Книга 4


22.12.120(1984)г. - 24.ІІ.121(1985)г.
София - Изгрев

ОСИЯНИЯ ЗА РАДОСТТА

ВЪВЕДЕНИЕ
Представете си два свята: единият пълен с мир, а другият - с радост. Радостта прави от мира особено поле, което вече не е уравновесено, а течащо. Претопяването на ясновселената в тотвселена се извършва на всички слънца и се нарича радост. "Радост" има общ окултен корен с радиация - т.е. лъчение. Пред съществата от ясновселената стои нещо още по-високо - полето на тотвселената. Пред мира е само радостта, но радост Божествена, радост неизразима и обливаща целия свят! Животът произтича от Любовта, но радостта е неговата сърцевина. Любовта не е сърцевина, тя е нещо още по-основно и се нарича Отец или Бог. Радостта обаче е сърцето на Бога. Искате ли да бъдете свързани с Бога, радвайте се! Но това не може да стане с хора, които очакват нещо отвънка. Не че не ви са необходими външни неща - даже прекалено много са ви необходими - и това е също Божествено, но правилото е такова: най-първо ще раздаваш, а после ще приемаш. Който иска първо да приема, а после да раздава, радостта го напуска. При това ще се стремите, осиявайки всички наоколо, да не очаквате никога нищо от никого. Това прави и плодното дърво: то се раздава на всички, но тихо въздиша и мълчи, когато кършат клоните му. И вашите клони животът ще отрупа с плодове, от които нека всеки си взема колкото иска. Оставете понякога и лошите да се качват по вас, дори и да счупят някои клончета - нека ви поболи, но как инак лошите духове ще се научат  да ядат плодове, а не плът? Това е основен закон на живота! Лошото трябва да черпи светлина от доброто, а доброто трябва да черпи сила от злото. Може да ви изглежда "опасно", но така е. Инак най-лесното е да ви разпределя по планети и хайде: "ангелите" в рая, "дяволите" - в пъкъла… И такова нещо има, но то не е това, от което се расте. Няма свят, по-важен от физическия: той е полето, в което се сблъскват и преплитат  всички правди, всички истини, всички степени на съзнанието. Обаче това вие преживявате като страдание, понеже сблъскването е нещо болезнено, нехармонично и пределно неприятно. Работата се състои в това, да се намери общ език. "Работа", от Божествена гледна точка, е търсенето на общ език между различни правди и истини - всичко друго няма нищо общо с работата! Това, което вие наричате "работа" е само труд или, още по-лошо, мъчение. Съществуват обаче "правди" и "истини", които са абсолютно пъклени и с тях по никакъв начин не е възможно съвместяване. На тях Аз противопоставям Правди и Истини от Божествен порядък. Мога да ви ги изброя: - те са десетте Божи заповеди, но истинските, а не онези, които приписват на Мойсей. Само че Аз ще започна с положителните, защото отрицателните са забрани, а забраната предизвиква познание за греха и, следователно - ориентир за пъкъла, кое точно трябва да прави. Много пъти съм казвал: Мойсей не даде заповедите нито с това съдържание, нито в тази отрицателна форма. Пъкълът обаче оспори правилата му и създаде от тях най-недвусмислени забрани, а забраната е нещо, което изкушава дори божества да я нарушат. И като се знае точно кое се забранява, престъплението е много по-целенасочено.
Това, което слиза сега на Земята, в тази тържествена минута на Новия Живот, който настъпва, са не десетте Божии заповеди, а Десетте Божии Молби към вас. Бог не заповяда, защото не е тиранин. Обаче на старозаветните Аз трябваше да говоря по онзи начин, защото иначе не биха Ме разбрали - говедото разбира само от тояга. Старозаветният не е нищо друго, освен едно плътско говедо, което обича само себе си, мисли само за себе си и служи само на себе си. Праведният служи на близките си, но и той е още говедо; има даже и новозаветни говеда, които живеят за своята църква или за своята партия и са готови да умрат за нея, но не и за онези, които са различни от тях. Това, което не знаете и което не ви го казах миналия път, при миналото слизане на Словото, е, че има и говеда-ученици. Те не допускат новите Осияния на Словото, въпреки че са верни на традицията. Не се извинявам за епитета, защото той е верен. Казвал Съм ви още, че "говедо" значи и "човек, който знае" - "го-веди". Те всички "Знаят"!… По начало това не е нещо лошо, но когато знаенето пречи на разбирателството, това вече е говежда работа… Истинските "веди", вещите в пътя на Живия Бог, осияните от мъдростта, възлюбените на Отца Ми, се отличават по това, че няма нищо в Трите Вселени, колкото и абсурдно да е то, което да не ги накара да изпитат радост. Катастрофи ставали, светове се проваляли, вселени рухвали, Праматерията не оставала в същото състояние - те са вечно радостни и усмихнати, защото знаят: Бог Си знае работата! Ако не реагират на нещо с радост, това тогава ще значи: Бог не Си знае работата - т.е. няма Бог. Ето защо атеистите не могат да бъдат радостни: те могат да бъдат строги, те могат да бъдат сурови, те могат да бъдат студени, те могат да бъдат печални. Атеист, който постоянно се радва на всичко, не е атеист; религиозен, който постоянно се оплаква или съди нещо и някого, не е религиозен. Печал обаче има и скръб Божествена има, и на Христос душата Му скръбна беше до смърт, и още продължава скръбта Му, но това е Велика Симфония, която Прамайките на Световете тъкат в Битието, обаче с основния ключ на радостта. Гами има много минорни, скръб и горест велика постоянно звучи на много места в Битието, обаче Мъдростта спряга тоновете и темите ú с Божествените хармонии на радостта. Това е нещо недостъпно за обикновеното човешко съзнание и вие можете да познаете Христовите възлюбени по това, че и в най-тежките противоречия и страдания лицата им излъчват радост. Казвал Съм ви: само за едно намръщване ангелите ги изгонват за хиляди и милиони години от Рая!
Поставете сега основа на Третия, Новия, последния Божи Завет. Аз го започнах с беседите Си в началото на този век и го завършвам с Осиянията в края му. Който вярва, да вярва - това е по свобода. Който не вярва - и той е свободен: никой никога не Съм викал насила. Радвайте се - радостта е онази, която сега ви предава Десетте Ми молби и пожелания:
1. Любете ∫
2. Радвайте се ∫
3. Давайте ∫
4. Пламтете ∫
5. Учете ∫
6. Искайте ∫
7. Страдайте ∫
8. Прощавайте ∫
9. Творете ∫
10. Почивайте ∫

(Тук е въведен от Елма специален "молбателен знак" - , -защото удивителният се възприема като повелителен - това са Божии молби, а не заповеди – б.п.)

Помолих ви - свободни сте. Аз никой никога не Съм наказвал - самонаказват се тия, които не изпълняват правилата на Битието. А това, което сега ви давам, не са правила, а молби. Просто и ясно. Който усети, че са му присърце, нека ги изпълнява - той ще има радост. Който не ги изпълнява, свободен нека да бъде, времето Ми е океан, радостта може и да почака повечко; и красотата може да почака; може да почака и безсмъртието…
Правилата са с обратен знак. Няма да ви ги казвам, вие сами ще си ги преведете. Ако сега изкажа отрицателни правила или заповеди, ще оживя техните сенки и вие трудно бихте се освободили от тях.  Но, все пак, си ги повтаряйте само на ум, за да знаете какво да не правите, когато не можете да правите положителното. Но не се престаравайте да бъдете много праведни, чисти и святи още веднага, защото, ако има най-главен грях, това е най-главният - от него са се породили всички останали! Божественото зрее бавно, без насилие над себе си, с много търпение и много любов към грешките, които допускате, защото и те са живи същества и не си отиват докато не ги нахраните. Това е Моята Школа: къде препънал се, къде пропаднал - върви напред и си мисли за Молбите Ми!

                                    25.ХІІ.120(1984)г.
                                     1. ЛЮБЕТЕ ∫
От лошите духове можете да се освободите още по следния начин: с тотално отхвърляне на нещата, които тях ги вълнуват. А тях ги вълнуват неща, които не са любов. Те опитват по всички начини да добият власт, богатство, слава. От това обаче не стават по-млади и хубави, отминава ги радостта, изоставя ги щастието. По-пропадналите се стремят към тези фикции в крупни обществени форми, а най-обикновените от вас налагат силата, користта и тщеславието си на околните най-близки приятели и роднини.
Любовта обаче, е единствената реалност на света. И когато ви моля: "Любете", Аз се проявявам  с най-мощното у Мен - Любовта. Пред Любовта се топи всичко! Осиян Съм от нея като Озирис и Яхве, Махадева и Тангра, Аллах и Отец! Приказките от "1001 нощ" не се свършват никога. От извора на Живота извличам все нови и нови одежди, насищам ги с благовония, пръсвам ги по вселените, карам ги да трептят и сияят. Който люби през всичкото време, се назовава едно с Отца Ми. Праотец, който люби, познава всичко и всички, раздава всичко на всички, приема всичко от всички, претопява всичко на всички, осиява всичко във всички! По земята отдавна Праотец Ми ходи с нозете на хиляди ангели и архангели, на стотици божества и ноади, на десетки Учители и Прамайки. Любовта Ми извира през тях като слънчево злато, озарява отчаяни, повдига престъпници, оживява умиращи, възкресява отритнати. Моята мощна Любов посещава милиони нещастни сърца, окриля ги и ги обнадеждава, шепне им и се открива в сънища, помага им в несполуки, въздига ги от калта на презрението, полага Божествен балсам в най-тежките рани, крепи силните в пътя им на Доброто, полива градините на молитвите, суши росата на милиардите сълзи.
Любовта Ми създава, създава, създава! Всички абсолютни частици и атоми, всички праелементи, молекули и тъкани, всички същества, видове и монади, най-малките и най-големите звездни шедьоври, наречени от вас физически обекти, а от Мен - същества от Супервселената, произтичат от Този, Който ви люби!
Така, именно, любете и вие! Отворете прозорците на душата си, отключете най-мощните извори, позовете за най-силен побратим огъня, разтворете обятия за най-малките и най-изоставените, посветете живота си на човечеството, потопете се изцяло в реката на Любовта - няма опасност от нея! Когато заживеете по този начин - свършено е вече с вашите лични неприятности и проблеми. Каквото и да ви си случи - и мъченическа смърт дори - вие я посрещнете с усмивка. Не че няма да страдате, ще страдате дълбоко и тежко, но страданията са само бентове, които насъбират океаните на Любовта. И който си е позволил да издига такива бентове - пречки по пътя на свободата и Любовта - неизбежно ще бъде залят от водите им, които са неукротими.
Любовта постоянно извира, това не разбирате. Кой е тогава онзи обект, който няма да се напълни? Не разливате ли любовта си към много обекти, ако това е Любов, а не сграбчване, то бъдете напълно сигурни, ще удавите единствения обект с любовта си. От колко време ви говоря: Любовта като принцип не е нещо абстрактно, а преливане на огъня ú от едного към всички. Любовта като сила помага на приятелите, помита враговете. Любовта като чувство е жертва за онзи, когото предпочитате пред всички или от когото имате нужда. Любовта като стремеж отговаря на закона, заложен от самата Природа: половото влечение самó по себе си. Третото и четвъртото са такива противоположности, каквито са първото и второто. Любовта като стремеж е Закон на Природата - не го пренебрегвайте. Любовта като чувство е човешки закон - съобразявайте се и с него. Любовта като сила е лесна за ангелите - те се отличават със "сродни" и "несродни" общества. Любовта като принцип е любов на божествата, които обливат всичко с нея - дори и враговете си. Така че различавайте тия степени на Любовното Царство и ги прилагайте в живота си - поотделно и едновременно.
Най-важното е това: да почувствате, да преценявате във всеки отделен момент, коя същност на Любовта да отпуснете и коя да въздържите. С една от тях вие можете да възкресите погубени вселени, но и можете да убиете няколко, ако той още не е готов за нея. Ако сте въоръжени с всички едновременно, тогава сте напълно обезопасени и напълно безопасни за другите - просто храните съществата, според степента на тяхното развитие. Но понякога и сблъсъци са неизбежни, особено с ония, които искат да се борят с някоя от степените на Любовта. Колкото и да сте предпазливи, те предизвикват самата Любов, а Любовта се отличава по това: откликва при най-малко докосване! Не откликне ли, значи не е Любов. Оживи ли ви, прелее ли над главите ви като морско нашествие, не се съпротивлявайте, оставете се. И да искате, друго не можете!
       
