Книга 22


19.І.131(1995)
Бургас - Изгрев
 
СПАСИТЕЛИ ОТ КРОМОЗОМИТЕ
(Специално осияние за Д.П.Н.)
 
"Не приемайте всичко това като покана да пропу­шите… Един човек на Любовта върши работата на сто до 1000 наркомана; на по­вече от 15 хиляди пушачи! Спонтанната обмяна на обич и любов между чисти тела и души сега е единс­твеното спасение от апокалипсиса, който вече над­висва над главите ви."
 
 
Може да звучи абсурдно, но тези пушачки на опиум спасяват Земята от унищожение – уравновесяват греха на мъжа, който вади органите на Земята, дрънка оръжие и произвежда "мо­рал" и "цивилизация". Не че и те не си плащат за това доня­къде със здравето и душата си, но повечето хора още не знаят за други начини.
 
 За Драго - "О, гард"!
 (прочетено об­ратно)
 
11,30ч
"Тютюнопушенето е форма на подсъзнателно сексу­ално стимулиране. Индивидът се наслаждава на усещането от смученето и вкуса на тютюна и извлича сексуално удоволст­вие под формата на орална и белодробна мастурбация. Най-често пушачът има дълбоки сексуални комплекси, причинени от конфликт между либидото и Свръх-Аза, поради което свър­зва коитуса с представата за грях, а пушенето разглежда като нещо без еротично съдържание и значение. Всъщност пуша­чът се наслаждава на замаскиран секс. Намирането на скрити сексуални удоволствия от този тип е обичайно поведение на човечеството, упоено от представата за сексуален "грях". Ето защо хората прибягват към замаскирани стимули, за да се наслаждават на сексуално удоволствие без чувство за вина.
Пушенето е навик, от който трудно можем да се отка­жем, защото индивидът е обладан от магнитен демон, породен от сексуалния магнетизъм, освободен от стимула за пушене и свързаните с това емоционални състояния. Именно този де­мон, а не индивидът отказва да сложи край на порока. Ако чо­век осъзнае, че всъщност храни друго същество, ще му е по-лесно да намери сили и да спре да пуши. Не човекът, а магнит­ният демон изпитва потребност от тютюна."
"Представата за секса като нещо лошо в определен момент от човешката история е била средство за изкуствено поддържане на морала, но вече е време да разберем същността му като акумулатор на жизнената енергия на Вселената, на Космическия и Човешкия Ерос. Всеки индивид може както да опорочи, така и да пречисти това действие. Грехът се крие в индивида, а не в самия секс." (Джон Бейнс, "Науката за любовта", с.216-217 )
*
"Древните им дават различни имена: ларви, лемури, ем­пуди (…) Всъщност те не са духове, защото са смъртни. Това са флуидни коагулации, които могат да бъдат разрушени чрез разчленяване. Те са нещо като живи миражи, несъвършени ема­нации на човешкия живот. Черната магия разказва, че са се ро­дили от "целомъдрието" на Адам. Парацелс твърди, че пáрите от кръвта на истеричните жени изпълват въздуха с привиде­ния.(…) Обикновено хората, които са обсебени от привидения, úли са екзалтирани от прекалено строго придържане към "це­ломъдрието", úли пък са изтощени от недостиг на истинско целомъдрие. Флуидните призраци са недоносчета на жизне­ната светлина - те представляват пластична среда, която няма нито тяло, нито дух, и са родени от себеугажданията на духа и беззаконията на тялото. Такива блуждаещи пластични среди могат да бъдат привлечени фатално от разни дегене­рати, ко­ито им предоставят привидно, но сравнително дълго същес­твуване. Тогава те се превръщат в оръдие за инстинк­тив­ните желания на тези дегенерати(…) Тяхната склонност да се сдобиват с тяло, за да привлекат и душа, ги кара по ес­тествен път да кондензират и асимилират физическите мо­лекули, ко­ито се носят из атмосферата (например тютюне­вият дим, алкохолните и бензиновите пари, миризмата на ме­сото, кри­тикуването или многото говорене и пр. - б.д.) (Елифас Леви, "Ключът към всичките тайни", с. 252)
 
"Когато се страхуваш да бъдеш цялостен, дишаш по­върхностно. Дишаш със своя минимум, не с максимума. Това е причината животът да изглежда тъй безжизнен. Ако дишаш със своя минимум, животът е безжизнен - живееш със своя ми­нимум, не с максимума. А можеш да живееш и с максимума - то­гава животът е едно буйно преливане. Но тогава възниква ог­ромна трудност: не можеш да си съпруг, не можеш да си съп­руга, ако животът постоянно прелива... Всичко ще стане трудно...
Ако животът прелива, и любовта ще прелива. Тогава не можеш да се свържеш само с един човек. Тогава се носиш нався­къде, изпълваш всички измерения! И тогава умът усеща опас­ността, затова е по-добре да не си толкова жизнен… Колкото по-мъртъв си, толкова си по-защитен... Колкото си по-умърт­вен, толкова повече всичко се поддава на контрол. Ти можеш да контролираш: в такъв случай господарят си ти. Можеш да контролираш своя гняв, можеш да контролираш любовта си, можеш да контролираш всичко. Но този контрол е възможен, само когато енергията ти е на минимално равнище." (Ошо, "Книга на тайните", стр.65, т. І. - Из беседата му за пушенето )
 
Дадох тия извадки като малък преговор на темата за някои от физическите наркотици, чрез които подтискаме преизобилието на жаждата за творчество, свобода и любов. За елементалите, които се възползват от това. Проблемът за пушенето нееднократно е бил предмет на изяснявания и обсъждания сред приятелите. Вече разбрахме, че белодроб­ните наркомании са също и хиперкомпенсация на социалните компромиси и лъжата - не само на залъгването на либи­дото. На необходимостта да играем роля, да имаме повече от едно "аз", но не като артистичен акт по собствена воля, а на­ложен от обстоятелствата. За това сме съветвали пу­ше­щите да си помислят по чий сценарий играят, кого точно об­служват.
 А в случая с приятеля, комуто се надявам да отговори сега Елма, изникна съвършено ново измерение на проблема. Това е необходимостта да имаме някои дребни пороци, за да спасява Небето чрез нас душите с именно тия пороци - нещо като отдушник. В някои осияния е говорено за това - напри­мер, че Христовите апостоли са глави на вериги от много сродни души и затова, заедно с вибрацията на недостатъка си, им предават и святостта, вярата, Пътя, Словото.
Но концепцията на Раджнеш и начинът, по който така гениално интерпретира темата Джон Бейнс, не могат да не направят силно впечатление.
Да видим сега какво казва Елма.
 
