Книга 22


27.ІІ.131(1995)
Йулма (Родопа)

ЖИВОТЪТ НА НЕПТУН


По пладне

Помощта на Небето иде най-много от Нептун - Бон. Ако Марс е свързан с Бетелгейзе, а Уран - със Си­риус, то Бон е пряк преден пост на Процион. Серафи­мите от Процион и от всички серафимни светове "ка­цат" първо на Нептун, пристигайки в системата на Хо - Слънцето.
Преди ви говорих за астрологическите и астро­лоническите свойства на Нептун, а сега помòли и ще поразправя нещичко за живота му. Опитните мистици постигат неговото състояние, едва когато прежи­веят Четвърто Посвещение – Преображението. Про­тан се грижи за Просветлението, а Бон - за Преобра­жението.
Опитайте се да си представите само за ми­нутка безпределно сребристо пространство, прони­зано от безброй разноцветни лъчи. Тези лъчи се разтя­гат в хармоники и ветрила, избухват безмълвно от някоя точка, пламват прекрасно през цялата вселена - и пак се прибират в своята микроскопическа точица!
Светлината на Бон е сребриста, но водите му са нежнозелени. Тъй като Процион се проектира в Нептуновото измерение през водите на Мировия Океан, съ­ществата там се считат за "океаниди" - свободни обитатели на Божествената и духовната вселена. Те са със серафимни тела: уголемяват се колкото супервсе­лената и се смаляват до границите на универсума.
Тези приказни, пленителни "понтоноиди" същес­твуват само в Любовта. Те се разтварят в Мировия Океан и загубват своята временна индивидуалност, ако се понижи някъде Трепетът на Преливането. Сле­дователно, посетителите на Нептун няма да се срещ­нат с неговите обитатели, преди да се способни да се разливат по вселената.
Прирастът на монадите пряко зависи от Про­цион и неговата база Бон. Разбитото на безброй час­тици Битие се синтезира само от тях и побратимите им. Преди 2000 години ви казах, че който не напусне близките си заради Мен, не е достоен за Небето. Сега ви казвам: близките по места са само фикция, необхо­дима докато покълне монадата ви. Щом покълне, тя се стреми с всички сили към светлината, наречена от серафимите "Преливане".
И любовта с обект е преливане, но… от пусто в празно. Подобно на някой умопомрачен, съществата с разцепена монада сплитат стебла и корени с някой като тях и почват да пълнят с илюзии каца без дъно – сърцето на Старите Прародители. Такива сърца се съсирват и стават на буци из космоса. Провеждат прог­рамата на стара цивилизация за склерозиране на Битието. То се напълва с канцерни планети, звезди и галак­тики; грамадни тромби плуват по артериите на Ста­рата Вселена или стават на плаки, прекратяващи Всемирната Осмоза.
Съществата серафими са разтворители - най-свежите киселини на Битието. Те се стремят да раз­мият плаките, да смалят тромбите от нисш Венерин произход, от сатанинска Юпитерова дейност. Непра­вилни са представите на някои, че Нептун управлява лепилата. Напротив, Нептун е най-мощният разтворител, докато лепилата произхождат от Венера. Всички "лепки" в Битието са нисши Венерини духове, от които то се отърсва само с Космична Любов или космични, мирови катаклизми.
"Понтоноиди" е условна дума - превод на ваш език. Бонианци биват не само мостове, но и пори. Без тях, съществата няма как да се обменят с околната среда - смърт ги чака. И тия, които ви прекъснаха връзката с Небето, разчитаха именно на това: да прекра­тят обмяната на веществата и обмяната на същест­вата.
В духовния свят обмяна на съществата същест­вува, но само в рамките на една йерархия: всеки със "своите си". Това е строежът на ангелския свят и неговия морал, физиология. То се отразява и в света на растенията, в света на животните. А Божестве­ните същества са проектирани в светлината, въздуха, водата, почвата - те са за всички и във всички. Та само с тях да общувате - съвършени ще станете! Природата е само ¼ избор - преминете ли през него, минавате в света на Цялото.
Сред серафимите се отличават ярко два класа: женски и мъжки. Женските синтезират Битието чрез обожание, а мъжките - чрез опиянение. Само по пътя на обожанието се стига до опиянението - друг Христов път няма. Не мислете обаче, че опиянението на Неп­тун е само "Проционно". Бон има и собствен тип обо­жание и опиянение. Така че не само от Процион, но и от всички светове се стремят неудържимо към състояни­ето на Нептун, който е планета само в третото измерение.
Бон съществува разгърнато в XI-то измерение и има свои специфични особености. Още много същества и светове са в него, но всяко измерение има безброй тембри, подобно на гласовете на съществата с мо­нада, на музикалните инструменти. Сред гласовете, Нептунов е любовният алт, а измежду инструмен­тите - любовният обой. Следователно, човешката душа се отваря за Нептуновото ХІ измерение, когато възлюби серафим. Тогава тя започва да пее алтово.
 Не смесвайте влюбването с възлюбването. Влюбването е влъчване в някого - Венерин процес. И то е необходимо в процеса на развитието, за да се превърнете от човек в ангел. Но всички духовни ангели се отличават от серафимите: серафимите са с еди­ния крак в духовния свят, а с другия - в Божествения.
Значи, съществата, които възлюбват серафим, са стигнали до върха на ангелската йерархия. Самите женски серафими обаче са възлюбили мъжки серафим. Предаността им е неописуема с човешки и ангелски езици, и колкото и да ви се обяснява с притчи и сравне­ния, нито вие ще разберете това, нито ангелите. То е толкова неразбираемо, колкото висшата или върхов­ната математика за едно говедо. При влюбването, ти очакваш ответ на чувството, но от този, в когото си се влюбил. Наистина, готов си да дадеш сърцето и живота си за него, да му служиш робски, да се простиш и с монадата си, ако поиска. Но очакваш същото - или поне една милионна част от него. Поради това жите­лите на Венера са вечно млади и красиви, но при усло­вие, че на любовта им се отвръща с любов. При все това, на Венера също има старост. Само че там не стареят бавно като вас. Там рухват само в един миг - като в приказките. По същия начин, от вещица, на Ве­нера можеш пак в един миг да се превърнеш в млада мома. Стига някой да те обикне, след като и ти си го обикнала - "жабата" пак се превръща в царица.
При нашите учебни полети, някои от вас се уве­риха в това. Не само се увериха, но и пострадаха: виждате как някои се върнаха стари баби и дядовци. И да не бяха от Класа, в климактериума пак щяха да рухнат: тяхното сърце има кислородна бутилка, на която пише, че принадлежи на еди кого си. Като си я вземе собственикът или свърши кислородът - умирате.
"Порите" на Нептун - серафимите с женска по­лярност - не се влъчват в обекта си, а го "възлъчват". Това не е разбираемо за вас - нямате такава дума. Влюбеният е като паразит, кърлеж, октопод. Той е в сим­биоза с организма на обичния и точно тук става преп­литането на астралните двойници, за което толкова много съм ви предупреждавал. "Винарките", "ликьордж­ùйките", "шампансаджийките" на висшия астрал са Венера в опозиция или квадрат с Нептун (или някой подобен аспект). Те нямат нито тяло, нито понятие за "възлъчване".
Напротив, бонианките са със серафимно отри­цателно тяло и се отдават на Принца на душата си по съвършено непостижим за всички хора и ангели на­чин: те посвещават живота си на търсене на сродни и несродни души, които да обикнат Принца им. По-посредствените бонианки са още ревнинви и затова оби­чат Принца само платонически, тайно. За "тинянците" (марсианците) същината на любовта е оргазъм, ше­мет, сливане с Отца; за съществата от Венера лю­бовта е принадлежене; но за бонианките тя е подси­гуряване на любими за обичния. По-напредналите се "отдават" на Принца си и лично - когато се окаже, че периодът на обмяна с бонианка е дошъл. И бонианци имат предпочитания - и те имат Вечна Любима. Но те са наполовина Божествени и затова се обменят с предпочитанието си само когато са у дома - при се­мейството си. Това се случва по-често или по-рядко, в зависимост от работата, от чина на мъжкия бонианец.
Мъжете на Нептун са моряци, но някои от тях са на много далечни плавания. Плаванията им зависят от броя души, които са ги обикнали. Този брой зависи от жена им, възлюбената им: тя обикаля предварително по цялата вселена, за да прославя своя Принц. С раз­кази, пламенна реч и живи филми - най-често преки предавания, - нормалната бонианка подпалва стотици и хиляди сърца с безсмъртна любов към нейния Принц. Но заедно с нея, такава "пропаганда" извършват и всички останали, които са го възлюбили.
Бонианецът се отличава по това, че обича гра­мадно количество сърца. Не само обича, но и се обменя с тях - и деца се раждат! Всяка, която обича серафим от Бон, се стреми да го направи съпруг и баща на кол­кото може повече посестрими и деца по вселената. С това тя става все по-прекрасна и съвършена и се на­дява Принцът да се спре, най-накрая, и при нея. Прин­цът се спира най-първо при първата си жена на Бон - онази, която го обича най-силно. Тя го е изпратила при най-голям брой същества, които го обичат, и затова най-дълго е чакала. От това следва, че меденият им миг или вечност ще се повтарят по-силно, отколкото с всички останали.
 Като Ме слушате, ще си помислите какво ли не… Така помислиха и сатанистите преди 2000 години, които погребаха Словото Ми. Аз проповядвах Небес­ната Любов - Любовта към Бога, т.е. към всички; но когато казах "както на Небето, така и на Земята", взеха, че Ме разпнаха! Приковавайки Ме на кръста, те прибраха краката ми в едно, казвайки: "Ти ще се върнеш към животинската любов, както я проповядва нашият Бог - Мойсей! Нямаш право да развращаваш сърцата на праведните. На небето - да; но на Земята - не: тя е наше владение!"
После ви пратих Сведенборг - апостол Андрей. Напълно ясно ви обясних, че любовта на двама ангели се изразява в намиране на трета душа, обикнала Бога, т.е. Любовта. Но вие разбрахте това пак по попски. Казах ви как ходят ангелите от най-вътрешното небе, но вие повярвахте на Сатаната: "Небето си е за Не­бето, Земята - за Земята. Небе на Земята - сакън, в никой случай! Как ще раздаваш и ще се самораздаваш на бедните?!..."
Сега да ви кажа: съществата на Нептун са още саможертвени - те също страдат. Те се подвизават за Принцовете си, но са общо взето скръбни от тях­ното отсъствие и затова се занимават с поезия. Тех­ните стихове са живи: те се превръщат в живи образи, същества, светове. Самите творения са прекрасни, но са порождения на скръбта.
