Книга 19

10.IV.129(1993)г.
София - Изгрев

И НИАГАРА, И НА КАПКИ...

Една от най-трогателните, весели и хуманни интерпретации на Дон Жуан с Джони Деп и Марлон Брандо. Този филм не е за изпускане! Тук Джони се представя, че е Дон Жуан  - и го прибират в една лудница. Всичко е в неговото въображение, но хората тъй силно го обикват, че съживява и прави щастливи лекарите в цялата психиатрия. Даже Пушкин наказва Дон Жуан, но и има и други автори на страната на Защитника -  напр. Бърнърд Шоу ("Дон Жуан се оправдава"). Тук прегрешенията му са реални, но той е крайно стеснителен и мекошав – просто човекът не може да отказва... Нека Прокурорът (Дяволът) и родените от него изказват своите присъди – Защитникът (Христос) защитава всяка душа пред Съдията – Бог. Ако някой мисли, че е Бог и може да отсъди, би трябвало да има Неговия вид.

11,30 ч.

Въпроси:
1. Не може ли без нови редове, а само със знак за нов ред, само за съхранение на информацията? Питах и отговори, но може ли нови подробности?Какво значи нов ред навън, а не навътре от блока на текста? 2. Редно ли е при спонтанно ръкописване наклонът на редовете да се спазва чрез разграфени листове - или има свобода? 3. Може ли символът и знакът на снежинката да замести този на Звез­дата, след като казваш, Си "Снежинка"? 4. Не е ли задъл­жително оригиналите да са в червено, защото излизат по-добре на ксерокс? 5. Може ли да напиша само кратко писмо до участниците в Акцията и да го размножим, защото не успя­вам с образеца? 6. Да се направи ли образец само на Български и образци билингва и панлингва, но на база 3, а не 6 езика (както е в Универсалния образец от тия дни)? 7. Наистина ли е необходимо тъкмо аз да замина в понеделник за събирането на камъни? 8. Защо настояваш да призная писмено тук, че все още мисля за жени? 9. И – един конкретен въпрос в момента, след като ще питам за всяко нещо:  да ида ли незабавно за телеграфния запис или да довърша това осияние – и тогава?

- Напиши това и отивай.
На предпоследния въпрос, защо разрешаваш - не, настояваш  -  да не крия нищо за нивото си:

- Защото има много светии (почти всички), които мислят изключително за жени – особено като се мо­лят. И затова те са любимите светии на простолю­дието (особено мъжкото). И като не скрия това от четящите и слушащите осияния, ти ще станеш един любим "светия" на всички мъже, които имат този проблем. Така им се дава шанс да попият и нещо друго от Словото...
В мисълта си казах: “Мерси, светия на женкарите!... ”, а Той веднага отговори, след като мислено продължих: “Св. Дон Жуан” или “св.Казанова...” - все едно да кажеш: “курвар на ли­тургията” (извинявам се, така го казах...)

- Не е същото, второто е много по-лошо. Дон Жуан не е престъпник; и Казанова е светия в тези случаи, когато нещата са станали по взаимно съгла­сие.
- Добре, насилието се отхвърля. Но съблазнителството? Това не е ли също страшен грях?

- Грях е, но когато погубва сърцето. Много неща, които църквата нарича "съблазнителство", са ес­тествения флирт между привличащите се същес­тва, който съществува и у животните, и у анге­лите, и дори сред боговете. И това е напълно мо­рално! В случаите на Дон Жуан и Казанова грехът не е самата плътска любов – защото и омъжените съпруги са проститутки, и "почтените" мъже са прелъстители – прелъстяват ги за цял живот чрез "сигурността", която им предлагат. Грехът при плътската любов, сам по себе си, е престъпление с кармически последствия, само ако чрез насилие или съблазън си принудил едно същество да извърши това, за което после ще се разкайва; ако си му дал надежда, че с него ще можеш да продължиш, а после го зарежеш. Всичко това е престъпност, мръсотия, грях. Но грях е и краткотрайното взаимно удоволст­вие, независимо от това, че никой никого не укорява и няма никакви лоши последствия от това, ако за го­риво на тия срещи служи месото. Съответно - оста­налите животински продукти.
- Значи, суровоядци (растителни, разбира се) могат да имат временни “приключения”, ако никой няма да пострада от това – душевно, социално, икономически? Не само двойката, но и околните?

- Това се нарича "алохимна любов" и "свят на хос­тонните същества и серафимите". Но когато ти е такава йерархията, а ти посегнеш на "дева", херувим или илухим, кармическите последствия обикновено са страшни.
- Попитах с думите: “и социално, и икономически”, защото лековатите авантюри на “свободни” сърца и души обикновено правят нещастни околните и, най-вече, децата.