- Добре де, възхищавай се на своя Тимéй, нямам нищо против. Вие бяхте големи приятели в Елада; сега пак се "напипвате" в мисловния свят... Аз виж­дам как ви светят очите от щастие, когато си на­мирате такава литература, разбирам ви...
Но опитайте се и Нас да разберете: никакви тантри-мантри, сутри-мутри и чарúи-чевúи няма да спасят човечеството! Това са само пътеки, но от всяка можеш да паднеш на дъното на пропастта, ако твоят девиз не е волята Божия! Несъпротивлението на волята Божия се нарича безсмъртие; съпроти­вата срещу волята Божия свършва със смърт.
Има само един универсален закон на волята Божия, който важи за всички: "Не пречú никому да из­пълнява волята Божия както сърцето му диктува!" Тогава аскетът ще стане безсмъртен, ако е изпъл­нил волята Божия като аскет; Соломон - ако я е из­пълнил като Соломон; а Йосиф - ако я е изпълнил като Йосиф.
Единственият белег, по който се познава, че някой не изпълнява волята Божия, това е, че съди. Само Бог може да съди и отсъжда кой се занимава със себе си, а кой - със света или изпълнението на волята Божия!
Сега оставете пушачите намира - те не са виновни. Те са светии, които изкупват греха на све­тиите. Пушачът помага на Бога да има по-малко войни, лудници и кръвопролития. Пушачът на тютюн пречи на самоубийците да се самоубиват. Тютюнът, никотинът, радиоактивният полоний и катранът от цигарите пречат на религиозните чудовища да гъл­тат човешки души в геената огнена! Та престанете да съдите, след като не знаете що значи "всемирно равновесие".
Пушещите опиум и наркоманите, дето си бият инжекции, до един са въплътени ангели и серафими на Земята, дошли да се разпънат на Кръста отляво и отдясно на Пратеника, за да запушат с труповете си вратата на тáртара! Вие какво си мислите, че те са "отрепки", а вие сте "света вода ненапита"?.. Всяка видеокасета, всяка игла и носна кърпичка, ко­ито сте откъснали от плътта на Природата, трябва да бъдат изкупени! И най-видният пастор, който мисли, че пред рая го чакат с цветя и песнопе­ния, сам не може да плати за това, че е ходел с форда си на амвона. Спасил е хиляди душù - àферим, пише му се в тефтера; спал е с пижама - айде при Свети Петър, да отговаря…
Да! За едно телено копче отговаряте лично пред Господа. И тъй като предметите, които упот­ребявате, са много и с това създавате технотронно поле на светлинни години около планетата си, трябва да се явят и унищожители на полето, които не обичат предмети - специални светии и сера­фимни ангели, които да слязат специално на Земята и да вземат ролята на страдащи от наркомания. Това са вашите най-напреднали деца от рода ви - с чиста душа, - които не поискаха да се мърсят с вещи и при­вилегии. Поклонете се на техните гробища като камáри и съзнайте: зад всяка вилица и лъжица в дома ви виси по един труп! Не е позволено да се ва­дят ор­ганите на бременна майка!
Земята беше бременна и чакаше да роди рожба от Слънцето. Дойдоха кромозóмите и я поду­чиха да пометне. Тя повярва на Сатаната, че Съпру­гът ú е престъпник, защото имал и други невести. Сърцето ú се сгърчи от мъка - сатаните я нападнаха и започ­наха да плячкосват плътта ú. Тия абажури на фрицо­вете от човешка кожа и сапуните, с които се перяха, са свето причастие в сравнение с най-прос­тите предмети, които вие ежедневно ползвате! Во­дата във водопроводите е околоплодната вода на Майка ви! Книгите, които четете, са косите ú! При­борите, които ползвате, са Нейните святи кости, изровени и оплячкосани от могилата ú.
С нарастването на предметите по света, расте и кромозомното поле - полето на мъртвинá и вакуум, което не е предвидено в плановете на Вселе­ната. То привлича от няколко хиляди години една особена цивилизация от разрушената галактика, на­речена "мюóнни дéви". Това са почти съвършени ки­борги от ментален метал, съществуващи само върху планети-трупове. Те имат сметка да ви уни­щожат, за да завладеят слънчевата система. Един­ствената им пречка сега са съществата на лю­бовта и наркоманите; в частност – пушачите на ци­гари. Понеже в Америка много пушеха, технотрон­ното поле там почна катастрофално да отслабва. Кромо­зомите се уплашиха и станаха най-строгите блюс­тители на здравето…
 Не смесвайте честните трезвеници с тай­ните служби на кромозомите! Но и не забравяйте, че борбата с наркотрафика съвсем не произтича от чисто хуманитарни съображения. Спадането на тая епидемия се наблюдава само при унищожаването на големи количества предмети, къщи и бойна техника, които се изоставят или се възстановяват бавно. С възстановяване на разрушените селища, на заво­дите, автоматично се увеличава и армията на нар­команите, на "тружениците"-пушачи, които, с це­ната на физическото си здраве, се бият на живот и смърт с цивилизацията на кромозомите.
Да речем, вие сте милиардер и синът ви е ста­нал жертва на кокаина. Обичате го повече от жи­вота си, но никой повече не може да го спаси. Тогава вие си напънете мозъка и си помислете: каква може да бъде причината? И ако се досетите, идете та на­кълцайте ролс-ройса си с някое добре наточено же­лязо; после го полейте с нафта и го подпалете. Ако няма подобрение - хвърлете цялата покъщнина от прозорците на трите си апартамента! Непременно ще изпишат сина или дъщеря ви - няма причина да не ги изпишат. Ако не се оправи веднага, подпалете и рáнчото си.
 Но, ако си мислите, че синът или дъщеря ви са само тия, които познавате, вие сте в голямо заб­луждение. Духът ви е мърсувал и по други конти­ненти и вие имате още стотици и хиляди деца по планетата. Не само от минали прераждания, но и от сегашното: сексът на месоядците е пълен разврат в астрала! Когато се прави едно дете, а родителите са месоядци и са пили алкохол, те са с изместен етерен двойник и свините като тях, които вече са заспали, се възползват от случая да се наместят в тялото на "родителя" и да спят с чужда жена. Тия работи за верността, които Ми разправяте, са пълни смехории за ясновидци и ангели: с благовер­ната ви спят точно толкова външни лица, колкото пъти сте се приближили към нея в пияно състояние. Ето защо в едно семейство днес се раждат толкова различни деца и съвестта и съзнанието им са помъ­тени. Те изпитват ненавист към фигурантите, ко­ито се наричат техни "родители"…
Сега, когато поемащите наркотичен дим се окажат недостатъчно, за да парират растящото поле на техносферата, Земята се защитава с войни, природни бедствия и епидемии. Тя не винаги може да различи един стоманодобивен завод от месоядците в един град и ползващите метални предмети. Решава да се отърси от опасните налепи, съдържащи кон­центрирано, мъртво желязо.
Сега не приемайте всичко това като покана да пропушите, разбира се… Един човек на любовта върши работата на сто до 1000 наркомана; на по­вече от 15 хиляди пушачи! Спонтанната обмяна на обич и любов между чисти тела и души сега е единс­тве­ното спасение от апокалипсиса, който вече над­висва над главите ви. Религията няма тази сила, защото не носи холистичен флуид; а прословутата сексуална революция няма нищо общо с рая, понеже е "фраш" от металисти, мотоциклетисти, автомоби­листи и рокаджии.
Без Новото Учение, вие няма откъде да узна­ете как да спасите планетата.
Сега на теб, пратеника от най-далечна все­лена, казвам: стани едно и недей повече да бъдеш две, три и пет. Ако трябва - трети път си дай жи­вота за България, но престани повече да въртиш чужди мелници. По-силните те използват и ти си мислиш, че можете да си сътрудничите. Не! Конф­ликтът в дробовете ще премине, когато престанеш да обслужваш търговци и демагози. Главата няма повече да те цепи, ако решиш да станеш най-после глава, а не чиновник. Собствено направление без глави над тебе - това ти е "алтернативата"!
А пълна власт над хора и събития ще добиеш само тогава, ако оглавиш нова форма за работа със Словото. Почнú публични и студийни четения на оси­янията, с организиране на разговори след прочита­нето. Разисквайте върху това, което сте чули. Тези разговори също ги искам записани(С качествена тех­ника да се правят звукозаписи и на четенето, и на разисква­нията - от всички участници поред - б.д.)
 
