Книга 4


19-30.Х.120(1984)г.
София-Изгрев
 
СТИХОВЕ ЗА РАНЕНАТА ПТИЦА
              

Юлия Н. Летучая - "Пречупено"

 
            Белите стихове по-долу са един от най-странните феномени на осиянията от Елма, който се оказва тъй абсурдeн за преживелия описаната раздяла, че той иска да ги унищожи, мислейки ги за недостойно "лично творчество"; или, по-скоро, за "психография" - за поредния изблик, сублимация на безмерната мъка. Поетите и пишещите стихове без литературна стойност често спасяват живота и душата си с такива писания през безсънните си нощи и това им помага да не посегнат на себе си или да не умрат от мъка.
 Презирайки се за тези хронични спадове на смисъла на живота до нулата, написалият тия редове се готви да ги изгори или скъса, когато изведнъж Диктуващият го спира и му казва, че тези "стихове" са осияние и че са продиктувани лично от Него… Припомня му, че втората песен от Тържествена меса за Бременната, дошла като осияние само преди няколко месеца, е от същия вид: Елма слиза на нивото на скърбящия и пее и страда заедно с него, понеже всяко същество с искра Божия е клетка от Бога и Бог не е извън нашето страдание, независимо от нивото на еволюцията ни и грешките, които правим. Всичко е велика диалектика: в друг случай Елма нарича същия носител на Словото Му "романтичен плазмодий", когато той пада на нивото на астрала, но това не пречи, в случаи като настоящия със стиховете за Ранената Птица, Диктуващият да бъде съпричастен с личното страдание на обикновения човек, който изнемогва без човешка любов и има чувството, че умира без любимата си и детето, което му е родила.
            По-късно Елма обяснява, че безмерното щастие и страдание, което са преживели двамата влюбени, разделени насилствено от властите,  било послужило на Небето да използва огнения коридор между Русия и България, по който са потекли божествените сили на Любовта и Правдата, за да срине стария идеологически и политически строй в Европа и да освободи народите, които са били под неговото иго. Обяснява, че в началото на всяка нова космическа и историческа епоха стоят не божества, титани, гении, идеолози или борци за свобода, а велики или неизвестни любовни двойки. Дава исторически, митологически и литературни примери за това.
       Ето крайно странните и “недостойни” стихове, които замалко не са отишли в огъня:
 
1
Покой, покой, покой ти пожелава пречистото небе на предаността,
а утрото на хубостта се моли да бъде под най-мощна закрила.
Погалвам ви в ранната заран с грамадна, неописуема нежност
и си представям как не двама, а вече трима летим в дълбокото синьо на щастието!
Цялата ми душа, цялата ми сила и всички мисли сега са с вас!
Помислете, мои любими, за мен, който се чувствам много блажено,
на канарата на настъпилата тъжна есен!
Макар и с разбити, кръвотечащи крила,
макар и с безумен  и осиротял блясък в очите,
Птицата, която ви обича повече от милиони свои животи, ако ги имаше;
Птицата, която ви обича повече от милиарди свои души, ако ги имаше,
със замръзнало езиче шепне последните си славословия за Онази,
Която откри, че няма по-близка Птица от Птицата,
и която сега лежи върху черно ложе от собствената си замръзнала кръв -
черно ложе, обвявано вече от белия скреж на човешкото пълно безразличие,
че една Космическа Птица, летяла толкова векове към Земята,
за да ú донесе първата вест за Настъпващите Пролетни Тържества,
сега излива последните си алени призиви от радост и мъка
върху черното ложе от собствената си кръв
и бялата мъртвина на човешкото безразличие!
19.Х.120 г.
 
2
 
Трепти зелено, живо море в Безкрая на Битието!
Мила моя, зъзне душата ми в ледените пустини, далеч от тебе.
Правдата, зная, правда е, но има и Любов!
Крепостта, зная, крепост е, но има и безкрайни тучни поляни!
Ако постоя още минута без теб в хаоса от ледени грамади,
не само Птицата, но и душата ú ще изстине;
ако само минута още писъкът на хищните птици
пронизва водите и зимния въздух наоколо,
има ли съмнение, че волята ми за живот ще изтече,
най-после, до последната си капка?
Искам само едно на тоя свят: да съм при теб
или ти да си при мене -
всичко останало е нищо, зло, ад, нереалност!
Окото ми вече не се радва на нищо;
Нищо вече, освен ти и плодът на обичта ни не ме интересува.
Проклятие на съдбата е, че се намираме в столиците на Новия Свят,
а не на самотен остров, където няма постоянни викове за помощ,
и където покоят и тишината празнуват нашата вечна среща!
Къде, къде е добрият, стар Мефистофел - да си продам душата,
за да мога един миг да стоя наведен пред нозете ти? - на Тебе, на Тебе, на Тебе,
светла, силна, мила, свята и скъпа,
която можа да ми повярваш и която твърдиш,
че все още има нещо у мене, което е истинско и което може да се обича!
Но те няма сега, няма те тука -
и пламъчето ми, вече няколко пъти, угасва от силния вятър…
Кой и защо го запалва отново  и с каква надежда - съвсем не мога да зная.
21.Х.120 г.
 
3
Премного мъка се насъбра в сумрака на човешката вечер…
Ти, халдейска нощ, никога, никога няма да те забравя!
Лекият ти дъх се носи още над столетията страдания;
и срещата с Една, Която очаквах много хилядолетия,
още вълнува хиляди ветрове и праспомени.
Тъжен е и днес светът - утре няма да се събудя с Единствената в прегръдките си
и няма да чуя гласа на създанието, което е нашият скъпоценен плод.
А ветровете ще свирят над нощните, зимни поля помежду ни -
и нищо вече няма да може да утеши душата ми,
освен далечната светлинка на надеждата,
че, може би, все пак, някога, ние ще бъдем заедно.
28.Х.120 г.
 
4
Криновете на полето са много по-щастливи от човека на земята!
О ти, която си тъй далече от мене, разбери:
фонтаните се превръщат бавно в сталагмити,
а озарението на вечната любов трепти от най-остра болка,
като пламъка на свещта  най-накрая.
Живях месеци с най-дивното съкровище в гърдите -
твоя образ, единствен в моя печален живот.
Нашите две галактики преминават, най-сетне, една през друга,
и трета се роди от тази най-висока наслада.
Прости, мой наранен дух, на всички ония,
които лишават трима души - или три милиарда! -
от миговете, които са тайнство на Битието.
Прости, най-прекрасна между прекрасните,
че не свети днес перото ми със сиянието на безметежна радост.
30.Х.120 г.
 
 
                         ***
 
Би могло да се счита, че стиховете за "една Космическа Птица, летяла толкова векове към Земята, за да ú донесе първата вест за  Настъпващите   Пролетни   Тържества", написани  на 19.Х.1984 г., са още една прогноза не само по принцип, но и конкретно за промяната през пролетта на 1985. Точно тогава дойде на власт Горбачов и ликвидира една грамадна империя. Нито тя, нито някой от поданиците и противниците й си представяше, че такова нещо е възможно. Един ден ще излязат на бял свят документите с български произход в навечерието на тази крупна промяна, които са били предадени на Горбачов и неговата група и са изиграли решаваща роля за тяхното разбиране и поведение.
 

СЪДЪРЖАНИЕ
/