Книга 19

10-14.ІV.129(1993)г.
София - Изгрев

ИЗ БЕЛЕЖКИТЕ В ЕДНО ТЕФТЕРЧЕ, СВЪРЗАНИ СЪС СЪБИТИЯТА - И ОБЯСНЕНИЯТА ИМ ОТ ЕЛМА

Звездата γ от Лебед над Дебелец

(условно - така наречената "С" от Лебед, понеже става дума за третата буква от латинската азбука. Получава се при обратно четене на "Дебелец")

София – Горна Оряховица – Велико Търново – Дебелец – Габ­рово – Вонеща вода – В.Търново – Златарица – Горна Оряхо­вица – Долна Оряховица – Горна Оряховица – В. Търново – Де­белец – В.Търново – Горна Оряховица – София.  В същото време другата група с колата обикаля по маршрут: Габрово – Турия – Твърдица – Баня – Морава – Бяла – Пиперково – Сухиндол – Крамолин – Дебелец.[10-14.IV.129(1993)г.]

10.IV.129(1993)г. С В.К. отиваме на филма “Светкавичен огън”. По бул.”Витоша” на два пъти момичета ни дават рекламни листовки за някакъв италиански магазин за дрехи, но чак по-късно стана ясно, че това може да е началото на серия от знаци с числа, давани ни през целия път при изпълнение на задачата: магазинът е на “Витоша” 19, а с това число Елма каза, че ще работи чрез нас, започвайки от чертежа и набивайки го в очите ни после през целия път. В листовката пише “Терра нова” – пролет-лято 1993. Може тогава да се появи нещо, свързано с новата земя; а може би и трябва да посетим този магазин по някаква при­чина и въобще да го наглеждаме, ако не се случи нещо от пър­вия път. От съобразяване със символи и знаци глава не боли, след като вече имаме такъв богат, почти ежедневен опит.
Преди филма казах на В., че в него ще има реплика или картина, която ще бъде свързана с нашата работа и прия­телството ни. В един момент, когато героят спасява прия­теля си от пламъците, му казах: “Ето, такъв тандем ще бъ­дем с теб цял живот”. В същия миг на екрана се каза: “Просто понеже съм свикнал да докарвам всяка работа докрай!” А дру­гият отговори: “Сигурно защото имам много добър учител…” После отидохме вкъщи и се отговори на негови въпроси, а след това гледахме един приличен уестърн.

11.ІV.129(1993)г. Цяла сутрин писах, защото имах щас­тието да остана сам: дойдоха много интересни и силни неща. После дойдоха В., К. и Д. Преди тръгване се отбих и при съ­седката Н., на която съм обещал да се занимаваме с астро­логия. Д. поиска да питаме за нейни проблеми. Делото ù е ми­нало много бързо и с неочаквана развръзка, адвокатът ù е са­мият Корнажев. Тъй като обвиненията на мъжа ù са уважени от провинциалния съд, а такава постановка е антиконститу­ционна, Корнажев е защитил идеите и принадлежността на Д. към Бялото Братство с думите: "А кой спаси евреите в България – не Лулчев ли, под диктовката на Дънов?" След 10 дни ще видим резултата - Корнажев е сигурен, че този път ще ù дадат децата. В отговора на Елма, освен уникалното обяснение за четирите друсалки (виж в следващата книга), се каза, че до три седмици Д. трябвало да "среши телето". По пътя ù обясних, че според символиката това може да значи да оправи някакъв финансов проблем. Това съвпада със случая, че Д. е получила от фонда за Словото 3 000 лева, за да спаси децата си: осъдена е за изд­ръжки. Но тъй като Небето самó е поело защитата, а и се каза категорично на Д. вече никога да не взема пари назаем (и да не инсценира нещастието си така, че да трогне някого), Корнажев ù е казал да не дава тия пари и сам той не иска хо­норар. "Невъзможното за човека е възможно за Бога"… Обеща още тази вечер да върне 2 000, а останалите - на заплатата.

