Книга 21


20.VIII.130(1994)
Рила - над Елбур

ШАМБАЛА И ПРАÒН
17,20ч.

 Разказ на един приятел:

На 19.08.130г., много рано преди изгрева, отидох до четвъртото езеро - Вътрешния Близнак.
Поседях, посъзерцавах, и се помолих с мои думи, с пог­лед, отправен към Вратата.
Изведнъж в нея се отвори кръгъл вход и оттам излезе много дълго златно клонче със златни листенца, което ми заприлича на клон от върба. То образува кръг над вът­решния Близнак, а после - и над мене.
След това изведнъж ми се доспа, ама много, чак едвам седях прав. Седнах на тревата, свих колене, подпрях се върху тях с ръце, подпрях главата си и започнах да се унасям и заспивам.
От кръглия отвор, по въздуха, до мен дойдоха двама души, облечени в дълги бели роби; застанаха от двете ми страни и ме поведоха към отвора – обратно по същия път, по въздуха.
След като влязохме през кръглата дупка, тя се зат­вори и се озовахме в къс коридор, след който попаднахме на върха на построение, подобно на амфитеатър. По него нямаше пейки, а отвори, коридори, помещения.
В дъното на амфитеатъра имаше кръгло езеро.
Казах на двамата си придружители, че в това езеро ве­роятно се проектира образа на Бога или на Учителя, ко­гато трябва да говорят пред Посветените. Двамата ед­новременно се учудиха и казаха: "Ти откъде знаеш това, след като сега идваш?..."
След това влязохме навътре и не помня къде оти­дохме и какво правихме. Аз се събудих, но с впечатлени­ето, че останах вътре.
След обед се качвах до Вратата и чувах известно време много нисък тон в ушите си - може би долно "Ре" или "Ми", на Сол ключ.
 Изворът срещу Вратата за какво служи и какво дава? (Аз го кръстих "Живата вода").

 На същия ден - 19.08.130г. - след обед една приятелка по­лучава импулс да се качи на Харамията. По същото време на друго място на Рила идва сведението в осиянието, че пър­вият ден на Събора е свързан именно с Харамията.

