Книга 23


23.ІІІ.131(1995)г.
Изгрев-Бургас

РОМОНÉНЕТО - КРЪГОВРАТ НА ЖИВОТА
(ЖЛО за Инлóн, по случай рожд. ú ден)


На 8.V.130 год. на 38-годишна възраст, за пръв път в живота си една приятелка се срещна със Словото на Учи­теля и с негови последователи.

На 3.VІІІ.130 г., търсейки отговор на животрептящ въп­рос, отнасящ се до хора, най-тясно свързани със Словото, същата приятелка отвори случайно избран том от беседите на Учителя и получи следния отговор:

"Не струва ли да чакаш 38 години, за да дойде твоят възлюбен и да ти се усмихне?" (т. "Абсолютната Истина", стр. 103)

"Всеки път, когато мисля за това, а и сега, когато пиша този текст - разказва приятелката, - ме обхваща все същото неописуемо и блажено вълнение и върховна бла­годарност към Небето, Което ми даде шанса за тази ве­лика среща в живота ми! В същия миг, всеки път сърцето ми застива в невероятния ужас, че по някакъв начин съм можела да пропусна този свещен и свят момент. Сми­рено, дълбоко и от глъбините на цялата си душа благо­даря на Бога!"

Същата приятелка се качи на Рила на 15.VІІІ.130 г. след обед и на 16.VІІІ.130 г. за пръв път посрещна изгрева на Мо­литвения връх, а след това слуша първата беседа, която се оказа същата, от която бе цитираната мисъл - беседата "Първичната храна" от тома "Абсолютната Истина"!
Какво по-голямо доказателство, че тя е намерила "пър­вичната храна" на "Абсолютната истина" в своя живот?!

На 15.VІІ.130 г. бе зададен въпрос към Елма:

- Наистина ли Asc на К.П.Г. е Близнаци?

- Да.

- Защо отговорът е с "мъжко" движение?

- Защото тя бе воин във войската на Спартак.

- Може ли да се каже деканатът?

- Асцендент Близнаци, деканат Близнаци.

- Градус, минута, секунда и стотна от секундата?

- 4°26′47″,21

Общата сума на цифрите дава 8, на минутите - 8, на секундите (единиците, закръглени не математически, а аст­рологически - пак 8. Това - към всички други осмúци в живота й...)