12.ІV.129(1993)г. Рано сутринта пътувам за Горна. Сега, като преписвам тефтерчето си, виждам че съм се съ­будил в 4 и половина сутринта – точно времето, указано от Учителя за ставане и изпълнение на идентичната задача преди 70 години, за която ние узнахме как потресаващо се съвпада с нашата едва на 13.ІV., когато прочетохме лекцията “Работата на окултните сили”. Как ни се падна точно тая бе­седа, разказвам малко по-нататък.
В Горна Оряховица ме чакаха Н. и Н. с кола - номерът ù дава 19. Но забравих да кажа, че през целия път във влака се поддадох на странно фантазно преживяване, че уж сме засе­чени, още като съобщавахме селищата по телефона (та и втори път), и че мъжът с маскировъчни военни дрехи в съсед­ното купе е мой придружител… Отидох в клозета, накъсах картата с обозначените селища за обиколката и я хвърлих през прозореца… После държах умствено реч пред прияте­лите, които ме чакат, че акцията се отменя поради промяна на обстоятелствата… Но нали в последното осияние ни бе казано, че всичко по пътя ни е предвидено? Когато пристиг­нахме в Дебелец (обратно четене – "Це – Лебед"); "Целебния за бедните или бедствията"… - в къщата лежеше камъкът, изб­ран вече от Н. за център на енергиите. Никъде не бе казано да търси петоъгълен камък, а този е точно петоъгълен – малко издължен. Номерът на адреса е 5; в празните стаи се намериха 5 стотинки… нали ще правим пентаграмно действо? Според скептиците, всеки, който иска да открие разни знаци по този начин може да си ги открива колкото иска, тъй като ние не познаваме теорията на вероятнос­тите и сред голямото количество възприятия забелязваме и запомняме само тия, които ни устройват, считайки ги за за­кономерност или сигнал. Да, но аз питам: защо нашите знаци при подобни случаи се появяват само когато си повдигнеш очите или при първото влизане в един град или улица, а не ги търсиш с шарене на погледа, за да попаднеш на 5, 19 и пр.? Може ли с нещо "случайно" да се обясни защо през 1966  година, в навечерието на един кардинален поврат в живота ми, с една приятелка цял ден виждахме по улицата само коли с "щастливи номера", включително и 1111, 2222, 3333, 4444, 5555, 6666, 7777, 8888, 9999? Защо тогава нямах в ръцете си кинокамера? И затова Р. тогава, също пот­ресена, ми каза: "Тази вечер тебе те очаква нещо много важно!" - Защо пък мене – тя откъде знае? И сегашния най-пресен случай: В Л. аз получавам импулс да отворим напосоки първата попад­нала книга, за да видим няма ли да ни се каже нещо в мига преди тръгването. Представях си и исках това да бъде роман или каквато и да е друга книга, а не Евангелието или том бе­седи от Учителя, за да бъде доказателството по-фрапи­ращо… Явно обаче щафетата е била поета от Н., защото тя категорично поиска от Л. том беседи. Представях си, че аз ще го отгърна, защото обикновено чрез мене става, но “ща­фетата” премина в Л. и тя отвори напосоки. Падна се пот­ресаващо заглавие: "Работа на окултните сили"! Бързахме и затова не прочетохме веднага беседата, а оставихме това за след завръщането. Дали сгрешихме или не не знам, но ко­гато я прочетох на следващия ден, удивлението ми нямаше граници: в нея Учителят, точно пак през април преди 70 години, провежда почти същото упражнение по тройки, та се говори даже и за камъни по пътеките, и за "тефтерче", и за основната причина за неуспеха – разстройството на кон­центрацията. Ако кълненето не беше грях, бих се заклел в какво ли не, че тази беседа никога не съм я чел, за­щото поначало не съм чел и 10% от томовете на Учителя. По тази причина,  прилагам извадки от “Работата на окултните сили” след осиянието (за съжаление в наличния препис не фигурират).
Тръгнахме. Знак (ако това е знак) – разстоянието, ко­ето предстоеше да изминем до първия пункт, според табе­лата, беше точно 33 км.: дали възрастта на Христа или ос­новното число на Чертежа, не зная. Точно в същия ден и час тук са ми оставили книжката на Р. Кларк “Писма от Христа” с числото 33 под заглавието. Тук може и да изпаднем в не знам какво, но ще опиша и току-що направените грешки при писането, което си личи от коректора: вместо “разстояни­ето” напечатах “разстоянитео”) – т.е. "Тео" потвърждава, че числото 33 не е било случайно. И вместо "знам",  бях започнал да пиша "зан", което би могло да значи скок от “ино” им – (вм. “към“, третата вярна грешка в момента, с която може би иска да каже: “именно!”...Къде е “к”-то, къде е “и”-то в клавиатурата, за да съм сгрешил механично)… Повтарям и продължавам: скок от “ино” им (пак) към “лон”, - при който нещо трябвало да се извърши без замисляне. Може би иска да каже, че трябва да провеждаме и наблюдаваме знаците на Небето без много-много търсене на логични обяснения, без замисляне? С тия “грешки” сега, тук, при печатането – Той направо ни залива с Присъствие, което прави напоследък на всяка крачка. “Колкото повече Ме слушате, толкова повече Ме чувате!” – незабавен отговор на Елма - 15 април около обед, с едно допълнително обяснение: “Досега ти си мислеше и така изясняваше на приятелите си, че когато не повяр­вате, Аз млъквам. Присъствието Ми винаги грее и вали като дъжд, но виесте тия, които си слагате чадъри над душите поради вашето недоверие и съмнение. Така че, когато òтго­ворите и знаците, явленията, зачестяват и накрая станат като поток, то е само защото сте хвърлили чадърите и вли­зате в Мен боси и голи, както ви е майка родила."
Продължа­вам с описанието на пътешествието. От Г.О. за Г. – пред нас дълго вървя кола с № 1919. Около Г. около нас бе спряла кола с 64 в номера си (моето число). Постоянно говорех на прияте­лите какво ще правят при обиколката си и дори тръгнах да събирам камъните от Г., въпреки че още не бяхме теглили жребия. Наистина, падна се на мен. В колата попитахме за последни инструкции. На въпроса как да пътуваме по селищата, след като е само за събиране на камъните отговори: “Най-лесния начин, няма изиск­ване.” – Това става на 12 април в 12,25 ч, северно от Г.
- Камъните да бъдат ли от един и същи вид?

