Книга 20

11.V.129(1993)г.
София - Изгрев

ОПИСАНИЕ НА СЪБИТИЯТА СЛЕД “ТОЧКАТА”, ПОЛОЖЕНА ОТ ЕЛМА,
И ПРЕДИ ЗАМИНАВАНЕТО ЗА ЧУЖБИНА ПОРАДИ ЛИПСА НА УСЛОВИЯ В БЪЛГАРИЯ


Скоро след описаните проблеми в текста по-долу, нещата се обръщат така, че не само обещанията и прогнозите на Елма се изпълняват до една, но и фантастичните и "нахални" изисквания на потърпевшия за суперелитна материална база... Снимката е от една екскурзия на Рила именно от началото на този период след промяната. Изпълнява се всичко... без хеликоптерите и подводниците..., но вместо частна телевизионна станция се дава гласност в печата и постоянно излизане в ефир години наред по няколко наши и чужди радиостанции и телевизии, а гладът и студуването приключват за цели 7 години...

8,25 ч.           
            Това, че се спират холизациите и контактът с Елма по досегашния начин поради липса на елементарни условия и по нови Негови съображения, не ме ограничава да опиша случ­ките през последните дни.
            Онзи ден - на 9 май в 13 ч. - се събрахме пред родилния дом на ул.”Шейново”, за да посрещнем близначетата на Мария -  Девúн и Благéя. Присъстваха най-добрите приятели, вълне­нието беше голямо! 12-дневни деца ни гледат съвсем съзна­телно, усещаме възвръщането на близки приятели. После гледах филма “Телемани”, а след това имах среща с приятели отпреди 30 години.
            Вчера, 10 май, се изясни, че най-верните приятели, ко­ито ходят гладни, понеже не могат да си позволят да вземат и стотинка от мизерната сума, която имаме в касата за Словото, са били изгонени от едно място и им е било казано, че не могат да разчитат повече на храна, понеже били "бло­кирали" Словото... Най-верните хора се отказват не поради нелюбов към Словото, а заради ада, в който живеят. Повече така не може да продължава! Перманентен глад, пречещи хора... Напоследък се дадоха веднъж 710 и веднъж 500 лв. само за 2-3 чертежа. Ходихме с В. по улиците, премалели от глад, и накрая решихме за пръв път да вземем 31 лв. от парите за Словото, за да не паднем на земята – ядохме двамата една пица, тънка като цигарена хартия... Инак у К. и В. вече няма нищо; и при мен няма нищо от няколко дни. Тук е мястото да се усъмня дали В. въобще яде от тая "пица". Той каза: "Народни пари, определени за Словото, не се пипат". Като му казах, че аз по­емам отговорността, въпреки че и аз за пръв път бръквам в тази каса за нещо друго, той пак отказа. Опитах се да оправ­дая огромното изключение с това, че ако не ядат, работни­ците за Словото ще умрат и няма да има кой да сваля Слово и да се грижи за него, но и този аргумент не му подейства... Сега обаче вече не си спомням дали след тази фраза В. хапна хапка от "цигарената" пица или не. И да е хапнал, после пак се заклатихме от глад надолу по стръмната улица...
            Интересно: вчера, когато си мислех да представя мате­риалите от тази година на най-близките приятели в Пловдив, които ме очакват, с цел да подложим на обсъждане възникна­лите проблеми и с надежда да потърсим база за Словото там; като казвах на В. че ми идва “модел” в главата, имайки предвид точно това, на думата “модел” рейсът наби спирачки и всички изпопадахме… Казах му, че и Пловдив дава на късо… При тия думи – второ произшествиешо­фьорът натисна клаксона тревожно и няма спиране... Казах на В., че ще има и трети знак – и в мига една жена като фурия се шмугна между нас... Превод: понеже не можем да се скараме с В. никога, това значи, че се разделяме задълго по обективни причини. (справка: досега – дек.2009 – повече от 16 години и половина!) Така минаха между нас още хора – не можахме да поп­речим и на това. Може би, потвърждение на думите, че и в Пловдив “водата още не е кипнала”. Затова въобще не знам дали да замина – да не си загубя времето. Интуитивно, досега се съпротивлявах 2 години на това, въпреки че там действа клуб “Елма”.
