Книга 22


18.І.131(1995)
Бургас - Изгрев

НОВИ СЪРЦА ПО ЕЛХИТЕ
Специален подарък за К.П.

12.І.131(1995)г. 14ч.

По случай Коледа, една приятелка получи за себе си и за едно друго скъпо същество общ подарък - играчки за елха: червена ябълчица и червено сърчице, изпратени чрез дъщеря ú от много близка тяхна приятелка. Едно невинно Божие създание счупи сърчицето по невнимание. Обаче днес същата приятелка получи като новогодишен подарък отново същото червено сърчице от съвсем друго място, без хората, които го подаряват, да са знаели за същест­вуването на първото сърчице.

18.І.131(1995)г. 5,38ч.

- Подаръкът - панвселенското сърце - ти се отне, за да получиш тотвселенско, прасатвично. Панвселената не преживя съзнателно грехопаде­ние, както супервселената. Работата е там, че панвселената още е поробена. Сърцата там са разделени на две. Половината са изпълнени със страх, а другата половина - с настървеност.
Ако сега котенцето ти счупи старото сърце, макар и алено, то се радвай: пратили са едно дете на божество да ти подмени женския етер. Аленото старо сърце на панвселената е пълно със страх. Прасатвичното сърце, което получа­ваш, е пълно с безстрашие.
Смърчът е илухимен, борът е алохимен, а елхата - елохимна. Ако сърцето е висяло на смър­чова елха, страхът от промяна е бил от милост. Ако е било на борова, страхът от по-големия хищник те кара да бягаш по-бързо от него. На ел­хова - послушанието поради "страх Божий" те принуждава да се жертваш.
Панвселената прави нещата спонтанно, без замисляне. Сега пак си спонтанна, но от любов, не от страх. Ти сега си окачила новото си сърце на дръвче от ангелския свят. То цъфти рядко: благоухае само една нощ и после се скрива в света си. Само че то падна, а ти помоли да го закачат пак там. Нека не отпада но­вото ви сърце, но не подобава на ново сърце да стои в клоните на ангелско дърво. То смъква доб­рите си мисли при лоши условия и заспива през зимата. Ангелската любов цъфти само веднъж и живее само когато я обичат - когато отвън е топло. Наистина, заслужава да се вдъхне благоу­ханието на такава обич. И вие я видяхте: прелес­тно разтвори цвят, но само за една нощ.
Сега казвам: помолù този, който се съгласи да върне новото ти сърце на Старото Дърво. Сърцето на Новата Ева, пришито на Дървото за познаване на доброто и злото, непременно пак ще падне. Помоли да го сложи на смърча навън. Ста­рото сърце няма да пропуска старата нервна система на Стария Човек, но ново сърце на стар ум е като свилена кръпка на парцален елек.
Аз не случайно подбирам Словата Си. Свилата не до­пуска никакви насекоми от ада в гънките си! Сви­лено сърце не допуска смукачи, нито самó смуче! Сега, както се целуват хората, то е още смучене – също като дървениците.
Старият човек облича елек - той обича да избира1Избира краставици на пазара, избира си полезно обкръжение - и накрай си избира ковчег: да е по-богат и лъскав… Рекох: не е лошо да избирате, но избирайте не краставици, а красота, що не повяхва; не полза на Земята - но полза на Небето; не тъмен ковчег, но светло бъ­деще!
Сърцето на Новия човек се чувства най-добре на свобода - в гората! Вечнозелените дър­вета са синове и дъщери на Дървото на Живота. Сега преместù новото си сърце на смърча, който не се бои от снежните фъртуни. Никакъв студ, никаква непризнателност, никакъв човешки егои­зъм не са в състояние да попарят милостта му! Страшните мразове не променят вечната му жизненост и спонтанност.
 Прочее, няма повече да държите това дръвче на балкона. Милост в сак­сия, милост на балкон не сполайвам. Сега вече не сте като старите християни - не си купувате оп­рощение само за една седмица. Те ни лъжат - лъ­жат Небето: секат вечния живот в сърцето си, украсяват го с религиозни дрънкулки, дрънкат си за "семейна чест" и "морално поведение", но сърце, което се угоява - кóли се! Християнство, което се пренася в къщи и черкви - опадват му свещените иглички… То всичките ви празници и символи са нагледно помагало: даже бебетата във Всемира знаят що значат свещи и кандила, "свети" кръстове и икони…
Сега вие, "еколозите", хората на "Новото Учение", се зарадвахте, че продават елхи в сак­сии... Ще си ги гледате по балконите поне няколко години… Хем няма да се секат, хем по-евтино ще ви излезе… Но вие пак искате да си опитомите съвест за домашно ползване; Христови цели... спастряни за утрешния ден. Пак ще подложите Христовото Начало на поругание; Вечния Живот - на спарване и стоене при хора, живеещи по обори и кочини.
Станете, вземете Ме на рамо - и при първа пролет посадете Ме на простор, нависоко! И после пак празнувайте около Мен на Ко­леда и на Нова година, но там - горе - на Хълма, където ще Ми се радват и джуджетата...
Рождество пред посадена елха вкъщи значи да се роди във вас ново сърце, но на стария кръст разпънато. Да се примирявате и да пъшкате под ярема на кармичните си обвързаности. Да си че­тете и пеете новите неща, но пак да си държите някого под око -"сигурен" да ви бъде поне до дого­дина. Пък "ако е рекъл Елма" - и повече…
Старите християни слагат гилотинирани елохимни деца на подиуми и шкафове вкъщи, на трапези. С това искат да кажат: "Ще Ти пееме "Елхови лес" по Рождество и по Нова година, Гос­поди, ще ти палим по някоя свещ в църквата, но Твоите свини ще похапваме, святата Ти кръв ще посръбваме, Агнеца Божий ще въртим на шиш по Гергьовден. Ние сме православни християни - спа­сени сме"....
Сега са на мода най-лесните - пластмасо­вите елхи. Това е ерата на пластмасовия христи­янин, който си остава вкъщи, ходи си редовно и честно на работа и си има пари да го подмèнят - зъб по зъб, чене по чене, кокал по кокал… Скоро и ума му ще подменят с компютрите; и сърцето му - с наркотиците; и душевните пластмаси - масме­диите. Просто прелест!