27.ХІІ.120(1984)г.
2. РАДВАЙТЕ СЕ ∫
- Радостта тотвселенска произтича от Любовта. Радвайте се на всичко: на радостта и скръбта си, на богатството и бедността, на мъдростта и невежеството си, на силата и слабостта, на щастието и нещастието. Който се радва на всичко, доброто му ще се увеличи, а лошото ще се намалява. Представете си учител, който бие първокласници, задето не могат да пишат. Така и вие биете своите отрицателни състояния, които са "първокласници" в еволюцията. Пределно ясно Съм казал: греховете, грешките, страданията, не са нищо друго освен изостанали същества, които ви посещават. Те искат от вас разрешение на проблемите си, а вие не само че не ги обичате, но и ги пъдите с най-грозни средства и те си отиват още по-озлобени и оскърбени. Трудно ви е да Ме разберете, затова ще ви дам няколко примера. Грехът е насъбрана, неизползвана енергия, която обикновено живее особен живот, противен на човешките закони. Природните същества наричат грях всяко ограничение на Природата, а съществата, наречени от вас "хора", наричат грях  всяко престъпване на нормите, които те са си измислили за периода от няколко секунди, в които живеят. Наистина, три от десетте Божии заповеди в Стария завет са абсолютни - те са ясни и не подлежат на коментар. Ще ви ги кажа и ще коментирам останалите в по-следващ контакт. Когато ви казвам обаче истината за Радостта, Аз имам предвид последствие, а не причина. Радостта е преди всичко следствие, а после причина. Тя е следствие на Любовта, обаче това трябва да се изясни. Само Любовта озарява душата с радост, понеже при нея Тот не спира импулса. Тот е Онзи, Който не спира импулс; всички останали реалности могат и трябва да спират импулси в определена степен и в определен смисъл. Спирането на импулс превръща импулса във форма и по този начин са създадени всички форми на Битието. Формите са също свещени - те изграждат физическото, духовното и две от Божествените тела на Бога. Тот-тялото обаче не се отличава с форма - то е вълна на Радостта, която облива цялото Битие мигновено с "Пратурон". Това е името на Радостта на един особен език, най-близък до вашия от Божествените. Пратурон означава спонтанност. Отлагането на импулса вече не е Пратурон. Съществата, които спират импулса си за бъдеща реализация, много бърже трупат космическата грешка, която накрая се превръща във физическо рухване. Радостта обаче е мерило, че не си спрял импулса. Радостта е гаранция, че импулсът е проведен мигновено и без опасения. Радостта е учителят, който ви пише шестица поради добре научения урок. Питате се: ами ако импулсът е адски или съмнителен? - Много просто - радостта няма да го последва. Но питате пак: "Защо ми е радост или нерадост, след като вече съм сгрешил? На мен ми е по-лесно да знам кое е правилно и кое е греховно, та да се съобразявам". Там е въпросът, че "правилно" и "неправилно" не са тотвселенски понятия. Понятията са супервселенска категория, не са Божествени. Те са нещо, наистина много велико, но те изграждат само причинното тяло. Затова и религиозните правила и норми, етиката, моралът не извират от Божествения свят, а от духовния. Но "Адам" и "Ева" бяха предупредени: не се приближавайте до дървото на етиката, преди да сте изградили правилно духовното си тяло! Обаче те избързаха и започнаха да създават системи от понятия и съждения, носещи императивен характер. Не радостта, а правилото стана фактор на поведението. По този начин именно, първите заселници на планетата ви се самоизгониха от Рая, пратиха Радостта навън, сложиха ú различни етикети, анатемосаха повечето ú прояви, създадоха каменни църкви, публични сгради, "семейни огнища", където да търсят изгонената Радост, но за съжаление, не успяха да я намерят.
Радостта е неподвластна на правила и закони! Тя изненадва и Самия Тот с това, че изскача от там, от където не се очаква. Може ли тогава правило или закон  да я определи?
Ще кажете обаче, и то с пълно право: "Че как без закони? Ами, ако един убиец се радва, когато убива?" - Не смесвайте радостта  със сатанинското задоволство. Радостта има особен израз на очите, на лицето, на походката и движенията, които нямат нищо общо със задоволството на вампира и хищника. При това резултатите на Радостта и на задоволството са напълно противоположни - тя носи безсмъртие, а то - смърт; тя носи здраве, а то - болести; тя носи младост, а то - старост.
Аз ви помолих: "радвайте се!" Но това не може да стане с напъване. По-скоро трябва да ви кажа: "Съхранявайте Радостта като зеницата на окото си", защото "радвайте се" е пожелание нещо тепърва да се прави, а вие сте създадени от Отца Ми радващи се. Това би трябвало да ви е естественото състояние. Ако не е, затова сте си виновни самите вие - слушате лековерно "Адам" и "Ева", които се провалиха на изпита. Слушайте само сърцето си! На всеки то ще каже съкровеното нещо, което ще го направи радостен по особен, само негов си начин. То не е валидно за други. Но ако с други намерите допирни точки в своята радост, това вече се нарича Мое Присъствие!
4.І.121(1985)г.
3. ДАВАЙТЕ 
- Лоното на Отца Ми не е нищо друго освен даване. Това поражда тотвселената, от която произтича всичко. Самата същност на Твореца е извирането на блага за всички. Щастието произтича само от интензивното даване, но спонтанно, непринудено, без предварително съобразяване. Носителите на този импулс се наричат "Невинните деца на Отца". Невинни са именно поради това, че не се замислят, преди да дават, дали да дават или да не дават; или, като дават - на кого да дават и колко да дават. Прасатвичното състояние на съзнанието е точно такова. Не случайно най-големите врагове на Отца са ония, които спират този импулс или се опитват да го регулират според преходното си разбиране за добро и зло. Прасатвичното състояние не е нищо друго, освен постоянно даване. Сатва праща топлина, правда - прави са лъчите Му по всички посоки! Но Правдата предполага равномерно разпръскване на лъчите на всички страни, хранене на всички точки навън от Източника, Който излъчва. Ето защо, от звездите слиза равенството, но равенство тотвселенско, не супервселенско. Много е важно да разграничите. Супервселената ощастливява онова състояние у звездите, което ги кара да се разширяват заради самите себе си, но тотвселената носи радиация, насочена към другите. Едно разширение може да е от жажда за собствено съвършенство, но помнете: то непременно ще стигне предел. А мощното излъчване на ултравселенски частици се отличава с това, че е неограничимо с нищо, понеже това е даване, а не саморазгръщане. Така Супервселената остава в границите на определен обем, макар и не триизмерен, докато Ултравселената няма граници, състоящи се от пространство, нито от време. От това следва, че онзи, който дава, няма никога да бъде ограничен.
Когато говоря за даване обаче Аз нямам предвид користното даване. Под користно даване разбирам даването с умисъл - да получиш нещо. Не, това не е даване - радостта не иде от такова даване; в такова даване има съмнение, подозрение, безпокойство.
Тот, от Праизвора на Любовта Си, осиява и пак всички същества, без изключение. Слабите същества обаче се насочват към определени обекти или групи обекти, с което нарушават динамичното равновесие на Битието. Не че това е нещо лошо, напротив, прекрасно е, но ако се остане твърде дълго в това неравновесие, става изчерпване на праната. Това предизвиква рухване, старост, смърт. Животът е постоянно сменяне местоположението на една част спрямо другите - най-лесно това се вижда на звездното небе. Не на всички равнища този закон е валиден, но за Ултравселената, а и за голяма част от физическата вселена, той важи. Радостта произтича именно от това, че можем да даваме на постоянно нови и нови същества, които се намират в обсега на нашите сили. Божественото даване никога не рискува с прекалена близост за прекалено дълго време. Онова, което нарекох "устойчиви съединения" - съединенията на Божествената Любов - не е в противоречие с динамиката, тъй като устойчиви са само ония неща, които са в движение. Твърдото тяло не е тъй устойчиво като водата: трябва да се живее в постоянна обмяна, за да се насища Битието с Любов, радост и щастие. Именно даването на всички осигурява тази обмяна.
Аз не ви говоря обаче още за опасностите, които крият духовният и физическият свят. Като се ограничи с користта им, който и да е дух вече не може да дава истински. Правилата там са много по-различни от тези на Божественото даване. Във Физическия свят се пази от другите, а в духовния - от себе си. Ето защо даването в тези светове подлежи на специално разглеждане.
24.ІХ.124(1988)г. (продължение):
Даването на трите полета е различно. На физическото поле даването на трите полета е различно. На физическото поле даването е нож с две острия, понеже се ангажирате с онзи, който ви дава или той се ангажира с вас. Та казвам: раздавате ли физически блага, правете това тайно, за да сте сигурни, че сте напълно безкористни. Когато казваш, че се върши нещо от сърце, бъди последователен и не чакай признание или благодарност, а още по-малко - връщане. С вашето съзнание вие сте стигнали само до раздаването на пари, вещи и труд, обаче основни природни блага, с които сте надарени самите вие, сте склонни да заключвате с по 9 ключа и да не ги раздавате до края на живота си, ако не сте уверени, че "търговийката" ще провърви. Представата ви за морал се смесва със страха от самота и общественото мнение на бабите и клюкарките. По-добре е да си "неморален" в очите на хората, но да си свеж извор на живот в очите на Бога. От това не следва да разбирате, че няма строги морални норми, правила и закони, които опазват съпружеството, дома и семейството, но Аз толерирам само такива съпрузи, съпруги, майки и бащи, които са Мои, т.е. граждани на Космоса. Всички останали са безнравствени в Моите очи, понеже са се събрали от материални, вредни за тялото и духа съображения. Материални са и съображенията на религиозните фанатици, понеже те искат да опазят покоя на собственото си духовно съществуване и общество, без да се раздават Божествено.
Духовното самораздаване има по-различни закони от физическото. Там ти дават от преизобилието си, ала само от преизобилието - не посягат на основния капитал. Духовният човек, докато е само духовен, не бива да посяга върху основния си капитал, понеже инак ще се разруши. Почне ли да губи вътрешното си разположение, вътрешния мир и радост, то значи, че е изневерил на основния си капитал и е започнал да го раздава на неподходящи същества. По тази причина, силата на духовния човек е самоусървъшенстването в изкуството първо да даваш на собствената си същност това, което ú е най-нужно. Прелее ли навън, остатъка можеш да раздадеш.
Но Божественото раздаване се различава от физическото и духовното по това, че то не се интересува как и колко, и на кого ще раздаваш, а се интересува спазва ли се ритъмът на физическото и духовното раздаване. Ако ти даваш повече духовно, отколкото природно или физически, Божественото те изоставя и ти попадаш под ударите на последствията. Същото е и когато раздаваш природни, физически блага, но си ограничен духовно, не раздаваш духовно. Туй не е вина, но степен на еволюция. Божественото пак ще те изостави, понеже ритъмът не се появява - не си поставяш за цел да учиш и да раздаваш духовни блага. Да те напусне Божественото, значи да те напусне твоят мир и радост. Ако някой ти каже: "Цял живот давам, ала нямам мир и радост", знайте, че той или очаква отблагодаряване, или не редува природното, физическото даване, с духовно и обратно. Това са тънки, но много съществени правила, от които зависи цялата ви по-нататъшна еволюция. Ако искаш да даваш Божествено, ти няма да се интересуваш всичкото си ли богатство раздаваш или само част в даден момент. Божественото даване не си прави сметка на кого раздава. Напротив, то дава на всеки, който се нуждае в момента. Може да е пръв богаташ, може да е най-изпадналия бедняк - няма значение. Божественото даване не прави разлика между природни блага вън от нас и природата в нас - то не разделя нещата. Божественото не е стеснена струйка, а благодатен дъжд над всички ниви и бърдá, солнечно милване на цялата Божия земя и вселена. Това може да го вмести само Божественото съзнание. За Божественото даване морално е всяко нещо, което дава живот, младост, щастие, мир и радост. А вие си продължавате с религиозните канони и цитатите от Словото, едностранно подбрани, за някакъв си "морал" и някаква си "чистота", при които можете да остарявате, да погрознявате и да ставате все по-зли и по-нервни. Прочее, Божественото ви оставя във вашите заблуждения, докато един ден рухнете напълно и пожелаете да се родите отново с обещанието, че ще давате всичко на всички. Даващият всичко на всички никога не може да остане жертва на един вампир, понеже вампирът не му позволява да дава всичко на всички. Даващият всичко на всички е свободен, поради което може да окачи и вампир на шията си, но само временно. Вампирът - роднина, съсед или приятел - се отличава по бясното си проповядване да си ограничи свободния човек контактите, понеже именно даването всичко на всички отнема жертвата от ноктите на вампира. При това даващият всичко на всички и свободен в определен ритъм да сменя даването със самовглъбение, учене, почивка, работа над себе си. Той лично определя кога да се оттегли от даване и кога да се възвърне - няма такава сила, няма такова същество, които да го ограничат в решението му. Това значи да се товариш и разтоварваш, когато сам поискаш.
Радостта на Природата не е като радостта на Духа - тя обикновено се съсредоточава в даване на едно единствено създание. А това се нарича майчинство, съпружество, семейство. Когато туй даване е дошло на първо място, ти нямаш право да напускаш близките си, докато те са още зависими от тебе. Станат ли независими от тебе или опитат ли се да продължат ролята си на кърмачета повече от 3, 7, 12 или 28 години, ти ритни прилепката, та да се научи да си търси храна сама. Три години е срокът за интимен приятел, 7 - за съпруг, 12 - за семейство и 28 - за дете откакто си го родил. Разбира се има и изключения, но те се решават индивидуално.