            През 1975 година, на Кавказ, когато Венно събра там хора от цяла Русия, един математик и светия Юра е ходил 7 дни пеш през Кавказ, за да открие Събора на Бялото Братс­тво при Софийските езера. А сега Източникът казва за плов­дивчани, че “нямат много зор”, след като не са намерили време да дойдат за 2 чàса с влак, вече 2 години. Идвала е В., но аз тогава бях в Русия; а втория път – в провинцията. Има из­вестна инертност и у приятелите тук, защото един път, май че бях в София и В. е идвала, но не са я довели. Аз не мога да кажа кой в случая е този, който не е готов за срещата, тъй като имам ниско самочувствие и винаги искам да се скрия; не зная дали “царят и светията” (случая с Цар Петър и Иван Рил-ски), които разговаряли от двата хълма, защото царят не можел да стигне до него, са модел на това, което се случва и тук. Не само с пловдивчани, но помня и зная добре, че при Гуруто, Учителя, Братството, в истинската действаща Шко-ла, даже и когато Учителят вече не е видим те­лесно за повечето хора на Земята, винаги е имало души, уз­рели за ІІ-то Посвещение. Те са оставяли работа, род, дом, родина, и даже и децата си (включително сукалчета) – или за­едно с тях са тръгвали пеш, за да търсят с месеци и години легендарната страна “Беловодие” или друга небесна база на Земята.
            Ето, даже и сега - тук, колкото и да сме нвсъвършени външно, - пак има хора от провинцията и от чужбина, живеещи на палатки или спящи навън, даже при сняг, за да са и физически близо да Словото и Делото. Защото сърцето им е прогово­рило, че тук “става нещо”; или понеже са видели, насън или наяве, един “Старец” с бяла коса и брада и Той им е казал кои хора в коя страна да търсят и по каква причина, а после са разпознали този “Старец” по снимки в България, Турция, Аме­рика или Япония: “Ето Този беше, който се яви и спаси де­тето ми от смърт!” – или Който оправил някому положени­ето, здравето, пътищата в живота или пътеката към Кос­моса. Това обаче не значи, че всеки, който напусне баща и майка, мъж и жена, деца и родина, за да дойде физически близко до Словото, ще бъде приет. Такива и от Хималаите са идвали, но тях не ги допускат най-вътре - даже и да ти се нави­рат денонощно в къщата и в кревата защото са влюбени, нахални или са вра­гове; или не са узрели още за това посвещение и е трябвало да си стоят на мястото.
            Сега проблемът е следният: двама души искахме да про­дължим работата по Словото и не можем да не продъл­жим, понеже сме вече на финала - и Господарят изсипа куп ка­тегорични забрани и сложи “Точка”... Дори Книгата не разре­шава да довършим. Защо? Какво цели с това? Купихме скъпи и прескъпи рефлексни бои за Звездата – и Звездата забранява да правим!... И акцията с пощата блокира – а може някой да го вземе насериозно и да изпрати образците с ръкописни преписи с данни и снимката си... “Няма да изпрати нито един!” – го­вòри нещо вътре в мен, но аз счетох тия думи за приумица, а не за “холизация”... И наистина – нито едно писмо в обявената пощенска кутия. Ей такива ми ти работи...
            Тръгвам пеш за София, тъй като нямам 1,50 за билет. Вечерта бяхме на концерт на Радостина – един ангел на Зе­мята, - а после се видяхме с В. и сина й С., който е спец на компютъра и ни прàви нещата без пари. Оказа се, че В. трябва да почувства сам на какъв инструмент трябва да свири, а за С. усетих предварително, че е бил голям музикант в миналото – не знаех, че свири на пиано и на китара и че имп­ровизира.

