Книга 4


19.XII.120(1984г.)
София – Изгрев

ОСИЯНИЯТА ОПРАВЯТ ПЪТЯ НА НОВАТА КУЛТУРА
ИСТИНСКИТЕ СПАСИТЕЛИ

Осиянията оправят пътя на Новата Култура. Предпочитам да се преписват на ръка, защото никое издателство не може да ги разпространи в такъв тираж и с такава скорост, както това ще стане сега. Пред вас е новата ера на това, което някога нарекох "шеста раса". Казвам: с истината от най-висш порядък, този път ще се запознаят  повече будни души по планетата.
Ясновселената управлява писането - по-добър начин от ръкописите засега няма. Определено е преписването на тези осияния да залее народите за броени години.

Работният кабинет на Пушкин,
който също е получавал осияния

Ето едно от тях:

Чудный сон мне Бог послал -
С длинной белой бородою
В белой ризе предо мною
Старец некий предстоял
И меня благословлял.
Он сказал мне: "Будь покоен,
Скоро, скоро удостоен
Будешь царствия небес.
Скоро странствию земному
Твоему придет конец.

    

(В приложението към настоящия том има извадки от една статия за Пушкин като мистик и езотерик – б.п.)

 Който преписва това, непременно ще бъде вече под Мое пряко наблюдение и ръководство! Нещата, които ще се случват с Моите прилежни деца, преписващи новите откровения на Словото, ще им докажат Кой ги диктува по-добре от самите текстове. Човешките душú са тъй горестно изжаднели за съдействието, връщането на Отца ни на земята, че Неговата пряка изява в личния и общочовешки живот ще извиква сълзи и ридания от щастие във все повече Мои рожби.
Носете през цялото денонощие най-малко по три осияния навсякъде със себе си, но така, че да не правите впечатление на околните. Осиянията не трябва да се фетишизират, по-важно е да ги запомняте - не наизуст, а по смисъл. Такова носене на осиянията е истински божествено и разказването им със свои думи - най-хубавият начин на разпространение. От тези разкази вие скоро ще преминете към точно цитиране, понеже постоянно ще си четете осиянията и ще ги научите наизуст естествено, по вътрешна свобода. Съвършено не е наложително наизустяването, понеже в Божественото няма нищо задължително - по това ще го отличавате от духовното и човешкото. Но, все пак, носенето на осияния с личния, собствен почерк не е лишено  от сила, понеже Божието Слово е мощно в манускрипт много повече, отколкото в печатна форма. При това, то има ролята на самозащитна броня от божествена яснинá, непробиваема от никакви зли сили. Ако възлюбените на Елма носят осиянията в ръкопис, то те посрещат всички проблеми и кармични удари по-леко от всички останали; ако ги носят в паметта си, никаква карма повече няма да ги докосне; ако ги разказват на други, тогава стават извори на благодат, на дихарма; а ако ги изпълняват на практика в живота си - прекъсва се еволюцията им на земята и няма защо повече да идват тук, освен за да помагат.
Тримата или четирима Мои възлюбени на планетата ви, за които съм говорил, съвсем не изключват милиардите и милиардите Ми възлюбени, които престои да Ме възлюбят. Първите са вече свободни, защото са Ме възлюбили, а това значи, че тяхната вяра е станала непоклатима; волята им да изпълняват Словото - диамантена; а любовта Ми, която приемат и предават, е станала извор за всички. Те нямат "по-близки" и "по-далечни"; за тях е абсурд да не се откликнат на проблем, независимо кой, кое същество има нужда. Проблем, казвам, а не желание за празно пилеене на време и енергия или проявена стръв за обсебване.
Божествените Ми възлюбени са, преди всичко, свободни. Те помагат от милост, състрадание и живо участие, а не защото са обвързани от мъртвото вълнение на околните. Мнозина измежду вас, които още не са разграничили духовното от Божественото, правят добрини и саможертви не по вътрешна свобода, а по причина на човешкото мъртво вълнение. Неизбежно е в морето понякога и най-добрият плувец  да се прости с живота си поради мъртвите вълни, които го дърпат навътре. Морето е Нептунова стихия, колективно привличане, саможертва за другите не от вътрешна свобода, а от прекалена невъзможност да отказваш на другите. Такава саможертва се разпознава по това, че макар и направена съзнателно, доброволно, с любов, тя много скоро натежава и човек иска, по възможност, да се освободи от нея. Има нещо нездраво в небожествената саможертва и то е, че не ти я управляваш, а другите. Когато говоря за божествена саможертва, Аз говоря за товара, който ти слагаш на гърба си по собствено желание и можеш да го свалиш  по собствено желание, когато си поискаш. Всички други саможертви са милозливо, безхарактерно влачене на тежки окови, надянати от самите вас. Притеглянето на духовното и човешкото мъртво вълнение, по този начин, скоро ви отдалечава безнадеждно от спасителния бряг и вие плувате със всичка сила към него, уви, отдалечавайки се.
Поначало, Спасителите са не духовни, а са божествени същества, които, първо, са превъзходни плувци; второ, знаят кого да спасяват и кого да не спасяват и, трето, могат да спасяват така, че да не бъдат хванати. Милозливите нептунианци-любители се хвърлят в морето при всякакво вълнение, даже и при най-страшна буря - при всеки вик  за помощ и при всякакви условия.
Посветените от божествен ранг, преди да станат Спасители, биват прекарвани през самия ад, през най-страшните катастрофи, войни и апокалипсиси, за да "закоравее" сърцето им. Те се научават да гледат безтрепетно най-ужасните страдания и изтезания, но да не се хвърлят "да спасяват". Те преминават през това най-висше посвещение, за да разберат, че няма нито едно страдание на нито едно същество, което да не е предварително режисирано от Съдбата, с точност на сценария до милионни части от Цялото. Всяко страдание предизвиква промени в невидимите тела на съществата; и тези промени, в крайна сметка, са положителни. Работата на ада е да отказва съществата от егоизма, самолюбието и самомнението. С необмисленото си "спасителство", немолените доброволци-нептунианци отнемат на съществата възможността да страдат и така им отлагат научаването на урока.
Бог обаче отчита милостта, знаейки, че съжалението и обичта са най-силният двигател на подобни хора и ангели. Понякога Той разрешава кармата на страдащото любимо същество да се разпредели и върху плещите на поискалия да я поеме. Тогава наистина животът на първия става по-лек, но вторият се натоварва с непосилно бреме. Обикновено след смъртта Бог отваря очите на първия, да види с какво се е нагърбил неговият близък. С това урокът пак е получен и първият се стреми да се въплъти отново при тежки условия, за да поеме, вече съзнателно, тежкото страдание и да помогне този път на втория. А вторият страда много по-дълго, защото, освен поемане на чуждия товар, има да износва и своя.