- Напълно правилно! (Да бъдат от един и същи вид. Нещо, което аз не изпълних, защото го забравих и това може да има негативни последствия, трябва да питаме).
- Няма особени (негативни последствия), що се отнася до сеашната за­дача. Но после, ако правите наистина каменна, ма­гична картина с камъни от тия места, трябва да вземете от същия вид. Така ще стане връзката. Нали връзката между братя и сестри, между сродни души е най-силна? Така е даже при камъните.” – 15. IV 129 (1993)г. – 10,44ч.

Сега съобразявам, че вземащите камък, при сегашните инструкции, трябва да го имат вече готов, обработен, по­ради което и ги взехме предварително. Значи, два камъка от всяко място трябва да са еднакви, а аз не изпълних това. Фа­тално ли е?

- Намалява се изхвъргащата сила и (точността на) нейното нап­равление. Но тъй като сега сме планирали общо раз­сейване на вражески изстрел в космоса с неточни ко­ординати, то въпросът с камъните не е проблемен.

Продължавам с контакта от 12 април - в колата: - Има ли още нещо да ни каже?

- Приемете началото. Приятен път! – Мон – Монóн – Мононóн!

 (Формула за помощ при изпълнение на задачата. Аз мо­ментално забравих да изпълня това и, може би, по тази при­чина не можах да изпълня акцията докрай).
             – Бе казано, че за­ровените и взетите камъни трябва да са в радиус от 100м. Нали това важи само за изпълнението?

- Важна е връзката (между хората) при изпълнени­ето. Между събиране и изпълнение няма връзка.
Първата кола, която видях в Т.,беше с число 64 в номера си. Това е рождената година на Учителя, а в моите документи и житейски пунктове се среща почти навсякъде (+ обратното число 46) – даже и в телефонния ми номер; улицата, по която се слиза до местото в С., тролея, който карах дълго време, служебния ми номер, ЕГН-то, както и в множество конк­ретни случаи в живота ми с билети, временни документи, таксита, рейсове, документи и обстоятелства на любими приятели и пр. Обиколих Т., защото имаше 2 часа време. Взех и от неговите хълмове камъни, въпреки че не влиза в определените селища. Дали с неговите камъни не може да се попълни липсата на такива от Р., за където Из­точникът ме спря накрая?
           
- Не, в случая не може, ще възбудим Р. по друг на­чин, не директно. Да, но после пак реши да се вземе камък от там. Защо? (15.IV.129(1993)г. – 11,33ч.)

В Тр. видях, както и на други места из България, нари­сувана със спрей по стените адската пентаграма, с други до­пълнителни знаци и надписи. Значи, ония също работят в мо­мента усилено, за да възбудят колкото може повече нещас­тия и сигурно затова Елма ни е поставил на бойна нога.
Взех и от В. вода. Мислех да продължа за З. още днес, пък ако може и до Д.О. пеш през нощта, само и само да не се прекъсва “операцията” и да не харча народни пари за хотел. Но се сетих, че за всяко нещо трябва да се пита и ми се на­реди да се върна, защото е вече късно, и да преспя при прия­телите в Д. Там най-после се запознах с легендарния Я., поет и много добър приятел на Н., съпругът на Л. Говорихме си до късно, но най-много ме впечатли разказът им за необикнове­ното говорене на голямата им дъщеричка Виктория – 7-го­дишна. Това се е случило за първи път на 30 март – седмица след запознанството ми с това семейство. Така беше и с Теди някога, но дали има някаква връзка, не знам (Теди почина млад).

- Знаеш, знаеш – обажда се веднага Някой, - недей хитрува. Докоснат от Мен физически има силата да предава Словото и Делото. – 13,39ч.

Веднага си помислих още нещо във връзка с това, което съм го мислил и друг път, но никога и в никакъв случай не мога да го споделя на хартия - и Той добави незабавно:

- Да, рабира се! Това изхвърля старите им клетки не за 7 години, а за 7 месеца. Но ако в този срок се повтори, има опасност.

-  Каква?

- Различно. Може нервите, може състаряване, може нещо с децата им и пр.

- Няма ли изключения?

- Теоретически – не. Но на практика, на Земята това досега не е ставало. Затова съм пращал све­тиите Си от този род по гори и пустини и съм ги въртял постоянно да пътуват. Даже и присъствие наблизо е опасно, ако се повтори. Знаеш думата “до­зиметрия”.

- Е… как тогава?... С някои хора трябва да се върши де­лова работа.

-Делова не делова, такава е картинката. По­вече от час-два дневно е вече облъчване.

- А нощем?

- Много по-опасно. Има пролуки, но доста редки Именно в тия пролуки – и денем, и нощем – може да се постигне бързото деление на клетките и дори мик­ровъзкресението. Стига да се съобразяват с дозата.

- Искам да престанем с тази тема, защото е много спе­циална...

  - С темата – да, но не и с факта.

   Едва днес съобразявам, че веднага съм бил забравил това фундаментално предупреждение и какви са били последствеята от това през годините. Значи, за някои хора пребиваването на една територия с друг е абсолютно недопустимо, понеже ще състаряват и избиват всички, които са повече от два часа в денонощието с тях! Изключенията би трябвало да се разрешават и посочват лично от Бога – вероятно с хора, които се занимават със Словото със същата интевзивност и имат същото Посвещение.

