Книга 22


6.І.131(1995)
Бургас - Изгрев

ЯВЛЕНИЕТО И СМИЛЕНИЕТО
НА ОТЦА
ЖЛО / Б.Д.
17,00ч.
Слязъл от небето Нинрáм - царство на ко­рундови алохими. Монадно име Праóн - "Явлението на Отца". Духът на Благодатта се изявява чрез него.
Борислав има принципно тяло от нов тип: принципните тела на почти всички останали са още в проект. Те са още каузални, причинни - при това, не­завършени и в този стадий. Принципното тяло е причинно-следствено: то е затворило кръга и затова прагматизмът е сублимирал в разум. Рационалис­тите приготвят острието на Стрелеца, но без пера Стрелата бие само наблизко. Принципното тяло се отличава с далекобойно и следящо устройство, като съвременните управляеми ракети. Принципният Чо­век прави извода си окончателно, сътворявайки принцип, едва след като е проследил всички последс­твия - до най-затънтените им дупки! А Причинният Човек се занимава още с идеи, без да проследява въ­обще практическия им ефект; или гледайки пóлета им само до първия завой.

 

Jacques-Louis David: "Марс, разоръжен от Венера" (1824)


На Земята следователите са на път да развият принципното си тяло, по подо­бие на някои матема­тици; но истински следовател е само онзи, който преследва идеите-фишеци и причи­ните-пепелянки до най-последното им пристанище - там, където никой друг не може. Там се откриват пермутациите на идеята, пораждащи или заплаш­ващи да породят нарушение на Правдата. Корундо­вите алохими преследват плячката си безпощадно: те с наслада съставят атлас на фантазмите, с ко­ито се препитават родителите на съмнителни при­чини.
Следователите на ултравселената са славни бойни хрътки, способни да преследват титани, илу­хими, свети отци, гурувци и "велики гении" по целия бъдещ път на идеите им, за да ги хванат за шията и ги предадат на съдебно-изпълнителната власт: Тронното Управление на Херувимите. Самите херу­вими не могат да проникнат във виртуалния свят на последствията, но перфектно въдворяват престъп­ника в онези координати на последствието, които са им посочени от Следователя.
Рубиненият алохим не си служи веднага с Тоталния Лъч на Интуицията: първата му работа е да провери регистрирана ли е някъде подобна идея в историята на Битието. "Ав­торите" на идеи са обик-новено телепати, смъкващи вече отдавна родени идеи от "идеотеката" на при­чинния свят. А тъй като всяка регистрирана идея си има следствено досие, алохимът мигновено вижда престъпленията и болестите, които е породила в целия космос и, съответно, веднага дава указания на дежурния по Правда херувим в какви обстоятелства да отведе "фантазьора", който всъщност е само един телепат.
По-сложно е, когато идеята наистина е ори­ги­нална: тъй като всяка монада има правото да твори идеи, рубинните алохими тръгват по следите на Тот, където могат да открият всякакви изненади. Преследването на новите идеи не е още подследст­вено - то е в най-висша степен научна наслада и прави живота потресаващо интересен. Първоздан­ните, "архетипните" идеи, които са Сини Пламъци с монада, се раждат от просветлението на Божестве­ните гении и пътят им е чист априори. Такива са вечните истини, подобни на идеи и съждения, но в действителност представляващи базални скъпо­ценни камъни в основата на Новия Йерусалим. Такъв камък е и най-съвършената Истина в историята на Царството Божие: "Любовта не търси правото си, нито своята сигурност, нито свое притежание". Това не е идея, а първата абсурдна истина на ело­химния свят, средоточието на твърдостта в Диа­манта, генералният закон на неговата несъкруши­мост. Пръсването на Диаманта на милиарди микро­елмази - Неутроните в Битието или елохимите по места в телата на всички видове същества - не представлява счупване на Диаманта, това е невъз­можно. При периодичните удари на Отца върху Елма, Богоравният се превръща в "Ние" и говори от името на всички елохими в Трите Вселени. Именно тия ело­хими не се поддават на "преследване" от корундовите следователи: техните принципи са непроследими, защото не са идеи. Те не са в каузалния свят, нито в будическия, нито в атмическия. Това са Принципи-Истини, съществуващи с безкрайна скорост и съ­щевременно в абсолютен покой едновременно нався­къде и по тази причина не е мислимо да се просле­дява път от причина към следствие, да се гони плъх или мишка през тунелчетата на субективизма, тщеславието.