Поезията е дело на женските нептунианци, а ре­лигията, мистицизма - на мъжките. Като се обезчести някой мъжки серафим от Нептун, създава църква; като се обезчести женски - създава скръбна поезия. Това е работа на атеистите на Нептун - защото и там има атеисти. Като няма още органи за любовта към всички, те строят черкви и храмове, за да се крият от нея; или почват да се окайват колко са нещастни - барем се съжали някой по-нещастен от тях, та да ги "утеши"… Падналите в калта поети се надяват пак да ги обикнат, но непълноценни същества. Една бонианка от Нептун обаче никога не може да се очарова от един плачльо, който въздиша по мъртви. Всички, които не се откликват на Любовта, са мъртви - нищо повече! Пое­тите, пропаднали от Бон на Земята, почват да възпя­ват митични образи и фалшиви герои, кухи чучела с фирмена женска красота, които не се интересуват от Вселената, но се размножават като гниди. Такива по­ети попадат в Нептуновия ад, където виждат своите кумири какво представляват в действителност.
Но има и гении на Любовта, които се изкупват и изкупват своите любими. Има произведения, които са предизвикали сам Бог да се трогне и да надари с монада някоя кукла от ада, предназначена да лови "мухи". Нак­рая се оказва, че една Нептунова "муха" е успяла нея да улови: да ú затупти сърцето с огън Божествен, а не с химически и андроидни помии. Тя престава да се въл­нува от кръчми и дискотеки, скъсва с бизнес-партньо­рите си, няма повече страх и трепет пред фигурите-гардероби - и за пръв път тръгва на планина без БМВ-то си, без джин и цигари в чантата си...
Железният закон на ада постановява: всички по реда си, според марката и горивото. След като няма Сириусов огън, след като Процион не трепти във въз­духа, след като Бетелгейзе не те разпъва от жажда за създателство на монади, ти непременно се подчиня­ваш на този железен закон: отровите и горивата на пъкъла. Аз не виждам нищо лошо в това, че Нептун се занимава и с разлагането на ада: нямам пръст в тая работа, но ú се възхищавам. И недейте да пресичате престъпността, не посягайте над наркотрафика, не ограничавайте алкохола и цигарите, не се борете с ресторантите за съвременните канибали - месоядците. Няма защо да ликвидирате кланиците и кочините, кур­ниците, оборите, семейните гнезда на хората без монада. Тези силно септични форми са крайно необхо­дими - заедно с цялата индустрия на вещи и превозни средства, на масовата, долнопробна "култура", - за да унищожат по-бързо всички, които ги консумират. Човек с искра Божия лесно не остава в такъв капан. Човекът с искра Божия не остава и в капана на сектите, дори и да са многобройни като официалния клир, който се е самоотлъчил от Христа. Няма официална, общоприз­ната религия, която до не е секта - от гледна точка на Космоса! Щом някой може да отблъсне серафим, Не­бето не го числи към [истинскирелигиозните. Щом някой отблъсква Любовта, Съществата го считат за ненормален и го пращат на лечение по психиатриите на вселената.
Една такава психиатрия - за цялата Слънчева система - има и на Нептун. Там те събличат гол, за­едно със стотици и хиляди такива луди като тебе, които са мислели, че има нещо по-важно от Любовта. Седят и ти гледат сеира: колко време ще продължиш да си дрънкаш - на ум или на глас - глупостите, които си изповядвал на Земята. В тоя ад всички са напълно свободни и живеят в напълно райски, външно, условия. Само че всеки говори на себе си и се опитва да убеж­дава другия в своята правота. Първо се измъчват от голотата си, но не могат да откъснат листа или треви, за да я покрият - там нищо не може да се от­късне. Понечат ли да си построят дом или църква - не става: не могат да помръднат и песъчинка… Покриват "срамотиите" си с ръце - ръцете им прозрачни… Опитват се да проповядват своята църква - те му викат: "Я се виж колко си тлъст!..." Подучваш някого само да пости и да се моли - и децата те сочат с пръст, че ти се четат ребрата... Понечиш да скриеш "половинката" си от очите на любопитни или да се скриеш някъде с нея, за да не ви гледат - няма: нався­къде луди… Само плодовете се откъсват от дърве­тата и вода може да се пие - нищо друго! Няма полиция да се оплачеш, ако някой иска да вземе жена ти; посег­неш да го удариш - аурата му стъклена и си разкърва­виш юмрука… Там има такива "хулигани", които не зачитат частната собственост и не разбират зем­ното изречение на Йехова: "Тази жена е моя" или "Този мъж е мой". Припкат агънца и прасенца - не можеш да си заколиш, понеже ръката ти минава през тях… Ис­каш да изкомандваш нещо някого - той ти вика: "Я си гледай работата!..." Искаш да идеш по нужда - няма къде: наоколо само хора… Щеш не щеш, накрая кандис­ваш на всичко.... Отгоре на всичко "старите пушки" ти се смеят - те вече на всичко са свикнали и ти погаж­дат разни номера…
Пътуват ли Нептунианци в космоса простран­ствено? - Пътуват, но не чрез преместване, а чрез озоваване. Съвършените бонианци се озовават на много места едновременно. Те се разпространяват като радиовълнà, но с много по-голяма скорост. И все пак тяхната скорост е пределна. Те са полудуховни, и в този смисъл се разпространяват навън във вселе­ната. Така пътуват сестрите, възлюбените - озова­ват се, но някъде навън, със собственото си тяло в центъра. А бонианецът се осъзнава като сфера, по­добна на цяла вселена: озовава се, но навътре във себе си - по световете на собственото си духовно тяло. Плътното му тяло може да е на Нептун, но съзнани­ето му се рее навсякъде. С това се обяснява защо не може да съзре само една възлюбена: ако обича само него, тя е точица в световете! Колкото повече съ­щества обича, толкова тя се разширява - и в опреде­лен момент може обемите им да се съвместят! Това е само кратък миг - може би милионна от секундата. За вас, земните хора, този миг може да е 100, 1000, 10 000 години. Тъкмо в това е и "стратегията" на серафи­мите от Процион, Нептун и други светове като тях: те са постигнали мечтата на Гьоте да могат да спи­рат времето. Същества от миналото и бъдещето с по-малка скорост на времето, които са се свързали вече с тях и ги обичат, им дават в този миг своите планетни или звездни тела - и така те продължават сливането с векове! Така се оправдава твърдението, че мигът може да бъде вечност, а вечността - миг. От тяхното сливане се раждат безброй нови монади, за­щото само Марс и Нептун в Слънчевата система са способни на това, освен Хо (Слънцето).
Предстои им нов път: превръщането им в илу­хими. Преди това серафим и серафимка трябва да са се слели в неразривно единство. Те са съществували под формата на магнетизъм и гравитация; пълнели са пространството с милиони свои "нáбези" като жертвени ангели, ангели-хранители, любовни серафими - велики поети и обожаеми; като ангели-целители и вдъхнови­тели; съвършени гении на музиката и науката, потъп­квани от орди; като страдалци по болници, психиат­рии, публични домове, хареми, заводи, поля и бойни арени – труженици на Духа, самоотрекли се докрай и пълнещи вселената с подвиг! Това е огромната армия на чудаците и неудачниците, поддържащи бисери и извержения на повърхността на живота. Самотните звезди от Нептун, пеещи за любов, саможертва, ми­лост, кротост, прощение, са като ярки бисери по вър­ховете на вълните, но те едва дишат от погнуса, за­щото всички трапчинки наоколо са пълни с хора-изп­ражнения - боклук, плуващ отгоре, защото е най-лек. Като боклук, те се стремят нагоре, за да се покажат, да оцапат природата и човека, да избълват остатъ­ците от това, което не приема душата им. Разни "фе­нове" и "обожатели" се гънат като червейчета из тях, понеже никой не ги е учил да ядат друго… Именно това става на морската повърхност на Нептун, замърся­ваща и нас, и вас, с продуктите на вашата масова кул­тура, на представите ви за живот. Както всички кло­зети на света се изтичат в морето барабар с мръсо­тиите от бита и производствата ви, така и Бон пред­ставлява на повърхността си една голяма антисеп­тична яма, опитваща се да разтвори душевните отпа­дъци и да ги преработи. Нейните работници по места са милиардите неплатени изповедници, психиатри, най-близките ви души и приятели, които умеят да ви изслушват, въпреки че сами се мъчат от глад и жажда за ласка. Те са ония "малоумни" и "идиоти", нямащи по­нятие за собствената си космическа ценност и пиле­ещи цели вселени от бисери сред стада от свине, ко­ито се обръщат да ви разкъсат: изпотрошили сте им зъбите…
Необятна е сферата на Нептун - той не е само тази малка планета, наблюдавана от астрономите! Подобно на Венера, той се върти обратно на всички останали, искайки да каже: "Само Любовта е вечна, всичко друго е плява!"
Сега не искам да повтарям някои тънкости от­носно науката и техниката за попадане на Бон. "Съси­пах" ви от информация за нея, но тя си остава за бъ­дещото човечество. Вие [все ощесе въртите об­ратно на него и на Венера: вашите ценности са извън Любовта и любимата, сродната душа.
За най-великите бонианци не е проблем да се слеят с Бога - те вече са го сторили. По ред и по импулс, те се сливат и със съществата, понеже това е пове­лята на Живота - най-съвършената Заповед на Отца, пропусната по странна причина от редакторите на Библията. Ако протанецът (уранианецът) се стреми да се сприятели с всички прекрасни души във вселената и да обмени с тях познание, Мъдрост, най-дивни картини и филми, то бонианецът иска да се обмени с тях на­пълно - да се прелее, слее, разплоди и умножи.
Ние тук говорим предимно за души, а не за плът­ско освинване. Някои четат това и си мислят само за едно. - Няма такова нещо! Плътското освинване няма нищо общо с Нептун - с висшата му проява. Тази астрална и ментална всеядност, от която не се ражда нищо или се раждат отрепки, изроди, инвалиди, не се нарича "Бон", но е субстанция, ограбена от Бон. Ими­таторите на Христа и на Природата, претендиращи, че обичат всички, само приготвят разнообразни рели­гиозни и сексуални каши, за да ги продават. Продаж­ната религия, продажната любов, продажните екстази не са нищо повече от мастурбация - самозадоволяване на индивиди, които не искат да се раздават. Даже и ко­гато не са продажни, те си остават каши: храна на души с нисък идеал.
Когато говорим за "Евродóров" клас, Ние имаме предвид Нептун - най-висшата форма на космическия морал в Слънчевата система! Неговият мотив е милостта и продължаването на Живота; идеалът му – прекрасно поколение; методът му - гостуване и пътуване по веригите сродни души, за да повдигаме и несрод­ните. Ако в резултат на това се родят здрави, гени­ални, прекрасни деца с нежна душа и космически морал - значи, задачата е изпълнена. При това ние не раждаме само физически деца.
Сега разбрахте ли? За всеки велик човек, под заглавието на биографията му пише: "Живот, Слово и Дело". Аз досега ви занимавам предимно със Словото и Делото.
Ако послушате изблика на Нептун в себе си, вие ще усетите и думичката "Живот!" Бон е любимо дете на живовселената, защото е дете на Христа.

