Книга 20


17.V.129(1993)г.
София - Изгрев

БЕЛЕЖКИ ЗА ГРАМАТИКАТА
И СТИЛИСТИКАТА НА ЕЛМА

14,37ч
Въпреки неколкократните опити да се спре инерцията на работата с холизациите, при подреждането на ръкописите се намериха записки относно граматиката и стилистиката на Елма, които се очакват отдавна от приятелите и затова тук ще се опитам да ги синтезирам. Те не са датирани, но си спомням, че двете полустраници, на които съм нахвърлял мислите, които ми дойдоха по този повод, са внушени от Източ­ника някъде през пролетта на 1991г.
Основното “обвинение” от страна на граматици и стилисти е честата повторяемост на някои думи в Словото, което не говорело за богат речник, тъй като всеки добър стилист би търсил синоними. Извън известната вече причина за магизма на повторението, изпол­звано и във фолклора, и в религията, и в действата, и като канон в беседите на Учителя, Елма специално обяснява защо ползва тъй често някои строго оп­ределени думи. Например, много често повтаря думата “понеже”, вместо да я разнообразява със “защото”, ”тъй като” и пр. Той обяснява, че прави това поради постоянните усилия на Господа в осиянията да внуши на човека да бъде “по-нежен”. Той счита, че в подсъзнанието или свръхсъзнанието ни тази дума ще се “разопакова” точно по този начин. Освен това, “понеже” е една отстъпка на Тот към Пралайа, докато  “защото” съдържа в звуковете си “Тот”, и ако би се повтаряло по-често, би усилило категоричността и абсурда на Словото - нямало да издържим. Колкото и наивно да ни изг­лежда и едно друго съображение, Диктуващият твърди, че “понеже” се разлага в подсъзнанието ни, дори и да не знаем френски (подсъзнанието знае всички езици) и на значението “ПОвече НЕ ЖЕ(аз)”, т.е. внушава ни повече да не изтъкваме своето “аз”, да не го налагаме във взаимоотношенията си. Такава свобода на играта със звуци, букви и думи е недопус­тима в строгия смисъл на етимологиата и семантиката, но Учителите имат право да влагат ново съдържание където си поискат и дори да коват нови думи. Защо не, след като и писателите правят това? След като изкажат нещо, след като инжектират една форма с ново съдържание, тя е вече жива, даже и да ня­маме никакво понятие как може тя да ни въздейства. В жи­вота и беседите Си Учителят дава стотици примери за това.
По същата причина, в осиянията Той употребява често и думата “ала” вместо “но” – всеки ще се сети защо. Това е името на Аллаха или на самия Елла(х) – Елма. В това има и една много дълбока философия: "Аллах" е абсолютният и вечен опонент на всичко небожествено.
Любима дума на Елма в холизациите е и думата “абсолютно” – не само защото ни свързва с Абсолютния Дух, но и поради значенията и въздействието ú по системата на “разложените акорди”. Например: “абсо” (абсурд + о(Мировата Душа) +лю(Любовта) + т(Тот).
Една от най-често срещаните думи в Новото Слово е думата “мощен”, ”мощна”, ”мощно”, “мощни”. За нея и нейното въздействие Той вече някъде ни е говорил в осиянията. Иска на всяка цена да ни внуши мощ, освен мекотата. Разложено, словото “мощ” дава “м + ощ + т” , т.е. “Мировата Душа и още Тот” – призив за обединение на двата принципа. Мощта се ражда само тогава. Това важи на всички равнища: “Мама и още Тате”, “Материята и още Твореца” и пр.
Голямата фреквент­ност на “шанс” подсилва шанса на човешката душа чрез “ан” – любовното течение в Битието.
Относно “мене”, “тебе” и пр. вместо “мен” и “теб” се казва, че гласната “е” е присъствие на Елма.
Повторението на ”Аз” в осия­нията стана исторически въпрос. Освен това, което знаем – че Той настоява на този етап да пишем местоимени­ето Му с главна буква, за да бъдат отблъсквани враговете и несмирените, недораслите за ІІ-то Посвещение, – сега изтъква и един до­пълнителен аргументвибрациите Му служели за “елмазáция на аза” на слушащите и четящите. При това, главно "А" като буква, самò по себе си е един перфектен графичен знак на Бога и на Духа, на Учителя в духовния свят. В бъдеще ще има шриф­тове – а ръкописците може да го правят още сега, – в които “аза” – на Елма или Христа, Учителя, което е все едно, ще се пише с “а”, по-малко и от най-малките букви, като израз на Божествения Принцип. От определен момент нататък, ние сме изпълнили това указание в печатните и ръкописните преписи. Дори не е без значение кога точно, защото това отразява нов етап на връката ни с Бога и на въздействието Му върху нас чрез осиянията. Редакторите и преписващите нямат право да "поправят" главното "А" до този момент и миниатюрното – след него.
