Книга 22


6.ІІІ.131(1995)
Изгрев - Бургас

А С МЕН ВСИЧКО Е ВЪЗМОЖНО!

(специален подарък за П., както и за Е., по случай
рождения ú ден)
1,20ч.
Един човек се събудил след полунощ с непреодолимото же­лание да изяде незабавно - и то целия - един грамаден шоколад, завáрен на масата до едно извънредно топло писмо. В човеш­ката история рядко са писани такива писма - и ангелите, по всяка вероятност, ги съхра­няват в специални светилища, като еталони на върховните възмож­ности на нашето сърце. Такива сияещи плодове не Безсмъртната Любов едва ли са много на Земята. Освен това сега, пред себе си, този, до когото е адре­сирано, познава само още едно подобно писмо - уникално, несрав­нимо с нищо познато, невъзможно да бъде забравено никога. Желанието те да бъдат включени цялостно и в оригинал в една възможна бъдеща антология на свещени текстове на Сърцето е огромно, особено с надеждата за личен коментар от Христа, но те са твърде интимни и тайната им не ни принадлежи. Туй би могло да бъде сторено само с разрешение на авторите им, при условие на пълна анонимност и смесване с други подобни писма от световната еписто­ларна съкровищница. Наскоро в осияни­ята бе цитиран израз от едно такова Божествено писмо, с мото от роман на Фойхтвангер и с ко­ментар от Елма.
Сега сякаш има разрешение да бъдат вмъкнати тук и ня­колко думи от свещеното писмо, светящо ярко днес като слънце на масата, до шоколада:


"…пожелавам ти, където и да си, да се случи онова, което е достойно за теб и за което ти си достоен.
Бъди щастлив - и нека Бог винаги те закриля!
Когато и да се завърнеш, добре дошъл!
Няколко реда от едно обикновено създание.
                                                                           1 март 1995г."

Доколко е "обикновено" това създание, може да се съди по факта, че нещо може да принуди някого посред нощ да изяде с неопи­суем глад един шоколад за 5 или 10 души, след като през деня и ве­черта се е бил наял до насита и нощем за него е абсур­дно да яде. Правел си е сметка да го яде дни наред - блокче по блокче, - заради благословението и за да не си разваля режима. Но съществували и други закони за посрещане на благословени­ето. Флуидът на писмото се е прелял и в този бял шоколад с фирмена марка "Triumf Weisse Crisp", което сега звучи повече като "Триумф на Белия Христос" (като че ли не си е бял по на­чало…)
А е триумф, понеже тук става дума за три същества; по­неже е защитен с отличен първият пункт от конспекта за из­пита по Истин­ско Приятелство: "Какво бихте сторили, ако ваша любима душа, обезпечена преизобилно от даровете на обичта ви, замине някъде сама или с друг без предупреждение за неопределен срок; и ако въобще се върне някога, не изяснява къде е била и какво е правила?"
Това е само първият въпрос от най-първия предмет в Уни­вер­ситета на Сърцето, за да стане то някога "сърце, чисто като крис­тал". По този въпрос са скъсани на изпитите всички сърца в истори­ята на вселената, които още се прераждат. И никое не ще да се явява на поправителен - мухата продължава да си се бие само в една точка на стъклото, докато падне мър­тва - а наоколо всички прозорци са отворени!
Само андроиден синдром? Или и нещо друго?
Ако тук възникна отново този древен като грехопадени­ето проблем - основа на почти всички земни опери, романи, раз­кази, сти­хотворения, драми, сценарии, оперети, водевили, епик­ризи, съдебни дела и смъртни актове, - то не е от вроден комп­лекс или каприз, а защото Един над нас пак иска да говори по него. Това е и проверка на нашата собствена човешка искре­ност, доколкото не се съобщават конкретни имена и не се разк­риват хора с почерците им. Ето: един достоен дух от западния клон на Всемирното Бяло Братство - Роберт Монро, - като Толстой и Достоевски, е способен на такава искреност: Въпреки най-нежните посвещения на съпругата си, той не спестява подробности за астралните си сливания с други женски души - без да се бои, че това може да разстрои брака му. Значи, зако­нът за премъл­чаването на най-святото може и да се наруши, ако в брак са същества с искра Божия.
Първата мисъл, когато човек има редкия шанс да прочете или получи такова писмо, е следната: "Ето случай, когато Голя­мата Награда на Небето за двойка, която първа разреши пра­вилно въпроса за Любовта, може да бъде взета!" Учителят твърди, че никой на Земята още не е взел Наградата.
И - въпреки всичко - изпитът и в този случай не е взет. Още ли неща се искат? Въпреки че Христос тогава не се е ос­мелил да каже "Дъще", а само "Сине Мой, дай Ми сърцето си", не се ли получава напоследък нещо много странно в света - именно дъщерите на Бога са повече, готови да постъпят по новия начин? Не е ли защото сме пред прага на женската, Шестата Раса - и сега жените са по-будни за Истината, отколкото мъ­жете?