Продължаваме с някои описания на случки и сънища, свързани с тази приятелка, като молим за коментар от Елма, ако, разбира се, това е възможно и заслужено.
Години преди да се срещне със Словото на Учителя, приятелката ни е имала многократни разговори с много оби­чана и уважавана от нея душа по различни духовни въпроси (но никога не е ставало въпрос конкретно за учението на Учи­теля, освен че един или два пъти случайно е било споменавано за Него), но освен едно любопитство и възхищение от разно­образните интереси и разбирания на това високо интелиген­тно и умно същество, никакви други последствия не настъ­пили. Приятелката ни винаги считала, че това не е за нея и че дори е малко опасно, като се има пред вид и това, че тя е твърде земен, практичен човек, пък и била прочела не малко статии и разни писания по въпроса за сектите и различните религиозни групи. И заради това за нея било много изненад­ващо събитието, че когато се докоснала до Словото на Учи­теля, когато чула Неговата музика, когато видяла Христо­вата Звезда, когато прочела Осиянията от Елма - нито за миг у нея не се появила и мисълчица за съмнение, колебание, съпротива, недоверие. Точно обратното - всичко като че ли си намерило точното и отдавна търсено място в душата, ума и сърцето ú. При разговор два месеца по-късно с един при­ятел точно по този въпрос, той ú казал, че в минало прераж­дане - в Германия - тя е била доста състоятелен човек, с при­личен доход и собствено имение. Виждайки огромната вяра, жертвоготовност, всеотдайност, чистота и святост на последователите на розенкройцерите, той приема чистите им и светли идеи и затова става "ятак" на розенкройцерите - помага им с храна, квартири и всичко необходимо. Това, спо­ред раз­казващия, е едно от обясненията за нейната готовност да по­вярва и веднага да "познае" истината в Словото, без да са ú необходими доказателства, убеждения или агитация.
Що се отнася до въпроса за преражданията, тази прия­телка винаги вътрешно е усещала, че това е истина, но ú е липсвала необходимата формулировка, за да може да изрази тази своя убеденост. Когато този приятел ú говорú и за други нейни прераждания, тя сподели, че за някои от тях - като например в Рим, Испания, Италия и Русия (особено Ру­сия) - тя е била сигурна винаги. Не е случайно, според нея, че още на 13-14 години е прочела няколко пъти романа "Спар­так", че невероятно силно ú действа испанската и особено италианската музика, че имала и има неизразимо нежно от­ношение към руската душа, руската литература, че пее с удоволствие руски песни, че понякога усеща като нежен полъх копнежа си по необятното руско поле - и т.н.
Като се връща в спомените си, приятелката ни раз­казва, че през 1971 година е участвувала в училищна поста­новка за звездата Сириус. А през март-април 1994 год., ко­гато е по-ръчвала да ú изработят указателни табелки за ра­ботата, от всички възможни цветови комбинации е избрала бяло, розово и светлосиньо, без да знае за изработването по същото време и в същите цветове на Христовата Звезда!
А ето и някои от сънищата, които - според тази прия­телка - си струва да бъдат разказани тук. Когато е била в седми клас сънувала, че е приета да следва в Пловдив - и след четири години действително е студентка в Пловдив!
Сънува и следния сън много често в живота си: стои на брега на морето, а зад нея няма плаж, а висока, стръмна скалá. Изведнъж настава огромно вълнение, невероятно ви­соки и яростни вълни я заливат, понасят я и я завличат на­вътре, след това я запокитват отново на брега, после пак я заливат, блъскат, изхвърлят - и този кошмар трае до събуж­дането. Тя се пита защо ли толкова често сънува този ужас и дали има връзка с минало прераждане? А като дете, най-голя­мата ú мечта била да стане капитан на кораб...
Друг често сънуван сън е, че шофира много добре, без да умее (и насън, и наяве) най-различни леки автомобили, но предимно един червен, открит. Усещането, че може, и то много добре да прави това, я опиянява…
И още един - странен, тежък и периодично повтарящ се сън: лети, лети, пропада и пак се извисява, но не може да си отвори очите - това е мъчително, болезнено, жестоко; от­ва-ря ги замалко с ръцете си, но те пак се затварят… Има ли някакъв смисъл всичко това - или е само временна преумора?
От една-две години - не винаги, но много често, обикно­вено вечер, но понякога и през останалото време, когато затвори очи, в началото вижда една малка точица, която постепенно се уголемява невероятно и се получава усеща­нето за лекота, разтваряне на тялото, невероятен покой, може би летене и - най-вълнуващото - усещане за великия безк­рай, за всепоглъщане, безкрайно потъване и проникване…

Устни разкази на д. за някои от преражданията на П.,
 с коментари от Елма:

Около 25.VІ.1994г.
Индия
В това прераждане П. е била жена. Родила се в семейс­тво на богат търговец. Според традициите и обичаите, от 3-годишна възраст е била сгодена за син на друг човек от съ­щата каста. П. се занимава с музика, свири много добре, пее, пише стихове. Влюбва се в един брамин (днешния д.), който е предста­вител на по-висша каста. Нейният род, и особено баща ú, са против тази любов и се опитва да ú попречи. Обаче те много се обичат и избягват заедно. Свирят и пеят, пътувайки из цяла Индия! П. е по-реалистична, по-практична, но при него на преден план са чувствата, а после разума.
 Живеят щастливо, но не могат да имат деца и ходят при най-различни лечители, за да им помогнат.
Разбира се, този начин на живот не се приема от ней­ното семейство. Баща ú, с когото има карма, се разболява от истерия. Тя много го обича и когато научава, че той е тежко болен, на смъртно легло, решава да се върне - да го види за последен път и след това отново да продължи да живее с брамина. Браминът интуитивно чувства, че това е капан, ор­ганизиран с цел да върнат "заблудената" дъщеря. Браминът има някаква връзка с една певица. Решава, че няма да придружи любимата си – мисли си, че ако тя го обича, ще на­мери начин да се върне при него.
П. се връща у дома, където бива затворена и насила омъжена за този, за когото е определена от детството й.

26.ІІІ.131г. 20,44ч.

