с холизàции от 120(1984) г., Éлма - или духът на Мария Магдалина чрез Него - е издиктувал на два пъти Първа и Трета глава от това Евангелие, но по разли­чен начин. Първата холизàция изчезна при обиски и претърсва­ния от предишната власт и затова Èлма бе помолен да ги даде наново или да помоли безсмъртния дух на Мария Магдалина да направи това още веднъж. Досега мислехме, че българският оригинал е невъзста­новим, освен ако някога бъде открит в Русия или в архивите на Държавна Сигурност. Едва напоследък ни бе предаден руският му превод под заглавие "Эвангелие от Магдалины", отпечатан през 1998 г. в Минск от издателство "АстроЭзотерическая Школа", Одесса, на стр. 9-19 от сборника "Обращение Иерархии к 2000-летию от Рождества Христова". Съставител на сбор­ника е Виталий Андреевич Поляков. Не е съобщено, че този текст е съвременен, а не древен или средновековен, и че е пре­вод от български. Явно издателят не е знаел, а руският превод на "Евангелие от Мария Магдалина" бе направен още след 111 (1975) година и дълго време се разпространяваше апокрифно из цяла Русия.

     Трябва да се отбележи, че в публикуваната версия на руски има сериозни смислови неточности, които бяха отстранени на 6.XI.136(2000)г. При това са възстановени фрагменти, които по някаква причина са отпаднали от превода и многобройните му преписи в Русия. При реставрирането му на споменатата дата Éлма продик­тува изменения и допълнения, които ги нямаше в оригинала. Българският му превод от руски е приближен максимално към смисъла на изгубения оригинал и бе направен под контрола на Éлма през август 148(2012) г.
 
 
 
           Може да се допълни, че "Евангелие от Мария Магдалина" има и други глави, които за­сега ще останат недостъпни за широката публика. Те съдър­жат думи и събития, съвършено неконвенционални от гледна точка на общоприетите представи за Учителя. Те са точен словесен портрет на филмите от акашовите записи, отразя­ващи действителния живот на Исуса, Исусовците, Мариите и Магдалините в Битието, ангажирани на първо място с пре­даването на Христòвата кръв на поколенията. Те не се занимават със словесни и верски спекулации. Адептите на Христòвата школа през вековете живеят в четворен цикъл – един пе­риод напълно сами; един – с най-преданата проекция на сродната им душа; един – по гости из много селища и страни; и един – в базите на Братството и Школата, където се приемат и обучават нови летци из Космоса и висшите светове. Някои от мис­лителите и пророците на нашия и идващия век съзират ясно исти­ната по тия въпроси и затова в допълнителния том, към "Евангелие от Мария Магдалина" се прилагат не само трите глави на първия му вариант, но и материали от автори, които са Посветени от най-вътрешните кръгове на Школата: един богомилски апокриф от средните векове и фрагменти от книги на Хуан Хосе Бенитес, Джон Бейнс, Ошо и Нийл Доналдс Уолш.

В "Евангелие от Мария Магдалина"  Éлма обединява два образа от евангелията, като не се ангажира с традицията, че исторически това са две различни жени. Става дума за "грешницата", която Христос спасява от тълпата, и за Мария Магдалина, считана за древна хетера, която става Негова предана ученичка и е първата свидетелка на възкресението Му. В библейската историография има твърдения, че тези два образа са всъщност една жена, обаче повечето изследователи ги разграничават. Какъвто и да е исторически случаят, Éлма има някакви дълбоки съображения. Не изключваме това да е бил 'един дух, въплътен в 'две жени.

 

СПОРОВЕ ЗА АВТЕНТИЧНОСТТА НА РАЗКАЗА ЗА ГРЕШНИЦАТА

 В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ

 

Историята с грешницата липсва в повечето древни текстове на Новия завет: в Синайския кодекс от ІV век, във Ватиканския кодекс от същото време, в Сирийския синайски ръкопис от ІV или V век, а в много преводи присъства само под линия.

   Карл Лахманн и Константин Тишендорф считат този епизод за вмъкнат по-късно поради явното различие от общия стил на Йоановото Евангелие. Той се явява на изток за пръв път в сирийския превод на Евангелието през ІV век и оттогава започват да го включват и в гръцките ръкописи. Обаче Августин Блажени (354-430), в съчинението си "Против Пелагий" пише, че разказът за грешницата по негово време е фигурирал в много кодекси – и латински, и гръцки. Казва, че на другите места е бил премахнат от някои маловерци, от страх, че може да вдъхнови жените им за непочтени неща... Освен от съобщението на св.Августин, знаем за този разказ и от Апостолическите постановления в края на ІV век.  Там пише, че е имало още един случай с грешница, осъдена от старците. Като го запитали и отговорил по подобен начин, Христос се обърнал към нея със същите думи – че не я осъжда, -  но без допълнението "и не греши повече "...

 

БОГОСЛОВСКОТО  ТЪЛКУВАНЕ

   Гръцкият текст гласи, че жената е била хваната на место-престъплението: "επ αυτοφωρψ" – тоест, при обстоятелства, които никой не може да оспори. Смъртното наказание за прелюбодеяние е фиксирано в юдейското законодателство твърдо (Лев.20:10 и Второзаконие 22:13-24).  Евфимий Зигабен пише, че коварството на фарисеите в този случай  се е криело в очакването милостивият Иисус да пощади жената, нарушила закона,  и по този начин да им даде повод са го обвинят..