7.І.121(19985)г.
4. ПЛАМТЕТЕ ∫
Работата, която извършват даващите, не е достатъчна. Но е правилно да се каже, че даването е само част от онова, което прави душата съвършена. Молбата "Пламтете" не се покрива с даването, въпреки че Божественото даване по принцип прилича на горене, пламтене. Не е такова пламтене обаче това, за което сега ви говоря. Когато пламти, духът не може да съобразява дали дава или взема - Той просто се отдава на спонтанността, независимо от това, в каква посока, в каква форма е. Много мяза на онова самоотдаване, което става при звездите. При даването носиш на другите онова, с което си по-богат, или пълниш ръцете на тия, които ти искат. При пламтенето ти сам се изразходваш, без да мислиш дали ще свършиш и кога ще свършиш. Ти може да си някой много възвишен дух, който прави чудеса за другите, отдава всичко, което има, снизхожда, както се казва, като пшеничен клас, до другите, но отдава само плода, а не и себе си. Който преживее пламтенето, ще се озове в света на Божествения Огън, на Космическия "Агни", където духовете постоянно горят, но не изгарят. При даването ти си на висотата на даващия и съзнаваш, че онзи, който стои под тебе, има нужда от тебе. Ако пламтиш, приемащият и даващият е един и същ център, т.е. нещата не се извършват в триизмерното пространство, където има по-облагодетелствани и по-посредствени. Пламтенето се извършва в огненото състояние на Тот, с тази разлика, че най-висшата Му същност е Любовта, а пламтенето е нейният най-истински израз. Даването може да не бъде пламтене; пламтенето може да не бъде даване.
Искам сега да направя мисълта Си още по-ясна. Пламтенето е празник на саламандрите, но и на овитрините. Пределното самоотдаване на онова, което обичат най-много - ето тяхното естество. Прекъсването на съзнанието, колебанието, намаляването на пламъка, е нещо невъзможно за тях. При това пламтенето им има свойството да се разразява навсякъде, да обхваща все нови и нови пространства, стига да има субстанция, която да гори. Психологически, това е оргазмът на Битието, екстазът, Тантрическото усилване на ритъма, повишаването на температурата в микрокосмоса и макрокосмоса, прескачането на частици от едно пространство в друго. Родината на саламандрите и овитрините е протонната вселена, където всичко е положително и, съответно, звездите, в които се извършва термоядрен синтез. Пламтенето не е нищо друго, освен известната ви "кундалини-йога", обаче не  и "агни йога", в смисъла на известните ви книги. Те съдържат само духовното пламтене и в това отношение са нещо изключително, но не ратуват за пламтенето на саламандрите, което е не духовно, а природно - т.е. няма ли съчетание между "агни" (овитрините) и "тантра" (саламандрите), не може да се говори за Божествено горене. Най-правият път не е нито само духовното, нито само природното пламтене, а тяхното ритмично единство. Както мнозина предполагат, животът не е плод на Отца, Сам по Себе Си, а на Неговия пламенен любовен синтез с Мировата Душа, макар и създадена от Самия Него. Ако не беше така, нямаше да има понятие за Отец, т.е. Създател, Баща, нито за Майка, Природа, нито за родения от любовното Им единение Христов извор на сила.
И така, не искате ли да пламтите, това означава, че сте още "зелени"… Не пламти само "зеленото", т.е. подвластното на вегетацията. Пламти "мъртвото", но Аз имам предвид онова "мъртво", което е снело в себе си всичката информация, всичкото богатство, всичкия опит за еволюцията и синволюцията. Пламтенето е опасно и невъзможно за множество йерархии, които са на стадия на "водното" съзнание, т.е. на искането. Искането е също Божия молба и възлюбеният на Бога би трябвало също тъй силно да може да иска, както може и да пламти; но  той затова и е Божествен, защото за него няма неизпълними молби.
Закон при пламтенето: колкото по-интензивно пламтиш, толкова повече обекти и нива на съзнание можеш да освобождаваш, т.е. да привеждаш от едно състояние в друго. Ниската температура топи и възпламенява малък брой елементи; най-високата температура променя всички елементи. Искам да кажа: пламтенето се отличава не само с разширяване на пространството, което овладява, но и с постоянното нарастване броя на различните по еволюция същества, които обхваща, с повишаването на собствения си Божествен интензитет.
Бъдете несъпротивими! - ето девизът на пламтенето. Мразовете и ледовете се разтопяват; кристалите и кристалните решетки се превръщат на огън; опитът на егото се трансформира в пламък  Небесен, само когато духовното и природното пламтене не са в конфликт. Няма по-силна изява на Бога от верижната реакция на ядрените екстази - любовният миг на блаженството, наречено от безсмъртните сливане!
17.І.1985(121)г.
5. УЧЕТЕ ∫
- От памтивека най-същественото, с което се отличава човекът, е ученето. Силата на човека, за разлика от всички други йерархии, е ученето. Йерархията на човека е последното Божие творение, останалите са предишни. Определено е човекът да увенчае цялото творение. При него нещата се фокусират в изграденото умствено тяло, което е плод на Битието. Множество същества нямат още умствено тяло, наречено още заристо. Някои същества пламтят, други палят в аурата си разноцветни огньове, но човекът се отличава с онази светлина, която прилича на зазоряване. Направлението на човешкия дух не е нито само навън, нито само навътре, нито само на дясно, нито само наляво, нито само нагоре нито само надолу. Основното направление на човека е към петото измерение  - Словото! Изучаването на Словото - ето предназначението на човека! Преднината на този импулс у човека е очевидна. Христос, значи, представя Словото, а Иисус - човека. Принципното тяло при него има надмощие, но и образното е съвършено развито. Това са умствените тела на духовния и физическия човек. Има още две умствени тела на Божествения и плътския човек: те са означени като "дясно" и "ляво". Плътското тяло съвсем не е нещо лошо, напротив, то доставя материал от Хаоса, за да могат да се оформят останалите. Непременно ще ви говоря за тях, когато му дойде времето. Заристото тяло на човека е венец, изплетен от тези четири тела в тяхното пълно съзвучие и единство. То се пробужда само когато човек учи. Принципното тяло се изгражда от принципи, образното - от образи, плътското - от осезанието, Божественото умствено тяло - от осияния. Учейки, човек намира път към всички тия извори на Битието. Никога не сте подозирали, че осезанието е сетиво на нисшия умствен свят - по-сте били склонни да го считате като сатанинско. От предметите, телата, чрез осезанието плътското умствено тяло получава специфични енергии, които не могат да се получат по никакъв друг начин. Не случайно ръката е орган на знака "Дева", а не на "Близнаци", както си мислите. Близнаците управляват белите дробове и съответно трети дом; организират понятийното тяло - тялото на речта. Понятията още не са принципи, с които се занимава деветия дом, нещо повече, понятията са достъпни и на животните, птиците, въпреки че вие намирате речта им за обмяна на сигнали, знаци. Носителят на езика, значи, е  духовният свят, поради което и животните се издигат в него, противно на представите на повечето окултисти. Не случайно образите на животните са архетипите на понятията, представите и съответно - азбуките. От представите на Световния Дух за различните животни са се оформили мисъл-силите, които станаха тотеми на първобитните племена. Предметите, растенията, минералите и всички останали пратотеми, са езикови единици от порядък над физическия - т.е. духовен порядък. Пределно ясна граница между интелекта на човека и този на висшите животни не може да се проследи. Животното не се отличава толкова по липса на мисловни способности, колкото с неоформеността, т.е. направо липсата на нос и брада, поради което не могат да проявят Словото. Привилегия на човека е проявата на Словото и идеята. Принципното тяло има, следователно, две под тела: "дясно" и "ляво" - принципно в тесния смисъл на думата или идейно, което отговаря на "Стрелеца" или девети дом, и образно, представно, още "речево", носещо спектрите на Духа.
От плътското умствено тяло се оформят цели природни царства, които не могат да съществуват без съприкосновение на съществата чрез кожата им с околната среда. Практически човекът произлезе от  плътското умствено тяло, неочаквано и за най-висшите йерархии. Това означава, по-точно, правенето на човека от "глина". Както Тот сътвори човека чрез моделиране на първичното вещество, така и човекът трябва да проверява и опитва "неживите" и живите тела в Природата, с цел да се обменят или възбудят енергии. Не случайно най-умелите с ръцете се наричат майстори; не случайно ръката с нейните функции заема огромната част от центровете на мозъка. Понеже обаче вие нарушихте първата заповед на Свещеното Писание, предвиждаща непринудено и спонтанно плодоносене, размножаване, насочихте действията на ръката си към преобразяване на природата, а не към нейното изучаване или милване. Вие не знаете, че разрушаването на природните царства чрез вашите производства и занаяти, не е никакво преобразяване на природата и, че това сатанинско дело не се нарича труд. При все това, осезанието, изразено чрез държане, гладене, милване непременно трябва да действува спонтанно  и съзнателно, не само в интимните творчески осияния между привличащите се тела от двата пола, но и при изучаването на нещата в Природата. Например, съзерцаването на един кристал или на едно цвете не доставя тази информация, която дава нежното им погалване по определени начини. Не само това, но и самите те изпитват неизразима наслада при такова нежно отношение към тях. Проверете и ще видите как те умеят да се откликват. При такова отношение, с такива методи, престъпността, която вие наричате "труд", става напълно излишна, тъй като погалването на едно семенце по определен начин предизвиква неудържим растеж при посаждане и то дава от плодовете си за броени минути - не часове даже. Накарайте едно дете да прави подобни опити - няма да мине много време и ще видите чудеса. Например, носът има отношение към плодните дървета, устните - към наземните плодове, езикът - към житото, гушката под брадата - към зеленчуците. По този начин мога да ви изредя съответствията на всички органи с всички царства. Това, именно, е предмет на плътското умствено тяло, на което е съдено да се труди: познание чрез докосване; магия чрез милване… Останалите тела на заристото тяло на човека са ви по-известни, по-разработени, макар че новото, което ще научите за тях от Мене, не можете го срещна никъде. По-добре е да се върна на плътското умствено тяло и да завърша с подсказването, че определени нежни милвания на определени места по тялото на любимия или върху собственото си тяло могат да събудят невъобразими преживявания, стотици и хиляди типове наслади от глъбините на непробудените ви олтари, престоли и двери - наслади толкова различни и дивни, колкото са различни цветовете или миризмите. Прочее, някога човекът имаше тези способности, но ръката му огрубя и кожата му престана да провежда най-фините токове на Трите Вселени, понеже започна да употребява оръдия на труда и да се облича. Не се страхувайте и от зимата: при милване на определени енергетични точки от коремната област се включва топлинното тяло и тогава можете да живеете голи и на северния полюс!
Ясно е, че всичко това ви изглежда като пълна фантазия, понеже са ви хипнотизирали да възприемате света си като реален. Не се бавете, но учете, учете, учете! - Живото Слово проучвайте - книгите не са първият източник на познание. Не само Словото, но и неговите разновидности: осияването, мисленето, съзерцаването и осезаването.