            Вчера написах едно дълго писмо на Л., в което има крайно интересни неща, но нямаме вече възможност да копи­раме и затова губим задълго този текст (наистина задълго – бе преписан за компютър едва през 2008 г. и някой вече може да го е прочел)

11.V.129г. – София-Неизгрев

10,10ч. – Ще се върна в София или България, ако:

ВИЖДА СЕ КАК ПО-ДОЛУ СЕ Е РАЗВИХРИЛА ФАНТАЗИЯТА НА ПИШЕЩИЯ ДО НЕОПИСУЕМИ РАЗМЕРИ...
ИСКАХ ДА ПРЕМАХНА ТОЗИ ТЕКСТ, НО НЕКА СТОИ - ЗА ВÈЧЕРИТЕ НА СМЕХА...

1...Словото на Учителя да започне да се разпространява точно според изискванията Му, включително на ви­деокасети, компактдискове, по радиото и по теле­визията.
2...се намери тайна къща с максимални по площ горни, източни, южни и западни прозорци и с градина, огра­дена с висока, масивна ограда и без съседи и кучета в радиус от 150 м, оборудвана с модерна издателска техника, кино, видео и фото-лаборатории, библио­тека, адиотека и компютърен център; екологична енергетика, салон, роял и пълен комплект добри му­зикални инструменти, електронен сентезайзър и пр., телефон, кабелна телевизия, кола, джип, авто­бус, камион и подвижна телевизионна станция; наб­лизо – база за екологичен въздушен транспорт. Ре­довно снабдяване с жито, плодове, ядки...
3...се отпечатат избраните негативи и диапози­тиви в календари, албуми, постоянни и подвижни из­ложби и пр.;
4...се отпечата библиотека “Прекрасни чудаци” спо­ред изискванията и се основат театър, видео- и ки­ностудия за тяхното визуално превъплъщаване;
5...се осигури издръжката на децата на работещите за Словото и тяхната жилищна база...
6...се осигурят минимум 144 жилища за текущи гости и за светилища на Словото и Делото...