Продължавам със случая Виктория. Пред родителите си и Н., в сладкарницата изведнъж изменила гласа си и казала: “Аз имам майка в друг свят. Христос ме прати на Земята по един лъч. Преди да се родя при вас, аз плувах към Земята в един прозрачен мехур, а след мен по същия начин идваше и Кр. Изб­рах си вас.” В. говорила много време така, произнасяйки и думи, които няма откъде да знае. – (също както беше с Теди, който си отиде млад). Така  е, когато в някой близък се появи страх или озлобление. Има ли значение към кого точно е озлоблението?

- Има. Но то поначало е бумерангово - и смъртта, обезобразяването, заливат виновния от всички страни. Ако обаче е бил облъчен над дозата с При­съствие, а продължава да бъде зъл, ще си отиде много скоро, ако не пострада някое от децата му.

Ето още с В: тя съветвала нещо баща си, което не си спомням (но аз си спомням – да не пие повече, защото си скъсява живота. Позволявам си да добавя това, защото точно аз присъствах на това изявление на Виктория тогава – бележка на преписващата – НИЯ). Казвала, че е видяла Дявола – най-студеното същество. Лъхал студ, какъвто никой не е виждал. Сега студът щял да нахлуе пак замалко и тук. Каз­вала, че е дошла при Я. и Л., за да им помогне. Разправяла как космосът диша. И още много други работи, които Л. и Я. пом­нят само поотделно, а това, което не помнят, може би го знае Н. Като се върне ще я попитам и ще добавя, ако има нещо друго. (Да, има – пак допълвам аз, Н-ка. Фактът, че Вик­тория е родена на 15 март, това не е малка подробност от ней­ния живот, който факт ни подсеща, че тя върви, може би, по твоя линия, защото някъде беше казано от Елма, че родените на тази именно дата са толерирани от Небето по особен на­чин и са проводници на Божественото - особени същества с вътрешен потенциал, в които Бог е вложил проводимост – бел.НИЯ). Но Л. направи връзка между нашето гостуване в Д. първия път - и случая с дъщеричката й.
13.IV.129(1993)г. – В автобусчето от Д.за Т. Вече в града, първото число, което видях на един тролей, бе 64. Също на три пъти видях 888 и 999, но това вече може да е случайно.
Забравих да кажа, че в Бяла е станало голямо нещас­тие: обърнал се е автобус, в който не е имало българи. Ко­гато кранът е вадил рейса от дерето, в него се е блъснал чуждестранен Тир и в кабината картината е била ужасна. Българите в крана - нямат и драскотина. Бяла лежи почти долепена до десния лъч на пентаграма, по който пътуваме. Български жертви няма. Помислих си, че нещо вече става и всички българи вътре в пентаграма, пък и отвънка, са защитени. Не фантазирам ли?

- Не, ни най-малко не фантазираш. Запази си фантазиите, че фантазираш, за миналото си... Всичко вече виждаш ясно още в първата секунда. Нали Аз съм, Който виждам в теб? Ония вече почнаха да си пробват оръжията. Сложили са на фокус Бъл­гария и Бялото Братство. Защо катастрофата не стана в Чернобил, а в Бяла?…

- Значи… Чернобил…?

- ...Беше рикошет на тяхното собствено първо на­падение над нас, когато бяха вбесени, че се откри ня­кой, когото не са подчинили.

- Да, но то е станало (при Бяла) преди да тръгнем още.

- Пентаграмът беше вече начертан. Освен това, трябва да внимавате с прегъванията на картата. С нейното разположение.

- Ами сега? Като я накъсах и хвърлих от влака?

- Фигурата престава да съществува и затова отпада и опасността, и защитата. Докато не про­ведете операцията.

- Само външната власт ли ни е засякла - или зад нея стоят други сили?

- Тия същите. (15.IV.129г. 15  – 15,30ч.)

- Ти казваш, че измежду хората, които ни проследиха, не е имало агент на черната ложа, че това си е само полицейско безпокойство.

- Не съзнателен. Но това не пречи да си работят чрез когото искат, с много малки изключения. И тво­ето размътване, и провалът, се дължи на това.

- Казваш, че не е пълен провал?...

- Учебен. Другите получиха по-високи бележки, но ти едва закърпи тройката. И Ние ще закърпиме ра­ботата…

- Колко писа на другите?

- Той шестица, тя – петица.

- А тя какво?

- Знае си.