4.02.121(1985)г.
6. ИСКАЙТЕ ∫
- Природата, като проекция на Мировата Душа, е заредена отрицателно. Това значи, че тя трябва да получи подтик отвън, за да живее. По тази причина искането е дълбоко вкоренено в нея. Пропастта, равнината, долината, низината постоянно искат, затова Слънцето, дъждът, семената не закъсняват. Искането може да се нарече "първият вик на душата", нейното първо желание. Искането има толкова форми, колкото са формите на Бога в Проявеното Битие - т.е. безчислени! Всяка вселена, всяка йерархия, всяко общество, всеки род и същество, всеки отделен индивид, както и кристалите, атомите, елементарните частици имат свои различни искания, потребности, специфични нужди. Не смесвайте обаче искането с даването - същите тия общества и същества могат и да дават по толкова различни начини, могат и да леят блага за другите. Напълно естествено е Любовта да обменя, а обичта да отдава. Любовта, следователно, прави няколко неща едновременно или последователно, обичта може само да извира. Не че изворът не получава водите си от друго, по-високо място, но той никога не може да стане река или море, без да се премести. Мнозина ще кажат: какво е тогава Любовта? - Казвам: Любовта е самата вода - нито само извор, нито само река, нито само море, нито само облак и влага, нито само течностите в организмите. Докато не е попаднала в някоя форма, водата е обич; насити ли обаче жаждата на Природата, има ли вместилище някъде, тя се нарича любов. Просто и ясно: законът на обичта слиза, законът на Любовта обменя. На това основание казвам: който не иска да се обменя - любов няма; който не иска да се отдава - обич няма в сърцето му! Не е едно и също да се обменяш и да се отдаваш. Обичта, която се отдава, излиза само от един извор, тече само по едно русло, макар че може да тече навсякъде: спомнете си фонтанката-гъбка - водата я облива отвсякъде. Значи, сама по себе си обичта не е несправедливост - тя може да храни всички - но когато няма по-високи и по-ниски, по-близки и по-далечни, по-користни и по-безкористни. При това обичта отминава гордите, не се изкачва по тях нагоре, за да ги задоволи, както реката не може да тече обратно. Затова по най-високите върхове има най-малко живот, най-малко плодове и животни - само цветята намират приют при тях, защото цветята се хранят от обич, по-висша от онова, което нарекохме "обич". Не от реки и потоци се хранят цветята, както и неплодните растения, а от дъжда и росата. Оставите ли плодното растение без напояване, то подивява.
Не случайно ви давам всички тия сравнения. Има нещо в нуждите на съществата, което не е Божествено. Любовта, която изисква специално поливане, се нарича култура. При нея съществата не се развиват на самотек, а добиват специални качества, плодовете им стават по-сладки, по-сочни, по-големи. Но за сметка на това загубват аромата си, магичната си сила, огромното си разнообразие по видове и степени. На сладостта противопоставям разнообразието, на големината - силата, на култивираността - свежестта.
Тези неща ви ги казвам, за да разберете разликите между различните видове искане. Любовта, по начало, може и да иска, но вие сте ограничили искането извънредно много по посока на сладките, големите и култивирани неща. Не оценявате вече ароматните, малките и дивите плодове на живота. Работата е в това, може ли човек да не товари себе си с желания, които са му внушени от неговите баби и прабаби. Бабите по душа и до днес искат - окото им гледа на голямо, на много, на "чисто"", на лъскаво… Лъскавото отравя сърцата им, лишава ги от изобилен и пълен живот, принуждава ги да правят само това, което правят другите. На това Природата отговаря с бедствия, катаклизми, болести, нещастия.
Искането е нещо Божествено! Никой не трябва да се пази от него. Вие се пазите да не искате, пазите се и от желания, но щенията ги наричате нещо нормално, естествено. Щението е мор за душата, смърт за духа, гибел за тялото! Щението се отличава по това, че е еднакво за мнозина по форма; искането не може да е еднакво, то слага отделен печат на всеки. Щението се храни от злото, неправдата, насилието, лъжата, лукса, тщеславието, неравенството и мързела; искането се храни от живота, нежността, доброто, правдата, саможертвата, красотата, благостта, искреността, равенството.
Да искаш, значи да не си малтретирал векове или години наред по такъв начин душата си, че да си оглушал за него - за искането. Умът, разумът на човека много често е оглушал за гласа на искането поради хилядите натрупани пластове от внушения, суеверия, заблуди, обществено мнение; от религиозни и социални канони, не разрешаващи най-основни потребности. И се получава следното: сърцето желае да обича, душата иска любов, а умът и разумът са глухи за молбите и оплакванията им! Много време минава, липсата на любов и обич става огромна, обектите, от които сме ги очаквали, се оказват неистински, а умът и разумът не искат и да чуят за това. Те са се обградили от мустакати стражари - вашето чувство за дълг - които не допускат никакви жалби, никакви прошения. И един ден сърцето прави земетресение, а душата - наводнение. По причина на нищетата ви на духа, на това, че сте били слаби да повярвате на най-прозаични и молепсани от съдбата баби и дядовци - глухи, слепи, сакати, лишени от най-основното - верността на импулса - вие фатално продължавате по техния път и не приемате поуката на историята, примера на техния външен вид, на болестите и душевното им израждане. Те за вас продължават да бъдат авторитети. Нещо още по-лошо - продължавате да им треперите, не смеете да отхвърлите коленопреклонността си. Не приемате тихия глас на желанието си, мощния импулс на желанието за вземане - вземането на онова, което е определила за вас Природата. Отблъсквате ръцете, които се протягат към вас с даровете на Бога, не приемате обмяната, заключвате онова, което имате, с много резета и катинари, от страх да не ви ограбят, от наплашеност, стигаща до делириум и ипохондрия. Усвоявате някакъв стереотип на поведение, в който обменяте само стереотипни и "безопасни" неща, съставящи малка и несъществена част от вашето цялостно същество. Майките ви, бабите ви, прабабите ви - почти всички отишли в гробищата - ви напрягат с всичка сила, само и само "да не сбъркате", да не направите нещо, което те не са правили…
Нещастни, нещастни, нещастни създания! Та те са отнели и разума ви, най-елементарната логика - научили са ви да им вярвате сляпо и безпрекословно, независимо от факта, че всички те, които са се "подредили", които са постъпили "морално" и "почтено"; приели са най-послушно наставленията на попове, лели, свекърви и клюкари-комшии и са ликвидирали струйката на съвестта, на живота, на желанието, което не иска одобрение, но, независимо от всичко това, са приели печален образ и здраве пред самите ви очи! Лъскавите неща около тях обаче, с които са се сдобили, за сметка на младостта и красотата си, на съвестта и здравето си могъщо ви заблуждават, че те са успели в живота… Не искате и не можете да разберете, че онова, което човек силно иска, го постига. Искането е неунищожимо - няма такъв закон, който да го унищожи! Точно поради това вашите баби и прабаби от гробищата или от вашите собствени мозъци - никога не са преставали да искат и то със сила, равностойна на чистото искане. Само че, казах, тяхното е щение, и то щение пъклено, долно, непочтено. И какво се оказва, че искат вашите баби? - Оказва се, че искат къщи, апартаменти, мебели, тоалети, накити, вещи, уреди, притежания - катастрофи!… Цялата ви цивилизация и до ден днешен нашепва такива щения у неопитните. От всичко това следва, че хората, чрез които постигат всички тези щения, не трябва да са способни за обич, а трябва да са способни за печелене, сигурност. И най-нищожната гнида на Битието, която има две гънки в мозъка си за печелене на пари или за налагане на волята си, може да притежава всичко, което си поиска, включително и красив робот от противоположния пол, на който са му необходими вещи и сигурност, а не космична наследственост на децата!
Искайте! Не онова, що молци разяждат и ръжда съсипва, а онуй, което пее в сърцето, което кара душата да скача; онуй, което никога не бихте признали пред съседката си, което дъх ви отнема и накарва страните ви да се зачервяват! Искайте плодородно поле и чист въздух, красиви изгреви и залези, могъщо тупкане на сърцето и лек път в планини, през гори и ливади! Искайте никой да не ви казва що е право и що не е право; никой да не ви наставлява, а само отвътре да чувате тихия шепот на Истината, кроткия говор на Любовта, буйното извиране на обичта! Искайте да бъдете винаги верни на себе си, да забравите канони и патрахили, требници и кодекси, усти и погледи, крадци и насилници. Никой не може да ви отнеме извора, който пее! Нека пострадате, нека ви ограбят - какво е било онова, което може да се ограби, любов ли? Какво е било онова, което може да се унищожи, обич ли? По- добре е крадци и мошеници да ви нападат, апаши и лиходéи да ви отнемат "честта" и имането, отколкото имането и "честта" да си останат, пък… вие да си заминете…
Искайте най-важното: да можете да си признаете, че искате! Искайте нещо още по-важно: да можете да искате! Искайте така, че Любовта сама да дойде да преклони колене пред вас, а не да я изнудвате. Искайте силно и ясно, не се страхувайте, не се срамувайте - онзи, който ще ви отблъсне, не ви заслужава; онзи, пред когото ще се изложите - запазете го за миналото си…
Искането не е за слабите, то е за силните. Слабият не може да иска - по това ще го познаете. Слабият може да има щения и то много големи, но искането не мисли за придобивки, а за преживявания. Когато човек преживява, той много често губи притежания, но печели радост и щастие, сила и младост, красота и веселие, здраве. Не се страхувайте от преживявания - онова, което не е живот, а порок, разкапва душата и тялото. Може да сте най-големите светци, канонизирани…; може да сте "морални" до мозъка на костите си; може да не сте погледнали нито веднъж през живота си чужд мъж или чужда жена с пожелание, но ако душата ви се разстрои и тялото ви се разкапе - нищо не сте! От това, прочее, следва: дайте воля на искането - щението само ще се разкапе. Храна за душата е искането, плътта се затрива от щения. Но ако затворите вратата си за искането, може плътта да си остане и да набъбва, а да затриете душата си. Тогава удряте на ядене и пиене, пращят ви хладилниците и килерите, пукат ви пушките, гънат се въдиците, картите не престават да ви губят времето, алкохолът - да ви мъти главите. Клюките и модностите заемат мястото на Мъдростта; разврата и пикантните нещица - мястото на поезията; махмурлука и отчаянието - мястото на погубената любов.
Мои бедни деца, ненахранени, ненаситени и ненапоени, кръгом се обърнете най-мъжки и отворете сърца за искането! А да искаш, значи да можеш!