Ето какво се падна от един том с беседи от Учителя, пак изваден от библиотеката както падне и отворен напо­соки:
 
"Запитват, пушенето на тютюн позво­лено ли е на един окултен ученик или не. Щом е ученик - не е позволено. Вредно е в този сми­съл, че уврежда неговите способности за ра­бота в Школата." (стр.15)
 
"Запитват: тия, които пушат тютюн, трябва ли временно, докато надделеят тази слабост, да напуснат Школата? - Не, за тия ученици това ще бъде една задача - да се справят сами с пушенето на тютюна. Ние ще им дадем първо една година срок да се справят с пушенето; след това ще им дадем още една година; и ако пак не могат - още една година - три години срок. И ако пак не са се поправили, ще питам класа: да продължават ли да стоят в Школата или не? Сега, въпросът е принци­пиален - той е вътре в самото желание на чо­века. Недъзите, които съществуват, аз не считам за някакво нещастие - те са уроци, за­дачи, да видим каква воля имате вие. Защото вие сами сте създали тези недостатъци. Вие сте техни творители - вие сами трябва да ги изправите. Следователно, ще видим обрат­ното действие на вашата воля - да се спра­вите с тях. Така ще придобиете по-голяма енергия за работа. Тия недъзи няма да изкоре­ните, но ще ги използвате за работа.
Сега, ако един ученик се изпъди вън от Школата, това е един метод, който няма ни­какъв педагогически смисъл."(стр.22)
"Аз имам един метод против пушенето на тютюн, но досега още не съм го употре­бил. Аз ще го приложа за онези, които са страстни пушачи - само те ще го опитат.
Запитват: "Може ли да се препоръча този метод и за някои близки?" - С външния свят засега няма да се занимаваме. Те нека си пушат на общо основание." (стр.23)
 
Впечатлява, че всички мисли от цитираната беседа са помежду разсъждения на Учителя за черната и бялата лъжа. Но пушенето е свързано и с неосъзнатата лъжа – тази, с ко­ято лъжем себе си, че можем да приближаваме в аурата си не­пълноценни хора от по-ниска еволюция или да живеем с близ­ките си постоянно, без да си гостуваме с външни хора много интензивно, особено нощем. В друга беседа Учителят разп­равя как туристи пушачи преминали през лагера на Рила и "братята" веднага се нахвърлили върху тях, но Той казал на пушачите за хората в "братството": "Не им обръщайте вни­мание, те пушат много повече от вас със своите отрица­телни мисли и чувства…”
 
20.І.131г. 14,58ч.
 