***
            На своя отговорност, продължавам да пиша какво се случва и какви мисли ми минават, въпреки забраната на Из­точника да се занимавам повече дори с описания. Не ми се из­пускат такива неща, въпреки че, за разлика от “Дамидов­ците”, боговете и Учителите са безгрижни за трохите от Трапезата. (Дамид е житиеписецът на Аполоний Тиански)
            Първо, вчера говорих на В. в рейса, че “Точката” на Елма не е непременно “разгневяване” и “вдигане на ръце” от нас (и Бог се гневи, но и ние не сме напълно виновни, защото от глад и липса на постеля, като ни спят по креватите и затова се налага нощем да седим и да работим), а е на първо място прекратяване на учебен експеримент. Без него светът не би пропаднал, защото Бог не разчита на нас... Може и да е поради някаква наложителна Работа в чужбина (Пловдив е съмнителен). Има надежда да завися само от себе си и от Бога, т.е. нещата да бъдат ефективни. Че Той пак работи – няма две мнения: снощи ми се отпуснаха средства, за да замина веднага, та и доведе още двама души от там! Прекратява опита - и мигновено урежда заминаването за нещо сериозно, което не зависи от обикновени хора.
            И така, четейки материалите от тази година, извед­нъж пак ме налетя остър глад и се разтършувах, но и хляб няма троха. Чакам В. да донесе брашно и домати, за да си направим пица. Изведнъж обаче откривам, че е останал лук! С моето фантазно, аналогово мислене и познанията по симво­логия (или поради вече добре хлопаща дъска...), веднага си внуших, че трябва да разделя прорасналия лук от другия и първия да изпека, а втория да посадя. Това “значи”... че предстои съдба за алохимите на Земята в мо­мента (луковете са “алохимни”): прорасналите ще се посадят, а непокълналите ще бъдат опечени и изядени в моя случай - малко силица за до довечера.... Но кои били алохимите на ро­зовия лук (Венерините)? – Женските алохими!... Кои са же­ните-алохимки в света и какво значи "витални" и "фригидни" – не знам... Горе-долу знам какво значи и разкопаване на вече ко­пано и какво значи "мотика", какво значи посаждане на "витални алохимки", но какво ще се случи от това, че посадих и едно прораснало картофче?...(Дъската вече хлопа неудържимо...) В духа на дъската или смешката, това е нова "констатация" или прогноза, че и една “Дева” ще се раззелени (М. е “дева” и роди близначета на 42-годишна възраст...); или че ще добие виталност някаква друга Дева от старата реколта; или пък някое женско манастирче ще го удари през просото... (Между другото, това скоро се случи: една Дева по­лучи от Бога монада!)... Или ще излезе нов закон за за­щита на децата (картофите са “деца” – затова лекуват арт­розите на старците, включително и душевния артрит: да не смееш да си отпуснеш чувст-вата...). Ето, народът не слу­чайно го е нарекъл “дъртрит” – хора, които не смеят и не мо­гат да останат непосредствени като децата. Димитър Кору­джиев описа въздействието на картофената супа в “Домът на Алма”, но там ефектът не може да е максимален. Учителят въведе “ангелската” супа с цели картофи именно с ювенална цел (подмладя­ваща) и затова никой от братството не се оплаква от арт­рози и артрити, особено ако не соли много супата.
            Но  все пак по физически начин не може да се конт­рира рухване, предизвикано от духовни, душевни отклонения. Душевният “дъртрит” не идва само от спиране на импулсите - той е сложен комплекс от маса симптоми на психическото оста-ряване: съмнение, подозрение, назидателност, поуча­ване, апломб, авторитарност, тежък характер, неспособност да се изслушват чужди мнения, прекъсване на говорещия и пр. Изтъкването на недостатъците, песимизмът, тюхкането, са-мосъжалението, страхът от утрешния ден, запасяването, особено психическото подсигуряване, традиционализмът, консерватизмът – всичко това се стоварва върху черния дроб, плюс неизменния личен състав на домашното обкръже­ние или преобладаващата самотия. Как да не се сбръчка чо­век, как да не му избият кафяви петна по кожата, как да не лъсне тя или подпухне, как да не хвръкнат кокалите при някои? Никога няма да забравя една мисъл на Учителя: “Аз не зная нито един човек, който да е отблъснал Любовта - и да не е умрял.” Значи – остаряването е бавно самоубийство поради ежедневното и еженощно отблъскване на Любовта.

