Книга 22


23.ІІ.131(1995)
Бургас - Изгрев

РАЗЧИТАНЕ, УПОВАВАНЕ
И УПОВАНИЕ
(специално ЖЛО за КТК)

13,50ч.
Цялото се проектира в пшеницата, но Него­вата стратегия е осилът. Пневматическите расте­ния са на принципа на буталото, на сгъстения въздух - те са от духовния свят. Пухчетата пък разчитат на вятъра - те нямат никакъв шанс без него. Съществата от физическия свят са подобни на жени, съ­ществата от духовния свят са мъже, а съществата от Божествения свят са деца. Така че, опитвайте се да разпознаете от кой свят е същината ви и знайте, че и трите свята са ниви на Бога.
Позната е стратегията на пухчетата, поз­ната е и стратегията на семената-снаряди. Пър­вите разчитат на друг, вторите - на себе си. Семе­ната с осил обаче разчитат на Бога, т.е. на Цялото. По тази причина, именно, на детето с монада всеки се усмихва и то се усмихва на всеки. Дете, което не обича всички, се е смъкнало вече от Божествения свят в духовния, а после и във физическия. В бъдеще такива деца ще бъдат лекувани още от пелените. Ако забележите, че на лицето ви не се появява ус­мивка, а сте замръзнали, ще знаете, че някой ви е подрязал осила. Тогава не ви остава нищо друго, ос­вен да почнете да се напъвате или - още по-безна­деждно - да почнете да гоните вятъра… Затова ние знаем падналите духове като "натегачи", а падна­лите хора - като "вятърничави"...


Уралоний, комуто говори Елма в това осияние, се намира на тази снимка. Тя е правена през същата година.