- По същество и в подробности, тези разкази са верни. П. тогава се казваше Рáдха, на името на Ве­ликата Съпруга. Поради подлостта на баща ú, сега той трябваше да я отгледа с най-нежна любов, но не му се даде като кръвна дъщеря, за да не се продължи, а да приключи кармата му.

 Примирява се, ражда деца, сприятелява се със съпруга си и нему доверява всичките си сърдечни тайни, страдания, копнежа си по брамина. Чете му прекрасните си, нежни сти­хове.
Браминът (д) се разболява тежко от болест, която обезобразява лицето му. Той се оттегля в гората, където води изключително аскетичен живот. Отдава се на духовни размишления и осъзнава своята вина в отношението си към П. - страх, безхарактерност; но намира сили само за духовно покаяние, а не и за активни действия. Умира сам в гората.

В следващото си прераждане, в Италия, д. плаща тази част от кармата си (т.е. за малодушието и безхарактер­ността си). В това прераждане отново е мъж, много добър изпълнител на италиански канцонети. Женен е за много свад­лива и креслива жена, която непрекъснато го тероризира. Не издържа повече с нея и отива в един монашески орден (пред­полага се, че при йезуитите). Добре се приспособява към строгите изисквания на монашеския живот и дълго време жи­вее в относителен вътрешен мир със себе си. Един ден, през стените на манастира, чува един изпълнител на канцонети, не устоява на голямото изкушение и също запява. Това, раз­бира се, води до изгонването му от манастира. Тръгва като певец с пътуващ цирк, влюбва се в една певица. Вероятно за­гива на дуел.

- П. (Радха) нямаше карма с мъжа си. Той беше добър човек и се казваше Хари. Небето имаше пла­нове да я срещне с него в бъдеще. И наистина, няко­гашното му поведение спрямо нея в Индия стана причина тя да го спаси по-късно, в Германия, от смърт (сега Пúус).
А предишният брамин наистина си плати с лих­вите в Италия, понеже някога остави Радха.

15.07.1994г.
Древен Рим
Времето, в което е живял Спартак. П. в това прераж­дане е мъж - патриций от богат и известен род. Има човешко отношение към робите. Взима участие във въстанието на Спартак, става един от най-близките му и доверени прия­тели. Когато става ясно, че въстанието няма да успее, лично Спартак го моли да се върне обратно при своите, да не афи­шира участието си във войската му, а да продължи да работи против робството по друг начин. Успява да избегне преслед­ванията и смъртта, връща се и започва усилено да пише ли­тературни и философски материали против робството. Името му е останало в древноримската литература и история.

Испания І
В това прераждане П. е мъж - беден тореадор. Но дълго не се занимава с това, понеже не понася кръвта. Отива в ма­настир - висок, слаб, плешив служител на Бога, задълбочено изучаващ Библията. Бил е много смирен, благ човек, спечелил е обичта и уважението както на братята си в манастира, така и на миряните в околността. Имал каручка с кон, и едно от най-любимите му занимания било да помага при разнася­нето на мляко.

Между 28-30.VІ.94г. и 27.VІІ.94г:
Испания ІІ 
В това прераждане П. е жена от богат испански род, а Г.П.Б (сегашният й съпруг). в това прераждане е мъж, неин брат - хидалго-рицар. Семейството на най-добрия им слуга има незаконороден син от златно потекло (днешният й син Пл.). Той е една странна смесица от гор­дост и примирение, с много умствени възможности, но с ма­лък шанс за развитието им. Сестрата (П.) го обича искрено, взема го под свое покровителство, грижи се за неговото въз­питание и образование, като понякога не му спестява пляска­нето, потупването и на-казанието.
Родителите на момчето умират и хидалгото не разре­шава то повече да остане да живее при тях. Сестрата много страда, но не намира сили да се противопостави на волята на брат си. Дава достатъчно средства на момчето, които му стигат за една година. Той става тореадор, но не му провър­вява. Озлобява се срещу брата и решава да се върне и да му отмъсти. Устройва му засада, обръща каретата му. Братът остава жив, но с увредени крака. Момчето попада в затвора; тук се среща с един свещеник (с него му предстои среща в сегашното прераждане) и благодарение на него успява да осъзнае греха си, да се покае и да се обърне към духовното. Затова в това прераждане идва при П. и Г.П.Б. - и то с проб­леми в кра­ката.
Г.П.Б. - в Германия е инженер, който се занимава с въ­веждане принципа на вятърните мелници от Холандия и усъ­вършенствуването им. В свободното си време развива хобито си - ремонт на часовници, безплатно.