      Той обаче не реагирал веднага. Това, че е пишел с пръст нещо в пясъка в това време, означава, че не иска да отговори на нещо тъй предизвикателно и опасно. Познавайки лукавството им, Иисус Христос продължил да пише на земята и се правел, че не обръща внимание на думите им. После изведнъж отговорил: "Който е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея" - и продължил да пише. Хората почнали да се разотиват. Според Втор.17:7, свидетелят на  престъплението трябва пръв да хвърли камък върху престъпника. С този свой отговор, Иисус третира довелите жената при него не като официални съдии, а само като обвинители. Едно от най-разпространените мнения е, че Иисус е  пишел на земята своя отговор, изреждайки греховете на обвинителите. В текста, вместо традиционното гръцко "графеин" (пиша), е употребено "катаграфеин", което може да означава изреждане на нечии простъпки и грехове. По същия начин, в Книгата на Йов има фраза: "Защото ти държиш горчива сметка за моите грехове и ми вменяваш греховете на младостта"   (Йов.13:26).

Впреки че Христос има силата и правото да опрощава грехове (Мф.9:2; Мк.2:5;  Лк.5:20 и др.), Б. И. Гладков счита, че в случая с "грешницата" въобще не става дума за такова нещо, понеже той не ù вменява постъпката като грях.

 

 

КОЯ Е МАРИЯ МАГДАЛИНА?

 

В продължение на столетия нейното изображение се появява навсякъде - от средновековните фрески до съвременни филми и дори песни. Но нейната слава не е за завиждане.

 

Дори и в Оксфордския речник, думата "Магдалина" се превежда в значението на "разкаяла се блудница". Но масовият образ, който е изграден за нея, всъщност има малко общо с реалната жена от евангелските повествования. В последно време водещи теолози са се заели да я оправдаят, като казват, че може да е била грешница, но не и блудница.

 

Коя е Мария Магдалина, на която Исус се явява първо след победата над смъртта – Възкресението? Тя се споменава в Новия завет повече от десет пъти. Името ù произхожда от град Магдала, който е на юг от Генисаретската равнина. Причината от времето на средновековието Мария Магдалина да се счита за една от най-недостойните жени в Новия завет е отъждествяването ù от някои богослови с безименна грешница в Евангелието от Лука. Всъщност, първото споменаване на името ù е скоро след появата на Евангелието. Но, от формална гледна точка, няма никакви реални основания да се отъждествява «грешницата» с Мария Магдалина, освен чрез окултното обяснение, дадено по-горе: една душа в две тела.

 

     Франк С. Мид, в книгата си "Кой кой е в Библията", пише: "Мария Магдалина 1900 години стои на позорния стълб, обливана в мръсотия, но на този позорен стълб би трябвало да бъдем поставени ние. Тази Мария никога не е била блудница – никъде няма факти,че е била развратна жена. Единственото, което знаем, е че е била болна и че Христос я е излекувал. В "Международната библейска енциклопедия" се твърди: "Идентифицирането на Мария Магдалина с грешница е невъзможно за всеки, който следи внимателно повествованията и не пропуска детайлите." А от текста на Библията може да се направи заключение, че тя е била една от влиятелните жени в Магдала, която се е отказала от високото си положение заради служенето на Иисус; или пък защото е изпитвала огромна благодарност към Него. Какво означават споменатите от евангелист Лука "седем бяса", от които Христос освобождава Мария? Според някои, става дума за заболяване на нервната система; според други, говори се за реални зли духове, имащи свръхестествена природа. Има голямо количество свидетелства на съвременници, включително психиатри и мисионери за това, че са се срещали със случаи на обсебени от бесове и че това изглежда точно така, както е описано в Евангелията. Във всеки случай, от каквото и да е страдала Мария Магдалина, Христос я е изцелил и тя става Негова последователка, приобщена към Неговата висока вяра, и е придобила истинска духовна сила. Знае се, че е имала кураж първа да погледне в гроба на Иисус без страх и съмнение.
 
 
 

Йоан, очевидец на събитията от това неделно утро, ги описва така, като че ли виждаме градината и намиращата се там гробница, където идва Мария заедно с други жени, носейки бла-говония, за да завърши балсамирането. Жените се безпокоят от едно - кой ще им помогне да отместят камъка, който закрива входа. Мария Магдалина, която върви отпред, вижда, че големият кръгъл камък е отместен и гробницата е празна. Обляна в сълзи, тя чува глас: "Мария!" - и тя, с възгласа "Равви!", се хвърля в краката му. "Не ме задържай, Аз още не съм се възнесъл към Моя Отец, а ти иди при братята и им кажи, че възхождам към Моя и Вашия Отец и към Моя и Вашия Бог."

 Две хилядолетия по-късно, богословите все още спорят за тези тайнствени думи. Може би любовта на Мария е трогнала сърцето на Господ - и той, възхождайки към Своя Отец, е спрял, за да пресуши сълзите ù. А отговорът е била нейната вяра. Така Мария Магдалина става първата свидетелка на възкресението.