11 май – 13,10 ч.
            Дойде В. и му дадох написаното досега – затова пиша по-долу, че да ги снадим после. Казах му, че нещата не вървят, защото цялата сума се използва за Словото, а не се дели на пет. Слово би трябвало да се придвижва само “според чергата”. Който иска повече, да му постеле... Или на приятелите им стана байгън?…
            Донесе типово брашно, 5 минути след като бях сложил “фригидните” луковици във фурната... Значи – пицата сама си се правиТ.е. Словото във вид на пица (и това не знам в мо­мента какво значи) ще се срещне неизбежно с удовлетворя­ване на "стомашното либидо", т.е. край на кучешкия глад... [И това се изпълни скоро след това и продължи цели 7 години!].
            10 минути след идването на брашното, през които разг­леждах дъното на лалетата в градината, разбрах про­дължението на Приказката за Лалето (защото дъното е жълто, после зелено и накрая  тъмновиолетово; какво значи тази линия на петното на всяко листче (нарисувано е в две дъги, широки, и по средата “Л”, защо има три външни и три вътрешни алени листа и какво означават и дават; защо има и лалета с бяло дъно – и пр. и пр.) [Съвсем скоро става ясно, че и това е била подробна символика и прогноза за следващите 7 мирни и благодатни години в една обител от рода на "Лалето"... Имащите опит с Контакта знаят кога се спускат прогнози и как да ги четат. Астролозите – по-точно астролоните – намират потвърждение на тези прогнози с точност до секунда].
            Та след десет минути дойде Д. и донесе хляб, сирене, пре­сен лук и маруля. Тъй че всички проблеми "трева да пасат"… (не е холизация!...) С изключение на дребния проблем, че Р. (“Стрелата”, която попадна в палатката и не само в палат­ката...) е обрала и продала всички скъпи дрехи на Д., които си е била купила напоследък...). Отговор: и Д. не е делила запла­тите и авансите си на 5, а си е купувала дрехи...
            Д. поиска да ми разкаже какво се е случило тук вчера. Сашко дошъл да пише на машината, но заварили в коптора неописуема мръсотия и хаос – явно “Стрелата” е бушувала, преди да секвестира частната собственост… Поради което и С. се е отвратил и е оставил бележка, че в такава кочина не може да пише. То било кал по килима (пардон, скъсаната ци­ганска черга на всякакви петна), купища по печката, не знам какви чаршафи и пр… Значи, не случайно се бях уплашил и за пи-шещите машини.
            Снощи Господ ме спаси, защото в рейса беше М. и ме покани да спя у тях в Симеоново, където даже и хапнах...
            Та Д. каза, че копторът тук бил и "център на метеороло­гията" - че в минутата, когато го е почистила, времето като на мига се оправило (наистина, напоследък цяла седмица вали) и грейнало слънце и чисто небе (демек, “къщата на Словото” се е освестила…)
             Точно в същия миг и И. бил усетил вкъщи “промяна в то­ковете”, без да е изключено тя да се дължи и на самото ведро настроение от внезапното оправяне на вре­мето…Така пише в учебниците за “магията” на примитив­ните народи: те си баят нещо, подскачат, припяват си - и когато случайно завали дъжд или нападат плодове от вятъра – “боговете” са ги чули… Така че мога искрено да благодаря на слънцето и небето вчера, че къщата ми е оправена (като варосан селски клозет – както казва Учителят за Изгрева, – хич не мирише…) Но циничните тълкователи на фрейзъровци и ленинци (нещо става напоследък с тоя Ленин…) не са съв­сем прави, тъй като на запад "конкурентите" викат майстори за дъжд или против дъжд, когато е назначена сватба, важен прием или кинос­нимки на открито за даден ден и час – и магията действа!
            Вчера или онзи ден Д.Е. (Ф – П – Щ) изказа една много инте­ресна теза: че босненските мохамедани сега са избивани от сърбите, защото още преди векове същата православна църква е наложила такъв страшен хомот на славяните, че те предпочели да се потурчат, за да си запазят богомилските традиции – Султанът им бил позволил това. Султанът дава – Патриархът не дава… Интересно би било да чуем какво би ка­зал Източникът по този въпрос, но нали вече нямаме право да взимаме холизации? Той сигурно скоро ще ме отучи и от графоманията - за да не оплешивявам повече или с някакви други цели... Наистина, странна ми се вижда тезата за бого­вете и Учителите и непостижима, твърде разточителна: да си говорят и живеят както дъжда и реките, без да ги е еня колко Слово и Дело няма да бъде каптирано и ще си отиде "нахалост", вместо да се регистрира, за да остане в паметта на народите. То си имало начин на регистриране (акашовите до­кументални филми).
            В момента (15,13ч ) отново ме обзе безпокойството, как така може да не довърша Книгата и Звездата  и какво ще стане, като не ги направим. Ето, В. поне, като танк и тор­пила с огромна маса и ускорение, си позволява да не послуша Елма и да си работи по Словото – почва да печата ІІ-я том, давам му машинката. И аз не се виждам така лесно да зарежа словометрията, Звездата, Словото и пр.). Но изведнъж ми дойде мисълта: "И да продължите, и да не продължите, никой няма да бъде наказан поради непослушание. Но е просто из­лишно: Бебетата вече се родиха!"