И така, да знаете: онзи, който цял живот гони "Михáля" - обикновен човек е; онзи, който разчита на себе си - талантлив е; но който се свърже с Бога - непременно става гениален! Значи, за да станете гениални още в това прераждане, вие се обърнете към Цялото, т.е. към всички. Обикновеният постига нещата чрез подкрепа, талантливият - с труд, а гениалният - с необятна обмяна.
Ето, вие стоите сега с подрязан осил и се обез­сърчавате. Семенце от пшеница сте, но при пада­нето с голяма скорост отвисоко ви се е прекършил осилът и е останал на повърхността. Затова сте загубил посо­ката на своя стремеж и се измъчвате страшно в твърдата скалá на Балканите. Ваши при­ятели са се внизали още по-дълбоко в гранита, оси­лите им са непокът­нати, но не могат да се мърдат ни на йота повече. Почвата все пак се движи, сляга се, същества и корени шават в нея. Попадналите в почва, та дори и бедна, са способни да използват стратегията на осила и нап­редват надолу, където са условията на живота. Те знаят: колкото по-на­долу, толкова по-нагоре ще изля­зат по-късно.
Някой си помисли в началото, че аз сега ще ти препоръчам стратегията на осúла. Не, няма смисъл: осилът ти стои пречупен по средата на отверстви­ето.
Предавай правилно, не редактирай! Аз казах "лежи", а не "стои" пречупен. Няколко пъти си Ме ре­дактирал и Аз зная пет думи, които не са така в осия­нията, т.е. изменил си оригинала. Сега обаче съзна­телно допуснах да си помислиш, че осилът е паднал вертикално. Падна вертикално, но от Божес­твения свят. Сам разбираш, че сега говоря на двама души: на Странника и на теб. Твоят осил е непокът­нат, но Странникът влезе под ъгъл 57°26' в мюона на Бълга­рия, и то когато в него имаше пластово раз­местване с голяма скорост. Духовните гнайси са едно, а Божест­вените - съвсем друго. Ангелският гнайс е монолитен, а Божественият - висококриста­лен. Той образува при Видин плочи, които се пързалят една върху друга. Ето защо казах, че осилът му лежи и е пречупен. Като го­воря, няма да Ме променяте!
Ето защо няма никакво отверстие - нито верти­кално, нито под ъгъл, - което да е останало след мона­дата на П. Като падне пръст, отвесните отверстия са най-голямата ви надежда: ако не изгни­ете от во­дата в "кладенчето", ще пораснете през дупката. И при наклон съществува шанс: ако сте многогодишно растение, дърво, често пропуквате и гранитни канари! Но при липса на всякаква следа от кухина, почва или влага, без осил и с олющена об­вивка, на едно зърно с оцелял зародиш не му остава нищо друго, освен Упова­нието.
Сега вече Ме разбирате: пухкавите същества разчитат, костеливите се самоуповават, а семе­ната от лоното на Бога се уповават.
Йов бе един съвършен дух, който доказа на Бога и брат Ми, че има упование. Упованието се нарича "аб­солютна вяра" и може да се прояви само при пълно загубване на надеждата. Обикновените хора – "же­ните" - ще разчитат; талантивите ще уповават на себе си, защото са мъже; но гениалните - децата на Бога – единствени умеят да се уповават. В раз­чита­нето има очакване, в самоупованието - насилие над себе си, но в упованието има мир - пълен вътре­шен мир! Ето защо едно житно зърно, което попадна в най-твърдата скалá на Икло, остава да научи пос­ледния урок: урокът на упованието.
Но вие още не схващате това понятие в него­вия пълен Божествен смисъл. Вие мислите, че упова­ва­щият се уповава на Бога -Той да се намеси, да промени положението му. Не, това е още разчитане - женска работа… Който се уповава, той не иска да се промени нещо - не се надява даже и на Бога. Да се на­дяваш на Бога да те освободи от ада - това е сме­хотворно: Библията е пълна с такива женски светии! Сам да правиш къртовски усилия, уповавайки се само на Божественото в себе си - това го могат и новоза­ветните. Светийс­ките жития са пълни с такива примери. Всички пости­жения на герои, таланти и обикновени гении се дължат на личните им усилия, често обаче с помощта на дру­гите: разчитане и упо­ваване в себе си са сложно спле­тени… Праведните обаче са само няколкостотин на Земята - те не са нито старозаветни, нито новоза­ветни. В тях се е развило духовното уповаване: мощ­ната вяра, че Бог ще промени обстоятелствата на живота им.
Сега разбирате ли разликата? Праведникът сто­ически издържа на изпитанията, но повечето време е намръщен, скръбен. Покоят му е привиден: вътре в него има постоянно съдене, тормоз, самоосъждане. Изразът на лицето му показва, че го мъчи проблем. Той занимава себе си и Бога с проблеми. Накрая, ко­гато преминат проблемите, става отне­сен - виждаш го, че отсъства. Рядко е пълен с бли­каща обич - само към "своите си". Неговото сърце се вълнува от За­кона, не от Любовта. При все това, силно желае пром­éни - не му е приятно да се мъчи. Праведни са терза­нията на съвестта му, ала са терзания. Силно упо­вава на Бога, но не уповае.
Упованието е присъщо само на ученика. Той не иска нищо да се измени, тъй като вярва, че Баща му е вменяем. Щом се безпокоиш за нещо - дори и за най-святото, ти считаш, че Баща ни е невменяем и че не си знае работата. Упованието на ученика е тъй пълно, че той само благодари - непрестанно благо­дари! Той няма нито понятие, нито време да се зани­мава с проб­леми, тъй като инак би обидил Бога. Това обаче не значи, че не помага да се разрешават проб­леми. Не значи, че не приема помощта на Бога и на ближния, когато му се дават. Не значи, че търси Бога само в себе си. Той умее да пита и отива да пита: невин­ността се отличава с това. Престанеш ли да питаш Бога и хората, ти си сгазил вече лука - оста­рял си.
Сега, помните някои как Ме безпокояха на Изг­рева. Старозаветните разчитаха на Мене и затова постоянно Ме безпокояха и Ми досаждаха. Но Аз тряб­ваше да ги приемам, защото е по-добре да раз­читаш на Бога, отколкото на света. Освен това, трябваше да проповядвам и урока на търпението.
 Новозаветните не смееха да дойдат горе, но често се въртяха пред салона, с надеждата да ги по­ви­кам... И Аз често ги виках по име, защото е казано: който се уповава на Бога, ще бъде приет. <Такава скром­ност и вяра са похвални>. Но някои не ги прие­мах, по­неже се бяха вече втвърдили. Утвърди ли се някой по­вече, отколкото Природата е определила, той прес­тава да гледа невинно и става стар. И като не ги при­емах, някои се обиждаха и ставаха "пра­ведни". Развиха самоуповаването в крайна степен и станаха … архати. Архатът не се наканва да Ми дойде лично на гости, защото си мисли: "Учителят знае всичките ми нужди и няма защо да Го безпокоя…" Похвална е вярата и дели­катността им, но изгревс­ките и хималайските архати има още хляб да ядат. Праведността в тях е с хастар: гордостта, стра­хът, своеглавието.