 

 

 

ЕВАНГЕЛИЕ

ОТ МАРИЯ МАГДАЛИНА

 

ПЪРВИ ВАРИАНТ, ВЪЗСТАНОВЕН ПРЕЗ РУСКИЯ ПРЕВОД

 И КОРИГИРАН И ДОПЪЛНЕН ОТ ÉЛМА ПРЕЗ АВГУСТ 148(2012) ГОДИНА

 

ГЛАВА I

1.Бог, в рождението на Иисуса Христá, имаше 'такова участие, както 'слънцето в раждането на плодовете и на 'всички живи същества, изпълнени с 'живот. 2.'Велик си Ти, о Праведнико от 'красна Емàзия* – страната на 'истинната мъдрост и 'блáгата невинност!  3.'Гордейте се, о чада на 'вечния живот; 'ликувайте вие, носители на 'зрялата любов; 'ликувайте и Го 'канете, о 'избрани, да седне на вашата 'братска трапеза! 4.Ето и аз, в 'лош ден родената, реших да напиша за 'Него. 'Много други писаха, 'много други 'истината разказаха, но 'Той поръча – Христос и Духът ми заповядаха – да напиша 'онова, което помня за 'великия подвиг на Иисуса. 5.Не мога обаче да сторя това 'сама вече, приятели и братя - 'много ви моля, помогнете ми. Утре може да си  'отида, 'много ми са вече годините. 6.'Много вече съм аз видяла и преживяла, 'много съм сълзи ронила, 'много молитви съм изчела и 'мъртви погребала! 7.Но 'едно помня ясно, помня го 'истинно и 'правдиво: живота на 'Този, Когото 'разпнаха, защото говореше за 'Любов. 8.Сатаната не се забави да Го 'поругае и 'виждам сега: от Словото Му не остана 'почти нищо.



* Въпреки че тук се говори за страна, най-вероятно Éлма има предвид окол-ността на град Емаус от Евангелието на Лука (24:13-35), който се намирал на около 11 км. от Йерусалим. Лука описва епизод от пътуването на двама Христòви ученици по пътя към Емаус (единият се казва Клеопа), които били чули за случая при гробницата. Изведнъж към тях се присъединил трети човек, който бил чул някак си разговора им и ги укорил за съмненията им във възкресението на Учителя, припомняйки им много пророчества за това в Стария завет.  Като стигнали в Емаус, те поканили непознатия да се присъедини  към тях на обявената братска вечеря. Като видели как непознатият чупи обредния хляб, очите им се отворили и те го разпознали като възкръсналия Иисус. Учителят изведнъж изчезнал. Клеопа и неговият приятел веднага тръгнали обратно към Йерусалим, за да съобщят новината на другите ученици и да им кажат да тръгнат веднага, за да не закъснеят за вечерята.  Иисус обаче ги изпреварва и сам се явява и на 11-те, които се били събрали там. Тази справка бе направена много по-късно, а по време на получаването на това осияние холизàторът не е знаел нищо за Емаус и за това, че Христос е бил поканен там на вечеря ("Ликувайте и Го 'канете, о 'избрани, да седне на вашата 'братска трапеза!").

 

    9.А в това,което е 'останало,често истината присъства като 'неистина, а правдата – като 'неправда. 10.Лявото там го направиха 'дясно, бялото – 'черно, а 'най-важното скриха и решиха да го изтръгнат от 'корен. 11. 'Тъй каза Онзи, Когото обичахме 'най-много: "Праведни Мои, 'запазете Живото Слово, което ви оставих, защото 'ония, които Ми бяха 'най-близки, ще бъдат продадени на 'Лукавия и много от писанията им ще изчезнат. А и това, което 'остане, ще бъде променено и 'малко от него няма да бъде осквернено. 12.Тогава Го запитах: "Господи, та как аз, грешната, мога да се меря с апостолите?" 13.И Той ми отговори: "Грешното в тоя свят е праведно в Царството на 'Отца Ми! 14.Животът бива живот на 'Любовта и живот на 'омразата. 15.Много "праведни" мразят и осъждат. Казвам ви: блудница, която не мрази, 'по-славна ще бъде в Съдния Ден, отколкото "праведник", който осъжда! 16.Защото, има ли по-голямо блудство от неверно слово? 17.И не познава ли гълъбът гълъбицата пред очите на 'всички? Не ще ли погине родът человечески от най-голямата лъжа във вселената? Не нападат ли бесове и болести всички герои и праведници? 18.По-добре 'млъкнете и се вижте какво представлявате 'вие 'самите, нежели да бъдете 'живи погребани! 19.'Жив, Магдалино, е само 'онзи, който, 'където и да се намира, не съди другите". 20.Нали ме бяха хванали някога и искаха да ме убият с 'камъни... Аз, грешната, обичах едного, който бе женен и имаше три деца. Роднините на жена му ме доведоха на площада и почнаха да викат силно: "Да 'убием блудницата! Тя оскверни 'закона?" 21.Тогава Христос вдигна глава и им каза: "Който счита себе си за 'безгрешен, нека 'пръв хвърли камък!" 'Тъй направи Синът 'Человечески, че тълпата се 'разотиде. 22.После 'дойде при мене и коленичи. 23.О, Сионе, аз 'цялата пламтях от страх и срам! В душата ми ставаше нещо 'велико; аз паднах на земята и заридах 'силно. Той ме 'галеше по косата и говореше: 24. "Сестро Моя, 'заря небесна! 'Намерú сили да Ме изслушаш. 'Много зло има на тази земя, 'много лъжи е казал Лукавият. Забравù, че си "грешница", сестро, и Ми кажи: 'живее ли сърцето ти, когато обичаш? 25.–Живее, Господи! Когато не обичам, то е 'мъртво! 26.–'Обичай тогава, 'сестро небесна. И не греши друг път да мислиш, че си грешна. 27.Така, мои сестри и братя, аз за 'пръв път видях 'Живия Бог на 'Земята.