Само след 4 дни попадам на три точни описания на трите вида живот под влиянието на Нептун: в ада, в духовния и в Божествения свят. Цитирам ги от книгите на Робърт Монро, т.І и ІІ на "Пътуване извън тялото", 1992 и 1993 г. И други ав­тори като В.И.Крыжановская-Рочестер, В.Брюсов, Арнолд Бе­нет, М.Колинз и пр. дават удивително интересни панорами на тези сфери, но това, за което разказват Монро и неговите колеги-изследователи, е най-новото, доближаващо се до наблю­денията на Българската Школа:

І. Преживяване на самия Монро в Нептуновия ад: (да се преписва под 9°)

"Един от типичните примери: една нощ, когато се изтър­кулих от физическото тяло - и още преди да съм се освободил от второто тяло, - у мен избуя един непреодолим нагон за сексуално съвъкупление. Тъкмо щях да пусна в ход обичайната успокояваща техника - "не точно сега, по-късно", - когато рязко се отдалечих с мигновено обръщане. Движението бе бързо и кратко. Когато бях способен да възприемам, разбрах, че стоя на няколко метра встрани от огромен куп гърчещи се форми. Купът наближаваше: издължен назад, поне доколкото можах да обхвана височината му. Той помиташе всичко на голямо разстояние и във всички посоки, наляво и на дясно. Напомни ми за търченето на огромна купчина червеи на дъното на гигантска консерва, след като са били оста­вени там през цялата нощ. Бе едно несекващо движение - хиляди върху други хиляди, всеки потен и лигав от мърдането навън и навътре между другите в купчината, опитващи се да направят нещо… но никога не достигащи задоволяване.
Усетих да ме зашеметяват три шока едновременно. Фор­мите бяха не червеи, а хора! Второ: неописуемата, клатушкаща се радиация на сексуалност, едновременно мъжка и женска, излъч­ваща се от тази кипяща маса. И – трето - те всички бяха физи­чески мъртви!(…)
След тази светкавица на познанието, друга емоция ме обля целия: огромно съчувствие към онези, впримчените във вълнуващата се маса, така концентрирани и устремени да тър­сят сексуално задоволяване, че не усещах ничие друго присъст­вие(…)
Приближих се бавно напред и спрях до ръба на купчината. Движещите се тела бяха жени и мъже от всички форми и размери, лъщящи от пот!"

