Книга 20


15. IV.129(1993)г.
София – Изгрев

ПРОСТРАНСТВЕНО И ПЕСЕННО



21,20 ч
- Вярно ли ми беше чувството вчера, че жената, която ни подари картата за пътуване на гара София, ще преживее нещо хубаво?

- Напълно вярно. Всеки, който стане проводник на Божествен импулс, се подмладява. А понеже се до­косна до вас чрез тази постъпка, ще спася дъщеря й.

- Какво означава “в него”, а не “около него”? (по повод предишното осияние, където Елма съветва Н. да бъде спрямо Т. "не около него, а плътно в него").

- "Около" е пространствено, а "в" – песенно. Който пространствено иска да е с вас, престава да пее. Нали народът казва: "Ожени го, да не пей!"... Песенно искам да се свързвате, а пространствено – само от време на време. Тогава душата ви ще пее и пламте­нето няма да престава.

- Да се надявам ли на скорошно изцяло оздравяване? (Н. още не може да пише добре след преживяния инсулт)

- Нещата са тръгнали на оздравяване, но вие не се стремете към бързи процеси. Природата си знае ра­ботата. Писането не е плод на Отца – то е почерк на ясновселената. И Отец се отразява в почерка, но само в междините. Когато някому се отнема писа­нето за известно време, това значи почивка откъм Пралайа. Туй е благословено, ако си бил свързан с Пралайа по-плътно, отколкото е било определено. По какво се познава плътността на ясновселенското прекалено присъствие? – По скоростта на катего­ричните оценки. Ако някой при всички случаи има бърз, нетърпящ колебания отговор, даже и да е прав, Тот му налага почивка. Яснотата е велико нещо, но радостта – още по-велико. Ако загубваш радостта някъде заради яснотата, Тот ще те глоби.

Тук се изкушавам да цитирам едно уникално стихотворение от Евтушеко, именно в този смисъл – б.п.:

Душа несродна да прегръщаш
е доста странен, страшен рай.
Но странно е и страшно също
във някоя проклета къща
да сме си ясни до безкрай.

И в двата случая сме рани!
Но, осъзнал се твърде рано,
аз твоя дух безкрайно мил
с неясноти не бих окалял
и с яснота не бих убил.

1956 г., превод: 13-14.VI.2003

Понякога и Пралайа глобява: по-нисшите същества възприе­мат радостта в симбиоза с лъжата и тогава Пра­лайа ги хваща натясно. Това е половината от ней­ната работа. Другата половина е да прощава. Тя прощава всичко, освен лъжата.
Понеже ти се дава почивка от яснота по отношение на хорското стадо, прекъсна се за някое време писането при теб с дяс­ната ръка. Пиши с лявата, ако потрябва - така ще се свържеш с Баща си, Който е по-снизходителен към човешките недостатъци. От удара можеш да се из­лекуваш и веднага, но при условие, че ослепееш на­пълно за грешките на хората.
- Дали огорчението, което преживях – и Ти добре знаеш защо – допринесе за дисхармонията, която се отрази на неус­пеха ни?

- Казва се, че ученикът никога не се огорчава. Доколко бе прав онзи, който те изгони оная вечер, е въпрос. Ала всеки си има своите особени изпити. Твоят бе с цел да видиш колко още сте назад в това отношение. И наистина, това се отрази в оценката при акцията. Но не се обезсърчавай – това е чо­вешко, дори ангелско, дори "боговско" даже...

Въпрос на Т.: - По какъв параграф не съм бил прав, когато казах на Н, че онази вечер исках да остане при мен другата приятелка, а не тя? Тогава считах, че това е най-големият ми подвиг в живота досега – да кажа някому това, което чув­ствам, право в очите му, независимо, че може да го нарани. И то именно на човек, на когото държа изключително много. Никак не ми беше лесно.

- Ти получи двойна оценка: шестица за "подвига" си и "слаб" поради това, че не прецени момента. Тя не бе дошла при теб като жена, а като войник на Сло­вото. Къде е другата сега? Полезно беше за нея да остане, но знаеш ли какво си мисля Аз за всички ония, които не прокопават тунел през центъра на Земята, за да присъстват постоянно около извора на Сло­вото? Всеки си има "по-важни" работи... Намерил се един да тури Словото на първо място – и ти ще го натириш... Разбра ли сега защо провали пътешест­вието? Даже и тройка ти е много, ама нейсе, от Мене да мине... Да не изяснявам сега допълнително мотива ти... Пълна свобода няма! На тая Земя всичко извън подвига за Слово и Дело Аз наричам "слободия". Не че не ви трябва любов, даже много ви трябва, но не когато вие кажете, а когато Аз кажа. Не с когото вие кажете, а с когото Аз кажа.

- Нали се говòри за свобода на волята?...

- Свобода на волята наистина ви е дадена, но не и волност на слободията. Тъй, както бе тръгнал, Аз не те виждах... Примири се с тоя свят, примири се! Тук обмяната с всяко същество, което ви харесва, не е възможна. В Божествения свят туй е правило, но на Земята, опитате ли се, оплитате се. Разплитането е толкова трудно, че често се късат живи ластуни. Та не се чудете откъде ви идват страданията, неус­пехите в живота. Но и обратното е вярно: когато Бог ви каже да се обмените с някого, а вие си пра­вите оглушки, пак ще загазите.

- По какво да се познава тогава каква е Божията воля във всеки конкретен случай? Аз не мога да разграничавам лю­бовта, когато бликне...