 

ГЛАВА I I *

     1.Този, Когото 'разпнаха и Който възкръсна из 'мъртвите, живя сред овцете си просто и свято. 2.'Мнозина Го слушаха, неколцина се посветиха в Словото на 'Мъдростта, ала само 'един прие  живот 'вечен. 3.Това е 'светият брат и апостол Йоан, по-чист от 'всяко знание на небето и на земята. 4.Създаден от Дух и 'вода, той срещна Учителя 'докрай, до дъно, до 'сърцевината на Неговото Слово. 5.'Той ме заведе при Него, 'той ме очисти от срамните думи и мисли, с които синовете на Лукавия охулват дъщерите на 'Бога. 6.O, аз, блажената и сломената заради 'Христá! O, аз, просителката на милост от Йоановите приятели! O, аз, 'последната ученичка на Благия на тази 'земя! 7.'Последна в очите на 'пророци и 'апостоли – 'ревниви пазители на старото асирийско и и вавилонско учение. 8.'Тъй ме учú Христос в  последните  Си  дни на  земята  по  'онова   време: 9." 'Истина, 'истина ти казвам: 'ти си оная, която Бог избра да спаси този свят от  'погибел! 10 'Радвай се, дъще  'Сионова! Царството Божие не е приемало до ден днешен жена или майка от тази 'земя, ала ти, Магдалино, си дошла вече 'съвсем до самия му праг. 11. 'Чуй сега Словото на 'Небето: 12.'Истина, 'истина ви казвам, 'жената ще спаси света, а не мъжът и пророците! 13.Духът на 'Любовта Божия живее в душата ù. 14.Владетелят на ада 'още държи здраво 'сърцето ù. 15.Но Новата Ева вече се 'ражда, 'свободна от дявола. 16.Слушайте, слушайте, Мои сестри 'небесни! 17.Слушайте, девици, жени и майки! 18.Слушайте Словото 'Божие - и немейте! 19.Аз дойдох на земята чрез жената на 'Йосифа - 20. жена свята и непорочна, чиста и кротка. 21.Чрез 'нея се роди Божието Слово, дошло от 'Живия Бог.



* Тук втора глава се помества отново, понеже има някои малки, но важни и много интересни разлики в сравнение с първия вариант. Те са продиктувани  от Èлма на руски език през 147(2011) г. - б.р.

 

 

   22. Но има девици, жени и майки, 'още по-горни от нея. 23 'Множество досега този свят е 'убивал, множество е онеправ-давал до 'смърт. 24. Девиците на небето не 'раждат деца от плът. 25. Жените на небето имат 'един любим през 'всички времена на вечността. 26.А 'небесните майки 'чисти и 'святи са до 'свършека на света и след 'него. 27.Ако имате 'много щастие и блаженство заради 'детето, което сте 'добили, вие сте 'Майки Божии. 28.Майките Божии зачеват в 'тайно, живеят 'сами и 'нямат един дом с бащата. 29.Майките Божии зачеват по 'любов, любят 'само Бога и 'нямат друг съпруг, освен 'пророк и 'апостол. 30.Oнзи, който се роди от 'Майка Божия, 'няма име бащино и фамилно. 31.Той има 'само едно име духовно - и 'тъй го зоват по 'цялата вселена: "Син Божий".32.Ако се бях родил от Майка 'Божия, 'нямаше да бъда бичуван и разпнат.33.От Майка-'Светица се родих Аз 'сега, в този век на 'неправди и 'гонения.  34.И още 'два пъти ще дойда на тази земя чрез Майка-Светица. 35.Когато земята роди най-после, след 'много векове, една Майка 'Божия, тогава Аз щe дойда чрез нея като 'победител без врагове. 36.Тогава ще се родя в сърцата на 'всички хора и ще 'снема Царството Божие на земята во 'веки веков. 37.Но още 'дълго на тази земя няма да се роди Майка 'Божия, защото 'голям е грехът на Ева. 38.А Майка Божия е 'това: зачева от 'апостол, зачева по 'любов, живее 'сама, не се жени за съпруга си и не 'иска да живее с него. 39.Майка Божия е 'това: за бaщаma на своето дете мисли като за 'Бог, не го учи, не го хули, не го онеправдава. 40.'Всяка негова дума, 'всеки жест, 'всеки поглед и 'всяко дело негово, за Майката Божия са 'трепет Божий и 'закон Божий. 41.И биват заедно 'насаме двамата само 'веднъж в месеца няколко дни. 42'никога, през 'всичките години, в очите им 'няма укор и упрек, 'нито искане и молба, 'нито болка и мъка. 43.А през 'всичките тези години на велика любов и обич, 'никой друг, освен Бог-'Oтец, не 'знае за тяхната женитба. 44.Защото, 'запомнете, 'най-главната козна на дявола е 'тая: да бъде 'явна любовта на двама пред 'трети. 45.По-велико от Майките Божии 'едно е: 'Синовете Божии. 46 'Oсвен тях, 'всичко живо навсякъде се 'покланя на Мaйkите Божии*47.Но гдето царува 'дяволът, Майките Божии са в 'немилост, а  Синовете Божии ги зоват "незаконородени". 48.И времената на лукавите духове ще се свършат в 'оня миг, в който вие освободите Майките Божии от земни грижи. 49. Отнине 'само едно е важно: 'търсете Майки Божии да им се 'поклоните! 50.'Едно е важно: 'множете благата за Майките Божии! 51.За 'Майките Божии давайте 'всичко: ако 'потрябва – и 'живота си дори!" 52. Тъй говорù Христос на 'мен, Мария от 'Магдала, когато вече Си 'отиваше от тази земя. 



