Книга 21


22.XII.130(1994)
Бургас - Изгрев

БУРКАННА И ИЗВОРНА ОБИЧ

4ч 31м
Радвам се! Животът призовава своите си от­ново, за да се съпротиви на падането на мнозина. В близките три месеца предстои сеч, която ще от­неме живота и здравето на хиляди хора. Това може да се облекчи, ако се съберете на нова година.


Тези които са паднали, могат да станат и да тръгнат отново. Покосяват ви скърби и неудачи; слушате близки-неблизки и неблизки–"близки"; стари и нови болести се изсипаха върху вас и нечии взорове наистина не виждат отникъде надежда. Користта бие безмилостно, Тупалката тупа, прах се вдига...
Отупаните, силните, освежените сега могат да станат и да поемат нагоре. Срамно е да се вайкате и хленчите, а Изворите да бликат до коленете ви!
Асуин, асуин, амрáлна ви трябват! Те текат нав­сякъде, но специалистите по самозатваряне стра­дат от "бурканно" съзнание. Да те стерилизират, да те консервират отвън, когато семето ти още не е поникнало – това се случва навсякъде. Но тези от вас, които са пуснали вече кълнове и си пробиват път към Светлината, нека не влизат повече в тене­киени кутии, нека не се навират в опаковки и буркани. Бъдете твърди, решителни, станете това, което сте, та да гръмнете дори и тенджерата под наля­гане, в която се опитват да ви сварят бързо за ста­рата култура ядачите на варени монади.
Сега се обединете, не се озъртайте да получите щастието от някой печен или сварен. Оставям на вас, които още не сте обикнали мириса на вкиснало и приятния крем от сродства по двойки, да се обър­нете към всички, които не се самоконсервират и да им кажете: светът отвън е пролет! Свили сте се в душевните си хладилници, поднасяте на съмнителни типове цялата си гама от ухания, под формата на сладолед или разни сърдечни мелби, торти, фон­дани...
Уф, противно стана на Моите от толкова фаб­рично рафинирана близост! Стаихте се в рафинери­ите, подобно на храбри мечета сред кошери, които искат да опапат целия мед, заедно с восъка и пче­лите. Съветвам ви: не правете съдбовната грешка на старото човечество да стареете бързо по пиво­варни и ракиени пекарни – спиртόсат ли сърцата ви, ставате само за учебно пособие в стъкленица.
Растéте сáмо със свои – с покълнали, поникнали, напъпили! Търсете цъфнали и завързали; прехран­вайте се с горски плодове и пийте изворна обич.
Сега – приемете молбата на [истински] Близ­ките си и станете, та се отдалечете от далеч­ните. Астралът, менталът, та дори и етерът на онзи, с когото се прегръщате, а се разболявате, е на космически, "тъмнинни" години от вас! Тъмнината също има своя скорост, но с отрицателен знак. Като решите да се самоконсервирате, понеже няма кой отвънка, вие преставате да се радвате на сестри и братя от живовселената и по сърцата и умовете ви се явяват петна от мъртвинá. Тия петна много скоро се разпространяват по физическото ви тяло и вашият здрав панвселенски дъх се отдръпва – поч­вате да миришете на развалено. Като знаете това, вие използвате най-различни стерилизатори. Аст­ралната ви зимнина е подредена по рафтове и чака на тъмно в подсъзнанието да дойде зимата на лю­бовта и да стане нужда да се отворят буркани за близките по плът. Стотиците буркани в мазетата с апетитна астрална лютеница, с компот от свръхс­ладко прикоткване на докопания под юргана – за много години, та до амина (пепел му в ýрната...) – и със сладкá от надежди за вечно съжителство, които нагарчат от щастие – всичко това е любим салта­нат на ýредните домакини, които празнуват Коледа и Нова година в локви от свинска кръв и винно самоу­пойване; за да забравят, всъщност, колко е нещас­тна душата им.
Аз, Пόникът, Покълвам на Рождество отново и ви говоря: не се надявайте на ниските челá да се осме­лят, та да сипят бурканите в контейнера. Не се туткайте да чакате от животинчета с остър Кам­перов ъгъл да ви пуснат да празнувате без тях – те са се скачили с вас с всичките си ноктенца и нок­тища; преварили са ви коректно, подсигурили са си мъртвина в буркани  и умрели физиономии по празни­ците. Самите вие, които ще искате да изиграете добре  ролята си на „близки”, понеже ви перат и гла­дят, ще си останете под вакуум; ще палите цигара след цигара, за да не треперят ръцете ви от нео­съзната жажда да бъдете другаде; ще поднесете по­даръците си и ще заспите твърде рано под масата, благодарение на алкохола, за да се излъчите най-после и да отидете при своите си. Едни – на оргии в пъкъла и людоедство, а други – по своите звезди и планети. В такива празнични нощи и най-"моралните" и "верни" съпрузи от различни йерархии отиват в астралните прегръдки на други мъже и жени по света, с които са свързани през вековете – в огъня на ада или изкупителните води на чистилището. Ако знаеха благоверните къде пращат най-скъпия си, ко­гато му наливат поредната чашка!... Ако виждаха за какво си мисли той, когато му палят цигарата; или с кого ще онанира астрално след час в прегръдките им, когато му досипват мезенце...
Побратими! Посестрими! Време е да прекратим с тия лъжи и самолъжи и да се съберем отново на Празник. Време е да се самоопределите: с нашите ли сте – или с техните?
Съберете се по Коледа и Нова година, умножете радостта и попийте колкото можете повече сродс­тво. Сложете пак Жребия за основа; Самотата  в пост и молитва за светило; и рядката милост за временен живот по двама – за украшение. Разпреде­лете се по тия три свята, поне за едно денонощие през предстоящите празници, но сторете това оп­ределено, съзнателно и без никакво раздвоение. "Случайният" да е  "случаен"; самият да е сам; избра­ният – избран. Така ще направите триъгълника, спойка между Трите Свята: Божествения, духовния и физическия.
Съберете картините си, вземете музиката си; настройте гърлата си и съберете сърцата си на едно място в тази паметна новогодишна нощ, та да прекратим войната. Сърбащите да не изсърбат по­парата на босите; а босите – да се обуят в нови обувки, ако искат да не ги изсърбат до дъното. Ако богомилите се усетят къде съм сега; ако православ­ните станат християни и хвърлят оръжие, няма да прегазим света отново по три направления.
Ще дам специална премия на тия от вас, които са верни на себе си. А на тия, които подсигурят стаи за Празника (три вида стаи) – пътуване.





ОСИЯНИЯТА ОТ ЕЛМА ПРОДЪЛЖАВАТ В КНИГА 22

СЪДЪРЖАНИЕ
/