- С това има да се бориш цял живот. И засега не виждам надежда да се пребориш. Държа те, само за­щото си добър по сърце и предаваш Словото точно. Инак досега да Съм ти видял сметката.

Въпрос на [?] - Защо не мога да се справя с една моя сла­бост?

- Питай Савла.

-  Кой е "Савла"?

- Савел, сегашния Павел. Сега се нарича още по-другояче. Той може да ти разкаже защо е необходим трън в плътта на светиите.

- Дали това ми вреди и ще се окаже фатално за здравето ми?

- Не. Не е фатално. Помислù си. То подпира гор­достта, но издава лъжата. Не можеш да се закъл­неш, че не лъжеш. Признай си го само пред Бога, пред никой друг. След това се опитай да не го правиш. С цената на всичко! Ще видиш как половината от же­ланието да [...] ще изчезне. Другата половина ще се изпари в момента, в който престанеш да мислиш, че си по-права от някой друг. Но това е задача за пове­чето хора, ангели и божества. Така че – правете своите опити. Ти Ни трябваш за друго – там, къ­дето си на едно от най-първите места на Земята. А това е чуткостта за Словото. На още по-първо място си по предмета"откликване на Словото". На първо – по грижа за Словото. Кой каквото и да си мисли и говори.

- Защо настоя да дойда в София?


- Понеже инак нямаше да се получи ей туй осияние. Ще има и други, но след три денонощия – според За­кона.

-  Според кой Закон?

- Точно същия (относно преспиването две нощи последователно). Освен това, ти си оставаш най-оперативната от всички по придвижването на малки и фундаментални проблеми във връзка със Словото. И други има, но не винаги са на фокус или нямат въз­можност. Ти винаги си на фокус и винаги имаш въз­можност. А има и такива, които могат да бъдат на фокус, но правят фокуси, че нямат възможност... И така си се самооправдават, че се оливат...

- Възможностите, които имам, на мен ли се дължат?

- И на теб, и на рода ти. Но основната възмож­ност е в теб, понеже си получила от Бога искра и не гасиш тази искра. Другите имат получени не от Бога възможности, но тъй като гасят искрата си или нямат искра, не желаят да раздават.

- Може ли да ми се каже в какво се лъжа или какво лъжа?

- По този въпрос няма да говорим сега. Аз не разкривам това никому, понеже Бог оставя своите Си сво­бодни. Понякога казвам, но не пряко, а с нагледни уроци. Свободата изисква човек сам да се сблъсква с последствията от своята самолъжа. Сега малко ще ти подскажа. Самолъжата ти включва илюзията, че можеш да намериш пълен отклик. Като си въобра­зиш, че някъде си го намерила, почваш да страдаш -  не виждайки покритие. Същевременно, надеждата, че може да намериш такъв човек, никога не трябва да те напуска. Надеждата не е самолъжа. Разминава­нето идва от там, че надценяваш възможностите на някои хора. Твоят дух е цялостен – той има единс­тво на съзнанието. Такива същества на Земята са голяма рядкост. Но да изискваш същото от същес­тва, които са още по пътя – и то далеч зад теб в това отношение – се нарича невиждане и насилие. Същевременно, ти си спонтанна. На Земята спон­танността може да причини болки и недоразумения. Другата ти самолъжа е, че някой може да те приеме изцяло с твоята спонтанност. Хората не са готови за това. Следователно, ние си оставаме самотници, покрити. Не можем никога да се разкрием – няма та­кава вселена, която да ни помести. Не се оскърбявай от братята си, когато нямат диапазон. Не оскърбя­вай сестрите си, нито даже в най-скритото ъгълче на сърцето си. Туй са две мънички самолъжи: че бра­тята са достойни за тебе и че сестрите са недос­тойни за тебе. Мога всекиму да открия още какви ли не самолъжи и самолъжички – като малки мишлета, които се крият под пода на вашето самомнение. Обаче Аз предпочитам да ви говоря за вашите уни­кални собствени истини, с които всеки от вас крепи вселената да не се разпадне. Като сте верни на тия истини, вие претопявате лъжите неусетно и няма нужда да ви се разкриват.

- Налага ли се да си търся друго място за спане – въпреки задачите, – за да идват осияния?

- На този въпрос мога да ти отговоря по седем различни начина...

-   По-конкретно?

- Меко, твърдо или комбинирано?...

-   Комбинирано....

- Седемте се сливат в едно, комбинирано, въп­реки че това не е вече самолъжа, а лъжа, която се разпада на две подлъжи. Няма нищо фатално да не дойдат нови осияния през следващите три дни, тъй като си крайно необходима за довършване на досе­гашните и за оперативна работа по организацията. Същевременно, отложените нови осияния няма да са същите, каквито биха били, ако престанеш да лъ­жеш. И така се лишава човечеството от нюанси, ко­ито си отиват завинаги. Темите могат да бъдат същите, но нюансите не се повтарят.

- В какво лъжа?

- Само двете подлъжи: че не си разбрала ясно за­кона на преспиването; и че Ме обичаш предано, след като не си готова на неудобства, за да изпълниш За­кона.

Подсетка: ако някой остане повече от една нощ последователно да преспи при някого, стоварва му се съдбата и видът на всички останали, които живеят по тоя начин. Семейните и любовниците може да възроптаят силно против този закон и въобще да не го приемат, но това не пречи да сподèлят печалните последствия, които са очевидни навсякъде – б.п.

СЪДЪРЖАНИЕ
/