Това е едно добро допълнение към последното осияние за Сириус от януари 1994г. в Рига. Там се пояснява, че явления като горното не стават само след смъртта на индивида, но и всяка нощ, ако сме пили и яли пъклени субстанции и сме заспали след полунощ. Такова нещо може да се види във филми като Hidea-way (Убежището) (1995), както и у художници като Йероним Бош. Независимо от вероизповеданието и морала ни, подобни оргии в нисшия астрал включват всички и се правят с всички близки, роднини и съседи, ако човек не принадлежи към Школа, знаеща как да го "изстреля" навреме достатъчно нависоко.

ІІ. Преживяване на сътрудничка от института на Роберт Монро (опитност №2312) в Нептунова сфера на духовния свят: (да се преписва под 9°):

"… това, което последва, щеше да промени изцяло моя живот.
И това се случи, просто защото помолих Божествените сили с цялата си искреност да ми помогнат да преживея духов­ната любов. Не молех аз да бъда получателят, а как да се науча аз да дарявам любов на другите от цялото си същество. Молбата ми бе възнаградена.
Когато започнах да слушам другия запис, улових следната мисъл в главата си: исках да почувствам какво значи да бъдеш част от любовта на Вселената. Напуснах собствената си "ЧЕК ЮНИТ" (нефизическа ОИТ – "опитност извън тялото") и усетих непреодолимо влечение да посетя другите участници в "ГЕЙТ-УЕЙ" от моята група. Втурвайки се в една от стаите, повиках нежно един от хората. Той изглежда се стресна, като ме видя, но аз му казах да не се притеснява. Там съм, за да му изпратя любов - и го напуснах бързо, целувайки го за довиждане. По-късно този човек сподели, че е чул нежен глас в ухото си да назовава името му. Каза, че е почувствал прилив на любов, след като го е чул, но не бил сигурен откъде идва гласът.
После, съвсем неочаквано, изведнъж бях спусната от мо­гъща сила в една стая - или, по-точно в една "ЧЕК ЮНИТ". Бях напълно удивена, защото мъжът там бе човек, когото почти не познавах. Всъщност, той бе единственият от лабораторията, с когото въобще не бях имала шанса да поговоря. Той бе млад, красив психолог. По някаква причина, ние и двамата се пазехме един от друг.
Изведнъж придобих увереност, че летя над него и че него­вите вибрации са и мои! Имах непреодолимо желание да се слеем, да бъда част от него - да станем едно цяло. Това наистина бе едно от най-силните и ясни преживявания.
Дадох му и тялото, и душата си. Чудовищно енергийно напрежение бушуваше и експлодира в нас! Бе преживяване, което не може да се опише с думи. Защото любов - тотална и абсолютна - ни заобикаляше и пронизваше много по силно, отколкото можем да си представим или преживеем на Земята. Колкото повече да­вах, толкова повече получавах - и не исках да го изпусна. Исках дори да му дам повече. Сякаш две енергии - пълен унисон - се превръщат в една! Мога да си припомня как физическият секс бледнее, в сравнение с астралния.
Бяхме осияни като светкавици от спомени за миналия си живот! Говорихме в това състояние - и аз разбрах, че подобно преживяване можеше да се случи едва в края на курса в лаборато­рията, както и бе станало. Защото всеки от нас би обезумял, ако се срещнехме по-рано. И може би щеше да затрудни напредъка на експериментите през седмицата. Имаше среща на нашите две съзнания при това преживяване - и знам, че тази среща бе нещо повече от случайно съвпадение: тя бе предопределена от съд­бата!
Наистина, преживях всичко, за което се бях помолила - и дори и повече. И когато слязох в залата за обсъждане, след като прослушах записа, там имаше необикновено повишаване на енер­гията и хората сякаш се носеха из въздуха. Видях "го", щом сля­зох от стълбите, за да се присъединя към групата - и той ме по-гледна възбудено, в екстаз, сякаш му се беше случило нещо на­пълно неописуемо. Нищо не бях казала, а той ми прошепна няколко пъти в ухото: "Благодаря ти, благодаря ти!" Почувствах се ликуваща - бях направила Контакт. Сравнихме индивидуалните си преживявания, като се убеждавахме, че никой не разкрасява историята на другия. Нямаше значение: нашите истории си съв­падаха като парчета от мозайка, прилягайки си при сглобяването точно. Ние и двамата бяхме имали полза от всичките си сетива, най-силното от които бе докосването.
След това преживяване ние се обединихме, за да споде­ляме останалото заедно. Бяхме един с друг през последните две години - напредвайки заедно и обичайки заедно".
                                                                           Том ІІ, стр. 51-52

От приведения цитат се вижда, че Школата работи нормално и на Запад, където никога не са липсвали Бели Братя. В случая имаме преживяване от типа Марс съвпад Нептун, и то преди всичко по примарна дирекция - ако искаме да осмислим събитието астрологически. По дирекция е, защото Божестве­ното е определило тази връзка - жената я спускат при човек, когото почти не е познавала. По дирекция е, понеже се проя­вява не по личен избор и вкус или по кармична линия, както е при туземното население. При това то е станало на нивото на най-пламенната, създателската чакра - не платнонически. Ситуацията е и Нептунова, тъй като се развива извън физическото тяло. Тази степен от ІV Пентаграмно Посвещение се преживява редовно и на Рила, особено от 19 до 25 август всяка година, но повече от чужденци. Последователите на Учителя в България не могат да се издигнат над І Посвещение поради плътния пох­лупак от фиксации, неразпознаване и негативизъм в егото им.
Прави впечатление коренната разлика в практиката на Робърт Монро и школата му и тази на херметика Джон Бейнс, който категорично отрича възможността за внезапно развитие на връзката между сродни или несродни души.
Трябва да отличаваме Марсово-Нептуновите преживява­ния на адептите с ІV Пентаграмно Посвещение, от Венерино-Юпитеровите. Последните са типични за областта на VІ-то от 7-те Рилски езера (Нел-Онтри, Сърцето). Там става срещата с единствената сродна душа, но само на духовно, не и на сак­рално равнище. Подобни опитности са отразени и в световната мистична литература: "Безсмъртна Любов" от Дук де Помар, "Полето Ардат" от Мелвил Колинз и др. В последния роман, том ІІ, героят Алуин се излъчва от физическото си тяло във висшия астрал, с помощта на върховния магистър на белите адепти в един кавказки манастир, и се среща със своята вечна любима, живееща на една далечна звезда. Тя му казва, че се намира при абсолютно райски условия в този съвършен свят, обиколена е от най-прекрасни същества и има възможност да ползва всички блага на Вселената, но живее в постоянна скръб по него – Алуин, безсмъртния ú възлюбен. Затова никой друг и нищо друго, дори и в рая, не я интересува. В същото състояние е и той на Земята, макар виден поет на върха на славата си в Париж. Това е свещен преход от светската суета и кармичните капани към фазата на Великото Посвещение на Срещата с Единствената. Макар и въведение в ІV-то Пентаграмно Тайнство, то в началото се отличава със силна астрална монофиксация в едно същество. Това е типично за Посветените от Шамбала, но не и от Агарта или Изгрева или Новата Вселена. В Шамбала все още се говори за аскетизъм и "сублимация на либидото", за "възлизане на кун­далини от Муладхар към Сахасрар", за "вярност към един обект", а не за сакралното въртене на "вихрун", познато на Изток само в някои тантрически Школи.
Но и Марсовите, и Венерините тайнства в сферата на Преображението са само етапи по пътя към Божествената инициация на ученика в полето на най-висшия Нептун: сферата "Бон" в ултравселената или Божествения свят. Нептуновото Посвещение на окултния ученик от Школата на Всемирното Бяло Братство се отработва и в играта на ІV-то повторение на Пентаграма в Паневритмията, без което нощем не може да се получи желаното възлизане и Посвещение в съответния свят. Някои мистици и религиозни, дори от V-та раса, описват и това. Прекрасни образци на подобно преживяване има у Едуард Шюре ("Великите Посветени"), Арнолд Бенет ("Просветление") и др. Тук ще приложим опитността на Робърт Монро в този план, въпреки че е описано още от Данте в неговия"Рай":