8.02.121(1985)г.
7.СТРАДАЙТЕ ∫
- Средата на Правдата, нейният живец или ос, не е друго, освен страданието. Вие обаче веднага казвате: "Правдата трябва да носи топлина, а не страдание!" Оста на света има пределно трудно предназначение: показва как може да се остава в едно положение и, заедно с това, да се върти. Носителка на правила и закони, тя трябва да е стълб, оставащ неизменен по отношение на Божествения Център - от Него зависи абсолютно всичко на Земята и на Небето. Правдата носи името на правата линия; нещо повече - на изправения човек. Най-правилният стоеж на Правдата е да си съвършено изпънат - изправен. Носител на всички останали органи и системи, гръбначният стълб проявява стоическо търпение - тревожи се не за себе си, нито за користни подбуди, а само за това, правилно ли носи останалите, правилно ли ги насища с правда. По този начин, той самият не получава нищо, а отдава всичко, корист няма в него, нито милионна част от грама - фигуративно казано.
Мнозина не могат да си представят никога страданията на Елма или на Съществото, наречено "Господ". Понятието им за Господа е свързано с много превратни представи. Работата е в това, че най-интензивно страда Той, т.е. Аз, Елма, Който ви говоря. С Новото имам работа дотолкова, доколкото Съм приел опита от старото; успоредно в Мен вървят налягането отвън с налягането отвътре. Не осигуря ли тяхното равновесие, експлозията е неизбежна, неизбежно е смачкването. Работя и с постоянни експлозии - в света на звездите например, но в природата на планетите растежът не е възможен, ако не осигурявам равновесие. Правдата най-точно се проявява именно като регулатор; животът тук е възможен само като единство на вътрешното и външно налягане. Оправете представите си за Правдата - тя не е "жестока", а, напротив, пределно добра.

Областта на Правдата е пределно сгъстена, тя е най-плътното тяло в Битието. Твърдостта ú я извайва определено като структура, понеже плътното се стреми да приближи частиците си и по този начин отваря пространства от много по-рядко Битие. Правдата създава всички небесни и поднебесни форми, накарва ги да станат носители на Мъдрост, Истина и Живот. Молитвата на Правдата е такава: "Постопли останалото пространство, Господи, за да мога аз да охладнея и по този начин да създам форми. О, Праматерия, позволи частиците ми да се привличат много по-силно от всички останали, за да има на света плътно вещество, твърди и определени форми! Мъдрост, носи ми оптималното си познание как да държа тези форми в стабилност и максимална изправност!" Трябва обаче грамадно смирение и търпение на Правдата, на нейните монади, за да могат да се понасят една друга на толкова малки разстояния, защото за да има твърдо тяло, трябва частиците или атомите му да са на много близки разстояния; собственото им движение да се превърне в сцепление. Сцеплението между елементите или силите - ето великото предназначение на Правдата! Правдата ратува за определеност на елементите, за пределна точност на формата, за да могат правилно и безпогрешно да се зацепват "зъбните колела" на Битието. Правдата изисква също, никой елемент да не се изменя поради леност или мекушавост, защото това неизменно ще доведе до неправилно или хаотично движение.

Правдата - това е върховният алгоритъм на Битието, призван да го поддържа в изправност и движение; Правдата - това е Небесната механика, биомеханиката, квантовата механика! Правдата - това е великото съотношение на елементите в Цялото - това е съотношението на силите. Ролята на Правдата се отличава с точността на приетите принципи, от което зависи превръщането на Хаоса в Битие. Правдата - това Съм Аз, Елма, практикуващ медитация върху определеността и проявеността! Правдата е Моята най-външна дреха, определена от студа и проявена чрез кристализацията. Психиката на Самия Мой Отец, на Самата Ми Майка, не може да се прояви без Правдата - Снегът на Битието. От Мен зависи, в същност, пролетното буйство на огъня, лятното зреене на ниви и природни царства, силата на есенното освобождаване на духовете.
Вие не знаете, че снежинките са микрокомпютри с програми за семената. Непредаването на тези програми ражда суши, природни бедствия, безплодие, ранно остаряване и пр. Предаването на програмите не се извършва непременно на мястото, на което е паднала снежинката. Семената, за които ви говоря, обаче са предимно семена на егото и нямат толкова отношение към растителния и животинския свят, колкото до човешкия. Затова и егото се разви най-силно в умерения и северния климат, където вали сняг.

