Книга 22


18.І.131(1995)
Бургас – Изгрев

ВСЕКИ ЗВУК - МОНАДА
(личен подарък за КТК)

18,00ч.
- Изникнаха куп въпроси по работата с осиянията. Да ги формулирам ли тук писмено - или ще се отговори направо?

- Всички тия въпроси са провокирани от Мен. Ти вече имаш отговорите. Разкажи сбито, а после ще видим.
- В последните два дни се оформиха следните въп­роси и техните отговори от Елма в съзнанието ми (ако е така, Той накрая ще каже):

1. Попълването на ъглите започва от "Д" и се върти по паневритмията: "д", "с" и "у";
2. Холорамката се почва от центъра на голямата снежинка нагоре отдясно - кръгчетата също обратно на ча­совата стрелка, както и холорамката. Дали няма изключения след определен брой листове или за особени случаи - нали и при Контакта, и в природата инволюцион­ното въртене, рядко е в сила?
3. Напоследък се паднаха доста цитати от беседите на Учителя, повечето от които лично отворени от Него. Нима и в тези случаи буква от цитат трябва да се третира като словоотслабител? Учителят и до 1945 г. е избирал и цитирал постоянно стихове от Писанието и собствени мисли от предишни беседи. Помоему, когато избира сам Той, не може цитатите да не са словоусилватели - няма опасност от субективно поднасяне на Учението, в ущърб на истината.
4. Аз все още пиша "у" надолу и "к" - традиционно. Някои приятели обаче ги изписват както казва Елма, Учителят: (тук са изписани "у" и "к" според указанията). Няма ли някои опасности от смелото им въвеждане в книгите ни и личните ръкописи още сега? Мисля, че "у"(нагоре) е за ученици, които живеят по новия начин - имат самостоятелно жилище и реду­ват самота и гостуване както Той казва. Какво значат "к" на­горе, "ж" с кръгче отгоре и "ж"? Има ли други тънкости - нап­ример разликата между б, н, р, с, т, х, ц и пр., написани, всяка една, по различни начини?
5. При голямото количество осияния напоследък и по принцип, има опасност някои приятели да приемат преписва­нето им за "закон", или от вдъхновение да блокират цялото си свободно време само за това. Такова престараване може да доведе до втръсване или да понижи ефекта, качеството. За­това Елма иска да ограничи ръкописната дейност до един ас­трологически или нормален час. Ние имаме и други нужди и интереси, трябва да живеем пълнокръвно и да се развиваме многостранно. Повече от три листа може да се преписват в един ден само при голямо вдъхновение - ако е такъв периодът на ученика и ръкописите излизат съвършени. Целта на пре­писването не е информиране, а развиване на ясновселенски качества - перфектно чертане и красив, четлив почерк. Ако е за информиране, човек може да си го откопира или да вземе за четене чужд препис. Краснописването е свещенодействие и изисква внимание, добро настроение и бавност - един от усил­вателите в словометрията. При това от всяка страница е желателно да се правят веднага три преписа: за изпращане в "ЦАР"(централния архив на ръкописите); за подарък в "РОД" (ръкопис за обична душа) - предимно за други градове; и "ЛИК" (лично изворно копие). Достатъчно е човек да препише само един лист в три екземпляра както трябва - и това стига за деня. След себе си би трябвало да оставяме само из­пипани неща. "ЦАР" ще съхранява най-брилянтните ръкописи за бъдещи фототипни издания, а останалите - за читатели намясто и за оборотни - за изпращане и обикаляне по нови хора.
6. Възниква сериозният проблем, у кого да остават оригиналите с почерка на д., посветени специално на отделни лица (ЖЛО и др.). От една страна, би трябвало да се следва линията на събиране на оригиналите на едно място; от друга - осиянията с лично посвещение съдържат сила, която може да преобърне радикално живота на получателя към добро. Имаме ли право да го лишаваме от тях? Възможен ли е комп­ромисен вариант? Приемащият осиянията няма физическата възмож­ност до изготви две копия (т.е. оригинал и препис), тъй като има друга работа; пък и поначало дори ръкописната дейност не се препоръчва за холизатори: даже и оригиналите от тях са едно голямо изключение;
7. Елма счита замацването с коректор за израз на лоша концентрация и практически израз на лъжата: за небето няма невидими неща и сгрешената буква или дума излъчва за­едно с написаната отгоре. Ученикът или не прави грешки, или преписва листа изцяло! Ако не може на този етап от живота си (нервност, преумора и пр.) - тогава да зачерква или слага в скоби сгрешеното и отгоре да пише правилното (въвеждат се специални скоби за грешка: <...>, може и с друг цвят). Така ще има поне ЛИК, от което ще прави опити да постигне безпог­решен препис;
8. При оформяне на текста под друг наклон да не се запълва реда, останал празен от предишния текст - отнема се пространство на Тот.
9. Текстът в холорамката да не е залепен за линията ú - да се оставя еднакво широко бяло поле от ½ см, за да диша написаното. При възможност, да се програмира и начертае още една, вътрешна холорамка в самия шаблон (трафарет), и в бялото поле да се премахнат редовете. Това пак е "аурата на Тот".
10. Не само при четене, но и при писане, дори и на 72°, листът да не се криви за удобство на ръката, а основата му да е успоредна на гърдите;
11. На трафаретите да се добавят ситни надписи за предназначението им и три съкращения: ЦАР, РОД и ЛИК – всеки да огражда с кръгче съответната кодова дума, по предназначение;
12. Към "ЦАР" или друг основен орган да се учреди ре­гистрационна служба за "ЛЕО" – "личен елемент от осиянията". Всеки желаещ може да си избере страница, ред, изречение, буква или даже фигура или препинателен знак от оригинала на дадена холизация - и това да бъде регистрирано. Съот­ветно, "притежателят" може да си увеличи въпросния еле­мент в къщи на стената или да си го носи - ръчно копие или техническо. Това не е фетишизъм, а действо, за което Елма ще даде обяснения. Теоретически, трябва да има отделна буквичка за всеки жител на Земята. Два "ЛЕО" не бива да се дублират, но ако са подобни, те свързват "притежателите" им. Същото може да се направи и с беседите на Учителя: "ЛЕБ"(Хлябът на Жи­вота), <Беседите>;
Вярно ли са схванати основните идеи и какво може да се каже за неизяснените?