29.ІІІ.131г. 14,15ч.

- Преди нямаше този ярък дух на бунта в себе си. Работата на духа се отличава и с бунт - готов­ност да загубиш всичко и да умреш в името на Прав­дата.
Трябваше обаче да се яви на арената в Испания на два-три пъти като тореадор, за да отнесе "по­зора" от отказа си да пролива кръв.
Това е едно много високо посвещение, и при война се изпитва кой ще се остави да бъде убит.
За този живот в Испания нямам какво повече да допълня, освен това, че тогавашният свещеник сега е художник в България, който ще го посвети оконча­телно в пътя на Духа.

Русия
П. в това прераждане е жена, произхождаща от дворян­ско семейство. По време на Кримската руско-турска война за­минава като мед. сестра на фронта. Баща ú, който много я обича, е против това и се опитва да я спре, като заплашва да я лиши от наследство, но тя е непоколебима. Заминава на фронта и всеотдайно се грижи за ранените, спечелва обичта и доверието им. Баща ú, като вижда несломимата ú воля, изп­раща пари и с тях тя помага още повече.

- В Русия П. се срещна с няколко от сегашните си най-добри приятели. Серафимното ú тяло се разви в съвършенство и от тогава това си личи по факта, че тя не е способна да прави нищо за себе си.

Близкият Изток
Някъде там, П. отново е жена. Поредната съпруга на бо­гат мюсюлманин, всеотдайна съпруга и предана, задълбочено изучаваща и познаваща Корана. Мъжът ú има много тежка ръка и често я бие по главата. Тя умира от болест в главата, вследствие периодичните побоища.

Англия
Отново жена. Учителка в девически пансион - строга, но справедлива. Омъжва се за пастор, ражда син, който става писател от средна ръка, с вероятно име Селин (да се по­търси в англ. литература от началото на века). Преселват се да живеят в Америка, тя е много енергична и жизнена, обича да кара мотор, имат щастлив живот с пастора.

Януари `95г.
Франция
П. отново е мъж, брат на В. Заедно с В., преоблечена като мъж, се подвизават като мускетари, дуелират се, из­пълняват кралски поръчки. П. спасява живота на В.

27.VІІ.1994г.
 Германия
 Сравнително състоятелен мъж, силно развълнуван от идеите, които проповядват розенкройцерите, и им става нещо като ятак - укрива ги, помага им със средства, храна, квартира.

 (Всички тия разкази на единатора за преражданията й са записани по памет от П.(К.)

- В новото си прераждане в Арабия се роди с единственото кармично последствие от тореадор­ството си в Испания: мъжът ти бе същият оня бик, когото ти уби с чук по главата. Веда бе сестра ти в Англия, когато ти бе жена на пастора. Ти много ú по-магаше. Преди, във Франция, бяхте мускетари. Ти насили любимата на едного и го ограби - сега тряб­ваше да преживееш от него същото.
Ти спаси Пиус и Андрея в Германия, когато бяха родни братя - розенкройцери.

23.ІІІ.131г. 4,12ч.