- Животът на имитантите е нервен, понеже постоянно им се налага да крадат и лъжат. Те са ви откраднали всичко: свобода, храна, обúчни души и сърца. Лъжат ви, че така трябва, за да могат после да ви продават заграбеното.
Но вие, които не сте имитанти, вътрешно се тормозите много от необходимостта да сте им па­чаври - и затова няма как да не пиете и пушите. Под­палила ви се чергата - пуши; гори ви под краката - трябва да се наливате, да гасúте…
Ето защо Ние пределно ясно знаем: пияниците, пушачите, наркоманите не са същества без монада. Ние много повече се опасяваме от сърцата без искра Божия, способни да не се разколебаят нито за миг: те могат да бъдат и суровоядци, и вегетарианци, и пълни трезвеници. Е, интервенти също пушат и пият, но не от мъка, че са роби, а от яд, че понякога птичката им изхвръкнала; че някой се опъва…
Словото освобождава от всички наркомании, от всички проблеми! Слушайте и прилагайте Сло­вото, пийте от Неговата бистрота и вдъхвайте на­дълбоко Неговата свежа мъдрост - и тогава няма от какво да се тревожите.
Сега двойките пушат повече от тютюнджи­ите; продавачите са напълно пияни от помията на печалбата; фанатиците, в своята нетърпяща раз­личие вяра, смучат най-смъртоносния опиум, който поразява три обвивки на монадата! Неприкоснове­ните персони, склопили очите на духа си за обмяна и самораздаване, ръфат най-червивото месо в буди­ческия пъкъл, даже и да са първи архати на йерархи­ята си. Има такива гурувци, такива восъчни съпрузи и съпруги, които се обменят само със собственото си мнение и затова са заприличали на него. Я вижте колко "мнения" кукуват по къщите си, колко много чешити мнения се мотаят по улиците, а вие ги мис­лите за физиономии...
Не! Физиономия има само ученикът на съвър­шенството, що се отдава на съвестта на сърцето си, а бликането на духа му е извор за всички.
 
Следват избрани стихове от І и ІІ послание на ап. Па­вел до Тимотей. По думите на Елма в осиянието КБП от 12-13 януари 131г. и в настоящата холизация, Тимей (Тимотей) от миналото е големият съвременен философ и писател-херме­тик Джон Бейнс, роден през 1935г. в Сантяго, Чили. Истинс­кото му име е Дарио Салас Сомер. От стиховете по-долу се вижда как мощно ап.Павел залага в духа му заряда на Исти­ната преди 2000 години, разцъфнал тъй великолепно днес в "Тайното учение", "Хипосъзнание" (1967), "Звездният човек" (1979), "Учението за любовта" (1982), "Съществува ли же­ната?" (1983), "Развитие на вътрешния свят" и др.
Цитирането на някои автори като мото или повод за отговор в осиянията не е интелигентска прищявка, а факт на среща със сродни души от вековете. Трима от най-близ­ките приятели на Тимотей сега са в България и като него ра­ботят пак за Учителя - за Христос, Хермес Трисмегист, Бе­инсá, Елма и пр. Затова не е без значение да се проследят ко­рените на нашите полети с любимото Ято. Специално ДПН, до ко­гото е днешното осияние, се е познавал с Тимотей под името "Онисифóр", което личи от ст. 16-18 на ІІ Послание Тим. гл.І и е потвърдено преди малко (в 16,15ч. на 20.І.131г.) от Елма.
 
ИЗ ПЪРВОТО ПОСЛАНИЕ НА АП. ПАВЕЛ КЪМ ТИМОТЕЯ
 
 Глава І
1. Павел, апостол Иисус Христов, по заповед на Бога, нашия Спасител, и на Христа Иисуса, нашата надежда, 2. до Тимотея, истинското ми чадо във вярата: Благодат, милост, мир от Бога Отца и от Христа Иисуса, нашия Господ. 18. Това заръч­ване ти предавам, чадо Тимотее, според пророчествата, ко­ито първо те посочиха, за да воюваш съобразно с тях доброто во­инстване, 19. имайки вяра и чиста съвест, която някои, като отхвърлиха, отпаднаха от вярата;
 
Глава 2
5. Защото има само Един Бог и един ходатай между Бога и чо­веците - човекът Иисус Христос.
 
Глава 3
8. Така дяконите трябва да бъдат сериозни, недвуезични, да не обичат много вино, да не бъдат лакоми за гнусна печалба, 9. да държат с чиста съвест тайната на вярата. 11. Тъй и жените им трябва да бъдат сериозни, не клеветници, самообладани, верни във всичко.
 
Глава 4
9.Това слово е вярно и заслужава приемане. 12. Никой да не пре­зира твоята младост; но бъди на вярващите пример в слово, в поведение, в любов, във вяра, в чистота. 14. Не пренебрегвай дарбата, която имаш, която ти си даде, съгласно с пророчес­твото.(...) 16. Внимавай на себе си и на поучението си, посто­янствай в това; защото като правиш това, ще спасиш и себе си, и слушателите си.
 
Глава 5
10. известна по добрите си дела: ако е отхранила чада, ако е приемала странници, ако е умивала нозете на светии, ако е по­магала на страдащи, ако се е предавала на всякакво добро дело. 11. А по-младите вдовици не приемай, защото, когато страстите им ги отвърнат от Христа, искат да се омъжват, 12. та падат под осъждане, защото са се отметнали от първото си убеждение.
 
Глава 6
3. И ако някой предава друго учение и не се съобразява със здравите думи на нашия Господ Иисус Христос и учението, ко­ето е съгласно с благочестието, 4. той се е възгордял и не знае нищо, а има болезнена охота за разисквания и препирни за нищожни неща, от които произлизат завист, разпри, хули, лу­кави подозрения, 5. крамоли между хората с развратен ум и ли­шени от истината, които мислят, че благочестието е средс­тво за печалба. 9. А които ламтят за обогатяване, падат в из­кушение, в примка и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел. 10. Защото среб­ролюбието е корен на всякакви злини, към което - като се стремяха някои, - се отстраниха от вярата и пронизаха себе си с много скърби. 11. Но ти, човече Божий, бягай от тия неща и следвай правдата, благочестието, вярата, любовта, търпе­нието, кротостта. 12. Подвизавай се в доброто воинстване на вярата, хвани се за вечния живот, на който си бил призван, като си направил добрата изповед пред мнозина свидетели. 13. Заръчвам ти пред Бога, Който оживява всичко, и пред Христа Иисуса, Който пред Понтийския Пилат засвидетелствува с добрата изповед, 14. Да пазиш тая заповед чисто и безукорно до явлението на нашия Господ Иисус Христос, 15. което своев­ременно ще бъде открито от блажения и единствен Власти­тел, Цар на царстващите и Господ на господстващите, 16. Който сам притежава безсмъртие, обитавайки в непристъпна светлина; Когото никой човек не е видял, нито може да види; Комуто да бъде чест и вечна сила. Амин. 17. На ония, които имат богатството на тоя свят, заръчвай да не високоумст­ват, нито да се надяват на непостоянното богатство, а (да се надяват) на Бога, Който ни дава всичко, изобилно да се наслаж­даваме; 18. да струват добро, да богатеят с добри дела, да бъ­дат щедри, съчувстващи, 19. да събират за себе си имот, само ако той ще бъде добра основа за в бъдеще, за да се хванат за истинския живот.
 