ІІІ. Преживяване на Робърт Монро в една Нептунова сфера от Божествения свят: (да се преписва пак под ъгъл 9°, на всеки ред, в циан):

"Три пъти "посетих" и едно място, за което не мога да намеря точни думи, за да го опиша. И отново това видение, това "тълкование" - временното посещение на това "място" или форма на съществуване, носеща Посланието, което толкова често сме слушали през всичките години на човешката история! Сигурен съм, че това може да е и част от най-висшия рай - така, както религията го представя. То също би могло да бъде нир­вана, самадхи, върховното изживяване, за което знаем от мисти­ците на всички векове. Наистина е форма на съществуване, описвана по много сходен начин от много хора.
За мен то бе място или състояние на пълен покой - твърде фино чувство. Все едно, че летите в топли, меки облаци, където не съществуват понятия като "горе" и "долу", където нищо не съществува като отделна част от материята. Топли­ната не е просто около вас - тя е у вас и през вас. Заслепен и завладян сте от тази Съвършена Околна Среда! През облака, в който си плувах, бавно минават лъчи светлина във форми и нюанси, които постоянно се сменят. Рубиненочервени светлинни лъчи или нещо извън нашето познание за светлината, защото няма светлина, която да се усеща така многозначно. Постоянно се появяват и изчезват всички видове цветове на спектъра - никога грубо - и всеки донася различно успокоение или изпълнено с покой щастие! Сякаш и вие сте част от заобикалящия облак, безкраен, пламтящ залез - и, с всяка смяна на живия цвят, вие също се променяте. Откликвайки се на цялата красота, вие пи­ете от необятността на лазурното, златното, смарагденото и рубиненото и от сложните междинни оттенъци. Ето на кое принадлежите! Тук е Бащиният Дом!
Докато се движите плавно и без усилие из облака, около вас звучи музика. Не е нещо, с което трябва да свиквате. Тя през цялото време е била там - и вие вибрирате в хармония с Музи­ката. Тя е нещо повече от Музиката, която сте познавали преди. И тази хармония - деликатните и динамични мелодични пасажи, многогласните контрапунктове, трогателните обертонове – всички те, единствено те са възбудили дълбоки, несвързани емоции - там, в Миналото! Липсва земното; хорове от човешки звучащи гласове изпълняват неземна оратория. Необятната мелодия струи във всички нюанси на тънката хармония, впле­тена в циклично развиващата се тема - и вие отеквате с тях. Няма източник, от който да идва музиката. Тя си е там: изпълва цялото пространство около вас, вие сте част от нея, а тя - това сте вие.
Това е благородната чистота на една Истина, за която имате само бегла представа. Това е Пиршеството - и мъничката, сияйна глътчица, която сте опитали там, ви е накарала да вяр­вате в Цялото. Безименната емоция, копнежът, носталгията, съдбовните чувства, които ви обземат там - докато се взирате в напластените облаци над слънчев залез в Хаваите, докато тихо стоите между високите полюшващи се дървета в смълча­ната гора; когато някаква музика, песен или мелодия предизвикат спомени от Миналото… Или пък предизвикат копнеж, който не е свързан със спомени, когато бленувате за Мястото, към което принадлежите. Дали огромен град, дали малко градче, селце, на­ция или пък семейство - всички тези неща сега са изпълнени! Вие сте си У ДОМА! Вие сте там, където принадлежите и където винаги сте принадлежали.
Най-важното: вие не сте сами. Другите са с вас, до вас, неотменно свързани с вас! Те нямат имена, нито пък знаете кармите им, но ги познавате и сте подсигурени от тях чрез огромно, просто Познание. Те са точно като вас, ТЕ СА ВИЕ - и също като вас се намират У ДОМА. Взаимните ви чувства са като нежни електрически вълни, преминаващи между вас - съ­вършената Любов, чиито съставни части са всичките аспекти на преживяванията ви, в тяхната завършена цялост. Само на това място чувството не се нуждае от изваждане на показ и демонстрация. Давате и получавате без съзнателно усилие. Не е нещо, от което имате нужда, нито пък то се нуждае от вас. "Опознаването" вече е станало, обменът тече естествено. Не познавате разликата между половете. Самият вие, като част от Цялото, сте едновременно и мъж, и жена - положителен и отри­цателен, електрон и протон. Мъжко-женската любов се движи към вас и от вас. Пророческите озарения на родителя-дете; иди­лията и идеалът - всичко това си взаимодейства с равно­мерни вълни за вас, във вас и през вас. Намирате се в съвършено равно­весие, защото сте Там, където принадлежите - У ДОМА.
(…)Тук вие лесно приемате съществуването на Отца – вашия истински Създател, Бащата, Творецът на всичко, което е или е било. Вие сте едно от неизброимите Му творения. Защо или как - не знаете, не е важно. Щастлив сте, защото се намирате в Свещеното Място, към което принадлежите.
Всеки път, когато отивах Там, не се връщах доброволно. Тръгвах обратно неохотно и с тъга. И всеки път, когато се зав­ръщах, в продължение на дни изживявах силна носталгия и нещо от рода на мъка по Дома. То бе толкова огромно, че повече не направих опит да отида Там.
Дали това бе Раят?"

   Робърт Монро, "Пътуване извън тялото", т.І, с.129-131

В дневника си, след преписа на горния цитат, на 3.ІІІ.131г. съм написал:
"Ето защо любимата протестантска песен на дядо ми Гиго бе "Дом Бащин е Небето нам - наший път е към Дома!"
Ето защо и брат ми написа някога уникалното си есе "Носталгия"!
Ето защо отидох да работя в т.нар. "мозайкаджийска бригада". Тия, които я критикуваха, ни дадоха в живота само остри погледи и злобни определения. "Мозайкаджиите" обаче бяха свързани и с Учителя, и с Небето, и дори с НЛО! Те ни да­доха това. Всеки дава, каквото може…"
Една от най-мощните форми за връзка с Божествената Нептунова Сфера е прекият контакт със Словото Божие - способността за Неговото безпрепятствено предаване на Земята. Това е приоритет не само на Учителя и Учителите, но и на някои по-чувствителни хора, които имат развито сера­фимно тяло и, сами не подозирайки това, често стават чисти проводници на Небето. Учениците с ІV мистично Посвещение, подравнище V (Слово) могат да провеждат Гласа на Христа без проблеми по 24 часа в денонощието, а отделни мистици, влю­бени и поети – само понякога. Ето един уникален пример от втората част на книгата "Пътувания извън тялото - далечни пътувания" на Роберт Монро, от който се вижда, че Словото на Господа или т.нар. "осияния", "единения" или "холизации" не са единично явление:
Текстът по-долу да се преписва в ръкописа с алено мас­тило и под ъгъл 36°, защото това е категорично гласът на Елма, протекъл през студент на Робърт Алън Монро:

СС/НВП ("ДЕКОРАТОР"), 22,30мин., №388:

"Благословени са тези, които Ме търсят! До­като Ме търсят, дългият период на забрава вече е към своя край. Те започват да разбират кои наистина са жива част от Мен, проявяващи живот и излъчващи любов.
Вие бяхте забравили да Ме търсите. [...] Има не­изброимо множество души, което живее в очакване на Моето появяване. Истината е, че никога не съм ви напускал.
Позволете на онзи, който има уши, да чуе. Нека чуе сега:
Търсù Ме сред своята слепота. Вие ме гледате постоянно, а не можете да Ме познаете. О, събудете се - проумейте истината за Моето непрестанно съществуване сред вас!
Аз съм земетресението, вятърът и огънят!
Аз съм кроткият, слаб глас, пронизващ оглуши­телната глъчка.
Аз съм светът извън всяко познание.
Аз съм Светлината, Която води цялото чове­чество към Отца.
Аз съм Любовта, Която завладява всичко живо!
Аз съм виделината, огряваща човешките умове! Аз съм храната за човешките души.
Аз съм вашият живот, вие сте Моя собствен.
Аз съм самото дихание, което дишате.
Ние сме едно с Отца!
Не се отчайвайте - никога няма да ви напусна, да се отрека от вас, нито пък вие можете да се отре­чете от Мен, защото ние сме едно.
Нека бъде извървян старият път. Той трябва да умре и прахът му да бъде разпръснат по четирите краища на Земята. Новото вече се появява, но вие трябва да промените перспективата си. Не Ме търсете в човешки образ. Не сега е времето. Но Ме търсете в живота, който ви говори - във всекидневната ви дей­ност. Търсили сте Ме погрешно.
Аз не зачитам логиката и съм извън вашите те­оретични представи.
Живея и се движа и съществувам във всичко, което е около вас. Търсили сте Ме неправилно.
Изражението Ми може да се види по лицето на всяко създание на Моя Отец! Погледни към брат си - и виж Моето лице.
Наведете се над спокоен басеин. Не се заблужда­вайте: образът, чието отражение виждате, е Моят собствен.
Сега не виждате ли истината?
Научете за Мен. Вземете в ръце едно листо, ка­мък, капка вода, и знайте, че не съществува нещо, ко­ето да не Ме съдържа.
Не сте ли знаели, че Аз съм Вечният Живот и затова не познавам нито миналото, нито бъдещето? Съществува само Настоящето! Живейте сегашното заедно с Мен.
Пребивавам в Светлината, както и вие пребива­вате в Светлината. Но вие не знаете за вашата Светлина. Тук съм, за да ви покажа, че вашата и Моята Светлина са едно и също нещо. След като прозрете, че тази Божествена Светлина е част от всичко, едва тогава ще разберете, че Аз наистина съм по-близо до вас, отколкото вашите ръце и крака. В това разби­ране, в това Познание ние сме едно цяло.
Живейте в Истина. Бъдете Истина. Живейте в Красота. Станете артисти в живота.
Живейте в Мен и Ме оставете да ви изразявам!
Аз живея в цялото пространство и извън него; през цялото време - и без време.
След като се промените и станете част от Мо­ята реалност, цялата мощ се връща във вас! Това е Силата, която ви прави едно с целия свят. Това е си­лата, която ще ви освободи!
Чада Мои, живейте в Мен!" (Стр.79-81)

Не говори ли същото и Учителят до 1944г., и Учителят като Елма, и Богът на Нийл Доналд Уолш?
За съжаление, в книгата не е посочена датата на това изумително осияние. Първото ú издание е през 1985г., грамад­ната вълна на Словото при нас се надига в началото на 1984, което е пророкувано от Учителя още преди 1945. Институтът на Монро получава патент за метода и техниката на следва­щите 60 хиляди експеримента ОИТ (опитности извън тя­лото) през 1975г. - пак пророкувана година от Учителя за го­ляма акция на Бялото Братство. През устите на неговите сътрудници, подобни на "ДЕКОРАТОРА", цитиран по-горе, говори Същият, Когото знаем от Бхагавад-Гита, от Евангелието, от стиховете на серафима Насими, от "Възвание към народа Ми", от словото на Джубран Халил Джубран, от някои стихове на Дядо Вазов, от 19-а звездна приказка за Звездата Елмаил в осия­нията на Елма и може би от още десетки и стотици текстове и явления, които на Земята са по-малко известни.
А сега - нека запишем с лазурен, светящ тънкописец следните Свещени думи на Учителя, през ред или през два реда и под 72°, за да се уверим още веднъж, че Той е Учител на Бя­лото, а не на друго братство, и затова цени истината, родена конкратно във всяка душа, а не само в каноническите богослу­жения и текстове. И този път мислите се паднаха от том, отворен напосоки ("Живот, светлина и свобода"):

Аз съм Човек, Който търси Истината!
Казвам: тази Истина Аз отвсякъде я съ­бирам, както златните зрънца. Аз считам, че човек може да намери Истината! Истината иде от всички хора. Във всеки човек можеш да на­мериш една Истина. Във всички хора има една малка Истина. Готов съм да я изследвам! (стр. 330)

Всяка една мисъл, изказана навреме, всяко едно желание, изказано навреме, носят живот в себе си. И всички неща, които са проявени ненавреме, носят смърт. Затуй има един закон: всяка добра мисъл, която дойде в ума ти, не я отлагай! Каквото дойде - направи го! Туй, мал­кото - микроскопическо може и посред нощ да е, - стани да го направиш."(стр.323(Това да се приложи като фундаментален цитат към темата за първич­ните направления (примарните дирекции), прогресиите и тран­зитите в астрологията – б.п.)

Ако аз не съм затрогнат от Истината, аз не мога да зная как се затрогват и хората. Ти виж най-първо дали си ти затрогнат от тази Истина. Другите хора могат да се затрогнат дотолкова, доколкото ти можеш да се затрог­неш. Истината за Мен е велик закон, който съ­ществува във света. Той е пробният камък. При всяка несгода, при всяко нещастие, при всяка несрета и мъчение, като помислиш за нея, твоята мъчнотия се разрешава." (стр.349)

"Вие, пък и други, се питате: "Ако Той за­мине, ако Той умре, кой ще ни ръководи?" - Чудни са тия хора! Слепи ли са? Ръководството е вътрешно! Аз проповядвам Божията Любов! Има един свят, който ръководи. Аз съм, Който нося новата вест и казвам: забравили сте Баща си!" (стр.303)

"Човек трябва да бъде творител на Сло­вото.(…) Не трябва да ви смущава какви ще бъ­дат резултатите. Посей семето - и не мисли за последствията." (стр.277)