- Аа, децата не! Децата няма да Ми ги пипате! Ако дори два серафима са се слели в поетично простран­ство и внезапно избухнала влюбеност; ако дори два алохима са се разбеснели плътски, за да предотвра­тят някоя космическа катастрофа – ако от това се роди детенце и остане на произвола на съдбата, нищо добро не очаквойте, драги Мои! Може да сте "огнени саламандри", може да сте Петрарка и Лаура или Данте и Беатриче, или Сам Отец и Пралайа – няма да ви забравя, до дупка ще ви гоня, такива неща Аз никога не забравям!
- Ще рече, че Христос има право да налага карма на самите Отец и Пралайа? Това не е ли кощунствено, изумително?

- Не на Отец и Пралайа, ти горе не ги сложи в ка­вички. Има същности, които си въобразяват, че са станали “Отец” и “Пралайа” и напълно сериозно се представят пред другите за такива, както винаги е имало пародии на Христа, Кришна или Учителя.
- Сега моля да ми се отговори на въпроса, защо все още отгоре считат, че трябва да играя ролята на човек, който се вълнува от жените, след като съм сигурен, че имам не едно и две крайно строги аскетични прераждания и за мен не е ника­къв проблем да не се вълнувам от това при определен храни­телен режим и с пълно отдаване на Словото, Делото и Кра­сотата?

- Понеже, решиш ли ти правилно тази задача, ще предадеш този импулс по цялата верига сродни души.
- Защо всички жени, с които съм разговарял, казват, че манджите, сладкишите и кашкавалите не ги карат да мислят за мъже?

- Това не значи, че не мислят за един мъж...
- Да, но за тях това е морално!

- Морално е, разбира се. Всеки се мори – кой как може...
- Познавам и аскети, които не са светии в храненето и си похапват с удоволствие и яйца, и масло, и тлъсти сирена, и сладкиши...

- Виж им телосложението или спестовната книжка, имотите. Освен това, човек или ангел, който онанира, не е аскет.
- ???

- Невъзможно е да си угаждаш на плътта с чо­вешки храни и да не онанираш.
- Знам аскети от тоя тип, за които съм напълно сигурен, че не онанират.

- Откъде си толкова сигурен?...
- Амии...

- Лъжат. Онанизмът има множество форми.
- Например?

- Най-мръсната: злословието, прекословието, от­рицателната оценка, поучаването.
- Ти си най-страшният противник на отрицателната оценка, Когото познавам. Но нима един народ без парламент би направил нещо срещу абсолютизма, ако нямаше смели и дръзки мъже, които да си сложат главата в торбата? Винаги ли отрицателната оценка е от ада и положителната – от рая? Палачът одобрява заповедта на краля – това “да” добро ли е?

- Не приемай нещата формално. Когато Аз говоря, влагам по-различно съдържание в понятията Си. Във вашия парламент, например, Аз виждам много низки душици, които критикуват не от ум, а от злоба. Ко­гато и най-“напредналата” сестра изкаже нещо лошо за някого – не от ум, а от злоба, – тя бълва в пространството черно-жълти змии и много гаден пушек. По това се познава отрицателната оценка.
- В този смисъл – да: клюката, клеветата, злоезичието, сплетнята, одумването, очернянето и пр. А адското “да”?

- Тогава плъзват червеи, глисти, осминоги, медузи и сополиви охлюви, които олигавят всичко наоколо и жертвите им се подхлъзват и падат – и ония започ­ват да ги смучат. Вие много по-често страдате от лесно съгласяване, отколкото от злоба. Затова Ние оттук ви виждаме постоянно охрачени и оплюти, олигавени от чужди програми, с които вие доброволно сте се съгласили. Това дължите на липсата на опит и на лош вкус. На един ангел е невъзможно да се доближи до вас: от вас текат смрадливи неща и лиги, защото много лесно се съгласявате.
- Е, как тогава да се очистим, без да изказваме отрица­телни оценки?