ИЗ ВТОРОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ТИМОТЕЯ
 
Глава І
1. Павел, с Божията воля апостол Иисус Христосов за прогласяване обещания живот, който е в Христа Иисуса, 2. до Тимотея, възлюбеното ми чадо: Благодат, милост, мир да бъде с тебе от Бога Отца и от Христа Иисуса, нашия Господ! 3. Благодаря Богу, Комуто още от прародителите си служа с чиста съвест, като непрестанно те споменавам в молитвите си; 4. и - като си спомням сълзите ти, копнея нощем и денем да те видя, за да се изпълня с радост. 5. Понеже ми е напомнено за твоята нелицемерна вяра, която първо се намираше в баба ти Лоида и в майка ти Евникия, а - както съм уверен - и в тебе. 6. По тия причини ти напомням да разпалваш дарбата от Бога, която имаш чрез полагането на моите ръце. 7. Защото Бог ни е дал дух не за страх, а за сила, любов и себевладение. 8. И тъй, не се срамуваш да свидетелстваш за нашия Господ, нито се срамуваш от мене - затворник за Него, - но участвай в страда­нията за благовестването по силата, дадена от Бога, 9. Който ни е спасил и призвал със свето призвание - не според нашите дела, а според Своето намерение и според благодатта, дадена нам в Христа Иисуса преди вечните времена, 10. а ко­ято сега се откри чрез явлението на нашия Спасител Христос Ии­сус, Който унищожи смъртта и осия живот и безсмъртие чрез благовестието. 13. Дръж образеца на здравите думи, ко­ито си чул от мен, във вяра и любов, която е в Христа Иисуса. 14. Онова добро нещо, което ти е поверено, опази чрез Светия дух, който живее в нас. 16. Господ да покаже милост към дома на Онисифора, защото той много пъти ме освежаваше и не се засрами от оковите ми, 17. но когато беше в Рим, потърси ме старателно и ме намери. 18. Господ да му даде да намери ми­лост пред Господа в оня ден; а колко служеше в Ефес, ти знаеш много добре.
 
Глава 2
1. Ти, прочее, чадо мое, заяквай в благодатта, която е в Христа Иисуса. 2. И каквото си чул от мене при много свиде­тели, това предай на верни човеци, които да са способни и други да научат. 3. Съучаствай в страданията като добър войник Иисус Христов. 4. Никой, служещ като войник, не се вплита в житейски работи, за да угоди на този, който го е за­писал като войник. 7. Размишлявай върху това, което ти каз­вам: и Господ ще ти даде да разбереш всичко. 19. твърдата ос­нова, положена от Бога, стои, имайки тоя печат: Господ поз­нава своите Си; и всеки, който изповядва Господното име, да отстъпи от неправдата!
 
Глава 3
1. А това знаеш, че в последните дни ще настанат усилни времена. 2. Защото човеците ще бъдат себелюбиви, сребро­любиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родите­лите, неблагодарни, нечестиви, 3. без семейна обич, неприми­рими, клеветници, невъздържани, свирепи, неприятели на доб­рото, 4. предатели, буйни, надути, повече сластолюбиви, а не боголюбиви, 5. имащи вид на благочестие, но отречени от си­лата Му; 12. Но и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса, ще бъдат гонени. 13. А нечестиви човеци и измамници ще се влошават все повече и повече, като мамят и бъдат мамени. 14. А ти постоянствай в това, което си научил и за което си бил убеден, като знаеш от какви лица си се нау­чил, 15. и че от детинство знаеш свещените писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христа Иисуса.
 
Глава 4
1. Заръчвам ти пред Бога и пред Христа Иисуса, Който ще съди живите и мъртвите; и предвид на явлението и царува­нето Му: 2. проповядвай Словото, настоявай навреме и без време, изобличавай, порицавай, увещавай - с голямо търпение и непрестанно поучаване. 3. Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение, но - понеже ги сърбят ушите - ще си натрупат учители по своите страсти 4. и като отвър­нат ушите си от Истината, ще се обърнат към басните. 5. Но ти бъди разбран във всичко, понеси страдание, извърши де­лото на благовестител, изпълнявай службата си. 22. Господ да бъде с твоя дух! Благодат да бъде с Вас!
Амин.
 
Тук бяха избрани по вътрешен усет, тия стихове от посла­нията до Тимотей, в които е говорило Божественото в ап. Па­вел и в които ясно и категорично той трасира за­дачата му през вековете. Не е в целите на този преглед да се анализира старо­заветното във вярата и методите на този крупен апостол - и по какъв начин то се промъква и в концепциите на "Тимей". (Схващането на апостолите с клерикален манталитет, че слу­женето на Господа се из­черпва с "благовестието", със създава­нето на църковни форми и йерархия, с манталитета "изоблича­вай, порицавай, увещавай - с голямо търпение и непрестанно поу­чаване"... С невъздигането на жената и майката до най-върховно Съ­щество, въплъщение на самия Бог, която патриархалните религии оставят в робско и феодално положение. Каква безгра­нична низост и долнопробие - да не се допуска же­ната до лидер­ство в апостолския път и богослужението! Да се счита, че тя няма индивидуална душа до първото ú обладаване от някой дес­пот, "праведник" или пияница! Да се мисли, че свързването й с човек от по-висока еволюция не може да отмие напълно печата на първия мъж в сакрала й...
 
21.І.131г. 9,40ч.
 