 Думата “прекрасно” се употребява често, за да катапултира духа на ученика с такава сила, че да надмогне даже и “красното” (червеното, аленото, Тот) и да попадне в това, което е "през", "отвъд", "над" Тот – Абсолютния Дух, както и в Цялостния Дух (Хол, Бог).
Думата “туй” се среща често не само в беседите на Учителя до 1944г., но и в холизациите на Елма, защото е съчетание на Тот, Учителя и “Йасновсе­лената” (тотвселена + универсум + йасновселена). В случая "ясновселена" е написано така, за да се изтъкне "й"-то. Така че Учителят като Беинса Дуно употребява често “туй” вместо “това” не само защото Му иде от източния диалект.
 Когато повтаря много често “обаче”, Източникът прави инвариант на “обича”. По подобен начин обяснява и честотата на “не­обятен”, въпреки че тук Той иска да ни внуши точно обратното на това, което е в естеството на обичта (само една сродна душа в обятията ни). Необятното говори за неща и души, които не могат да се съберат в човешките и даже в ангелските обятия.
 В Словото на Елма виждаме и по-голяма честота на думата “брилянтен”. Това вече е ясно - "диамантен", пак по линия на Елма, Елмаза. Но дълбоката елмософия на "брилянт", за разлика от елмаза, е че брилянтът е подобен на хляба – минал е през саможертва, страдание, обработка. Елмазът е житното зърно и който го яде сурово, може да мине без всякакви брилянти. Искаме ли обаче радости, трябва да имаме и скърби: да минем през оран, сеитба, жътва, мелене, месене, втасване, печене и пр.
Тук съм отбелязал и съображения на Източника относно една фонетична особеност: произнасянето в касетите и при че­тене на живо от холизатора на съчетанието “нé е” с ударе­ние на първото, а не на второто “е” (тоест, стъпка хорей, а не ямб). Това не е само “македо­низъм”, а нещо пак кабалистично, но обяснението ми се губи. Вероятно "хорейизмът" в този случай набляга на отрицанието, но и на колективното начало, а "ямбизмът" – на индивида. Тук опираме до окултната символика и магика на поетиката.
По някаква подобна причина Той набляга на “екането”, а не на “яка­нето”, поради което избира Русия за следващата си инкарна­ция: България е бита от Черната ложа по линия на наложи­лото се “якане” от източните говори като официално, “кул­турно” произношение. Това вече е изяснявано в осиянията неведнъж.
 На втория полулист съм отбелязал и следните неща, за които не пазя спомени какво обяснение е дадено. Оставям го на ин­туицията на вярващите в Елма: честата употреба на думите “феерично”, “мили­арди” (вероятно иска да ни внуши съвършенство на чувството: да бъдем не само мили, но и пламенни – “áрди”), “неотразим”, “необозрим”, “шеметен”, “сребро”, “сребърен” и др.
 По някаква при­чина, в тия първи записки е споменато VІІІ-то измерение, но въобще не мога да си спомня за какво.
 После се връща на думата “понеже”, тракту­вайки я и като фононим на “неженен” - следователно и  “по-нежен", като ус­ловие за участие в Младежкия Окултен Клас и проникване в Космоса. Това не е само смешка, но има и пряко покритие в живота  - такъв, какъвто го познаваме. Почти всички женени не по волята Божия бързо губят нежността си, ако въобще са я имали, докато нежененият обикновено е по-нежен (докато заграби плячката...).
Говори пак и за “абсолютен”, казвайки, че удареното “ю” компенсира, т.е. направо унищожава пагубното въздействие на “я”-то под ударение.
Искам да не пропусна още нещо, което съм отбелязал в записките си на тая тема: честотата на числото 500 в холизациите. Въпреки предупрежденията на Учителя в беседите за  опасностите от петицата, Той повече говори добри неща за нея. Тук съм написал: “500 – за фотосинтезата; 50 – за екологията; 5 – за завършване на V-та расабратство, общуване, обхода”. 

