Книга 22


9.І.131(1995)
Бургас - Изгрев

МОЛИТВА-ВЕРУЮ НА ГНОСТЍКА
(Сириус`95, първи ден, Второ осияние)

Специален подарък за Александър Г.
по нареждане на Диктуващия

13,50 ч. - Уранов час

- Може ли в първия Уранов час от периода на Сириус в годината да започне диктуването на "Верую на децата на Урания" (Мъдростта) - или ще бъде осияние, пряко свързано със Сириус?


14,58 ч.

ВЕРУЮ НА ДЕЦАТА НА ТАУÁН - БОГИНЯТА НА МЪДРОСТТА

Ние, децата на Тауáн, родени с искра Божия, смирено даваме сърцето и ума си на Нейно разполо­жение и обещаваме:
Да славим Единния, Истинен Бог, Който ни е създал, и от Който изтича всяка сила, всяка мъдрост и всяко безсмъртие на Небето и на Земята;
Да молим Бога (в)сякой миг и (в)сякоя минута само Него да дирим, прославяме и на Него да благо­да­рим за озарението, което ни дава;
Да сме в пряка, неприривна връзка с Него чрез чистотата на сърцето си, светлината на ума си, широтата на душата си и силата на духа си, със стремеж той да стане мощен като Бога и едно с Бога;
Да чакам денонощно пришествието на Сина и свято да помня, че Бог има само един Син и Неговото име е Елма, а синовете человечески Го наричат Христос или Господ;
Да търся по-съкрушено от жадния и по-тре­петно от гладния Неговото Божествено Слово, да го разпознавам смело помежду думите и да го скъ­там в покоите на душата си завинаги;
По-бързо от светлината на мисълта да го при­емам в сърцето си; по-свидно от топлината на сър­цето да го разумявам с ума си; по-мощно от въртежа на вселената да го раздавам на пътниците!
Обещавам още, Боже на праведните, с всички сили да приемам правдите на съществата, различни от мене; с цялата си любов и проникновение да съзи­рам Теб в техните собствени истини и с майчинска ласка да помилвам всякое лично мнение, което извира от глъбините на чистата вяра.
Научи ме, о Съвест на световете, да трупам познание не само от книги и тълмачи, но от гръдта на самата Природа и от тихия шепот на зазоряване, когато разправяш на мирозданието Своите тайни.
Дай светлúк на волята на духа ми да Те намира горе, сред вселените, в ранния вечерен сън - като птиците, които са Твоите мисли небесни;
Вложи в природното ми начало пламтение славно, за да съм силно дърво със силни корени, та да съм тежък плод на небесните клони;
Промий, Майко на целомъдрените, и последната мисъл за продан от мене, та да съм вечно свободен да вляза в просторите Ти. Смили се, направи ме руйно вúно, което не опива с познание, а се раздава на всички с веселие и пенливо прелива в чашите им, без мисъл за мярка.
Вразуми ме, прамайко Тауáн, да гледам, преди да съм мислил, безчетни еóни; да мисля, преди да сея, стотици по стотици векове; да сея, преди да жъна, много по много десетилетия; да мълча, преди да от­роня слово, седем пъти по седем години, и то ако ме попитат.
А нáедно с моите сестри и братя – невръстните дечица на Силата - да промъквам тайно Познанието през планини от имена и самолюбия, през джунгли от слави и признания, през камáри от лъжа и невежес­тво;
Да се подавам като плахо ручейче под подмет­ките на авторитетите, да ме погледнат само ония, които съзират Бога в сърцето си, да се отърсят от страха, че съм мътно в нозете на тъпчещите по пътища; да тръгнат нагоре по течението - през бури, стени и през тръни, - та да видят гръмовните водопади под глетчерите.
Сам, непризнат, непознат, да не спирам да търся плодовете на Твоята Мъдрост, а когато ня­кой ме помоли, да не му отказвам да дирим заедно, щом е готов да Те следва посред орлите.
Спри ме навреме - Ти, Която мълчиш цели веч­ности от висините на нóщите и се разкриваш само на младенци, - завържи ръцете ми и затъкни с грубо платно устата ми, ако се поколебая да спра на пло­щада и да почна да викам с продавачите. Разтури с бесен гняв сергията ми, ако видиш, че почна да пред­лагам за едри пари дребно познание. Ударú ме през пръстите с острата си пръчица, ако почна да бълвам поличби и прокоби, подобно на посърналите тщесла­вия, що се гърчат от жажда за признание.
Принизи ме, по-умна от умните и по-велика от великите, да пълзя след Теб по канари и урви нагоре, да се смайвам от Твоите гледки, да немея от прек­лонение, да припадам в нозете Ти в страхопочита­ние.
И ако някога случайно напипам с тръпнещи пръсти ключа към Тайното Познание, приеми ме, Всесилна Владичице, в преддверието на слънцата, където смирените слушат за пóлети.
Издигни ме внимателно, за миг от мига, до ли­цето Си, за да видя колко сме тънки и нищожни пред сиянието Ти; да попия пръска от святостта Ти, да вдъхна дъх от мълчанието Ти!
И като си увериш, че не тичам веднага да тръбя за срещата ни, а използвам познанието по тайни пътища, дай и на нас, невръстните Ти деца, никога да не разберат птиците, че летят от буду­ването ни; никога да не проумеят сърните, че хвър­чат от радост поради среброто на мислите ни; ни­кога да не се сетят хората, че се усмихват блажено насън от присъствието ни.

СЪДЪРЖАНИЕ
/