Книга 22


7.І.131(1995)
Бургас Изгрев

ДА СЕ СЛИВАШ С БОГА БЕЗ
СЪ­НИЩА
ЖЛО / ИП


7,45ч.
Ниóл - това е името на монадата ú. Преми­нава през Нот - Нощта на Пралайа. Спящата Пра­лайа се отличава от бодърстващата: Пралайа съ­нува когато е будна, но се материализира когато спи. Това са парадокси за вас, но такава е нейната приказка, в която живее.
Спящата Пралайа се превръща в напълно материални уравнения, неравенства и хиóкси. Пос­ледното състояние е известно в математиката под друг термин. Сънуващата Жена на Тот е невидима дори за Него - тогава Тя е будна, поради което Той губи ясно зрение. Сънуваща определеност, тази по­ловина на Отца тогава живее най-интензивно, най-съзнателно: Тя е невидима, но сънищата ú са плътно осезаеми, картинни. Единственото най-голямо щастие за нея е да фантазира, а най-буйните ú фантазии си представят Мъжа напълно проверéн - предан Ней по всичките Си измерения.


Снимките на Рила в това осияние са от Ниòл

По тази при­чина в будно състояние - сънувайки - ясновселената регистрира обективно тотвселе­ната само покад­рово, снимайки я математически всеки път, когато е насъбрала сили за това. Но между два среза - две фо­тографии на Отца - минава повече или по-малко време, през което Той е живял напълно невидимо, не­понятно за Нея (както между кад­рите на една лента има тънки ивици. В тия ивички обаче Тот живее много по-интензивно – б.п.) Сливанията Му с Нея практически стават само в моментите, когато тя е в състояние да го "снима". Разбира се, това е мате­матическа, "тот-метрическа" снимка, описваща сгъстеността на Тот в относителна определе­ност само за един миг на Пралайа. Тя тогава спи и не сънува - това е нейната Нощ, в която стават най-хубави "снимки" и сливания, тъй като спящата жена не си задава въп­роси. Когато е будна обаче, тя започва да сънува сво­ята представа за Огнеликия, като всеки път го вижда "напълно обхванат" и "само Неин".


Отец е и милос­тив, не само абсурден. Отец е и мирен, не само радос­тен. По тази причина Той се съчетава с Пралайа чрез ми­лостта и мира, само когато Тя спи. Не по­дозирайки това, Тя си мисли, че Го "владее", притежа­вайки бизчислени снимки от тяхното сливане, ко­гато Той е бил "кротък". Това създава у нея илюзията, че няма разлика между сънищата ú и "снимките", че животът ú е неприривен и се покрùва напълно с плам­тенето на Тот. Тя не знае, че се слива с Него само когато тя спи, а когато го сънува, че е Неин, Той е сам или с янтровселената… Степенчатата подвижност на Тот обаче ú прави впечатление и на бавна прожек­ция Тя съзнава, че много елементи от "плавното" Му движение ú се губят... Тогава Пралайа заспива от свещена ревност - включват се защитните меха­низми на подсъзнанието ú, за да не колабира от скръб. Тъкмо тогава тя самата се материализира, става напълно видима за Тот - а тя е прелестна и съвършено прекрасна в голотата си. Той може да я обладава само в този вид, тъй като не е склонен да се съчетава със сънища...


Май ви приказвам "небивалици", а?…

Мислете каквото искате. С това обяснение Аз искам само да скицирам космическата роля на мо­надата Ниóл, сакрално сливаща се с Отца в напълно спящо състояние, поради което, подобно на Майка си, тя няма понятие за ревност в нощния си покой и не се питае от сънища и фантазии, че някой или нещо може да ú принадлежи изцяло. Тя се слива с Отца ре­ално, зачева реално, носи плода на Любовта реално и реално ражда Христовото начало за хората!
Така отколе я знаем всички Ние на небе­сата. Във всичките си прераждания тя още не се е пробуждала като жена; Старата Ева е само отглас от околните в нея. По тази причина е останала не­покътната от Сатаната - няма у нея кокетство, съзнание за власт, сцени, сценки и сценища; вменя­ване на вина и търсене на отговорност.
 Бди над нея, Татко наш - да не се събуди докато трае Нощта на Пралайа, да не се зарази от сънуване наяве, в което се плетат като в кълчища съпричастните в първо­родния грях (ревността)!


Денят на Пралайа сега е още неизкупен. Само нощем Тя работи, само спяща се отдава ис­тински и строи Модела на Битието.Там е Нейната Божествена сила; оттам произтича мирът и сигур­ността във Вселената, там проявява Тя своята мъдрост и майчинска грижа! Докато спи, подсъзнани­ето ú не прави никакви грешки и (затова) механиките в Трите Вселени предотвратяват всички катаклизми и бедствия. Подсъзнанието на Природата още не е заразено от отровната ябълка - религията и ети­ката на Врага още не са проникнали в подкорието на природните йерархии, поради което всеки вид е верен на своя основен инстинкт и бодростта и здравето там спътстват съществата почти до смъртта им.
Стойте понякога в аурата на Ниóл, за да се лекувате! Нейната монада възвръща Единството на Съзнанието - Съзнание, Проявяващо Бога.

СЪДЪРЖАНИЕ
/