 Относно пунктуацията вече е ясно, че Господарят на Словото приема само свободна употреба, обс­лужваща интонацията, т.е. смисъла, макар и съобразяваща се в известни рамки със съвременните изисквания към грамотния чо­век. Относно ”некоректностите” в някои случаи, казва: “Когато веднъж се слага запетая или “Б”, а друг път не се слага запетая или се пише “б”, се срива очакването на стандарта". В примера с "Б"-то и "б"-то има предвид най-вече думата "божествено". Лично аз съм приел официалното и логично писане на "Божественото" с главно "Б", понеже е субстантивирано прилагателно, но навсякъде провеждам редактиране на "божествено" като обикновено определение или прилагателно и го правя с малко "б". Това също отговаря на стандартните български граматични правила, поне от школата, която беше водеща десетилетия наред. Но традицията в някои отпечатани беседи на Учителя и в някои религиозни текстове е да се "уважава" тази дума чрез главна буква и в случаите, когато е прилагателно, а и защото произлиза от "Бог".
Съвсем друга е съвременната драма и даже трагедия със "съдбата" на думата "Бог" от определен момент нататък, когато поредните умници твърдо наложиха "Бог" да не се членува в случаите, когато е допълнение. Това е крупна и жестока победа на тъмните сили, макар и може би проведена несъзнателно. Във всички книги и филми редакторите си мислят че са много грамотни, когато пишат: "Той се помоли на Бог", вместо нормалното "Той се помоли на Бога". Това говори за една цяла цинична и атеистична философия, дори и авторите на това новоизмътено правило да не го съзнават. Аргументът им, дори лингвистически, не издържа никаква критика.
Аз лично преживях силна драма, когато дадоха осиянията на приятел, който беше професионален коректор. Казаха ми: "Всяка жаба да си знае гьолати ще си сваляш холизациите, а на който му е занаятът коректорството – той да коригира текстовете. Признавам, бях засегнат – и аз съм човек, – тъй като в университета и като учител-българист минавах за един от най-добрите ортографи: откривали сме маса грешки в текстове на мастити автори, редактори и коректори. Не съзна­вах, че са минали 12 години, откакто съм завършил, и 7  от­както бях учител и завеждащ редакция, а в това време е текло много вода и пак може да са настъпили правописни промени – да се е наложило мнението на някои нови българисти. Нали и те трябва да си вадят хляба – да докажат, че правят нещо...
Специално за запетайката след някои видове обособено, подчинено изрече­ние – да я има или да я няма – бях готов да се боря с нокти и зъби, тъй като още тогава бях свидетел на академичните спорове за нея. Щом коректорите днес следват модата, значи може да се е наложил някой като един наш бивш преподавател, за ко­гото вече знаех каква карма ще го сполети заради волностите му  по от­ношение на Бога (подигравателен атеизъм), отразени под­съзнателно в неговите грама-тически реформи.
Но имах и полза, защото осъзнах някои мои грешки и пропуски - научих как правилно се пишат някои думи именно от коректурите на този прия­тел, за което съм му много благодарен. Все пак, "на инат" проучих в моногра­фиите и периодика-та как е протекъл процесът на изменени­ята през изминалите години, през които не бях в състояние да следя новостите в специалността си поради преумора и по-важни занимания. Открих точно къде се аргументират относно злополучната запетайка и някои други спорни въпроси. Проблемът обаче е в това, че Елма стои абсолютно на страната на смислово-интоннационния правопис, а не на историческия или изсмукания от пръстите. Той казва “Със запетайките, като се премахват без интонационно-смислово основание, се премахва Селена, Луната, ясновселената, обичта, еволюцията”. Сега знаем, че Селена е обратната запетая, но тя не е въведена в правописа ни. Може да се срещне само в някои видове кавички, в зависимост от това кой как ги пише.  