* Това изглежда смущаващо, обаче от обяснението в осиянието, Майките Божии, въпреки великата им роля, са само една от 'началните степени на Майчинството - и се 'обяснява защо. По неизбежност, досега само 'те раждат Синовете Божии, тъй като на Земята 'още няма Майки Божии с добродетелите и качествата на по-висшите жени в Божествения свят, описани в ЕММ. Явно, дори 'Майките Божии 'все още имат в себе си следи от 'Старата Ева и трябва да направят 'сериозни усилия, за да се осъзнаят. Не във всичко е виновен 'мъжът, който е създал един свят на 'робини. В Словото се казва: "Ако иска да се освободи от злото, жената трябва да осъзнае естеството и характера на 'змията в себе си, а мъжът – естеството и характера на 'змията." Змията в нас обича да съветва, назидава и поучава; да се безпокои за 'обективните, 'материалните, 'светските неща – иска да ни направи 'светски. По този начин тя обслужва 'Дявола. Като я настъпят, тя 'хапе, а някои нападат и без да ги настъпят. 'Синът Божий, роден от 'Отца, има силата и правото да обърне внимание за този грях 'даже на земната си майка. Това не значи, че не я обича, обаче в Евангелията са спестени подсещанията, забележките и сценките, с които Мария, жената на Йосифа, е тормозела редовно даже и един такъв Син, когото е родила 'физически: "На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска. И 'Иисусовата майка беше там. Поканен беше на сватбата също Иисус с учениците Си. И като се 'привърши виното, казва на Иисус 'майка Му: "Вино нямат..." Иисус ù казва: "Какво имаш ти с Мене, жено?" В синодалния превод е изпусната една важна дума и е махнат един препинателен знак: " 'Какво общо имаш 'ти с мене, жено?!" В демоверсията на Акашовите записи са махнали смущаващите епизоди, когато Иисус е излизал от кожата си при някои реплики на майка му... Никой не бил разбрал думите Му "Не се грижете за утрешния ден". С двете сестри на Лазар случаят е подобен: Марта се грижи за 'домакинството, а Мария седи до нозете Му и слуша Неговото Слово. Марта моли Спасителя да призове Мария да ù помогне в нейните задачи, а Христос я укорява, като казва, че Мария е избрала "добрата част, която 'няма да ù се отнеме." (Лук. 10:42). Свещ. Георгий Чистяков пише: "Цялата беда на тази забележителна и грижовна Марта се корени в това, че тя изисква и 'Мария да върши същото. Вървейки по своя път, Марта 'отрича пътя на сестра си. Всеки от нас има 'свой път, но да отричаме пътя на другите е напълно безполезно".Нещо 'любопитно: някои от ранните изследователи на Евангелието са считали, че Мария от Витания е била самата Мария Магдалина и даже "грешницата", която са искали да убият с камъни... Но сега говорим за 'друго. Има една най-върховна степен, изразена в думите на Словото Божие до 1944 г.: "Праведните търсят 'почит и уважение; противоречията ги 'наскърбяват и 'накърняват тяхното 'достойнство. Те са се издигнали до 'най-високия връх на личния живот и 'затова тъй болезнено чувстват 'всяко накърняване на тяхното 'лично достойнство – за всичко, което вършат, те търсят 'признание, 'почит и 'уважение. 'Единствен 'ученикът не търси 'ни външно богатство, 'ни съчувствие и подкрепа, 'ни почит и уважение. 'Едничък ученикът не се 'ни озлобява, 'ни съблазнява, 'ни наскърбява." 'Нека сравним: "Скърбящата Майка стоеше цялата в сълзи при Кръста, на който висеше Синът ù." 'Оттук произлизат и ораториите за Скърбящата Майка. Макар и тъй съвършени и величави, ние знаем, че в бъдеще ще имаме 'други любими и близки, 'други Майки. Културата на скръбта продължава и до 'днес – от Stabat Mater до виячките по гробищата, до воя ни за самите себе си в собственото ни сърце и душа.  Не 'е виновна жената - това би направила 'всяка нормална майка. 'Всичко останало ни изглежда 'нечовешко. 'Въпреки това, Иисус и 'тук 'категорично отхвърля наложената от черната ложа родово-семейна ситема: "25 А при кръста на Иисус стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария, жената на Клеопа и Мария Магдалина. 26 А Иисус, като видя майка Си и ученика, когото 'обичаше и който стоеше 'наблизо, каза на майка Си: 'Жено, 'ето твоя син! 27 После каза на 'ученика: 'Ето твоята майка! - И от този час ученикът я прибра в своя дом." За  Него майка Му е майка на 'всичките Му ученици и хора; самият Той е 'всяко нуждаещо се и страдащо същество във вселената: "34. Тогава Царят ще каже на тези, които са от дясната Му страна: Елате, вие, благословени от Моя Отец, 'наследете царството, приготвено за вас от 'създанието на света. 35. Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте; 36. гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в 'тъмница бях и Ме споходихте. 37. Тогава праведните, в отговор, ще Му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен и Те нахранихме; или жаден и Те напоихме? 38. И кога Те видяхме странник и Те прибрахме; или гол и Те облякохме? 39. И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те посетихме? 40. А Царят ще им 'отговори: 'Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тези 'най-малки Мои братя, на 'Мене сте го направили." Служейки на 'тях, ние служим на 'Него - а това не става с назидания, черкви, молитви и песнопения.