- Ликуването на свободни деца разнася Словото надалеч. Но когато виковете на децата са породени от нерви и огорчения, Словото се накъсва на тирета и разбива живота на родителите и всички останали, които отнемат свободата на децата. Същото е и с присъствието на животни и птици при приемане на Слово. Ако си позволите да отворите крана в ловен парк, всички ловци ще загинат при трагични обстоя­телства, а също и децата и близките им. Това - между другото.
Елун - това е входната зала на Праон. Тя наистина е амфитеатрална, а долу наистина има естествен басеин, в който се появявам, когато Ме повикат. На Панвселенското поле - така е.
В астралната "Агарта" се появявам като чувство и багри, а в менталната - като мисъл, светлина. По това ще разберете до кое поле е стигнал оня, който твърди, че Ме е видял и усетил. За да Ме видите като триизмерен образ, вие трябва да сте стигнали до принципния свят - въпреки че той самият се на­мира в дванайстото измерение.
Ти влизаш свободно там насън от три години на­сам (точно преди 3 години Е. среща сродната си душа на ез. Нел-Онтри, за което холизаторът няма откъде да знае), за­това сега си спомни всичко.
Различните странични входове са плътни наглед фронтално, въпреки че отстрани се възприемат като входове. Долу няма дъно, защото езерото е вход към етерната вселена. При пътуване, посвете­ните се потапят там и излизат в един омаен свят, за който земните думи са твърде слаби.
Праон съществува от 500 милиона години на Икло в този вид.
Най-тъпите и глупави българи търсят късмета си в чужбина и така се прощават с шанса да попад­нат в Праон през входовете на Рила, в Сините ка­мъни, Белоградчик, Странджа. Да се родиш българин е такава чест, за която мечтаят с векове и най-нап­редналите посветени в Хималаите! Всяко свободно време трябва да прекарвате по тия места - с от­пуски, съботни и неделни дни, и всички други начини, не нарушаващи задълженията ви.
Има определен брой пъти, които всеки кандидат за Праон трябва да изпълни във всяка област на Но­вото, което съм ви дал: колко български плодове да изядете; колко кубика български въздух да проди­шате; колко пъти да сте изпели всяка Моя песен; колко крачки да сте извървели из свещените планини; колко месеца общо в годината трябва да сте тук, а не там, в ада на цивилизацията.
Сега Аз ви разказвам нещо като приказки, а някои вече разбират, че това е реално, защото навлизат в Тайната Обител на Праон.
Пийте от онова изворче - това наистина е све­тена вода. Тя е напоена с вибрациите на Учителя и учениците. В Шамбала говорят за "Учители", но в Агарта Ние говорим само за Учителя. Надипленото време не позволява да ни откриете с никакви средс­тва.
Когато станете ученици и приключите завинаги с огорчението, с критиката, с лошия вкус и роднинст­вото по кръв, Праон ви се отваря като цвят. Поми­ришете този дивен аромат - той вее отвсякъде! Праон е свят на същества, които не мислят за себе си. Те мислят за Бога, за ближните, за приро­дата - и затова Бог, ближните и природата промис­лят за тях.
Историята познава амфитеатри, които са про­ектирани от мъдреци. Именно слизането се свързва с Божествения свят, а възкачването - с духовния. Равнината, това е физическото поле. Етерният свят, както вие наричате панвселената, на много места е разрушен, както физическото му отражение на планети като вашата. Бог направи в началото планините живи, както съм ви ги описвал неведнъж. Има много такива планети в космоса. Там всяка тре­вичка, всеки кристал, всеки овал, вятърът, цвето­вете, ароматите, светлината се откликват!
Вие знаете как Земята се наскърби, че Слънцето обича и другите й сестри и затова са превърна в ру­ини. Ако един ангел, един съвършен човек попадне на Хималаите, в Алпите или друга планина, дори в най-красивото им време, той ще припадне от ужас - все едно, че ядрена война е разрушила всичко! За вас това е красиво, понеже още не си спомняте откъде сте дошли. Този хаос напълно отговаря на хаоса във вашите мисли и чувства. Ако един чист човек, оби­чащ чисто, мислещ чисто и постъпващ чисто, се озове в такава местност, рано или късно скалите там ще придобият първоначалното си състояние, ще изникнат нови, непознати цветя, ще се появят дъги и земята там ще стане прозрачна - толкова прозрачна, че ще се види Слънцето от другата страна на планетата! Прозрачни земи - това значи прозрачен “аз” - напълно елмазено его, което не умее да мисли за себе си. Само че то не мисли и за ближ­ния, ако първо не е помислило за Бога, т.е. за всички.