- Поклоннико на Тимей, не си прав! Павел не слу­чайно проведе волята Божия, като запрети на же­ната да се обезчести с попските прения, почести и чинопо­читания. Сатаната не може да промъкне клира в ло­ното на Мировата душа, с изключение на трагедията в женските манастири. А Тимей не е измислил това, ко­ето сам Аз ги учех: не че нямат светило девиците, но то ще гори с такъв пушек или пламък, каквото масло им налее първият. Ако след първия се яви друг, които е по-малко чист и искрата Божия на прелюбодейката за­почне да пращи, то тя е съгрешила по всички правила на езотерическото и каноническото християнство и ще си тегли последствията. Ако обаче по-чист служи­тел налее чисто масло в светилника ú и от това иск­рата ú лумне и започне да гори светло и равно, бла­гостта на Бога се спуска над такава ра­биня и на Не­бето я зоват "непорочна, девица"!
Сега, бойте се от тия, които нямат искра и през тях вее нощта на ада. Налеят ли от катрана си, све­щилото ви ще стане на черна буца като въглища, и с него скоро няма да припалите живот вечен. Странете от такива овъглéни, окюмурени сърца, от които фи­тил не се подава, в които чисто масло не се налива! В това или минало пре­раждане такова сърце се е отдало на някого, който е плюл на пламъка и го е притиснал с ослюнени пръсти. Шишето на лампата се е опушило, ста­рото масло е гранясало, а самоувереният, открад­нал лампата от Трапезата, си е послужил с нея да справи животинските си нужди и после я изпуснал в нужника или в мазето. Така тая стара лампа е ле­жала там с векове, с години, станала е на буца торф или антрацит, съвършено е забравила що е масло, пламък, фитил и сияние. Тогава идват слу­чайно цигани, пла­щат им да изринат мазетата и някой се оженва за старата лампа, за да го стопли през декември за час-два…
С никого не се надпреварвайте за такава "лампа"! Стойте настрана от тия, които нямат сочни фитили, с масло напоени! Спестете страда­нията си, ангели и невести Божии, и не ходете зáлудо по стъгди и та­верни - там няма да наме­рите онзи, що пали светил­ници, ни онази, що дири светител да налее пръв масло в светилището.
Сега не плачете и вие, които си поискахте съд­бата на замъждялото свещило. Ще прегори струпеят от чернило, ще потоплите някой черни­чък 5-10-15-30 години, додé му прегорите ламари­ната. Циганските печки се лесно продънват. Ще дойде някой отвънка, ще почисти стаята, ще ви вземе - и ще ви хвърли на бок­лука… (Под "черничък" Учителят няма предвид етноса или ко­жата, но човек от черната ложа - който ползва любовта и бла­гата само за себе си – б.п.)
И тогава, ако сте стъкло нечупливо и фитил, що не прогнива и не прегаря, може, една утрин - дай Боже! - да чуете как се приближава някой с пе­сен. " Всичко виж­дам, всичко знам - аз Вълшебник съм голям!…" Един странен чичко със закърпени, но чистички дрехи, който рови с пръчка по буклуците. Ще ви вдигне на пръчката, ще ви погледне към слънцето и ще каже: "Яа! Въл­шебна Лампа!"
После ще ви тури в торбата на гърба си и вие ук­ротено ще заспите след ужасите, под сладкото и бодро припяване на Друмник-Сладкодумник…
Науката за порока и целомъдрието се препо­дава много добре и в Свещеното Писание. Само, че под "един мъж в живота" разбирайте онзи, на ко­гото огни­вото никога не загасва; под "жена чиста и целомъд­рена" подразбирайте онази, която опазва маслото си именно за тази Среща. С Бога всичко е морално; без Бога ще топлите "чéрнич­ките".   
                
 Поради абсолютната фундаменталност на тази тема и това осияние – въпросът за Избора, - тук се помес­тват извадки от беседата от Учителя за разумните и не­разумните девици. В нея Той ясно обяснява, че това е съв­ременното човечество, в което хората са наполовина от бялата ложа, наполовина – от черната. Пълно съвпадение с твърдението на Елма, че хората с душа на Земята са 50%, а останалите са без монада. Различават ни по това, какви избори правим в живота си, какво вкарваме в ума, сърцето и тялото си..
Нещо извънредно важно! Когато Учителят говори за раси, Той няма предвид цвета на кожата. Делението на черна и бяла раса в Словото е деление по вид на аурата, по това кой е с душа и кой не. Нека приятелите с небяла кожа не се смуща­ват от това условно положение при Учителя.
Цялата тайна кого и какво да избираме, от кого да заче­ваме и раждаме. Както знаем, не всички зачевания и раждания са биологически, но те стават при всеки акт на съединяване с ня­кого. С какво се отличава Словото Божие от всичко останало, как да го разпознаем и изберем? Как да развием вкус за хората с душа и да се посветим именно на тях, а не на други? - Който проумее този въпрос, той няма повече да се преражда. Както е известно, кипването или шупването, за които говори Учителят в споменатата бе­седа, е процес на ферментация. Ферментаци­ята се полу­чава при дълго стоене в затворено пространство и липса на постоянна свежа струя за втичане и оттичане.
Може да се каже, че който разбере и приложи истински дори само някои мисли от включената по-долу беседа, той няма защо повече да ферментира и да умира:



16.XI.1916
 
РАЗУМНИТЕ ДЕВИЦИ
 
А от тях пет бяха разумни
и пет неразумни.” (Матея 25:1, 2)
 