В тефтерчето си съм описал сетнешните случки с го­ляма доза съмнение, че съм се поддал на параноидни идеи за преследване. В светлината на последното осияние става ясно, че това не е параноя, но тук ще цитирам нещата така, както съм ги записал, за да се проследи кухнята на "провала" – душевното състояние, причинило разколебаването. Съзнани­ето ми навърза куп случайни неща: човек с маскировъчна уни­форма, после – пак един от една кола след Горна махна на шофьора на моя автобус,  т.е. развинте­ната ми фантазия реши, че това са ченгета, курдисани спе­циално за мен, и че този от спрялата кола казва на шофьора с този жест: “Край, ние засега сме излишни, при тебе е…”. Във Вонеща вода с мен се качи човек, с когото си говорихме и който твърдеше, че пенсията му е само 700 лева, а е блъскал цял живот – показа ми надутите си ръце, - а после в рейса ня­кой го нарече "офицер". В З. погледнах в далечината и видях как двама души стоят пред една врата и внимателно гледат точно към мен (от “щаба”...), а като взех камъни и след 20 ми­нути се качих "началникът" на тайната или явната полиция в З. ме гледаше отвън от упор – мúсли си за мен: "Тоя луд ли е, от някое разузнаване ли е и дава знаци с тия камъни?..." В главата ми се завъртяха версии напълно в духа на филмите, които гледаме сега в изобилие. Например: защо сега съм хвърлил този камък в З.? Представих си как “професионалистите”, се­кунди след моето отпътуване, са се нахвърлили върху тоя камък и веднага са го пратили за анализ: дали не е някоя за­раза – бактериологическа ли, радиоактивна ли… или мута­генна… - оръжие, което да порази целия район… И в Горна зася­кох "полицай", който ме наблюдаваше ачик отпред градското управление насреща: дали ще се кача на тройката за Долна (според маршрута, който им е извèстен от телефонната ни наивност) -  или не?…(За този случай не споменавам в тефтер­чето си и затова в осиянието Елма го припомня). "Засякох" и двама "агенти" – от рейса видях как от едно военно подделе­ние излезе червено-оранжев Москвич или подобна кола с двама войници в маскировъчни униформи.. Зави зад нас и би трябвало да излезе пред рейса – колата е по-бърза, а не излезе – значи ме следят… И наистина, малко преди да стигна, колата из­лезе напред и паркира някъде по-далече... Страхотен съм за шпионин – всичко подушвам!… Аз бях вече доста впрегнат от "параноята" си и реших да си попитам Източника да събирам ли този път камъни или да ги "объркам" с една невинна раз­ходка из Долна и да си взема следващия рейс… Отговорът бе: "Този път не вземай, гледат те…", но аз настоях, за да не се прекъсва “операцията”. Попитах втори път (акт на непос­лушание). Разреши, но неохотно. Наведох се и си избрах, даже пак подметнах бактериологичната бомба  обратно, за да си взема един хубав бял камък, който съзрях в последния момент. Вече си бях взел билет за след 15 минути и на спирката ча­каше същият рейс. Купих си едно бурканче кисело мляко и го из­пих спокойно, а после го хвърлих в кошчето пред рейса. Дали това не е нещо съмнително?... - Не може, сам ще се отрови, ос­вен ако нещо отвън на бурканчето – но пипа с голи ръце… - Лудост, ама лудост!… Като събрах камъните, започнах не­винно да си ги чаткам и пред спирката най-после един "агент" ме попита защо събирам камъни. Обясних му. Всички хора в рейса бяха "агенти" и наблюдаваха дали ще ми трепне някой нерв, докато обяснявам... Това го няма в тефтерчето, сега си го измислих, защото е много смешно.) Но наистина ме попита. Даже човекът от Вр. до В.вода, когото питах къде се намира изворът и какво лекува, си­гурно е бил кука специално за мене… Ето, докато събирах ка­мъни пред рейса в Долна, до него спря съвсем същата чер­вено-оранжева кола, но с други хора. Сбъркал съм си професи­ята... Аз отдавна очаквах някой да ме попита пак – и ето че стана. Версията ми се потвърди. Реших после да попитам другите дали някой също ги е разпитвал какво правят с тия камъни, като се срещнем в Д. Оказа се, че да: в К., докато Н. пиела вода, един я попитал и тя му обяснила за паното, а той ù казал "До нови срещи"… Съвсем ясно, нали? Ако ще правим същинската обиколка, наистина новите срещи ще бъдат съвсем истински, само че този път ще бъдат съвсем любопитни защо пък за­равяме камъни… В художествената академия като че ли няма такъв метод за изготвяне на мозаечни гигантски картини от камъни от различни места… Явно провалът е пълен. И така – Долна–Горна. Там вече съв­сем силно се разколебах да ходя в Ресен и попитах. Наистина се каза: "Не". Въздъхнах облекчено и си седнах да си пия кафето или капучиното (кола беше...), представяйки си сега как ги ос­тавям объркани, след като ме очакват и в Ресен и там вече може да се проведе открито разяснителна акция. Мислех, че съм се отървал от голяма неприятност. Не щеш ли, до мен, на червената масичка, сяда ново "ченге" и аз го питам знае ли откъде тръгват рейсовете за Т. То не знае (значи не е от Горна…). Пуснато ми е от другаде. Съмненията ми светка­вично се "потвърждават": това е същото циганче, което по­питах за рейса за З. и то каза, че слиза точно там. Много добре го запомних, защото си говорихме и други неща. Сега му казах: “А, ние пътувахме с тебе тази сутрин заедно за З. Стори ми се, че той се смути, но каза: ”Да, от Габрово…” – и се смути още повече. (Значи е пуснат от Габрово…). Понеже не може да е дошъл в З. вечерта, пък да е пътувал обратно до Д. или Т. и после да ми цъфва същият на една маса пред гара Горна, когато ще си заминавам. Пък и може – всичко е въз­можно. Но тогава защо