            Слизайки на хор, В. ми даде билет за рейса. Тя има 5-дневна карта. (Без да знае проблема ми, в един момент ми я подари, а взе от мен билета…) Не знае нищо за това, че ко­гато нямам пари, ходя пеш 16 км., но коляното ми е оперирано, пък и с пушекът от колите не е цвете. А имам толкова важна работа тия дни в София! Всъщност, В.К. ми даде 5 лв., понеже нямаше 2, но това са пари за Словото и направо ни се обръ­щат вътрешностите вчера и днес, откакто за пръв път бръ-кнахме в тази каса – на червено сме с 36 лв.! Това – според В. пък - е "на червено" с над 300 лв., понеже  дадохме пари и за бу­кет за близначетата. Според мен (и не само) не сме вътре, поради Закона за Петорните Каси. Но днес разбрах, че Петор­ната каса важи не само за пари или други материални блага, а и за енергии, дейности, чувства и пр. Защо например рух­ваме, когато се занимаваме 100% само със Словото, посве­тени на Него докрай (тъй като закъсняваме, а работата е огромна)? Може – но само първата седмица в месеца, от Новолунието. През другите 3 има само определени часове.


Трябва винаги добре да помним кои и какви са тия "бебета", след като могат да заместят даже Словото! Днес са вече големи и създават невероятни вихри около себе си.
 (В случая играят на "пържоли"...)

            Като пристигнахме - нямаха ключ... Бяха майка ми, Вера П. и Божанка. Б. отиде за ключа у Добринка, в това време дойде Благи. Б. се върна и понеже нямахме никаква работа, подаде ключа за братския салон на едного от нашата група – в 6,02ч. Той веднага схвана важността на мо­мента и ни обърна внимание. Символа и действото разбра само Вера. Отк­лючихме – за пръв път Ключът е в наши ръце! Превод: Бо­жественото взима ключа на Бялото Братство от дома на Доброто, идва веднага Благостта; Божественото се връща с белия ключ и веднага го подава на един “Бдящ, бо­дърствуващ” - и той за пръв път отваря Салона на Братството – днес, на 11 май 129г., в 18,02 ч. -. Само Вярата е в състояние да разбере какво се случи в момента. На този миг трябва да се направи хороскоп, въпреки че е на разсип (мисия за довършване, за приключване със старата система). После ще дойде ключ от по-голям Салон - след Новолуние.

И наистина, незабавно след случката с ключа, още същата вечер ми казаха, че за пръв път ръководството на Братството моли точно на­шата група за разговор и съветване по важни братски въпроси. Това досега не се е случвало никога.

            Вечерта след хора имахме много важен разговор със С. относно участието ми в една “операция” към фирмата й, ко­ято можела да увеличи вложени 500$ от 2 до 10 пъти и именно това да ми помогне да отида в Москва и най-после да се видя с Л. На пръв поглед, никой не губи от тази дейност, но в разго­вора изясних за себе си някои положения, които са за мен принципни. Плюсовете са, че ще помогна на децата си и на приятели от Русия. Минусите, които накрая надделяха, са следни-те: 1.Няма гаранция за духовната полза от продук­тите, които бих внесъл, освен ако нямам свобода в подбора.; 2. Печалба от междувалутна разлика предизвиква обедняване на по-малко облагодетелствания народ и, съответно, свърз­ване с международния Демон на Далаверите и съответните подчинени духове, от което следва карма. Никой не може да убеди Кармата, че народите с най-висок стандарт са "невинни",  колкото и трудолюбиви и способни да са те. Това е защото те са в съучастие с ония десетина демона на човешката измет на Земята, които управляват политическото и икономическо неравенство, за да има бедни и богати. Не случайно в едно осияние Елма каза, че сам Той е  най-големият Комунист, но и най-големият Капита­лист - разбира се, влагайки идеално съдържание в тези поня­тия. Поради тия разсъждения, у мен се появи колебание дали въобще да участвам в неща, ко­ито ще ми оправят положението материално и ще помогнат на много руснаци да дойдат на Рила, но ще ме отклонят от Работата и ще трябва и да се плати кармично.

СЪДЪРЖАНИЕ
/