Тия стихове са извадки от великата Божест­вена книга, от която Христос черпел. И десетте девици – пет разумни и пет неразумни - са пред­мет на Божес­твената книга. Малцина са чели и четат тая книга. Ще се спра върху тия стихове да обясня техния дълбок вътрешен смисъл дотол­кова, доколкото е нужно за вас. Защо Христос взима десет девици, а не пет? При това Той прави разлика между тях и казва, че петте били разумни, а петте - неразумни. Защо не са били две разумни и осем неразумни, или осем разумни и две неразумни? Значи, има известно отношение между числата.
Мнозина се запитват: "Кои са били тия де­вици? – Десете девици представят цялото чове­чество, от което половината са били разумни, а половината – неразумни. Както делим човечест­вото на разумни и неразумни, така можем да го разделим на бели и черни.
Грехът се явява за пръв път в черната раса, от която и до днес са останали представители в лицето на петте неразумни деви. Петте разумни деви са представители на бялата раса, която неп­рестанно работи за възстановяване Царството Божие на Зе­мята.
„Петте деви били разумни”. Качество на тия деви е разумността. Христос употребява думата „разум­ност” в нейния дълбок вътрешен смисъл. Под „разум­ност” Той разбира безконечното Божествено начало, което се проявява в човека. Значи, Божест­веното на­чало се проявява в петте разумни деви, а в петте не­разумни не се проявява.
Сега, като се говори за разумни и неразумни хора, изпъква още един контраст – добри и лоши хора. По какво се отличава добрият човек от ло­шия? - Лошият човек има пори, шупли в себе си, по­ради което лесно кипва или лесно се вкисва. Доб­рият човек няма такива шупли. Той не кипва, не шупва както лошият.
Истината е една, но тя трябва да се приеме с любов. Не се ли приеме с любов, истината причи­нява смъдене, болка в човека, както когато го бо­лят очите, стомаха, дробовете. С болката заедно, той усеща, че кожата го смъди. Възприемайте ис­тината правилно, за да не стават обратни реак­ции във вас. Добрият и разумен човек приема исти­ната с любов, затова раз­полага с елементите, чрез които превръща злото в добро. – Възможно ли е това? – Възможно е, разбира се.
Обикновено който продава евтино, стои далеч от истината. Ако аз продавам нещо, или скъпо ще го дам, или нищо няма да взема. Божественото трябва да се цени. Ще възразите, че Бог дава да­ром. Какво разби­рате под "даром"?
Мнозина очакват всичко от Господа, а те нищо не дават. Такъв закон не съществува. Като дава, Бог из­пълнява закона за себе си. Той нищо не очаква от нас, но ние трябва да даваме, за да се облагородим.
Когато неразумният дòйде при разумния да иска от неговото масло за светилника си, послед­ният ще каже: "Не мога да ти дам от своето масло, защото и на тебе, и на мене няма да стигне. Аз имам масло само за себе си. Иди си купи". Човек трябва да си достави всичко навреме. Рече ли да търси масло в момента, ко­гато му потрябва, ще разбере, че е закъснял. Петте нера­зумни деви отидоха да си купят масло, но когато се върнаха, вратата беше затворена и те не мо­жаха да влязат. Господ им каза, че не ги познава и не може да им отвори. Светилникът на човека трябва постоянно да гори. Светилникът предс­тавлява човешкото тяло, а маслото – неговото сърце. Светлината на светилника е умът на чо­века. Значи, човек трябва да има тяло-светилник, масло-сърце, което постоянно да чувства и ум, винаги мислещ.
Бог познава само ония, които имат светящи тела. На ония, които са лишени от тела, от сърца и от све­тещи умове, Той казва: „Идете да си ку­пите това, ко­ето не ви достига.” – Защо Господ не прие петте деви? Те, макар и късно, отидоха да си купят масло и се върнаха пак при Него.
Дадено ви е житното зърно, но навреме трябва да го посеете. Като се посее в земята, то възприема жизнените сокове от нея и израства, но това става напролет. Пропуснеш ли това време, губиш всички бла­гоприятни условия.
 Аз виждам, кой де стои, но виждам, че всички светии са на Земята и работят усилено в лабо­раториите на живота. Дали вие сте прави, или аз, това ще докаже опитът. Аз казвам това, което зная и което съм опи­тал.
 „Петте деви били неразумни”. – Защо били неразумни? – Защото не изпълнили задълже­нията си към Божественото. Христос казва: „Гла­ден бях, не ме нахранихте; жаден бях, не ме напо­ихте; бо­лен бях, не ме нагледахте; затворен бях, не ме по­сетихте”. Като казва това, Христос има пред вид петте неразумни деви, т. е. оная поло­вина от чо­вечеството, която не изпълни своята задача. Петте разумни деви изпълниха всичко това и нав­реме влязоха в Царството Божие.
 Казвам: Всичко, което човек силно желае – добро или зло, все ще се реализира. За изяснение на ми­сълта си, ще си послужа с една приказка из пер­сийския живот. Това се случило десетина века преди Христа. Един от персийските царе по това време имал обичай да обикаля столицата си, да разбере, как живеят не­говите поданици. Една ве­чер, както се разхождал с първия си везир, минал край една малка, бедна къщичка, отдето се чувал някакъв разговор. Спрял се пред къ­щичката, да чуе, кой говори и какъв разговор се води. Чул, че се раз­говарят три сестри. Първата казала: Едно жела­ние имам, да се оженя за хлебаря на царя, да се наям на бял хляб. Втората казала: Аз желая да се оженя за месаря на царя, да се наям на месо. Тре­тата казала: Аз желая да се оженя за царския син и да му родя едно разумно, добро дете. Царят решил да изпълни же­ланието на трите сестри. На сут­ринта той ги изви­кал в палата си и изпълнил же­ланието и на трите: първата оженил за своя хле­бар, втората – за своя ме­сар, а третата – за сина си. Всичко, което човек силно желае, се сбъдва. Двете сестри били недоволни от по­ложението си и започнали да завиждат на третата, която се оженила за царския син. Защо трябвало да бъ­дат недоволни? Нали се реализира техният идеал? Ще спра разказа дотук.