Тези, които се пънат да "творят" "нови" неща, а на практика трупат на повърхността лайна от ада и компрометирани идеоси от архива на Съда Божий, нямат право на авторска защита, тъй като това е дело не на монада, а на разстроените им черва. Но­тирайки техните звуци и колизии, аген­тите на пъ­къла днес опръскват аурите на нещаст­ните садо-мазохисти по дискотеки и в ефира с продукта на своето "редко щастие" - да се намърдат по дискове и екрани.
Корундовите алохими минават през всички стадии на контрол върху причинната, будическата и атмическата продукция. Не случайно от рубина става превъзходен лазер - съвест небесна, пред ко­ято падат и най-претенциозните фикции. "Гневът Божий" - това е тънкият лъч на аления спектър, който проверява всичко, което не е елохимно. Преци­зен инспектор на духове и божества, той прегаря всяка претенция, в която е нарушено равновесието между Обичта и Любовта. Като си свършат норми­рания работен ден, където се вдигат стружки и пу­шилки, ревизорите на Отца се посвещават на люби­мото си хоби: колекцията от безсмъртности. Те подреждат в специални, еталонни светилища най-страхотните си находки - творенията на същест­вата с монада, съвършените шедьоври на Абсолют­ната Красота, Божествената Мъдрост и Брилянт­ните Взаимоотношения. Като се уморят да чакат някой да роди подобно съкровище, рубинните алохими сами запретват ръкави и започват да творят, тъй като все пак в гърдите им тупти сърце с пламък от Отца, с дивен блясък от лъч, пронизал нарова капка!
Но пътят на алохимите не е напълно рав­новесен. Те уравновесяват Битието в един от двата Центъра на Тежестта. Противостоят им "Памучни" илухими - сродните им илухими със сърце от Вселе­ната на Памука. Богинята на Памука се слива с Бо­жеството на Корунда, откъдето се ражда Елохимът на Предаността. Когато този елохим се пробуди окончателно, релативното и абсолютното няма да се гледат вече под вежди, а ще се слеят със сладък вик в нова вселена - Мирозданието на Почудата. Пратеници от най-далечни светове ще се повдигат на пръсти, за да надникнат над Оградата на Новота Чудна Вселена - там, дето Относителното ще се смее от щастие в обятията на Абсолютното, а Аб­солютното няма да се разминава повече с Относи­телното.
Тогава, в една не по-малко чудна нощ, с малко "памук от облаците" (тук Елма използва поетически израз на Богдан Цветанов – б.п.) и с кристалче рубин в прост­ранството, Бог ще прошепне странно яснословие, от което спектрометрите на астрономите ще проз­вънтят! Шехеразада няма да почива и тази нощ, за­щото ще разказва как Аллах спира за малко да диша и Тишината на световете става абсолютна... От този миг червеното изместване (Доплеровият ефект – б.п.) ще се превърне в "алено наместване"... Една тънка синя линия ще почне да не мирува, понеже Бог е решил: Милостта ще прелее над Абсурда! Тази лунна амфибия - двойнодишащата Жива Вселена в момента - ще почне да се освобож­дава от Въздуха на Опита и образът на галактиките ще престане да се разбягва. Квантовите закони ще преминат в нови – хармонични.
Битието се пръсва на кванти, но се събира с хармония! Абсурдът ще зас­вири втора цигулка, Милостта ще поведе - и илухи­мите ще напуснат орбитите си. Огромен вихър електронен газ ще потъне безмълвно и примирено в Центъра. Ще се превърнат в алохими на мястото на сегашните алохими, които ще тръгнат по ясновселенски орбити! Можете ли да си предста­вите орбита-орнамент, оплитаща цялото Битие? И сега има подобни траектории, но те не рисуват Имплозия.
Ан - анáн - анарáн!
Да пребъде небето Нинрáм и вестителят му Прааóн – "Смилението на Отца"!

