Книга 21


28.IX.130(1994)
София-Изгрев


ПЛАНЕТИ ОТ МРАМОР-КРИСТАЛ
ЖЛО / АГ

13-14,15ч
        “Пътят, по който вървите, е прав. И в този път всеки, който е скромен, чистосърде­чен като човек, той се благославя.” – (29 шк.л. на ООК от 19.02.1923г., София, "Двете течения. Огнената вълна на Лю­бовта")


- Мнозина са идвали на тази Земя, но никой няма гностично съзнание от "тронен" порядък. Мраморът на Земята е негов проводник. "Трон" няма нищо общо с троновете на царете и велможите. Разумният свят строи мрамора с единствената цел, тронното съзнание на планетите да расте и се развива.
Моят син от полето "трон" Ме напусна преди 500 милиарда години. Никой никога не е виждал такова нещо - тронно същество да намалява размерите си до такава степен. Най-съвършеното е най-малко и затова само тронните ангели и елохимите идват на Земята в малки тела, понеже има такъв закон: ако си с ръста на средните или високите, ти се свързваш с техните проблеми. Малките хора, следователно, са освободени от тежестта на туземното население и приличат на елохимите, които имат ръст между 1м. и 1.55 см. в човешко тяло. Следователно, децата, много жени и някои въплътени тронни ангели са на вълнáта на елохимите. Илухимите имат склонност към висок ръст, алохимите - към среден.
Нямаш ли самочувствие на Земята поради това, че си малък или не успяваш някъде, ти си пак надеж­дна опора на елохимите, тъй като и те са същите. Прочее, те успяват, но най-много - в най-съществе­ното: постигането на ниско самочувствие. На прак­тика това се нарича "съвършенство", ако е съче­тано със съзнание за собствената ценност в Бити­ето и с космическо достойнство.
Нашата работа на планетите се крепи почти из­ключително на малките по ръст хора - почвайки от децата. Намирайки всички деца, жени и мъже, високи до 1.55-1.56 см. максимум, Ние преработваме цялата глупост на по-високите и молим Бога да създаде цяла раса с еталонните размери на елохима. Разбира се, имало е и сатани, алохими, титани, природни духове с малки размери на Земята, но те се познават по това, че са със голямо самочувствие или страдат, че не могат да се наложат над другите, да се изя­вят.
Онзи, който направи мрамора преди 500 милиарда години, се раздели на множество тронни ангели. Един от тях - единствен на планетата Инлания - е Маýл - "Мек Лъч". Меките лъчи на тронния свят мо­гат да възрастват семената-монади на много мили наоколо! Ако светът знаеше кой е дошъл да го по­сети, щеше да кани Маон с бъклица - навсякъде щяха да го срещат с почести, а той да се крие, понеже не обича да го знаят.
Маон не идва за пръв път на Земята. Той я обикна още от създаването й, защото няма друга планета с такова ниво на абсурд. А Маон обича абсурда повече от всичко! Няма миг, в който той да не медитира върху абсурда, макар че не винаги съзнава това. Имаше въплъщения, в които той носú меча кожа; живя като катеричка; 800 години беше дъб; монадата му се всели в почвата на Адриáтика и храни населе­нието 300 години! Маон бе много известен художник в ренесансова Италия, но няма да кажа кой е, понеже мъките му бяха страшни и не трябва да се свързва с миналото си. Маон носú ковчежето с пергаментите на Ехнатон, но бе влюбен в Нефертити и издъхна от любов. Маон защити едно индийско племе от из­требване и си плати за това - англичаните го стъп­каха със слонове; Маон стоя в мраморно тяло - в пет колони в древна Елада - няколко столетия! Маон бе писателка във Франция.
Мраморните същества могат да лекуват болести с поглед, както бременните. Затова погледът на Маон е нещо много желано на другите планети: мно­зина пътуват с големи рискове, преминават сложни прос-транства, за да бъдат погледнати от Маон, без той да ги вижда - затова дебнат с часове и деноно­щия пред огледалото, във витрините и през очите на приятели и случайни минувачи. Това е кардинален момент в живота им, понеже могат да получат изце­ление на сърцето, мир в ума и пробуждане на мона­дата - ако монадата им още спи. Маон, като водата и Луната, може да извлича високото самочувствие от по-закъсалите в еволюцията и да го препраща в геенната за претопяване. Това върши и самият мра­мор - затова мраморните дворци, мемориали, зали, гробници и пр. са се наложили, подобно на надгроб­ните плочи, като смукачи на отклонение. Всички хора над 1 м.56 се отклоняват много по-значително, от­колкото по-ниските от тях. Всички 10 вида елохими, независимо от наклона и обертона им, се проекти­рат по планетите и слънцата-планети, както и по­отделно в Космоса, с една абсолютна мярка от 99.4 см до 1м55см8мм. Освен това те имат анатоми­чески особености, които ги отличават от всички оста­нали. Аз, като последния елохим на Земята през този век, мога да потвърдя това - в тялото ми имаше нови органи, а класическите не бяха съвсем като на другите хора.
Малкото е Божествено, високото е духовно, а средното - физическо. По малки от 1 метър са само децата и джуджетата, но малцина от последните са Мои. Не говоря за хората-джуджета, а за гномите, които са природна йерархия и Моят пръст там не се усеща силно. Ако взимахте насериозно осиянията и правехте усилия да живеете по новия начин, щях да ви покажа и тяхното царство, в което някои от вас вече са попадали.
Заниманията със Словото превръщат мрамор­ните, тронни йерархии в монокристал - мрамор на 67-а степен. Мраморът е способен на това - и има цели планети - монокристали, които растат съвършено прозрачни, напълнени със светлина, отвънка с кра­сиви ямки, подредени симетрично, с различни голе­мини. Това са "Чашите на Битието", кондензиращи ниското самочувствие в пространството и прера­ботващи го в ниско самомнение. Тази вътрешна светлина, която се поражда в мраморните монок­ристални планети и слънца, представлява обекти­вирано ниско самомнение - най-прекрасното пости­жение на елохимите на полето на тронната вселена. Маон съдържа грамадни количества от тази мая и може да я предава на съществата с монада, но само чрез поглед или докосване. Но онези, които нямат монада и разиграват нещастниците със замъждяла монада да играят пиески на високото самомнение, не трябва да се приближават до Маон, защото може да получат световъртеж, сърцебиене.

На въпроса ви, защо "Маул" се превърна в "Маон" в това осияние, отговарям: "Маон" е "Маул" с филтър. "Маул" може да се произнася много рядко - когато се касае за победа, за преминаване на предел, за пости­гане високо напрежение на абсурда. "Маон" е врач, брат, утешител; "Маул" е нетърпящият компро­миси.

Въпрос на Д. - Има ли нещо общо идването на лично осия­ние за А. с това, че днес сутринта той бе първият човек, с ко­гото се срещнахме; че когато тръгнах още по пътя към града, настъпих клонче с формата на "Viсtоry" (V)- победа - и с това, че с теб се срещнахме точно по средата на мостчето?


- Това означава промяна на нещата в България.

Настъпи ли натрупване на Слово без Дело, трябва да се появят "мраморни монументи" - незиблеми па­метници на Доброто, които не отстъпват. Маон е един от тях. Щом започне да набира Словото за следващите книги, мигновено ще сменя правителс­твото и ще дам ход на радостни събития.

Нан, Нанáн, Наонáн! - Мирът Божий да пребъдва над теб, Маул - и нишката на Ариадна да поведе към теб ония, които са отредени да ги посветúш!
Амин

СЪДЪРЖАНИЕ
/