 Всеки може да бъде красив, при условие, че чувс­тва най-фините вибрации на любовта. Като мисли добре, човек укрепва, усилва здравето си. Само здра­вият може да бъде радостен и весел. Нещастията и страданията на хората се дължат на факта, че и те, като двете сестри, са пожелали да се оженят за царс­кия хлебар и царския месар и, като постигнали желани­ята си, казват: Не заслу­жава човек да се жени. Така е, не заслужава човек да се жени за хлебар и за месар. Тоя, който е написал приказката за персийския цар и за трите сестри, бил велик мислител. Чрез нея той иска да обясни защо хората на физичния свят се раздвоя­ват в мислите и желанията си, а духовните хора не се раздвояват. Когато Божественото начало в човека се прояви, то ще го научи как да събира маслото в масле­ницата си, отде да го достави и при какви условия да си служи с него. Придобие ли човек тая разумност, Христос го приема при себе си, т. е. в Царството Бо­жие. Не можеш да имаш масло и мас­леница, ако не си разумен.
И Христос определя отношенията си към хо­рата в зависимост от закона за даването. Той казва: „Само оня ще влезе в Царството Божие, който ме нахрани, когато бях гладен; който ме на­пои, когато бях жаден; който ме утеши, когато бях болен, и посети, когато бях затворен. На тоя чо­век дължа и него ще взема със себе си, Оня, който не е направил нищо за мене, ще го оставя за друга епоха, когато пак ще дойде на Земята да работи за Бога.” – Аз искам да бъда на Небето с Христа за­едно, – И това е възможно, но запитай се сам: По­жертвал ли си някога живота си за Христа? Ако си го пожертвал, ще бъдеш с Христа, Ако не си го по­жертвал, ще останеш вън, за бъдещата епоха, за да­лечни времена. В кое от двете ще повярвате, това е ваша работа. Важно е, че среден път няма. Верните неща сами се проверяват. Там важна роля играе опи­тът, – Как ще влезем в Царството Бо­жие? – Чрез уси­лена работа, извършена с любов.
Сега ще продължа приказката. Третата сес­тра, която се оженила за царския син, родила дете. Понеже двете сестри завиждали на сестрата – царица, тайно решили да откраднат детето, и вместо него да сло­жат друго дете, сакато, недо­развито. Те изпълнили решението си. Царското дете дали някъде да го отг­ледат, а вместо него, за изненада на бащата и май­ката, турили едно чуждо, сакато дете. Царят, недово­лен от цари­цата, която не изпълнила обещанието си, да роди добро, разумно дете, заповядал да я затворят. Царското дете попаднало в дома на един градинар, който често работел в палата на царя. Детето расло, развивало се добре и станало голям, красив момък. Като се разхождал из местността, дето баща му ра­ботел, той чул за името на една кра­сива царска дъ­щеря, която се отличавала със спо­собността си да превръща младите момци в ка­мъни. Много царски си­нове отивали при нея и, като се влюбвали, тя ги прев­ръщала на камъни. Цялата местност се покрила с ка­мъни. Младият момък – царският син пожелал да я види. Научил името й – тя се казвала Халял Каза. Царс­кият син решил да опита щастието си, да се яви пред нея. Възседнал коня си и тръгнал към двореца на про­чутата Халял Каза. Из пътя той се разговарял с коня си и му ка­зал: Когато чуеш да произнеса името Халял Каза трети път, ти ще зацвилиш много силно. Той стигнал до двореца и отдалеч още извикал: Халял Каза! Като чула името си, царската дъщеря казала: Да ста­неш на камък! Царският син се превърнал на камък, но само до колене. От коленете нагоре за­пазил вида и об­раза си. Той не се уплашил, и трети път извикал: Халял Каза. Тогава конят зацвилил толкова силно, че царс­ката дъщеря се смутила и забравила да каже на мо­мъка да стане на камък. Като разбрал, че тя не може вече да се прояви, царският син я накарал да го измие, да го възста­нови и върне силата му. След това той се качил на коня си, обиколил цялата местност и, дето мина­вал, казвал: Станете вие, герои на миналите ве­кове, и тръгнете с мене! Най-после царският син оти­шъл при Халял Каза, разказал й историята на трите сестри и предложил и на нея да тръгне с него.
Какво представя Халял Каза? - Тя е човешката душа, а хората около нея са камъни, които чакат времето на своето възкресение. В тоя смисъл, казвам, че същест­вуват два вида хора: живи-ум­рели и умрели-живи. Аз бих желал всички да бъдете живи, Когато човешкият ум се проникне от Божес­твената светлина, всяка мома ще каже: Тоя е, ко­гото очаквам от години.
Какво искам аз от вас, от сегашните хора? - Искам да търсят Господа, а не мене. И Христос е казал: „Сло­вото, което ви проповядвам, е Господ. Него търсете, а не мене.” Кой от вас, като чете или слуша притчата за десетте деви, е употребил няколко деня в размишле­ние, да проникне в нейния вътрешен смисъл? Доста­тъчно е да пожелаете искрено да разберете нещо по­вече от това, което четете, за да ви се даде едно от­кровение. Само така ще разберете, че вие сте една от петте ра­зумни деви.
Индусите казват: Убий всяко желание в себе си. Аз казвам: Впрегни всяко свое желание на ра­бота, не го убивай. Христос казва: „Отречи се от себе си,” Аз каз­вам: Възлюби себе си. Ще кажете, че това е противо­речие. Питам: Защо трябва да се откажеш от себе си? Време е да възлюбиш себе си. Който не възлюби себе си, не може да влезе в Цар­ството Божие. Да възлюбиш себе си, т. е. Божест­веното начало в себе си, това значи, да бъдеш умен, добър и благороден. Като възлю­биш Бога в себе си, самия себе, или своя висок идеал, това значи, да се облагородиш, да станеш разумен.
Каквото става с пътниците на параходите, съ­щото става и с хората на Земята. Вие сте из­лезли от майката-Земя, пътувате с нея, и един ден пак ще се върнете при нея. Тя ще ви облече в по-хубави дрехи, ще ви даде подобри условия за разви­тие. Друг път няма. Само че едни ще влязат в Бо­жествения свят по-рано, а други – по-късно. Петте разумни деви влязоха в Царството Божие по-рано, а петте неразумни останаха вън, да чакат своето време.
Бог създаде Земята като част от Небето. За­това, който живее добре на Земята, ще живее добре и на Небето; който живее добре на Небето, ще живее добре и на Земята. Значи, Земята и Не­бето съставят едно цяло.
Сега аз желая да не се жените за хлебари и ме­сари, а да се ожените за царския син и да родите добро и ра­зумно дете. Желая ви да намерите царс­ката дъщеря Халял Каза, да я извикате по име два пъти и на третия път конят ви да зацвили. След това да говорите с цар­ската дъщеря и да превър­нете камъните около вас в живи хора.
Мислете върху тия неща, за да придобиете нова светлина. Сега аз ви давам само скелета на новата ми­съл и на новата светлина, а вие сами ще запълните промеждутъците. Тогава ще дойде Бо­жието благосло­вение върху вас. 
 

СЪДЪРЖАНИЕ
/