Сега представете си, че Елма се беше отказал да се самоограничи. Представяте ли си? - Не можете… Мислите ли, че Ми е приятно всичко това? Мислите ли, че на Моите неутрони, протони и електрони им е много приятно да стоят вързани с милиардолетия, осъзнавайки, при това, че са алохими и илухими - същества от "Царско потекло"? При все това те се смиряват, тъй като знаят, че формите не могат да съществуват без тяхната съзнателна саможертва.

Страдайте! Не малко Съм ви говорил за страданието; Новото, което ще ви кажа сега е едно: страданието, това е проявяването на Христос на Земята, на планетите като Земята! "Носителите на кръста си" - отделните приятели и проекции на Христос на Земята, не се отказват от съпричастие в Космическото страдание, понеже остават верни на плана на Отца. От смирението им, проявявано на полето, в което се намират, зависи правилното сцепление на Космическите закони, т.е. самият живот!

Пределното натоварване със страдания обаче не е правилен път. Който се пренатоварва, силите го смазват - такова пренатоварване може да се дължи и на амбиция, и на тщеславие, и на атеизъм, и на страх. Затова сега ви съветвам: пренасяйте само онези тежести, които са сложени по пътя ви от самата съдба - абсолютно неизбежните. Няма такава сила, която да отмести пратените ви от съдбата изпитания! Тях именно трябва да носите геройски - с радост, упование и пълно съзнание за тяхната целесъобразност; с постоянно благодарене на Господа. Но страданията, които сами си ги търсите, не са никакви страдания, а чисти мъчения - с триста зора дяволът скъсва цели планини от цървули, за да ходи с вас и да ви кандърдисва да направите този или онзи компромис, да се продадете за паница леща или за това, което вие наричате "сигурност". Тъкмо тук вие трябва да му се опрете с мощния си характер и да му кажете: "Няма да бъда твой!"

16.02.121(1985)г.
8.ПРОЩАВАЙТЕ ∫
- Мощното начало на Христовата идея е скрита в способността за прощаване. Няма такъв свят, в който прощаването да липсва и той да не е рухнал.
Прощавайте! Прошката извира от самата най-дълбока същност на Бога. Новото, което не знаете за прошката, е това, че тя прави възможно дишането на духа в ултравселената. Природните същества не познават прошката, освен в много редки случаи. От духовните йерархии почти само серафимите нямат възможност да не прощават. Но божествата прощават по съдържание, макар и по форма това не винаги да изглежда като прошка. Обителите на микросвета остават непознаваеми без прошката - просто, защото прошката смалява индивида с невероятна сила и по този начин той може да попадне в Божествения свят. Новото прощение не изисква прощаване от висотата на "праведния" към "падението" на "грешника", а пълно самоотричане от отрицателната оценка въобще. Днес прошката на "праведния" се гради първо върху отрицателна оценка, от която следва "опрощение на греха"…
Ама ще кажете: "Нима няма абсолютни грехове, ясни като светлината на Слънцето или тъмнината на нощта? Нима Божиите заповеди не определят основните престъпления точно и категорично? Как ще знаят хората що е зло и що е добро, ако религията не хвърля светлина върху това?" От отколешни времена религиозните и "праведниците" плачат, когато съгрешат и молят за спасение на душите си от онова, което не е определено като добро в свещените книги. Нямам за задача тук да правя анализ на подобни книги, но ще кажа: убийството наистина е смъртен грях, но убийство не само на хора, а и на животни, растения, минерали, природни царства; убийство на пориви, надежди, вери! Причината за това, което става по земята - прякото убиване на себеподобни от "разумния" човек преди всичко се дължи на нарушаването на закона за неубиване на всички останали полета. За да стане един човек убиец, той трябва да е лишен от нещо основно в живота си - от нещо, което другите са могли да му дадат, но не са му го дали. От духовна гледна точка, всеки убиец, осъден от хората, споделя вината за убийството най-първо с преките съучастници - подстрекателите; на второ място - с онези, които са го лишили от основните блага на живота; и най-после - с целия народ или с цялото човечество, сред което живее и което търпи положение, създаващо престъпници. От тази позиция следва, че "праведникът", "светията" или даже цялото войнство от ангели, които са зад тях, носят вината за всяко престъпление на Земята, доколкото те не са посветили усилията си на събрата си по линия на Отца да не му липсва нищо, което му е определено от Него. Но кастовото съзнание, класите, неравенството, никога не са раждали друго, освен бедност на човечеството - материална и духовна. Оставените събратя на произвола на съдбата, отнетото им природно и духовно притежание, неизбежно се превръща в отчаяние и от там - в мисъл за престъпление. Механизмът на този процес ви е познат, обаче не знаете, че много астрални, умствени  и още по-дълбоки престъпления стават все по същата причина: някои, някъде са се затворили за всички и са натрупали плячката пред себе си. Неизменно наричам плячка не само заграбените материални блага, но и духовните! Росата на Божественото никога не пада върху общества, групи, семейства, двойки, народи или цели цивилизации, които престават да общуват с околните. Неизбежно е натрупването на блага в такива, на преживявания, от които непременно се лишават други. Неумолим е законът на равновесието! Словото Ми е пълно с примери, какво става с някой друг, когато вие се радвате или страдате - имам предвид физическите и духовните  радости и страдания. Отнемането на енергия при небожествената радост става на чужд гръб; страданието винаги показва, че някой друг се радва. На практика това става така: в половинчатите светове винаги Правдата, Истината, Любовта, са с повече или по-малко предпочитания към определени обекти. При това, неприятностите не свършват до тук: природните и духовните блага вие искате да ги трупате повече за себе си или изцяло за себе си, което ще рече - и за сродните ви същества. Оставяйки по този начин множество изолирани (това става навсякъде - самото образование го доказва това), вие предопределяте тежка и печална съдба на ония, които ви хранят и обличат, за да бъдете вие "културни", "образовани", "духовни", "пречистени" и пр.
Ето защо Учителят, учителите, последователите на Христовия път, идват между народа и живеят за всички, без изключение. И покрай тях има облагодетелствувани, но според способността си да носят. Важното е, че Божественото на никого не отказва - нито Любов, нито Мъдрост, нито Истина! Разликата между духовното и Божественото е тази: духовното може да отказва, а Божественото - не може. Проблемът на Божественото се явява, когато то слезе на духовното или физическото поле: тогава то може да бъде справедливо, само като разпредели благата си по равно във времето или пространството, т.е. или трябва да стане център, имащ отношение към всички точки, или да разпредели времето си така, че да има минута за всеки. Това не могат да го допуснат нито физическите, нито духовните същества - те са твърде "големи", за да се задоволят с вашата минута или с ролята на някаква си "точка". Но самата "минута" на Учителя е нещо необятно, нямащо свършек! Пред една минута, преживяна с Учителя на Любовта, хиляди години скотска духовност не представляват нищо! Не принизявам духовното поле, но без Божественото, то е наистина скотско - само да получаваш и нищо да не даваш, освен на тия, които са ти приятни или от които получават нещо в замяна…
С това искам да кажа: прощавайте, но не защото ти си "праведният", а другият е сгрешил, а понеже съзнавате, че само случайно не сте попаднали на неговото място; не защото праведността е привилегия, а понеже вие сте съучастници в неговото падение, независимо, че не съзнавате връзката.
Ето защо ви съветвам: прощавайте по форма, но дълбоко в душата си се извинявайте. "Извинявайте се!" - ето как трябва да звучи тази Моя молба. Преди да осъдите "прелюбодееца", пияницата, наркомана, крадеца, убиеца; нещо повече - освирепелия властник - извинете му се с цялата си душа, че престъплението не е извършено от вас. Помнете: Любовта някога не е била изобилна към това същество, но по същия начин може да оправдае и вас някога в бъдеще - нищо не се знае!…
От прошката зависи прекъсването на кармичното възмездие. Странни сте вие, хората: от страх да не ви убият сте готови да убиете вие сами. Оставете се да ви убият - от това само следва, че приключвате със своето затворничество и ви преместват на някоя райска планета. Ако отвърнеш на злото със зло, не само, че ще си останеш в пъкъла, но и постепенно ще се превърнете в чудовища. Всички исторически, митически и астрални чудовища не са нищо друго, освен "праведници", които някога са се отрекли от пътя на доброто и са решили да посрещат съдбата на нож. Може да са били Божествени царе, може да са били ликове небесни по образ и подобие на Бога, но в момента, в който са приели заповедта "око за око, зъб за зъб", те прекъсват връзката си с Бога и пропадат в бездните на престъпността. Не осъзнае ли един радетел за правда, че методите не трябва да включват убийство, насилие, особено принуда от какъвто и да е било род, продължават ли с твърдия си курс, не приемат ли прошката и милостта, те последователно започват да се прераждат в телата на онеправданите от тях и се оказват в плен на своите най-страшни врагове.
Сега, отговорете си какво ще стане с родината ви, с бащиното ви огнище, с любимата ви, с децата ви, с най-скъпите ви неща и хора, ако нашественик погази свободата ви. Първото нещо, което правите е да вдигнете оръжие! Това вие наричате "свещена самозащита", "битка на живот и смърт с осквернителите на най-святото". И наистина, това до голяма степен е така - не могат да се отрицават саможертвата, героизмът, народността, мощните традиции на племе, род и огнище. Нямате никакъв друг изход - пролейте кръвта си, ако искате да защитите малките си деца. Аз дори наказвам с най-тежка карма онези, които са оставили децата и най-близките си под ножа на кръвопиеца, на нашественика. По-достойно е да се биеш, отколкото да избягаш; по-добре е да умреш, отколкото да бъдеш презряно псе, спасило собствената си кожа! Но Природата ви поставя в този ужасен план не защото сте много праведни, напротив, вие имате да си плащате не малко столетия за проляната кръв на животни, за проляната кръв в сърцата на ближни и неближни, обидени от вашето безсърдечие. По-добре е обаче да вземеш детето си, да вдигнеш домочадието си и да побегнеш - ако можеш да му избягаш, врагът ти няма да те посече и насили. С това не се свършват страданията ви, но така може да опитате дали съдбата не е склонна този път да ви прости; да решите дълбоко в себе си, че няма да проливате повече кръвта на животни, нито да създавате касапи, които да я проливат. И най-нежната Офелия на вашата планета носи следи от кръвта на лейди Макбет по ръцете си, понеже нейната "скъпоценна" плът се е хранила от ножа на касапина! Това я подвежда неизменно под закона на карма, пред който божества и микроби са равни! Разкаянието е единственият път за опрощение на кармата, но когато се покрие с дела, а не е само на думи.
Прощаването, значи, може да се превърне в силно самозащитно и защитно поле, пред което цели армии започват да се обръщат в бягство. Прощаването, в същност, е оръжие - оръжие на добрите и силните. Те са готови да бъдат "унищожени", да бъдат продадени в робство, понеже пред тях няма кепенци на очите и много добре разбират, че палачът на земята е вратар на рая.
Това съвсем не значи да отпишете напълно планети като Земята от кандидатите за Новата Вселена, да не се борите за превръщането им в земни райове. Определено е това да процъфти в шестата и седмата раса. Продължава настъплението на Белите Братя за спасяване на вашата част от Галактиката. Но те воюват само с едно оръжие - положителната мисъл, доброто чувство, прощението! Не се решавате, зная, но адът е набъбнал само от такива като вас, които не искат да погубят земното си тяло, владичество и имане, които не проумяват, че ако врагът не ги надвие, ще ги надвият старостта и болестите, което е много по-лошо.
Носете идеята за прощаването, правете опити да прощавате и ще видите, че онези, които ви притесняват, ще бъдат настигнати от съдбата много по-скоро, отколкото, ако лично вие им се съпротивлявате. Предлагам още един опит: не мразете сега нито "левите", нито "десните". Поите ли ги с омразата си, няма отърване от тях! Простите ли им, подчините ли се на тяхната система, но оставайки твърдо на вашите позиции по основните проблеми и принципи, тогава те или ще се изменят, или ще си отидат. Велики Космични династии са падали не от меча на противника - падали са, защото цели народи и човечества, подчинявайки им се безропотно в доброто, не са се съгласявали да бъдат съучастници в злото, не са консумирали техните продукти, които произвеждат. Не препоръчвам това на вас, защото не сте в състояние, но поединично или на малки групи, които от вас се откажат от злобата на деня и от продуктите на физическото и духовно разтление, прощавайки на милионите слепци, те има шанс да ги надживеят или да преминат завинаги в Новата Вселена. Прощавайте, защото мнозина простени също отиват в Рая! Понякога прошката на едно дете на Бога може да спаси една паднала душа от окончателно проваляне. А на онези, които искат да се радват, без да страда някой друг, изпълнявайки по този начин основния завет на тези осияния, Аз казвам: никога не отказвайте никаква радост на никого, ако той не иска да ви зароби.