И така, продължението на обявената тема се съсредоточи не върху явните врагове, а върху тия, които ни хвърлят в техните ръце. Това са съществата, най-близки и предпочитани; също и ония, които срещаме по пътя си като просяци. Пределно ясно е, че средствата за предпазване от враговете ни трябва да ни предпазят първо от близките и от ония, които сме съжалили - понеже няма враг, който да не лови чрез примамка, чрез хитрост. Примамката е белег на коварството, пресметнатия скок, докато почтеният враг, ако все още са останали такива, те предупреждава, че ще те гони. Непочтеният враг ти отвлича съзнанието, прави те баззащитен, поради обвързаността и милостта към нещо по-слабо. Това, прочее, са основните врагове. Освен от тях, човек трябва да се пази и от "явните", но това е по-лесно.
Предлагам ви сега няколко нови формули за ограждане от близките - с най-голяма любов към тях, разбира се, но със съзнанието, че най-близък ни е Праотецът на яснината. Произнасяйте наум, а понякога и на глас - предимно в планината:


"Осияй ни, Живи Отче на свободата, с премъдростта да откриваме близки и врагове.
Окъпи ни, Боже Господи пресвяти, в преизобилната Си любов към самия Тебе - да се научим да раздаваме на всички, но не това, което ние искаме, а онова, което те искат.
И непременно ни огради, Учителю светли на Истината, от похотите на плътта и духа, та да не паднем в мрежите на ония, които управляват саможертвата и доброто в своя полза и за полза на старото учение. Научи ме, мили Отче на праведните, навреме да се оттеглям от полето на любовните дарове, за да се връщам навреме в планината на Живия Бог, откъдето да пълня кошовете си! Амин!"

СЪДЪРЖАНИЕ
/