21,10ч:
- По точки: Обратно въртене - не! Само осия­ните, и то по лични Мои нареждания - ако реша, че нещо трябва да се разруши или приведе в изпълнение незабавно;
Не само Бог или Синът Му, ала и Божестве­ното във всеки от вас. Този пункт от словометри­ята е спорен. Независимо от опасността, Словото става строител на светове и когато е на късчета. Една буква от Словото вече радиира на космически разстояния! Ако сте сменили смисъла, ще си платите; ала Словото е над смисъла. То извира от Отца, т.е. от Славата. Самият Дявол, като чете Евангелието наопаки, разрушава царството си.
Ние тук говорим за словосила, а не за словосмисъл. Словосмисълът се явява едва в принципния, в идейния свят. Сложете парчета от накъсана беседа в един плик. Сложете в друг плик проповед на някой светия или виден гуру. После вижте кой плик ще из­лекува безнадеждно-болните. Питайте екстрасен­сите - те ще усетят разликата.
В бъдеще така ще започвате упражненията си по словометрия.
Сега питаш: "Като се занимаваме десетиле­тия със Словото, защо сме болни?" - Първо сте оздравели - факт ли е? А който плува в Слово, а не го прилага, може и да умре за един ден!
4. По въпроса за писането на новите букви ще говоря основно друг път. Сега ще кажа само това: харесва Ми, че почна да пишеш "ж"-то така, както го пишем ние - Образованите Българи. Славяните от всички раси проникват в Божествения свят, само за­щото се появи тази буква в Битието. Това е гербът на Христа, символът на Милостта и Абсурда - Бо­жественият знак на живовселената!
5. Аз одобрявам тази система. По три преписа на един и същи текст на ден: първият лист за Царс­твото, втория - за рода ви от Космоса; и третия - за да добиете небесен лик…
6. Подареният оригинал си остава за дарения [човек], но той има свободата да го подари на Царя. Само че никога не настоявайте за това! Всеки сам ще наблюдава какво става с живота му, ако живее за Царя, за Родá си или за своя Лик. И трите са важни, но не всяко съдържа другите две в себе си. Аз нямам нито един лист от Словото - но Съм Слово!
7. Повече нямам какво да кажа.
8. Правилно.
9. Помощна холорамка в шаблона да не се прави - Бог е Един, не са Двама. Полето да стане навик.
10. Правилно!
11. Подсещането е добро, но на копието пре­писвате само едното - ти не си съобразил. Всяко според предназначението си. После Аз лично ще следя кой кой препис кому предназначава. За "царски" препис - на Царя: царски подарък! Пъдарят да почака - първо на Царството Божие Ние служимъ!
12. Точно така! От всяка буква и знак на Сло­вото Аз възраствам по едно същество(Същото важи и за фотосите и картините с асуин, азинол и пр. - б.д.) Звук от Словото става Монада - същество с искра Божия! Спечелете си приятел още отсега: регистрирайте си буква…
Но - по-добре - напишете я. Още по-добре - раз­берете тази част от Словото. А - най-добре – изпъл­нете я!
Сега милиардерите си купуват места за гро­бища… на Луната. Внимавайте и вие - да не почнете да си "купувате" Слово, а плътта ви да тръгне към гробищата... Много сте интересни, мили приятели: хората от триста вселени се извървяха да искат разрешение да погледат планетата ви, защото се облече в свадбена дреха, откакто пак текна Сло­вото. А тук само 5-6 души се интересуват сериозно. Но и това не е малко!