     53.Но Учителят 'много още ми е говорил за жените и майките на 'Новия Йерусалим - 54.'новите жени и майки, които се учат ceгa при Него в небесното царство – 55.'живите основи на Едем, който 'отново трябва да се разцъфти на тази земя! 56.Говорù ми Божият Син и за Майките-'светици, които стоят един чин по-долу от Майките Божии. 57.Не са още родени от 'Бога Майките-'Светици, но 'велика е тяхната обич. 58.Ако можеха Майките-светици да живеят 'сами със светите деца и ако 'никой не знаеше кой е баща им на 'земята, Светите Деца щяха да бъдат 'Синове Божии, а Майките-'Светици – 'Майки Божии. 59.Само 'Божият Син – Христос Господ наш – може да се роди от Майка-'Светица и да си остане 'Син Божий. 60.А Майка-'светица 'това е: от 'пророк и 'апостол зачева; зачева по 'любов, посреща свято и с радост носенето на 'плода, а 'светото си чедо кърми 'три години. 61.За разлика от майките 'Божии, Майките-Светици не бива да се докосват физически до мъжа си 'цели 'три години след раждането на светия 'младенец, за да 'изкупят греха си, че са пожелали да живеят с баща му в 'един дом. 62. През това време те живеят 'само за 'детето си. 63.Из-купвайки така греха на 'сърцето си – греха на Ева, - те изпитват 'велика радост! 'Божествена радост, която не 'се предава със 'земни думи, изпитва Майката-Светица всеки път, когато мъжът ú 'отсъства от къщи. 64.Ако тази велика радост се лее 'естествено и 'нелицемерно без 'нито едно изключение, съпругът може да се върне при нея и 'плътски, 'даже преди изтичането на тези 'три години. 65.В 'противен длучай се привличат духове 'без искра от Бога. 66.Тъй ме поучаваше Господ наш Иисус Христос за Майките-'Светици. 67.Toвa са Майки на 'праведници - 'велики и 'всеотдайни Майки, които хранят децата си със 'собствените си ръце, докато навършат 'седем години. 68.И хранят ги със жито и плодове и зеленчуци 'всякакви, и 'изворна вода им дават. 69.А който се опита да храни 'рожбата праведна с храна от 'убито животно или от 'мляно жито и 'сладости, 'този човек е враг 'най-опасен. 70.Праведната Майка е майка-'тигрица за враговете на детето си: с тях тя се бори с нокти и зъби, но живота на своята рожба 'запазва! 71.Жени и майки, помнете: 'ония от вас, които не 'искат да раждат грешници и 'престъпници, ревниво пазят чедото си от храните на ада и от 'всяко съприкосновение с хора-'хищници. 72.А майките от 'по-висшите чинове правят 'всичко онова,   което е 'определено като 'прекрасно и 'добро за майките от 'нисшите чинове. 73.'Тъй ни учú живият Господ, с Когото съм 'много говорила и 'много съм Го питала.

 

ГЛАВА I I I

     1.Велики са тайните на Майките, но 'още по-велики неща ми разказа Учителят за 'Любимите, 'Жените и 'Девите. 'Всяка от тия 'също си има свои 'чинове и 'подчинове. 2.'Любими Божии, Любими-'Светици, 'Божествени Жени, Жени-'Светици и 'Праведни Жени; 'Деви Божии, 'Деви-Светици и 'Праведни Деви. А има и чин на 'Сестрите и 'Братята. 3.Господ 'много ми е говорил за 'Жените и 'Девите, но [тогава] за 'Любимите 'нищо не ми каза. Веднъж обаче ме погледна с 'велика скръб и любов и 'каза, че в мене зрее зърното на 'Любима Божия, но сега такива ги убиват с 'камъни. И 'тогава Той ми разказа 'най-тайното – 'онова, което се казва 'накрая. Когато стоях пред 'гробницата, Той 'дойде и говорù с мене: 4."Знаеш ли защо ме 'разпнаха, 'сестро? – 'Затова, защото не оставих 'нищо в ръцете на Лукавия! 5.Отначало той 'измени старото писание, като 'написа, че Змията била изкусила Ева с 'ябълка. 6.Аз пък ви казвам: Не! 'Бог даде на Ева 'ябълка, за да има живот 'вечен. 7.Сатаната 'задраска думата, като 'скри, че Змията даде на Ева месо от 'животно. 8.И 'избухна в Ева злото, и като 'легна, тя влезе в похот с 'Дявола. 9.И 'зачна Ева от Дявола, и роди в сърцето си 'смъртен грях: 'срам от 'Божественото. 10.Когато Истината и Любовта се 'милват, те трябва да са 'голи.11.Невинни са 'ония, които свято почитат и изпълняват завета на 'Бога: "Плодете се и се размножавайте!" 12.Когато мъжът и жената са 'невинни, те трябва да са 'голи. 13.Но и тук 'скри Сатаната истината, 'зачерквайки думата с ръката на църковници 'сквернодумци и 'сквернописци.

       