"В стиха се казва: "Бъдете творители на Словото!" Когато говорим за Бога, Който живее в нас, подразбираме, че Бог живее в нас във всяко време. В един момент дóйде един импулс - Бог те е докоснал, проявил се е. Казва ти: "Оставú Аз да се проявя в тебе!" Ако ти в даден момент отвориш своята душа - да проявиш Неговата мисъл, Неговите чувства и Неговия волеви акт, Бог се е проявил в тебе." (284 от ЖСС) (фундаментална мисъл за примарните дирекции! – б.п.)
Тези, който са били и в Нептуновата Школа на Учителя и съзнателно излитаха всяка нощ в най-висшите духовни и Божествени светове, преподаваха това не само на практика, но и с лекционни курсове. Един от тях бе Венно – Крум Яна­киев Въжаров. За лекции в тази област му служеше неговият превод на най-фундаменталното съчинение на Емануил Све­денборг: "За Небето и ада и техните чудеса". Той водù този курс много години с не една група, за да може да обяснява не­щата, които хората от Нептуновите му класове преживяваха нощем, а понякога и денем. Урановата Мъдрост и Полетите из физическата все­лена той владееше на същата висота, но за лекционна база му послужи неговият превод на "Астрология на личността" от Дейн Ръдиар. Тези курсове и групи – "Урано­вите" - той водù пред очите ни повече от 30 години; а колко години е имал подобни групи преди това, пак без никакво външно признание и запла­щане, никога не ни каза.
Поради важността на настоящото осияние, намирам за добре да се включи тук още един важен текст.
Това е интервюто с Лори Монро относно баща й Алберт Монро, взето лично от нея от един от летците из космоса – отново българин. Само той си знае в кой клас при кои инст­руктори се е обучавал в Божествена България...:

Емил Кацаров

ОТВЪД ГРАНИЦИТЕ НА ВЪЗПРИЯТИЕТО...
КОГАТО ЧОВЕК НАПУСКА ТЯЛОТО СИ
Интервю с Лори Монро

Робърт Монро

Робърт Алън Монро

През 1958 година един преуспяващ американски бизнесмен, собс­твеник на рекламна корпорация и автор на над 40 забавно-разв­лекателни радио програми, доста популярни в Ню Йорк по онова време - се сблъсква с нещо необичайно и плашещо. Името на този човек е Робърт Алън Монро. А онова, което му се е случило през лятото на 1958 година, било в пълно противоре­чие с него­вите убеждения на средностатистически америка­нец. Един уи­кенд, след обичайния семеен обяд, г-н Монро бук­вално започнал да се носи из въздуха, вън от материалното си тяло. Случилото се не било по време на спане и затова Робърт Монро не можел да го приеме просто като съновидение. Фено­менът започнал да се повтаря почти всеки ден - и след обс­тойни медицински и психиат­рични прегледи станало ясно, че г-н Монро няма "тумор в мозъка" и не страда от "умствено раз­стройство"..., а онова, което му се случ­вало, било вече описано в окултната литература като “астрална проекция”. Само­тата и страхът, предизвикани от неизвестността, били ог­ромни. Никой по онова време не можел да даде смислено обяс­нение на този феномен: за западната наука бил непознат, а мистиката и суеверията не били по вкуса на 42-годишния прагма­тик и бизнесмен Робърт Монро. Изминала цяла година, и в резул­тат на около четиридесет внимателно осъществени опитности извън тялото, страхът скоро се стопил, за да бъде заменен от любопитството.
Година по-рано, през 1957 година, Робърт Монро започва да ра­боти върху аудиопродукт, предназначен за обучение на хора по време на сън. В своята радио-лаборатория той изпробва върху себе си различни честоти на звука. В резултат на това започ­ват пътуванията извън тялото, които продължават повече от 35 го­дини. Впоследствие Робърт Монро създава институт за приложни науки и патентова своето откритие за пряката връзка между със­тоянията на сън, концентрация и будност - и различните звукови честоти, които се пускат през слушалки в лявото и дясното ухо.
Преживяното от Робърт Монро всъщност не е необичайно, ако съдим по резултатите от социологическо проучване, според ко­ето 20 % от американците са имали такъв тип опитности, а аз лично съм чувал човешки истории за подобен тип преживя­вания и тук, в България: при болнична упойка, при клинична смърт или просто по време на следобедната дрямка, когато човек изведнъж осъз­нава, че наблюдава тялото си отстрани. В повечето случаи ние се стремим да омаловажим или забравим тези преживявания, за да си нямаме проблеми с психиатрите, с близките, с приятелите или просто с представите за "реал­ността", които сме възприели. А и в 90% от случаите тези инцидентни напускания на физическото тяло са абсолютно неконтролируеми и случайни и бързо биват забравяни.
Постепенно Робърт Монро се научава да контролира и сам да направлява пътешествията си отвъд физическия свят. В тези пъ­тувания той посещава странни, непознати и далечни места, среща се със загадъчни същества от светлина, с други енергийни сис­теми, както и с хора, населяващи отвъдното. Робърт Монро и екипът около него се заемат с нелеката за­дача да изнамерят тех­нология, чрез която да е възможно по­вече хора да се убедят в това, че душата оцелява след физи­ческата смърт.
През 1967-68 година психологът Чарлз Тарт пръв от хората на на­уката се осмелява да изследва необичайните състояния, в които можел да изпада Робърт Монро. При лабораторни опити внима­телно е измерена мозъчната активност - оказва се, че в състояния на пътувания извън тялото полукълбата в мозъка работят в син­хрон, тоест биоелектрическите им импулси са с приблизително близки амплитуди.
В края на 70-те години екипът около Робърт Монро прави рево­люционно откритие в сферата на аудио-технологиите. Те на­ричат изобретението си “хеми-синк” (hemispheric synchronization) и го патентоват в САЩ. Доколко е революци­онно говори фактът, че веднага след това американските тайни служби го използват в програмите си за психически шпионаж срещу Съветския съюз. Вероятно мнозина не знаят, но по онова време и двете свръхсили влагат колосални суми в изследванията на психичния по­тенциал на човека и възмож­ността чрез “парапсихологически” способности да се измък­ват технологичните и военни тайни на противника...
Идеята на Робърт Монро е проста, но гениална - чрез звукова си­мулация да се научи мозъкът да работи синхронично. Прин­ципът е приблизително следният: ако в лявото ухо се пусне звук от 500 херца, а в дясното - от 504 херца, мозъкът отго­варя на този зву­ков стимул с електроимпулс, равен на разли­ката между звуковите честоти в лявото и дясното ухо, тоест с 4 импулса в секунда ед­новременно в двете мозъчни полу­кълба. През 70-те години на 20-ти век няколко учени в САЩ, не­зависимо един от друг, достигат до заключението, че този тип аудио-стимулация би могла да бъде използвана успешно за предизвикване на желани състояния на съзнанието - сън, кон­центрация, бодрост и т.н.
Клинични изследвания в тази област показват, че синхронизи­ра­нето на мозъчната дейност води до подобряване на па­метта, за­силване на имунната система, преодоляване на вред­ните зави­симости, подобряване на съня, лечението на невро­зите, засил­ване на пси-способностите...
Пояснявам, че в случая не става въпрос за нещо кой знае колко необикновено. Човешкият мозък нормално влиза в ритъм на син­хроничност по за няколко минути дневно. Много учени смя­тат, и то не без основание, че гениалните открития в исто­рията на чове­чеството са плод на такъв тип мозъчна дей­ност, когато интуици­ята и вдъхновението на дясното полу­кълбо работят в хармония с логиката и аналитичността на лявото.
* * *
Лори Алън МонроЗа необичайните опитности на Робърт Монро и изследвани­ята на световноизвестния институт за приложни науки “Монро” в сферата на човеш­кото съзнание потърсих за разго­вор г-жа Лори Алън Монро. След физическата смърт на баща й Робърт Монро, тя е председател на Борда на ди­ректорите на института “Монро” в щата Вир­джиния, САЩ.