стана следващото нещо, което не се връзва: той стана, отиде към отсрещния автобус (според мен – за да съобщи на своите, понеже се губú някъде 5 ми­нути), а после се върна и ми каза, че тоя рейс тръгва за Тър­ново в 12,30. "Е, има време" – казах аз  и продължих да си пиша в тефтерчето. Той седи и пуши. Не бърза: ще пътува с мене. Защо инак ще ходи да пита кой и кога е рейсът? За чер­ните ми очи ли? Става 12,20 и аз отивам да се кача, но шо­фьорът казва, че е за Габрово (странен кръг, нали?) – и наис­тина, рейсът е габровски номер. À сега де? Намерих едно маршрутно, качих се, а приятелят си седи на масата и хич няма и намерение да пътува за Търново. (Нали си е от Габ­рово, неговата работа свърши…) Напуши ме такъв луд смях от тия "несуразици", че реших да представя тия редове на старшината Варадин… До мен, в маршрутката, сяда не друг, а самият началник на “преследването”… Нарекох го "Генера­лът" – нямаше вид на обикновен полковник. Стара пушка с грамаден опит: пенсия, ама още не може да се откаже. Комунист и ченге – червена вратовръзка; панталоните – тъмнозелени, военни. Износва си ги човекът – що ще си трие официалните. Атакувам: “Извинете, къде трябва да се хване връзка за Дебе­лец в Търново? – Не знае, но ще попитаме… И тоя не е тука­шен… Даже ми заприлича на едно генералско лице от І-во градско, когато ме разпитваха, че и от телевизията. Оказва се, че и той е точно за Дебелец… Що не му казах Тутракан?… Стана ми толкова весело, че едва сдържах да не разчекна ус­тата си, хората ще си помислят: ето още едно алтаво… По­неже си спомних, че само преди половин час, като излизах от тоалетната в Горна, на вратата се сблъсках с едно милицио­нерче в пълно въоръжение и с предавател, сякаш щеше да се насере – такъв му беше устремът… Аз пък си казах, че проверява за бомба… Ако всичко това не е следствие от низ случайности, подкладен от буйната ми фантазия и изгле­даните филми, трябва наистина да сме ги изправили на нокти… "Генералът" съвсем уверено си спомни къде се слиза за връзката с Дебелец и ми каза да го следвам. Говореше ми на "ти" като стар познат (кой знае – или тия хора на всички говорят на “ти”?). Хич не изглеждаше прост човек – лице със свръхопит, най-малко три разузнавания… Нап­раво му се възхитих и го последвах като овчица. Чакахме дълго тройката, на човека му писна, пък и е на възраст. Кой знае защо, по едно време го загубих от мерника. Когато так­сито дойде, беше тъй претъпкано, че спътникът ми съвсем не прояви желание да се натика вътре (след като го чака слу­жебна кола…). Аз вече се качвам, но го търся с поглед и най-после очите ни се срещат: аз енергично му махам с ръка, че тройката вече е дошла (понеже се е разсеял...). Няма как – и на тия хора им става неудобно – с голяма назлама дойде, но ис­каше аз пред него да се кача (непременно!), пък аз уважавам възрастните хора и му давам път той да се качи. Излязох инат: качих се последен (защото можех и да го оставя да си пътува в сарделата, а аз да остана и да духна нанякъде…). Там имаше и една жена, която ме изучаваше втренчено. Те ме "проследи" в Д.; а наблизо имаше и униформен милиционер-старшина, който носеше къса пушка в калъф (е, може да е бил кларинетът му, ако е от Дебелешкия духов милиционерски ор­кестър…) Правих такива физиономии, за да не се разсмея на глас от легендата, която си съчиних, че ако някой ме е гле­дал, сигурно ми е поставил диагноза... Ставам за ненормален в лудница или поне за кримки, нали? Ако от тези редове се раз­смеят поне трима мои приятели от малобройните ми чита­тели, животът ми няма да е минал напразно… Направо се виждах на косъм: не дай си Боже нещо по маршрутите ми да беше гръмнало – даже бутилка с газ в някоя боклуджийска кофа, - старшината направо вадеше пушката и ме нараняваше в крака. После иди обяснявай кои са тия “худож­ници”, които са ни поръчали да харчим стотици левове за по три камъка с такъв километраж… Затова аз бях готов да обясня нещата по същество – с чертежа и с всичко останало,-  но това би било за тях оправдание, колкото и първото. Просто сме имали луд късмет, че нищо не е гръмнало... Виждат ме, че на всяка станция седя и си пиша нещо в тефтерчето, като се подхилквам. Разглеждам го основно: на първата страница съм написал подробно, до стотинка, всичките си разходи по “опе­рацията” – до кифла и кóла, а отзад пазя билетите. За чий автор на “Старецът и морето” ще пиша всичко това, ако не за да се отчитам пред някого?... Кой ще повярва, че искам да върна тия пари на Н. и Н.? И кои са пък тия, на които трябва да се отчитаме с такива мизерни суми? – Направо може да им гръмнат бушоните и да ни окошарят за всеки случай, докато се намери обяснение. Поне на астролозите мога да кажа, че това немалко обективно и субективно объркване, със сери­озна опасност (както твърди Източникът в обяснителното осияние) е израз на нещо, което се случва веднъж на 28 години в живота на човека: транзит Сатурн минава през радикал­ните ми Луна и Меркурий. Помня какво беше преди толкова години: не само случаят в училището в Жълтуша и мина “Еньовче”, но – най-вече – регистрирането ми “за всеки случай”, покрай хайката за Бориславовци, което ми мътú с кървави води биографията и живота допреди няколко години, пък и не знам дали е изтрито. От астрологическа гледна точка е много интересно: натрисане на вниманието на полицията за дълги години и десетилетия, без да имаш никаква вина за това. Какво е това – карма? Ще искам специално и много се­риозно обяснение от Източника за това. (Включи се веднага – 17,35ч):