Но сега вече не съм чувствителен по този въпрос по три причини: прегаряне на желанието да бъда съвършен в специалността си (вероятно и на тщеславието, амбицията, обидчи­востта по този повод), познаване писмата на Учителя, в ко­ито се вижда, че даже  Той не е съвършен граматик според правописа на Своето време; и поради положителните ефекти на грешката в много случаи (това е друг въпрос, който нямам време да разглеждам тук).

Накрая искам да кажа - в духа на изискванията на Елма, - че моята първа работа бе да оставя смис­лово верни аудиозаписи на осиянията. Затова съм напълно спокоен, че там съм си изпълнил задачата: за интонацията, т.е. за смисъла на про-четеното в касетите мога да гарантирам 1000 на 100. Не искам тук да повтарям неща от последните осияния или дневника си относно изискването за редактор и коректор на Словото.
Някои приятели вече разбраха, че е излишно да даваме за корекции осиянията вече комуто и да било, след като, в край-на сметка, те пак ще минат през мене за окончателена ре-дакция.
Полу­чава се обаче и това, че след моя “окончателен” оглед пак са го давали на­вън, тъй като се случва да коригирам самия себе си от предишен път – а това озадачава приятелите. Аз признавам, че в някои случаи първия път съм бил смъртно уморен от някой тролейбу­сен 18-часов маратон или поради битови и други драми. Обяснимо е тогава защо в по-отпочинало състояние се е случвало да коригирам отново самия себе си. Естествено е, че правя и грешки, това се случва всекиму. Затова гарантирам само за записите.

 Нека бъдещите редактори и коректори съдят за нашите дон­кихотовски, геройски издания, пропити от безсъния, пот, глад, лишение от личен живот и пр. по-снизходително, тъй като двама или трима души години наред движим работата на цяла редакция и издателство. Все пак изпипахме първия том като образец с предметен речник, тълковен речник, индексация на изреченията и какво ли още не. Сега вече всеки може да вкарва със скенер и да преработва за минути каквото си ще, но словосилата на тома на К., в който той остави ду­шата си, ще бъде ненадмината през всички векове. 100 бройки – но от огън!

Още нещо много важно. Почти е сигурно, че при всяко ново четене и редактиране на което и да е осияние, Елма може пак да се намеси и да съкрати нещо, да измени или допълни нещо. Като Автор, Той има абсолютното право на това. Ето защо ние сме решили още много отдавна, естествено с Негово разрешение, когато изготвим окончателно всички осияния, да направим едно магическо и ритуално изгаране на всички предишни варианти и на самите оригинали. Някому това може да се стори "чудовищно", но така ще стане. Инак ровенето в "оригиналите", "потресенията" от малките и големи липси и разлики и умните "открития" и "корекции" на някои хора няма да имат край.

СЪДЪРЖАНИЕ
/