Коментар: Това ЖЛО е за приятел с най-висше ниво на философско мислене и социални добродетели. Вижда се как Елма говори всекиму на неговия език. Много преди да получи това лично послание, Б. създаде агенция за авторски права "Арете" – сега би било интересно да се запитаме защо точно с това име и има ли то връзка с осиянието. Ето едно от обясненията за тази дума (Димитър Христов Иванов - Аретелогия, кн.1 - Арете: Идеи и образи в сборната добродетелност):


"Арете е понятие, съставено по старогръцки теоним - Арес, и обобщава мъжката добродетелност, която е осъзнавана като градивно, активно поведение в Югоизточна Европа - преди всичко в Древна Елада и в Древна Тракия - през последните три хилядолетия. Най-важните качества, които открояват личност с поведение "арете", са вяра, достойнство, храброст, патриотизъм, саможертва, трудолюбие, творчество, последователност, милосърдие, състрадание, любов.

Атина е „своя” на елините, а Арес е тракийски, т.е. „чужд” „варварски". Идеята Арете, която се заражда и формира в некласи­ческа среда до и след Троянската война (XIII в пр. Хр.), се гради обаче на народния, а не на литературизирания образ на Бога, появил се след подреждането и записването на Омировия епос през VI в. пр. Хр. във фолклорната старина на Елада и на Тракия Арес, освен бог, е и горд владетел, смел воин, трудолюбив стопанин и неотразим любовник, покорил най-красивата богиня - Афродита.

Функциите на този образ на бога очертават идеала за свободен гражданин, глава на семейство и защитник на родината. Арете включва идеи и образи, които трябва да бъдат разпознати и назовани, за да се постигне историко-психологическа приемственост на достойнства, но и една по-сложна мотивация - постигането на уравновесеност между тяло и дух. Тази вътрешнопсихологическа „борба на всеки със себе си" определя Арете като етика, която става педагогика. Етико-педагогическата цел е да се обучава и възпитава цен-ностна система за индивидуално и групово полезно поведение, т.е. за изграждане на култура в латинския смисъл на думата - „обработка на духа".

Ценностната система Арете се структурира в пет тематични кръга, наречени „Звезда на Арете", която включва Вяра, Власт, Бран, Труд и Любов, с техните персонификации Бог, Цар, Воин, Стопанин и Мъж."

Естествено, всички положителни локално-граждански качества и добродетели, изброени тук, в случая трябва да ги отнесем към Космическата ни Родина и да ги вдигнем на съответната степен на скромност, космичност, ненасилие, възвишеност и благородство. Любопитно е, че Арес е тракиец – събрат на Орфей по вселенска и земна мисия. – б.п..
Ето още едно мнение за Арете:

Арете - мера просвещенного желания характера, его основное понимание волшебства и его способность управлять этим. Поскольку Арете Волшебника увеличивается, он начинает понимание что он больше не раб действительности, но действительность - раб его.

Арете оценен чрезвычайно среди Традиций, поскольку Волшебники Арете имеют тенденцию быть более мудрыми, больше в контроле себя и более посвященными их цели.

Принимая во внимание, что Сферы представляют волшебную власть характера, Арете представляет его волшебный контроль. Волшебники никогда не изучают Уровни Сферы выше своего Арете.

СЪДЪРЖАНИЕ
/