- В това е цаката, я!
 Всички тия неща, след точките за въпроси в началото, ги написах, лакомо ядейки хляб, масло, кашкавал и конфитюр. Но разговорът с Елма си течеше и аз едновременно печех филии, мажех, ядях и пишех... Страхотен глад, а Той не спира... Това тук е преписано начисто, оригиналът е майка плаче... Като свърших, отидох да си измия ръцете, но водата беше спряла. Тогава се сетих за излетите бутилки и ги обърнах до една, като се измих с останалата вода на дъното. И изведнъж се сетих, че 2 от тия бутилки (пък и повече) са “прокажени”. Сега вече съм се заразил с някакво мини-доза непослушание, липса на благоговение. Тогава Той каза:

- Измий си веднага ръцете с картофена вода. (Нап­равих го.) Картофена вода без сол се бори успешно срещу шипове и артрози – последствията от съмне­нието. Пиете ли гореща картофена супа (“ангелска”, с цели картофи), вие предотвратявате съмнението в Господа.
- А ако са нарязани картофите?

- Зависи как - няма да се съмнявате в църквата, в идеологията, на която служите. Ти сега разбра ли защо държа вече трети ден тая тенджера с варени картофи на печката, защо те карах да не ги изяж­даш, въпреки че много обичаш?...

11.IV.1993

– Може ли да се отговори на останалите въпроси в началото?

11.35 ч.
- Може. Приемете разрешение да пишете без нови редове само при съхранение на информаци­ята. Но при възпроизвеждане редът трябва да е на­вътре. По-навътре значи повече осланяне на Отца; по-навън – на Мировата Душа. При нов ред, оставащ вляво от останалия текст, пак се дава поле на Отца, но е опасно, понеже се получава правоъгълник. Правоъгълникът на Отца строи непрестанно нови вселени без Пралайа; но там правоъгълните коорди­нати се сменят с такава безумна скорост, че прак­тически за Пралайа това е недостъпно. Това, фак­тически, не е скорост, а е нещо извън времето. Пра­воъгълниците се изменят и се въртят така по всич­ките 50 измерения, че преставляват статичен обект без начало и без край. В резултат на това, Бащата на света самозаражда монади. Затова ви предпазвам от правоъгълниците. Правият ъгъл съ­ществува, и то не по-малко от ¼ от тотума. Но за­сега го избягвам в нашата обща работа с вас, за­щото и без това сте пред катастрофа от прави ъгли.
- Лош ли е знакът две двоеточия, който въведох вместо нов ред, без да Те питам. Той образува квадрат, затова се опасявам.

- Не, точно той се приема. С кръгчето на точката той става неразрушителен, а запазва реформаторс­кото си въздействие. Ако съществувха квадратни, правоъгълни препинателни знаци, тогава щеше да е по-опасно. Така се пишат някои плакати и лозунги и вкарват сърцето в безумна система.
- Значи, на дискети или в твърда памет може така да вкарваме даже и Словото, но при разпечатка  да задава нов ред?

- Да.
- С колко знака навътре да е новия ред при Словото?

- Ти правиш два знака (празно поле), понеже го научи така от Б.Б. Това е добре, но прáви съотношение 2:58, т.е. 1:29 при стандартна машинописна стра­ница.
 На направеното тук място се получи объркване, защото преди да каже Той числото, аз, с патешкия си човешки мозък (или тапирския), реших да съобразя какво е съотношението при стандартна машинописна страница, а после взех книгата и преброих, че там е 2:27, за да имам предварителна яснота. Но в такива случаи, когато се усъмня, че Той може нещо да сбърка (представете си!) и прекъсна контакта, за да направя някое изчисление или справка в научна книга, Той изчаква, но после се бави, нещо е недоволен. Понякога дава дезинформа­ция, макар и много рядко. Аз знам на пръсти тези случаи. Тъй като е важно, искам да попитам...