- Ти провали професионално някога един поет, като пусна мълвата, че е "обратен". Причината ще ти изясня друг път. Това стана през ХІІІ век и почна да си плащаш още през ХVІ век, àко че си гений. Про­валял си и приятели, и политически противници - не от злоба, а от невнимателни приказки. Затова бях длъжен и сега да съчетая тънко Учение и Работа с карма, за да можеш да си платиш докрай. Има една много голяма опасност наскоро да ти предложат, най-после, блестящи условия за крупна професио­нална изява на нивото на талантите ти, и ти би приел – омръзна ти да се мислиш за смахнат, искаш да докажеш пред себе си и пред другите, че си "нещо". Това би провалило плановете Ми. Затова побързах да спретна ново полицейско досие, по-лошо и от кому­нистическото. Ти Ми трябваш за нормална работа, не за петльови кукуригания. Има си некадърници за тая работа. И не само некадърници – всеки според "челóто" си. Така че – бъди спокоен: скоро няма да ти се отвори парашута да те признаят официално. Пък и като се случи това някога - веднъж завинаги  опозо­рен на Земята, - човек става Божий Син и получава паспорт за Космоса. В съдбата ти се очертава и втори вариант: да се издигнеш светски в този жи­вот и това да не противоречи на Моята воля. Но ве­роятността е микроскопична: само ако някой ти под­пише официален документ, че милицията и полици­ята ти се извиняват за неоснователните подозре­ния и заличават напълно полицейските си версии, оставяйки те начисто. Сам схващаш, че никой не се е загрижил за "някой си". Затова не те съветвам да обикаляш по "акцията" по селища – за теб остават само планинските екскурзии.

