Книга 4


16.XI.120(1984)г.
София-Изгрев

ПОДВИГЪТ НА ВЕРНИТЕ СЕГА

Този курс на конфронтация бележи началото на радикални промени на Земята! Носи нови условия на всички ви. Повече не може да се търпи сегашното ви положение. Потърпете още малко - въпрос на последни мигове на Битието. Най-годното сега ще се отсее - този момент  съм го чакал с хилядолетия. Никакви човешки успехи и признания не струват пред правилното ви поведение сега! Който не се отчае и предаде, много сили и мощ ще получи. По-добър момент за това не е имало дори по време на последните войни.
Подвигът се цени над всичко - над изкуство, над наука, над молитви и песнопения. А да останете напълно спокойни - с активно, съзнателно служене на по-слабите и абсолютно неосъждане на злите сили, дори с любов към тях, - ето кое е пробният камък. Може дори да ви разцентроват здравето напълно; може да ви принуждават да живеете при най-ужасни условия - това е само изпит, с цел да се провери озлобявате ли се, отчайвате ли се.
Никога вече няма да имате тия най-благоприятни условия, наречени от вас "неблагоприятни". Единствено при тях се изработват устоите на тотвселенското ви тяло. Бог е създал преднамерено всички тия изпитания не защото е жесток, но понеже те са една илюзия, макар и крайно веществена и реална за вас. Трябва да се самоопределите - ето целта им. Този, който се е самоопределил по посока на Христос, следва най-верния път, поради което няма тези пречки и сривове като другите. От него зависи дали да остане в лабиринта или да отиде най-свободно, където си иска. Но той редува лабиринта с райовете, за да помага и да си отдъхва. В самия лабиринт той вече никога не се блъска с глава и юмруци, от никого вече не е зависим; пределно ясно му е как да излезе от там и често излиза, но остава доброволно с другите, за да помага. Отчаяние вече няма в него, но пак страда, и то интензивно. Мъката и напрежението му са несравними с нищо, защото просторите, които е напуснал, са необозрими. По това обаче се отличава от всички други, че постоянно благодари за противоречията и лишенията, дълбоко съзнава целесъобразността им и вместо да плаче от безизходица, работи за другите. Просто, Небето иска да можете да се откажете напълно от себе си - това е закон на самоотричане. Когато се отказвате от вещи и притежания, това още далече не е християнство; но когато се намирате в пълна безизходица, в невъзможност да правите нищо друго, освен да съсипвате здравето, нервите и душата си дори, в името на невинни и беззащитни създания - тогава вече Христос ви обръща внимание. Няма да мине много време, и Той ще ви извади от това положение. Но ако искате да запазите дори и един атом от собственото си тяло, от собствената си правда, нелек ще бъде пътят ви от сега нататък.

Тънка, много е тънка разликата между жертвата от божествено естество и онова, което искат от вас вампирите и духовните вируси. Хем трябва да се съхраните от посегателствата на пъкъла, хем трябва да сте готови до пожертвате и монадата си - пределно сложен проблем.

   Давам ви ясен ключ: не се жертвайте за хора, които не ви пускат при други хора; жертвайте се за хора, които ви пускат при други хора. По-ясна формула от тази не мога да изведа.

СЪДЪРЖАНИЕ
/