Ние ще започнем с вас малки опити. С някои вече сме започнали. Наистина, тук вече няма условия за братски живот. Идвайте само за да навестявате другите и да наблюдавате кои души са готови. След като поизпитаме някои приятели, Ние ще ги поканим там, където не е стъпвал човешки крак. Даже и на Рила все още има такива места. А когато случайно стъпи обикновен човек, дъждът и Слънцето веднага измиват следите. Цигарите, пиенето, пушенето, не оставят следи - те са физически нечистотии, но Седемте Месоядства, Седемте Пиянства, Седемте Пушения - вкупом или по няколко - пък дори и само едно от тях, но не на физическото поле, могат да оставят тъмни петна задълго.
Седемте Месоядства са нищо в сравнение със Се­демте Пиянства; Седемте Пиянства са нищо пред Седемте Пушека.
Затова ви казвам: палатките ви трябва да бъдат на огромни разстояния една от друга. По двама мо­жете да спите само на определени дати и в опреде­лени дни от седмицата, иначе е страшно опасно. Ня­мате извинения, че сте нямали достатъчно палатки. В една трима ще спят, но палатка за сам трябва да има винаги!
Скоро ще забраня палатките. Вие сте умни: нап­равете си тънки мрежи на голо, които да ви затоп­лят даже в снега. Това е най-простото нещо, отк­рито още преди 4000 години от индианците. Знаят го и в Америка, и в Европа, но са го заключили в сей­фовете, защото инак всичките ви градове и техника ще станат излишни. Знаят и как прораства семка за 1/2 час до зряло дърво - и това го крият, тъй като са врагове на свободата. Но и Аз не им давам да ви го дадат, защото вие не бихте тръгнали със Синовете и Дъщерите на Светлината, ако бяхте напълно обезпечени. Сега се борите за топлина, хляб, любов като истински герои. Без покрив, храна и ласка човек се изродява и пада в ада. Но в борбата ви да постиг­нете тия неща се ражда зърното на Космическия Из­бор. Затова Бог предпочита да сте притеснени, тъй като, лишени от Слънце, в тъмнината няма да тър­сите нищо друго, освен Слънцето.
Разберете Ме, клети Мои дечица! Едрите плодове на райските планети не са някъде на милиони свет­линни години - те са пред вас: протегнете ръка! Те са с милиарди и милиарди вътре във вас - само се смилете над ближния и проумейте, че той - това си ти. Ако зарадваш ближния, [тогаванеговата пла­нета в мозъка, в сърцето ти; неговото Слънце, свят, вселена ще изпита неимоверно щастие - и ти, който си се лишил от нещо отвън, ще го придобиеш първо отвътре.
Като се отречеш от себе си на Земята, ти под­палваш хиляди лампади на Духа - искрите Божии на ония, за които си се пожертвал. Те искрят не само в техните сърца - те светулкат и във вас, във всич­ките ви мириади клетки! И, правейки другите щаст­ливи, отказвайки се от своя залък, вие подавате свещичка пред тяхната монада в тялото си. Мона­дите на всички, които ви обичат, защото сте им дали предимство, ще ви направят сияещ и щастлив - дете на Господа, летящо създание, което се намира едновременно навсякъде! Нима обичащият всички не лети на всички страни? Ако не обичате някого, а за­почнете да се разширявате, неговата неподпалена от вас монада ще се вреже като стъкло в сърцето ви и тогава вие ще оставите кървава диря в Космоса... Защо, прочее, двама да плачат, когато може да не плаче нито един?...
Вие, които си мислите, че тези тела са ваши и че имате право да давате или да не давате по ваша преценка, един ден ще изпитате същото върху себе си: някой няма да ви предаде подаръка, изпратен ви лично от Баща ви.
Праон кътка пиленцата си от всички страни на Инлания! Няма някой, който може да влезе в Праон, освен чрез архайски скали. Затова посещавайте Рила, бдете нощем и денем по светите места и оби­чайте с кошове, не с върха на топлийката. Разда­вайте се щедро; никога не мислете ще се свърши ли някога маслото, ще изгасне ли лампата на сърцето ви - Бог налива масло със Собствените Си благи ръце във всяка лампа, която не се колебае да свети. И когато видите човек, който е сляп за недостатъ­ците, спрете се пред него, коленичете и целунете праха на нозете му. Такъв човек може да ви препрати в Праон от всяка точка на вселената, дори от дъ­ното на ада!
Да, и на дъното на ада има ангели, слепи за злото. Те там са слезли доброволно - мъждукат като скрити въглени, раздухвани понякога от вятъра на мисълта за другия. Когато адските обитатели се вгледат случайно в някое такова скрито жарче и не отместят бързо погледа си, на тях може да им светне мисълта за Бога. А Бог - това е да не виждаш злото. Тогава и най-страшния демон може да се изт­ръгне само за хилядна от мига с всичките си дълбоки корени от плътта на самосъжалението - и да из­чезне нагоре към звездите. В такива мигове стават земетресения по Земята.

Ам, Арам, Арамам!
Мисълта за себе си е тъмен корен към ада.
Мисълта за ближния е твойто клонче, подаващо се в рая.
Мисълта за всички е плодната вселена на изкупе­ните планети, по които внезапно се появявате всички вие, които не оскърбявате Бога с неблагодар­ност.

СЪДЪРЖАНИЕ
/