Шеметно, нали?... Продължавам с прословутото "тефтерче" (само 3 лева, за да не съм харчел общи пари, но ядох мелба…) Като си изпих капучиното и си изядох мелбата, отидох в клозета на Дебелешката сладкар­ница. Тук пуснах бомба в дупката - малка, но много ефектна, неутронна… Със закъснител една-две седмици, за да скъсам нервите на полицията… Като схавана това, барманът из­лезе, за да съобщи, че и тук не съм пропуснал богоугодното заведение… Само че този път никой не се хвърли в тоалет­ната с риск за живота си – сигурно и на преследвачите им е омръзнало да бъдат глупави. Ами кво да правя, като на всяко място по маршрута ми се прихождаше да монтирам адски машини и това не може да не е направило впечатление на наблюдателите?… Éли, глей да не ти се пукне коремът от смях – само ти си ми душица и ме оценяваш, че си правя гар­гара в момента, за да не ми е прекалено тъжно по други при­чини… Щото някои, даже много близки приятели, които ме вземат много насериозно, ще има да шарят с очи в простран­ството като четат този необикновен дневник – ще почнат да го да­ват на заден, да се спасяват…
 Тръгнах блажено за къщата на Я. и Л., в която бих живял до края на живота си - и точно пред стълбичките за нагоре видях луксозна сива кола със следния номер ВТ 5555 ТВ. Възможно най-щас­тливия, според детската наука за "щастливите" номера – отгоре на всичко и със симетрични букви. Това пък вече бе върхът. (след като в Горна на гарата бях видял още едно 64, не знам дали го отбелязах тук).
При ужасните неща, които стават сега в България и бившия соц. лагер, хората наистина са длъжни да изпипат докрай всяка следа. Така че, не им се подигравам, даже им се възхищавам, освен ако нямам основание да се "възхищавам" на себе си заради чувството за хумор...
Вече съм у Л. Попитах Елма да ида ли на кино в Търново или не, ако прецени, че колата ще дойде по-късно - защо не? Друго нищо не мога да правя: тук децата са много шумни. Но Той не реагира. Такова нещо не ми се е случвало с години – да не иска да говори. Било е само два пъти от 1972 година насам. Виновен ли съм нещо? Не отидох - и само след 20 минути Н. и Н. пристигнаха. Физиономиите им – удължени. Имали са инци­дент около 13,30ч (точно когато аз не послушах и взех ка­мъни от З.) Акумулаторът отказал, колата тръгнала по инерция към дерето, той казал: "Н., дръж!" – сякаш жена може да удържи една кола. Той трябвало да направи невъзможни пиру­ети, за да успее да я овладее и спре, докато се забила в едни храсти и я видях одраскана – не сериозно, поправимо е. Но са имали и чудни моменти: например две дъги една след друга, след Турúя, по посока към Баня, в 16,56ч. ("Аз съм с вас!"). Попитах Елма веднага, пред тях, успешна ли е, след всичко това, акцията. Отговори: "Не". Но почувствах, че е поправимо (ето, сега исках да туря синоним на последната дума, за да не се пов­таря тая за колата, но веднага схванах, че това е знак: опе­рацията е поправима, както е поправима и колата – само леко одраскване…). Това се потвърди и от осиянието вечерта ("Мишката го мисли, котката го отмисля" – виж в следващата книга). Днес е 13-о число и затрудненията са обясними. Още по-"лошо": ве­черта, преди тръгването от София, звънях на един телефон на Дио от Кипър, който бил дошъл само замалко в България и заминал за Америка. Хубава плънка за версията… Още повече, че в мен има листче с този телефон и името му с латински букви. Между другото, сетих се за още едно число: селищата, които обиколихме, се намират на стр.19 от джобната карта.
Започнах да чета най-после беседата "Работа с окулт­ните сили", но децата тук се разбесняха тъй силно, че мозъ­кът ми стана на иглички. Сякаш нещо нарочно пречеше по всички възможни и невъзможни начини. Беседата започва по-т­ресаващо: почти точно описание на нашата задача, включително до автомобила! Дали защото е 13-и или по друга причина, но бе­сът на духовете наоколо – не само чрез децата – стана неу­държим. Никога през живота си не съм имал по-голяма жажда за тишина от този велик за мене миг, когато получавам най-голямото доказателство за работата на Учителя, защото тази беседа е отворена напосоки вчера от Л. и съдържанието ù е по-неоспоримо и от построяването на Чертежа преди ня­колко дни. Затова исках да я прочета цялата, необезпокояван от никого, все едно че слушам ангелски хор или нещо подобно, но нещо пречеше неистово. Сега пък някой тропа навънка с хаванче, а аз съм неврастеник от арестите, железниците и тролеите и преживените адски недоразумения в живота си. Прилагам най-изумителните извадки от беседата. (За съжаление, няма такива в оригинала). Не знам дали има думи, по-силни от “потресаващо”, но ако има, и те няма да са дос­татъчни. Явно Елма е решил да изтрие веднъж завинаги вся­какви неясноти и колебания: има ли Го, няма ли Го; работи ли или не работи. Тая беседа никога не съм я чел и вече казах в какво съм готов да се закълна. Като спря хаванчето, разлаяха се кучетата (и те са "ченгета"…); като млъкнаха кучетата, дойде една съседка и дроби глупости с някого час и половина точно пред вратата ми… Кряка, кряка – с много неприятен глас. Сигурно и нея са я "изпратили"… Н. се върна точно 20 секунди след като успях да прочета беседата; по същия начин и Я. ве­черта се върна точно в мига, когато свърши осиянието. После той ме разходи до р.Росица и ми разказа чудни неща за нея и своите преживявания там; после ме заведе в кръчмата и си говорихме много задушевно.
Сега искам да добавя две неща, разказани ми от Н. преди малко. Инцидентите с колата са били два, не един. Като си правя сметка сега, виждам, че издънката ми в З. е станала по-рано - горе става дума за втора “издънка”. Първия път, точно по времето, когато не послушах в З., Н. е тряб­вало да засили колата с бутане и едва могъл да се качи в нея – бързо се е засилила.
За Вики: детето казало още, че за да влезе в майка си, въпреки че то си я е избрало, нея са я завели. Плувала в прос­транството, летяла била в космоса. "Тате, ти не трябва да пиеш, защото ще се разболееш". Повтаряла всички основни твърдения в много различни варианти. Казва, че познавала Христос. Той бил с бяла дреха и ù казал, че има много лоши хора на Земята и Той скоро ще ги изпъди и ще настане доб­рото на Земята. В. е проговорила веднага с отбиването на НИЯ. в Дебелец, сякаш НИЯ е носител на искрата, след като се е вър­нала от нашата обиколка по северния бряг.
Баща на на Вики в кръчмата ми цитира най-страхотната си притча (готви цяла книга): Господ решил да се превърне в мравка, но някой гад нарочно я настъпил. Тогава  Я. попитал: "Жив ли си още, Господи, има ли те?" – И чул един глас дъл­боко вътре в себе си: "Жив съм. Аз съм в тебе!" По-хубав за­вършек на перипетиите – здраве. Намерих още един истински приятел за цял живот!
На въпроса къде да оставим камъните в 12ч. на 14 ап­рил, се отговори: "В София".
На гара София една жена ми подари трамвайна карта с "46".
За съжаление, в наличния текст липсват цитатие от беседата, за която споменавам. В нея Учителят прави с учениците си много подобна обиколка по по-добен начин, без никой от нас да е чел тази беседа. Всъщност, извадките не са изгубени - намериха се и са приложени към осиянието на Елма "Мишката го мисли, котката го отмисля" в следващата книга.

Коментар от 27.III.2011 г. 11:14:43 ч.:  18 години след описаните събития България е вече друга и всеки има достъп до досието си от псевдокомунистическите времена. Ако преценя, че ще е интересно, ще приложа извадки от досието си в допълнителния том към настоящия – б.п.


ОСИЯНИЯТА ОТ ЕЛМА ПРОДЪЛЖАВАТ В КНИГА 20
uralonii@abv.bg       toyonus@abv.bg     inolaria@abv.bg     

СЪДЪРЖАНИЕ
/