И - накрая - как трябва да се цитират мисли от беседите по тия въпроси, но без съобщаване кои са се паднали с отва­ряне напосоки и кои са подбрани съзнателно?

9,20ч.

- Цялото не изпитва, То очаква. То не очаква, както очаква частта. Частта обикновено очаква с безпокойство и скръб, а Цялото очаква, изпълнено с любов и разбиране. Ето защо, йерархиите ви изпит­ват, а Бог ви очаква да си дойдете. Той е вечен - може да очаква вечно. Вие сте тия, които се приближавате към Него - по-бавно или по бързо.

Сега тук няма да повтарям неща, които ви говоря вече хиляди години. Само ще кажа: Пътят, Истината и Животът са три канари на Посветения. В Пътя ти си със съучениците си, в Истината си сам, а в Живота - с ония, които обичаш и те обичат. Пътят се отличава с Мъдрост и познание, Истината - със свобода, а Живо­тът - с пълно щастие и безсмъртие.

Бог ви казва сега: ако живеете със всички и за всички, няма да умрете никога! Тогава се получава грандиозен хор от истини и свободи, който поддържа орбитите на съществата във Вселената.

Сновете насам и натам като световете, ако ис­кате да сте живи! Порете просторите на Истината там, дето още никой не е проникнал - и вие ще бъдете напълно свободни. Вървете в Пътя с прекрасни същес­тва като вас - познанието и Мъдростта ще плодят всичко наоколо ви.

Щом сте с Мен - Аз съм с вас. А с Мен всичко е възможно!

"Съвременните хора често постъпват като онзи млад момък, който дал обещание на своята възлюбена да извади желязо от кръвта си и да ú направи от него пръстен… Той пущал кръв, вадил желязо, докато най-после заминал за онзи свят, без да може да направи пръстен за своята любима. Съвременните хора постоянно си пущат кръв, т.е. изпущат всичко онова, ко­ето е възвишено и благородно, с което можем за в бъдеще да направим нещо. По този начин, те сами се самоунищожават." (ЖСС, 127-128с.)

"Понеже Бог живее в сърцата на хората, сърцата ще разберат Неговия закон - те ще обикнат всички хора! Значи, чрез сърцата на хората Бог ще ги обикне - и дето отиват, с тях ще бъде и Той" (Живот, светлина и свобода, стр.141)

"Когато Любовта дойде във вашата душа, не ú заповядвайте. Оставете я да се разпо­режда, както тя знае. Когато Истината дойде във вашата душа, оставете свободата да се разпорежда, както тя знае. И когато Божестве­ната Светлина дойде, оставете Светлината тя да се разпорежда. И животът ви ще се уреди, както никога не сте виждали! (ЖСС, с.280)

"На Земята човек е пътник, дошъл за ня­колко години, след което пак ще се върне в отечеството си. Защо му е апартамент? Всеки се нуждае от една малка шатра, с която да пъ­тува от едно място на друго. Като прекара ня­къде десетина дни, ще натовари шатрата си на едно магаренце и ще тръгне на път. Животът на Земята не е уседнал, не се нуждае от трайни и неподвижни жилища. От гледището на Новата Култура, апартаментите представляват зат­вори, в които човек е принуден да живее." (14.ІХ.1941г., "Възможности за щастие", стр.180)

"Човек, който е роден от Бога, той обича всички. Роденият от Бога обича всички - това е едно от качествата му. Не само че пакост и зло не прави, но той обича всички живи същества. Там, дето вижда диханието на Бога, той над всичко трепери! (ЖСС,с.300)

"Следователно, ти трябва да се радваш, че си срещнал един човек, когото можеш да оби­чаш, защото имаш възможност да видиш Бога в него. Във всеки човек ще видиш личността на Бога! Ако обичаш всички хора, само тогава ще познаеш своя Бог." (ЖСС, стр. 308)


След всичко това стана ясно защо внезапният глад нощес бе утолен първо с три подарени портокала, а веднага след това (въпреки Шелтън…) - с белия шоколад... Любовта, вложена в тях, от две различни същества, е трябвало да се съедини в един "атомен реактор" - и да пусне нов ток по света!

СЪДЪРЖАНИЕ
/