Ето какво се падна от беседите на Учителя - пак от "случайни" томове, с отваряне напосоки:

22,30ч.
"Едно правило: когато пишете, тези листчета ще бъдат много хубаво написани! Няма да пишете на каквито и да е книжки. Нека формата им да е хубаво изрязана. Ето, вижте: тази книжка - като халваджийска книга… Вие сте в една окултна школа! Може да пишеш на ¼ от листа, но трябва чистота. Три-четири реда ще напишеш, но чисто, ху­баво. Нямам нищо против малките листчета, но всичко да има една по-хубава формичка. Това се казва ученик! Ще бъдете внимателни в малките работи. Всеки ще гледа да пише по-хубаво, да не бърза. Да напише четири реда, но да ги напише внимателно. Като пишеш те­мата си, някой Бял Брат те наблюдава, гледа те - пишú внимателно, с ума си мислú. Че­тири реда да напишеш - ти ще се ползваш. А ти гледаш криво-ляво - само да изкараш нещо… После, някой от вас, като пише, зацапа го, след туй го изтрие, казва: "Минава и тъй…" - Не минава! Всяка една книжка трябва да бъде чиста, без петно. Може да ги дадете с петно, но, като ученици на окултната школа, това са правила - ще ги пазите. По възмож­ност, ху-баво ще пишете - ясно и отчетливо. Може да пишете с молив, с каквото искате, но по възможност турете най-доброто писане. Нали от любов ще работим?" (Беседа "Окултна ме­дицина", ІІ година, 13-а школна лекция на ООК от 24.ХІІ.1922 г.)

24.І.131(1995)г. 14,01ч.
 Бележки
Трябва да се имат предвид някои правила и тънкости в приложението на идеите в настоящето осияние.
Преди всичко тези, които са решили да се занимават с преписи на беседи и единения, е необходимо да помнят, че това не е задължително. Разчертаването на листовете и краснописването са свещен акт, изискващ максимално вът­решно разположение, любов и прецизност. Работи се бавно - целта е качеството, съвършеният продукт. Освен това, при бав­ното писане се внедрява максимална психическа енергия в но­сителя. Ето защо лич­ното изворно копие (ЛИК) може да е вся­какво, но РОД и ЦАР трябва да бъдат едно от друго по-бри­лянтни. ЛИК може да е ксерокопие, машинопис, разпечатка или небрежен, но точен и четлив ръкопис, за да имаме база, от която да преписваме. Но видът на РОД и ЦАР говорят колко обичаме своя истински Род и "Царя", на които посвеща­ваме своите преписи. Да не изпращаме на "Царя" не­съвършен ръкопис - Той не събира хартия. В най-добрия слу­чай, ако е четлив, ще го употреби за оборотния фонд - да го четат и други души. Най-съвършените ръкописи ЦАР ще из­ложи за об­разец, ще ползва за фототипни издания и слагане в прозрачни пликове за работа в централните читални. Ако ръкописът ни за обични души (РОД) е по-красив от този за "Царя", това вече говори нещо за нас. Най-накрая, когато ни остане време, мо­жем да оформим в съвършенство и личното си изворно копие, както ни съветва тук Елма, за да изменим своя лик - има тясна връзка. Ясновселената ни връща красота, ако творим красота.
Добре е след всеки препис да се прилагат лични теми (под ъгъл 9º, в оранжево или тъмносиньо): какви мисли е въз­будило в нас осиянието, какви примери от живота си или от живота на околните, в изкуството, литературата, театъра, киното, илюстрират казаното в осиянието; какво не сме разб­рали или какви противоречия е възбудило; с какво не сме съг­ласни; кое особено ни е възхитило и е за нас голямо откритие; какво бихме добавили към идеите в холизацията и беседите от текста; чии ръкописи и теми сме харесали и искаме запоз­нанство с авторите им – и пр..

СЪДЪРЖАНИЕ
/