- "Носáч, Носáч, Носáч" - това е значението на монадното ти име Инлóн. Преводът му обхваща не само славянските значения на тази дума - носач като основа, носач като носител, нос на Космическия Чо­век, т.е. нюх за Любовта, Мъдростта и Истината, - но и още 17 по-тънки, които няма да пояснявам. "Инлóн съдържа тройното повторение на славянс­кото ти звучене, въпреки че коренът му е по-древен.
Ромонадното ти тяло се проявява с голяма сила, понеже слизаш, не се качваш. Ромонът на ду­шата се чува само при слизане, не при качване. Тя пее по стръмнините и сред камъчетата на Планината. Спящото, сънно тананикане на Пралайа събужда сърцата на слизащите. Пралайа може да дава! Пра­лайа се самоотдава! Природата представлява Само­отдаващ се Бог, слизащ прекрасно в долините на чуждите желания. По-точно, те са собствените Му желания, разпилени из безбройните Му свидни де­чица, които си мислят, че сами желаят. Пралайа е сам Той, на-метнал върху нас чудната илюзия, че ние сами желаем това, от което Той сам няма нужда, но се самопринуждава да го желае с най-велико смире­ние, за да подтикне съществата към развитие.
И ето, когато някой е лежал неподвижен 38 години, сам Бог му подава свята ръка, за да разкърти парали­зата на духовното и да тръгне по славния Осморен Път! Само Осмúцата - превърната през средата Нула - привежда всички останали същини и бития в непрестанно слизане надолу и възкачване нагоре - "осмозата" на Духа, Великия Кръговрат на Живота! Ако водите не слизаха, нямаше да се изкачват; ако ручеите не пееха, нямаше да има същества като об­лаците! Тъкмо ромонадното тяло на съществата с монада се топи щастливо сред глетчерите на Духа, щом слънцето запее песен за обич! Снегове, ледници, прèспи и гордости се разтопяват на всички гласове, съгласяват се да тръгнат надолу, където милиарди и милиарди душички ги очакват с томление, за да плъпнат нагоре - на възбог - семената на светúте желания!
Следователно, трябва първо да се появи Обичта на хоризонта, за да се разплачат от топли­ната ú гордите, снежни върхове. После снежните води се събират в улейчета, вадички, ручейчета, бързеи, стихийни потоци и сияйно бели, ослепителни водопади, за да тръгне Любовта по света и да почне да се самораздава. Всемирна симфония от ноти-капки, съ-вършени многозвучия на дъжда, гръмовé на отцепени айсберги и оглушителен вик на ниагари от любов се запява от всички същества на Земята, възпявана от волни, сини ветрове! По стеблата се начева нещо неописуемо с думи и музика; с кръвта се случва нещо необяснимо - и криковете на свободните същности тръгват да се търсят из небосвода; чув­ства, спали досега, се устремяват нагоре по водопа­дите и милиони необвързаности се взривяват с вик в пространството, за да се слеят с Онова, Което жи­вее така постояннонепрекъснато.
Сега няма да ви разправям подробно какви пер­турбации в ангелския свят предизвиква осмúцата, когато се нареди след тройката. Пръсването на парчета е неизбежно, ако духовното не стане елас­тично; еластичността на духа става безкрайна, ко­гато жаждата за любов се сдружи с мъдрост, надми­наваща всичко познато и непознато. Така Вселената започва да се свива и разтяга спонтанно, духът ви почва да диша, а сърцето си тупа непрестанно, без да се интересува от дните и нощите на настроени­ята ни. То поддържа Малкия Кръговрат на Живота – превръщането на Обичта в Любов и обратно, - та да може водородът в звездите да възкръсва в хелий, тръп­ката - във вихър, робството и родството - в ромо­нене!
Ромоненето на желанията - ето самата същ­ност на младостта и безсмъртието! Алкалната лю­бов е Венерина - тя "алкае" нещата повече за себе си, отколкото за другия, и затова болестите на ве­ните и на Венера учат алчущите да се отказват от алчността. Страхът от даване е също алчност - алкална реакция на Сатурн с Венера, правеща уст­ните тънки и сини. Киселинната обич е артистична - тя се отдава под път и над път и понякога пръсва артериите, но страда от жажда за слава, от тщес­лавие. Да даваш е Божествено, но премерù първо с кой си имаш работа и дали твоето сърце може да напълни устата на ламя - астрална каца без дъно. Единствено ромоненето редува любовта към едного с любовта към всички; единствено тихият шепот на сърцето знае коя е солта на живота, без която същ­ността на живота се обезсолява и хората излизат от къщи с краката напред. Като престанеш да се влюбваш, половината ти сърце е атрофирано - поч­ваш да правиш кисели реакции и физиономии на хо­рата… Като престанеш да се откликваш - втората половина на сърцето ти е в печално състояние и на теб не ти остава нищо друго, освен да плачеш вът­решно, да почнат да ти текат лигите… Не правиш кисели физиономии, но си загубил основата на жи­во-та си; става ти лугаво в духа и душата, иска ти се да се изповръщаш целия. От алкание астми получа­вате, алергии, потене, докато ви хване накрая дамла и повече от нищо не се интересувате: измит с пър­вокласен сапун, но празен. "Пе-ха-то" (РН) ви трябва да варира в нормалните граници денем и нощем - ко­гато сте радостни и когато сте тъжни. Открáд­нете повече радост за себе си - почват да се нато­варват артериите, сърдечен и душевен инфаркт ви чака. Затвóрите се за обмяна със свежи енергии и сърдечни витамини - поглъщате само брачни сладкá и родовú петмези и конфитюри - склерозата на чув­ствата ви е готова и вялостта в общуването, вле­де­няването - сигурни. Не ви остава нищо друго, ос­вен да станете клюкари и клюкарки, провиснали баби и злобни дядовци - пропаднал материал за претопя­ване. Затиснат път, вкисната душа, сърце в тинята на живота.
И на Инлóн сега казваме - и още много ще си приказваме: отместихме канарата от пътя на жи­вота ти, свежа струя пуснахме в душата ти, измък­нахме сърцето ти от тинята! Ти си звездно чедо, с ромонадно тяло на тази планета. Докато поддър­жаш Кръговрата на Живота, подмладяването ти ще продължава.
 6,40ч.