19.ІІ.121(1985)г.
9.ТВОРЕТЕ ∫
- Творчеството може само Отец; може го и всяко същество, което носи искра от Отца. Не че монадите, които не са роботи, нямат искра от Отца, но в някои тя е още непроявена, а са проявени или искрата на Христа, или искрата на Духа Божий, или искрата на Учител. (виж посланието "Христови и нехристови монади" от 17.ІІ.1985г. - б.п.)
Творението не е в обсега нито на ясновселената, нито на хипервселената, нито на която и да е друга вселена. Аз, Който ви говоря, Съм Господарят на хипервселената, но без Отца Ми, не бих могъл да направя нищо ново. Всъщност, Отец Ми твори в Мен, но Аз намирам проявите, които са най-адекватни на творческия импулс. Това, което е проявено, е Мое, Христово; непроявеното е на Отца Ми, определеното е на Майка Ми. Искам да кажа, че Съм Син, именно защото съчетавам определеността на Майка Ми с неопределеността на Отца Ми. По тая причина, единият Ми полюс е милостта, а другият - абсурдът. Може да ви се види странно, но милостта има най-висока степен на определеност, а определеността - най-висока степен на милост. Ако Майка Ми не поддържаше съвършена определеност в Битието, нямаше да има условия съществата да оцеляват - математиката на ясновселената поддържа небесната и квантовата механика, т.е. постоянството на условията за материален живот. Отец Ми обаче, както Съм ви казвал и на друго място, нарушава неопределеността много пластично, но понякога - и драстично. Първото Ние наричаме еволюция; второто - трансформация. Синволюцията не е нищо друго, освен трансформация без катаклизми.
Но сега ще ви говоря за Отца Ми, за Тот, за творчеството. Промените на Проявеното Битие се дължат на Него - истинският Създател на всичко. На Абсолютния Дух ние дължим това, че съществуваме. Проявеното Битие не е още всичко; в непроявеното състояние на Отца Ми се намират всички Монади на Половината. От Отца Ми излиза Половината, въпреки че Той е Единица. И когато говорим за Пълната Завършена Монада, Ние имаме предвид Половината на Отца Ми и Божествената Половина на Бога. Опитвам се да ви представя с изключително бедните ви понятия онова, което се съдържа в основата на цяловселената - вселената на Бога. От най-исконните глъбини на Мъдростта произтича живото ясновселенско понятие за Двете Всемирни Единици - Единицата на Бога и Единицата на Отца Ми. От вас се иска да приемете това на доверие, но математиците веднага ще Ме разберат, защото те отдавна познават отрицателната единица. С имагинерната единица, Отец Ми твори света, а с единицата Бог го прави цял. Носителят на имагинерната единица, Отец Ми, наистина е непроявен, имагинерен, "въображаем"… Няма нещо по-неопределено и непознаваемо от Него! Наистина, има място, и то твърде сериозно, за най-дълбоките школи на агностицизма. (Философски възглед, който отрича възможността да се опознае обективната действителност – б.п.)Ясновселената и половината от хипервселената моделират пътя на Гностицизма. По този начин вие ще си обясните познанието като проекция на Определеното и Проявеното  Битие, а творчеството - като тотвселенско явление. Самият Тот не обича определеността и проявеността. Той радва световете, единствено, защото от Него изскачат неопределености! Самият Тот се радва с най-силната краска на тотвселената - аленото! От аленото произтичат всички неочакваности. Проследете сега кои части на тялото ви са най-алени - и ще откриете Отца Ми. В Божествения свят Отец Ми обагря преди всичко кухината на устата - като нея Той обикновено е скрит. Органите и позициите на Отца Ми в кухината на устата могат да послужат за Неговото изучаване. Всяка кухина е отрицателна; освен това, устата е една - ето ви отрицателната единица. На нея се противопоставя положителната - Словото, представено пак от Отца Ми - от езика, но предимно от долната му част, която е най-червена. Това, че езикът отгоре е розов, при това, осян от гранули, отвежда смисъла към Мен - към Христа, Който Съм Проявеното Слово, т.е. - "Словото стана плът". Множествеността на вкусовите рецептори и техните жлезички отговаря на това, което знаете относно Христа на планетите и звездите - това са множеството Иисусовци или представителите на хипервселената по места. Ако те проявяват Христа, т.е. Словото, носители са и на втора, много важна функция: опитват душите на вкус. Затова Съм ви казвал, че Аз Съм Път, но и Врата, през която се влиза в Царството Божие - само ония, които са приятни на вкус имат шанс да бъдат приети. Нещастието на вашата планета се състои в това, че вие изхвърляте основните Ми пробни камъни - сливиците, понеже искате да живеете с плътоядство, а сливиците не позволяват това и се възпаляват, от което следва премахването им.
Много още мога да ви говоря за смисъла и означенията на основните истини за Мен и Отца Ми, от гледна точка на същността на устата. За езика, осенен от Словото и обединяващ алената и розовата краска, гладкостта отдолу и грапавостта отгоре (т.е. Тот в единството и Тот в множеството), Аз Съм казал още много отдавна: "Аз и Отец Ми едно Сме!" Но устните са нещо удивително - онова, с което Отец Ми присъства в определената част на Божествения свят. Неизмерима и свещена наука е науката за устните! Нима има нещо по-прекрасно от устните, които се усмихват? И не е ли усмивката Отец Ми, Който е вечна радост? Не е ли целувката първият акт на обичта - най-великият миг на онова, което предхожда Любовта? Обич е Отец Ми на божествата, милост е Отец Ми на ангелите, но Любов е Отец Ми на человеците!
Намерете сега най-червените извори но Отца Ми в света на Ясновселената - там, където Мировата Душа осиява Битието с мекотата на женската гръд. Не е ли пак целувка, отново сливане на алено с алено, отново стремеж към преливане на Отец Ми в тялото на Христа, кърменето на новороденото? Не е ли пак имагинерната Единица онази, Която, невидима за очите на външното, произвежда млякото на ясновселената - ясновселенското Му призвание да съгражда и построява? Бялото мляко на ясновселената, не е ли същото, което произвежда тотвселената - отново бяло - от двете страни под езика; не е ли също бяла живата струя на физическата вселена - отново дошла от две жлези - с която Отец Ми намира тела на монадите? И не предават ли трите тия основни елексира на безсмъртието, както и белите снежинки на зимата, програмите на Трите Вселени - от върховете на ултравселената до долините на физическата вселена? Не съзирате ли, че протичам навсякъде като бяло сияние от недрата на Отца Ми, Който е винаги ален? Не осъзнавате ли основната същност на Отца Ми - Неговата най-голяма чувствителност, мощното Му състояние на възбуда, на готовност за творчески акт, откъдето идва и чувствителността на самите Му престоли, през които се изявява на нашето поле, полето на Изявеното Битие - човешкото тяло?
Покоят на ясновселената има едно име - майчинство. Но и безпокойството на ясновселената има същото име. С определеността, която търси и направлява, Мировата Душа постига правилното Божествено проектиране на Проявеното Битие; с безпокойството Си Тя предпазва програмите Си от математическа грешка - затова и всички майки се безпокоят. Но те не винаги могат да разберат, че внасянето на нов аргумент в уравнението не е опасност от катастрофа, а стимул за проява на ново битие, път за добиване на нова опитност.
Моля ви, дайте най-после Осиянията на някой последовател на Бога с математическо мислене - постарайте се да стигнат Осиянията не само до преданите, но и до учените. Това е ваша задача.
Творете! Отец Ми ще ви направи съвършени, както е съвършен Сам Той, единствено, ако имате Обич в духа си, Милост в душата си и Любов в сърцето си. Не спирайте импулсите на Отца Ми, защото всяко спиране на импулс е път към пъкъла. Не само вие, но и ясновселената би престанала да съществува, помръкнало би цялото Определено Битие - ако Тя би Си позволила да спре импулса на Отца Ми.