- Съмнението ви провокира отдръпване през ада. С това Аз надявам мантията на Майя и се връщам в изкривен образ. Съмнението ви предпазва от раз­руха, но когато се съмнявате в Съмнителното. Ако се усъмните в Безсъмненото, засмърдявате по-страшно отколкото при убийство и тогава Безсъм­неното се отдръпва в стаята с Кривите Огледала. Така Правдата ви се подиграва, преобразявайки се в привидна кривда. Само че вие плачете, а тя се смее... Така се слуша сигнал от Космоса с несъвършено ра­дио; тъй се вижда екрана на телевизора при преми­наването на самолет. Преминаването на "самовлюб" е същото: не Бог ви е крив, а вашето съмнение. Бог не търпи да настройвате честотите Му през кухия си мозък, правейки сметки и уговорки. Да се хвърлиш в Океана на Абсолютната Вяра, значи да получиш съ­вършено изображение. Капитанът, загубил вяра, почва да натиска безразборно копчета и клавиши в бурно море и поставя кораба напреко на вълните. Затова съмнението дава мътност и се отличава с отговори-миражи. Пак е от Бога, но само една илю­зия. Затова – внимавайте каква е атмосферата на вашата вяра.
Е, добре, преброи ли ги със собственият си акъл?... Ще те пощадя и няма да те пратя за зелен хайвер. Междина 2 знака с информация 27 знака (както е в книгата с 2-те колонки) носи съществени трудности по разпространението. Това не значи, че няма да я завършите. Подвигът си е подвиг, но от сега ната­тък питайте за всяко нещо. 3:27 е равно на съотно­шение Тот-Пралайа 1:9. Така щяхте да завършите съвършено и в срок. 2:27 дава 13½ - най-опасните числа. Но присъствието на Христос – 13-ицата с Пралайа, Половината - ще направи победата ви осо­бено мощна с това първо издание на Книгата. Значи – не по-бързо и по-лесно, но страдалчески, драма­тично, с грамадни лишения и жертви, но започва пък  с Мадоната с Младенеца (числото 13.5). Ако беше 1.9, щеше да е Сам Отец с “Цялото Кралско Войнс­тво”... Пак “грешката е вярна”, щом Аз Съм я предви­дил и допуснал. Затова Първата Книга ще лекува всякакви болести и ще се погрижи за Майките с мла­денците, а другите издания ще имат друг път.
- Извинявам се, но мога ли да си изясня нещо? Тези съот­ношения не са на Пралайа къмТот, а на Хол към Тот, така ли?

- Така.
 Иначе аз бих мерил 25:2.

- Не можеш Тот да Го мериш по Пралайа – никога! При това, в случая ти мериш само определената част на Тот – празното място за новия ред. Ако “ме­риш” целия Тот, Той е вариантно “число” – межди­ните между думите във всеки ред са различен брой.
- Но, все пак, с определена вариабелност.

- Ти разсъждаваш като ясновселената. Тогава ще ти кажа, че вероятността да се подредят междини на същите места е нулева или извънредно нищожна. Бог-Отец не можеш да го предвидиш.
- По същия начин обаче и пълните гнезда – тези на ду­мите, рядко биха се повторили по място.

- Точно толкова, колкото и празните. Те вървят амблок.
Философското следствие?

- "Не откъсвай Тот от ясновселената, ако искаш животът да има смисъл!"
- Това е велико, но аз се учудих в случая, че Пралайа трябва да е също тъй непрограмируема, като и Тот, ако се съди по горните Ти теми.

- Разбира се, че и Тя е непрограмируема! Това, че Тя програмира, не значи, че може някой да я програ­мира.
 - Даже и Тот?

- Риторичен въпрос. Много добре знаеш, че Тот не обича програмирането.
- Това не значи, че не го може...

- Може го Хол, Цялостният Бог, Положителната Единица. Тя програмира само по принуда, и то  само в границите на Своето съществуване.
- А историята с правоъгълниците?

- Правоъгълниците не са по програма. Те са Неп­редвидено Изскачане на Спонтанности.
- И при програмирането изскачат непредвидени неща...

- Да, но не и спонтанности. Затова съм казал, че "и най-безумната постъпка на Любовта е по-разумна от най-разумната постъпка на Мъдростта".
- Ние можем така да си говорим нон-стоп... А утре сут­ринта трябва да заминавам за Рефлекторите.

- Аз тека... Щом отвори някой крана, Аз тека... Всичко с "рефлекторите" е предвидено до най-малкия детайл. Но щом нещо те безпокои, задай граници.
- Моля да бъде отговорено стегнато и конкретно по въпро­сите, които поставям в началото.

- Дадено! Но признай си, че Аз не Съм "виновен". Ти отваряше кранчето все повече и повече и сам се ув­личаше по тълкованието на отделните числа и про­порции.
Свобода. Може – с оцветяване от всеки полу­чател. В червено. Да. Да. Да. Зависи.
- Моля?...
  Млъкна. Но не се чудих дълго, а се сетих, че Той изпълни стриктно молбата ми за "стегнати и конкретни отговори" по точките в началото..., т.е. тези думи горе значат: 1. Свобода в наклона на редовете при спонтанно ръкописване (наклонът всеки път също говори нещо, отразява нещо и това може да се изследва или тълкува от Елма). 2. Снежинката може да се отпечатва като пълен символ на Звездата, но всеки индиви­дуално трябва да я попълни с розово и обкържи с цьолинблау или  небесносиньо. 3. Оригиналите да ги пиша в алено, а не с черно. 4. Може кратко писмо до участниците в Акцията. 5. Да направя и такива образци (с Негови инструкции, раз­бира се). 6. Заминаването ми зависи от решението на Н. – даде ù се такава свобода на волята.

СЪДЪРЖАНИЕ
/