В този момент съм получил силен импулс да цитирам веднага след осиянието един откъс от книга на Монро, без никаква връзка и логика. Веднага след това се изяснява защо:
Из “Пътуване извън тялото" от Роберт Монро (Robert A. Monroe), част 2: “Далечни пътувания” (Far Jorneys)

"Летя над широко, кафяво поле, на височина около хиляда метра… Долната ми част е плоска - и силна жизнена енергия се влива в мен отдолу… Ставам все по-голям и по-голям и жадно преобразувам енергията в себе си - аз съм въртящ се вихър, дейността ми извлича вода от енергията и ми помага да ста­вам по-голям, по-съзнателен и знаещ. Колкото повече нараст­вах, толкова по-голяма ставаше способността ми да знам. Приличам на кръгла топка, а усещам, че растежът ми е повече нагоре, отколкото встрани. Все повече енергия се влива в мен, изграждайки… Чакай, това е електричество! (…)
(…) Летяхме над земята, над гъста гора. Кафявото поле наблизо ми бе познато. ВВ се рееше пред мен. Той започва да вибрира: "Удоволствие, а?"
Трепках: "Какво бе онова?"
Той посочи зад мен. Обърнах се. Бе кълбест облак със среден размер; отстрани, където го докосваха слънчевите лъчи, беше бял. Задната му част бе сива, дъното му бе тъмно и равно. Облаците имали съзнание?!"

Едва след импулса да се включи този текст от Р. Монро, Инлон за пръв път разказа, че за нея облаците са най-голямото ú вълнение в природата още от най-малка.

Мисли от Учителя, които се паднаха напосоки от тома "Възможности за щастие":

"Отворú сърцето си, за да потече през него Божията Любов - не капка по капка, но изобилно! Сложú на сърцето си голям, златен кран, през който да тече Любовта изобилно - да се ползват всички! Обърни нова страница на книгата си и започни да пишеш със светли­ната на ума си с топлината на сърцето си. Обичай, както Бог обича. Любú, както Бог люби." (стр.17-18)

"Когато видиш красива мома или красив момък, приятно ти става. Ти се радваш, че Бог е създал такива красиви форми. Има ли нещо лошо, ако момък обикне една мома? Ще каже някой, че момъкът е направил някакво престъпление. В Любовта няма престъпления! Престъплението е в неоценяването на Лю­бовта. Като не могат да я оценят, хората казват, че е престъпление мъжът да обича две жени или жената да обича двама мъже. Странно е да се говори по този начин в ХХ век!" (Стр. 26-27, 24.VІІІ.1941г., беседа "Същината на човека")

"Престъпление ли е да обичаш мъжете или жените, без да задържаш любовта им за себе си? - Престъпление е, когато обичате човека и задържате любовта му само за себе си!" (с. 27)

"Ако мъжът на някоя жена обикне друга, жена му трябва да покани съседките си на угощение и да каже: "Радвам се, че мъжът ми обикна друга жена!" Ако обикне трета някоя, да даде второ угощение. Нека се радва, че сърцето на мъжа ú се разширява, нека приема и другите жени като свои дъщери, с всичката чистота и безкористие.
… Под думите "възлюблен брат" и "въз­люблена сестра" разбирам души, произлезли от Бога, които имат еднакви права. И жената иска да обича, както и мъжът. Тогава и мъжът трябва да се радва, когато жена му е обикнала друг мъж, освен него.
Следователно, всички хора трябва да дадат път на любовта във всички нейни въз­вишени и красиви прояви. Само по този начин човек може да се подмлади и да придобие безс­мъртие." (с. 27-28)