     14.Сквернописците 'скриха по какъв начин са се проявявали и винаги са се осъществявали 'Любовта и 'размножението по 'цялата Вселена. 15.Размножаването на рода 'человечески може да става само по 'любов и 'единствено пред очите на 'Бога. 16.Ако 'трети узнае някога за сливането на 'двама, бъдете 'сигурни, че те вече са се 'предали на Дявола. Тъй е 'само на 'Земята, а на 'Небето 'всички знаят: това е 'благословение и затова 'всички му се 'радват. 17.За любовта само 'любов може да се жени, а не мъж и жена пред очите на 'лицемерци и 'кесари. 18.И още 'веднъж влезе Сатаната в сърцето на 'Ева и тя пожела Адам със 'сатанинско желание: да бъде 'само неин. 19. 'Много време оттогава е 'минало, но Ева и 'досега иска 'само едно: Адам да не 'се отлъчва от нея. И 'днес в сърцата на мъже и жени е останало 'много от Ева. 'Точно по този начин и чрез 'подобни лукави 'духове воинството на 'Врагът Човешки 'можа да стъпи на 'Земята. 'Тъй казваше Христос, 'Синът Божий, Който е дошъл да ни 'спаси: 20." 'Помнѝ, Магдалино, Праведнице небесна! Тъкмо 'затова наказа Бог 'Ева да носи и ражда с болки и 'кръв, с 'мъки. 'Жената, която е зачнала от 'Сатаната, по 'това и се познава: плаща му кървава дан 'всеки месец. То е, защото тя се 'отрече от Божия дар да бъде 'Любима Божия и пожела Адама 'само за 'себе си. 21.Ала Адам не 'бе самичък на Земята и на Небето. При него идваха 'много чинове небесни, 'много Любими, Жени, Деви, Майки, братя и сестри. 22.И 'сговори се Ева с чиновете на 'Сатаната, и 'даде им клетва, че ще им служи 'вечно, ако запазят Адам 'само за нея. 23. И 'дадоха ù те 'три оръжия: Страх, Безпокойство и Ревност. 24. 'Ето как влезе Сатаната в сърцето на човека!  25. Ето защо Господ ни казва: "Сине Мой, 'дай Ми сърцето си!" 26.А 'Старата Ева 'точно по това се разпознава: тя жадува да владее 'именно сърцето на ближния, 'не нещо друго. 'Откъсна сърцето на Адама от 'чиновете и 'Любимите Божии и го пожела 'само за себе си. Дяволите само 'това и чакаха. На тях им бе нужна епоха на 'дива мъка, кръв, болести и лудост. 27. Още 'много тормозù Ева Адама с лош език и той бе отвратен до 'смърт.

 

   28.И тогава възникнаха 'четирите годишни времена: пролет, лято, eсен и зима. 29.Тогава Бог реши да 'изгони Адам и Ева от Рая и да 'махне рая от Земята. Чиновете на ада 'това и 'чакаха: те искаха Адам да си изкарва прехраната с 'труд и 'пот. Войните и трудът – 'ето хлябът на тъмните сили! В това 'Ева – човешкото 'сърце – 'много им помогна. 30.И още 'много пъти зачва Ева в сърцето си от 'Сатаната и раждаше в мисълта на Адам 'много изчадия на ада: 'храмови служители и свещеници, 'законници и кесари; 'жалкото племе на завоевателите, продавачите, лихварите и наемодателите; наемници, надзиратели, скотовъдци, касапи, орачи, копачи, жътвари, косачи*, рибари, ловджии, дървосекачи, рудничари, лихвари, граничари, митничари и разбойници; известни имена, тълкователи, хвалители на царе и тъмни династии; фабри-канти, строители, предачи, тъкачи, шивачи, палачи и пр. И 'накрая – 'блудницата, готова да се отдава на 'всички тия нищожества за 'материални блага и "сигурност". 31. И зарева цялата тая адска паплач и 'извика към Ева: "Майко, 'роди ни на тази земя, за да оплячкосаме и 'нея!" 32.Още 'много пъти зачва Ева от Сатаната в сърцето си, обаче 'утробата ù все още бе 'празна. Тя бе изменила на Адам още при 'първата среща със Сатаната и затова почна да опазва Адам от "измяна". Само обезчестеният от 'Дявола търси "верност", понеже от 'опит знае що е 'неверност. 33.Но Адам все по-често и по-често бе далече от нея в сърцето си. Той тъгуваше по своите приятели от другите Земи и Небеса. 34. Ето защо Ева се озлоби смъртно и реши да поиска от Лукавия средства да накара мъжа си да мисли само за нея, тъй като до този момент Адам гледаше повече 'отвъд хоризонта в небето и си спомняше за Ева само 'веднъж месечно. Той все още бе 'Син Божий. 35.Тогава Станата ù прошепна: "Дай му да хапне месо!". 36. И 'яде Адам месо и риба всякаква и 'забрави заповедта на Бога да не 'яде 'забранено. 37.И 'ожесточи се Адам като 'куче, 'чакал и 'хиена, и почна да яде 'трупове на животни.



* От най-древни времена в нередактираните Свещени Писания, в Словото на Учителя Беинсá Дунó и мъдрите речи и книги на много честни хора се описва един девствен свят без нужда от труд и ръкотворни предмети – б.п.

 