6,45ч.
- Имам въпроси по това осияние. 1. Защо днес по­черкът бе вертикален, а не наклонен надясно; 2. В нача­лото са били подарени две неща: не само алено сърце, но и ябълка - играчка за елха, също червена. Какво може да се каже по въпроса, макар че изглежда ясен?

- Снемането на единение е действо, не само сведение. Това ви е известно отдавна. Сега, ко­гато снемам Ново сърце - не само за П., но по принцип, - силите трябва да са вертикални - нито наляво, нито надясно. Лявото изместване на сър­цето ви се дължи на илухимите - сърдечно пред­почитание. Сега не писах надясно, за да не се по­лучи превес на сърдечното неразличаване. В извратен вид, това е символ на сърдечно отдаване по съображения. С това би се подпушило чувството за сродност, а то е Лявата Камера на Отца! Сле­дователно, не пренебрегвайте нито лявото, нито дясното, но ги редувайте по вътрешен им­пулс, по Волята на Отца.
Ябълката на раздора се превръща в Ябълка на радостта!

- Интересно: смърчовият клон расте в третото измерение - не е като елховия в плоскост. Прави тройка или четворка на кръст - две разклонения като вилка встрани и едно или две - нагоре и надолу. Смърчът е среб­рист. Боровият клон пък расте както си иска и всяко дърво е много различно, със силно оранжева и лющеща се кора. Снеговете и ветровете трошат клоните му и той много плаче, но често е горд самотник. Така, елхата при­лича на снежинката и е символ на елохимите; смърчът, като сребрист и "семеен" (има син и дъщеря) - на илухи­мите; а борът - на алохимите, по всички показатели...

17,07ч.
- Проучвайте дърветата - ще ви разкрия много тайни. Снежинката е типичен дендритен кристал и поддържа най-много Живота, понеже са 18 братя и сестри. Така, както расте тя и ел­хата - по трима в панвселената, - синтезира много сила за съпротива срещу смъртта. Про­тивно на очакванията, студът дава плодородие. Ако не бе тройна, шесторна, 18-орна, снежинката не би образувала бял сняг - съвършенството. Оттук следва, че саждите не славят съвършенс­твото – правят всичко възможно да нарушат свещените числа, за да провалят безсмъртието. Ако се бориш против 3, 6 и 18, ти сам се осъждаш. Христос значи "Бял", "Троен"!
__________
1 - От "elect". Електронът (илухимът) също си из­бира само един пратньор в сравнително малко общо пространство – само един протон, с когото да се обменя и уравновесява. Електричеството е вече поток от свободни електрони, но и те не са напълно свободни, не пътуват радиално като фотоните и подобните им частици (алохимите), а са ограничени в проводник или определена среда и слизат към по-ниския потенциал, като водата. И това е велика мисия, понеже така се дава живот на същества от по-ниски полета. Интересна е символиката и аналогиката и на електрическия заряд, електрическото поле, електрическия потенциал, но и те си взаимодействат само с обекти в непосредствена близост: същността на илухимите. Тук обаче Елма казва, че не младият, а старият човек облича елек – човекът от Старата Вселена. От това следва, че Новата Вселена няма да е илухимна, атомна, като Старата. Всъщност, атомарната част на самата Стара Вселена е нищожна част от нея, но и ние се държим илухимно след Грехопадението – искаме "близки". В Новата пак ще има атоми, но от нов вид - елохимен. Пак ще има избор, но по Високия Идеал. ("...не е лошо да избирате, но избирайте не краставици, а красота, що не повяхва; не полза на Земята - но полза на Небето; не тъмен ковчег, но светло бъ­деще!) При това - давайки неограничена свобода на избрания да излиза от гравитацията ни когато и както си поиска, без да ни дава отчет; а ако поиска – да излезе и завинаги – б.п.)

СЪДЪРЖАНИЕ
/