Книга 19
Из Дневник`93.1
30.III.1993, София. Среща с Ноинна

Казах ù, че очаквам да продължи с трансформацията на "1001 нощ" в духа на Бялата Ложа – получават се уникални, съвършено нови архетипи, мотивации и поведение на героите. Например, вместо султанът да отреже главите на  жена си и любовника ù, заварвайки ги в леглото, той им благодари най-сърдечно и ги благославя, подарявайки им половината си царство… Реакциите на приятелите, докато импровизираше Ноинна, директно променайки текста от книгата пред нея, възбуди най-различни реакции: от луд смях до бурно възхищение. Това предизвика пред очите ни страхотен психо-катарзис у тия, на които им е омръзнала културата на смъртта, т.е. моралът на пъкъла и неговите религии. След 1001 нощ, Д. е набелязала други крупни класически произведения, а аз я насочих и към Шекспир, който си избива героите като мухи, въпреки че това са исторически хроники и сигурно точно така е ставало. Тези пародии на Д. могат да станат бестселъри (пардон, "бестдонори" – продаването е на "братовчедите"...) - абсолютни уникати, които ще лекуват и като смехотерапия, и като катарзис, профилактика на лудости, старости, болести и престъпления и дори ще възкресяват мъртви. Днес никой не разбира, че болестта му се дължи на подражаването на смъртните.
Когато обсъждахме причината за смъртта на В.К. от Москва, който се е удавил, изтъкнах проблема му със самоопределението и морала. Имам основние да мисля, че пусковият механизъм на съдбата му беше определението “авантюрист”, което той бе дал за едного, свързан с Христа, записано в адресника на Владимир Леви. Не че Съдбата би наказала някого конкретно за такова нещо, но когато Окото на Бога е попаднало на фокус върху някого, понеже се е бил докоснал до Словото, Бог следи всяка негова мисъл и чувство, и при фундаментална грешка го коригира незабавно, за да не се заорава още десетилетия в ада. Така напоследък си отидоха и други млади приятели. Бог им дава шанс да се перодят по-скоро и да вземат голям аванс. В тоя момент Ноинна се сети за нещо много важно, което още не е коментирано от Елма: смъртта на друг добър приятел - Джамил - преди няколко месеца в Москва. Ние описахме всички явления, които ставаха тук в този момент (с точност до ден и час), без да сме били още известени за катастрофата му. Но аз бях съвършено забравил за един случай на 11 януари т.г., когато видях не насън, а съвсем реално, как тече кръв от един отсечен клон на сливата зад къщата! Разбира се, това е било астрално видение, физическа кръв нямаше, но образът бе тъй истински, че ме потресе. Тогава именно съм влязъл и съм разказал това на Ноинна, споменавайки, че се безпокоя за някои приятели от Русия. Очакваше се изкупителна жертва, но защо точно Джамил -  още не ни е обяснено. Джамил изглеждаше чист, не може да е бил измежду ония, които бъркат в душата и джоба на човека. Може би просто и той със смъртта си е спасил много хора.

31.III.1993, София

Донесено ми е и едно мое писмо с цветни снимки и дипозитиви за  М.Х. алпинистката, което чака отправление почти от 2 години (нямам ù адреса в Сливенския затвор). Преписвам от него един мой чуден сън с нея, сънуван на 21/22 май 1991 год.:

"Бяхме с теб пред една планина – ти почиваше, а аз исках да катеря. Без нищо, с голи ръце. Знаех, че тръгвам нагоре заради теб и не можеше да ме спре нищо… И така, катеря аз направо нагоре, почти отвесно, когато в един момент планината се превръща в катедрала и аз продължавам да се изкачвам удивително леко. Аз зная, че ти ме гледаш отдолу и одобряваш моето катерене, но усещам, че самата ти си същевременно тая планина-катедрала, която имам щастието да изкачвам. Никой не знае, самата ти не знаеш, а най-малко враговете ти, че ти си сребърна, блестяща, островърха готическа църква в небесата на сънищата и че духът ти общува само със синьото на небето и с облаците.

Най-накрая аз успях да се добера до самия връх на катедралата, който беше като гигантско шило. Най-горе имаше топка, която успях да отвъртя (половината), и вътре имаше огромен сребърен диамант и много дребни сребърничета. Прибрах ги някак в джобовете си - и тръгнах надолу.

Когато слязох, умирах от жажда да ти ги подаря – и ти ги дадох. Но ти каза, че не могат да бъдат на никого, понеже са свещени - че те са "за Делото" (не разбрах какво Дело – алпинизма ли, що ли?).  И аз тръгнах след теб да ги предаваме някъде за общото благо."

1.ІV.93год.  Междувременно, по пътя нагоре днес казах на Ноинна, че кучката Ласка, която всяка сутрин излиза с мен за изгрев дори и на най-далечни разстояния, въпреки че почти не я храня, за мен не е обикновено куче. Грамадната ù интелигентност и любвеобилност не са случайни. Веднъж ù говоря: "Ласке мила, я ми кажи: ти не си ли човек? Защо са те пратили в това тяло? Ако си човек - тупни ме с лапата си три пъти"- и тя го направи – върху коляното ми! После вече не се повтори, когато поисках пак. Та днес усетих, че в нея влизат душите на заминали приятели – предимно Надя и Елина, но и – за голяма изненада -  и душите на някои от възрастните братя и сестри, които починаха напоследък. Най-ясно усещам Гради. Има и непознати духове. Те виждат къде свети  и къде тече  истинската Школа и Словото, Братството, и използват шанса да са с нас по всякакви начини, но най-много чрез кучетата и котките.  Догодина ще бъде чрез птици...

1-2.ІV.93г.. Сън: Бях при една художничка-романтичка. В момента тя продаваше на една жена една своя картина, изобразяваща райска птица, дърво и слънце. Клиентката се колебаеше, а авторката ù разправяше нещо вдъхновено за смисъла на картината. Най-после заможната простачка каза, сочейки към райската птица: “Добре, кандисàх, че я купим. Това е мéсо…"  - И докато ù броеше парите, аз плачех...

СЪДЪРЖАНИЕ
/