Емил Кацаров: Вашият баща, Робърт Монро, е един от малци­ната, които са успели да превърнат опитностите си извън тялото в смело изследователско пътешествие, повлияло съ­ществено на някои съвременни научни парадигми... Разка­жете ни как започна всичко?
Лори Алън Монро: Всичко започна в Ню Йорк, когато баща ми ек­спериментираше с възможността да бъдат създадени аудио-ленти, които да помагат на хората при запаметяване и обу­че­ние по време на сън. Вероятно като резултат от този екс­пе­римент той преживя първото си напускане на физическото тяло. Първона­чално смяташе, че това е сън, но после осъзна, че е в пълно съз­нание, защото ясно усещаше и виждаше какво се случва около него - по неговите думи, той се е изплъзнал над леглото и е виж­дал ясно тялото си отдолу, както и тялото на майка ми до него­вото. Първата мисъл, която му дошла наум била, че е започнал да умира и в резултат на уплахата бързо се върнал във физичес­кото тяло...
След обстойни медицински и психологически прегледи той осъзна, че напускането на тялото няма да го убие и че е на­пълно здрав физически и ментално след преживяното.
Първоначално татко е бил в ролята на човек, поставен в, меко казано, необичайна ситуация. След първоначалната уплаха от неизвестното е станал любопитен и се запитал: “Защо именно на мен се случва това?”. Това го накарало да изследва опитностите извън тялото. Не някакви абстрактни причини за “духовен” прог­рес на човечеството или науката, а подбуди от чисто лично ек­зистенциално естество са били силата, ко­ято го е тласнала да наблюдава и изследва странните прип­лъзвания от физическото тяло и пребиваването в други изме­рения.
Е. К.: Как реагираха близките, семейството ви, когато разб­рахте, че на баща ви му се случват “странни” неща?
Л. А. М.: Много деца си спомнят за сънища, в които летят - за тях това е едно познато усещане. Вероятно поради тази при­чина, ко­гато татко за първи път ми разказа за странните си опитности, аз не се учудих, приех го като нещо нормално. Спомням си, тогава бях малко дете, когато за първи път се опита да ми обясни какво му се е случило... Беше му трудно, защото се чувстваше самотен - беше го страх да сподели сво­бодно преживяното, защото бизнес партньорите му, колегите му щяха да го сметнат за луд: по онова време в Америка не се гледаше с добро око на такъв тип истории. С течение на вре­мето нещата се промениха - няколко години той продължи да поддържа имиджа си на средностатистически аме­рикански бизнесмен, а нощем напускаше физическото си тяло, и както после разбрахме - е пътувал в други измерения.
Е.К.: Какво представлява технологията “хеми синк”?
Л. А. М.: Когато баща ми разбра, че пътуванията извън физичес­кото тяло не са прелюдия към смъртта и че не вредят на здравето му, страхът се стопи и той се изпълни с любо­питство - какво всъщност има там, отвъд нашите обичайни възприятия. Тъй като не изповядваше определена религия и бе повече човек на нау­ката, отколкото на мистичното поприще, той реши сам, а и с по­мощта на други хора, да изследва тази малко позната област на нашите възприятия. Неговото лю­бопитство и желанието му да изнамери задоволително обяс­нение за пътуванията извън тялото с езика на западната на­ука са в основата на изследователските му търсения, продъл­жили повече от 40 години.
С течение на времето той се научи да контролира процеса, съзна­телно да предизвика опитности извън тялото. Всичко това е опи­сано в първата му книга “Пътувания извън тялото”, излязла през 1971 година. В резултат на нарасналия интерес към неговите екс­перименти, той и група негови приятели учени решиха да основат института за приложни науки “Монро”, в който да изследват въз­можността за лабораторно контролирани и съзнателни пътешес­твия извън тялото... както и да се опитат да приложат наученото от такъв тип състояния в ежедневието. Така всъщност се роди технологи­ята “хеми синк”, чийто първообраз бяха опитите на баща ми през 50-те години като радио-продуцент да изработи ау­дио-технология, която да подобрява запаметяването по време на сън, справянето със стреса и безсънието.
Е. К.: Вашата дефиниция за “пътуване извън тялото”?
Л. А. М.: Накратко казано, пътуването извън тялото е опит­ност, при която човек се усеща напълно отделен от физичес­кото си тяло и е в състояние да наблюдава и възприема заоби­калящите го обекти... Разбира се, по специфичен начин: може да минава през стени, може да отиде където си поиска, да наб­людава тя­лото си отгоре или отстрани. Част от съзнател­ните възприятия се запазват, но не напълно. Мнозина, които са изпитали опитност извън тялото, са посещавали и раз­лични от физическата реал­ност енергийни системи... Подобно нещо се е случило и с баща ми.
Е. К.: 40 години по-късно, можем ли вече да твърдим, че всеки по свое желание и напълно съзнателно би могъл да пътува извън тялото си чрез аудио-технология “хеми синк”?
Л. А. М.: Интересен въпрос... Онова, което мога да кажа е, че нищо не може да се случи, без ние самите да го желаем. Освен това всеки човек е уникален, няма универсални рецепти. В про­дълже­ние на 40 години ние се убедихме, че този процес действа и за много хора, които пожелаха да участват в него, тези опитности се оказаха жизнено определящи... защото съвсем различно е не просто да вярваме, а да знаем, че ние сме нещо повече от физи­ческите си тела.
Е. К.: Какво бихте пожелали на българските читатели и слуша­тели?
Л. А. М.: Пожелавам им да вярват в себе си и да опознаят себе си. Единственият сигурен начин да направим това е да се вслушаме във вътрешния си глас. Няма универсални истини - който каквото и да ви казва - никога не приемайте неговите твърдения, без лично да сте ги проверили чрез опита си. Всъщност онова, което предлага нашият “Монро институт”, е просто възможност - нищо повече. Който желае, може да опита.

СВЕДЕНИЯ ЗА ЕМИЛ КАЦАРОВ

e-mail : emil_katsarov_1999@yahoo.com

Емил Кацаров е роден в гр. Плов­див на 11 март 1975 г. Завършил е 
средното си обра­зование в мес­тната анг­лийска гимназия. Понас­тоя-щем е дипломиран магистър по поли­ти­чески науки от СУ "Св. Климент Ох­ридски" (спе­циали­зирал е в сферата на далекоизточ­ните полити­чески системи и общества). Ра­ботил е като учи­тел по английски език, като ра­дио-жур­налист и PR експерт. Публикувал е свои разкази и сти­хотворе­ния в спи­са-ние "Родна реч" и "Литературен вес­т­ник". Автор е на две книги с поезия - "Хипноза" (1996), издадена под псев­до­ним, и "Сага за езерната градина, Lapis Animatus" (2003). Негови раз­кази и стихотворения са публикувани в страницата на "Ли­те­ратурен клуб". През 2002 г. печели втора награда на клуба в конкурса за къс разказ по слу­чай 121-та годишнина от рождени­ето на Йордан Йовков, а през 2007 - втора награда (в съавтор­ство) от конкурса за кратка проза на LiterNet & eRunsMagazine.

ПОЕЗИЯ: Стихове - Жена, Ароа, Еротично

ПРОЗА: Кратка проза - Бобово зърно в гърлото на Млечния път (съавтор: Дияна Иванова), Как се правят новини по Орсън Уелс

В превод на английски: A Bean Seed in The Milky Way’s Throat

Разкази: Мустаците на Шрьодингер

ИСТОРИЯ: Статии - Залезът на една необикновена държава - Тибет 1913-1951 г. (Социална политика на ламаитската дър­жава или светските измерения на религиоз­ните институции)

НОВА НАУКА: Интервюта - Доктор Станислав Гроф: Съвре­менната западна психология и психиат­рия все още се базират на философски теории и научни парадигми от 18-ти век; От­въд границите на възприятието... когато човек напуска тя­лото си. Интервю с Лори Монро

АРТЗОНА: Фотогалерия - Цюрих

При въпрос към Емил Кацаров по интернет дали разрешава да включим интервюто му с дъщерята на Монро и сведенията за самия Емил в книгите на Елма, той любезно отговори, че е съгласен. Съответно му бяха съобщени координатите на тия книги в интернет - б.п.

СЪДЪРЖАНИЕ
/