Книга 21


28.VII.130(1994)
Бургас - Изгрев

ЛЮБОВТА КАТО РИТЪМ –
И МЪРТВОСТТА
22,30ч.

- Сродните души се срещат много рядко на Зе­мята, защото пламъкът е по-силен, отколкото при другите. Вашите крехки физически тела не могат да понесат този огън и по тази причина се налага пери­одично охлаждане. С това се обяснява защо посто­янно живеещите заедно не са сродни души - при тях просто огънят е слаб. Сродните души желаят ни­кога да не се разделят и по тази причина постоянно се разделят. Несродните души или слабо сродните силно желаят да се разделят завинаги, и по тази при­чина прекарват по едно цяло прераждане заедно... Те не съзнават омразата си един към друг, дълбо­кото си несходство и стратегията на подсъзнани­ето им е да се държат физически заедно, за да се натегне пружината до предела и после да ги изст­реля в две противоположни страни, така че повече никога да не се срещат. Любовта няма понятие от такива стра­тегии, макар и подсъзнателно и по тази причина Учителят е казал чрез Павел: "Любовта не търси своето си".
Сега питам: щом като несродните души търсят своето си, може ли да се говори за любов между тях? -  Може, но това е най-ниската степен на любовта - любовта-господарка, която иска да й служат. Тя се нарича "любов към себе си". Най-първата форма на любовта обаче е слугинството - любовта като слу­гиня. Слугинята не служи по свой план, а по плана на господаря. Затова, когато вие служите по собствен план, слуги и слугини ли сте? Не, вие сте пак госпо­дари, но променени, смилени над бедните. Смилява­нето, правенето на добро, облагодетелстването подразбира съвсем друго нещо: то не прави нещата както то ги иска, а както Бог ги иска и както ближ­ният.
Вие, които правите добро, не винаги сте намерили най-верния път да станете слуга. Слугата е необхо­дим, но когато прекали със слугуването си, подменят го.
Вие, нападнатите от същества от Старата Все­лена, принадлежите към онези безсмъртни същес­тва, които отново ще се възродят и ще се върнат към своето първородство. На вас мога да говоря по този начин, защото знам, че ще Ме разберете. На противниците Ми никога не говоря така, а им подхвърлям по къс месо, за да млъкнат за известно време. Природните същества нямат човешка мо­нада, но се подчиняват на природните си гласове. По тази при­чина любовта във всеки животински вид е премерена, макар и още под властта на ада. При чо­века обаче премерване на любовта няма, понеже той не е при­роден, няма програма, освен сценария на съд­бата - с големи луфтове за творчески решения. И като усеща свободата си, новото същество, чове­кът, посреща и изпраща любовта по най-различни на­чини, които никога не се повтарят.

                          
Худ. – Рафал Олбински, Полша

Разбира се, има прости "пиески", които се играят от всички, почти без изключение, но всяка душа е различна и затова се мъчи от ролята, която й е на­ложил някакъв древен сценарист, не много талант­лив. Този паднал илухим създава сценарии с твърди роли, по които трябва да играят робите му. Той за­лага репликите на тия "пиески" и основните сценки в писанията, които съставя, а после се стреми с це­ната на всичко да подготви проповедници с остени, които да снемат от човека неговото първородство и да подчинят всички с еднакво мислене, еднакво чув­стване и поведение по правила.


Худ. – Рафал Олбински, Полша

- Мамо, как да се оженя за такъв човек?!...
- Мъжът не е да го гледаш, мъжът е да го имаш!" (реплика из "Цигуларят на покрива" (1971) – филм за еврейската съдба и традиции.)

