Книга 20

23. IV.129(1993)г.
София - Изгрев

ЩЕ НАСТЪПЯТ ФУНДАМЕНТАЛНИ ПРОМЕНИ!


Съществата на неговата кристална планета
ще вземат сега втория тон...

23.IV.1993г.

Днес ходих на разходка за изгрев и направих много снимки, беше вълшебно. Слънцето през цъфнали дървета. После тук си разпределих диапозитивите по теми – работих с голяма любов и увлечение. Дойде време за хор – отидох. Утре ще из­насяме концерт в дома на кристалите. Вечерта Кр. от С. ме взе с колата, дойде и Савата и говорихме за основаване на база – да живеем в Сандански на въздух и простор. Аз съм за, но един знак ме накара да знам, че дори и да отида, там не­щата не биха се развили така, както си представям. Пак ще е много хубаво, но по човешки. Понякога ме принуждават да кажа нещо, за да се види дали някой ще реагира отрицателно. По това Небето съди, че времето за братство още не е дошло. Щом те опровергае един от трима, това ще става между всички и при трите милиона на едно бъдещо общество. Трябва да бъдем много будни - да минаваме само на зелен све­тофар.

24.IV.1993г. Бях на паневритмия и играх с един ангел. Чудно преживяване! Понеже от известно време напоследък всичко е знаци (не искам вече да ги споменавам тук – надхвър­лят всяко въображение), мога да считам, че името на моми­чето, с което играх, означава скорошно събитие, свързано с море или с Майката Божия и Любовното Течение в Битието.
После тръгнахме към Музея на кристалите, където хор “Богомили” изне­сохме концерт. Чете се беседа. Там беше и К., която каза, че майка й е вече в родилното – ще има близна­чета. Така М. си взема с “ултраотличен” поправителния из­пит - става майка на доста напреднала възраст без обявен баща, а преди не поиска да роди Композитора. Получава ново Посвеще­ние. Тъй като не е случайна – Белязан Атом Божий, - с това ще се променят рязко нещата в братството и в света.
Втори белег (пропяването ми вчера в хора и участието ми в концерта само с една репетиция е само следствие): когато се върнах на местото, едно момче демонтираше колата на Томи и Бебо. Каза, че като свали частите, ще дойде с кран да я вдигне. Помислих, че това също значи нещо. Късно следобед съм заспал така дълбоко, че не са могли да ме събудят. Помня, че сънувах извънредно важни сънища – просто живи. Като се събудих, бях разбрал: Демонтирането на “Пежото” оз-начава “Песента на Жоро” (“Пежо”) – баща ми.

- Той се готви да вземе втория тон от песента си. (15 години пее първия тон на една далечна, огромна кристална планета. Майка ми вчера черпù братството по случай рождения му ден) Като дигнат окончателно "Пежото", ще запее втория. Това ще промени всичко в живота ви (на нашето семейство). Ще настъпят фун­даментални промени. Той е ученик на Учителя и за­туй всичко, което върши, се отразява силно на хо­рата, свързани с него; а оттам – и на важни кос­мични събития. Бъдете готови!
Баща ми не пеел соло, а в хор. Това означава, че са милиони, а може би и милиарди и сега съществата на неговата кристална планета ще вземат втория тон. Това обяснява защо промяната няма да засегне само на­шето семейство.
Много музикални неща се навързаха днес: за един брат от възрастните, който също е певец, и то с невероятно топъл и звучен бас (не зная защо не пее в хора), ми дойде мисълта, че е бил кардинал някога и е спасил града си от гибел, поради ко­ето сега е ученик на Учителя. Казах това на приятелите. Ако потърсят в историята и се окаже, че наистина в точно тоя немски град е имало такъв случай, ще считам, че това е вярно, а не само от симпатия към този приятел на баща ми - и тогава ще кажа кой е. Най-интересното: той също ще отиде на тази музикална планета с полирана кристална повърхност.
Той не вярва, че го обичам и дълбоко го почитам: може би защото поради клюките за мене самият той ме осъжда за нещо.
Странно: днес споделих с Д. и М., че наскоро мислих интен­зивно за бр. Петър Филипов (оказа се, че си е заминал на 20 април и съм “хванал” годишнината или присъствието му) и го съну­вах, а даже и дойде нещо за него в един от последните кон­такти тия дни. Оказа се, че точно по това време е била него­вата годишнина! Явно и той ни се обажда.Той също бил на кристалната планета! Тогава нещата стават много “дебели” и Промяната наистина ще бъде го­ляма.

Друга мисъл: колкото и странно да е, Венно още не може да попадне на тази планета, въпреки че цял живот съзна­телно работù върху музикалния си център. Той може да е в още по-висок свят, но за музиката като пеене, свирене и вза­имо-отношения ще има наскоро един последен поправителен изпит – едно кратко въплъщение на Земята, в което му се дава голяма възможност да се занимава само с музика.
Ние ще го познаем!

25.IV.129(1993)г., неделя. Играхме паневритмия на Витоша с Красимир на Божидарчо. После се върнах на местото, пора­ботих върху ръкописите. После дойдоха К. и В., комплектуваха всичко, което бях занемарил от преумора. Слава Богу, Д. започна да пише осиянията на машина. С. също ще пише от утре. Това много ме облекчава – вече не мога да пиша, измо­рявам се – много стана. Идвà и Гълъбин; дойдоха и майка му, и леля Муки.

СЪДЪРЖАНИЕ
/