     Тогава пожела 'силно да спи с Ева. И 'колкото по-често Адам убиваше и ядеше 'животни, 'толкоз по-често желаеше жена си. И 'възликува Сатана! 38.Щото знаеше Сатана: ако някое сърце ти 'бяга, хвани го в примката на 'сладострастието и 'похотта. 39.Но не 'остана дълго Лукавият в своето 'убежище. Той искаше да доведе делото си 'докрай. Вътрешно бе свързал сърцата с 'лъст, външно реши да ги свърже по 'закон. 40.'Най-първите деца на 'Дявола, които роди Ева на 'Адам, бяха ония, които приготвят и продават 'дрехи. Търговците на дрехи по-желаха да имат богатство и попитаха своя баща Дявола какво да правят. 41.А той им каза: "Направете си 'свещеници. Те ще обяснят на хората защо им трябват дрехи". 42.Тогава Господ попита Адам в рая: "Кой ти обясни, че си гол?..." 43.След това Ева роди на Адам 'строителите. Те построиха храмове, синагоги, църкви, села и градове, а свещениците обясниха на хората, че трябва да се молят под 'ръкотворен покрив. И 'почнаха земеделците, скотовъдите, каменарите и миньорите да раняват и оскверняват земята 'Божия, а тя им отговаряше с 'бедствия и 'страшни болести. 44.Ева също научи Адам как да построи 'къща в рая – най-вече за да го скрие от очите на приятелите му от други Земи и Небеса. 45."Тъй, Магдалино, 'първите хора бяха изгонени от рая и започнаха да се раждат и трудят в 'мъки, 'пот и 'кръв" – казваше ми Небесният. 46.Тогава Го 'запитах: "Учителю! Човекът е 'виновен, но аз не 'разбирам: с 'какво е виновна 'земята, та хората я мъчат и оскверняват със своите 'бесовски оръдия?" 47.А Господ се 'опечали и 'замълча, без да каже нищо. Но аз разбрах от 'погледа Му, който говореше 'повече от Неговите думи – разбрах и 'тази велика тайна. "Така става със 'всяка Земя – казаха очите Му, - която се стреми да стане само 'съпруга на Слънцето, но не и 'Любима Божия". И тогава си помислих: "Как, Господи? 'Нима Слънцето не може да има 'жена? 'Нима се раздава на 'всички?" Господ отговори с 'очи: "Ами 'Любима Божия е 'това: тя се 'радва на слънчевите милувки, когато 'идват, но не 'тъгува за тях, когато ги 'няма. 'Любима Божия е 'това: 'щастлива е, когато Слънцето ù дава 'живот, но е 'още по-щастлива, когато То целува 'друга Любима Божия. 

 

     Понеже Слънцето има 'една Съпруга, но 'много Любими Божии." 48.Да! Слънцето 'има жена, съпруга, но Господ 'нищо не ми е го-ворил за това. И 'никому 'нищо досега не е казвал. Само 'веднъж каза нещо много странно: че 'всъщност Слънцето е 'Жена и че има и 'Съпруг, и 'Любими. Но даже и 'Тя – тъй 'велика – засега не 'иска или не 'може да общува с тях както с 'мъжа си. 'Затова нейният Мъж не я обича 'безпаметно и не 'я търси 'постоянно. Тя се е покрила с 'петна и започва да остарява. По тази причина, армагедòн е 'неизбежен. 49.Много още такива тайни ми обясни 'Иисус, но аз 'нямам право да ги казвам на хората. 50.'Много лъжи е вкарал Лукавият в Светото 'Писание, 'много истини е зачеркнал завинаги. 51.'Разплодиха се на земята незаконните деца на 'Сатаната: поробват, безчестят, убиват 'всичко живо по пътя си. А Сатаната се 'глуми над рода человечески и казва: "Ева, 'робиньо моя, ти ми отдаде 'сърцето си, а аз го оплодих с 'ревност". 52.Ревността създаде 'закона, а законът създаде 'брака; бракът създаде нежността и грижата само за 'своите си, а грижата създаде 'труда. 53.Трудът и войнѝте са нужни на царете и търговците, за да 'забрави човек рая и да тръгне след 'бесовете. 54.Като 'каза Мойсей: "Не пожелавай да имаш своя 'ближна жена", Сатаната 'записа: "Не пожелавай жената на 'ближния си". 55.А в 'Царството на Отца 'всички са  ближни на 'всички. 56.Но има и 'друго, 'вътрешно царство в лоното на Царството 'Божие, където 'всички са млади и безсмъртни и където 'всеки има свой 'единствен и 'най-близък човек, но 'всеки го намира и разпознава 'именно по това, че той се 'радва, когато обичаме и 'други. 57."Не пожелавай жена със съ-блазън" – каза веднъж Учителят и обясни какво именно значи "съблазън": да я имаш само за 'себе си. Но Лукавият не 'записа това обяснение и го 'задраска – 'махна го оттам, дето беше 'записано. 58.Защото 'знае Дяволът: за да 'може да владее 'Земята, 'преди всичко трябва да 'изврати представата на човека за 'греха. 59. 'Плаках, о как 'плаках, сестри и братя, когато 'разпнаха Живия Господ! 60. Ала Той и 'досега ми се явява и се явява на един от 'любимите Си ученици.

 

 

     Тримата 'често беседваме и Той 'често ни води из хиляди области на Небето. 61. 'Много, 'много земи и слънца ни показа 'Той, 'много народи 'видяхме чудни и пречудни, но никъде не видяхме дрехи, къщи и колесници. Никъде, никъде не чухме някой да нарича някого "мой". 62.Аз съм 'блудницата на земята, която искаха да пребият с камъни. Бях 'единствената жена от този свят, пускана някога в Царството 'Божие. 63.'Сам Господ, който ни показваше 'всичките тия неизречими чудеса, често ме гледаше с любов и казваше: 64."Ето, 'виждаш ли всичките тия 'ангели, 'Магдалино? 'Много има измежду тях, които трябва да се родят на Земята и да 'страдат, понеже не 'искат да знаят какво значи Любов. 65.И ни 'един от тях няма да се върне в Царството на 'Отца Ми, докато не стане тук 'роб или 'блудница. 66.Щото 'истина, 'истина ви казвам: 'никой няма да спаси душата си, докато не я 'пожертва!"

 

Този колаж бе направен от две класически картини, с цел да уравновеси крайните тенденции в тях и да представи рая такъв, какъвто е (с изключение на мъдреца Платон в центъра, който е нарисуван облечен). Имената на художниците са известни, но тук не се съобщават, за да се усили въздействието на асуина, който изисква анонимност. Крайността на първата картина е, че там са представени само момци. В нея няма нито една жена, а това е едностранчиво, понеже школата на Платон е била божествена – ако говорим за най-вътрешния кръг. 

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/