Този племенен дух на едно племе наистина се е загнездил в центъра на Земята и вече повече от 8 хиляди години не иска да излезе (200 милиона земни – б.п.). Той е страшно упо­рит и прави постоянно нови планове, за да закрепи господството си. Първото нещо: безумно самолюбив е и държи да му се повтаря името. Освен това, прек­расно знае, че повторението на едно име държи пов­тарящите го изкъсо. Ако това е името на Бога, те ще са свободни, но ако простият човек повярва в името на племенния дух, че е име на Бога, той ще повтаря именно него и така ще влиза във връзка само с него. Той, именно, се направи на свят някога и предложи първата двойка никога да не се разделя. Създаде своя подземна държава, на която мнозина знаят името, но Аз няма да го кажа. Аз употребявам друго име на друга държава - не ви ли прави впечат­ление? Вие възторжено повтаряте разни "свещени" имена, пасете стадата на най-раз­лични овчари, ца­ните се за пъдари на най-различни бос­тани. Програмистът ви е успял да ви внуши, че няма нищо по-добро от униформата, и по тази при­чина трябва да изповядвате строго определено уче­ние със строго определени правила и пълна яснота по всички въпроси. Неговото учение има отговор на всички въпроси - случайно да не реши някой сам да си отговаря... Такава "яснота" той успя да внуши на сър­цата, които попаднаха под неговата власт. Те нау­чиха урока му за постоянното присъствие или пос­тоянното отсъствие и се постараха да съчинят най-различни оправдания, които нарекоха "съвест" и "морал". Същевременно обаче се сгърчват, разплу­ват, остаряват и умират.
Срамът от голотата, срамът от гостуване по различни домове в един широк спектър; срамът от тупането на сърцето, когато срещнете сродна душа, и срамът да не се изложите, ако бъдете спон­танни - ето страхотните оръжия на този престъп­ник, който се е задълбал в центъра на планетата ви! Същевременно, той поддържа своята позиция на паднал илухим и херувим: "Плътно заедно!" Средст­вото да се задържи впит в центъра и размножен по повърхността е именно това "плътно заедно", което внуши на слабите сърца и прокара в своите религи­озни системи.
Плътното съжителство на несродни души под­държа слаб огън и много голямо душевно страдание. Душевното страдание е полезно защото ви учи, но то поддържа падналия полубог на здрави позиции в центъра на много планети и някои слънца. Слабият огън пък е най-сигурното средство, че няма скоро да получите по-силен заряд за откъсване от плътта. Ония, които съумеят да се опазят от слабия огън и в периодична самота се научат да кондензират силния, скоро се откъсват от притеглянето на племенния дух, за когото говоря, и се озовават в прекрасната райска градина. Тя не е някъде тук или там, а нався­къде, но на много по-висока честота. Като се озо­вете там, вие виждате, че нормалните хора са сво­бодни. Проповядвате морал, а си оставате на зе­мята... Това и най-последният саламандър в Огнения свят го разбира, но вие не го разбирате.
Аз правя с вас опити от памтивека да ви внуша, че сте свободни, но вие вярвате на писанията на оно­гова. Моите врагове от другата държава, на която вие се възхищавате, понеже там се говори за "велика наука", "велики сили" и "вечна борба" на Посветените с пъкъла, поддържат постоянно мисълта, че строги закони трябва да ограждат нравствеността на чо­вечеството, докато то овладее висшето познание. Строгите закони наистина съществуват, но нямат нищо общо с тяхната практика да стават безсмър­тни на Земята, да "поразяват" адските посветени с "великите си сили" и да продължават практиката на падналото човечество в сферата на брака. Той, пламтящият ад, трепери от сласт. Поради самозаб­раната да обича несвои, пие от центъра на Земята по специални астрални жили "верността" на всички постоянни двойки. Посветените от вражеската държава, която е негова, сами мислят, че служат на Бога по най-добрия начин и са искрено уверени, че няма друг път, по-велик от техния. Но Аз, Който сега правя ревизия не само в тяхната държава, но и в Своята, много добре виждам, че техните полети се извършват във вселената на техния дух, създал пълно въплъщение на идеалите им. Връщайки се по места, те са останали с убеждението, че са били в Нирвана, понеже са преживели неописуемо блаженс­тво и са си починали достатъчно, за да се върнат и продължат своята разрушителна работа.
Вие ще видите много скоро, когато Съществото на слабото горене бъде изтръгнато из корен от планетите ви - ще видите, че за една нощ ще ста­нете други! Всички тъмни духове ще си отидат за­едно с него и тогава всеки ще заживее свободно - в отделно пространство, в отделно време, в отделен наклон, съвършено недостъпни по чуждо желание. Съществата от Мой тип са свързани, но от от­делни, много отдалечени позиции. Не че не се приб­лижават - приближават се, често се сливат и от това се раждат най-прекрасните същества и все­лени, - но те не стават сплав, а преминават едни през други. Това преминаване им доставя наслаждение, несравнимо с нищо! Тези галактики, които премина­ват една през друга без да се слеят, са същества, преживяващи мига на Създателя. Но после всяка про­дължава своя път с надежда за нова среща, но не скоро. Срещне ли друга галактика, тя иска да пре­мине и през нея, не страни. Тя никога не е давала обещание някому, че ще бъде само негова. Вие може да бъдете верни само на Цялото, на всички, но не и на част от Цялото, освен ако тази част не се е сляла с Цялото. Тогава няма да преживявате никакви проблеми, напрежения; няма да въздишате тежко, няма да ви болят сърцата, няма да дебелеете и сла­беете поради това, че сте нещастни...

Дол, Долóн, Долонáн!
Животът се изпълва с красота само поради междините! Система без междини от свобода е обречена на мъртвост.
                                            
- Да си отиде ли П. вкъщи?

- Сега е късно, няма защо, а по-нататък приемете подаръка Ни, понеже постигнахте нещо много рядко - истинско приятелство. Приятелят винаги е готов да разбере другия. Той се вслушва в молбата на ду­шата му като в свеж, нежен вятър, а не мисли само за молбата на собствената си душа.

СЪДЪРЖАНИЕ
/