24.02.121(1985)г.
10. ПОЧИВАЙТЕ ∫
- Необходимо е почивката да намери място като цяла една десета от Молбите на Бога. Почивам Си дори Аз, Който създавам постоянно. Новото, което не знаете за почивката, е следното: почивката отваря онова поле, което наричаме ясновселена и затваря всички останали полета. Ясновселената има активна и пасивна страна. Активната планира и обезопасява Битието, внася в него определеност, мир и покой, а пасивната прославя онова, което се нарича "Пралайя". Пралайя има много по-широко значение от онова, което му дават на изток. Пралайя никога не проявява сила; Пралайя е Първата Спътница на Тот, от Която Той получава покой. Като Отрицателна Единица  Тот също има нужда от нещо; само Бог няма нужда от нищо. Отрицателното е пълно с непроявени импулси и възможности, но понякога водите му се отдръпват за зареждане. Съпругата на Тот, по този начин, е именно Мировата Душа или Пралайя. Този план, в който Отец Ми си отдъхва от творчество, намира сладост, покой и абсолютно блаженство, се нарича още "ясновселена" или "вселена на слабите". Тот управлява силните божества, наречени "лотоси", а Пралайя - слабите, наречени "водоеми". Нощта е под Нейно покровителство и Нейна слава, сънят е Нейно ложе, течението навътре - Нейна Божествена същност. Но и Отец Ми е същевременно и щерна, и извор, обаче покоят при Него е периодичен, докато покоят на Пралайя е истински, пълен и вечен. Майка на Определеното Битие, Тя бива наполовина и активна, но активна само като модел, алгоритъм, красива всемирна плетеница, придаваща подреденост на Хаоса, решаваща най-сложни математически уравнения и неравенства, живееща изключително чрез Тот, за Тот, в Тот, и обгръщаща Тот!
На друго място Съм ви казал, че Тя постоянно, неуморно се труди да определи Тот и така се ражда Определеното Битие, но Тот още по-постоянно и неуморно се изплъзва от математическите ú анализатори и по този начин създава Неопределеното Битие, твори, извира, носи радост и пресътворява…
Казвал Съм ви още, че Пралайя, като майка на всички майки, съпруги, любими и влюбени, насочва цялото Си внимание към обекта на своя живот - вездесъщния Тот, - но, че покоят у Нея е само половината - полето на Определеното Битие. Там, където възниква неопределеност, Тя вибрира с тревожните честоти на праматерията, не знаеща сън и покой, понеже се чувства изоставена… Обичта, като тотвселенско извиране, непрекъснато се превръща в ясновселенска  любов, но и неизбежно се изтръгва от пределите ú, търсейки нови радости. Непрекъснато следена от Мировата Любов, Космичната обич се въззема и пада, появява се и отново потъва, поклаща устоите на Битието, но пак се нирва в коридорите Му, пространствата и частичните Му определености, за да добие опитност и да си отдъхне отново след последната творческа всемирна експлозия! Онова, което посветените наричат "нирвакалпа самадхи", е именно отдъхването на Отца Ми в прегръдките на Моята Майка, Която Го приема с най-нежна любов и щастие, защото за миг се е отказал от неопределеността… В такива всемирни мигове, наречени от мъдреците "вечности", Определеното и Проявеното Битие постигат своя най-прелестен и завършен вид, най-удивителната и филигранна яснота на формата, най-интимната си постоянна структура. Настъпва истинско царство на Нощта; от въздишката на удовлетворената Майя угасват всички звезди и слънца, и Отец Ми потъва в неизмеримо блаженство, "награден" от Пралайя за Неговата пълна и безостатъчна всеотдайност…
Не мислете, че Най-Обичната и Най-Любимият могат да се отнасят помежду си тъй, както се отнасяте вие. Състоянието на остро безпокойство и свещена тревога, което изпитва Мировата Душа при "отсъствието" на Отца Ми, няма нищо общо с майчината престъпност, наречена със същите думи. Тя има нещо общо с него само дотолкова, доколкото е изкривено отражение на природната грижа или загриженост от неопределеността на Битието, но при вас неопределеността предизвиква конфликти, страхови психози и неврози, хистерии и меланхолии, престъпност и ипохондрия, обсипване на жертвата ви - та била тя дори собствената ви рожба - с лоши мисли и "предчувствия", с опасения и свивания на сърцето, от които най-често тя попада именно в тези обстоятелства, в които животинският ви страх си я представя. Майчинската престъпност или престъпността на родовата (или "Венерината") обвързаност - нощната или "скотската" част на неизкупената ви психика - все още е много по-страшна причина за провалите и катастрофите на близките, на любимите ви същества, отколкото останалите фактори. Наистина ясновселената оправя Хаоса, изчислявайки неопределените му траектории в определени, проектирайки пътищата на нещата и съществата, представяйки си най-картинно онова, което Определеното Битие впоследствие ще реализира. Но обикновено пъкленият страх на останалите в изолация от Космоса майки - особено на лишените от мъдрост и вяра - приема от полето на ясновселената неограничена мощ за създаване на сценарии. От нежелателните неща, по този начин, те създават огромни капани от ментална и астрална определеност, стотици, хиляди и милиони представи какво може да се случи или "какво се е случило" на отсъстващото близко същество - и мисълта за змията привлича самата змия!
О, ако можеха да се контролират животинските сърца на майките и любящите ви! Не че не трябва да има грижа, не че Мировата Душа прави нещо друго, освен постоянно осигуряване на най-безопасни пътища, но към това основно и най-велико вътрешно усилие трябва да се прибави и надеждата, вярата, упованието!
Почивайте! Отдъхвайте се ласкаво и безгрижно в прегръдките на онова, което може да оживява душата ви! Ако животът ви отказва това нещо, почивайте си най-много в обятията на съня, на свещеното ранно лягане и заспиване, откъдето сведущите души се отправят направо към лоното на Рая. Приложете съвета за отпускане на психиката, усвойте мощната "савазана" на всички равнища, научете се да се отказвате от дейност навреме и да се изключвате от света най-редовно, не мислейки нищо, не чувствайки нищо, не помнейки нищо. Най пътуват най-почиващите! Но това е пътуване трансцендентално, великолепно, неосъзнавано. Има едно пътуване из ясновселената, което е достояние само на истински любящите, а на Земята - на бременните. Това е състояние на пълна, абсолютна безметежност, в което ти приемаш нещата такива, каквито са, ако ще и да си разложен на елементарни органи в пъкъла. В пъкъла има и такова мъчение: роботите на ада, имащи най-ужасяващи форми и обсипващи ви с най-страшни заплахи и укори, вадят един по един вътрешните ви органи и ги разпростират наоколо, опитвайки каква болка изпитвате при изтезаването на всеки отделен орган. Ако и при това вие запазите вътрешния си мир, дълбоката си непоклатима вяра, упование и надежда; доброжелателното си отношение и любовта си към вашите мъчители, неизменно се озовавате в пределите на ясновселената, откъдето Истината се вижда най-ясно.
Дадох този най-ужасен за вас пример, не за да ви плаша. Има най-обикновени, на пръв поглед, кавги, разпри или обливания със студени душове на събратята ви, практикувани от вас ежедневно; има налагане и изтъкване на своето право, отнемане на чуждото право, затваряне на очите пред страданията на ближния или неближния. Всичко това предизвиква не по-малко разнообразни болки, наречени от вас "болести", които са същите тия картини, от гледна точка на посветените и зрящите, като нахвърляната от Мен по-горе. Може да ви се види налудничаво, но и най-малкият проявен егоизъм, насилие или безлюбие, опъват така нервната ви система - независимо на кое поле, - че от местата на вашата болка изкачат най-различни астрални животни, които стават свободни обитатели на пространството. Вие сте преизпълнени с неизброими същества, които не винаги са светли. Когато причинявате болка някому, независимо от това по какви съображения и от какви "високи" принципи, неизбежно някое от тези низши астрални същества се внедрява във вас и заживява във вашите системи и органи. Има пияници и развратници без нито едно такова същество по висшите си тела - на тях само нисшият астрал е пълен със смукачи, октоподи, пиявици и астрални свини; но има и канонизирани светци и светици или окултисти с най-високи посвещения и морални устои, астрално изчистени и подредени като първокласна аптека, на които по-висшите тела са проядени от истински червеи на егоизма, непристъпността, безответността или садистичното неучастие при чуждо мъчение!
Пралайя изисква покой, обаче покой, преизпълнен с милост. В ясновселената, като поле, най-високо от всички определени, попадат само ония, които са били готови да бъдат разглобени на съставящите ги вълни и частици! Пралайя не търпи никакъв егоизъм, никакво съобразяване със себе си, никакво прилагане на насилие или дезинформация. Пралайя се отличава с това, че прощава най-предано болката, която са причинили на Нея и я превръща неуморно в надеждност, сигурност, определеност. Но не за себе си - а за съществата, за които се грижи! Пралайя не осъзнава напусканията на Тот като Негова "вина" и самотата ú когато Го "няма" - като нещастие, а съсредоточава цялото си внимание и любов към добитата нова степен на оплоденост, към Битието, което има да прави все по-съвършено и по-съвършено. Тя има велик мир, почива хиляди пъти по-прекрасно и по-непостижимо от Самата Себе Си през предишния цикъл, от което покълват в утробата ú Божествени същества и вселени.
Почивайте Божествено и вие, надарените с вълна от ясновселената! Почивката на ясновселената не очаква нищо, не се безпокои от нищо, не се окайва за нищо, за нищо повече не се бори. Тя се отличава с най-великия дар - дара на доволството от онова, което имаме и милостта към онези, които се нуждаят от нас. Тя не търси това, което го няма, а слага в ред онова, което има в момента. Подреди ли го съвършено, не се оплаква, а почива блажено в зимния Си сън, до момента, в който настане за Нея пролет. Правете така и вие: ако нищо не ви върви, ако нищо не идва, пуснете кепенците на своята къща, загасете осветлението и помолете нощта да бди над съня ви най-милостиво.


Осиянията от Елма продължават в книга 5

СЪДЪРЖАНИЕ
/