Старозаветните тлъстеят, новозаветните мършавеят, а праведният гледа като опуйчен… За­това в Америка обичат пуйката на празници... Там хората са непосредствени и опуйчените в Новия Свят не предат. Като се опуйчиш над проблемите си, като се опуйчиш и над световните проблеми, хората ще станат и ще те освиркат. Стара Англия ви научи да се опуйчвате, но Америка ще ви отпуйчи...
Сега не искам да кажа, че специалната песен, ко­ято ти давам, както и песните след нея, няма да по­могнат особено. Щом Аз ги давам, ще помогнат - ре­шително! Помага и планината нависоко, помагат слън­чевите изгреви, помагат също и молитвите. Но ако бях създал света така - само тъй човек да е съ­вършен, - свинята и цялото ú домочадие щеше да влезе в Брат­ството… Тя обича да яде, а всички тия неща може да се дресират. Само обмяната с неближни и врагове не може да се дресира - там се иска монада, искра от Бога!
Затова и на теб ти казвам: без братски живот, без омесване със света няма спасение! Ако бях спасил досега някой отшелник и някой, който обича само ближния, това щеше да остане в аналите на Вселе­ната. Попитайте някой истински ангел знае ли поне един такъв случай!
 За някои от вас изпитът е да не се смесват с толкова много аури. Но за праведника, който се стреми да стане Ученик, се препоръчва най-активно общуване с масите - не само да проповядва, а и да може да проси. Значи - Старият Адам и Старата Ева само искат, но не дават; Новият Адам и Новата Ева само дават, но не искат; ала дъщерите и синовете на Сит и Лилит се отдават или просят като децата. Те не бягат от хо­рата.
Ще пееш тия три песни и ще мислиш над съ­дър­жанието им. В тях е скрита ядката на Божест­ве­ното Учение.

Песен на светлия път

Мога да постигна що желая!
Във живота всичко се постига!
Ще нося Божиите блага във всички
човешки сърца -
Там, дето се ражда радостта,
Там, дето царува Любовта.

Подмладяване

Аз ще се подмладя, ти ще се подмладиш,
той ще се подмлади! -
Това ми казва Любовта, това ми казва Любовта.
Ний, които следваме пътя на Доброто,
ще се подмладим;
вий, които следвате пътя на Доброто,
ще се подмладите;
те, които следват пътя на Доброто,
ще се подмладят! -
Това ни казва Любовта, това ни казва Лю­бовта!

Блáгата песен

Ти съзнавай, ти любú, безпирно сей, градú -
и в живота всичко давай!
В тази истина Бога ти познавай. Ти познавай,
ти познавай - Бога ти познавай!

Тези три песни ти се дават лично от Учителя, с препо­ръ­ката да ги научиш наизуст.

Освен тях, мощно въздействие за обличане на твоята мо­нада в ново етерно тяло и покарване на кълн, стебло, клас и осили - специално за теб - ще окажат и следните песни: "Скръбта си ти кажи", "Тъги, скърби са богатство", "Весел ти бъди!", "Сила, живот, здраве", "Всичко в живата е постижимо", "Духът ми шепне това", "При всичките условия", "Мога да кажа", "В пус­тинята на живота", "Сила, здраве е богатство", "Мога да любя", "Радост и скръб", "Ранен час", "Обетована земя", "Да бих те слушал", "Ти ще сполучиш в живота".


Ето какво още му казва Елма:

- Осияний от Словото на самаго Бога! Ако нау­чиш да пееш наизуст тия песни и не преставаш да ги пееш нито ден, остава свободата ти да ставаш или да не ставаш цигулар в този живот. Ефектът ще е един и същ.

                                                  24.ІІ.131(1995)г. 00,21ч.

СЪДЪРЖАНИЕ
/