"В бъдеще истинските герои ще бъдат хората на Любовта, понеже няма да умират. Сегашните хора умират по единствената причина, че умът им е в стълкновение със сър-цето, а сърцето - с Божията воля". (с. 23)
"Първото нещо, което се изисква от же­ните, е да дават свобода на мъжете, да не ги поставят на изкушения". (с. 29)

"Сега и на вас казвам: смисълът на жи­вота е в придобиването и изявяването на лю­бовта. Това не значи, че трябва да станете калугери; не казвам и да се жените или да не се жените (…) Въпросите не се разрешават нито с калугерство, нито с женитба(…). Раз­решаването на въпросите е в Любовта. За­това казвам: "Възлюби Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с вси-чката си сила". Щом възлюбиш Бога, всичко, каквото ти дойде на ума, е позволено. Обаче преди да си Го възлюбил, мисли какво правиш.
И тъй, първото учение в света е любов към Бога. Живеете ли по това учение, всички неща са законни". (с. 35)

"За всеки ден ти е определено с кои хора ще говориш и с кои не. Не може да се срещаш с когото искаш, определено ти е с кого да се срещнеш и с кого не. Ти можеш да пристъпиш закона, да го измениш и можеш да се срещнеш с когото трябва и с когото не трябва, но щом пристъпиш закона, веднага усещаш една тъга, една скръб (…). Сега вие ще кажете: "Много тънки работи са тия!" - Действително, много тънки са и вие трябва да ги проучите, за да можете да се ползвате" (Беседа "Вяра и съмнение", стр10, 17.VІ. 1923)

"Освобождение има само когато изпъл­ниш волята Божия. Не я ли изпълниш - няма освобождение(…) Това е философията, това е учението на Бялото Братство - да изпълниш волята Божия! А всяко друго учение, което не изпълнява волята Божия, не е вярно учение". (Беседа "Днес, а не утре" 28.VІ. 1923г. ООК)

"Да не мислите, че в съвременната окул­тна наука няма начини за подмладяване? Там - когото и да е от вас - в 20 минути отгоре мо­жем да го обновим, да стане млад. Човек може да се постави в хипнотически сън и само за 20 минути - чрез тази интензивност на законите в Природата - може да се измени съвършено формата му.(Беседа "Смисълът на противоречи­ето", 19.ІІІ.1923г.)

"Бог среща една млада мома и вижда, че тя мечтае за някакъв красив момък от високо произхождение, с когото мисли да бъде щаст­лива. Бог знае доколко ще се сбъднат меч­тите ú, но се усмихва и на нея и си казва: "Ко­гато тази мома види заблуждението си и раз­бере, че момъкът не я е направил щастлива, тогава Аз ще я посетя, ще се разговоря с нея и ще я науча как трябва да живее. Значи, Бог посещава нещастните, разочарованите, страдащите, бедните. Когато срещне някоя грозна мома, на която никой не обръща внима­ние, Бог се спира пред нея. Веднага грозотата ú изчезва! След това хората започват да се интересуват от момата.
Където Бог присъства, всичко се прев­ръща в добро: страданието се превръща в ра­дост, нещастието - в щастие, сиромашията - в богатство, грозотата - в красота. Дойде ли до вратите на богатите, на учените, на щастливите, Бог ги подминава. От време на време само изпраща някой човек да ги похвали, да поговори за тяхната ученост, за тяхното бо-гатство… Те са доволни, че срещат хора, които ги ценят. Ето защо и едните, и дру­гите са доволни: сиромасите и страдащите - от посещението на Бога, а богатите и щаст­ливите - от близките им, които ги ценят и уважават. Казано е в Писанието, че Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат." (Том "Възможности за щастие", стр.39, из "Тя иде" - трета съборна беседа от Учителя, държана на 25.VІІІ. 1941г., 5ч.с.)

СЪДЪРЖАНИЕ
/